Движение за самостоятелна църква и учредяване на

Българската Екзархия

1. Причини за възникване на българо - гръцкия църковен спор

А) Роля на Патриаршията ХV – ХVII век
Б) Промяна в политиката на Патриаршията спрямо българското население през
Възраждането (втората половина на ХVIII век)
- Налага се практиката на откупуване на църковни постове (симония), увеличават
се църковните такси и данъци
- 1766 г. унищожена независимата Сръбска Патриаршия
1767 г. губи автокефалността си Охридската архиепископия
- Заплаха от културна асимилация на образованите българи – израз в
разпореждането на патриарх Григорий V (1819 г).
Висшият клир се задължава да бди за разпространението на гърцизма сред
всички православни

2. Първите сблъсъци
А) Най-ранните прояви на съпротива срещу гръцкото духовенство (20 - те – началото
на 30 години на ХIХ век)
- Врачански събития 1824 г.
Повод: наложеният от местния епископ Методий извънреден църковен данък
Развитие: инициатива на Димитраки Хаджитошев (влиятелен търговец),
съставено оплакване – местното население настоява за отстраняването на
Методий
Димитраки Хаджитошев е наклеветен пред властите, екзекутиран във Видин
- Други градове : Скопие, Самоков, Стара Загора,
Населението настоява за замяна на гръцките архиереи с български
Тези действия имат локален характер
Б) Благоприятни условия за прерастване на стихийната съпротива в организирана
църковно – национална борба (30-те години на ХIХ век)
- заможните българи придобиват самочувствие
повишава се ролята им в общинските ръководства и църковните настоятелства
видими резултати в развитието на просветата
 Създават се реални условия за укрепване на националното самосъзнание на
българите
- Портата предприема първите радикални реформи (периодът на т.нар Танзимат)
ноември 1839 г. тържествено е провъзгласен Гюлхански хатишериф
Султан Абдул Меджид се ангажира да гарантира живота, честта и имотите на
всички поданици (независимо от тяхната религия и национална принадлежност)

Тези обещания стимулират българите към открити действия срещу

Патриаршията

3. Начало на църковната борба (организирано църковно движение)

А) Търновските събития
- 1838 г. за митрополит е назначен Панарет
Местните първенци започват действия за неговата смяна
Изготвят молби – разкриват злоупотребите на Панарет, настояват за
назначаването на Неофит Бозвели
- В Цариград – делегация, преговаря с Патриаршията
- За търновски митрополит е определен отново грък, Неофит Бозвели - негов
протосингел
- Н. Бозвели отказва поста, фанариотите го обвиняват в непослушание
1841 г. заточен в Хилендарския манастир
- 1844 г. Неофит се установява в Цариград, съмишленик Иларион Макариополски
Молби до Високата порта и до Патриаршията (първа програма на движението)

Основни искания:
- Назначаване на българи за епископи и митрополити
- Признаване на българския език за равноправен на гръцкия в училищата
и църквите
- Определяне на заплатите на архиереите
- Изграждане на български храм в Цариград
- Издаване на български вестници и книги
- Прошенията плашат патриарха
Неофит Бозвели и Иларион Макариополски са заточени в Света гора
1848 г. Н. Бозвели умира
- Цариградските българи продължават борбата
Помощ на Стефан Богориди

Успехи:
- издейства разрешение за изграждане на българска църква в Цариград
- създадено е училище за български духовници
- Иван Богоров започва издаване на „Цариградски вестник“
4. Втори етап на организираната църковна борба
А) нов реформен акт на Високата порта – Хатихумаюн
- Февруари 1856 г.
- Обещание на султана всяка етническа и религиозна общност да има свое
самостоятелно представителство в Цариград
- Предложение на цариградските дейци – българските общини изпращат в
столицата свои представители, изготвят нови прошения

Втора програма
За първи път открито се иска възстановяване на независимата българска
църква

Б) Активизиране на борбата
- Дейността на българското представителство в Цариград - влияние върху хода на
борбата в цялата територия
- Края на 50-те години на ХIХ век включват се всички български общини в спора с
Патриаршията
- Най – ожесточени форми придобива в Търновско и Пловдивско
- Високата порта да намали напрежението – предлага да се свика събор, да се
произнесе по българските искания
- В събора участват трима българи – не е постигнат компромис
В) Великденска акция
- Цариградските дейци решават сами да провокират скъсването с Патриаршията
- 3 април 1860 г. организирана е Великденската акция
Под ръководството на Иларион Макариополски

По време на тържествената Великденска служба – в българската църква в

Цариград Иларион не споменава името на гръцкия патриарх

- Примерът е последван в цялата страна – общините се отказват от гръцките си

духовници
- Патриаршията се опитва да сплаши водачите на църковното движение, заточава
Иларион и последвалите го владици Паисий и Авксентий
- Борбата не стихва
 Опити да се намери компромисно решение на българския въпрос чрез създаване
на смесена българо-гръцка комисия – без успех
Г) Дейност на българите - униати
- Засилване на позициите на емигрантските организации, осъществяват
целенасочена революционна пропаганда
- Активизират се българите – униати
Предлагат присъединяване към Римо-католическата църква
Декември 1860 г. – около 120 души подписват акт за приемане на духовната
власт на папата
Начело Драган Цанков
1861 г. в Рим за архиепископ на униатите е ръкоположен Йосиф Соколски
- Желание на Великите сили да се намесят в българо-гръцкия спор
Д) Решаване на църковния въпрос
- Стремеж на турското правителство да запази контрола над събитията, подтиква
българите да подновят молбите за независима църква
- 28 февруари 1870 г. великият везир връчва на българските първенци ферман

Окончателно разрешава спора с Патриаршията

Българите получават право да възстановят църковната си независимост под
формата на Екзархия
В нейния диоцез влизат 15 епархии – включени са всички територии, населени
с българи
В отделни селища и райони (смесено население) – да се организира допитване
до населението (да определи под чия юрисдикция ще останат)

5. Учредяване на Екзархията
- 1871 г. в Цариград – провежда се църковно-народен събор
Приема устава на бъдещата Екзархия
- 16 февруари 1872 г. избор на екзарх (Антим I )
- Султанският ферман е оспорен от гръцкия клир
Септември 1872 г. Патриаршията свиква събор - обявява Екзархията за
схизматична
- Допитване в спорните епархии – българите печелят в Скопско и Охридско

С това завършва десетилетното църковно движение

То укрепва националното самочувствие, донася официалното признаване на
българите в рамките на Османската империя