Любов”, Сафо

1.​ А
​ вторът

- Сафо е първата жена поетеса в историята на европейската литература и една от

​

най-влиятелните фигури от Античността

-​ Живее и твори на границата на VII-VI в.пр.Хр.

​

- Елена /красота/, Клеопатра /могъщество/, Сафо /сила на духа/

​ – трите
най-влиятелни жени

-​ Биографията на Сафо е смесица от факти и легенди

​

o ​Поетът Алкей я описва като дребна, усмихната, къдрокоса (енергия и

чар)

o​ Р
​ одена е в Метилена, на остров Лесбос

o​ П
​ роизхожда от заможно семейство

o​ О
​ мъжена за аристократ, има 1 дъщеря

o​ 1​ 0 години живее в изгнание по политически причини

o ​Създава школа за млади момичета, където ги подготвя за брачен живот

и семейство (общността била посветена на Афродита – богинята на
любовта, а според други на Хера – пазителката на брака и семейното
щастие)

o ​Легендите надграждат оскъдните данни с несподелена трагична любов

(Сафо скача в морето от скала, заради божествено красив младеж
Фаон, който отхвърлил любовта й)

o ​Според други Сафо живее до дълбока старост, като се ползва с

уважението на своите съвременници

-​ Творчество – създава редица лирически произведения

​

o​ С
​ тихотворения, химни, сватбени песни

o I​ II в. пр. Хр. учените от Александрийската библиотека включват името

на Сафо в списъка на 9-мата най-велики гръцки поети и събират
поетичното им творчество в 9 книги, според броя на музите
 o ​До наши дни са запазени само фрагменти от произведенията и само 2 в
цялостен вид

2.​ П
​ роизведението

- Фрагмент от стихотворение, достигнал до нас, благодарение на съчинение върху

​

теория на литературата – “За възвишеното” от Псевдо Лонгин , I в. пр. Хр. (Сафо

притежава умението да предава емоционални състояния)

-​ Време на създаване – спорно (периодът около създаването на школата)

​

3.​ Ж
​ анр

-​ Сафо – лирическа поетеса

​

*лирика – от музикалния инструмент лира, на които се изпълняват творбите през

Античността; лириката се оформя в епохата на архаиката (VII-VI в. пр. Хр), когато
вниманието се насочва върху мястото на отделния човек в общността и
взаимоотношенията му с нея; важна е позицията на хората за обществените въпроси;
лириката се заражда от потребността на индивида да изрази себе си и да намери
мястото си сред другите

-жанр – стихотворение, в което се “пее” за емоционалното състояние на героите

(най-близо да сватбена песен); част от стихотворение

4. Сюжет

- лирическите творби са безсюжетни, защото там е важно споделянето на чувствата

- говори се за емоционално изживяване – трепети, емоции, които предизвиква обектът

на любовта

- според изследователи – младоженец и младоженка са застанали на сватбена трапеза

пред погледите на останалите на сватбената трапеза, а наобиколилите ги хора се
възхищават на красотата и качествата им
5. Композиция

- предполага се, че строфите са били 8 (последната възхвалявала бог Аполон)

- 4 строфи – достигналият до нас текст, като всяка от тях задълбочава емоционалното

въздействие на предната строфа

o​ 1
​ строфа – въведение

o ​2, 3, 4 – представят емоционалното състояние на лирическия говорител и

въздействието, което му оказва картината от 1-ва строфа

- Ритмическа организация на строфите, присъща за творбите на Сафо (сафически

​

строфи – четиристишия – първите 3 стиха са с по 11 срички, а последните – с 5);

при превод обаче тази ритмика се губи

6. Героите

- лирически говорител, който споделя душевното състояние, предизвикано от образа на

любимата девойка

- основни чувства – болка, страдание, мъка

- лирически герой – девойката в първата строфа, където са отличени нейните качества

– шеговитост, нежен смях, сладостно говорене; няма портретно описание на момичето,
а интелектуални способности, като умението да говори, чувството й за хумор,
деликатността в отношенията

- човекът, приседнал до момичето – описан като равен с боговете (едни изследователи

смятат, че това е младоженецът, а други, че девойката е толкова красива, че само
боговете имат право да общуват с нея)

7. Теми

- за любовта като страдание

- за сладката болка от съзерцаването на любим човек

- за раздялата

- за споделянето на личните емоции