Professional Documents
Culture Documents
библията
библията
22.11.2018, 21:30 ч.
БИБЛИЯТА КАТО КУЛТУРЕН ПАМЕТНИК
Самата дума „Библия“ има старогръцки произход – Biblos – и означава „книги“. Това е така,
защото текстът на Свещеното писание действително е съставен от много книги, възникнали по
различно време и написани от различни автори. Веднъж обединени обаче, те се възприемат като
една цялост, разказваща една-единствена история за създаването на света и човека,
грехопадението, изпитанията, през които хората минават, и накрая - изкуплението и спасението
след идването, учението и саможертвената смърт на Исус Христос. Следва създаването на
Църквата от неговите ученици, за да се стигне до края на света, когато ще се състои Страшният
съд, въздаващ всекиму според делата.
Първият и най-важен период е около XIII в. пр. Хр. Смята се, че тогава е живял Мойсей, който
под непосредственото ръководство на Бога написал първите пет книги. Наречени са Петокнижие
или Тора (закон). Това са книгите Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. В тях освен
историите за създаването на света и оформянето на еврейския народ са събрани и всички правила,
които евреите трябва да спазват при всеки отделен случай на живота си.
Вторият период обхваща събитията, случили се след завръщането в Обетованата земя (X – IX
в. пр.Хр.). Основната история тук, описана в четирите книги Царства, е свързана с възникването на
юдейската държава под управлението на цар Давид и неговия син Соломон. По това време е
построен и първият Йерусалимски храм, в който се е съхранявал кивотът със свещените скрижали,
които Яхве изпраща на Мойсей на върха на Синайската планина. На тези две каменни плочи са
записани Десетте божи заповеди. Към тази част от Стария завет принадлежат и книгите
Еклезиаст, Притчи Соломонови, Псалми Давидови и Песен на Песните. В тях са отразени
основните принципи на вярата, както и правилата за общуване на човека с неговия Бог.
Основа на Новия завет са четирите Евангелия (от гръцки „блага вест“). В тях е разказана
историята за чудесното раждане на богочовека Исус Христос, възникването на неговото учение и
мъченическата му смърт в името на човешкото спасение. Всъщност евангелията са били много
повече - около седемдесет, но по-голямата част от тях остават апокрифни след канонизацията на
Свещеното писание от Вселенските събори, оформили християнската религия.
В Новия завет влизат и книгите, разказващи за събитията, случили се след смъртта на Христос.
Най важната от тях е наречена "Деяния на светите апостоли" и в нея се разказва за създаването на
християнската църква. Важни са и Посланията на апостолите и особено тези на апостол Павел, в
които са разяснени най-важните принципи на новото учение. А за да бъде представата за света
завършена и цялостна, в края на Новия завет е включена и книгата " Откровение на св. Йоан
Богослов"
, известна още като "Апокалипсис". В нея се говори за края на света, когато Христос отново ще
дойде на земята - второ пришествие - и ще въздаде справедливост според делата на всеки човек
поотделно (Страшния съд).
@bgmateriali.com