Речник термини

Думи и термини, използвани в учебниците по история и цивилизация за

8. Клас

А
Абати - игумените на големи манастири, притежаващи обширни
поземлени владения.
Абатство - название на католически манастир.
Августа - съпруга, майка или сестра на императора, която вземала участие
в управлението.
Автокефална - автокефална църква е самостойна, независима; тя има
цялостна организация, обхваща определена етническа общност, има право
да избира свой предстоятел (духовен глава), да освещава миро, да
канонизира местни светци и др.
Албигойци - името идва от гр. Алби (Южна Франция); еретическо учение,
чието начало било поставено през 11. в. Албигойците водели обикновен,
строг живот като първите християни и предпочитали усамотението; на
събор в Тулуза (Франция) през 1119 г. папа Калист 2. ги отлъчил от
църквата; албигойците отричали смъртта и възкресението на Иисус
Христос.
Англосаксонци - понятие, въведено, за да се отличават германските
племена, управлявали Англия от 5. до 11 в., от саксонците от
континентална Европа; по-късно понятието се прилага на „англичаните“ и
техните наследници по света.
Апокрифи - религиозни книги, непризнати, забранявани от църквата.
Архиви - днес включват освен посочените разнообразни писмени извори
също и нов вид материали: устни свидетелства, публикации в пресата,
вещи.

Б
Багренородни - (на гр. език порфирогенет); означава, че родителите му са
били императори, когато се е раждал; според друга версия императрицата
раждала децата си в дворцовата зала „Порфира“, която била облицована с
пурпурночервен мрамор.
Базилика - най-разпространеният тип обществена сграда в древен Рим,
правоъгълна постройка, ориентирана запад-изток.
Бенефиции - (от лат благодеяние) е условно поземлено владение,
предоставяно на аристокрацията срещу изпълнението на военна служба.
Богослови - интелектуалци, които се занимават с идеите на християнството
и църквата в миналото и днес
Божи съд - създавал възможност за пълен произвол на аристокрацията; за
да „докажат“ вината на спорещите страни, лордовете изгаряли с вряла
вода или с нажежено желязо крайниците или лицата им; за невинен се
смятал този, на когото раните заздравявали по-бързо.
Бомбарди - огромни топове, които изстрелвали тежки каменни и железни
гюлета.
Бужоа (Франция), бургери (Германия), боргези (Италия) - От фр. bourgeois,
нем. Burger, итал. borgese са граждани, първоначално в значение на
обитатели на градове, които по-късно се оформили като заможна
прослойка.
Була - тържествено папско послание по религиозни въпроси.

Васал - зависимият от сюзерена.

Васалитет - съвкупност от норми и обичаи, които пораждали задължението
един свободен човек, наричан васал, да се подчинява и да служи на друг
свободен човек – сеньор, както и задължението сеньорът да
покровителства и помага на своя васал. В замяна на своята вярност васалът
получавал от сеньор правото да владее и предава в наследство поземлен
имот – феод.
Велик логотет - (мегадука) – ръководел правителството във Византия;
втори по титла след императора.
Велико преселение на народите - огромно по мащабите си придвижване
на големи групи от хора, което обхваща периода 4-7. век.
Военно-монашески орден - особена институция за поддържане на
отбраната и реда в завоюваните от кръстоносците земи; били съставени от
монаси и подчинени пряко на папата; притежават свой собствен
правилник, цели отличителни знаци и облекло.
Вселенски събор - събрание на епископите от поместните църкви за
постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското
учение.
Вселенски събор - съзникват през 4. век; свикват за общо обсъждане на
проблеми на вярата и църковното устройство; решенията имат
задължителен характер.

Генерални щати - събрание на основните френски обществени групи, в

което участват представители на аристокрацията, духовенството и
гражданите и в което се обсъждат важни държавни въпроси.
Готическа архитектура - наследява романската архитектура; храмовете се
отличават с масивни строежи, устремени със стрелковидни арки нагоре
към небето; вярващите имали усещането, че се изправят пред величието
на Бога; някои от катедралите се изграждали до два века; днес между най-
забележителните готически катедрали са Кьолнската, Миланската,
Парижката, Толедската и др.
Грецизация - периодът във Византия, в който латинският език бил заменен
от гръцкия (7-9 в.).

Д
Декан - букв. десетник, нисш офицер в римската армия;ръководител на
факултет в средновековен европейски университет (както и повечето от
съвременните).
Династия - монархическо семейство, в което властта се предава по
наследство.
Динати - букв. мощни, силни. Висши представители на светската служебна
аристокрация, църквата и манастирите, които притежават най-обширни
земи и имоти във византийските села и градове.
Догма - основно положение в християнското вероучение, което вярващите
приемат за истинно, без да го подлагат на съмнение.
Дож - титлата на ръководителя на републиката, избиран от венецианския
сенат.
Домен - лично наследствено владение на краля или сеньора; от
големината му зависело и положението на собственика.
Доминиканци - монасите от Доминиканския орден се отказвали от
притежание на имущества; обетът за бедност им бил необходим, за да се
чувстват свободни (необвързани с материални неща) в своята дейност;
проповедите им били насочени основно срещу ересите.
Друиди - жреците при древните келти.
Дякони - най-нисшата духовна длъжност; нямат право сами да извършват
богослужение; в ранната църква е имало и жени – дякониси.

Е
Едикт - от лат. заповед; владетелски акт със силата на закон.
Екстензивно земеделие - земеделско производство, при което
увеличаването на добивите става главно чрез разширяване на
обработваемите площи, а не чрез технически нововъведения.
Емир - княз, владетел на обширно владение в халифата.
Епископи - буквално са надзиратели, наставници във вярата; от ранга на
епископите произлизат архиепископите, екзарсите, патриарсите и папите.
Ерес - отклонение от общоприетото учение, осветено от съборите на
Църквата.
В началото

З
Зависими селяни - не притежавали своя земя и работели за господаря,
който им давал част от доходите.
И
Иконоборство - религиозно движение против иконите и преклонението
пред божиите изображения. основен аргумент на иконоборците е тезисът,
че „е невъзможно да се изпише Христовата плът“.
Иконография - образопис.
Иконопис - рисуване на икони върху керамика, дърво и други материали..
Имам - Означава буквално „този, който стои отпред“, ислямски
свещенослужител.
Инвеститура - букв. обличане във власт; чрез този акт епископите
получавали от папата знаците на своята духовна власт – пастирски жезъл и
пръстен; връчване на пръстен и жезъл от херцог, крал или император на
висш духовник; той получавал светските права да притежава земя и да се
разпорежда с доходите от нея.
Инсигнии (регалии) - знаци на владетелска власт.
Интердикт - забрана за извършване на църковни обреди; римските папи го
използвали като ефикасно оръжие срещу непокорните светски владетели.
Исихазъм - мистично религиозно учение, зародило се във Византия в края
на 13. 14. век. Монасите исихасти вярвали, че човекът може да възстанови
прекъснатата връзка с Бога чрез пълно откъсване от светската суета,
безмълвно съзерцание и особена исихастка молитва. Теоретици на
учението били монахът св. Григорий Синаит и солунският митрополит
Григорий Палама.
В началото
К
Камара - термин за парламентарното устройство във Франция и Англия; в
Долната камара заседавали представителите на общините, а в Горната –
сеньорите.
Капитуларии - сборници със закони на Каролингите; от лат. „капитула“ –
глава, на които били разделени законите.
Каролингско възраждане - период на значително интелектуално
оживление във Франската империя.
Католицизъм - от гръцкото „католикос“ – букв. „вселенски“; название на
западното, римокатолическо християнство след 1054 г.
Келти - келтските племена са едни от най-древните в Европа; около 1.хил.
пр.Хр.; те обитавали земите на днешна Франция и Белгия. Оттам се
разселили до Мала Азия и Британските острови; гърците ги наричали
келти, а римляните – гали.
Койне - атинският език, говорен през 5-4. век пр.Хр., възприет от
византийските книжовници като образцов книжовен език.
Конкордат - от лат. concordatum (съгласие); договор между папата и даден
владетел по важни въпроси.
Константинов дар - фалшиво завещание на император Константин Велик;
според него императорът преместил римската столица във Византион,
наречен по-късно Константинопол (дн. Истанбул, Турция). за свой
заместник на запад той оставил римския папа; този фалшификат
узаконявал светската власт на папите в Централна Италия, която им
подарили Каролингите през 9. век
Коран - (араб. кор - букв. „четене на глас“); свещена книга за
мюсюлманите.
Ктитори - ктиторите са давали (и дават) средства за построяване,
обновяване, зографисване на храмове и манастири.
В началото

Л
Лордове - през ранното средновековие били едрите земевладелци, а по-
късно титла на дворцови аристократи, които заседават в камарата на
лордовете в английския парламент.
В началото

М
Майордом - управител на двореца и предводител на армията във
Франкската държава.
Манастир - общежитие на монаси, подчиняващо се на строги правила
(устав).
Месия - означава Спасител. Древните евреи вярвали, че той ще се появи
като силен земен цар, и не приели Иисус – скромният проповедник от
Галиея, като очаквания Месия.
Мисионер - пратеник на своята църква, който проповядва и
разпространява вярата; първите мисионери били Христовите апостоли (от
гр. апостол – пратеник): „И тъй, идете, научете всички народи, като ги
кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Матей: 28:19).
Мистицизъм - философско-религиозно учение за постигане на
съвършенство чрез съзерцание, което слива човека с божественото;
мистицизмът във всички страни изразява връзката на човек с Бога,
духовното общуване с невидимия свят; мистично означава и загадъчно,
необяснимо.
Монашески орден - общност от киновийни монаси (живеещи в
общежитие), които се подчиняват на единни правила – монашески устав.
Монголи - племенна група, сред която татарите били едни от най-силните.
В началото

Н
Новела - закон с валидност за цялата империя.
Номизма - златна византийска монета.
Нормани - датчани и норвежци, наричани още северните хора, викинги,
варяги.
В началото

О
Олигархически републики - през средновековието били градове, в които
управлявали най-богатите граждани.
Отшелник - монах, който се уединявал и строго спазвал монашеския обет.

П
Пазарна икономика - Стопанска система, при която производството и
цените на стоките се определят от свободната конкуренция между
производителите и от нуждите на пазара.
Пасха - древен еврейски празник, свързан с извеждането на евреите от
египетското робство; християните го празнуват като възкресение.
Патрициат - съсловие на заможни граждани, напомнящо за римските
патриции.
Песен за Роланд - героичен епос, който възпявал рицарските подвизи на
един от предводителите на християнските войски срещу маврите
(испанските араби), които през 8. век се настанили в Испания.
Печенеги - тюркски номади, които владеели степите на север от Черно
море през период 6-12 в.; през 10 в. контролирали земите между р. Дон и
Дунав; унищожени през 1091 г. от византийския император Алексий 1.
Комнин.
Поместна църква - църквата, възникнала в даден регион, напр.
Йерусалимската в Палестина.
Православие - От гръцкото „ортодоксия“; до 11 в. понятието се
употребявало за отличаване на никейските догми от ересите; след 1054 г.
(Великата схизма) се отнася само за източното християнство.
Препозити - дворцови служители, обслужващи византийския император.
Прония - пожизнено поземлено дарение във Византия, правено от
централната власт на висши сановници заради военна или друга заслуга.
Протосеваст - висока дворцова титла, трета по ранг след императора.
Пурпур - Специфичен цвят, предназначен само за императорската
фамилия във Византия; под страх от тежко наказание никой нямал правото
да носи дрехи или обувки в този цвят.
В началото

Р
Регалии (инсигнии) - знаци на владетелска власт.
Реликва - от лат. останки; части от тялото на християнски светец или
предмети, свързани с мъченичеството му, превърнати в обект на култ.
Ренесанс - възраждане. В конкретния случай – възраждане на античната
култура.
Рента - отдаването на земя за обработка, срещу което наемателите
плащали определена сума или давали част от дохода на собственика.

С
Саван - погребално покривало с извезан кръст, с което покривали
мъртвите.
Свети мощи - нетленното, т.е. неразложило се, тяло на светец, за което
християните вярват, че притежава чудотворна сила.
Секуларизация - конфискация на църковни имоти (обикновено земи) и
превръщането им в държавна собственост.
Селджуки - голяма тюркска племенна група, приела името на своя
предводител Силдживу.
Скрипторий - ателие за съставяне и преписване на ръкописни книги през
средновековието.
Сорбоната - първият университет в Париж, наречен по името на своя
създател Робер дьо Сорбон.
Средновековни ценности - обхващат религиозните възгледи, етническата и
държавната принадлежност; върху тях влияят и общочовешките правила
за поведение, формирани в най-древни времена и предавани на
поколенията.
Стратег - управител на тема и командир на темна войска във Византия;
военачалник от висок ранг (генерал); същевременно бил и
административен управител на темата, събирал данъците и бил местният
върховен съдия.
Стратиот - селянин, задължен с военна служба към Византия.
Схизма - букв. разкол; църковна разпра, която не засягала догмите на
вярата, по което се отличавала от ересите.
Схизматици - християни, попаднали под схизма, т.е. отлъчени от църквата;
така католиците наричали източноправославните християни.
Схоластика - от лат. схола – школа; метод на обучение в средновековните
университети, който имал за цел да се познае Бог чрез науката; съставен от
множество школи, които по различен начин обяснявали света, но в
съгласие с църковното учение; видни представители на средновековната
схоластика са Анселм Кентърбърийски, Тома Аквински, Вилхелм Окам и
др.
Сюзерен - феодален господар (противоположно на васал).
В началото

Т
Талант, солид, денарий - сребърни и златни монети в Южна Германия и
Австрия през 14-15. век.
Тема - военноадминистративна единица на Византия.
Триполна система - земеделска технология, при която почвата се изорава
дълбоко и през определен период се засаждат три различни култури; това
предпазвало почвата от изтощаване.
Тюрки - многобройна номадска племенна общност, която обитавала
Средна Азия.
У

Университет - от лат. universitas (общност); висше учебно заведение за

обучение на студенти в различни дисциплини и развиване на научна
дейност.

Ф
Фалшификации - на документи – съзнателно и преднамерено изкривяване
на техния смисъл.
Федерати - съюз, договор с варварско племе, което се заселва на
територията на Римската империя със задължението да я брани от други
варвари.
Феод - поземлено владение, предоставено от сеньора на съответния васал
срещу изпълняване на отделни повинности - военни, стопански и др.
Феодализъм - произлиза от феод (поземлено владение в Западна Европа);
Феодална зависимост - задължението на зависим селянин или гражданин
да изпълнява всички разпоредби на своя господар (без право за напускане
на работното място).
Франки - част от германските племена, които обитавали земите по
течението на р. Рейн.
Франки източни - част от германските племена. след 11в. западните
франки (в галия) се обособили като французи, а източните – като
германци.
Францисканци - орденът бил създаден от св. Франциск Асизки (1182-1226)
като орден на „нищите“ (крайно бедни монаси), които били проникнати от
любов към ближния; те изповядвали добродетелите на ранните християни
– занимавали се с проповед и благотворителност; дейността им покривала
цяла западна и Централна Европа; един от най-преданите ордени на
папството.
Х
Хаган - тюркска титла на върховния владетел; той заемал по-високо място
от хана; прабългарите не използвали тази титла.
Хазари - номадски народ, който имал своя държава през 7-10. век.
Халиф - наместник, приемник на Аллах; след 634 г. към значението й било
добавено „командващ верните на Аллаха“.
Халифат - название на арабската религиозно-политическа общност.
Харта - документ, с който се давали права и свободи.
Херцози - през ранното средновековие били племенните вождове и
предводителите на войски; по-късно това название се възприело като
съответствие на висши сановници, каквито са френските маркизи и
английските дукове.
Хиджра - преселение, нощта на 26 юли 622 г. когато Мохамед заедно с
последователите си се преселват от Мека в Медина; година първа в
ислямския календар.
Хиподром - стадион за конни надбягвания.
Хламида - дълго наметало от вълнена материя, закопчаващо се с метална
фибула (безопасна игла) на рамото; част от войнишката униформа;
императорите носят хламида като главнокомандващи на армията.
Хрисовул - от гр. златопечатник; владетелски грамоти във Византия и
България, подпечатани със златен печат.
Хуманисти - от humanitas – човешки; хуманистите поставили в центъра на
Вселената човека.
В началото

Ц
Цехове и гилдии - Сдружения (корпорации) на занаятчии от една
професия; следели за качеството и количеството на произведената
продукция.
Църква - произлиза от гръцката дума „кириаки икос“ – дом на Господа.
Означава обществото от вярващи (миряни и духовници) и конкретния
храм.
ъ
Ърлове и танове - благороднически титли в Англия.
Използвани източници:
Учебник по история и цивилизация за 8 клас, изд. АзБуки-Просвета, автори
Пламен Павлов и колектив;
Учебник по история и цивилизация за 8 клас, изд.Просвета, автори Мария
Радева и колектив;