Тест за НВО 7.

клас Сокай

фиг.1 фиг.2
Сукай  или сокай, е женски невестински накит  за глава от прабългарски  произход. Характерен е за Търновско,
Тревненско, Габровско, Севлиевско и Ловешко. Известен е с имената сукай и сукайче. Възстановен е по запазени
оригинални съставни части в края на XIX в. Бива месал с ажурна шевица, с геометрични или растителни мотиви и
родово-племенни знаци в композициите; затворен обръч с цветни емайлни петна или цветни стъклени едри зърна;
елипсовидна дъска с дупка и множество висящи над ушите накити от ситни сребърни монети, мъниста и други.
Ловешкият вариант е по-скромен, но повсеместно е забранен от църковните и турските власти, тъй като
жените наподобяват търновските болярки.

Сокай. Чували ли сте тази дума?

Сокаят е характерно забраждане, част от традиционната женска носия в Габровско,
Търновско, Ловешко, както и в Македония. Той красял главите на омъжените жени и бил
задължителен всекидневен накит въпреки голямата тежест.
Според легендата този женски накит има царски произход. С падането на Второто българско
царство прокудените членове на царското семейство забягват и се заселват в недостъпните за
турците селища, за да запазят живота си. Те са донесли този царски накит, а населението
започва да го употребява в бита си в променен вид. Връзката на сокая с царските диадеми
обяснява желанието на турската власт да бъде изваден от употреба в началото на ХІХ в.
Една от легендите свързва премахването на сокая през 1814 г. с разрешението на Фейзи ага да
се построи часовникова кула в Трявна при условие тревненките и околията да се откажат да
носят сокаи.
Сокаят, който увенчавал главите на омъжените жени, се поставял на главата на булката в
понеделника след сватбата. В по-стари времена това ставало в срядата, а някога било в първата
събота след сватбата, когато било първото излизане от мъжовата къща и ритуалното
разбулване.Рано сутринта, след връщането от чешмата, в момковата къща снемали булото и
слагали на главата на невестата сокая, подарен й от свекъра. Тази смяна била съпроводена от
специален ритуал, споменът за който вече не е запазен, но до късно останал да битува изразът
„ще гласят сокая на булката“ като знак за нещо специално.
Бялата кърпа (месала) булката украсявала сама, като прикрепяла извезана от нея като мома
сокайна шевица. Останалите части били от сокая на свекървата. Ако имали повече синове и вече
били подарили сокая на първата си снаха, свекърът и свекървата поръчвали при куюмджията да
изработи нови части за сокай, като при събирането на монетите помагали роднини, близки и
познати. Сокаят се носел от омъжената жена до раждането на първото дете или до
задомяването на първия син, когато се давал на снахата.
За един сокай отивали 200 – 300 гроша само за нанизите с пари. Цената на целия сокай била
около 500 – 800 гроша, тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо. С оглед на
тази финансова тежест традицията отстъпила, позволявало се за младата невеста след
сватбата да се вземе чужд сокай, но за Великден трябвало да излезе задължително със свой.

1. За каква сфера на общуване е предназначен текстът?

а) медийна; б) научна; в) естетическа; г) битова.
2. Каква е връзката между текста и изображенията?
а) Текстът и изображенията представят една и съща информация.
б) Текстът информира за същността на сокая, а изображенията го онагледяват.
в) Текстът и изображенията нямат общо.
г) Текстът информира за същността на сокая от музея в Боженци, а едно от изображенията го
онагледява.

3. Коя област, в която се носи сокаят, се среща само в текста, но не и в поясненията към
изображенията?
а) Ловешко; б) Македония; в) Търновско; г) Габровско.

4. Кое твърдение от текста е вярно?

а) Фейзи ага дава разрешение за построяването на часовникова кула заради носенето на сокая.
б) Сокаят има царски произход и е непроменен в употребата си през вековете.
в) Ритуалът по разбулването на булката и поставянето на сокая е запазен и до днес.
г) Сокаят е скъпоструващ женски невестински накит, който се предава от свекървата на
снахата.

5. Кое твърдение от текста е невярно?

а) Сокаят е украшение за глава, което се носи от омъжените жени.
б) Сокаят се слагал на главата на невестата единствено в понеделника след сватбата.
в) Сокаят включва дребни монети за украса.
г) Заради финансовата тежест се позволявало на невестата временно да носи чужд сокай.

6. Кое твърдение за сокая е невярно според текста към изображенията?

а) Сокаят е известен и под наименованието сукай, сукайче и има прабългарски произход.
б) Сокаят от изображението е възстановен по запазени оригинални части в края на XIV в.
в) Сокаят бива месал с ажурна шевица, с геометрични или растителни мотиви и родово-
племенни знаци в композициите.
г) Сокаят е забранен повсеместно от църквата и турските власти.

7. Запишете кое от двете изображения представлява картината на Иван Мърквичка

„Жена от Боженци" от 1896 г. с изображение на сокай:
.....................................................................................................................................................................

Прочетете изречението и отговорете на въпросите към него:

Ако имали повече синове и вече били подарили сокая на първата си снаха, свекърът и
свекървата поръчвали при куюмджията да изработи нови части за сокай, като при
събирането на монетите помагали роднини, близки и познати.

8. Какви по вид глаголни форми са използвани в изречението?

а) изявителни; б) повелителни; в) условни; г) преизказни.

9. С кой от посочените варианти ще заместите вече били подарили, за да представите

действието като реално протичащо?
а) вече подариха; б) вече са подарили; в) вече подаряват; г) вече подаряваха.

10. Каква част на речта не е употребена в изречението?

а) възвратно притежателно местоимение; б) минало свършено деятелно причастие;
в) междуметие; г) предлог.

11. Колко и какви съюзи са употребени в изречението?

а) два подчинителни и три съчинителни;
б) един подчинителен и два съчинителни;
 в) три подчинителни и един съчинителен, но неколкократно употребен в различно значение.
г) три подчинителни и три съчинителни.
12. Какви по вид са еднородните части в изречението?
а) подлози; б) определения; в) допълнения; г) обстоятелствени пояснения.

13. Преобразувайте израза свекърът и свекървата поръчвали при куюмджията да

изработи нови части за сокай в просто изречение и го запишете:
.........................................................................................................................................................

14. С кой от предлозите ще заместите при в съчетанието при събирането на монетите,

така че да не се промени смисълът?
а) заради; б) до; в) със; г) за.

15. Посочете какво е значението на думата куюмджия, употребена в текста:

а) шивач; б) златар; в) железар; г) ковач.

16. Като имате предвид информацията от текста и изображенията, посочете две

задължителни части за сокая, които да показват, че той е дело на цялото семейство:
...........................................................................................................................................................................
...........................................................................................................................................................................

17. Редактирайте правописните, пунктуационните грешки, както и грешките в

членуването :
Художника от чиято картина знаем за сокаят – Ян Вацлав Мърквичка или просто Иван
Мърквичка е роден в с. Видим при Дуба, Австрийската империя, през 1856 г. След обучение в
Пражката Академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската Художествена Академия, той
пристига в България през 1881 г.
Майстора рисува „Жена от Боженци" (снимката към заглавието) през 1896 г. Смята се, че на
платното е изобразена сапругата на кметът на Боженци, чието семеиство подарява сокая на
Музеят в Боженци.
Днес в музея в с. Боженци може да се види сокая правен по реставрация от фотокопие на
къртината изгоряла при бонбардировките във София през 1944 г. Заедно със платното изгаря и
самия сокай.

18. Коя двойка епически произведения може да бъде свързана с цитата Песента цепеше
въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата. 
а) «Една българка», «Хубава си, моя горо» б) „Представлението”, „Немили-недраги”
в) „Серафим”, „По жътва” г) «Вятър ечи, Балкан стене», «На прощаване»

19. Какво внушение не съдържат думите на Бай Ганьо Бамбашка свят, студен свят?
а) Ограниченото мислене и изостаналостта на героя му пречат да се приспособи към новото,
което го заобикаля.
б) Героят не може да приеме чуждата действителност, затова е безразличен към нея.
в) Попадането на героя в Новия свят е възможност за него да опознае една различна реалност и
да се обогати културно.
г) Свикнал на патриархалните взаимоотношения в малка България, героят не приема
отчуждението, студенината и сдържаността у хората от Новия свят.

20. Кое тълкувание за символите на змията и бялата лястовичка не откриваме в разказа

на Йордан Йовков „По жицата”?
а) Змията е символ на зло, болест, нещастие, а бялата лястовичка – вяра в чудото, доброто,
изцелението.
б) Змията осъществява връзката между земята и отвъдното, а птицата – между земното и
божественото.
 в) Змията символизира кръговрата на видимия свят, а лястовичката е символ на надеждата за
ново начало.
г) Змията е олицетворение на митологичното зло, свързано с робската психика, а лястовичката
символизира нравственото извисяване.

21. Срещу съответния образ запишете заглавието на произведението, от което е:

а) кичест явор
б) славни битки
в) сълзи накипели
г) адска марана

22. На кой ред има неправилно свързване на произведение, герой и автор?

а) „Косачи” Стамо Ел. Пелин
б) „По жицата” Нонка Й. Йовков
в) „Братчетата на Гаврош” малките гаврошовци Смирненски
г) «Заточеници» заточениците В. Ханчев
....................................

23. Попълнете таблицата, като свържете мотива с цитата, който го илюстрира:

а) Боже, колко мъка има на тоя свят, боже!
б) Няма веч оръжье! Има хекатомба!
в) Ии, ама аз що свят съм изтръшнал!
г)...песен млада, волна, широка като полето, света като
любовта.

1. път; 2. съпричастие; 3. саможертва; 4. надежда.

24. Попълнете таблицата, като срещу цитата запишете заглавието на творбата, от която е:
а)...им преподава география по картата, като започва
уроците си от Цариград...
б) ох, аз ще те обриша от калта/ и в твоя чистий бляск ще
те покажа...
в) Това й се видя опасно, но друг избор не й оставаше, ако
искаше да завари момъка, който я чака сега в гората,
примрял от глад, от безпокойство и страх.
г) И ето че някъде се поде самичък глас- висок, звънлив и
треперещ.

25. Запишете с три-четири изречения какво внушават думите от Пенчо – Славейковата

творба друго слънце мене вече грееше в сърцето:
.....................................................................................................................................................................
.....................................................................................................................................................................
.....................................................................................................................................................................
.....................................................................................................................................................................
.....................................................................................................................................................................
.....................................................................................................................................................................
.....................................................................................................................................................................
.....................................................................................................................................................................
.....................................................................................................................................................................
.....................................................................................................................................................................

Автор: Зл. Ангелова

Дидактическа задача: Прочетете разказа „Урок”на Иван Вазов и направете подробен преразказ от
името на неутрален разказвач.
Урок
/Иван Вазов/
Княжевският трамвай заобиколи по релсите градинката на стария паметник на царя Освободителя и
пак пое към югозапад.
Пред мене пак се откри във всичката си омайност чудната панорама на зеленото поле, на Витоша, с
благородния и мощен израз в кръгозора.
Аз не свалях очи от тая вълшебна гледка, толкова пъти виждана и все тъй нова и драга на душата ми.
Като един дисонанс в музиката на чувствата, що извикваше българската природа, прозвуча пред мене
немски говор. Тогава чак аз обърнах внимание на дружината в открития вагон, която завземаше другите два
чина от първия клас, обърнати със седалищата си един към други. На отсамния чин, гърбом към мене,
седяха три дами: едната стара, двете млади: сухички, бледни, чернокоси българки, облечени в модни летни
премени. Аз ги не познавах, но по изяществото на носията и обноските личаха, че са от доброто общество
на столицата.
На срещния чин стоеше един млад господин, също изящно облечен, румен, синеок, с руси мустаци. Той
беше немец, приятел или сродник някакъв техен, като се съди по близките и дружеските му отношения с
тях. От късия му разговор с кондуктора видях, че той говори сносно български. Едно бяло кученце играеше
палаво в краката им. Двете млади дами ветрено чуруликаха с кавалера си на немски език и това правеха с
явна наслада, мятайки дръзки погледи наоколо си; изглеждаше или тъй ми се стори, че те изпитват някаква
горда суета, като говорят на един образован език, чужд и непонятен на неколцината българи, що седяха на
другите чинове. Те удостояваха с българския език само старата и кученцето, което не знаеше немски.
Във всичко това нямаше нищо необикновено. Но като ги слушах и ги гледах тъй самодоволни и
надменни, не знам защо, у мене се пробуди едно неприятно чувство, някакво неразположение към тия
поевропейчени българки, които пренебрегваха родния си език без нужда. Може би да не забележех това или
да им го простях, ако бяха толкова хубави — уви, хубостта изкупува много недостатки! — колкото бяха
суетни и модни. Нека ме простят великодушно за това грешно признание в случай, че тия редове паднат под
очите им... ако четат български.
Трамваят спря за минута насред полето, там, дето се захващат новите градини и летни колиби. Един
българин тичешком се зададе оттам и едвам свари да се качи при немеца. Той беше възстар човек с
почерняло от слънце, небръснато отскоро лице, облечен вехто и бедно. Прахчица от пръст по дрехата му
показваше, че се е занимавал с полска работа.
Немецът учтиво се поотмести. Младите българки се намръщиха от това неприятно съседство и едната
от тях каза на кавалера по немски:
— Елате седнете при нас!
Аз си въобразявах смущението на бедния българин, ако немецът би послушал дамата и побегнеше от
него, но той се усмихна и каза:
— Нали сме уж привърженици на демокрацията?
И не се премести.
Тоя лек укор, прикрит под формата на шега, причини мъничка досада на дамата, която направи кисела
усмивка.
Другата избъбра сопнато все по немски:
— Вероятно тоя простак не знае, че тука е първи клас, а празни места има на втория...
Мене ми стана много мъчно, че тия аристократизирани българки, чиито бащи вероятно са носили
бакалската престилка или са държали ралото, изказваха пред чужденеца презрение към един
съотечественик, вероятно честен човек, а без друго — по-полезен от тях, ветрените и пусти кукли, по мисли
и душа чужди на тая българска земя, на която той даваше от труда си; техните изтънчени вкусове се
оскърбяваха от гледката на грубото небръснато лице на тоя работен българин, дръзнал да седне тъй близко
при тях под предлог, че и той си плаща за мястото. И аз забелязвах презрителните погледи, които сегиз-
тогиз хвърляха черните им очи към него; те си отмъщаваха по тоя начин за невежливостта му.
Българинът си стоеше безстрастно и мълчеше. Явно бе, че не разбираше немски и що приказват за
него... Или пък просто усещаше? — Защото при първите недоброжелателни думи на дамата аз съгледах,
едната му буза нервно-нервно че мръдна... А може би това бе случайност... Но подир това той вече гледаше
настрана, към полето.
Аз не можех да задуша чувството на възмущение при тая липса на доброта и деликатност, тъй
свойствени на меката женска природа. И пак се спрях на по-първото си впечатление: те не бяха хубави.
Дали това ги правеше да бъдат недобри? Красотата на чертите на лицето тъй често е признак на душевна
красота и благородство! Вероятно теорията за хармонията между физическото и духовното същество тоя
път се оправдаваше, беше вярна...
Веселият немски разговор, за минута нарушен, се продължи нататък до Павлово. Там трамваят спря.
Българинът слезна, но в тоя миг дамата, що го бе нарекла "простак", изпусна червеното си чадърче, което
падна на земята. Българинът го вдигна и й го подаде учтиво, като й каза натъртено по немски:
— Fruaelein, bitte nehmen Sie Ihren Schirm! (Госпожице, моля вземете си чадъра!)
Младата българка пое чадъра си тресната и забрави да поблагодари, потънала в смущение и срам, както
и другарката й. Немецът напразно се опитва, за да ги изтегли от това чогло положение, да завърже някакъв
разговор: те до самото Княжево немееха със зачервенели лица.
Аз не срещнах досега непознатия тоя българин, за да му стисна сърдечно ръката за урока от
человещина, който даде на тия "цивилизовани" българки. 

отговори
9. б)
11. в)
13. поръчвали изработката/ изработването на сокая
14. г)
15. б)
Редактирайте текста
Художникът, от чиято картина знаем за сокая – Ян Вацлав Мърквичка или просто Иван Мърквичка, е роден
в с. Видим при Дуба, Австрийската империя, през 1856 г. След обучение в Пражката академия за
изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия той пристига в България през 1881 г.
Майсторът рисува „Жена от Боженци" (снимката към заглавието) през 1896 г. Смята се, че на платното е
изобразена съпругата на кмета на Боженци, чието семейство подарява сокая на музея в Боженци.
Днес в музея в с. Боженци може да се види сокаят, правен по реставрация от фотокопие на картината,
изгоряла при бомбардировките в София през 1944 г. Заедно с платното изгаря и самият сокай.