Professional Documents
Culture Documents
ГЛАВА ПЪРВА
І. Общи сведения за Св. Писание на Новия Завет
Научната богословска литература употребява думата канон. Казва се: “канон на свещените
книги”, “библейски канон”, “старозаветен канон”, “новозаветен канон”.
Църковно право: “Правило, закон, норма”.
Литургика: “Църковна песен, съставена от няколко ирмоса и тропари, разпределени в отделни
песни”.
Думата канон е гръцка ( от грц. дума - тръстика); има много значения, които могат да
бъдат разпределени на четири групи.
1) Прът, линия, инструмент за определяне на прави и отвесни линии.
2) Правило, образец, пример (Филип. 3:16).
3) Плоча или дъска - надписана, таблица, списък, каталог сборник.
4) Дял (2 Кор. 10:13), данък - граждански или църковен.
Библията се нарича “канон” поради това, че: а) тя е сборник от разни свещени книги и б) съдържа
правила за вяра и живот - “твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми” (Пс.
118:105).
Това понятие започва да се употребява в първите десетилетия на християнската ера. Ориген,
Евсевий Кесарийски, св. Атанасий Велики, Св. Йероним наричат новозаветните свещени книги
“канонически книги”.
От думата (канон) произлиза и глаголът със значение “приемам в канона”; заедно
с него често се употребява и глаголът (“въцърковявам”), за да се означи, че Църквата
признава повестна книга за каноническа.
1
Срв. Johannes Behm. Der neutestamentliche Begriff .- ThWNT, Bd. 2, S. 132.
4
Иисус Христос е проповядвал Своето учение, Той не е писал нищо. Един само случай е
спомената в Свещеното Писание, където се говори, че Иисус писал: когато довели при него
жената, хваната в прелюбодеяние. “А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да
обръща на тях внимание” (Йоан. 8:6).Евсевий Кесарийски цитира в църковната си история едно
писмо от Христос до едеския цар Авгар, намерено в архивата на гр. Едеса. Това Иисус Христово
писмо с отговор на писмо от царя Авгар до Христос.
Това писмо е имало свои защитници, но днес се счита за апокрифно от всички учени.
Устната проповед на Христос е имала голяма сила и влияние върху сърцата и душите на
човеците. “Никой не е говорил тъй, както тоя човек” (Йоан. 7:46). Тая устна проповед е била квас
5
На избраните от Христос апостоли се дават права и обещания: “не сте вие, които ще говорите, а
духът на Отца ви, Който говори във вас (Мат. 10:20). “Ще помоля Отца и ще ви даде друг
Утешител… Дух Свети… Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил”
(Йоан 14:16). А това обещание важи и за устната им проповед, и за Писанията, т. е. за свещените
новозаветни книги. От 12-те апостоли са писали книги: Матей - Евангелие; Петър - две послания;
Йоан - Евангелие, 3 послания и Откровение.
От другите апостоли са писали книги: Яков - послание; Юда - послание; Павел - 14
послания. От непосредствените ученици на апостолите са писали книги: Марк - Евангелие; Лука -
Евангелие и Деяния Апостолски. Евангелист Марк бил спътник и сътрудник на апостолите Петър
и Павел, и е записал ап. Петровата проповед за Иисус Христос Евангелие, одобрено от ап. Петър.
Евангелист Лука бил спътник и сътрудник на ап. Павел. Евангелието му според Оригеновото
свидетелство било одобрено от ап. Павел. Според древното предание евангелист Лука бил един от
70-те апостоли - един от двамата пътници за Емаус (Лука 24:13). Някои древни църковни писатели
твърдят, че ев. Марк е бил един от 70-те. Възприема се мнението, че той е бил младежът, който
следвал загърнат в платнище след Христос при залавянето Му (Марк 14:51-52).
че Писанието е съвършено, защото е изречено от Словото Божие и неговия Дух”. Св. Юстин
Мъченик, Теофил Антиохийски, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. приемат безрезервно
боговдъхновеността на Свещеното Писание.
г) Възвишеното съдържание на Писанието предполага божествен произход Ж. Ж. Русо:
“Признавам, че величието на Писанието ме изпълва с учудване. Светостта на Евангелието говори
на моето сърце. Погледнете на философските книги с всичкия техен блясък и важност, колко
малки изглеждат те в сравнение с тази книга. Възможно ли е тъй възвишената и в същото време
тъй простата книга да бъде човешко слово? Възможно ли е, щото този, за когото тя разказва, да е
бил само човек? Много по-естествено е да се допусне, че действително е съществувал Този, Който
дал материал за тази книга, отколкото да се предположи съгласието на няколко човеци за да я
напишат”.
По въпроса за боговдъхновеността има следните теории:
1. Механична теория. Свети Дух диктувал на библейските писатели и те механически
записвали слушаното от Него. Привърженици в древно време били: Атинагор и др.; след
реформацията били протестантските богослови Байер, Данхауер и др. В ново време тая теория
няма привърженици.
2. Последваща боговдъхновеност (”инопирацио субсеквено”). Библейските книги при
писането им не били боговдъхновени. Такива те станали след като Църквата ги признала за
такива. Привърженици: Лесий, Хамел, Бонфрер и др.
3. Подпомагаща боговдъхновеност (”инспирацио конкомитанс”). Бог не вдъхновявал пряко
библейските писатели, а ги подпомагал при писането на книгите им. Основател: Мартин, Йоан и
Иан.
4. Лична боговдъхновеност. Библейските писатели са боговдъхновени; поради това всичко,
което те пишат е боговдъхновено. Основател - ШлаЕрмхер.
5. Частична боговдъхновеност. В Библията е боговдъхновено само учението за вяра и
нравственост. Привърженици: Келер, Кремор (протестанти) и Ленорман (католик).
6. Целокупна боговдъхновеност. Всичко в Св. Писание е боговдъхновено и свръхестествени
и естествени истини. Цялата Библия е Слово Божие, следователно не може съдържанието й да се
дели на боговдъхновено и небоговдъхновено. Тя е плод на хармонична дейност на Св. Дух и
библейските писатели, като, при писането й, те не са изгубвали свободата и самосъзнанието си.
Привърженици: всички католически богослови и мнозина видни православни богослови като Д.
Леонардов, П. Легорски и др.
Бог пряко и косвено подбуждал към писане и вдъхновявал библейските писатели. “ запиши
това за спомен в книгата” (Изх. 17:14). “И туй, що видиш, напиши на книга и изпрати на църквите,
що са в Асия” (Откр. 1:11) - Това е пряко подбуждане и вдъхновение. Косвено Бог подбужда
8
Някои богослови въз основа на следните две места твърдят, че имало и други Новозаветните
книги, които не са се запазили до нас.
а) “Писах ви в писмото си да нямате общение с блудници” (1 Кор. 5:9). Тук обаче, става дума за
първото послание на ап. Павел (5:2,7), където той съветва коринтяните да изключат от своята
среда блудника - кръвосмесник.
б) “След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а
това из Лаодикия прочетете и вие” (Колос. 4:16). И от тук не можем със сигурност да заключим, че
е имало специално послание до Лаодикийската църква. Тук навярно се касае за някое послание на
Лаодикийската църква до ап. Павел, занесено на него от представителя й Епифаст, което ап. Павел
намирал за потребно да бъде прочетено от Колосяните.
При разглеждане на специалната част едни учени разглеждат книгите по хронологически ред.
Други - по авторство, т. е. от всеки автор всички негови книги - напр., от ап. Йоан: Евангелие,
послания, откровение. Трети разглеждат Новозаветните книги по отдели: Евангелията, деяния,
послания, откровение. При разглеждането на всеки отдел книгите му се подреждат по
хронологически ред.
Това последно разглеждане е възприето и от нас.
5. Източници на науката: а) вътрешни - свещените Новозаветни книги. б) външни:
Свещеното Предание; писмени и веществени паметници; църковни решения и определения,
взимани при вселенски и поместни събори; произведения на древни църковни писатели. Помощни
науки на исагогиката са: църковна археология; църковна история; история на древната
християнска литература и др.
6. Самостойност на науката. Има учени, които считат, че исагогиката е част от науката:
“История на др. християнска литература” - ХЕрмн Зоден. Исагогиката, обаче, има ясно определен
и разграничен предмет на изследване - Новозаветните книги, които имат божествен, а не човешки
произход; в тях се съдържа свръхестественото, божественото Новозаветно откровение. Те са
основата на християнската вяра и нравственост, на цялото християнство. Те са източници и на
всички християнски богословски науки. Поради тази причина в богословските науки трябва да
съществува специална самостойна наука, имаща за предмет източниците на богословската наука.
На исагогиката от древност и до сега се гледа като на една от най-важните богословски науки.
7. История на науката
Теодор Мопсуетски, св. Йоан Златоуст, бл. Теодорит Кирски и др. Специални изследвания върху
херминевтични и исагогични въпроси, писани от древни църковни писатели: Мелитон Сардийски
(170) в съчинението си “Ключ” - незапазено до нас, дава правила за тълкуванието на някои места в
Св. Писание. Св. Иполит Римски (236) е автор на Мураториевия канон, в който се изброяват
каноническите книги на Новия Завет и се дават сведения за тяхното написване. Този канон е част
от произведението му “Песни” и с право може да се нарече “първо въведение в Св.Писание”.
Тиканиус - (390) - “Седем правила за търсене и намиране смисъла на Св. Писание”. Св. Августин -
“За християнската вяра” Св. Йероним - “За знаменитите мъже” Адриан от Антиохия - “Въведение
в Божествените Писания” (450) Козма Индиноплевст, VІ в., - “Християнска топография”; в V том
дава сведение за писателите, целта и съдържанието на библейските книги. Юнилий Африкански -
“Института регулария дивине легис”; в това съчинение той разлежда чисто исагогични въпроси,
като: писатели, деления, характер, каноничност на библейските книги.
Касидор (VІ в.) - “Институцио дивинарум ет секуларум лекционум”.
А) Протестантска исагогика в 18 в
тях има такива, които отричат подлинността на някои НЗ книги. По-видни представители:
Холцман, Иулихер, Харнак и др. - пишат исагогически трудове. Към исагогиката допринасят още
със своите умерени трудове Зоден, Кнорф и др.; някои списания - Икспозитор (Лондон и др.).
5. Раздробяване на НЗ свещени книги. Има някои протестантски богослови, които твърдят, че
НЗ книги не са цялостни, а компилативни произведения от разни части с разнообразен произход.
Шпита пише “Евангелието според Йоан като източник за историята на Христос” (1910). Прокарва
мисълта, че това Евангелие се състои от много части от различен произход. Ед. Сиверс се труди да
докаже компилативността на много НЗ свещени книги.
6. Изследване на формата на НЗ книги. Има група богослови, които считат, че изследването на
външната страна, формата на НЗ книги ще хвърли голяма светлина за произхода им.
Представители: Дибелиус, Шмидт, Вертран и др. В “История на най-древната християнска
литература” (1926) от М. Дибелиус се излагат главните начала на това направление.
7. Ортодоксално направление. То избягва рационализма и защитава боговдъхновеността на св.
НЗ книги. Привърженици: Хофман - основател на “ерлангентската ортодоксална школа”; признава
подлинността на всички НЗ книги. Пише: “Свещеното писание на НЗ” (1862-83), “Въведение в
НЗ” (1881). Теодор Цан пише: “История на НЗ канон” (1888 сл.) Грегори пише: “Въведение в НЗ”
(1909). Файне пише: “Въведение в НЗ” (1913) - пето издание в 1930 г.
Б) Развитие на католическата НЗ исагогика от ІІ-рата полов. на 18 в
По това време започва да се развива влиянието на Ричард Симон. Дадената от него насока
била бляскаво продължена и развита от Хуг (+1846). Произведението му “Въведение в НЗ” (1821)
служи за главно ръководство по исагогика. Хуг се отличава със силен критичен ум и обширни
познания; той обширно изследва произхода на НЗ книги, като същевременно защитава
подлинността им срещу нападките на протестантските богослови.
От времето на Симон и Хуг, католическата НЗ исагогика запазва и до сега своя исагогически
характер. Според тях има три главни въпроса за разглеждане от исагогиката: а) история на канона;
б) история на текста; в) история на НЗ преводи. Католически богослови от този период, дали
исагогични трудове, са: Шолц, Каулен, Корнели, Гутйар, Майнертц и др. Католически списания с
исагогични материали са: “Ревю библик” (1912 сл.) и др.
В) НЗ исагогика в православната руска книжнина през 19 в. и началото на 20 в
В руските духовни академии специална наука исагогика не е имало; тя се разглеждала
заедно с екзегетиката на НЗ. В 1896 г. под ръководството на еп. Михаил е преведен трудът на
протестантския богослов Хайнрих Герике: “Въведение в НЗ книги на Св. Писание”. В руската
богословска книжнина има ценни монографии по ред исагогични въпроси; напр., от В.
Рождественский - “История на НЗ канон”. От еп. Михаил (+1887) - “За Евангелията и евангелската
история (1885), “Библейска наука”. От М.Д. Муратов (+1917) - “НЗ като предмет на православното
18
ГЛАВА ВТОРА
В християнските църкви из империята се служило на приетия от тях гр. език. На този език
ставало съобщението между църквите. На него пишели и християнските писатели: Климент
Римски - Послание до Коринтяните; Св. Игнатий Богоносец - 7 послания; Ерм - “Пастир”. В края
на ІІ век някои писатели почват да пишат на други езици: Тациан на Сирийски; Минуций Феликс,
Тертулиан - на латински. Гръцкият език в епохата на елинизма се различава много от древния
класически език от 5-и век пр. Хр. и се нарича “кини диалектос” - общ говор или само КИНИ.
За произхода на “кини” има две теории:
І Теория: Във времето на класическия гръцки език имало 4 наречия: атическо, ионийско,
дорийско, еолийско. Първо място държало атическото. След походите на Ал. Македонски, станало
сливане на наречията, като в основата легнал атическият диалект, и се получило ново наречие -
КИНИ.
ІІ Теория: Още през класическо време, в атическия диалект, заемащ първо място, почнали да се
вмъкват елементи от другите три наречия и от това сливане се появява кини. За образуване на
кини най-силно е влиянието на ионийския, а най-слабо на дорийския диалект. Възприема се
втората теория.
Има два вида кини: писмен и говорим. Филон Александрийски, Йосиф Флавий, Плутарх и
др. пишат на литературния кини. А има разни паметници: писма, договори, търговски сделки и др.
на обикновения говорим език. Езикът на 70-те (Септуагинта) е литературен, но е под влияние на
еврейския. Също така и НЗ книги са писани на литературния кини, само че с много примеси. В
него има семитизми, както и нови думи и понятия, появили се поради новостта на Християнското
учение, изложено в НЗ книги.
Причина за семитизмите в НЗ гръцки език са: 1) Иисус и апостолите проповядвали на арамейски
език, на който били написани и някои разкази за Христовия живот, за което споменава евангелист
Лука. При превеждането на Евангелието според Матей, някои семитизми се вмъкнали в гр.език. 2)
Родният език на писателите оказал своето влияние при писането им на гр. език; само Лука не е бил
евреин. 3) Еврейският език бил на равна употреба с гръцкия, затова му влияел. Преводът на 70-те,
от който дори и еванг.Матей взимал цитати, бил повлиян от еврейския език.
В НЗ гр.език се срещат думи, изрази, стилови конструкции от семитски произход. Има и
латинизми в малко количество в ония книги, които са писани на запад. У синоптиците гръцкият
език е повече повлиян от еврейския, отколкото в другите НЗ книги. Най-хубав и чист език имат
книгите на еванг.Лука и на ап. Павел. Начало на изследванията на гр. език се поставя през време
на хуманизма и реформацията. През 17 и 18 в. между изследователите се оформят направленията:
пуризъм и евраизъм. Пуристите твърдят, че Божественото откровение трябва да е написано на
чист, съвършен език, следователно влияние върху гр. език няма. Евраистите твърдят, че има силно
20
влияние, оказано от евр. език върху гр. текст. Евраизмът побеждава и спорът се приключва в края
на 18 век.
В 19 и 20 век се откриха много паметници, в които е запазен говоримият кини, (камъни,
папируси, глинени плочки). Такива паметници в голямо количество са открити в Египет и
изследвани от Дайсман, Маултън, Майзер, Тумб и др. Тези паметници доказаха, че кини има свои
особености, които неправилно се смятат за семитизми. Така се появи неопуризмът.
Източници за изследване на НЗ език: преводът на 70-те; съчиненията на Йосиф Флавий, Филон
и др. писатели от времето на елинизма; съчиненията на Св. Климент Александрийски, Игн.
Богоносец, Полик. Смирненски и др.; някои паметници на кини - новогръцки език. Върху НЗ
гръцки са правили изследвания: К. Дитерих, А. Тумб, С. Соболевски, Дайсман и др.
Граматики на кини: Фр. К. Конибиар, Сен Д. Сток и Робертсон - Граматика на библейския
гръцки език, отпечатана в София от проф. Глубоковски (1927); Фр. Бласс.
Речници на кини: Евр. Пройпен - Гръцко-немски речник.
Симфонии: (където на всяка дума се посочват съответните места в Библията) от Мултън и Гидън,
1899; от Брудер, 1913 г.
2. История на ръкописния НЗ гръцки текст
До нас няма запазен нито един автограф на някой НЗ писател поради ред причини: а)
папирусът, на който е писано, не е дълготраен; б) дългата употреба прави ръкописа негоден и
предизвиква преписване; в) някои от книгите са били диктувани от авторите и писани от други
лица; г) нечетливостта на някои от тях предизвикали преписване. Посланието до Галатяни (6:11) е
писано саморъчно от ап.Павел; а до Колосяни (4:18), 1 Коринтяни (16:21), 2 Солуняни (3:17) били
писани под негова диктовка.
Мнението, че Игнатий Богоносец и Тертулиан в някои свои произведения говорели за НЗ
автографи, не е основателно, тъй като там се говори за неподправени НЗ книги; също не отговаря
на истината мнението, че Евангелието според Йоан било пазено до 4 в. в Ефес и че Евангелието
според Матей било намерено в гроба на св. Варнава на остров Крит.
Днес имаме около 4 хил. ръкописа на НЗ гр. текст, а никое друго древно светско произведение не е
запазено в толкова ръкописи.
а) дървени плочки, намазани с восък; б) глинени плочки; в) папирусни листа; г) пергаментни листа
(2 Йоан.1:12, 3 Йоан.1:13). Най-много ръкописи са запазени на пергаментни листа.
Папирусни листа - папирус. Приготвяли се от сърцевината на тръстиката, растяща по долината на
р.Нил. Тънките ивици от папирусната сърцевина се залепяли една до друга в два пласта -
21
ако ръкописът съдържал цялото Св. Писание, поставял пред цифрата гръцката буква “Б”; за
Евангелията “ “; за Деянията, посланията и Откровенето - “ “. годината на ръкописа обозначавал
с арабски цифри. К. Р. Грегори в 1908 г. дава нова система на обозначаване. Той дели всички НЗ
ръкописи на 4 отдела: 1) папируси; 2) унциални; 3) минускулни; 4) лекционарии. Папирусите той
обозначавал с голямата немска буква Р (напр. Р1, Р2 и пр.). Унциалните обозначавал с арабски
цифри, като пред тия цифри поставял една нула - № (01, 02 и пр). Минускулните обозначавал с
арабски цифри, като на горния десен край поставял малките латински букви е, а, р, r, които
означавали съдържанието на ръкописа: е - (Evangelia) Евангелията; а - (Acta apostolorum) Деяния;
р - (Paulinae epistulae) послания; r - (Revelatio) Откровение. Лекционариите пък с арабски цифри,
като пред тях се постави латинската буква l (ел). До сега са известни 52 папирусни ръкописи, ок.
200 унциални, ок. 2400 минускулни, ок. 1600 лекционарии. Глинените плочки Грегори поставял в
отдела на унциалните ръкописи (0153).
01 ( у Зоден 2) - Синайски. През 1844 г. Тишендорф открил част от този кодекс в монастира
св. Екатерина в Синай - 43 листа, която сега се пази в Лайпцигската университетска библиотека. В
1859 г. Тишендорф открил втората част на ръкописа, до скоро пазена в Петроград и сега
продадена за голяма сума в Англия, където се и пази. Съдържа: Стария и Новия Завет, посланието
на ап. Варнава и 1/3 част от “Пастир” на Ерм. Текста на кодекса е претърпял няколко редакции.
Най-ново е изданието в Оксфорд през 1911 г. Синайския кодекс произлиза от ІV в. и е един от тия,
които Евксевий Кесарийски в 331 г. наредил да се приготвят по заповед на К. Велики.
В-03 (у Зоден 1) - Ватикански. Намира се от 15 в. във ватиканската библиотека. Съдържа
Стария и Новия Завет, но някои части липсват (2 Тим., Тит,Филимон и Откровение). Съставен в 4
в., по всяка вероятност в Египет. Предполага се, че Ватиканският кодекс е бил писан по
нареждането на Св. Атанасий Александрийски за императора Констанц. Кодексът претърпял 3
корекции, от които последната (около 1000 г.) била най-важна. Избелелите букви били
пренаписани, поставени били ударения и придихания и около 2000 места били поправени.
Последно издание било направено в 1904 г. при Папа Пий Х.
А-02 (у Зоден 4) - Александрийски. Произлиза от Египет около 450-500 г. сл. Хр., от 11 в.
кодексът е бил у александрийските патриарси. През 1628 г. Кирил Лукарис го подарил на
английския крал Карл І. В 1753 г. крал Георг ІІ го подарил на британския музей. Този кодекс е от 4
тома - 773 стр.; съдържа целия В. и Н. Завет, давете послания на Св. Климент Римски. Издаден е
факсимилирано в 1879 г. и в 1909 г. (само на Евангелията). Кодексът е писан със слети думи, без
ударения и придихания. Има амониево деление на отдели.
23
С- 04 (у Зоден 3) - на Ефрем Сириец. Този кодекс е палимпсест. През 12 в. върху неговия
заличен първоначален текст били написани 38 трактата на св. Ефрем Сириец. Пази се в Парижкия
национален музей; има препинателни знаци и Амониево деление на глави и титли. Съставен бил
през 5 в. в Египет. Съдържа 5/8 части от Н. Завет и откъслеци от Ст. Завет; 2 Солуняни и 2
Йоаново липсват. Тишендорф по химически начин възстановил първоначалния текст на по-
голямата част от кодекса. Той издал факсимилирано НЗ в 1843 г.
W - 032 - Евангелски ръкопис на Фрийр. Съставен бил в 5 в.; в 1906 г.бил купен от американеца
Фрийр (в Гиза, квартал на Кайро); сега се намира във Вашингтон. В 1912 г. е издаден
факсимилирано от Хенри Сандърс. Евангелието според Марк в него съдържа края му - 16: 9-20.
Горните унциални ръкописи са ценни древни ръкописи на Св. Писание и изобщо на др. гр.
писменост.
D - 05 (у Зоден 5) - Codex Cantabrigiensis или “кодекс на Т. Беза”, от 6 в.; намерен във Франция,
в монастира “Св. Ириней”, край гр. Лион. 1652 г. бил откраднат от хугенотите, а след това станал
притежание на Теодор Беза. В 1851 г. той го подарил на кембриджския университет, където се
пази и до сега. Съдържа 4-те Евангелията и Деяния ап. на гр. и лат. език. Латинския превод (от
дясна страна) е извършен от друг гр. кодекс и е приспособен към гр. текст. В Деяния има
Евталиево деление на глави и стихове. Гръцкия текст е писан слято, без ударения; има сходство с
текста на св. Ириней и древните латински и сирийски преводи. В Евангелието според Лука и
Деяния има много особености. Издаден е в 1899 г. от Кембриджския университет факсимилирано.
D -06 (у Зоден 1026) Кодекс Кларамонтана. Първоначално го притежавал Т. Беза, а сега се пази в
парижката народна библиотека. Съдържа ап. Павловите послания, на гръцки с латински превод;
съставен бил в 6 в. в Южна Франция; има предположение, че той е продължение на “Codex
Cantabrigiensis”. Издаден е от Тишендорф в 1852 г.
Други по-важни унциални кодекси са: Кодекс Василенсис (8 в.), Лаудианус (6 в.), Авгиенсис (9 в.),
Бернерианус (6 в.), Коислинианус (6 в.), Киприус ( 8 или 9 в.), Стефани или Региус Парис (10 в.),
Пурпурус (6 в.), Росаненсис (6 в.), Коридети (7-9 в.).
Минискулни НЗ ръкописи. Числото им до сега е ок. 2400, като постоянно се увеличава. От тях
около 50 съдържат целия НЗ; те са пандекти. Останалите съдържат части, книги или групи от
книги от НЗ. Минускулните ръкописи са от по-къснешен произход и не са близки до
първоначалния НЗ текст. Напоследък, обаче, се откри, че някои от тях съдържат ценен древен НЗ
текст, употребяван в Кесария Палестинска през Оригеново време. Ценен древен текст съдържа и
т.н. “Ферарска група”, която произлиза от Калабрия или от Сицилия. При изследването на много
от тези ръкописи се установява не само НЗ текст, употребяван във Византия през ср. Векове, но и
първоначалният НЗ гр. текст.
24
Изследвания върху цитатите дават: Бусе - “Евангелските цитати у Юстин Мъченик” (1891 г.); К.
Хауч - “Евангелските цитати у Ориген” (1905 г.); Аугустинус Мерк - “Новозаветният текст у св.
Ириней” (1925 г.) и др.
Глава трета
Под древни преводи се разбират онези преводи, които са направени по ръкописен гръцки
текст преди книгопечатането. Те имат важно значение за исагогиката, за екзегетиката и при
изследване историята на НЗ текст. Особено важни са преводите от 2 и 3 в., тъй като от това време
до нас не са запазени НЗ ръкописи.
1. Източни преводи
А) Сирийски преводи - появили се в източна Сирия:
а) Пешито (Syryach)- всеобщо разпространение; преводът е извършен в Едеса през 2 век.
Съдържа всички НЗ книги с изключение на 2 Петрово, 2 и 3 Йоаново, Юда и Откровението. Този
превод бил възприет от Сирийската църква и станал официален. Сегашният му вид е изменен и не
се счита за оригинален. Едеският епископ Рабулас (411-435 г.) установил сегашния вид на Пешито
и спомогнал за разпространението му. Названието Пешито се явява през 9 век, в някои ръкописи.
Преводът е запазен до нас в доста ръкописи, някои от които произлизат от 5 век.
б) Syr-c - Къртънов сирийски превод - Наречен на името на откривателя си Уилиям Къртън.
Запазен е в Фрагменти от 5 в., намерени през 1842 г. в един коптски монастир в Нитрийската
пустиня и обнародван в Лондон (1858г). Тия фрагменти сега се пазят в Британския музей в
Лондон. Между Пешито и Къртъновия превод има сходство в думи и изрази, затова някои считат,
че авторът на Пешито се е ползвал от него.
в) Syr-s - Синайски сирийски превод - Съдържа се в един евангелски палимпсест от 4 или 5
в., открит от две англичанки - сестри (мисионерки) в 1892 г., в монастира св. Екатерина в Синай.
Разчетен е и издаден в 1894 г.Има някои общи думи и изрази с Къртъновия сирийски превод.
Някои считат, че те са редакции от друг по-древен, недостигнал до нас сирийски превод. По
форма Синайският е по-млад от Къртъновия превод.
г) Диатесарон на Тациан (сигла, значи - Та) - Сириецът Тациан - ученик на Юстин
мъченик, съставя (ок. 170) евангелска хармония, наречена Диатесарон, където евангелските
събития се излагат според 4-те евангелисти. Дали е съставен на гръцки или сирийски език, не е
установено. До нас Диатесаронът не е запазен в оригинал, а е стигнал в латинска пеработка, в
арабски и в арменски преводи. Някои учени считат, че той е най-древният сирийски превод на
27
Евангелията. Бил широко употребяван в сирийската църква до 5 век; после бил заменен от
Пешито.
д) Syr-h -Филоксенов сирийски превод - По заповед на Филоксен (508), монофизитски
епископ на Иeрапол, Поликарп, негов викарий, превел буквално от гръцки на сирийски целия Нов
Завет. Монахът Тома, от Харклен, през 616 г., в Александрия, рецензирал този превод, като още
повече го доближил до гръцкия текст. Тази рецензия е известна под името харкленски сирийски
превод; тя заместила обикновения превод и става общо употребителна между монофизитите.
е) Йерусалимски или Палестински сирийски превод - Открит близо до Йерусалим в едно
село, в един евангеларий от 1030 г., който сега се пази във Ватиканската библиотека. Преводът е
направен на арамейски развален говор (6 в.) и предназначен за жителите на южна Сирия. През
1892-93 година в Синайския монастир Св. Екатерина били открити още два ръкописа от този
превод, издадени в Лондон (1899 г.) от А. С. Левис и М. Д. Тибсън.
Б) Египетски преводи
за няколко преводи в Африка. Сам се ползвал от латински превод, наричан от него “Итала”, който,
според някои, той занесъл от Италия и Африка. Св. Йероним (+420) споменава за няколко
преводи, като поставя на първо място един от тях, който нарича стар, древен - “Вулгата Едицио”,
той бил възприет от римската църква и бил употребяван в богословието. От сравнение между
цитатите на Св. Августин и Св. Йероним, се идва до заключение, че “итала” и “вулгата ” са един и
същ превод. Следователно “итала-вулгата едицио” е бил древният латински превод, възприет от
римската църква и получил широко употребление и разпространение. Той съдържа цялата Библия
и бил преведен буквално от гръцки на говоримия латински език през 2 в., без да има сведения за
автора. От превода, обаче, се заключава, че авторът е християнин - юдеин, от изток. Допуща се, че
авторът е бил ученик на ап. Петър.
Ръкописи на превода “Итала”, стигнали до нас: 1. Кодекс Верцеленсис (4 в. - съд,
Евангелията), 2. Вероненсис (5 в. - съдържа Евангелията), 3. Колбертинус (12 в. - Евангелията), 4.
Кодекси на Беза (Кантабригиенсис и Кларамонтанус - от 6 в.; съдържат Евангелията, Деяния и
послания на ап. Павел), 5. Палатинус (5 в. - Евангелията; пази се в Триент), 6. Бриксианус (6 вм. -
Евангелията), 7. Корбейенсис (10 в. - ев. Матей и посл. Яков),
8. Корбейенсис - Парисиенсис (5 в. - Евангелията), 9. Бернерианус (9 в. - послания на ап. Павел;
пази се в Дрезден), 10. Боббиенсис (5 в. - Матей и Марко; пази се в Торино), 11. Редигеранус (7-8
в. - Евангелията) – Бреслау, 12. Сеосорианус (8-9 в. - ВЗ и НЗ - фрагменти), 13. Фрагмента
Фрисингиана (6-7 в. - съборни и Павлови послания; пазят се в Мюнхен)
Цитати от древни латински преводи дават:Тертулиан, Киприан, Новациан, Присцилиан, Св.
Йероним, Св. Августин, Примасий, Пелагий, Луцифер Каларийски и др.
б) Вулгата
4. Руски преводи. Синодалният превод на НЗ бил извършен в 1858-61 г. от 4-те духовни академии,
по гръцкия текст. В 1860-61 г. целият НЗ бил отпечатан. В 1868-75 г. бил отпечатан във ВЗ,
преводът на който бил направен, а също от 4-те духовни академии, по еврейския текст, сравняван
със 70-те и Вулгата. В 1876 г., след 18-годишна работа, цялата руска Библия била издадена.
5. Български преводи. Гръцкото духовенство се стараело да унищожи старите български преводи,
затова те са рядкост; освен това, до 19 в. са извършени само частични такива, за които няма точни
сведения. В 1817 г., по желание на Кишиневския и Хотински митрополит - Гавраил, архимандрит
Теодосий в Бистрицкия монастир (близо до Букурещ) превел НЗ на български език, с помощта на
неизвестен българин, който знаел само говоримия език на селото си. В 1823 г., от този превод, в
5000 екз., руското библейско дружество издало само Евангелието според Матей. Преводът не бил
одобрен и напечатаните екземпляри били унищожени. По-късно, по покана на Британското
библейско дружество, двама сливенски свещеници направили нов превод на Евангелията, който
също бил несполучлив. В 1828 г. Петър Сапунов от Трявна, емигрант в Румъния, превел и издал
Четириевангелието, от което в 1833 г. имало второ издание. В 1834 г. Константин Фотинов
приготвил превод на Четириевангелието, но той не бил одобрен от британското библейско
дружество. В 1836 г. Британското библейско дружество, чрез мисионера Баркер, се обърнало към
търновския митрополит Иларион, да посочи подходящо лице, което да направи превод на НЗ на
български език. Иларион посочил рилския йеромонах Неофит, който добре знаел гръцки,
славянски и руски език. Преводът бил сполучлив; бил отпечатан в Смирна, 1838-39 г., и в
продължение на 19 г. имал 6 издания, при които били направени някои поправки и изменения.
Преди около 70 г. Британското дружество възложило на Константин Фотинов, Илия Ригс,
д-р Лонг, Христодул Сечаков и П. Р. Славейков да преведат цялата Библия на български език. Д-р
Рикс и д-р Лонг знаели добре еврейски, гръцки, латински, български и руски езици. Сечаков
владеел западното, а Славейков - източното наречие. В 1866 г. бил отпечатан НЗ, а в 1873 г. -
цялата Библия. В 1891 г. Библията била отпечатана в малък формат. 1923 г. била направена
ревизия на това протестантско издание от 5-членна комисия, под председателството на мисионера
Роберт Томсон.
В 1898 г. Св. Синод на българската църква, по предложение на варненския митрополит
Симеон, възлага превеждането на Библията на една комисия, под ръководството на митрополит
Климент Търновски. Той, обаче, боледувал 2 години и комисията не престъпила към превода. В
1900 г. Св. Синод възложил тази мисия на друга комисия, под председателството на самоковския
митрополит Доситей, с поръчка, щото на 1 май 1903 г. преводът да бъде готов, но комисията не
могла да изпълни задачата си.
В 1905 г. Св. Синод назначава две комисии за превеждане и за проверка на превеждането. В
1909 г. било отпечатано вече Евангелието в 50 000 екземпляра. В 1912-13 г. комисията, поради
33
балканската война, прекратила работата си за известно време. След това, в 1913 г. при
възобновяването на работата, Св. Синод назначил нова проверочна комисия. През
Общоевропейската война комисията прекратила работата си за още 2 години. В 1918 г. работата
пак започнала, при нова комисия, като в същата година било поръчало, в 100 х. екз., отпечатването
на Евангелието в Лайпциг Поради настъпилите събития в ГЕрмния, отпечатването ставало в 1920
г.
На 30.VІ.1920 г. комисията по превода привършила работата; при проверката, обаче, били
намерени грешки, които новоназначена комисия поправила. Българската Библия, отпечатана в
българската държавна печатница, в 1923 г. в 50 000 екз. Носи заглавие: “Библия, сиреч книгите на
Свещ. Писание на Стария и Новия Завет.
Преди отпечатването на цялата Библия, отпечатани били други библейски книги в малък формат:
псалми, притчи Соломонови, премъдрост Соломонова, премъдрост на Исуса Син Сираков. През
1926 г. бил отпечатан в среден формат НЗ.
Преводът на българската Библия бил извършен по руската синодална Библия, сравняван с
гръцки, еврейски текст, 70-те, славянския, латинския и френския преводи. В края на Библията са
поместени: а) Мерки и теглилки; б) указатели за парамийни, апостолски и евангелски четения; в)
Пасхални таблици; г) карти на Египет, Азия, Палестина.
Глава Четвърта
История на НЗ канон
Послание на ап. Варнава - От неизвестен автор (края на 1 век). Използват се в него: Мат.
19:13 - Варн. 5,9: Мат.19:30; 20:16 - Варн. 6,13 - “Мнозина са звани, малцина са избрани”; - “както
е написано” (Мат. 20:16 - Варн. 4,14).
Послание на Св. Климент Римски до Коринтяните - (края на 1 век) По-важно значение в
това послание имат местата: 1) 47, 1-3: “Вземете посланието на бл.ап. Павел. Какво ви е написал
той в началото на своята проповед? Подбуден наистина от Св. Дух, той ви поучил за себе си, за
Петър и за Аполоса, защото тогава вие бяхте също образували партии” (говори се за посланието до
Коринтяните). 2) 45, 2: “Свещените книги, истинските, които са дадени от Св. Дух, вие сте точно
изследвали (ясно се говори за боговдъхновенността на НЗ свещени книги).
Послание на св. Поликарп Смирненски (+156) до Филипийците - “Аз имам надежда до вас, че
вие добре сте се запознали със Свещ. Писания и вам нищо не е неизвестно; на мене това, разбира
се, не е дадено. Само това аз казвам, както се казва в тези писания: “Гневете се, но не
съгрешавайте” (Пс. 4:5), и “слънцето да не залезе във вашия гняв” (Ефес. 4:26). Свидетелства се за
ап. Павловото послание до Филипийците.
Св. папий Йераполски (ученик на ап. Йоан) - съчинението му “Тълкувание на Господните
слова” е изгубено. В Историята на Евсевия се дават ценни сведения за Папий и неговите
свидетелства за написването на Евангелията от Матей и Марк. Че през време на апостолските
мъже съществувал НЗ канон, говорят обстоятелствата: 1) НЗ книги се цитират по същия начин,
както и ВЗ; 2) Делението на НЗ книги на Апостол и Евангелие; 3) Еретиците, напр. гностикът
Василид, цитират НЗ книги и ги наричат Св. Писание. Маркион в 140 г. излязъл със свой НЗ
канон, като го дели на Апостол и Евангелие. Това обстоятелство свидетелства, че в Христовата
църква вече имало определен НЗ канон. В противоположност на този канон, Маркион съставил
своя.
разцепления и разногласия, след това на Галатяните обрязваме, на Римляните пък като разкрива
плана на Писанията, а също, че Христос с тяхното начало, твърде обширно пише. За тези отделни
неща, необходимо е всеки от нас да разсъждава”.
“Макар сам. ап. Павел, като следва реда на своя предшественик Йоан, писал само поименно
на 7 църкви в такъв ред: до Коринтяни, Ефесяни, Филипийци, Колосяни, Галатяни, Солуняни,
Римляни, впрочем до Коринтяни и Солуняни, с цел за изправяне, повтаря, една обаче по цялата
земя разпространена църква се признава. И Йоан също в Апокалипсиса макар на 7 църкви да е
писал, обаче, на всички говори”. Автора не споменава посланието до Евреите, които не съставяли
отделна поместна църква.
“Наистина (посланията) до Филимона едно, и до Тита едно, и до Тимотей две (са написани)
по разположение и любов, обаче, са на почит в католическата църква, осветени са в устройството
на църковната дисциплина (църковен ред, живот)”. И тези павлови послания, според автора, са
канонически.
“Намират се в обръщение още (едно) до Лаодикийците, друго до Александрийците,
измислени под името на ап. Павел, у ереста на Маркиона, и много други, които не могат да се
приемат в католическата църква; не може да се смесва жлъчка с мед”.
“Посланието на Юда и надписаното ...... на Йоан две се приемат напълно в католическата църква”.
Това място е силно повредено, защото след думата “надписаното” са пропуснати думите “на
Яков”, а след името на Йоан е пропуснато числителното “три”; следващите думи след това “и на
Петър” са погрешно поставени в 71 и 72 ред.
След тези направени поправки, горното място в Мураториевия канон се чете така:
“Посланието на Юда и надписаното на Яков, на Йоан три, и на Петър само две, се приемат
напълно в католическата църква”. Следователно, в канона се говори за 7-те съборни послания,
които се считали за канонически.
“Премъдростта е написана от приятелите на Соломона в негова чест (70-71 р.). Мястото на
тези думи е там, където се говори за “Пастиря” от Ерм. Авторът на Мураториевия канон
споменава и за неканонически книги в НЗ – Премъдростта Соломонова, “Пастиря” на Ерм. Също
така св. Атанасий Александрийски споменава (39 пасхално послание), след като изроява всички
НЗ и ВЗ книги, и за някои неканонически книги, които се четели в църквата, като на първо място
слага книгата Премъдрост Соломонова.
“Апокалипсиса на Йоан, също и на Петър само приемаме, който някои от нашите не желаят
да се чете в църква”. Като се отнемат думите “и на Петър само” и се поставят на мястото им (69
р.), получаваме: “Апокалипсиса на Йоан също приемаме, който някои от нашите не желаят да се
чете в църква”. И днес наистина Откровението не се употребява в богослужението.
40
“А “Пастиря” съвсем неотдавна написа в наше време Ерм в града Рим, когато на катедрата
на римската църква седеше неговият брат, епископ Пий, и заради това той може разбира се, да се
чете, не да се публикува в църква на народа не може, нито между пророците, числото на които е
запълнено, нито между апостолите в края на времената”. Книгата “Пастир”, според изследванията
на: Де Шампани, Хилгенфелд, Шпита и др., е сборник от произведения, обединени от един автор,
а именно: Ерм, брат на папа Пий І. Тук авторът ясно изтъква, че ВЗ и НЗ канон е бил вече
приключен.
“От Маркиона пък, или Валентина, или Василида съвсем нищо не приемаме, които са
написали и нова книга от псалми, заедно с азиатеца (Монтан), основателя на катафригите
(монтанистите)”. Положително се доказва, че Валентин и Василид са писали псалми, а
Маркионитите употребявали свои псалми.
В Мураториевия канон, който сега притежаваме, няма свидетелство за посланието до
Евреите, което е стояло в първоначалния текст на канона, защото св. Иполит Римски се е ползвал
от другите свои трудове от посланието до Евреите. В 43 р. На канона, преди посланието до
Галатяни, седи буквата В, която е навярно остатък от думата ……; възможно е, че преписвачът не
е могъл да прочете цялата дума, та е преписал от нея само буквата В. Още повече, че в египетския-
сахаидски превод, посланието до Евреите е поместено преди посланието до Галатяните, както е и
у Теодор Мопсуетски и в два кодекса от 15 и 16 век. Авторът на Мураториевия канон – св. Иполит
Римски, не само дава неоспоримо доказателство, че ВЗ и НЗ канон е бил напълно оформен и
приключен, но говори и за отделите: Евангелие, Деяния, Послания на ап. Павел, съборни послания
и Откровение, т. е. за реда, който е запазен и днес в Библията на Запад.
2. Галиканска църква
Св. Ириней Лионски (+202) - Дава указания в своите произведения за всички НЗ книги, с
изключение на посланията: на Яков, на Юда, 2 Петрово и до Евреите. Според съобщението на
Евсевий Кесарийски, св. Ириней в едно свое, недостигнало до нас, съчинение се ползвал от
посланието до Евреите. Св. Ириней даже се старае да докаже, че Евангелията непременно трябва
да са четири; каноничността има за него е несъмнена (Пр. Ересите 3, 11, 8).
3. Африканска църква
Св. Киприян (+258) не цитира: посланието на Яков, 2 Петрово, 2 и 3 Йоаново и до Евреите. Той не
цитира от тях, защото не е ставало нужда за това.
На Изток
Алекнадрийска църква
Климент Александирйски (+216) - В неговите запазени до нас съчинения няма цитати от:
посланието на Яков, 2 Петрово и 3 Йоаново. Според Евсевий Кесарийски (Църковна история 6,
14), Св. Климент Александрийски в незапазеното до нас негово съчинение “Хипотипози” тълкувал
всички н. з. и с. з. Книги. Той нарича библейските книги: “кириако графе”, “тие графе”, “и вивли и
агие”, “Йера грамата” и съобщава, че църквата пази 4 Евангелията. На книгите: Дидахи, Пастир на
Ерм, послание на Св. Климент Римски, на Варнава, Египетско Евангелие, Апокалипсис и проповед
на ап. Петър – той преписва известна ценност, но не ги поставя наравно с каноническите книги.
Ориген (+254 г.). Н. з. канон у Ориген е пълен, т. е. без отсъствието на нито една от 27 н. з. книги.
За 4-те Евангелията Ориген казва: “От преданието ????не узнах за 4-те Евангелията, които само се
приемат безспорно от цялата поднебесна Църква”. За Посланието до евреите Ориген забелязва, че
мислите са Павлови, а езикът на другиго, който записал чутото от ап. Павел и заключава: “Ако
някоя църква приема това послание на Павлово, тя е достойна за похвала, защото древните мъже
не без основание са ни го предали като Павлово”. За Ориген Н. З. книги са писани по
вдъхновението на Св. Дух (За началата 4,9). Признаците за каноничност, според него, са два: а)
апостолски произход; б) приемане на църквата. По причина, че посланията на Яков, Юда, 2 и 3
Йоаново, имат апостолски произход, Ориген ги считал за канонически, въпреки че не всички
църкви са ги приемали. Апокрифите: Апокалипсис на ап. Петър и Проповед на ап. Петър – Ориген
е считал за неканонически. Той е ценял и “Пастира” на Ерм, и посланието на ап. Варнава.
Дионисий Александрийски (+254) - Ученик на Ориген. Различава се от него само по отношение
възгледа му за “Откровение”, което той считал за писано не от ап. Йоан.
В коптския превод (Бохайрски-египетски), направен в 3 в., се съдържали всички Н. З. книги, без
Откровение, което впоследствие било прибавено.
2. Антиохийска църква
Св. Теофил Антиохийски (+181) - В съчинението си “Три книги по Автолика” дава цитати от:
Матей, Лука, Йоан, 6 послания на Павел и 1 Петрово. Тези книги св. Теофил нарича свещени и
счита, че са написани от боговдъхновени лица.
1.Сирийска църква
42
2. Понтийска църква
Маркион от Синоп (в Понт) - гностик. В 140 г. отишъл в Рим, като носил със себе си свой канон,
който съдържал: Евангелие според Лука, 10 Павлови послания. Всички други книги от Библията
той изхвърлил, като преработил и текста на книгите от своя канон.
- Св. Йоан Дамаскин (680-775) в съчинението си “За православната вяра” изброява всички 22 ВЗ
книги и 27 НЗ книги.
- Библейски стихометричен списък преписван на Никифора (806-815), цариградски патриарх.
В един от ръкописите на неговата хронография се съдържа списък на библейските книги,
прибавен в 850 г. в Йерусалим. В този списък се изброяват 26 НЗ книги, без Откровение. В
числото на спорните книги са поставени: Апокалипсис на Йоан, на Петър, посланието до Евреите,
посланието на Варнава.
- В Славянската Библия са поставени всички 27 НЗ книги.
- В обширния православен християнски катехизис, съставен от московския митрополит Филарет,
възприет от руската църква, са изброени като канонически 27 НЗ книги.
- Несторияните – отхвърлят 2 Петрово, 2 и 3 Йоаново, Юда и Откровение.
И тъй, от гореизложеното се вижда, че НЗ канон в сегашния си вид бил съставен и възприето още
в следапостолски век (ІІ). Различието на този канон в разните поместни църкви не доказва, че в
древната християнска църква НЗ канон не е бил определен.
Глава Пета
История на печатния НЗ гръцки текст
46
От 18 в. насам е извършен голям напредък в критичното издание на НЗ гръцки текст. Учени, които
най-много допринесли за това, са:
Карл Лахман (+ 1851), професор в Берлин. Отхвърля “текстус рецептус” и се труди да
възобнови гръцкия НЗ текст, подобно на Св. Йероним, чрез сравнение на другите ръкописи,
цитати от древни църковни писатели и преводи: Итала и Вулгата. От него има две издания: малко
(1831) и голямо (1842-50). Грешката на Лахман е, дето той мисли, че колкото ръкописът е по-
древен, толкова текстът му е по-точен. Константин Тишендорф (+1874), професор в Лайпциг.
Посветил живота си за възстановяването на НЗ гръцки текст. Открил, изследвал и издал много НЗ
ръкописи, след като е обходил Гърция, Египет, Арабия и Сирия. Най-важното му откритие е
Синайският кодекс. Рецензирания от него текст претърпял няколко издания, най-важното от които
е 8-то (1869), изададено след откриването на Синайския кодекс и снабдено с богат критичен
апарат. Тишендорф работил по метода на Лахман. Самуел П. Тригълъс (+ 1875), знаменит
английски филолог. От значение е критичното му издание на НЗ в 1857-72 г. В това издание има
голямо количество старателно сравнени древни НЗ гръцки ръкописи и е обърнато голямо
внимание на древните преводи и цитати у другите църковни писатели.
Б. Ф. Уескот и Ф. Л. Хорт – професори в Кембридж. Работили 30 години върху критичното
издание на НЗ гръцки текст, което се е появило в Лондон, 1881 г., в 2 тома. Първият том съдържа
текста, а втория – критическия апарат. Това издание се счита за едно от най-добрите, защото е
извършено старателно. В него се признават освен Александрийския, Синайския, Западния текст и
“неутрален” за какъвто се счита този във Ватиканския кодекс.
Б. Вайс (1894-1890) прави опит да възстанови НЗ гръцки текст въз основа не само на древни
ръкописи, но и екзегетически.
Еберхард Нестле в 1898 г. приготвил издание на НЗ гръцки език за библейския институт във
Бюртенбург. 12-тото издание (1923 г.) било направено в Щутгарт. Ползвал се е от всички по-ранни
издания. Б. Фр. Уеймаут (1886) сполучливо обединява изданията на Лахман, Тригълъс,
Тишендорф и Вайс. Херман Зоден (+ 1914) обърнал главно внимание върху минускулните
ръкописи. Различава три вида НЗ гръцки текст: 1) палестинско-Йерусалимски ( ); б) исихийски
(Н); в) антиохийски (К). Трудът му, състоящ се от два тома (1913), съдържа: І т. В три свитъка дава
отпечатани изследванията на Зоден върху НЗ гръцки текст; вторият том съдържа рецензирания от
Зоден текст, заедно с критически апарат.
Между католическите богослови издавали са НЗ гръцки текст: Райтмайер (1847), Брандшайд
(1922), Фогелс (1920) и др.
От всичките тия старателни трудове, ние с положителност можем да приемем, че днешния НЗ
гръцки текст е близък до оригиналния, въпреки че са се изминали около 2000 г. Разночетенията са
незначителни, а смисълът е запазен тъй както е бил вложен в Свещ. НЗ книги от самите автори.
48
А) Теорията на Уесткот и Хорт. Според тях има три вида НЗ гръцки текст:
1. Сирийски (антиохийски). Този текст е запазен в повечето майускули и почти във всички
минускули; в цитатите на църковни писатели сл. 5 в.; в преводи сл. 300 г. Нарича се сирийски,
защото се е затвърдил в Сирийската църква около 300-та година. Родоначалникът му е презвитер
Лукиан (+311), защото е рецензиран от него. Още преди 400-та година този текст бил възприет от
Цариградската църква и станал общоупотребителен. През средните векове бил употребяван във
Византия, а в 17 в. – на Запад, бил приет за “текстус рецептус”. Този текст Уесткот и Хорт
поставят по значение на трето място.
2. Западен текст. Запазен е в кодекс …(Codex Cantabrigiensis), в ръкописите на старо-сирийския и
старо-латинския превод; в някои минускулни ръкописи; в НЗ цитати на най-древни писатели (св.
Юстин, св. Ириней Лионски, Тертулиан, Св. Киприян). Уесткот и Хорт, по примера на Землера и
Гризбаха, го наричат Западен, защото действително бил запазен и употребяван на Запад, а
родината му била в Сирия. Уесткот и Хорт намират изменения в западния текст, а именно: а)
очевидни добавки; б) парафрази; в) преработка на НЗ цитати; г) уеднаквяване на паралелни писма.
Западния текст се поставя по значение на второ място.
3. Неутрален текст. Нарича се така, понеже в него липсват измененията и поправките, намиращи
се в Сирийския и Западния текст, и е по-чист от тях. Този текст е запазен в кодекс В; …..; у
Ориген; в бахаирския превод; намира се в неособено чист вид в някои майускулни кодекси и в
някои минускулни ръкописи; у Св. Климент Александрийски; Дионисий Александрийски и у
Петър Александрийски. Родината му е Александрия, огнище на елинската филология, затова
текста му се отличава с особена чистота. Но и тук са се вмъкнали изменения и се е появил т.н.
Александрийски текст, който е ключ на неутралния текст.
Уесткот и Хорт в своето издание на НЗ гръцки текст се ръководели от неутралния текст, както той
е запазен в кодекс В, като в някои случаи прибягвали и до Западния текст; по чистота те поставили
неутралния текст на първо място. Мнозина учени възприемат теорията на Уесткот-Хорт, а именно:
неутралния текст, запазен в кодекс В и отчасти в кодекс…, трябва да се поставя в основата на НЗ
гръцки текст.
Теорията на Рудолф Кнопф. Той обръща внимание не на количеството, а на качеството на
ръкописите. Счита, че във всички видове древен текст има изменение и допълнение, но по-важни
са западния и неутралния текст. Според него, първоначалният НЗ гръцки текст може да бъде
възобновен въз основа на майускулни ръкописи: В, ……..; на древните сирийски и латински
преводи; на Вулгата; на двата египетски превода (бохаирски и сахидски); на НЗ цитати у църковни
писатели.
49
Слабата страна на някои западни учени е тази, че те обръщат особено внимание на западния и
неутралния текст, оставяйки на страна антиохийския – възприет от цариградската църква, който в
същност има древен произход и стои най-близко до първоначалния НЗ гръцки текст. При
възстановяването НЗ гръцки текст трябва да се вземе под внимание текста, запазен и употребяван
в Св. Православна църква, защото в нея е най-често запазено Свещ. Предание и Свещ. Писание.
Има много учени, привърженици на “текстус рецептус”, в основата на който лежи антиохийския
текст, възприет от Св. Православна църква (Бургон, Миллер, Гуйлиам и др.).
Глава шеста
Евангелията
Общи сведения за Евангелията
1. Понятие за названието “Евангелие”
Папий.
Св. Ириней (”Против ересите”) казва: “Матей съставил писание на Евангелието
у евреите на техния собствен език през това време, когато Петър и Павел благовествали
в Рим и основали църква”.
Ориген пише: “На мене е известно, че първото Евангелие е било написано от
Матей, който е бил някога митар, а после апостол на Христос, и че той го е написал на
еврейски език за християните, които произхождат от юдеите (у Евс. Кесарийски,
Църковна история 6, 25).
Евсевий Кесарийски казва: “Матей, като проповядвал Христовото учение
първоначално между евреите, а след това, като имал намерение да отиде към другите,
съставил на родния си език известното за сега под негово име Евангелие с цел, това
писание да замести за християните, от които се отдалечавал, липсата на неговото лично
присъствие” (Църковна история 3, 24). Според съобщението на Евсевий, Пантен (+ 200
г.), като отишъл да проповядва между индийците, намерил там Евангелие според
Матей на еврейски език, занесено от ап. Вартоломей (Църковна история 5, 10).
Св. Йероним, св. Епифаний Кипърски, св. Кирил Йерусалимски и други църковни
писатели свидетелстват, че писател на това Евангелие е ап. Матей. Във всички Н. З.
ръкописи надписът на Евангелието според Матей е: или
3. Съдържание на Евангелието
Евангелието според Матей съдържа 28 глави и е второ по обем след Евангелието
от Лука. Разделено е на 5 части:
І) Родословие, рождение и детство на Иисус Христос (1:1-2:23).
ІІ) Подготовка на Иисус Христос за обществена дейност (3:1-4:11).
ІІІ) Христовата дейност в Галилея (4:12-18:35).
ІV) Христовата дейност в Юдея и Йерусалим (19:1-25:46).
V) Кръстните страдания, смърт и възкресение на Иисус Христос (26:1-28:20).
Систематически, а не хронологически е изложил ев. Матей Христовата проповед
на планината, като в нея вмъкнал думи и наставления, казани от Спасителя през друго
време. Систематически той е описал и някои чудеса (8-9 гл.), притчи (13 гл.),
изобличенията против книжниците и фарисеите (23 гл.), пророчество за разрушението
на Йерусалим и края на света (24-25 гл.). Също така излага систематически, а не
хронологически следните събития: изцеряване на прокажения (8:1-4), изцеряване на
Симоновата тъща (8:14-17), повикването на Матей (9:9-13). Тези събития са станали
преди проповедта на планината, а Матей ги излага след нея.
54
Рим и основали църква” /61-67 г./. Тук обаче няма определяне на време, а съпоставяне
на дейност по място, именно: изтъква се, че Петър и Павел работели в Рим, а Матей в
Палестина, където написал Евангелието. Така се обясняват горните думи на св. Ириней
Лионски от мнозина учени, като например Гутяр, Ад. Харнак и др. Самото съдържание
на Евангелието потвърждава, че то е написано в 41 година. Известно е, че влиянието на
книжниците и фарисеите е било много силно през времето на Ирод Агрипа І, а Матей
много добре и подробно е изложил Христовото учение против тях, което е било нужда
за тогавашното време.
5. Място на написване на Евангелието
Със сигурност се свидетелства, че мястото на написване на Евангелието е
Палестина. От думите: “затова и до днес тая нива се нарича кръвна нива” /27:8/ и “тая
мълва се носи между юдеите и до днес” /28:15/, съдим, че евангелистът е написал в
Палестина своето Евангелие. Думите: “И когато Иисус свърши тия думи, тръгна от
Галилея и дойде в пределите юдейски отвъд Йордан” /19:1/, значат, че Иисус, за да иде
от Галилея в Юдея, минал през Перея /отвъд Йордан/, а не през Самария. От тях не
може да се заключава,че Матей, като пишел Евангелието, се намирал на изток от
р.Йордан, т.е. вън от Палестина.
Западните протестантски богослови: Б.Вайс и др. Твърдят, че авторът на
Матеевото Евангелие - юдеин на разсеянието, е писал Евангелието вън от Палестина.
Те се основават на думите: “и разчу се тогава по цялата оная земя” /9:26/; “а те, като
излязоха, разгласиха за него по цялата оная земя” /9:31/. Обаче, под израза “оная земя”
се разбира не Палестина, а самото място, страната, където били извършени горните
чудеса.
Евсевий Кесарийски ясно и положително, говори /Църковна история 3,24/, че
Евангелието според Матей било написано в Палестина, защото изрично е изтъкнато, че
това станало “между евреите”. Св. Ириней Лионски съобщава, че евангелист Матей
написал Евангелието си в Палестина – “у евреите” /Против ересите 3,1,1/. Има мнения,
че Евангелието е било написано в Капернаум или Йерусалим, но по-приемливо е, че е
написано в Йерусалим.
6. Езикът на който е било написано Евангелието според Матей
Евангелието според Матей е запазено до нас на гръцки език, обаче езикът, на
който е било написано, е еврейски, за което свидетелства древната християнска
писменост.
Св. Папий Йераполски казва: “Матей записал беседите на Господа на ев. език и
ги тълкувал всеки, както могъл”. Това Папиево съобщение води началото си от ап.
57
Евангелието от Марк запазен във Венеция, бил оригиналът на това Евангелие. Но вече
е доказано, че този ръкопис съдържа текст от Вулгата, датиращ от VІІ в.
И в самото Евангелие се намират доказателства за това, че то било написано на гръцки.
Марк обяснява думите “лепта” и “двор” с латинските “codrant” и “pretoria”, които
обяснения не би трябвало да направи, ако Евангелието бе писано на латински. В
Евангелието на Марк се забелязва силно влияние на арамейския език в лексикално и
стилно отношение. Ев.Марк писал на гръцки, защото в Римската християнска община
през негово време употребяем е бил гръцкият език.
7. За кого е било писано Евангелието
Евангелието е било написано за римските християни, за което свидетелстват
както древните християнски писатели: Кл.Александрийски, Евс.Кесарийски, така и
самото съдържание на Евангелието. Евангелист Марк, по-частно написал своето
Евангелие за римските християни от езически произход, за което има доказателства от
самото Евангелие: 1. Думите Христови – “Аз съм пратен само при загубените овци от
дома на Израиля /Мат.15:24/, не са поместени в Евангелието от Марк. 2. За И.Христос
се говори като за Син Божий повече, отколкото като за Месия: “начало на Евангелието
на Иисуса Христа, Сина Божия /1:1/. 3. Има малко цитати и сравнения от Ст. Завет. 4.
Обръща се особено внимание върху чудесата Христови. 5. Някои юдейски обичаи и
обряди се обясняват. 6. Дава се превод на еврейските думи: “корбан” – дар Божий
/7:11/; “ефата” – отвори се /7:34/ и др. 7. Употребяват се латински думи: “легион” /5:9,
15/; “кентирион” /16:39, 44/.8. Гръцки думи се обясняват с латински: “лепта” –
“кодрант” /12:42/. 9. Обяснява се, че Симон Киринеец бил баща на Руфа, който бил
известен на римляните /Римл.16:13/ и др.
8. Повод за написване на Евангелието
Ясно указание дава Кл.Александрийски, който, като казва, че ев.Марк се заел да
напише Евангелието си, поради настойчивото желание на римските християни,
заключава: “по такъв начин те станали подбудители за написването на Евангелието,
наричано Евангелие от Марк” /Евс.Кес, Ц.ист.2, 15/. В самото Евангелие няма указание
за повода на написването му.
9. Цел на Евангелието
Целта на Евангелието е да докаже, че Иисус е Син Божий и че има Божествен
произход. Това се изразява още в самото начало на Евангелието: “начало на
Евангелието на Иисус Христос, Сина Божий” /1:1/. Поради тази причина ев.Марк
обръщал голямо внимание на чудесата Христови, което е дало повод на някои да
нарекат, Марковото Евангелие: Евангелие на чудесата. Привържениците на
72
Ахайя. Според Св. Йероним мощите на ев. Лука били пренесени при императора
Констанций от Ахайя в Цариград.Паметта на ев. Лука се празнува на 31 октомври.
2. Древни свидетелства за написването на Евангелието
1/ Най древно свидетелство има в Мураториевия Канон, което гласи:
“третата книга на Евангелието според Лука, лекарят Лука написал от свое има по
предание след Възнесението на Христа, когато него Павел, като прилежен на път, взел
със себе си. Господа обаче, също не видял по плът и поради това, доколкото е могъл да
изследва така и от рождението на Йоана, започнал да говори”. Следователно: въпреки
че съществували други Евангелията, св.Лука, водейки се от “преданието”, написал
Евангелието “от свое име”. Евангелието било написано след като Лука започнал да
придружава ап.Павел и да слуша неговата проповед за живота, учението и дейността на
И.Христа и затова се намирал в зависимост от нея.
2/ Св. Ириней казва: “Лука, спътникът на ап.Павла, изложил в една книга
проповядваното от тази апостол Евангелие” /Пр. ересите 3, 11/;
3/ Тертулиан казва: “Написаното от Лука Евангелие се приписва на Павел” /Пр.
Маркиона 4, 5/;
4/ Ориген казва: “Третото Евангелие според Лука е получило одобрението на ап. Павел,
защото съдържало неговата проповед за И. Христа”;
5/ Евс.Кесарийски съобщава, че има много лица, които считат думите на ап. Павел в 2
Тим.2:8, а именно: “според моето благовестие”, - се отнасят до Евангелието според
Лука, т.е., че ап.Павел счита това Евангелие за свое. Между съдържанието на
Евангелието и ап.Павловите проповеди има общо:
1. Мисълта, че само чрез вяра става спасението на човека, се прокарва в притчите за
блудния син /15:11/ и за митаря и фарисея /18:10/;
2.Между евангелистите само Лука съобщава за явяването на възкръсналия Иисус на
Петър /24:34 - съобщено и в Павловото послание – 1 Кор. 15:5/;
3.Само в Евангелието според Лука се съобщава, че и Христос казал на разкаялия се и
повярвал в Него разбойник на кръста: “Днес ще бъдеш с Мене в рая” /Лук. 23:43/, а
този разбойник на кръста се спасява не чрез дела, а чрез вяра;
4.Установяването на тайнството Евхаристия е еднакво в ев. Лука и в ап. Павел /Лук.
22:19-20; 1 Кор. 11:24/.
3. Съдържание на Евангелието
Пролог /1:1-4/. Тук евангелистът говори за повода за написване Евангелието,
неговите източници, цел и начин на изложение.
І част /1:5- 4:13/. Животът на Христос преди излизането Му за обществена проповед.
77
Христос плакал за този град. А като ап.Павлов ученик и спътник, ев.Лука е имал
предвид и християните – Павлови обръщенци от Мала Азия, Македония и Ахайя.
Лука като книга от Свещеното Писание и дават цитати от него. Св. Юстин, например,
превежда някои места, съдържащи се само в това Евангелие: за кървавия пот на Христа
в Гетсиманската градина; за последните Христови думи на кръста и др.
2.Преки указания намираме:
1. В Мураториевия канон; 2. в св. Ириней Лионски; 3. в Тертулиан; 4. в Ориген;
5. в Маркион – гностик, който приема само Евангелието според Лука, като го
преработва по свои разбирания.
Б/ Вътрешни
1. Класическият стил и език на Евангелието свидетелстват, че авторът му е човек
образован.
2. Говорейки за болести, авторът се показва като сведущ по медицина /14:38; 8:46/.
3. Между Евангелието и ап. Павловите послания има поразителна и системна общност
по език, съдържание и тенденция.
Тези три съображения ясно говорят, че това Евангелие може да бъде написано от
образован човек, лекар, същевременно и спътник, сътрудник на ап. Павел, като той бил
Лука.
Йохан Вайс и др. твърдят, че понеже Деяния и Евангелието според Лука са
написани от един автор, а Деяния е писана не от Лука, а от по-късен автор, то и
Евангелието според Лука не е написано от ев.Лука, а по-късно. Основата на тези учени
е погрешна, защото безспорно, че Деяния апостолски не е написана от ев.Лука.
11. Цялост /интегритет/ на Евангелието
А/ В древност единствен Маркион е считал някои места от Евангелието за
неподлинни /1 и 2 глава /. В XVI в. се срещат някои учени, които правят същото
възражение срещу подлинността на Евангелието. Обаче древната християнска
писменост твърдо засвидетелства подлинността на тези глави.
1. Мураториев канон: “доколкото е могъл да изследва, така че от рождението на Йоан
започва да говори“. 2.Св. Юстин Мъченик и св.Ириней цитират от тези две глави:
Б/ От 22 глава на Евангелието в някои древни ръкописи липсват /Б.А и др./ 43 и
44 стихове, в които се говори за вътрешната борба и за кървавия пот на И. Христа в
Гетсиманската градина. В други ръкописи и стихове се отбелязват като съмнителни, а
Иларий Никтавенски и бл.Йероним съобщават, че в тяхно време споменатите стихове
липсвали в много ръкописи.
Но тези стихове стоят като подлинни в повечето новозаветни ръкописи,
Синайския кодекс и др. Св.Иустин Мъченик, св.Ириней Лионски, бл.Йероним и др. ги
цитират. Споменатите стихове са били изхвърлени от някои ръкописи, защото се е
83
Евангелие ев. Лука се е ползвал и от Евангелията на Матей и Марк, които той е имал
под ръка. Има много сходни изрази в тези Евангелията.
И така, за правилното разрешение на синоптическия въпрос трябва да приемем, че най-
първо се е появило Евангелието според Матей, след него – Евангелието според Марк, и
най-после Евангелието според Лука, като Марк се е ползвал от Матей, а Лука – от Марк
и Матей. Това разрешение на въпроса се намира в пълна хармония с времето на
написването на всяко Евангелие /Матей – 41г., Марк – 44г., Лука – 63г./. Този
хронологически ред е спазен от почти всички древни новозаветни ръкописи и във
всички издания на Библията.
Апостол Йоан /евр. – “мил на Бога”/, бил син на галилейските жители Зеведей и
Саломия. Зеведей бил състоятелен човек /Марк 1:20/ и се занимавал с риболов при
Галилейското езеро, според едни учени в гр.Витсаида, а според други – в гр.
Капернаум. Родителите на ап.Йоан заемали видно място, което личи от факта, че ап.
Йоан имал достъп в дома на първосвещенника и бил познат с него /Йоан 18:15/.
Майката на Йоан – Саломия, била една от жените, които следвали Иисус Христос и Му
служели /Мат.20:20; 27:55-57; Марк 15:40-41; 16:1; Лука 23:49; Йоан 19:25/. Според
едни учени Саломия е била родна сестра на Св.Богородица, а според други и е била
родственица, което е по-приемливо. Ап. Йоан, заедно с по-стария си брат Яков,
получил добро възпитание и образование. Той бил ученик на Йоан Кръстител и заедно
с ап. Андрей /брат на ап.Петър/ тръгнал след Христос /Йоан 1:37/. Предполага се, че
тогава е бил 20-годишен.
След първото си тръгване след Христос ап. Йоан придружавал Господ в Кана
Галилейска, в Капернаум, в Йерусалим и се завърнал заедно с Него в родния си град,
където отново се заловил с риболов. След затварянето на Йоан Кръстител в тъмница,
Иисус Христос отново го повикал за свой ученик заедно с брат му Яков и братята
Петър и Андрей /Лука 5:1-11/. И оттогава ап.Йоан остава завинаги ученик на Иисус
Христос. Ап. Йоан, заедно с Яков и Петър, са били първите и най-приближени ученици
на Христос и присъствали при: възкресението на Иаировата дъщеря /Марк 5:37; Лука
8:51/; при Преображението на Христос /Мат.17:1; Марк 9:2; Лука 9:28/ и при
Христовата молитва в Гетсимания /Мат.26:27/. На апостолите Йоан и Петър Иисус
Христос поръчал да приготвят необходимото за Тайната вечеря /Лука 22:8/. Братята
89
Йоан и Яков били наречени от Христос “синове на гърма” – “воанергес” поради силата
на своя дух, горещата си вяра и самоотвержената си преданост към Него /Марк 3:17/.
Веднъж майката на Йоан и Яков Саломия, по пътя за Йерусалим, от желание синовете
й да бъдат по близко до Христос, помолила Господ да разреши те да седнат до Него –
единият отдясно, а другият отляво/Мат.20:20-28/.
Апостол Йоан бил обичният Христов ученик /Йоан 13:23; 19:25; 20:2; 21:7/, който на
Тайната вечеря се облегнал на Христовите гърди /Йоан 13:23/. При кръста Иисус
Христос поверил Своята Майка на Йоан /Йоан 19:26-27/. Йоан изтичал на Христовия
гроб преди ап.Петър, когато Мария-Магдалина съобщила, че тялото Христово го няма в
гроба /Йоан 20:2/. Ап.Йоан пръв познал Иисус Христос, когато Той Се явил на
учениците Си при Галилейското езеро /Йоан 21:7/. След Възнесението на Иисус
Христос ап. Йоан проповядвал в Йерусалим и в други места на Палестина. Присъствал
при изцеряването на хромия от ап. Петър при Красните врати на храма /Деян.ап.3:1/.
Когато членовете на Синедриона им забранили да проповядват , те отговорили:
“Съдете дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога”
/Деян.ап.4:19/. Ап. Павел нарича Йоан, Яков и Петър “стълбове на Христовата църква”
/Гал.2:9/. В Деяния апостолски се казва, че Петър и Йоан ходели в Самария
/Деян.ап.8:14/, за да извършат миропомазване на новообърнатите. Ап. Йоан присъствал
на Апостолския събор /51г./ в Йерусалим. Останалата част от живота си той прекарал в
малоазийския град Ефес. Кога точно е отишъл там не се знае, но се предполага, че
около 67-70г., във всеки случай преди разрушението на Йерусалим след написването на
Посланието до Ефесяни от ап. Павел /62г./.През 95г. т.е. в 14-тата година от царуването
на император Домициан /81-96г./, ап. Йоан бил заточен на остров Патмос, намиращ се в
Егейско море /Откр.1:9/, Евс.Кесарийски “Църковна история” 3, 18с./. В 97г., при
царуването на император Нерв /96-98г./ ап. Йоан се върнал в гр.Ефес. Че в Рим ап.Йоан
бил хвърлян във вряло масло, и че изпил отрова и пак останал невредим, няма
положителни сведения. Бл.Йероним съобщава, че ап. Йоан прекарал целия си живот в
девство, като обичал да повтаря думите “Деца, обичайте се помежду си”.
Св. Ириней Лионски съобщава, че ап.Йоан доживял времето на император Траян
/98-117г./. Древното църковно предание свидетелства, че ап.Йоан достигнал дълбока
старост - 105 –106 години. Ефеският епископ Поликарп в писмото си до папа Виктор
съобщава, че ап.Йоан бил погребан в Ефес. Гробът на ап.Йоан бил известен още през
времето на Дионисий Александрийски /Евс.Кесарийски “Църковна история” 25,16 с./.
През първите времена на християнството бил построен в Ефес храм на името на
ап.Йоан. При последните разкопки били намерени под този храм пет подземни
90
лице - на ап.Йоан. Според едно древно предание ап.Йоан бил погребан вън от Ефес в
една нива, но по-късно тленните му останки били навярно пренесени в гр. Ефес. Така се
появяват две гробници под негово име.
В древната християнска писменост никъде не се говори преди Дионисиево време за
някой си “презвитер Йоан”, различен от ап.Йоан, защото тези две имена са за едно и
също лице.
2. Древни свидетелства за написването на Евангелието според Йоан
Свидетелствата за написването на Йоановото Евангелие делим на:
А/Косвени
А.Църковни
1. Св.Игнатий Богоносец /107г./. Нарича Иисус Христос “Слово на Бога” /ср. Йоан
1:1/; “Духът, Който е от Бога не се измамва, знае откъде идва и къде отива” /ср. Йоан
3:8/; нарича сатаната “княз на този свят” /ср. Йоан 12:3, 14:30 и др./. От тези цитати на
Игн.Богоносец личи, че той имал на ръка Евангелието според Йоан и се е ползвал от
него.
2. Папий Иераполски - ученик на ап.Йоан, нарича Христос “самата Истина”
/Евс.Кесарийски”Църковна история 3, 39, ср. Йоан 14:6/.
3. Св. Поликарп Смирненски /155г./ - ученик на ап.Йоан. От текста на посланието му
до филипийците се вижда, че се е ползвал от посланието на ап.Йоан, а следователно и
от Евангелието. Напр.: “Всеки, който не признава, че Христос Се е явил в плът, е
антихрист” /1 Йоан 4:2,3, ср.2:7/.
4. Пастирът на Ерм /начало на ІІ век/. В притча 9 авторът на тази книга нарича
Христос “Нова врата на спасението” /ср.Йоан 10:9/ и се говори за влизането в
царството Божие /3:3-5/.
5. Св. Юстин Мъченик /163-167г./. От много места в произведенията му личи, че се
ползвал от Евангелието според Йоан и че го е имал под ръка. Напр.: “Защото Христос е
казал: Ако не се родите отново, няма да влезете в царството небесно. А на всекиго е
известно, че родените веднъж не могат да влязат в утробата на родилите” /І Апол.61,
ср.Йоан 3:3-5/. Св.Юстин нарича Иисус Христос “Слово на Бога, Което съществувало
преди всички твари и станало човек”.
6. Тациан Сириец, ученик на св.Юстин Мъченик, минал по-късно през сектата на
енкратите, в апологията си: “Реч към елините” /165г./, привежда цитати буквално от
Евангелие според Йоан. Напр.: “Всичко е от Него и без Него нищо не е станало” /гл.19
ср. Йоан 1:3/. В евангелската си хармония Тациан поставил на първо място Евангелието
според Йоан.
92
Б. Извънцърковни
3. Маркион – гностик. Действал в Рим. Съставил свой канон, като приел само
Евангелие от Лука /което преработил, като се ползвал от Евангелието на Йоан/ и десет
послания на ап. Павел. Даже Хилгенфелд, Фолкмар, Щраус и др., които въобще
отричат подлинността на Евангелието според Йоан, признават, че Маркион се е ползвал
от Йоановото Евангелие.
Преки свидетелства
1. Теофил Антиохийски /198г./. Написал апологетичното съчинение “Три книги до
Автолика”. Във втората книга /22 гл./, говорейки за Словото като Син Божий, казва:
“Затова ни учат Светите писания и всички духоносни мъже, от които Йоан казва: “В
началото бе Словото, и Словото бе у Бога” /ср.Йоан 1:1/”. Епископ Теофилакт съставил
коментар върху Евангелието според Йоан.
2. Мураториев канон. В него се казва: “Писателят на четвъртото от Евангелията Йоан
от учениците и епископите си казал: Постете сега с мен три дни и каквото всеки бъде
открито един другиму да си разкажеме. През същата нощ било открито на Андрей от
апостолите, щото при проверката на всички Йоан да напише от свое име всичко”. Тук
ясно е засвидетелствано, че четвъртото каноническо Евангелие е писано от св. Йоан.
3. Св. Ириней Лионски /202г./. Св. Ириней бил от Мала Азия, ученик на ап. Йоан. В
своето съчинение “Пет книги против ересите” /180-198г/, той казва: “След това Йоан,
ученик на Господа, на Чиито гърди той се бил облегнал, също написал Евангелие през
време на своето пребиваване в гр. Ефес.” /Против ересите 3,1,1/.
4. Св. Климент Александрийски /215-216г./ в съчинението си “Очерки” /185г./,
незапазено до нас, казва: “Последният от евангелистите Йоан, като забелязал, че в
Евангелията е известно само за телесното, подбуден от близките и по внушението на
Св. Дух, написал духовно Евангелие.” /Евс. Кесарийски “Църк. история” 6,14/.
5. Ориген /254г./ казва: “От Преданието аз узнах за четири Евангелията, които се
приемат безпорно от цялата поднебесна църква. На мен е известно, че… последното
Евангелие е от Йоан.” /Евс.Кесарийски “Църк.история” 6,25,46/. Ориген написал
обширен коментар от 32 книги върху Евангелието според Йоан.
6. Евсевий Кесарийски /340/ казва: “Нека да видим и писанията, които
безпрекословно принадлежат на самия този апостол /Йоана/. Преди всичко трябва да
бъде признато означеното с негово име Евангелие, известно на поднебесната църква.”
/”Църк. история” 3,24/.
И още много други църковни писатели свидетелстват, че четвъртото наше
каноническо Евангелие е било писано от ап. Йоан. При наличността на тези
свидетелства да се оспорва подлинността на Евангелието според Йоан значи да се
върви против очевидната истина.
3.Съдържание на Евангелието
Евангелието има 21 глави.
94
Траян /98-117/. Съгласно Пасхалната хроника ап.Йоан умрял в 72-та година след
Възнесението /около 105-106-годишен/. Св.Еп.Кипърски съобщава, че ап.Йоан написал
Евангелието, когато бил на 90 години.
Св. Св. Ириней Лионски съобщава, че ап. Йоан при написване на Евангелието е
имал за цел: “да отстрани заблуждението на Керинт “ /Пр.ересите 3, 11, 1/. А е
известно, че Керинт дошъл в Ефес от Египет и започнал да развива своята гностическа
система /която отрича Божествената природа на Иисус Христос/ в края на І в. През това
време първите гностици отричали Божественото на Иисус Христос. Срещу тях, за да
затвърди във вярата обърнатите, а не новообърнатите християни, ап.Павел написал
Евангелието. И съвременните учени: Ланген, Гугяр и др. приемат, че ап. Йоан написал
Евангелието в дълбока старост през времето на император Нерв /96-98 г./. Може да се
допусне, че Евангелието било написано 98 г.
5. Място на написване на Евангелието
Противниците на подлинността на Евангелието сочат най-различни места на
написването: Йерусалим, Палестина, Мала Азия, Сирия, Александрия и др.
Но древната християнска писменост твърдо свидетелства, че то е било написано в
гр.Ефес: Св.Ир.Лионски казва: “след това Йоан, ученик на Господа, който се бил
облегнал на Неговите гърди, също написал и Евангелие през времето на своето
пребиваване в Малоазийския град Ефес” /Против ересите 3, 1, 1/. Св. Йероним казва:
“Най-последен Йоан… когато бил в Азия и когато се разраствали семената на
еретиците: Керинт, Евион и на другите, които отричали, че Христос е дошъл в плът,
бил принуден от почти всички тогавашни епископи в Азия и от пратениците на много
църкви, по-високо да напише за Божеството на Спасителя.”
Според някои по-късни свидетелства на Доротей Тирски, Никифор и др., ап.Йоан
написал Евангелието на о. Патмос.
Че апостол Йоановото Евангелие е писано в Ефес, свидетелства съдържанието на
Евангелието: 1.Еврейските думи се превеждат. 2.Обясняват се отношенията между
юдеи и самаряни. 3.Оборва се учението на гностика Коринт, който работил в Ефес.
4.Споменава се за Йоановите /Кръстител/ ученици /3:25 ср. Деян.19:1-6/.
6. За кого е било написано Евангелието
Преки указания за това няма, но от съдържанието на Евангелието проличава, че
то е написано за християните от езически произход, произлизащи от малоазийските
църкви. Това личи от следните обстоятелства:
1. Еврейски думи и изрази се превеждат с гръцки такива или пък се опростяват и правят
достъпни /1:42; 4:25; 9:7; 11:16/;
96
/1:37-50; 4:31-38; 6:5-10 и др./Сам авторът нарича себе си ученик Христов /12:23; ср.
19:26; 20:2; 21:7,20/, “другият ученик” /18:15-16; 20:2-4,8/ и то винаги с определен член.
Четвъртият евангелист косвено дава да се разбере, че той е ап.Йоан: той преднамерено
крие своето име, имената на Зевздеевите синове и на майка си /1:35-40; 13:23-26; 20:2-
8/. От това обстоятелство заключаваме, че той е един от Зевздеевите синове. Един от
двамата Йоанови ученици, които тръгнали след Христа бил Йоан /1:41-42/. Йоан бил
заедно с ап. Петър, когато отивали към гроба Христов и той изпреварил ап. Петър /20:3-
4/.
10. Цялост /интегритет/ на Евангелието/
1. Думите на Йоановото Евангелие: “Защото ангел Господен от време на време слизаше
в къпалнята и раздвижваше водата и който пръв влизаше след раздвижването на водата
оздравяваше, от каквато и болест да бе налегнат” /5:4/ - липсват в кодексите Синайски,
Ватикански и на Ефрем Сирин. В други кодекси тези думи са показани като
съмнителни. Тези думи липсват в Пешито и други някои преводи. Поради това, някои
учени като Тишендорф, Уескот и Хорт считат, че тези думи са прибавени по-късно към
текста на Евангелието.
Но в повечето Н.З. кодекси тези думи стоят. Също така се намират и в преводите на
Итала, Диатесарон на Тациан, във Вулгата и са цитирани от Тертулиан. Без тези думи
остават съвършено необясними думите в Йоан 5:3: “които очакваха да се раздвижи
водата”, следователно думите на Йоан 5:4 са стояли в първоначалния текста на
Йоановото Евангелие.
2. Разказът за жената, хваната в прелюбодеяние /Йоан 7:53-8:11/ в някои кодекси,
ръкописи и преводи липсва. В повечето кодекси, обаче този разказ стои и се счита за
подлинен, което потвърждават древните църковни писатели: бл.Йероним, бл.Августин
и др. В многото ръкописи този разказ е бил изпускан, защото се считало, че може да
внесе съблазън у неукрепналите във вярата.
3. В последно време между учените се повдига въпросът относно подлинността на 21
глава от Йоан, макар тази глава и да не липсва в другите ръкописи. В тази глава се
разправя за Христовото явяване на учениците Му след Възкресението при
Тивериадското езеро. Мнозина учени като Т.Цан изказват мнението, че тази глава е
написана от друго лице и прибавена към Евангелието. Католическият богослов
Йох.Белзер твърди, че сам ап.Йоан написал тази глава, но няколко години по-късно от
написването на Евангелието си и я прибавил по-късно.
Повод да се изказва съмнение относно подлинността на 21 глава дават 30 и 31 ст. от 20
глава на Йоан, където се казва: “и много други чудеса направи Иисус пред учениците
101
Глава седма
4.Източници Ев. Лука е бил очевидец на някои събития, изложени в книгата “Деяния
на св.апостоли”. На четири места: /16:10-17; 20:5-15; 21:1-18; 27:1-28/, той пише в
първо лице множествено число. Тези места са известни под името “ние разкази”. При
изложението на събитията, на които той не е присъствал, е черпил от апостолите,
служителите и очевидците на словото.
5. Читатели Книгата е отправена до същия достопочтен Теофил, към когото било
отправено Евангелието според Лука.
6. Време - книгата е написана около 63 г. преди освобождението на ап.Павел от
първите му римски окови, преди започване на съдебния процес.
7. Място - в гр.Рим
8. Повод - поводът е посочен в пролога към Евангелието според Лука, който пролог се
отнася и към книгата “Деянията на св.апостоли”.
9. Цел - да изложи по-главните събития в живота на древната християнска църква през
апостолско време.
10. Текст - в текста на книгата “Деяния на св.апостоли”, съдържащ се в кодекс D-
Кларамонтанус, има много разночетения, които са прибавки от по-късно време.
Глава осма
Съборни послания /”Епистоле католике”/
Глава девета
Послания на св. ап. Павел
Живот и дейност на св. ап. Павел
1. Източници
Единствени източници, от които могат да се черпят сведения за живота и дейността
на св.ап.Павел са книгата “Деяния на св.Апостоли” и 14-те послания на св.ап.Павел .
Апокрифните “Деяния на св.ап.Павел” и послания: “до лайодикийците” и “до
александрийците”, както и апокрифните “писма” между Сенека и ап.Павел не могат да
служат като достоверни исторически извори. Учените изказват разни мнения по
въпроса за хронологията на живота на св.ап.Павел. По този въпрос се е създала голяма
литература. По него са писали Шурер, Шварц, Лицнай и др.
2. Хронология на живота на св. ап. Павел
Нито в “Деяния на св.Апостоли”, нито в посланията на св.ап.Павел се дават преки
данни през коя година от светската история са ставали изложените там събития. Затова
се прибягва до някои споменати там личности и събития, които са датирали
приблизително точно в светската история и чрез тях косвено се определят датите на
събитията от живота на св.ап.Павел. Такива личности и събития са:
а. Арета ІV Арабски цар на навутейците, управлявал от 9 г. пр.Хр. до 40 г. сл.Хр.
Той владеел Дамаск по времето на обръщането на св.ап.Павел и желаейки да угоди на
юдеите, заповядал да бъде заловен св.ап.Павел, който по това време бил в Дамаск,
обаче учениците му го спуснали в кошница по стената на града и той успял да избяга /ІІ
Кор.11, 32, срв.Деян.9: 22-26/. Като се има предвид, че Арета царувал до 40 г.сл.Хр., то
ясно е, че бягството на св.ап.Павел станало не по-късно от 40 г.
б. Проконсул Сергий Павел Той бил проконсул на о.Кипър, когато св.ап.Павел
проповядвал там в началото на първото си пътешествие /Деян.13, 6-12/. Като изхожда
108
от надписа на един римски граничен камък, където се говори за някой си Сергий Павел
- претор през 47-48 г., историкът Момзен го смята за едно и също лице с въпросния
проконсул на Кипър, а оттук следва, че Сергий Павел е могъл да бъде проконсул на
този остров от 1 юни /или 1 юли/46 г. до същото време на 47 г., за който период били
назначавани проконсулите. Следователно, първото си проповедническо пътешествие
св. ап. Павел започнал през втората половина на 46 г.
в. Изгонването на юдеите от Рим по заповед на императора Клавдий /41-54/
Когато св.ап.Павел отишъл в Коринт през време на второто си пътешествие той заварил
там юдеина Акила и жена му Прескила, които наскоро преди това били дошли от Рим,
тъй като по това време император Клавдий бил изгонил от Рим всички юдеи /Деян.18,
2/. От биографията на император Клавдий, написана от Светоний се знае, че това
събитие станало през 50 г. И понеже пристигането в Коринт на Акила и Прискила било
наскоро преди пристигането на св.ап.Павел в Коринт, значи последното е станало през
51 г.
г. Проконсул Галион Той бил брат на философа Сенека и проконсул на Ахаия
/гр.Коринт/, за което свидетелства сам брат му в едно свое писмо. По това време
св.ап.Павел, след като проповядвал година и половина в Коринт /през второто си
пътешествие/ бил заловен от юдеите и отведен на съд пред Галион /Деян.18, 11-12/.
Върху стените на гр.Делфи бил открит неотдавна един гръцки надпис, съдържащ писмо
на император Клавдий до общината на града, в което се споменава за Галион като
проконсул на Ахаия. Като се вземе предвид, че това писмо било писано по времето,
когато Клавдий бил акламиран за 26-ти път, събитие, което станало в средата на 52
година, може да се заключи, че през тази година Галион бил проконсул в Ахаия. Но
понеже проконсулите били назначавани от средата на годината до средата на
следващата година, то за да се определи точното време на проконсулството му, трябва
да се обърне внимание на израза: “когато Галион беше проконсул на Ахаия, юдеите
единодушно нападнаха Павла и го отведоха в съдилището” /Деян.18, 12/. Тъй като е
казано: “беше проконсул”, а не “дойде проконсул”, то оттук следва, че проконсулството
му обхващало годината преди залавянето на св.ап.Павел /от средата на 52 до средата на
53 г./. И тъй като преди залавянето си апостолът бил престоял в Коринт 1,5 година
(Деян.18:11), то престоят му в Коринт ще да е траел от края на 51 г. до към средата на
53 г./.
д. Седмичният ден на Пасхата През годината, когато св.ап.Павел на връщане от
третото си пътешествие минал през гр.Филипи. Като била отпразнувана Пасхата /14
нисан/ във Филипи, св.ап.Павел, заедно със св. ев. Лука отплувал оттам “след дните на
109
Безквасниците”, (т.е. седем дни след Пасхата) и в “пет дни” пристигнали в Троада, дето
престояли “седем дни” /Деян.20:6/ “за да дочакат първия ден на седмицата” /Деян.20:7/,
след който веднага отпътували /20:11/. Като се вземе предвид, че 19-я ден след Пасхата
/т.е. след 14 нисан/ през онази година е бил неделя, излиза, че самата Пасха се паднала
във вторник. А такова съвпадение станало през 58 г., когато именно след завръщането
на св.ап.Павел от третото му пътешествие по Петдесетница в Йерусалим, юдеите се
възбунтували против него и той бил турен в окови от прокуратора Феликс в гр.Кесария,
където престоял две години, т.е. до средата на 60 г.; (Деян.24, 25 гл.)
е. Заместването на прокуратора Феликс от прокуратора Порций Фест То е
станало именно две години след оковаването на св.ап.Павел в Кесария /Деян.24:27/.
Нито дееписателят, нито светските историци съобщават точната година на това
заместване. Но като се вземе предвид съобщението на Йосиф Флавий /Древн. XX, 8, 10-
11/, че Фест бил прокуратор само две години и в 62 г. бил заместен от Албин, може да
се приеме, че Фест заместил Феликс през 60 г., когато се привършили кесарийските
окови на св. ап. Павел. С помощта на така датираните личности и събития ще
определим по-нататък хронологията на главните събития от живота на св.ап.Павел.
3. Живот и дейност на св.ап.Павел до обръщането му християнството
1. Св. ап. Павел сам свидетелства: “аз съм човек юдеин, родом от Тарс Киликийски”
/Деян.22:3/. Тарс бил главен град на малоазийската област Киликия, която по това
време била римска провинция и бил голям културен и търговски център.
Първоначалното име на апостола Савел е равнозначно с еврейското име Саул. По-
късно му било дадено и римското име Павел /Паулус/, навярно, защото по баща той бил
римски гражданин /Деян.22:28/. Това му второ име дееписателят употребява за първи
път наред с първото му име в началото на първото пътешествие на апостола при
пребиваването му на о.Кипър /Деян.13:9/, откъдето и започнала мисионерската му
дейност из Римската империя - затова и навред по-нататък го назовава с римското му
име Павел, с което апостолът нарича и сам себе си в посланията си, отправени до разни
лица и църкви в Римската империя. Св.ап.Павел имал сестра в Йерусалим, което се
вижда от това, че дееписатилят споменава “Павловия сестриник”, който обадил на
апостола за кроената срещу него от юдеите засада /Деян.23:16/. За времето на
раждането на св. ап. Павел могат само да се правят предположения въз основа на това,
че в посланието си до Филимон, апостолът нарича себе си “старец” /Филим.9/. Като се
вземе предвид, че евреите наричали старец всеки човек, навършил 60 години, а
посланието до Филимон било написано през 62 г., можем да цаключим, че св.ап.Павел
ще да се е родил около 2 години след Р. Хр. В разказа за убиването на св.арх.Стефан
110
2,9/. При него бил само св. ев . Лука /ІІ Тим. 4,10/. И сега както и първия път апостолът
се явявал пред кесарев съд , понеже сам говорил за “първата моя защита” /ІІ Тим 4:16/.
Но за разлика от първия път сега вече нямало надежда за освобождение и той ясно
предчувствал земния си край: “Аз вече ставам жертва и времето на моето отхождане
настъпи” (2Тим. 4:6). И настина той бил осъден на посичане с меч като римски
гражданин. Загинал мъченически, според преданието, в един и същи ден – 29.06.67 г –
със свети ап. Петър, който пък бил разпнат на кръст с главата надолу. За това
свидетелствува Дионисий Коринтски в писмото си до римската църква, където пише:
“Двамата те учили и двамата в едно и също време пострадали” (Евсевий Кесарийски
Църковна история ІІ,25). Апостолите св. св. Петър и Павел били погребани в град Рим.
Мястото на тяхното погребение било известно на църковния писател Кай: “Аз мога да
ти покажа – пише той. – трофеите на апостолите. Дойди само във Ватикан или на
Остийския път – веднага ще видиш победните знаци на основателите на Римската
църква.” (Евсевий Кесарийски Ц.ист. 2, 25/.
Обезглавяването на св.ап.Павел станало на едно място по пътя са Остия, близо
до алеята “Тре фонтане”. На това място сега се издига великолепна църква на името на
св.ап.Павел.
Послание до Римляните
1.Римската църква
Първите последователи на Иисус Христос в гр.Рим са били юдеите, които са
живеели в него, ходили са в Палестина по работа или за празници и там са слушали
проповедта на Христа и на Неговите апостоли. Апостол Петър е ходил няколко пъти в
гр.Рим. За първи път той отишъл през 42 г., след като бил освободен по чудесен начин
от тъмницата, в която бил затворен по заповед на цар Ирод Агрипа І. През време на
първите си римски окови ап.Павел е престоял две години в гр.Рим.
1. Съдържание. Главни мисли Посланието има 16 глави. Може да се получи
познание за Бога, като се разглежда създаденият от Него свят /1:20/. Извършеният от
пародителите Адам и Ева грях преминава у всички техни потомци /5:12/. Очистването
на човеците от техните грехове става чрез кръстната жертва на Иисус Христос /3:25/.
Човек се оправдава не чрез дела по закона, а чрез вяра в Изкупителя Христа /3:28; 4:3/.
Бог определя съдбата на човека не безразборно, а въз основа на Своето предведение
/8:29-30/. Всеки човек е длъжен да се подчинява на гражданските власти /13:1/.
2. Време Началото на 58 г.
3. Място Гр. Коринт.
123
Послания до Коринтяните
1. Коринтската църква. Коринтската църква е основана от ап.Павел. В гр.Коринт
ап.Павел е бил три пъти - през времето на второто си пътешествие, през време на
третото си пътешествие и през време на четвъртото си пътешествие, когато е отивал за
гр.Рим, където и пострадал мъченически.
Първо послание до Коринтяните
1. Съдържание. Главни мисли Посланието има 16 глави. Християните не трябва
да се делят на партии - ученици на Павел, на Аполос, на Кифа. Проповедниците само
насаждат, а Бог прави да расте всичко /1:12; 3:6-7/. Една е основата на Църквата -
Христос /3:11/. Брачният живот на човека е устроен от Бога. Девствения живот стои
по-високо от брачния /7:1; 7:26; 7:38/. Всеки човек трябва да пристъпва достойно, като
изпитва себе си към приемането на тялото и кръвта на Иисус Христос “Който яде и пие
недостойно, той яде и пие своето осъждане.” /11:23-25; 27-29/. Всички духовни дарби
се дават от Св.Дух /12:1; 4:11/. По-високо от всички духовни дарби стои любовта, тя
стои по-високо даже от вярата и надеждата /13:1-3; 13:13/. Христовата църква е едно
тяло, макар и да има много членове. Главата на църквата е Христос /12:14-28/. Ако
Христос не е възкръснал, празна е евангелската проповед, празна е и вярата /15:12-14/.
Началото на Възкресението на мъртвите е положил Христос със Своето Възкресение
124
в Коринт: “Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че щадейки вас, не съм
дошъл досега в Коринт”. Противниците на ап.Павел казвали, че той бил в посланията
си “строг и силен”, а при личното си присъствие “слаб” и речта му била “нищо и
никаква” /10:10/. Ап.Павел опровергава това, като изтъква, че е бил един и същ
навсякъде и винаги /2 Кор.10:9-11/. Противниците отричали апостолското достойнство
на ап.Павел и всичко това, което той бил извършил. Ап.Павел опровергава и това тяхно
обвинение, като между другото указва и на дадените му откровения /11:18-27/. За да не
се превъзнася за дадените му премного откровения, на ап.Павел било дадено жило в
плътта, ангел-сатанин /12:7-9/. Във второто си послание ап.Павел съветва коринтяните
да простят на кръвосмесника, тъй като било изминало доста време и той навярно се е
бил покаял /2:6-11/. Ап.Павел и в това си послание подканя коринтяните да събират
милостиня за братята в Йерусалим /8:6; 9:1-2; 8:7; 9:3-7; 8:1-5/.
2. Време Посланието е написано през 57 г.
3. Място В гр. Филипи, в който ап.Павел отишъл през време на третото си
пътешествие.
4. Повод Като повод за написване на посланието послужили сведенията, които Тит
донесъл на ап.Павел за състоянието на коринтската църква /вж. съдържание/. Още като
бил в гр.Ефес, ап.Павел изпратил Тит в Коринт, за да му донесе сведения за
коринтската църква и да устрои събирането на милостиня за братята в Йерусалим. Като
се връщал от гр.Коринт, Тит се срещнал с ап.Павел в гр.Филипи /2 Кор.7:6/;
5.Цел Да защити себе си от появилите се негови противници главно между
юдействащите в коринтската църква. Да защити апостолското си достойнство и да
подкани коринтските християни към събиране милостиня за братята в Йерусалим /вж.
съдържание/.
Послание до Галатяните
1. Христовата цълква в Галатия Църквата в Галатия е основана от ап.Павел. В
Галатия ап.Павел за пръв път дошъл през време на второто си пътешествие и престоял
там поради болест по-дълго време. Втори път ап. Павел бил в Галатия през време на
третото си пътешествие.
1. Съдържание. Главни мисли Посланието има 6 глави. Предава се на анатема всеки,
който благовести различно от това, което е благовестено от апостолите /1:8/. Между
християните в Галатия се били появили юдействащи, които искали да се изпълнява
Мойсеевият закон. Ап.Павел изтъква, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а
чрез вяра в Изкупителя Христа /2:16/. Вехтозаветният закон е бил възпитател в Христа
126
и след Неговото дохождане е загубил своето значение /3:24/. Всички, които повярват в
Христа, стават Синове Божии: “юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки
пол, ни женски;” всички са едно в Иисуса Христа /3:28/.
2. Време Посланието е било написано в началото на 55 г., в началото на дейността на
ап. Павел в гр.Ефес през време на третото му пътешествие.
3. Място Град Ефес.
4. Повод Появата на лъжеучители, юдействащи християни, които искали да се
изпълнява вехтозаветния закон /Гал.3:1/.
5. Цел Да опровергае учението на лъжеучителите, юдействащи християни, че
Мойсеевият закон е задължителен за всички християни.
Послание до Ефесяните
1. Христовата църква в гр.Ефес Христовата църква в гр.Ефес е основана от
ап.Павел. В гр.Ефес ап.Павел е бил няколко пъти: през време на второто си
пътешествие, на връщане; през време на третото си пътешествие - проповядвал в него
около три години.; през време на четвъртото си пътешествие, когато поставил Тимотей
за епископ на града.
2. Съдържание. Главни мисли Посланието има 6 глави. В посланието до
ефесяните са положени основните истини на християнската вяра и нравственост. Още в
древността то е било наричано катехизис на християнската вяра. Иисус Христос е глава
на Църквата /1:22/. Човек се спасява не чрез дела по закона, а чрез вяра в Иисуса
Христа, чрез Божията благодат, която се дава даром /Ефес.2:8-9/. Църковната йерархия
е установена от Иисус Христос /4:11-13/. Жената трябва да се подчинява на своя мъж, а
мъжът трябва да обича самоотвержено своята жена /Ефес.5:22-27/. В посланието до
ефесяните и в посланието до колосяните има много общи места. Такива са: /Ефес.1:7;
Колос.1:19, 14; Ефес.1:22, 23; Колос.1:18,19; Ефес.3:2-5 = Колос.1:24-27; Ефес.4:14-16 =
Колос.2:18-19; Ефес.5:18-21 = Колос.3:16; Ефес.5:22-24 = Колос.3:18; Ефес.6:25-27 =
Колос.3:9-19; Ефес.6:1-3 = Колос.3:20; Ефес.6:4 = Колос.13:21; Ефес.6:5-8 = Колос.3:22-
25; Ефес.6:9 = Колос.4:1/.
3. Време Посланието е било написано към края на 62 г. през време на първите
римски окови на ап.Павел.
4. Място Град Рим.
5. Повод Сведенията, които ап.Павел, като се намирал в окови в гр.Рим, получил
относно състоянието на Ефеската църква. Ап.Павел узнал, че ефеските християни
преуспявали във вярата и благочестието и били наскърбени, поради неговите окови в
127
гр.Рим /Ефес.1:15-16; 3:18/. Узнал той също, че в ефеската църква се били появили
лъжеучители /4:14-15; 5:6-7/.
6. Цел Да изложи някои основни истини на християнската вяра и нравственост:
Иисус Христос е глава на църквата /1:22/; Човек се спасява чрез вяра в Иисуса Христа и
чрез Божията благодат, която се дава даром /2:8-9/; Църковната йерархия е установена
от Христа /4:11-13/; Между съпрузите трябва да има взаимна любов и жената трябва да
се покорява на своя мъж /5:22-27/.
7. По кого е било изпратено посланието Посланието е било изпратено по Тихик,
“възлюблен брат и верен на Господа служител” /6:21-22/.
Послание до Филипяни
1. Христовата църква в гр. Филипи Църквата в гр.Филипи била основана от ап.
Павел през време на второто му пътешествие. В гр.Филипи ап.Павел е бил също през
време на третото и пътешествието му до Рим.
2. Съдържание. Главни мисли Посланието има 4 глави. Когато ап.Павел се
намирал в гр.Рим през време на първите му окови, дошъл при него филипинският
християнин Епафродит, който му донесъл дар от филипийските християни, съобщил
му, че те преуспяват във вярата и че измежду тях се появили лъжеучители, юдействащи
християни, които искали да се изпълни Вехтозаветния закон. Ап.Павел благодарил за
изпратения му дар, изказва своята радост поради преуспяването на филипийските
християни във вярата им и дава наставления да се предпазват от появилите се
лъжеучители. Ап.Павел подканя филипийците да бъдат смирени, подобрно на Христос:
“Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понижи
себе си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказва като човек,
смири Себе Си, биде послушен дори до смърт и то смърт кръстна”.
3. Време Посланието е било написано в началото на 63 г., когато ап.Павел се
намирал в първите си римски окови.
4. Място Град Рим.
5. Повод Сведенията, които ап.Павел получил от дошлия при него в гр.Рим
филипийски християнин Епафродит, относно състоянието на филипийската църква. От
тези сведения ап.Павел узнал, че филипийските християни преуспявали във вярата
/Филип.1:3-5/, че между тях се появили лъжеучители юдействащи християни, които
изисквали да се изпълнява Мойсеевият закон /Филип.3:2; 3:18-19/ и че против
филипийските християни се било появило гонение от страна на враговете на
християнството - юдеи и езичници /1:28-30/. Епафродит донесъл на ап.Павел и
128
изпратения от филипийските християни дар. След като дошъл в Рим, Епафродит се бил
тежко разболял до умиране /Филип.2:27/.
6. Цел Впосланието си до филипяни ап.Павел благодари за изпратения му дар
/Филип.4:10-18/, изказва своята радост за преуспяването им във вярата /Филип.1:3-5/;
дава наставление за предпазване от появилите се лъжесвидетели /Филип.3:2-7; 2:1-3/ и
ги съветва да понасят гоненията заради Христа твърдо и непоколебимо, посочвайки
себе си за пример /1:8-30/.
Послание до Колосяни
1. Христовата църква в гр. Колос Градът Колос се намира в областта Фригия -
Мала Азия. Като говори за минаването на ап.Павел през Фригия във време на второто
му и трето пътешествие /Деян.16:6-7; 18:23; 19:1/, ев.Лука не съобщава изрично, че
ап.Павел ходил в гр.Колос. От някои места в посланието до колосяни /1:5-7; 2:1-4, 5;
4:17; вж. също Филип.2:19/ може да се заключи, че ап.Павел е бил в гр.Колос и е
проповядвал там Христовото учение. Евангелската проповед в Колос продължил
ученикът на ап.Павел Епафраст, който е бил навярно ръкоположен от ап.Павел за
епископ на колоската църква /вж. Колос.1:7-8/.
2. Съдържание. Главни мисли Посланието има 4 глави през време на първите
римски окови на ап.Павел, дошъл при него колоският християнин Епафрас /предполага
се, че той бил епископ, ръкоположен от ап.Павел/ и му донесъл сведения относно
състоянието на колоската църква. От Епафрас ап.Павел узнал, че колоските християни
преуспявали във вярата и любовта /1:7-8/, че между тях се били появили лъжеучители,
проповядващи учение, което било смесица от светска философия и юдейско учение,
последователите на което изисквали някакво си служение на ангели, спазването на
някои традиции и въздържание от някои храни /Колос.2:8; 2:16-17; 2:18-19/. В
противоположност на лъжеучителите, които отхвърляли Иисус Христос, ап.Павел още
в началото на посланието си изтъквал, че Иисус Христос е “образ на невидимия Бог”,
Син Божий, “роден преди всяка твар”, че “чрез Него е създадено всичко” /Колос. 1:15-
17/. Всичко в църквата трябва да се извършва в името на Иисус Христос, тъй като Той е
Глава на Църквата /Колос.1:18-19/. В посланието до колосяните и посланието до
ефесяните има много общи места /вж. Послание до Ефесяни, съдържание/.
3. Време Посланието е било написано към края на 62 г. през време на първите
окови на ап.Павел.
4. Място Град Рим.
5. Повод Повод за написване на посланието били сведенията, които ап.Павел
получил от колоския християнин Епафрас. От него Павел узнал, че колоските
129
1. Съдържание Главни мисли - посланието има 5 глави. Като дошъл от Солун в гр.
Коринт, при ап. Павел, Тимотей дал сведения на ап.Павел за състоянието на солунската
църква. От Тимотей ап.Павел узнал за преуспяването на солунските християни във
вярата и любовта /1 Сол.3:6-7/. Със своята вяра и живот те били станали “образец за
всички вярващи в Македония и Ахаия /1 Сол.1:7/. Узнал ап. Павел също, че те били
подложени на гонения и притеснения /1 Сол.2:14/, че някои от тях не се въздържали от
блудство, избягвали труда и не се стараели да изкарат прехраната си със собствени
ръце и между тях се били появили някои недоразумения относно починалите,
възкресението на мъртвите и второто Христово пришествие. Ап.Павел наставлява
солунските християни, че при второто Христово пришествие, което ще настане
внезапно, всички мъртви ще възкръснат, а живите ще бъдат грабнати на облаци, за да
срещнат Господа във въздуха /1 Сол.4:13-18/.
2. Време Посланието е написано в края на 52 г. през време на второто пътешествие
на ап.Павел.
130
Пастирски послания
Пастирските послания са три: две до Тимотей и едно до Тит. Наричат се
пастирски, защото са изпатени до пастири - епископите Тимотей и Тит, които са били
ръкоположени от ап.Павел, и защото в тях ап.Павел говори главно за длъжностите на
Тимотей и Тит, като пастири на Христовата църква.
Първо Послание на Тимотей
1. Сведения за Тимотей Произхождал от ликаонския град Листра. Баща му бил
елин, а майка му - Евника и баба му Лоида, били юдейки /Деян. 1:16; 2 Тим.1:5/. През
време на второто си пътешествие ап.Павел, като минавал през гр.Листра, взел Тимотей
за свой спътник. Като бил в гр.Ефес през време на третото си пътешествие, ап.Павел
изпратил Тимотей, придружен от Ераст, в Македония, гр.Коринт /1 Кор.4:17;
Деян.19:22/. Тимотей поради болест не можел да отиде в Коринт, а останал в
гр.Филипи. Тимотей бил при ап.Павел през време на първите му римски окови. През
време на четвъртото си пътешествие, ап.Павел оставил Тимотей за епископ в гр.Ефес.
1. Съдържание. Главни мисли Посланието има 6 глави. Докато бил още в Ефес и
ръкоположил там Тимотей за епископ, в ефеската църква се били появили лъжеучители
/1 Тим.1:18-20/. Когато през време на четвъртото си пътешествие ап.Павел бил в
гр.Филипи, получил там сведения за ефеската църква. Той узнал, че там се били
увеличили лъжеучителите и че някои християни не се отнасяли с нужното внимание
към Тимотей, защото бил млад /1:3-7; 4:1-3; 6:3-5; 1 Тим.6:20-21; 4:12/. Лъжеучителите
са били предимно християни - юдеи /имало между тях и християни-езичници/; те се
занимавали с басни и безкрайни родословия, отклонявали се от вярата, забранявали да
се встъпва в брак и съветвали въздържание от ястия, били алчни за печалба и др.
Ап.Павел дал наставление за предпазване от лъжеучителите /1:3-7; 4:5-6; 6:3-5; 6:20-21/
и съветва никой да не презира младостта на Тимотей /4:12/. Ап.Павел дава също
наставления относно църковната йерархия: какви качества да имат епископите /3:1-7/ и
дяконите /3:8-12/; дава наставления за миряните - да правят просби, молитви, молби,
благодарения за всички човеци /2:1-4/. В първото си послание до Тимотей ап.Павел
указва и някои истини на вярата. Второто лице на Св.Троица - Сина Божий, дошъл на
земята и приел човешка плът: “И наистина велика е тайната на благочестието: Бог се
яви в плът” /1 Тим.3-16/. Христовата църква е стълб и крепило на истината /1 Тим.3:15/.
Ап.Павел дава наставления и на самия Тимотей: да не занемарява дарбата, дарена му от
ръкоположението /4:14/; да се грижи за старците, старите жени и по-младите /5:1-2/ и за
вдовиците /5:3-7; 5:9-16/ и др.
132
4. Повод Сведенията, които ап.Павел получил от дошлия при него виден ефески
християнин Онисофор, че Тимотей стои твърдо във вярата и че лъжеучителите
продължават своята дейност в ефеската църква. Повод за написване на посланието било
също така и обстоятелството, че ап.Павел, през време на вторите си римски окови,
нямал вече никаква надежда за освобождание и очаквал близката си смърт /вж.
съдържание/.
5. Цел Да даде израз на своята радост, поради твърдата и силна вяра на Тимотей,
да даде наставления за предпазване от лъжеучителите и за търпеливо понасяне на
страданията. Във второто си послание до Тимотей ап.Павел дава наставления също и
относно някои истини на вярата. Дава също някои наставления към самия Тимотей,
относно негова пастирска дейност.
Послание до Тит
1. Христовата църква на о. Крит Първите последователи на Иисус Христос на о.
Крит са били юдеите, които ходили за празниците или по други случаи в Палестина и
там слушали проповедта на Иисус Христос и на апостолите. Ев. Лука съобщава, че на
празника Петдесетница, когато ставало слизането на Дук Светий върху вярващите,
имало в Йерусалим, между другите юдеи от разсеянието и юдеи критяни /Деан.2:11/.
Основател на Христовата църква на о.Крит е бил ап. Павел. Когато отивал за кесарев
съд в гр. Рим, ап. Павел минавал покрай о. Крит, но не се отбил в него. През време на
чатвъртото си пътешествие, след освобождението си от първите римски окови
ап.Павел дошъл на о.Крит, заедно с Тит и проповядвали продължително време с него.
Преди да го напусне ап. Павел ръкоположил Тит за епископ на новообразуваната
критска църква. В посланието си до него, ап. Павел му пише: “Затова те оставих в Крит,
за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях
ти поръчал” /1:5/.
1. Сведения за Тит По произход бил езичник-елин /Гал. 2:3/. Бил жител на гр.
Антиохия. Като отивал от този град в Йерусалим за апостолския събор, ап. Павел взел
със себе си и Тит /Гал. 2:1/. Тит е бил обърнат към Христа в гр. Антиохия от ап. Павел,
тъй като ап. Павел го нарича негово по вяра чедо /Тит 1:4/. Тит придружавал ап. Павел
през време на третото му пътешествие. От гр.Ефес, през 57 г. ап. Павел изпратил Тит в
Македония и гр.Коринт, за да донесе сведения за тамошните църкви и да устрои
събирането на милостиня за братята от Йерусалим, като на връщане чака ап.Павел в
гр.Тоада /2 Кор.2:12-13; 2 Кор.8:6/. На връщане от гр. Коринт Тит се срещнал с ап.
Павел в гр. Филипи. От този град ап.Павел го изпраща втори път в гр. Коринт /2
Кор.7:6-13; 2 Кор.8:6-17/. През време на четвъртото си пътешествие ап. Павел оставил
134
Тит за епископ на о. Крит. В началото на вторите римски окови на ап. Павел Тит бил
при него. От гр. Рим той отишъл в Далматия /2 Тим.4:9-10/. Според преданието Тит
завършил живота си като критски епископ .
2. Съдържание. Главни мисли Има три глави . В новооснованата Христова
църква на о. Крит се били появили лъжеучители, както между християните-езичници,
така и между християните-юдеи “особено между обрязаните”. Те били непокорни,
занимавали се с празнословие, глупави разисквания и родословия, препирни и разпри
върху закона, считали едно за чисто, а друго за нечисто по отношение ястията и били
алчни за гнусни печалби /Тит 1:10-11, 13, 16; 3:9; 3:10-11/. Ап. Павел дава наставления
в послението си до Тит за предпазване от лъжеучителите /Тит 1:10-11, 13, 16; 3:9; 3:10-
11/. Давал е и други наставления: 1/наставления относно вярата: Иисус Христос
пожертвал Себе Си на кръста, за да избави човечеството от греха и да го очисти. /Тит
2:11-15/; Бог спасява човеците не поради дела по закона, а поради Своята милост “чрез
банята на възраждането и обновата от Духа Светаго” /Тит 2:7/; За спасението е
необходима не само вяра, но са необходими и добри дела /Тит 3:8/; 2/наставленията
относно църковната йерархия: поръчва на Тит да постави по всички градове епископи
/Тит 1:5/; посочва качествата на презвитерите /Тит 1:6-9/; 3/наставления към Тит за
пастирска дейност: да бъде образец на добри дела /Тит 2:2-5/, да поучава вярващите да
бъдат покорни на началствата и властите /Тит 3:1-2/; старците и стариците да бъдат
трезви, здрави във вярата и любовта, да не бъдат клеветници и т.н. /Тит 2:2-5/;
младежите да бъдат целомъдри /Тит 2:6-8/.
3. Време Посланието е било написано в 65 г. през време на пътешествието на ап.
Павел до Рим.
4. Място Град Коринт.
5. Повод Появили се лъжеучители между критските християни /Тит 1:10-11, 13,
16; 3:9; 3:10-11/; желанието на ап.Павел да покани Тит да дойде при него в гр.Никопол,
където щял да презимува /Тит 3:12/.
6. Цел Да даде наставления относно предпазване от лъжеучители, относно някои
истини на вярата и относно църковната йерархия. Да даде също наставления на Тит
относно пастирската му дейност /вж. съдържанието/.
Послание до Филимона
1. Съдържание Посланието има 1 глава. В него се разказва, че Онисим, роб на
колоския жител Филимон избягал от господаря си и отишъл в гр.Рим. Тук той, през
време на първите римски окови на ап.Павел, се срещнал с него. Ап.Павел го наставил в
135
църква, през 62 г. е бил блъснат от покрива на храма и убит с камъни. Като имал това
предвид, ап.Павел, в посланието си до евреите, съветва юдите-християни в Палестина
да пазят вярата си в Христа и да не отстъпват от нея, като им изтъква съвършенството
на Новия Завет, в сравнение със Стария, като им излага подробно кой е Иисус Христос
и им разкрива някои истини на вярата и нравствеността.
Новият Завет е даден чрез Иисус Христос. Той не е преходен като Стария, а е
вечен /Евр.13:20/. Старият Завет е сянка, а Новият - самия образ на нещата /Евр.10:1/.
Иисус Христос е Син Божий, дошъл на земята в образа на човек /Евр.1:13; 1:5, 1:10-12/.
Бог Отец изпратил Единородния Си Син на земята, помазвайки Го като Пророк,
Първосвещеник и Цар, за да разкрие истините на новозаветната вяра и да извърши
изкуплението на човешкия род /Евр.1:8; 1:1-4/. Иисус Христос като Бог е несравнено
по-горен от ангелите /Евр.1:5; 7:1-14/ и от Мойсей /Евр.3:2-6/ Иисус Христос е
истински и съвършен първосвещеник /Евр.4:14/. Като такъв Той принесъл Себе Си на
кръста, за да изкупи и спаси човешкия род. В своето послание до евреите, дава
обстойно учение за първосвещеническото служение на Иисус Христос. Това учение
заема по-голямата част от посланието. Иисус Христос не провъзгласил сам Себе Си за
първосвещеник, а бил избран и помазан от Бога Отца, след като изявил доброволно
желание за това /Евр.5:4-6; 10:5-7/. Вехтозаветните свещеници не могат да се сравняват
с Христос, Който е Първосвещеник без грях, съвършен във всяко отношение /Евр.4:15,
7:26-28/. Иисус Христос като Първосвещеник принесъл не обикновена жертва, а
принесъл Самия Себе Си, жертва на кръста за изкуплението и спасението на човешкия
род, за очистване на човеците от греховете /9:11-14/ Чрез вехтозаветните жертви само
се напомняло за греховете, но самите грехове не се очиствали /Евр.10:3-4; 10:11/.
Вехтозаветните свещеници и първосвещеници принасяли постоянно, във всяко време
жертви, а Христос принесъл само една Жертва - веднъж завинаги /Евр.7:27; 9:24-26/. За
оправданието и спасението на човека е необходима не само вяра в Изкупителя Христа,
но също така са необходими и добри дела /Евр.10:21-25; 12:14/. “Без вяра не е
възможно да се угоди Богу /Евр.11:6/. Вярата е представа за онова, което човек не
вижда и за което се надява. Чрез вяра човек получава познание за Бога и отношението
Му към света. “Чрез вяра проумяваме /”писти ноумен”/, че вековете са устроени по
Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.” /Евр.11:3/. В посланието до
евреите ап.Павел дава наставления за някои истини на вярата /Евр.9:27-38; 10:36-37/. За
църковната йерархия /Евр.5:4/ за добродетелен живот /13:1,2; 13:5/, за брачния живот
/Евр.13:14/ и за отношението на християните към техните наставници /Евр.13:7; 13:17/.
137
3. Време Посланието е било написано около средата на 63 г., след като ап. Павел
бил освободен от първите си окови. За тези окови в посланието се говори като за
минали "защото и към моите вериги бяхте състрадателни" /Евр.10:34/.
1.Място Град Рим. "Поздравяват ви тия, които са от Италия /Евр.13:14/. 2.Повод Някои
от християните-юдеи в Палестина не пазели своята вяра в Христос и отстъпвали от нея
/вж. съдържанието/.
4.Цел Приканва юдеите-християни да пазят своята вяра в Христос и да не
отстъпват от нея, като изтъква съвършенството на Новия Завет в сравнение със Стария,
като им дава подробно учение за Иисус Христос и за Неговото първосвещеническо
служение и им разкрива някои истини на вярата и нравствеността /вж. съдържанието/ .
Глава десета
Откровение на св. Йоан Богослов /Апокалипсис/
1. Писател Сам ап. Йоан на няколко места в Откровението изтъква, че той го е
написал /Откр.1:1/: "Откровението на Иисуса Христа, що му даде Бог, за да покаже на
рабите онова, което трябва да стане скоро. И Той го яви като го изпрати чрез ангела Си
на Своя раб Йоан" /Откр.1:4/: "Йоан - до седемте църкви, които са в Асия: благодат вам
и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са
пред Неговия престол". /Откр.1:9/: "Аз, Йоан, който съм брат ваш и съучастник в
скръбта и в царството, и в търпението Иисус Христово, бях на острова, наречен
Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово" /Откр.22:8/:
"И аз, Йоан гледах и чувах това. А когато чух и видях, паднах да се поклоня пред
нозете на Ангела, който ми казваше това". И в древната християнска писменост се
свидетелства, че Откровението е написано от св.ап.Йоан. Св.Юстин Мъченик /Кр.163-
167 г./ в съчинението си "Разговор с Трифон юдеина", гл.81, казва: "Освен това, някой,
на име Йоан, един от апостолите на Христа /"ис тон апостолон ту Христу"/, в даденото
му откровение /"ен апокалипси геномени авто"/ предсказал… ".
2. Съдържание. Главни мисли Откровението има 22 глави. Пролог - /Откр.1:1-3/.
В него се говори, че книгата Откровение съдържа откровение, дадено от Бога чрез
Иисус Христос на ап.Йоан, и че е блажен този, който пази думите на това откровение.
Част І - Послание до седемте Малоазийски църкви в Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир,
Сарди, Филаделфия и Лаодикия./Откр.1:4 - 3:22/. В посланията църквите се похваляват
за своите добри дела, укоряват се за лошите и се дават някои наставления. Част ІІ -
Видение за живота на човеците /в общи черти/ от времето, когато Иисус Христос е
дошъл на земята, до второто Му пришествие, всеобщия съд и края на света./Откр.4:1 -
138
10:11/. Видение І. Бог седи на престол на Небето; около престола на Бога седят на 24
престола 24 старци и има четири животни. /Откр.гл.4/ Видение ІІ. Бог седи на престола
на Небето и държи в десницата Си Книгата на живота, запечатана със седем печата
/гл.5/. Видение ІІІ. Ангелът снема седемте печата от Книгата на живота /6:1- 8:13/. При
снемане печатите се представя краят на света и всеобщият съд, на който вършилите
добро ще получат награда, а вършилите зло ще бъдат наказани. Част ІІІ. Видение
относно живота на християнската църква в общи черти, в отношението и към римската
власт, като се започва от рождението на Иисус Христос и се завършва с падането на
гр.Рим - Вавилон /гл.12 - гл.18/. Отдел І. От рождението на Иисус Христос до падането
на езическия град Рим -Вавилон /гл.12,13/. Видение І: Жена ражда мъжко дете, което
ще управлява всички народи със железен жезъл. Голям червен змей иска да изяде
детето на жената /гл.12/. Под тази жена ще трябва да се разбира Св.Дева Мария. Под
появилия се на небето "голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главата му
- седем корони" ще трябва да се разбира дяволът, сатаната, който употребявал разни
средства /избиването на витлеемските младенци по заповед на цар Ирод Велики/, за да
убие новородения Младенец Христос. Видение ІІ.: Явяването на един звяр със седем
глави и десет рога /13:1-10/. Под звяря със седем глави и десет рога ще трябва да се
разбира гр.Рим, разположен на седем хълма. Под седемте глави на звяра ще трябва да
се разбират римски императори /Откр.17:3; 17:9,10/. Видение ІІІ: Явяването на един
звяр с два рога като на агне /Откр.13:11-18/. Числото на звяра е 666 /Откр.13:18/ "Тук е
мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек и
числото му е 666." Под този звяр трябва да се разбира един от римските императори.
Този император е Нерон. Когато името на кесаря Нерон се пише с еврейски букви,
сумата от числата, обозначавани с буквите на неговото име, е 666. = 50; =200;
=6; =50; =100; =60; =200. Отдел ІІ. Падането на езическия гр.Рим - Вавилон, във
връзка с второто пришествие на Иисус Христос, всеобщият съд и края на света
/Откр.14:18/.
Предсказанието за падането на езеческия град Рим - Вавилон е преплетено с
предсказанието за второто пришествие на Христа, всеобщия съд и края на света и в
пророческата реч на Иисус Христос за разрушението на гр.Йерусалим, края на света,
неговото второ пришествие и всеобщия страшен съд, предсказанието за разрушението
на гр.Йерусалим е преплетено с предсказанието за събитията преди края на света и
преди второто пришествие на Христос. Видение първо: Второто пришествие на
Христос /14:1-13/; Видение второ: Всеобщия съд /14:1-20/; Видение трето - края на
света /гл.15 и гл.16/; Видение четвърто: Осъждането на голямата блудница - езическия
139
град Рим-Вавилон /гл.17/; Видение пето: Падането на езическия град Рим - Вавилон
/гл.18/. Част ІV - Победата и тържеството на християнската църква /гл.19 и
гл.22:5/.Видение І. Второто пришествие на Христос /гл.19/; Видение ІІ. Свързването на
змея /дявола/ за 1000 години: първо възкресение на обезглавените, заради
свидетелството им за Иисус и заради Божието слово и на отказалите да приемат белега
на челото си и на ръката си; всеобщия съд /гл.20/.
Откровение 20:1-2: "Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от
бездната и голяма верига в ръката си; той хвана змея, дребната змия, която е дявол
сатана - и го свърза за 1000 години". С думите "1000 години", както и с думите 1260
дена - 11:3; 12:6, "четиридесет и два месеца" 11:2; 13:5; "през време, времена и половин
време - /12:14/ ср. Деян.7:25 "До време, времена и полувреме" /не се означава
определено време. Под 1000 години тук ще трябва да се разбира времето от първото
дохождане на Иисус Христос до второто Негово пришествие. През това време всички
тези, които са пострадали заради Христа след своята смърт на земята, подир която
настъпва частния съд, ще получат своята награда на небето. Земната смърт за тях е
първо възкресение. През същото време дяволът за тях е вече напълно свързан и не
може да им причини никакво зло.
Откр. 20:7: "А когато свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата
си". Свършването на хилядата години ще стане при второто пришествие на Христос.
Тогава дявола, сатаната ще се яви в лицето на антихриста "за кратко време". Значи под
пускане на дявола от тъмницата му ще трябва да се разбира явяването му като
антихрист при второто пришествие на Иисус Христос.
Видение ІІІ: Ново небе и нова земя - нов град Йерусалим /гл.21:1/; Откр.21:1-2:"И
видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха
преминали и морето вече го нямаше" Под ново небе и нова земя, нов град Йерусалим
ще трябва да се разбира възтържествувалата християнска църква, Божието царство.
Заключение: 22:6-21. Изтъква се, че изложеното в Откровението е вярно и истинско, че
то е било видяно и чуто от ап.Йоан. Второто Христово пришествие е близо. Към
съдържанието на книгата Откровение не трябва нито да се прибавя нещо, нито пък да
се отнема нещо.
Някои места в книгата Откровение имат общо и по съдържание и по форма с места от
Стария Завет, особено с места в книгите на пророците Исая, Иеремия, Иезекиил и
Даниил. Откр.5:1 = Ис.29:11-12; Откр.6:15-17 = Ис2:19, Ос.10:8; Откр.гл.10 = Иез.2:9,
3:1-4; Откр.10:5-7 = Дан.12:7; Откр.13:1-17 = Дан.7:7; Откр.13:2 = Дан.7:4-6; Откр.13:6
= Дан.7:21; Откр.14:8 = Ис.21:9, Иер.51:7-8; Откр.14:14 = Дан.7:13; Откр.14:20 =
140