Проект по

Литература
 1. Библия

• Библията е каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от

юдаизма и християнството. Различни религиозни групи включват различни
книги в своите канони, в различен ред; а понякога разделят или съединяват
книги, или включват допълнителен материал в каноничните книги.
Християнските Библии варират от 66 книги в протестантския канон до 81
книги в канона на Етиопската православна църква.
 Етимология

• Българската дума Библия е от латинската дума biblia, която е същата и на

средновековен латински, и старолатински, и произлиза от думата за „книги“ на койнегръцки – τὰ
βιβλία (ед. ч. βιβλίον, библион).
• Средновековната латинска дума biblia е съкращение от biblia sacra – „свята книга“, докато biblia
на гръцки и старолатински е среден род, множествено число (ед. ч. bibliorum). Постепенно се
стига дотам да се счита за съществително в женски род, единствено число (biblia-> bibliae) в
средновековния латински. Така думата става известна в единствено число в средите на
Западна Европа. Латинското biblia sacra – „свети книги“ се превежда на гръцки с τὰ βιβλία τὰ
ἅγια, та вивлиа та агиа – „светите книги“.
• Думата βιβλίον сама по себе си има буквално значение на „хартия“ или „свитък“ и започва да се
използва редовно за „книга“. Тя е умалително на βύβλος, вивлос, „египетски папирус“ (вероятно
произлиза от името на финикийското морско пристанище Библос, известен още като Гебал,
откъдето египетските папируси са били изнасяни за Гърция)
Продължение

• Гръцкото ta biblia (букв. „малки книжки от папирус“) е израз,

който гръцките юдеи използвали, за да опишат своите свещени
книги (Септуагинтата). Християнската употреба на понятието
може да се проследи от 223 г. сл. Хр. Библейският учен Ф. Ф. Брус
отбелязва, че Йоан Златоуст изглежда е първият писател, който
използва гръцката фраза ta biblia („книгите“), за да опише
едновременно Стария и Новия завети заедно (
Проповеди върху „Матей“. Между 386 г. и 388 г.).