Проект по

Литература
 1. Библия

• Библията   е каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от 

юдаизма и християнството. Различни религиозни групи включват различни
книги в своите канони, в различен ред; а понякога разделят или съединяват
книги, или включват допълнителен материал в каноничните книги.
Християнските Библии варират от 66 книги в протестантския канон до 81
книги в канона на Етиопската православна църква.
 Етимология

• Българската дума Библия е от латинската дума biblia, която е същата и на 

средновековен латински, и старолатински, и произлиза от думата за „книги“ на койнегръцки – τὰ
βιβλία (ед. ч. βιβλίον, библион).
• Средновековната латинска дума biblia е съкращение от biblia sacra – „свята книга“, докато biblia
на гръцки и старолатински е среден род, множествено число (ед. ч. bibliorum). Постепенно се
стига дотам да се счита за съществително в женски род, единствено число (biblia-> bibliae) в 
средновековния латински. Така думата става известна в единствено число в средите на 
Западна Европа. Латинското biblia sacra – „свети книги“ се превежда на гръцки с τὰ βιβλία τὰ
ἅγια, та вивлиа та агиа – „светите книги“.
• Думата βιβλίον сама по себе си има буквално значение на „хартия“ или „свитък“ и започва да се
използва редовно за „книга“. Тя е умалително на βύβλος, вивлос, „египетски папирус“ (вероятно
произлиза от името на финикийското морско пристанище Библос, известен още като Гебал,
откъдето египетските папируси са били изнасяни за Гърция)
Продължение

• Гръцкото ta biblia (букв. „малки книжки от папирус“) е израз,

който гръцките юдеи използвали, за да опишат своите свещени
книги (Септуагинтата). Християнската употреба на понятието
може да се проследи от 223 г. сл. Хр. Библейският учен Ф. Ф. Брус
 отбелязва, че Йоан Златоуст изглежда е първият писател, който
използва гръцката фраза ta biblia („книгите“), за да опише
едновременно Стария и Новия завети заедно (
Проповеди върху „Матей“. Между 386 г. и 388 г.).
Разпространение
• Библията е най-печатаната и най-разпространената книга в света.
Според данни от 2008 г. съществуват цялостни преводи на 451
езика и частични преводи на 2479 езика.[1] Разпространението на
Библията в световен мащаб се осъществява от различни
международни организации.
Наименованието ,, Нов завет ,, и Стар
завет,,
• Според Библията, централно събитие в историята
на еврейския народ, на Израел, е
синайският завет (съюз) (Изход, 24:1 – 8). Под • времето на Исус Христос според
неговия знак протича цялата по-късна история на Библията е времето, през което
този народ, за него се пее в псалмите, за него
говорят пророците. В Новия завет Исус Христос е
човечеството отива към оня ден и час,
онзи, който по пророчеството на Еремия (31:31) ще за който никой не знае (
направи Нов завет. По-точното наименование би Евангелие от Матей), към Господния
било съюз, но по традиция се използва завет.
ден (1. Солунци5:2), към великия ден (
• Според християнските богослови
понятията Стар и Нов завет означават два
Откровение 16:14). Първоначално това
периода: време се отнася до земите и областите
• времето на подготовка и очакване на Исус Христос на влияние на Древния Рим.
в земите, които днес наричаме Близък изток; Понастоящем това време се
разпростира по целия свят.
Стар завет

• Книгите, които съставят християнския С
тар завет,
се различават при Католическата, Право
славнатаи Протестантските църкви, като
 протестантскотодвижение приема
само онези книги, коитосъставляват Евр
ейската Библия, докатокатолиците и пра
вославните имат по-
големиканони. Някои групи считат,
че дадени преводи сабоговдъхновени,
сред които най-
често са гръцкатаСептуагинта, арамейск
ата Пешита и английскатаверсия на
крал Джеймс.
•
,,НОВ ЗАВЕТ“
• Новият завет е сборник от 27 книги
с четириразлични жанра християнска литература: четири евангелия, докла
дът от „Деяния на апостолите“, двадесет и едно послания и „Откровение“
на Йоан). Исус Христос е централната фигура, Новият завет предполага,
че вдъхновението е като в Стария завет .Почти всички християнипризнава
т Новия завет за канонично
писание. Книгите на Новия завет саподредени различно
в традицията на римокатолицизма и протестантството, както и
в славянската
Разпространение

• Библията е най-печатаната и най-

разпространената книга в света. Според
данни от 2008 г. съществуват цялостни
преводи на 451 езика и частични
преводи на 2479 езика.[1]
 Разпространението на Библията в
световен мащаб се осъществява от
различни международни организации.
ПОДРЕДБАТА НА КНИГИТЕ ОТ НОВИЯЗАВЕТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Евангелия
История на апостолите
Съборни послание
Послания на апостол Павел
Откровение
Евангелие от Матей

• Традиционно се приема, че авторът е апостол Матей, един от 12-те апостоли на 

Иисус Христос, който споменава себе си в евангелието в глава 9, стих 9. Повечето
изследователи смятат, че евангелието е съставено между 80 и 90 година, като
обхватът на възможните дати варира между 70 и 110 година (датировка преди 70
година продължава да се поддържа от ограничен кръг автори).[1][2]
• Матей написва евангелието първоначално на едно еврейско наречие,[3] като
читателите, за които той го написва, са вярващи евреи.[4] Според някои автори
Евангелието от Матей съдържа елементи на неявна полемика срещу по-широката
интерпретация на християнството от апостол Павел, като представя Иисус
Христос като защитник на традиционната еврейска Тора, скептичен към
проповедите сред неевреи
Други Евангелията

Евангелие от Марк Евангелие от Лука

• Евангелието от Марк (понякога • Евангелието от Лука (на старогръцки: Κατά
архаизирано Евангелие от Марка, на  Λουκάν Ευαγγέλιον; на латински: Evangelium
гръцки: Κατά Μάρκον Ευαγγέλιον) е secundum Lucam) е третото синоптично и
едно от четирите каноничниевангелия, част
втората книга от Новия завет и второ
от Новия завет. Описва проповедническата
от четирите канонически евангелия. дейност на Иисус Христос, разпятието и
Традиционно в Новия завет следва възкресението му, чудесата, 
след Евангелието от Матей и пред  Велики четвъртък. В това евангелие
Евангелията от Лука и от Йоан. фигурира и молитвата „Отче наш“ (Лука 11:
Написано от апостол Марк през 44 г. 2 – 4), както и нагорната проповед (глава 21).
Деянието на светите апостолите

• ЮДеяния на светите апостоли (на гръцки: Πράξεις Ἀποστόλων) е 

библейска книга, петата в Новия завет след четиритеТя описва
създаването на Християнската църква и дейността на нейните
първи апостоли – от Възнесението на Иисус Христос и 
Петдесятница до навечерието на съдебния процес срещу апостол 
Павел в Рим. Смята се, че е написана между 90 и 110 година от
автора на Евангелие от Лука, на което е своеобразно
продължение.[2] Евангелия.
Каин и Авел

• Адам и Ева имали двама синове: по-големият се наричал Каин, а по-малкият - Авел. Авелбил

овчар, Каин – земеделец. Един ден се случило, че Каин принесъл в жертва на бога земни плодове,
а Авел му посветил първородното агне от стадото си. Йехова приелблагосклонно дара на Авел,
а жертвата на Каин дори не благоволил да погледне. Каин се разсърдил извънредно много
по тази причина и лицето му се помрачило. ТогаваЙехова го попитал: “Каине! Защо се разсърди,
а лицето помрачи? Ако постъпвашдобре, жертвата ти ще ти бъде приета ако се държиш зле, грехъ
т ще застане пред прага, а ти със своята алчност няма да
се овладееш и ще изпаднеш в негова власт.” Каин обаче не
послушал предупреждението. Раздиран от завист, примамил Авел в полето и го убил
коварно. Когато видял престъплението, Бог се обадил отново и попитал Каина: “Къде е Авел,
брат ти?” А той отговорил: “Не зная. Нима съм пазачна брата си?”. Тогава Бог казал
с голям гняв: “Какво направи ти? Кръвта на твоя брат вика
от земята към мене. Ти ще бъдеш прокълнат изгнаник и скитник по земятаза вечни времена,
но който поиска да те убие, ще бъде наказан седмократно.”
ЗА ДА СЕ СКРИЕ ОТ ЙЕХОВА, КАИН ТРЪГНАЛ В ИЗГНАНИЕ
В СТРАНАТА НОД НА ИЗТОК ОТ ЕДЕМ. ТАМ СЕ ОЖЕНИЛ ЗА
И ИМАЛ ОТ НЕЯ СИН ЕНОХ. ПРАВНУК НА ЕНО
БИЛ ЛАМЕХ, КОЙТО ИМАЛ ДВЕ ЖЕНИ. ОТ ЕДНАТА О
АДА, ИМАЛ СИН ИАВАЛ, КОЙТОСТАНАЛ БАЩА НА СКОТОВЪ
ИРИТЕ. БРАТ МУИУВАЛ БИЛ БАЩА НА МУЗИКАНТИТЕ, КОИ
ГУСЛИ И ПИЩЯЛКИ. ТУВАЛКАИН, РОДЕН ОТ ВТОРАТАЖ
БИЛ ЗАНАЯТЧИЯ, ОПИТЕН ПРИ ОБРАБОТКА НА МЕД И
АДАМ ЖИВЯЛ 930 ГОДИНИ. ЕВА МУНАРОДИЛА СИНОВЕ И
ОТ ТЯХ СЕ РОДИЛИ МНОГО ПИТОМЦИ. ЕДИН
ОТ ТЯХ, МУТУСАЛ, ЖИВЯЛ 969 ГОДИНИ. НЕГОВ ВНУК БИЛ Н
СВОЯ СТРАНА РОДИЛ ТРИМА СИНОВЕ: СИМ, ХАМ И
Адам и Ева
• Адам и Ева били първите чеда на Небесния Отец, живели на земята. Те живели в
красивата Едемска градина, заобиколени от всякакви растения и дървета. Бог, нашият
Небесен Отец, и Господ Исус Христос ги посетили и говорили с тях.
• Бог им позволил да ядат от всички дървета, освен от едно. Ако ядели от плода на
дървото на познанието на доброто и злото, щяло да се наложи да напуснат градината и
накрая щели да умрат. Сатана излъгал Адам и Ева. Сатана казал, че ако ядели от плода,
щели да познават доброто и злото, но че нямало да умрат.
• Ева избрала да яде от плода.
• Ева дала на Адам от плода. Той също избрал да яде от него.
• Бог и Господ ги посетили, но Адам и Ева се страхували и се скрили. Бог попитал дали
са яли от плода на дървото на познанието на доброто и злото.
Адам и Ева казали на Бог, че избрали да ядат от плода. Поради техния избор, те трябвало да напуснат
Едемската градина. Те били разделени от Бог, но Той имал план за тях. Те вече можели да различават
правилното от грешното и да имат деца. Адам и Ева обещали да се подчиняват на всички Божии
заповеди. Били учени да правят жертвоприношения на животни. Когато се подчинявали, те научавали
повече за Божия Син Исус Христос. И двамата чувствали голяма радост, защото Той щял да помогне на
семейството им да се завърне при Бог.
Мойсей

• Моисей или Мойсей (на иврит
: ‫ מֶֹׁשה‬, Мошѐ, „изваден (спасен) от
вода; на арабски: ‫موسى‬, Му̀са; на 
старогръцки: Mωϋσῆς) е библейски
пророк, религиозен водач,
законодател и основател на юдаизма.
Той повежда Великия изход – 
бягството на евреите от Египет, което
го прави най-важният пророк в
юдаизма[2] и една от най-влиятелните
личности в еврейската история.[3] 
Ислямъти християнството също го
считат за пророк, както и други 
религиозни течения.
• На Моисей се приписва авторството на Петокнижието – първата основна
част от Библията. Според библейската книга Изходтой е роден по време,
когато евреите пребивават в Египет. Те са подложени на масово изтребление
и преследване – фараонът заповядва да се убиват всички новородени
момчета от еврейски произход, за да се намали популацията на чуждия
народ. За да го спаси, майката на Моисей го скрива в кошница и го пуска по
водите на река Нил. Кошницата е намерена от дъщерята на фараона, която
осиновява момченцето.
• Впоследствие детето е отгледано от дойка, която всъщност е истинската му
майка. Моисей става принц на Египет, но нетърпимостта му спрямо
жестокостите на египтяните към народа му го карат да направи необмислен
акт – убива садистичен египтянин. Убиецът е изпратен в пустинята, където
се жени за дъщерята на мъдър шейх и става пастир. Бог, във вид на
неизгаряща къпина, приканва изгнаника да освободи народа си от
египетското робство. Моисей се връща в Египет, където настоява пред
фараона да пусне евреите. След няколко бедствия владетелят скланя и
чужденците напускат страната. Преминават през разтвореното от Божията
сила, измолена от водача им, Червено море.
Благодаря Ви за вниманието
!