KONSTANTIN  

PRESLAVSKY
UNIVERSITY ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
SHUMEN “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН
ПРЕСЛАВСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

. Инославни Изповедания

ТЕМА:

Втори Ватикански събор 4 сесия

Подготвил: Хенри Мод,        Проверил:

ф. №1810170010, специалност Теология,               
редовно обучение.

Вторият Ватикански събор е открит 8

декември 1962 г. от папа Йоан 23 и е закрит от
папа Павел 6 на 1965 г.
На 25 януари 1959 г. в базиликата построена в чест на апостол
Павел папа Йоан XXIII обявява за решението си за свикването на
Втория Ватикански събор.
Целта е да се свикат в Рим епископите от целият сват на
вселенски събор.
Проведени на 7 сесии от които само първата ръководи папа Йоан
23.
Останалите са ръководени от папа Павел 6.
В събора участват над 3000 духовни лица и експерти, както и
представители на православни и протестантски.
Първата сесия е през 1962 г.
Втората сесия е през 1963 г.
Третата сесия е през 1964 г.
Четвъртата сесия е през 1965 г.
По отношение на източната църква очаква първо доближаване а
след това пълно единение.
Втория Ватикански събор започва реформа в католическата
църква като целта е отварянето и към други християнски църкви
и реформа в литургията. Тази реформа в литургията е да бъде
служена на родните езици в държавите.
Свикването на вторият ватикански събор се прави с цел да се
реформира Римокатолическата църква за да може тя да
посрещне проблемите на новото време – разоръжаване,
социално равенство благополучието на всички хора правото на
свобода на съвестта и др.
Като най - важен се разглежда въпроса на всички християни като
предпоставка за умиротворяването на света.

Папа Павел VI откри четвъртата сесия (септември - декември, 1965

г.)

Създава епископски синод, за да помогне на папата в управлението

на църквата.

Тази последна сесия издаде Догматичната конституция за

Божественото откровение
Пастирската конституция за Църквата в съвременния свят.

Църквата трябва да намери път към християните и нехристияните

защото тя изпълнява мисията си към света да свърже човека със
Бога.

Църквата и отделният човек :

Как църквата трябва да се отнася към отделния човек и неговите

проблеми.

Ние всички сме произлезли от Бога и всички ние сме спасени от

Иисус и да принадлежим на божието наследство и принадлежим на
една и също семейство.

Ние сме създадени по негов образ и подобие и трябва да се

съобразяваме един с друг.

Църквата и семейството :

Семейството между мъж и жена е техният съвместен живот преди

раждането на децата.

По въпроса за развода се приема ,че той се допуска, но не и

повторно сключване на брак.

По отношение на аборта е абсолютно забранено.

Църквата трябва да провъзгласи свободата , правата , уважение към

човека и други ценности от този род.

В дискусиите по въпроса за научно- техническият прогрес ,някои от

свещениците изказват мнение ,че църквата не трябва да участва в
развитието на науката което е неправилно защото научно -
техническите открития не са само дело на атеисти.

Църквата и културното развитие :

Църквата трябва да се впише в съвременното общество и научно

техническият прогрес.

По принцип църквата се грижи за бедните, но тя не отрича

натрупването на богатство ,но ако е постигнато с честен труд.
Не взема категорично решение за бедността в третия свят и
прираста на населението.

Не вземат отношение как да се помогне на християните в

комунистически режим ,който забранява религията.

Църквата и мира :

Взема се решение по отношение на въоръжението отрича се и се

отхвърля напълно.

Приема се че всички войни са несправедливи.

Приема се че всеки човек трябва да има право да откаже военна

служба.

Трябва да се намери начин за примиряване на църквата и света

Декретите за пастирската служба на епископите, за подходящото

подновяване на религиозния живот (т.е. живота на религиозните
ордени)

Образованието за свещеничеството, за служението и живота на

свещениците.

Декларации за християнското образование.

Църквата и мисионерската дейност :

Мисионерите имат задължение да на целия Божи народ за да

проповядват божието слово.

Мисионерите не трябва да ходят като просяци и да търсят помощи

за мисиите защото те имат право да получават поддръжка от цялата
църква.

За религиозната свобода и относно връзката на църквата с

нехристиянските религии (която включваше важен пасаж, осъждащ
антисемитизма и признаване на връзката, която духовно обвързва
хората от Новия завет с записите на Авраам).
Според решението на събора всеки човек има право ненасилствено
да избере каква религия да изповядва и в каква религиозна общност
да принадлежи или да бъде атеист.

Още преди закриването на събора папа Павел VI започна да създава

серия от комисии за изпълнение на решенията на съвета.

След откриването на Синод на Епископите който има задача да

запази връзката между папата и епископите за да може папата да
следи как се изпълняват решенията на събора.

След това се приема декрета за религиозните свободи който дава

право на католиците да гласуват и да имат право да участват в
политически живот.

Схемата за отношението на Църквата към проблемите на

съвременният свят е най важната от всички схеми на събора и
поради тази причина папата я нарича венецът на събора.

Документът е озаглавен „Църквата в света днес“ но е известен още

като „Схема 13“

За важността на схемата може да се отбележи и факта че е

преведена на всички основни езици. Чрез „Схема 13“ се прави
крачка за примиряването на Римската църква със света.

Как може църквата да се осъвремени тя трябва да се опита да се

приближи до света чрез един истински диалог, взаимодействието на
човечеството а не чрез властване.

Схемата е одобрена на 1965 г. и придобива популярност като

Пастирска конституция за църквата в съвременният свят.

Делото на папа Йоан XXIII се коментира години на ред не престава

да буди интерес и досега.

Въпреки ,че той е папа само няколко години той замисля и

реализира свикването на втория ватикански събор и това го прави
един от най - видните папи. Това спомага за размразяване на
отношенията между изтока и запада и е доказателство че папата е
бил на прав път. Чрез този събор Римската църква се обръща с лице
към проблемите на човечеството и успява да излезе от своята
изолация.

Вторият Ватикански събор има огромно значение за развитието на

католическата църква решенията които той е взел се изучават от
католическите общности по света.