Църковна история

История на Българската православна църква

Вярата е живата представа на онпва, за което се надяваме и разкриване
на онова, което виждаме ......

Свети апостол Павел

 Църковната история е наука за миналото и живота на Христовата църква. А науката
История на българската православна църква изследва историческото разследване на
Църквата в България от разпространението на християнството по нашите земи и
покръстването ни като народ до наши дни.
Историците изследват миналото, а църковните историци изследват миналото на
Българската православна църква. Те подреждат и оценяват събитията във времето и
пространството, като проучват различни материални и писмени източници, свързани с
Християнството и Църквата, наречени църковно – исторически извори. За по – доброто
разбиране на християнският живот в миналото, ни помага науката Църковна археология,
която изучава материалните останки от откритите от археолозите светини – православни
манастири, храмове и други. Откритите значими археологически артефакти, църковни
предмети и принадлежности у нас са изложени в църковни музей.
 Един от най – важните въпроси, на които църковните историци търсят отговор, е
въпросът „кога?“. Подреждането на събитията по хромологически период от по – ранният
към по – късният. В линията на всремето всяко църковно – историческо събитие си има свое
конкретно място и уникално значение.
За историята и за нас, християните, раждането на Спасителя Иисус Христос поставя
началото на ново летоброене. Годината на Неговото раждане е година 1 – ва. Това събитие
разделя историята на два големи периода: преди Христа и след Христа. Днес учените
преизчисляват събитията от миналото по Християнския календар.
 Тема №1
Възникване и разпространение на Християнството
 Християнството наред с юдаизма и исляма, е една от трите монотеистични,
аврамистични религии.. Според християнството има един Бог в три лица – Отец, Син и
Свети Дух. Второто лице на Троицата – Син Божии, наричан още Бог Слово, се въплъщава
приемайки човешко естество и живее това е именно чрез Иисус Христос, според еврейския
народ в началото на Новата ера. Живота и учението на Иисус Христос са представени в
новозаветните книги и други източници. Християнството се смята за част от канона и
еврейската Библия известна като: Стар завет. Двете части на свещенната книга на
християнството - Библията са: Старият и Новият завет се наричат Свето писание. А
последователите на християнската вяра се наричат: християни.
Основното християнско вярване е, че Иисус е Син Божии, едновременно изцяло Бог и
изцяло човек. Той е Спасителят на човечеството. Поради тази причина християните
смятат, че Иисус за Христос (Месия). Службата на Иисус и неговата саможертва
(саможертвена) смърт на Кръста и последвалото после Възкресение, често се нарича
Евангилие, което означава: „блага вест“ – вестта, че Иисус е победил греха и смъртта и дава
вечен живот на всеки, който вярва в него.
 Християните вярват, че Иисус е Месията, сиреч Спасителя, за когото е пророкувано в
Стария завет. Християнското богослужение е основано на това, че Иисус е бил разпънат
на кръст, и след като е страдал и умрял, е бил погребан, а на третия ден от смъртта си е
възкръснал, като победил смъртта. Тази победа Иисус споделя с всички вярващи и опрощава
греховете им и им дарява вечен живот. Вярва се още, че след възкресение на Иисус се е
възнесъл на Небето, където вече бил с Бог Отец. Повечето деноминации учат, че Иисус ще
се завърне, за да съди всички живи и мъртви – и да даде вечен живот на своите
последователи (това е познато, като Деня на Второто Пришествие). Като въплътен в Бог,
Иисус е смятан за пример за добродетелен живот.
Критици на християнската религия посочва началото на морално спорни твърдения в
Библията, които са използвани за определяне на робството, колониализма, религиозната
нетолерантност, унижението на жените, определянето на населението, определянето на
хомофобията. Според критиците на християнската религия са философи като: Бербран
Ръсел и Фридрих Ницше.
Думата „християнството“ произлиза от древногръцки, което означава:
„последовател на Христос“, сиреч „християнин“. Самият корен на думата Христос, което
означава „помазан“. Помазването с елей е символично признание от Светия Дух. В гръцки
тази дума е използвана, за да се преведе от еврейски думата Месия, което означава: „един,
които е помазан“.
За първи път понятието християнин е използвано по отношение на Иисусовите
ученици (последователи в град Антиохия в около 44 г. след Христа).
„Цяла година те се събираха в Църквата и поучиха доста народ: и
първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“

(Нов Завет, Деяния на Светите Апостоли 11:26)

 Наименованието било дадено от жителите на град Антиохия на Иисусовите
последователи, вероятно с цел присмех. В Новия завет учениците са били известни помежду
си като: „братя“, „верните“, „избраните“, „светиите“, „вярващите“. Най – ранната
записана употреба на понятието е около 100 години след Христа от Игнатий в Антиохия.
Тъй като припознаването на Месията като Иисус не е прието в юдаизма, терминът в
Тамуда за християните на иврит е: „назаряни“, първоначално произлизащ от факта, че Иисус
идва от селището Назарет в Галилея.
В арабскоговорящите страни за християни най – често използват две думи: nasrani, и в
множествено число nasara, което произлиза от Назарет. От сирийски (арменски): Masih,
което означа последователи на Месията.
Християнството възниква в рамките на провинция Юдея (днес част от Израел, Йордания и
Палестина) в средата на I век, като секта в рамките на юдаизма (авраамистична религия,
изповядвана сред евреите, юдаизма се основава на еврейския канон на Библията известен като Танах
{ това е оригиналното съдържание на старозаветните писания. Акронимът е базиран на основната
буква на всяка от трите части: 1. Тора - което означава „закон“. Нарича се още „хумаш“,
означаваща „петте“ или „Петте книги на Мойсей“, на български „Петокнижие“. Тората е често
споменавана, като закона на евреите; 2. Невиим – означава „пророци“. Този термин се асоциира с
всичко свързано с пророците; 3. Кетувим – означаващо „писания“ или „агеография“} и е датирана в
по – късните текстове, като Тамуд {„указанията“ – се смятат за авторитетен запис на
религиозните обсъждания на еврейски закони, легенди и истории.
 Той е основен източник на законодателството, обичаи и морални ценности на юдаизма. В
основата на Тамуд е залегнал Старият завет, Мойсевия закон т. нар. Петокнижие или Тората.
Състои се от две части или сборника. Мишна и Гемора. Гемора се основава на по – ранни текстове
от Тората и по – специално от Мишна и от своя страна е в основата на всички по – късни кодекси
на еврейския закон и на голяма част от религиозната литература.}. според неговите последователи
той изпълнява заветната връзка между Бог и Колената израелеви. Самият юдаизъм извежда
началото си от времето на пророка Авраам преди повече от 3 000 години. Смята е за една от най –
старите монотеистични религии и тя е най – старата съществуваща и до днес. Неговите
традиции, текстове и ценности играят важна роля и в по – късните авраамистични религии, като
християнство, ислям и др. В много аспекти юдаизмът пряко или непряко е оказвал влияние и върху
световната етика и гражданското право на Запада), с което и днес споделя много от свещените си
текстове – най – вече еврейската Библия, позната на християните като Стар завет.
Християнството споделя общия си произход от юдаизма с исляма, друга широко разпространена в
света религия. Тези три религии понякога се включва в общата група на аврамистическите религии.
С името „християни“ последователите на Христос започват да се наричат от неевреиските
жители на град Антиохия, а първото запазено писмено свидетелство на термина (понятието)
„християнство“ е в текста на Св. Игнатий Богоносец от около 100 – та година. В книгите на
Новия завет самите християни се наричат: „братя“, „вярващи“, „избрани“, „светци“.
В началото на съществуването на християнската църква тя се оглавява на дванадесетте
апостоли, а след това от първите епископи, смятани християните за наследници на апостолите.
Първоначално християнството се разпространява в Палестина, а след това благодарение на
мисионерската дейност на Апостолите в Северна Африка, Мала Азия, Близкия изток и
европейските земи на Римската империя – там главно с усилията на апостол Павел.
 Столетия наред Християнската църква е била неделима от държавата и е живяла своя
живот успоредно с различните политически и културни традиции на отделните страни.
Християнската религия възниква в Палестина през I век. Като неин основател се сочи Иисус, син
на дърводелеца Йосиф и съпругата му Мария. Един ден Архангел Гавраил се явява на Мария,
същият ангел, за когото се пише в Еврейската Библия (т. нар. Стар завет), се явява на Авраам,
бащата на юдаизма. Архангел Гавраил казва на Мария:

„Не бой се Мария, защото си намерила благоволението към Бога. Ето, ти ще наречеш Иисус“

(Евангилие от Лука 1:30 – 31)

Архангел Гавраил казал на Мария, че тя щяла да бъде майка на Сина Божий. Той щял да се
казва Иисус и да бъде царя на всички праведни хора Мария казала, че щяла да се подчини на
Небесния Отец, като приеме да стане майка на Иисус. Йосиф бил добър и мил човек. Той и Мария
скоро щели да се венчаят. Когато научил, че Мария чака дете, той не знаел какво да прави.
Понеже детето не било от негово, той решил, че не трябва да се жени за нея. Една нощ на
Йосиф насън му се явил ангел и му казал, че детето, което чака Мария е Божия Син и е заченато
от светия Дух. Ангелът казал на Йосиф да приеме Мария за своя жена и да се ожени за нея, а
детето да нарече Иисус. Иисус щял да бъде Спасителя на света. На другия ден Йосиф се
подчинил на ангела и приел Мария за своя жена. Архангел Гавраил отново се явил на Мария и и
казал, че братовчедка й Елисавета също щяла да роди момче. Затова Мария решила да посети
братовчедка си Елисавета. Светият Дух казал на Елисавета, че Мария щяла да бъде майка на
Иисус Христос (на Месията).
 След като се видели Мария и Елисавета благодарили на Бог, че ги е благословил. Мария
останала при Елисавета три месеца. След това Мария се върнала в дома си в Назарет. Синът на
Елисавета се родил. Нейните приятели и роднини били много щастливи. Те мислили, че детето
трябвало да носи същото име, като баща си Захарий. Но Елисавета казала, че неговото име
трябвало да бъде Йоан. Всички били много изненадани. Хората попитали Захарий, как трябва да се
казва бебето. Захарий все още не можел да говори, така, че написал: „Йоан му е името“. (Захарий
бил свещеник в храма. Един ден му се явил архангел на име Гавраил. Гавраил му казал, че Бог ще
отговори на молитвите на Елисавета и Захарий. Те щели да имат дете. Гавраил му казал, че трябва
да го кръстят Йоан. Той щял да бъде праведен Божий пророк. Щял да учи хората за Иисус Христос.
Захарий не повярвал на Архангел Гавраил, казал му, че тъй като не повярвал на Божието обещание,
Захарий нямало да може да говори до раждането на Йоан.). Римският император по това време
Август, издал закон,според които всеки трябва да плаща данъците си. Йосиф и Мария живеели в
Назарет. Те трябва да проповядват близо 100 километра до Витлеем, за да платят данъците си.
Когато Мария и Йосиф стигнали във Витлеем, всички стой в гостилниците били заети. Те трябвало
да пренощуват в един обор. Обръщат е място където се отглеждат животни. Там се и родило
бебето. Мария го повило в одяло и го положила в яслата. Мария и Йосиф нарекли бебето Иисус. През
нощта, която бил роден Иисус, на полето близо до Витлеем имало овчари, които се грижели за
своите стада. Явил им се ангел. Овчарите се изплашили. Ангелът им казал да не се страхуват. Той им
казал, че им носи чудни вести, Спасителят: Иисус Христос се родил във Витлеем. Те могли да го
открият в една голя ясла. Овчарите отишли във Витлеем, за да видят детето. Те били щастливи да
видят Спасителя. Те разказвали и на другите хора всичко, което били видели и чули. В Евангелския
текст тримата мъдреци (т. нар. „влъхви“) идват в Йерусалим от изток, следвайки звездата,
оповестяваща раждането на новия юдейски цар.