Professional Documents
Culture Documents
Сафо
Сафо
01.10.2019, 01:14 ч.
САФО – „ЛЮБОВ“
АВТОРЪТ
ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
„Любов“, или известно още на български като „Любовна болка“, е фрагмент от стихотворение,
достигнал до нас благодарение на съчинение върху теория на литературата – „За възвишеното“ от
Псевдо-Лонгин, от I век сл.Хр. В съчинението фрагментът е даден като пример за великолепното
умение на Сафо да предава емоционални състояния. В литературната история творбата е позната
и като „Фрагмент 31“ и се смята за едно от най-често превежданите и коментирани произведения
на Сафо.
Времето на създаването на стихотворението трудно може да се определи, но се предполага,
че то е плод на периода, когато Сафо вече е създала своя кръг от почитателки на Афродита или
Хера.
ЖАНРЪТ
СЮЖЕТЪТ
КОМПОЗИЦИЯТА
ГЕРОИТЕ
ТЕМИТЕ
ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ
В Древна Гърция мястото на жената било строго регламентирано, като правилата варирали в
различните елински територии. Ако за мъжете естествена територия за изява били обществените
пространства, то за жената местата за общуване се свеждали до частното – дома и в редки случаи
пазара. Според достигналите до нас сведения най-ограничавани били жените в Атина, които по
традиция били омъжвани рано, имали настойник и не можели да напускат дома си без
придружител. Нямали право да се разпореждат самостоятелно със зестрата, която получавали при
женитба. При наследство вземали половината от дела, полагащ се на братята им. Относително по-
свободни били спартанските жени, които освен че встъпвали в брак на по-късна възраст,
получавали добро образование, в което влизала и физическа подготовка наравно с мъжете.
В сравнение с другите части на Елада жените на остров Лесбос имали много повече права. Те
имали свободата да се придвижват самостоятелно. Разполагали със зестрата си с минимални
ограничения. Почти равностойно с братята получавали наследство и можели да се организират в
общества или сдружения по интереси. В тях те се занимавали с музика, пеене, танци, литература.
По времето, когато Сафо ръководи своята девическа школа, в Метилена имало поне още едно
подобно женско сдружение, посветено на музиката и поезията.
МОЗАЙКА
За високото признание, което Сафо получава още през Античността, свидетелстват древните
автори. Те говорят за „божествените песни“ на Сафо, сравняват я с богиня, а древногръцкият
философ Платон я нарича „десетата муза“. През Античността тя е изобразявана върху вази, нещо,
което било допустимо само за боговете или за митологичните герои.
В следващите векове нейните стихотворения не само се превеждат и разпространяват на
различни европейски езици, но и авторката им се превръща в „героиня“ на литературни и
музикални произведения, както и на творби от изобразителното изкуство - картини и скулптури.
Речник
лирика (от музикалния инструмент лира). Един от трите литературни рода; чрез лириката се
изразява основно вътрешният свят на човека – отношението му към света, неговите мисли и
чувства, емоционалното му състояние, настроения и чувствени преживявания. Основни жанрове –
лирическа песен, стихотворение, ода, елегия, химн и др.
@bgmateriali.com