Д-р Стефан Гайд

Тракийското Писмо
ДЕКОДИРАНО
IV

Д-р Стефан Гайд

Тракийското Писмо Декодирано - IV

Институт по Трансцендентна Наука

София, 2008
Dr. Stephen Guide

The Thracian Script Decoded - IV

Institute of Transcendent Science

Sofia, 2008

Copyright © 2008 Steve Guide - author / Стефан Гайдарски - автор

ISBN 978-954-91847-4-7

© All rights reserved. No part of this publication can be reproduced, or transmitted in any form, or by
any means, electronic, or mechanical, including photocopy, recording, or any other information
storage and retrieval system, without prior permission in writing from the author, except for brief
quotations, which must include the name of the Author, the Book, the Publishing Agency and the year
of the edition.

© Всички Права запазени. He се разрешава нищо от тази публикация в част, или в цялост да се
копира, репродуцира или излъчва в никаква форма, и по никакъв начин (електронен,
механичен, фотокопиране, записване или чрез каквато и да е друга система, запаметяващо
устройство или друга медия), без изрично писмено разрешение от автора, с изключение на
кратки цитати, (или цитиране откритието и/или идеи от книгата), при условие, че се посочват
книгата, авторът на откритието (идеите, книгата), издателството и годината на книгознанието.

Д-р Стефан Гайд

 Тракийското Писмо
ДЕКОДИРАНО
IV

Институт по Трансцендентна Наука

www. InstituteT-Science, com

София 2008

Съдържане Contents

Въведение 7 (5) Introduction

Предговор
11 (6) Foreword
Глава Първа 21 (9) Chapter One
В следване на нишката Following the thread

Глава Втора 31 (13) Chapter Two

Тракийското съкровище на Бохарския The Thracian Treasure of the Boharic dialect
диалект

Глава Трета 53 (24) Chapter Three

Херметическите и орфически текстове на The Hermetic and Orphic texts of the Nag
Наг Хамади и техните паралели в Балканска Hammadi library and their parallels in Thrace on
Тракия the Balkans

Глава Четвърта 103 (47) Chapter Four

Откритата Библия на прорицателите The Revelation Bible of the Seers

Глава Пета 119 (54) Chapter Five

В Библия Бесика пише за траките Biblia Bessica expressly mentions the Thracians

Глава Шеста 141 (64) Chapter Six

Голямата тайна на Христос и Ре The great Mystery of Christ and Re

Глава Седма 173 (81) Chapter Seven

Бохарският диалект – какво най-основно се The Boharic dialect - its basic facts and history
знае за него?

Глава Осма 197 (93) Chapter Eight

Покръстването на България от Christianity in Bulgaria and the Byzantine
Византийския Ортодокс - религиозната и Orthodox - the religious and language reforms
езикова реформа на княз Борис - 9 век of King Boris, 9th century A.D.

Глава Девета 229 (108) Chapter Nine

Още за Библия Бесика - Прорицателката More about Biblia Bessica - The Open
Отворена Библия Revelation Bible

Глава Десета 247 (116) Chapter Ten

Вечното значение на Библия Бесика и Historical and religious significance of the
другите свещени тракийски текстове Biblia Bessica and the rest of the sacred
Thracian texts

Заключение от Автора 261 (120) Conclusion by the Author

Приложение - 267 (123) Appendix –

Сравнителен етимологичен речник на някои Comparative Etymological Dictionary of
често употребявани тракийски думи и regularly used Thracian words and their
техните съответни производни в corresponding derivatives in modern Bulgarian
съвременния български език language

Въведение

Скъпи съмишленици и сънародници, както вече споменах в първата си книга от поредицата „Тракийското
Писмо Декодирано", по волята на съдбата, познанията ми върху древните египетски текстове са задълбочени
поради факта, че съм имал щастието да „пия направо от извора" на Древноегипетската Традиция. Тази привилегия
е резултат от дългогодишните ми трудове и близостта ми с коптеките братя-монаси от Александрия, плод на
многогодишното ми общуване с тях и следване в тяхната семинария в Лос Анжелес. Трупането на богат опит в
четенето и изследването както на коптеки, така и на йероглифни древно-египетски текстове, намери превъзходно
приложение по време на престоя ми в Клермонт, Калифорния - едно екзотично малко градче, известно в цял свят с
многобройните си престижни колежи и особено с единствения по рода си в света - Институт за Античност и
Християнство. Там се възползвах от всички привилегии на достъпа до „съблазнителната" за всеки сериозен учен
библиотека, до която осигуряваше вход моето членство в Института. Както вече писах попреди, Институтът за
Античност и Християнство е същият, който съхранява цялата древна библиотека от т. нар. Кодици на Наг Хамади,
известни по света като „писмените извори на най-ранното гностично Християнство". Всички техни оригинали са,
разбира се, на коптеки диалекти и се съхраняват от института с множество други древно-египетски копт ски и
йероглифни текстове. Дело на Института за Античност и Християнство е, разбира се и анотираният превод на
всичките по-важни текстове, намерени в пустинята на Наг Хамади в Египет, известен като еднотомния сборник
The Nag Hammadi Library, който е една от най-четените книги през последните години от почитателите на
алтернативното (неортодоксално) християнство, и древна орфическа и гностична езотерика. Текстовете са
достатъчно сериозно четиво, обаче, и за всеки уважаващ себе си представител на ортодокса, защото разкриват
много съществени исторически моменти от развитието не само на ранното Християнство, но и на
Александрийската философско-научна мисъл около този период от време.
Покрай работата си върху древни текстове в Института по Античност и Християнство и своите „коптски
контакти", аз бях изключително „жаден" за всякакви древни текстове и особено за такива, писани около началото
на християнската ера в Александрия. Помня с много топли чувства приятната творческа среда от сериозни
изследователи, допринесла за ползотворната работа на екипи от учени, потопили се в една особено сакрална и
възторжена атмосфера, която допирът с древната мъдрост поражда. Тогава за пръв път се запознах с преписите на
древните текстове на Прорицателната Библия - „Библия Бешои". (Разбира се цял екип работеше върху тези
текстове от доста години, а оригинални преписи от тях се съхраняват и в British Library). И досега пазя скъпи
спомени от знаменателните мигове на изследователски прозрения, догадки и хипотези относно египетската
древност и началата на древната Православна Църква на Александрия, които споделяхме с моя добър колега и
приятел Д-р К. Рамзис (който освен, че работеше като военен инженер за правителството на САЩ, беше с още
едно образование - на историк, което бе завършил по-напред в Кайро, отпреди емигрирането си в САЩ). Въпреки
че от самото начало и в процеса на работата си по тези древни текстове, аз осъзнавах тяхната изключителна
ценност и значение за разбирането на ранното християнство, дълго време още не подозирах до какви съкровени
тайни съм се докоснал. За мене (както и за много други изследователи) тогава не беше все още ясно какво точно
означава „Библия Бешои", сиреч тази „Прорицателска Библия". Мислех си, че това е просто един почтителен
начин за назоваване на един толкова ранен християнски кодекс, някои намерени фрагменти от който са измежду
най-ранно датираните открити до сега - от края на първи и началото на втори век от н. ера. Нито за момент тогава
по време на работата и разговорите ни с екипа от колеги-изследователи не ни е идвало на ум, че тази „Библия
Бешои" може да бъде по какъвто и да е начин свързана с България и с моите далечни предци, нито пък, че в нея се
споменават думи като „траките", „Орфей", „Заветът на Орфей", както и фактът, че на гръцки същата е била
известна в множество древни документи като „Библия Бесои", (което ще рече „Библия на Бесите"), която
траколозите и други учени са търсели „под дърво и камък" вече десетилетия, но поради неуспеха си да я намерят,
са я счели отдавна вече за „безвъзвратно изгубена".
Прозрението ми за идентичността на „Библия Бешои"- Библия Бссика, (чрез което „разпознаване" се откриха
вечните тайни „закодирани" в нея), дойде доста по-късно и се случи като резултат от следване на една друга
„нишка", която ме задържа доста по-дълго в България, отколкото първоначално очаквах при своето посещение
през 2004 год., и тази именно „нишка" на сензационните ми открития относно древната писменост на траките,
можете да проследите и вие, ако вече сте присъствали на моите и на екипа ми пресконференции в БТА- София и из
страната, или прочели книгите ми от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано" - 1, 2 и 3. Тази „златна нишка"
ме доведе и до написването на тази четвърта книга от същата поредица с подзаглавие: „Тракийската Библия Бесика
-Разкрита!". Но нека сега да оставя на моите уважаеми читатели привилегията и удоволствието да следват тази
последователна „нишка на откритията" заедно с нашия екип към Института по Т-Наука. като прочетат следващите
глави на тази книга.

Д-р Стефан Гайд

София, май 2008 г.

Предговор от Автора
Уважаеми читатели, четвъртата книга от поредицата Тракийското Писмо Декодирано" е в ръцете ви. Тя е
естествено вълнуващо продължение на едноименната трилогия, която вече предизвика една от най-големите
научни дискусии и полемики сред представителите на научните среди в България в по-ново време и стана най-
четената литература в областта на тракологията и древната история на национално равнище. Глобалното
интердисциплинарно влияние и световен отклик на откритията, поместени в тази уникална поредица тепърва
предстоят да се разгърнат пред очите на съвременниците и вероятно ще преобразят основните концепции, върху
които се гради историческата наука на модерния век.
От моите изследвания и тези на екипа ми към Института по Трансцендентна Наука, голяма част от които бяха
публикувани в книгите „Тракийското Писмо Декодирано" 1, 2 и 3, стана напълно ясно и неоспоримо до този
момент, че нашите предци Траките са имали писменост още от петото хилядолетие преди новата ера, т.е. около две
хиляди години преди Шумер и Египет. Нещо повече, в книга 3 от същата поредица се доказа по безспорен начин,
че те не само са имали пиктографска писменост, която е пренесена и доразвита в Древен Египет, но че Траките са
имали цялостна ЛИТЕРАТУРНА традиция, която бива напълно възприета и съхранена в основните религиозно-
философски текстове на Древен Египет, откъдето се разпространява хилядолетия по-късно и в целия античен свят,
на всички водещи антични езици, както и се запазва в тракийските писмени източници намерени в Балканска
Тракия и Анатолска Тракийска Фригия, дори през епохите на линейните азбучни писмености, които възникват
най-напред пак на тракийска територия в Старото Фригийско Царство, столетия преди появата им в Гърция,
където са наречени „Гръцка Азбука".
От всичките езикови анализи в книги 1, 2 и 3, става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че
ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текстовете от Книгата на Мъртвите от
Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на линейната Трако-
Фригийска азбука, е ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ
ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на
Древната Египетска държава, известни в историята като „Хик-Сос" или „Царе-Пастири". В книга 2 бе установена и
пределно ясно демонстрирана и тяснатг взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Диалект и ДИАЛЕКТИТЕ
НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!
Освен това фундаментално заключение, фактът, че всичките текстове, независимо от това дали са записани на
Древната Тракийска Пиктографска Писменост или по-късната Трако-Фригийска линейна фонетична писменост,
съдържат все същите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е
доказателство, че населението в нашите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата
ера е едно и също основно население, говорещо един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И
НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностне съзнание са се съхранили в
цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО
ДНЕС! Именно това основно население се е самонарекло като „ТРАКИ", т.е. потомци на легендарния след-
потопен патриарх ТЕРЕИ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния
библейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и
Първосвещеникът на Тракия - Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и
Тракийския Народ, представен в седем хиляди-годишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият
записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ - народа на Тракия.
Но, ще кажат някои, всичко така проанализирано за историческия период от енеолита (около 5000 г. пр. н. ера)
чак до новата ера, подрежда фактите много добре, но какво става с писмеността, литературността и културата на
траките след това? Изчезват ли те и тяхната забележителна цивилизация и ако това е така, какви са причините да
загине една такава могъща народностна група през първите векове след Рождество Христово? Но ако не изчезват,
то къде да търсим белезите на тяхната култура и литературност в по-късните векове, и какво е тяхното
съотносително присъствие сред съвременния етносен състав на Балканите и в Югоизточна Европа?
Тези бяха въпросите, които вълнуваха мен и сътрудниците ми към Института по Т-Наука при започване на
изследователската си работа, резултат на която се явява и тази четвърта книга на „Тракийското Писмо
Декодирано".
Разбира се, тя се явява естествено продължение на предишните изследвания и резултати, изложени в
предишните ми трудове, стъпвайки върху фундамента на доказаните вече и потвърдени многократно факти от
писмените извори за траките от самите траки, разкриващи на оригинален тракийски език и писменост богатствата
на орфическата мистична традиция. Разкодираните вече послания от артефактите на Тракийската Писмена
традиция дават липсващите досега отговори на въпросите за Тракийската Древност, запълват огромните празнини
в Тракологията, която до преди „метода Гайд", разработен в Института по Т-Наука, не можеше да ползува (чете)
автентичните Тракийски паметници и документи, които са основните днес източници в модерната Наука за
Траките. Фундаменталните открития, изложени в настоящата книга, окончателно разплитат възела на загадките
около културното наследство на нашите предци, попълват и подреждат отделните елементи в цялостната картина
за Тракийската Духовност. Досега в поредицата проследихме развитието на орфическата литературна традиция от
най-древното познание дало началата на човешката цивилизация до „глобализацията" на Безсмъртното Учение,
превърнало се в инициация на духовните елити през античността, идентифициращи се с Неговите Мистерии.
Видяхме как орфическите концепции духовно оплождат поселения на древния свят чрез Тракийската експанзия,
колонизация и диаспора, упражнявайки културно и цивилизационно влияние далеч от сърцето на Тракия -
родината на патриарха Орфей. Тази тенденция се засилва през елинистичния период след завоеванията на
Александър Македонски, през която бурна епоха Тракийската София (Премъдрост) е спойката за интеграцията и
синкретизма между различните местни и глобални културни влияния, вярвания и традиции, един вид
интелектуалния й духовен „хоросан" за сградата на една наистина глобална цивилизация. В настоящата книга ще
проследим къде и как продължава своето развитие Орфическата Традиция на Тракийската Премъдрост през
вековете около и след Рождество Христово, и кои са приемниците и по-нататъшните следовници на тази толкова
древна, и същевременно толкова жизнена и днес духовна култура, пазеща Мистериите на човешкото Битие. За
целта, в нашето изследване ще разгледаме литературните паметници преди и непосредствено след Христовото
Пришествие – времената, характерни с настъпването на Нова ера и Епоха за човешката Мисъл и Летоброене.
Духовната и мисловна парадигма на християнския Логос, оформена през този период, допринася за развитието на
Писмената Култура и Цивилизацията на Разума във всички следващи поколения и исторически етапи на
човешкото общество. Преди самото изложение, с цел да разберем процесите катализиращи всепроникването и
литературното развитие на орфическите концепции в тези времеви рамки, накратко в предговора ще разгледаме
характеристиките на епохата, в която е ситуиран, развива се, и се утвърждава този духовен феномен.
В периода непосредствено преди Новата ера, античният свят е „бременен" от столетия в очакване на промяна
в универсума и раждането на новото човешко Битие. Предсказанията на прорицателите и Божествените оракули за
идването на Бога-Спасител са тези словесни семена, които още от най-дълбока древност са оплодили броженията
на неспокойния човешки дух. Тези копнежи намират своето отражение в творбите на античните автори, като
непреходни вечни теми, върху които разсъждават мъдреци и поети, мислители и мистици. Настъпва време,
изпълнено с апокалиптичните очаквания за сбъдване на древните пророчества за раждането на Предречената Нова
Действителност и Свят пълен с Божествено Озарение. Избавлението на човека и човечеството от мрака на
робството и безнадеждността е Великата Мисия, очакваща своето изпълнение. Човешките въжделения придобиват
все по-радикален характер, месианските поличби и прорицания всред религиозните традиции на народите очакват
своето сбъдване. На фона на цялата тази историческа съдбовност се явява Лицето на Божественото Слово, Което
ще разкрие Всички Тайни.
Историческата драма на Евангелските събития се „разиграва" в духовната атмосфера на трескаво очакване
Спасителната намеса на Божественото Провидение и Промисъл. Историческото Богоявление, като вселенско
събитие в микрокосмоса на човешкото самоосъзнаване и в макрокосмоса на обществените катаклизми белязали
епохата, става сигурно Прибежище, общочовешки Дом-Обиталище и Интелектуална Дреха на самотния човешкия
дух, Прага и Цел в търсенето на индивидуално и общностно избавление от сляпата лишена от смисъл съдба и
всеобща тленност. Настъпва промяна в мисловната парадигма, пред взора на разума изплуват безкрайни
хоризонти, Божият Образ в човека се „събужда" за нов живот, отразявайки и едновременно с това разрешавайки в
Богопознанието духовната криза на епохата. През тази Нова епоха (непосредствено след идването на Христос) се
наблюдава разцвет на боготкровените писания, заедно с развитието на историографията, което е напълно в духа на
времето, като се имат предвид последствията от Боговъплъщението и Богоявлението в Историята, коео е повратен
момент в човешкото летоброене. Но както всяко дърво си има своите корени, така и всяко явление има своите
предзнаменования и предтечи, съдържа в себе си семето на предсъществувалото и предсъстоялото се. Предвечният
Бог-Логосът(Словото-Речта Божествена) в Тракийската Мистерийна Религия на праотеца Орфей, с Неговия най-
древен Завет между Божеството и човека (виж книга 2-ра от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано") най-
после „излиза" от кръга на посветените, за да стане в Евангелието в центъра на човешкото Спасение за всички и на
всички народи. В „тялото" на Богочовечеството излизат на „светло” Тайните на посвещенческите орфически
общества, чиито Мистерии на Свещеното Битие, се вливат в безкрайния поток на историческата действителност,
сакрализирана чрез Боговъплъщението. Тази „демократизация", или по-точно „свалянето на Булото" и
„раздирането на Завесата" на Божествената Мистерия, е даване на всеобщ достъп до екзистенциалното Съкровище
на Вечната Реалност и Нейната скрита Природа. Безсмъртното Знание след идването на Христа, за пръв път става
достъпно за всички достойни, които Го търсят, защото след въплъщението на Божия Син, Който яви скритото от
създанието на света (според Св. Евангелие от Матей 13:35) и дойде за да Го обясни и изпълни (Св. Евангелие
според Йоан гл.1:18), отпадат вече забраните да не се изказва и изписва (на „профанния" език на „невежото
простолюдие") посвещенческото Познание. Но тук е особено важно да отбележим, че по това време Тракийският
Орфизъм отдавна не е вече частно явление, ограничено в географски и етносни граници, а е глобално
разпространен всред народите, присъстващ повсеместно като вътрешно съдържание, духовна есенция, елитарна и
авангардна парадигма, облечена в най-разнообразни културни, фолклорни и религиозни форми. В такава
интелектуална и духовна среда през тази епоха творят авторите на множество религиозни, философски и мистични
текстове. Орфическите знания и мистерийни практики проникват всред все повече обществени кръгове и групи,
като се утвърждава всред будното човечество една интегрираща Космополитна Духовна Традиция. Затова е съвсем
естествено чрез внимателен анализ да търсим в новозаветната раннохристиянска литература, носеща всички белези
на глобална и общочовешка духовност, сходни на : орфическите концепции мистични възгледи и духовни практики,
като се има предвид влиянието на орфическите идеи в целия тогавашен културен и цивилизован свят. Такъв нов
задълбочен прочит на авторския замисъл е от особена полза за нашето изследване, защото ни дава автентично
свидетелство от самите автори на свещената литература в ранно-християнските общества и общности, разкриващо
процесите на историческа приемственост в Богооткровението - между Орфическото познание на древната ;
Тракийска Премъдрост (София) и историческата Теофания (Явление на Божеството). Така получаваме ценни
сведения за интеграцията на заветното минало с обещаното бъдеще, реализирани в настоящето на Вярата, както и
доказателства за интелектуалната и култова презентация на мистерийната религия в ранно-християнската църковна
литургичност. По политически и верски причини са правени многократно опити да бъдат заличени във времето
тези белези и свидетелства в свещените текстове. „Вездесъщите фарисеи" (този път не книжниците-членове на
юдейската религиозна партия в Палестина, но влиятелните имперски администратори) се опитват отново да скрият
Ключа на Знанието, като поставят нова идеологическа завеса от импотентна религиозна схоластика, забулваща
Свещените Тайни на Бога-Слово. За тази цел, тълкователи на свещените текстове, верни на имперската политика,
преписват и превеждат така автентичните писания, че техният езиков „пласт" покрива и преиначава оригиналното
послание, което съдържа много повече дълбочини и Божествени Тайни. Така до масовия читател достигат неточни
преводи и една скопена версия на свещените книги, „задръстена" от понятия и идеологеми, вменени от
недобросъвестните редактори. Слава Богу, въпреки старателните усилия на човешките администратори да заличат
всички следи от древната орфическа традиция съдържаща се в Писанията на Новия Завет Истината не е загубена
безвъзвратно! Самата извечна Същност на Древния Тракийски Език и Неговата линейна Писменост - Бохарската
(както многократно и неопровержимо ти потвърдихме в предишните ми книги), съхранява закодирани Тайните на
Божественото Знание. Живото свидетелство, което намираме в Свещените писания, идва от самата Тракийска
писменост, на която са записани достигнали до нас автентични документи, и чрез изразното богатство на която,
можем да разберем opигиналното и същинско съдържание на новозаветните и херметически свещени
текстове, защото самата Същност и архетипна структура на Тракийския Език отговаря най-точно на
дълбинното съдържание на мистичните писания. Така написаните на бохарски диалект свещени текстове на
Новозаветните Писания и Херметическите трудове „проговарят", за да ни отворят очите за Великите Тайни, скрити
в Евангелията и Апостолските книги. Самите учения и духовни практики, засвидетелствани от Христовите
Апостоли, недвусмислено ни насочват към онтологичната връзка и приемственост между Предновозаветната
Традиция на Тракийския Орфизъм и Новозаветното мистично последование на Господния път. Основания за
подобен поглед върху свещената литература през тази епоха ни дава самият характер на концепцията за
Спасението в раннохристиянската Сотирология. В светлината на Евангелските събития, месианските надежди
на политическия и етностен монотеизъм (в юдаизма), в апостолските писания се трансформират в индивидуално
Спасение и Просветление, не по етносна принадлежност, но достъпни за всички посвещаващи се на Божествения
Живот, точно както това се практикува и разбира в мистериите на Орфизма, известен със своите концепции за
личностно обезсмъртяване и придобиване на нова божествена природа. Пророческите старозаветни текстове,
според новозаветната есхатология, не се изпълняват във възстановяване на юдейското политическо
държавничество, но чрез Боговъплъщението се сбъдват в Новия човек, Новата духовна раса на Новото човечество
и Братството на Духовната общност, в Царството на Духа - все неща добре познати и типични за мистичната
парадигма на Орфическата школа, и в пълно съответствие с прорицанията на Тракийските Оракули (Оракул - от
гр. - „Божествена Уста"). В модерно време са издадени стотици томове научна и религиозна литература, в които се
разглежда и интерпретира връзката между старозаветните юдейски текстове, и Свещените писания на Христовите
ученици и свидетели. Но уви, явната приемственост и връзка с Орфическата устна и писмена Традиция, отразена и
продължена в Писанията на Новия Завет, е тема „табу" за дирижираната историография и „скопената" догматика.
Умишлено се премълчава или игнорира мистичното съдържание на новозаветното Христово учение. Даже и днес
във фанатична крайност, някои „юдействащи" християнски секти обвиняват историческата църква в отстъпление
от „равина" Исус и в „предателство" спрямо „чистата", „права" вяра на синагогалното богослужение, което е по
старозаветния канон на Синайското законодателство, заради възприети „езически" ритуали, традиции и празници,
уж „внедрени" отпосле в Християнския култ. Тези клеветнически твърдения се подклаждат и от псевдонаучните
становища, че Християнското поклонение било „усвоило езическите нрави и обичаи", с цел да се „нагоди" към
съществуващите обреди и така по-лесно да бъде прието от множествата. Умишлено не се прави разлика между
гръцкото идолопоклонство, заквасило суеверията на тълпите в имперския Рим, и Изначалната Традиция на
посветените във Вечната Истина мъдреци. Сериозните свидетелства на писанията през тази епоха, обаче
недвусмислено потвърждават Орфическите основания на Древнохристиянския Култ и Неговото Мистично
Богословие. Това „езическо" (но всъщност орфическо) наследство на Историческата църква, (така недолюбвано и
така неразбрано от тези, които папагалски, като аборигени пазещи руините на древна предшестваща ги
цивилизация, профанизират и корумпират свещените тайни на предците), е всъщност онова Съкровище на Духа,
трупано през вековете, скрито от недостойните, Което Съкровище макар и стоящо пред очите на всички, е видимо
само за онези, притежаващи „Очи да виждат и Уши да чуват", сърца да разбират Тайните на Божественото Знание.
В книгата си предоставям на будния читател научни открития за свещените тайни, които имат силата да
променят не само виждането ни за Тракийската Вечност и нашето Първородно Наследство в Нея, но съдържат и
Пътя, и средствата за положителна промяна на Световната Действителност. За първи път пред очите ни се
разкриват Тайните на Вечния Завет, на Безсмъртното Знание и Всесила. Великата Мистерия, скривана от зората на
човешката цивилизация, предопределена преди вековете да донася Слава, Сила и Бог-атство на венчаните за Нея,
се разкрива в тези знаменателни времена пред достойните, за да прогледат за Нейната Красота и Всемогъща
Реалност. А за тези, които се заблуждават, че знаят истината, настъпва мракът и незрящата самота на
невежеството, сляпата себеправедност и безизходица на безсилната горделивост. Да, предреченото се случва в
дните на нашето поколение. Оставям читателя да продължи своето пътешествие по страниците и редовете на
книгата ми, която се надявам да стане извор на истинско духовно приключение за търсачите на Вечното
Съкровище.
Като учен, аз се надявам достигнатите отговори в процеса на работа да допринесат за едно по-завършено
и зряло научно разбиране относно мястото на нашите предци траките в произхода на българската нация, както и
за провокирането на нови допълнителни изследвания в тази насока от множество наши достойни учени, които
взимат присърце важността на засегнатата проблематика, касаеща интимно въпроса за идентитета на траките и на
цялата българска нация от зората на техния общ генезис. На всички мои читатели и поддръжници желая
плодотворен творчески път в личното им поприще и в общата им мисия като българи, и факлоносци на
европейската наука, култура и цивилизация.

Стефан Гайд

Глава Първа

В следване на нишката

Вероятно читателят добре познава историята на митичния герой, който веднъж попаднал в подземния
лабиринт, търси пътя си към светлината на горния свят, и чийто пътеводител остава единствено нишката на
развитото кълбо прежда, по която той продължава да върви с надежда и вяра, докато излезе от лабиринта на
лутанията и прегърне отново Живота.
Разбира се, за мнозина в нашия век такава нишка не съществува и затова те продължават да се лутат в своите
лични или научни търсения. Такова дългогодишно лутане не е чуждо и на мнозина измежду нашите родни
историци и траколози. Причината е, че нямат „ВАЖНАТА БРЪНКА", за която да се хванат като за спасителна
пътеводна нишка, за да ги заведе до истината за Живота на нашите предци.
Ние за щастие, обаче, вече имаме такава нишка, след всичките открития и разчетени тракийски артефакти по
Метода Гайд и затова шансовете ни да излезем на светло относно истинските факти за нашите предци траките са
много много добри. А тази Пътеводна Нишка за нас е именно Тракийската Писменост и съпътствуващата я
Литературна Традиция, която присъствува в множество древни писмени източници, както се убедихме вече в
първите три книги на „Тракийското Писмо Декодирано".
В настоящата книга ще разгледаме как тази извечна Орфическа Традиция се запазва и продължава своето
светло присъствие в свещената литература от ранно-християнския период, който е изключително богат на текстове
с огромно значение за развитието на цялата послешна човешка култура и битие (в това число и за настоящата ни
цивилизационна парадигма).
Откриването на едно съкровище изисква много и компетентни усилия, заедно с надеждни ориентири за
неговото местонахождение (примерно - карта) както и необходимите инструменти за неговото „изкопаване".
Такива „оръжия" за интелекта, се явяват орфическите концепции, съдържащи се в най-древните текстове записани
с образното пиктографско (древно-тракийско йероглифно) писмо, както и с линеарната тракийска писменост,
съхранени върху артефактите, открити по земите, населявани от траките и орфическите последователи.
Такива най-древни послания ние вече разчетохме и разгледахме в предишните три книги от поредицата
„Тракийското Писмо Декодирано". Но сега чрез внимателен сравнителен анализ, ще потърсим в Новозаветните
и Херметически текстове аналогични орфически съдържания на тези, които познаваме вече от артефактите
от предшестващите ги епохи. При това, за целта ще следваме „Нишката", която както вече знаем, започва от най-
древната цивилизация на енеолита, преминава през златните съкровища и импозантни стели, свидетелстващи
за величието на предците ни, и продължава напред в историята,, достигайки чак до днешните пазители на
духовните богатства на Тракийския Орфизъм.
Първата ми книга разкри недвусмислено разкодирането на най-древната писменост в света (съществуваща от
преди 7000г.), втората потвърди ефикасността на метода ми чрез разчитането на още десетки артефакти от
енеолитната епоха, съдържащи идеограмите на древната тракийска пиктографска писменост, като най-
забележително беше разчитането (и по този начин преоткриването му като вечна светиня) на Кивота с Плочите на
Орфеевия завет - най-ранния в историята Завет между човека и Бога. Откритията едно след друго разкриваха пред
нас орфическите религиозни концепции и светоглед в техния оригинал, така както траките ни ги завещават чрез
своите съкровища и сакрална писменост. „Пъзелът" постепенно се нареждаше, за да ни разкрие пълната картина на
Великата Тракийска Цивилизация и Нейната Вечностна Култура. В третата ми книга последва и разчитане по
същия метод (Метода Гайд), на артефакти и литературни паметници, намерени на територията на Тракийската
Диаспора от по-късните епохи, както и такива, които свидетелстват за Тракийската колонизация в древността по
земите на Египет и цялото Средиземноморие. Разчитанията на текстовете върху пръстена от Езерово, Кьолменския
надпис и Фригийските надписи върху Стелата на Цар Мидас, доказаха в пълно съгласие, че линеарната
фонетична писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост (тракийски калиграфски
стил), и е създадена пак от нашите предци траките, от която писменост по-късно възникват и финикийската, и
гръцката фонетични азбуки. Потвърди се напълно и присъствието на тракийските царе-жреци ХИКСОС в региона
около делтата на р. Нил още от времето на преддинастичния период в Египет. Оказа се, че изобилстват и писмени
свидетелства за колонизирането Му от страна на тракийските династи - хегемони и внасянето на тяхната култура и
писменост, оплодили Египетската цивилизация.
Сравнителният анализ между пиктографските текстове върху плочките от енеолитна Тракия и текстовете от
египетската „Книга на мъртвите", направен в Книга 3, се оказа твърде показателен и изводите от него са
недвусмислени и затова дефинитивни. Очевидно е, че Тракийските Плочки от Точиларе, Караново, Тартария и
Градешница съдържат съответно най-старите записани версии, намерени досега, на следните глави от египетската
„Книга на мъртвите" 30А и 30Б (Плака 3, Папирус на Ани), 125 (Плака 31); 17 (Плака 8) и 85 (Плака 27); 15 (Плака
18) и „Химн на Озирис" (Плака 19, Папирус на Ани); глава 78 (Плака 25) и глава 124 (Плака 24 от Папируса на
Ани). Следователно, горепосочените девет глави от „Книгата на Мъртвите" са представени в най-ранния си
пиктографски запис не в Древния Египет от Старото Царство, но в Древна Тракия от Енеолита (повече от 2000
години по-рано!) и затова с пълно право могат да се нарекат „Тракийската Книга на Мъртвите". Нещо повече - тъй
като отделни елементи и цели части от тази „Тракийска Книга на Мъртвите" са представени и в много от
останалите глави на египетските версии на „Книгата на Мъртвите" (най-старите от които се намират в
Пирамидните Текстове), следва да се приеме, че в своя първичен и оригинален вид „Книгата на Мъртвите" е
сборник от религиозни текстове с Древно-Тракийски произход, които биват доразвити и разширени по-късно на
египетска почва в своите вече многобройни варианти, известни като Пирамидни Текстове, по-късни
Ковчезни Текстове и най-късни Папирусни Преписи, (известни досега под името „Египетската Книга на
мъртвите”). Това показва, че нашите древни предци траките не само са имали писменост, но са имали богата
литературна традиция, ранните образци, на която са се съхранили на територията на Тракия (енеолитните плочки),
а по-късните образци са се съхранили също и на територията на Египет (пирамидните ковчезни и папирусни
текстове)!
Пренасяйки тракийската писменост, литературна традиция монотеистична религия от Балканите в Египет, те
променят напълно облика на местния египетски „социум" като го моделира (цивилизоват) „по тракийски"
образец, с което тласкат развитието н Египет с много столетия напред и го правят неделима част от своята
„етносно-духовна" културна общност!
При последвалия в книга 3 прочит на по-късните тракийски текстове от Кьолмен и Езерово в България, и от
града на цар Мидас във Фригия, също става ясно, че се касае за едни и същи записани формули на вярата за
отвъдното. От направения анализ в книга 3 става видно, че най-напред тези вярвания се появяват и записват в
Древна Тракия още в епохата на енеолита, след това се преписват съхраняват и в Египет още от времето на
Старото Царство, и продължават да се разпространяват както в Тракия и Египет, така също и в Гърция, и из целия
Средиземноморски свят, дори до новата ера и векове след това!

концепции, съдържащи се в най-древните текстове записани образното пиктографско (древно-тракийско

йероглифно) писмо.; както и с линеарната тракийска писменост, съхранени върху артефактите открити по
земите населявани от траките : орфическите последователи. Такива най-древни послания ние вече разчетохме
и разгледахме в предишните три книги от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано". Но сега чрез
внимателен сравнителен анализ, ще потърсим в Новозаветните и Херметически! текстове аналогични орфически
съдържания на тези, които познаваме вече от артефактите от предшестващите ги епохи. При; това, за целта ще
следваме „Нишката", която както вече знаем,! започва от най-древната цивилизация на енеолита, преминава през]
златните съкровища и импозантни стели, свидетелстващи за величието на предците ни, и продължава напред в
историята,, достигайки чак до днешните пазители на духовните богатства на]| Тракийския Орфизъм.
Нещо повече, анализът на тракийските текстове от Плочите на Орфеевия Завет от енеолита, от „Книгата на
Мъртвите" в пирамидните текстове и по-късни папируси, и от надписите върху Пръстена от Езерово,
Кьолменската скала и Стелата на Мидас, показва недвусмислено и без нито едно противоречие, че те очевидно
представляват преписи не само на едни и същи тракийски текстове, но и всички те са написани на един и същ
тракийски език, който се е съхранил в лицето на един от своите диалекти - именно БОХАРСКИЯ, говорен
някога в Северен Египет около делтата на р. Нил, и използуван маргинално и до днес от няколко общества
на коптските християни в Египет.
В заключение, материалите поместени в тази книга не само доказват една и съща идентичност на народа,
живял от началото н енеолита до векове след новата ера в земите на Древна Траки (днешна България), но и също
показват, че именно този народ чрез своята широка диаспора и колониални владения през различните епохи внася
своята писменост, религия, наука и култура сред редица други средиземноморски народи, първостепенно значение
между които придобиват Древен Египет и Древна Гърция, които поемат щафетата на прогреса именно от траките,
и така запазват в своите писмености, религии, наука и култури, безценната древна мъдрост и познание на нашите
предци.
Ако за някого това звучи невероятно, то е защото досега е била натрапвана и масово разпространявана
фалшивата версия, представяща траките като нищожни и безписмени. Историческата истина обаче, несъмнено
свидетелствува, че те не само имат писменост, но и богата литературна традиция, която е традирала духовните и
научни достижения и завещала на послешните цивилизации и култури - тайните на орфизма, чиито семена се
разпръскват и оплождат в последствие целия античен свят.
Но нека сега в този мой труд, изложението на което представлява книга 4, видим точно как се проявява този
факт и как Пътеводната ни Нишка ни довежда до извечни истини, които за сетен път потвърждават дълбоката
интимна връзка между Орфизма и Християнството като неопровержим факт, и разкриват интегрирането на
първичните мистерии на Тракия след историческото въплъщение на орфическия Логос - Сина Божий, в
Светите Тайнства, Култ и Истина на Всемирната Църква.
И така нашата Нишка за по-новото време около и след началото на Християнската ера, продължава да бъде
БОХАРСКИЯТ тракийски диалект и всички писмени извори на този древен диалект.
И тъй като Бохарският диалект се е запазил като един от литургични диалекти, които коптите в Египет
употребяват и до днес, съвсем естествено е да си зададем въпроса какво точно е на съхранение при тях и до ден
днешен и защо именно при тях?
Защо именно при тях да търсим ?
Отговорът на този въпрос не е особено сложен, като се има предвид, че дълго време през първите векове след н.
ера. и до падането на Египет под ударите на Исляма, Египетското християнство и особено
Александрийската теологична школа са водещи в целия тогавашен цивилизован свят. За това има навярно повече
причини, отколкото сме в състояние да изброим за целите на този труд, но все пак тук е полезно да споменем
няколко основни измежду тях.
На първо място и преди всичко, градът Александрия (руините му са до днешното Кайро в Египет) е един
уникален космополитен център на тогавашния цивилизован свят, още наскоро след основаването му от самия
Александър Велики Македонски, тъй кат става естествен център между източните и западните предели на
завладения и така обединен от него свят. Великолепен търговски, просветен и философско-религиозен център,
притежаващ най-богатата обществена библиотека в целия известен тогава свят, Александрия несъмнено бързо се
превръща в средище, което действува като магнит за всички интелектуалци и духовници на епохата. Тук са и
известните храмове на Изис и Серапис, на Дионис и Митра. Тук са се заселили масово мнозина измежду
придружаващите самия Александър Велики в походите му, между които и огромни ядра на диаспора от траки и
илирийци, както и македонци.
За това дали самите македонци са траки, се води спор и до днес тъй като е известно, че древното племе Едони
е тракийско племе населяващо почти същия ареал като по-късно известните Македонци, като „ма ке" означава
просто „земята където са" (в случая - Едоните) и оттам самото население на ,,Ма-ке-Едони' (Македония), започват
да се назовават Македонци. За това, че имат общ произход с другите траки, свидетелствува и общата им вяра в Бог
Дионисус, както и характерът на множество археологически находки.
Следователно, за една голяма космополитна тракийска емиграция в тогавашния свят, именно Александрия е
желаното място за заселване и техният нов дом. Няма нищо неестествено тогава, че тук работят множество
тракийски майстори и търговци, лекуват известни тракийски лекари и практикуват своята религия цели орфически
общества с техните жреци, оракули, писари и т.н., и ПИШАТ всички представители на тракийския елит неща от
най различно естество. И естествено, те ПИШАТ преди всичко на Бохарски (и близките нему „коптски" диалекти,
широко разпространени в тази част на Средиземноморския регион), но също и на гръцки, а някои и на персийски,
както и на други писмени по онова време основни езици на империята.
Това означава, че границите на интелектуална Тракия и Тракийският Орфизъм са вече глобални в този
исторически период и новата им столица около новата ера е именно Александрия, повече от който и да е друг град
по света! С други думи, това което СТАВА в Александрия в тази епоха не е вече само „египетско" явление, нито
само „елинистично" явление, но също и „тракийско" явление, т.е. Бохарският диалект, заедно с гръцкото „Койне" е
водещ регионален космополитен диалект. И въпреки че отпосле коптите в Египет го наричат „коптски" заедно с
други значими регионални диалекти, това съвсем не означава, че той принадлежи само на коптите, също така както
гръцкото „Койне" не принадлежи само на гърците, но на всички, които го говорят в обширната империя, било то
евреи, перси, египтяни и дори траки, като техен втори (не роден) език.
Поради горепосоченото, именно тук в Александрия и именно написано на Бохарския диалект и другите
сродни нему коптски диалекти, на които се пише и говори в един доста широк Средиземноморски регион
(включващ Тракия, Мизия, Фригия, Египет и др.) се написват важни и ценни исторически документи, авторството
на немалко между които принадлежи и на тракийски заселници по тези земи.
Но защо този древен Бохарски диалект и сродните нему се запазват в непроменен вид именно при коптите в
Египет, а не по българските земи, например?
Отговорът на този въпрос също не е с висока трудност. Причината за това произтича от трагичността на
историята на самия народ на Египет. След като Египет е една от най-християнизираните страни и водещ глобално
християнски Епископат в продължение на няколко века, падането на независимостта му под Исляма, довежда до
жесток геноцид от страна на арабските му завоеватели в продължение на повече от тринадесет века до наши дни.
Резултатът е следният:
1. от коренните жители на Египет (коптите) остават живи само едно малцинство, а в страната с течение на
времето се настанява едно огромно арабско мнозинство.
2. египетският език и всичките му диалекти (включително възприетия още от древността Бохарски
тракийски диалект) са напълно забранени за писане и говорене още от първите години на Ислямската
инвазия под страх от смъртно наказание, или в „по-милостиви смекчаващи вината" случаи
„нарушителите" са наказвани с физическо „изтръгване на езика" (особено често прилаган метод в първите
векове на ислямизацията на коренното египетско население). Затова говорим език при днешните копти е
останал предимно арабският.
3. древните коптски ръкописи (включая тези на Бохарски) се укриват с цената на живота от коптските монаси
в тайни хранилища на манастирите, където тайно се пише и говори на коптските диалекти и провежда литургия на
същите. Така1 езикът и диалектите му се запазват в писмен и в „слабо говорим" вариант, което води до
съхранението на тези диалекти В КОНСЕРВИРАН ВИД, те. те престават да се развиват езиково и
достигат до нас такива каквито са били в първите векове след н. ера. На други места по света, където се е говорело
и писало на Бохарския диалект, това не се случва и езикът продължава да се развива непрекъснато за
много векове до наши дни, което води до такова негово състояние в наши дни, което е търпяло множество влияния
на други езици и диалекти, при съжителствуващи нации народи, и в крайна сметка е толкова далечно днес от
архаичния си оригинален вид (какъвто е имало примерно в първи век от н. ера), че е често много трудно и дори
почти невъзможно да бъде разбиран неопосредствано от съвременниците архаичния оригинален диалект, от
който произхожда примерно модерният им производен езиков вариант. По-малки са промените, от този момент
нататък когато исторически причини налагат силен консерватизъм, посредством широко разпространена
писменост, книжовност й грамотност, защитаващ определени политически интереси и управленчески
династии в по-късни времена.
Типичен пример за такива консервативни влияния и интереси се наблюдава, например, в Българската държава
след приемането на Кирилската азбука и избирането за официален книжовен диалект на такъв измежду многото,
който да служи най-добре за увеличаването на влиянието на българските династи по посока на християнизация на
други съседни славянски народи, и особено на руските княжества. Именно такъв специален мост към влияние над
руските князе, налага да бъде избран измежду българските диалекти за книжовен този, който е особено близък с
руските и затова застъпен при т.нар. „славяно-български" превод на Библията, който бива подарен на покръстените
руски монарси, и така остава за много векове и тяхна собствена „родна Библия", като по този начин служи и до
днес на доктрината на панславянизма, оказвайки влияние не само върху религията на Източното Православие, но и
върху по-нататъшното езиково и психологично развитие на редица славянски народи.
Другите възможни диалектни преписи на Светото Писание не само че не се правят от там насетне, но когато
ги има съхранени от минали времена, какъвто е случаят с Бохарската Библия, например, те очевидно биват
прочистени от съществуващите библиотеки в името на „общата кауза”. Следи от такива „чистки” още от
древността са останали, защото за съжалението на „реформаторите”, никоя чистка не е „пълна и съвършена" и все
пак оставя някакви следи. Типичен пример за това в нашия български „опит’, са запазените невмени нотни листа в
някои древни църковни песнопойки, съдържащи литургични напеви на Бохарски, записани с Бохарската азбука,
просъществували до 14 век, дори когато книгите на Евангелията, съществували някога на същия диалект, са вече
отдавна унищожени от царските чиновници, в името на запазването единството на „славяно-българския книжовен
диалект", служещ най-добре на целите и единството на империята. (Но повече за това ще споменем другаде!)
 Ето защо, никак не е за учудване, че днес съществуват повече писмени документи на Бохарския тракийски
диалект при „братята-копти” отколкото по нашите земи, като изключим, разбира се, тези документи, които се пазят
„на скришно" и надалече от народните погледи, засекретено при „братята-руси", които както се знае не са
пропуснали да изнесат вагони натоварени с „писмената на България” при всяко от своите освобождения на
страната ни от някой гнет, в името на „общата кауза". Може би, един ден „големият брат-славянин" ще ни даде
най-после да погледнем поне за малко „страшните истини", от които ни пази така усърдно, и които са записани от
древността в тези наши български (а не негови!) отвлечени „безследно" писмена! Но нека проследим в следващата
глава накъде ни води Нишката, изтъкана от Орфическата Книжовна Традиция.

Глава Втора
Тракийското съкровище на Бохарския диалект
И така, какви писмени източници са се съхранили на Бохарския диалект от началото на новата ера насам и
какво ни казват те? За Наше много голямо удоволствие и радост, такива текстове никак не са малко и това което те
откриват пред нас надминава всичките ни очаквания.
Най-древните гностически и херметически текстове намерени в пустинята Наг Хамади (Египет) съдържат
важни следи от същите орфически послания и концепции, които намираме и върху древни артефакти,
предхождащи времево тези документи, артефакти вече разгледани от мен в предишните ми трудове, изложени в
поредицата „Тракийското Писмо Декодирано".
Нека си припомним посланието на надписа на Кьолменската скала по нашите български земи, чийто прочит
разгледахме Подробно в книга 3 от поредицата на „Тракийското Писмо Декодирано":
3

2 4

Както е видно от фотографията по-горе, Кьолменският Надпис се състои от четири основни сегмента, два от
които са разположен приблизително хоризонтално, а другите два – приблизително вертикално. При първоначален
оглед на текста става видно, че в обозначените по-горе сегменти 2 и 3 посоката на буквите указва посоката на
четене отляво-надясно, а в сегментите 1 и 4 посоката на буквите указва посока на четене отдясно-наляво. Поради
тази причина, за анализа на текстовете в сегментите 1 и 4 е необходимо фотографиите им да бъдат нарочно
2 технически „преобърнати" в съответния им „огледален образ”, за да се получи за улеснение възможността за
обичайния прочит отляво-надясно!
 Да започнем със Сегмент 1, в който пише „Трак" (Тракийски"). Над оригиналните букви на текста в самия
сегмент са изписани в същия ред и калиграфично подобие (стил и наклон) същите букви с компютърен шрифт за
по-голяма яснота и улеснен прочит, а под фотографията е даден и пълният прочит на Тракийски (Бохарски)
диалект, под него е произношението с кирилски букви, а най-отдолу - преводът на съвременен български език:

Сегмент 1 („огледален образ", за прочит отляво-надясно)

Не серетен едене е Трак ахо нъ вак

Не разпилявайте с ядене от Тракийското съкровище на раба (слугата)

Да продължим с прочита на сегмент 2:

Сегмент 2

нъ Зес (Сев) Дион-Исус и

на Пастиря (-Бог) Дион-Исус и ....

И тъй, целият текст, (включително сегменти 3 и 4), чиито подробно описание и анализ са представени в книга
3, гласи следното:

„Не разпилявайте в ядене от ТРАКИИСКОТО СЪКРОВИЩЕ - (Трак ахо) на раба

на Бог Дион Исус и което е животът ти велик, при източния кипарис е началото (вечността)"

Нека проследим сега концепцията за това СЪКРОВИЩЕ - (ахо) и в някои

други свещени текстове на същия Бохарски Тракийски диалект и негови близки разновидности, където и да се
намират те по света. Най древните намерени гностически херметически текстове от пустинята Наг Хамади
(Египет) съдържат важни следи от същата нишка. Ето какво пише за това съкровище в гностическото Евангелие на
Тома * :

„46:13
И каза Иисус така:

46:14
Царството на Отца е като един човек
46:15
На търговия притежаващ стока.

46:16
И като попаднал на скъпоценен бисер търговецът,

46:17
който бил мъдър, продал стоката

46:18
и купил за себе си скъпоценния бисер единствен.

46:19
Вие също сами търсете

46:20
това негово СЪКРОВИЩЕ, което не се разваля, но остава от

46:21
Мястото, до което молещ не се приближава

46:22
да яде, нито червей унищожават ...

50:31
И каза Иисус (отново) така: Царството е като човек,

50:32
който имаше в своето поле едно

50:33
СЪКРОВИЩЕ скрито, за което той не знаеше и

50:34
смъртта си, той го остави на своя
50:35

син, но и синът не знаеше като дойде.

51:01

А полето си стоеше и той го продаде, и който

* преводът е по Grondin’s Interlinear Coptic/English Translation of The Gospel of Thomas, 2002

51:02

го купи, той дойде да оре и попадна на СЪКРОВИЩЕТО и

51:03

(като остави всичко) започна да дава пари с лихва на когото си ще

 51:04

И каза Иисус така: Който е получил света

51:05

и богатството му, нека остави света ...”

Снимка на оригинална страница от евангелието на Тома, Кодекс Наг Хамади

Интересно, кое е това вечно съкровище „което не се разваля, но остава" и което човек може да предлага в този
свят „с лихва"? Нека си припомним отново тракийския надпис от Стелата на цар Мидас във Фригия, който вече
разгледахме и проанализирахме подробно в книга 3 на „Тракийското Писмо Декодирано":
„Кой не е чувал още от дете историята на легендата, която гласи, че „Цар Мидас има магарешки уши", или пък
приказката за несметните богатства, които цар Мидас имал, защото попросил и получил от божеството дара да
превръща в злато всичко, до което се докосне. Нима не сме се смели на поуката за безсмислието на алчността в
тази приказка, в която цар Мидас е обречен на гладна смърт, тъй като дори храната, до която той се докосва да
утоли глада си се превръща също в злато, което разбира се, „не се яде". Тогава разбираме, че царят помъдрял,
разбрал грешката си и смирено запросил Бог да отмахне това проклятие, което алчността и глупостта на Мидас
предизвикали от Бога. Красиви поучителни приказки, но дали зад това е имало някога истински Мидас и реални
неща, които са достигнали до нас под формата на легенди, и какво ли искат да ни кажат всички те? Дали е имало
Мидас и дали е можел да превръща всичко в злато, и какво ли би могъл да означава този мит можеше никога да не
узнаем, ако не беше откритието последвало от прочита на всички артефакти в книга 1, 2 и 3 на Тракийското Писмо
Декодирано, а именно, че Бохарският Диалект е Тракийски диалект, И тъй като според Херодот, Фригите също са
траки, ние използувахме именно Бохарския диалект за прочит и на старо-фригийските текстове от града на Мидас,
аналогично на метода, по който прочетохме и надписите върху Пръстена от Езерово и Кьолменската Скала. И за
голяма наша изненада, ето какво се оказа, че пише в два от най-известните надписи върху Паметника на Мидас в
днешна Анатолия (Турция):

Надпис 1А Надпис 1Б
 Стелата на цар Мидас във Фригия (Анатолия, Турция)

Целият надпис върху стелата (Надпис 1А и 1Б), както бе прочетен вече в Книга 3, е следният:

Атес Архиаевай саке нан уавос

Отче Архижрецо, направи за нас месо,

Мидай лав агтей ба нак тей едаес

Мидас подлуди ме, рудата ти дава да се яде.

Баба мем евайс про итавос ек фис

Боже, превърни, жрецо, на месо чрез целувка

 ана бесос сике не ман едаес

върху желязото, направи го, творецо, да се яде.

Както вече разяснихме в Книга 3, за да бъде разбран напълно фригийският текст е необходимо да потърсим за
сравнение негов аналог от „Книгата на Мъртвите" в Египет. Оказва се, че такъв съществува и е подробно описан в
глава 77 на Папируса на Ани (Отрязък 25). Ето как изглежда той:

Текстът в този отрязък от Папируса на Ани съдържа следни важни съответствия / връзки с фригийския надпис
на цар Мидас:
„(1) Превръщане от (в) Сокола (Божествен) в злато, изречено о Исус (Озирис*)... (8) Да ми се дадат приноси (храни
и питие), за ядене (да ям)... (9) Да бъда заситен според желанието на сърцето си Да ми се даде жито за ядене, да
придобия (тази) сила в мен..."

В горния йероглифен текст се вижда на първо място пиктограмът на Божия Син (с

произношение „Шири 1"), който в своите разновидности на „Божествен Сокол" се произнася

също като „БАГ", откъдето твърде вероятнопроизлиза и думата „БОГ" в българския език. След този йероглиф,
както е видно, в текста се открояват пиктограмите на „превръщането” и на името „Исус” 2.

В текста от Папируса на Ани се говори също както и в текста от Паметника на Мидас, за превръщане в
руда/метал (но в случая „в злато” ), както и за даване (превръщане?) приноси „за ядене". Има, обаче, една
съществена разлика. Металът, за който става дума в текста от Папируса на Ани, е „злато". В текста на Мидас

1* по Уолис Бъдж
1
Думата се произнася „ ” в Коптския Египетски и се превежда „Божий син”, като се е запазила и до днес
с това свое значение в Коптската православна литургия.
2 За връзката Иисус – Озирис виж стр. 160 – 169 (75-80)
никъде не се споменава за „злато" (въпреки, че легендата за Мидас се отнася до „златно докосване", т.е.
„превръщане в злато"). На Стелата на Мидас, обаче, пише (вместо злато) „руда" в първия надпис и „желязо” във
втория надпис, т.е. „злато" не се споменава! Какво ли би могло да значи това?

Or историята е известен фактът, че Фригия е била богата не на злато, но на желязна руда и че именно оттук
желязото се е изнасяло навсякъде в тогавашния свят, и вероятно то е било източникът на богатството на
Фригийското царство, защото железните сечива оръжие са доказали своето пълно превъзходство над тези
направени от другите метали. В началото на „желязната епоха", когато новооткритата употреба на желязото е
давала преимущество както на бойното поле, така и в икономическия живот, то с право е било наричано „черното
злато"! В този смисъл и от текста става ясно, че за Фригия и цар Мидас, именно „желязото" и „желязната руда" са
били източникът на „злато", те. на богатство.
Но за да стане „рудата" източник на богатство („храна" за народа), тя трябва първо да се превърне в „желязо",
което е било гениалното откритие на онова време и вероятно дарът на „златното докосване на Мидас"; а след това
за да може „да се яде" това откритие и полученото желязо, е било необходимо да се случи още нещо много важно,
което е показано в текста като „второто превръщане" на желязото в „храна" („за ядене"). Това второ, превръщане
става „с целувката" („изкусното изговорено слово") на Жреца-маг, който владее изкуството на това „превръщане".
А то не е нищо друго, освен „превръщането" („обращението") на изкусния търговец, който превръща всяка стока в
„печалба" („храна за ядене"), чрез силата на „рекламата" („целувката на словото")!
Очевидно текстът от Паметника на Мидас, както и цялата легенда за „златното докосване", произлязла от
него, има за цел да даде за пример, поощри, и възвеличи изкуството на търговците, като защити тази професия в
рамките на държавата, и я издигне до висотата на жречески култ.
Но тук вероятно се случва и още нещо много важно, което е свързано с промяна в писмеността и начина
на мислене на хората в тогавашната епоха.
Йероглифното (пиктографско) писмо, което е приоритет и собственост на жреческата каста, и което често е
наричано „вечното злато на боговете", се оказва изключително неудобно за ежедневна| употреба в търговията и
икономиката на тогавашния човек, защото изразява „божествени" и „култово-религиозни" същности в своите
идеограми, а не количествено-качествени промени на обмени процеси във времето и пространството, каквито
изисква човешкото ежедневие извън храма или съзерцанието.
Тези чисто човешки процеси изискват друг тип азбука, която да „не натрапва" вечните божествени същности
на нещата чрез своите пиктограми, но да отразява по-скоро и по-точно количествените абстрактни мисловни
процеси, които да подпомагат ежедневни икономически дейности на човека, и търговските отношения в
обществото, т.е. които да слагат „хляб за ядене" на масата, а не „злато” за душата на индивида! Такъв тип азбуки се
оказват именно линейните фонетични азбуки, като „финикийската", „трако-фригийската” и „гръцката”, които с
течение на времето напълно заменят пиктографските знаци във всички „извънхрамови" измерения на обществения
живот и стават „профанно" ежедневно писмо за „всякаква несвещена" употреба в социума.
С това възникват и нов тип жреци на епохата - т.нар. „жреци на храма на науката", които превеждат
(„превръщат") „златното божествено слово" на пиктографската йероглифна писменост в това на „профанната"
ежедневна линейно-фонетична писменост, като по този начин се опитват да сведат „тайните на посветените" до
ежедневието на „простосмъртните". Доколко са успели, може да се спори, след като текстовете на йероглифното
писмо са останали и до днес в употреба от почти всички „свещени" общества, редом с по-широко
разпространените им (по-малко или повече верни) преводни преводни версии на по-късните линейно-фонетични
азбуки и езици.
Както видяхме, този процес се случва и в Древна Тракия, където археолозите намират както текстове с
древните пиктографски знаци (плочките от Градешница, Тартария, Точиларе, Караново и др.), така и техните по-
късни версии, изписани вече с фонетични знаци (пръстенът от Езерово, надписите на Мидас и др.). като се срещат
очевидно в преходни версии със смесена употреба, както на пиктографски, така и на фонетични знаци, типичният
пример за е именно Кьолменският надпис, който изследвахме подробно по-преди." (Тракийското Писмо
Декодирано - 3", стр. 154, 158, 165-166).
По всичко личи, че „златото" в текстовете на Мидас е йероглифното писмено слово, а превръщането му
в неизчерпаема „храна" е неговият препис на бохарското фонетично писмо, което представлява и
„търговията с лихва" чрез него, според Евангелието на Тома. С други думи, Божественото (тракийско!!!)
свещено слово, записано с пиктографско писмо и неговият превод в Бохарския диалект с бохарската
фонетична азбука, представляват вечно съкровище, което носи полза както в отвъдния, така и в този свят!
 Още по-интригуващ е фактът, че за подобно превръщане в „храна" се говори и в каноничните евангелия на
Новия Завет на Библията. В древните новозаветни ръкописи на Бохарския диалект e описан следният епизод, в
който Иисус нахранва многочислена множество, превръщайки няколко (малко на брой) хляба и риби в огромно
количество храна, като разпорежда всички да насядат на земята, за да получат своя дял. Как и какво Той превръща
в храна, можем да се досетим от друг предшествуващ евангелски текст, в който е споменато, че дяволът в
пустинята на изкушението (Св. Евангелие според Матей, гл. 4:1-12) го предизвиквал да докаже, че е Божий Син,
като превърне камъните в хлябове за утоляване на глада си, на което Христос отвръща: „Не само с хляб ще живее
човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста" (Св. Евангелие според Матей, гл.4:4). И въпреки че Иисус
отказва да удовлетвори своите собствени нужди по този начин (като „материализира" словото Си), изглежда, че в
епизода с нахранването на множествата, Той е направил точно това, този път с една съществена разлика, а именно
- да удовлетвори нуждите на народа. Ето как е записан дословно този случай в Бохарската Библия - Св. Ев. Матея:

„15:34 Иисус им каза: Колко хляба имате?

А те рекоха: Седем и малко рибки.

15:35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

15:36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

15:37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

15:38 А ония, които ядоха , бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

Интересно за нас е, че и тук както в надписите от Кьолмен и Фригийската стела на цар Мидас, се говори за
храна, която може да се „, яде” като е използувана формата на глагола „ЯМ" на Бохарски, която е
(с произношение: „УОМ” / „ЕМ”), т.е. Словото, което Иисус говори на народа, не е само „за
душата”, но е „плът и кръв”, т.е. променя битието на хората и във физическите измерения на света.
Това се потвърждава и от следващия текст от Св. Евангелие на Йоан, където Иисус в качеството си на
Божието Слово казва следното:
6:55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

В текста са използувани Бохарските думи за „храна" - („ХРЕ”/„ХРЕНА”) и за „питие”

- („СО”/„СОК”), като се подчертава като се подчертава, че Той - Словото на Бога - е истинска
храна и истинско питие, т.е. не нещо „въображаемо" или „неосезаемо", но реално и „въплътено" - от „ПЛЪТ И
КРЪВ"! Ето как Орфическата Мистерия, при Която посветените ядат и пият от Бога, преминава в Евхаристичната
Тайна на Преосъществяването на хляба в Тялото Господно и на виното в Кръвта Христова - централен момент и
мистична формула, използвана в Християнската Литургия и до днес. Но нека се върнем към изследвания текст.
Дискурсът продължава със следните думи, които обаче допълват, че това е „храна", която не е само „за тук и сега",
но и „за вечността":
„6:54 Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

В текста отново В текста отново са използувани Бохарските думи за ..ЯМ" (с

произношение: „УОМ” / „ЕМ”) и за ПИЯ („СУЧА - - (с произношение. „СО”/„СУ” ).

Тук несъмнено възниква въпросът: „защо, който се храни с тази храна, освен, че се нахранва и придобива сила
(енергия) в този живот, придобива сила за вечен живот?" Отговорът на Иисус е следният:
„6:56 Който яде моята плът и пие (суче) Моята кръв, той

пребъдва в Мене, и Аз в него.

С други думи - именно защото Той е „Възкресението и Животът", както сам заявява в друг епизод (Св.
Евангелие според Йоан, гл. 11: 25), всеки който „се храни" с Него (който е Богът на Живота), всъщност се
съединява и изпълва със Самия Живот, (както настоящ, така и вечен!). Това се потвърждава и от следните
допълнително поместени тук пасажи от Бохарската Библия, един от които в Св. Евангелие от Йоан, е особено
релевантен:
10:9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

Особено любопитно е за нас, че думата употребена вместо „храна” в горния откъс е „паша” , тъй като Иисус
преди това отбелязва, че Той е Добрият Пастир за овцете. Но в Бохарския текст думата „паша" - ,
(с произношение: мамони") е носител на важно откровение, тъй като се пише и произнася напълно синонимно с
думата , („мамона”), означаваща „Мамон” (богатство, парите), което става явно от друг основен
пасаж в същата Библия:

Св. Ев. Лука 16:11 - И тъй, ако в неправедния Мамон ( неправедното богатство - бел.ред.) не бяхте верни, кой ще
ви повери истинското богатство?

Или с други думи, този, който влезе през Вратата - Иисус, той ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша
(т.е. мамон = пари, богатство - бел.ред.) ще намира." ЕТО, ЧЕ И ТУК СЕ ГОВОРИ ЗА СЪКРОВИЩЕ!
 Колко неочаквано! Иисус е обещал, че неговите верни Последователи ще намират „в Него" даже и пари
(мамона), т.е. храна не само за отвъдния свят, но и за този материален свят!
Но преди някой да си каже: „Ъхъ, ясно, всички гурувци говорят за пари!", нека разгледаме думите на самия
Иисус, които следват директно в Св. Ев. Лука 16:13:

16:13 (Но) Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще
обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона
(парите).

Колко пределно ясно е казано: „Да, който служи на Мене, ще му: подсигуря и пари според нуждите, но който
служи на Мене, не може да служи и на парите, защото тогава ще загуби Мене!"
В същата посока говорят и следните цитати пак от Бохарската Библия:

Св. Ев. Йоан 6:27 - (Исус им каза): „Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот,
която Човешкият Син ще ви даде, защото Бог-Отец Него е потвърдил с печата Си.

Колко близък е този цитат до надписа разчетен върху Кьолменската скала, от Балканска Тракия, който вече
разгледахме по-горе.
„Н е разпилявайте в ядене от ТРАКИЙСКОТО

СЪКРОВИЩЕ - (Трак ахо) на раба на

Бог Дион Исус и което е животът ти велик, при източния кипарис е началото (вечността)"
И ако все още някой читател не е разбрал защо, според Бохарския новозаветен текст, отговорът е следният:

Послание до Римляните 14:17- „Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

C други думи, тук обещаното СЪКРОВИЩЕ, (което не си заслужава да се пропилее „за ядене" („за една
лещена супа" = „пари, богатство") е първородното право на Божията Династия (Божието Царство), за
която „мнозина са призвани, но малцина избрани"!!! Такава е същността на това Царство, че Христос казва: „Но
търсете Божието Царство, и всичко това (от което се нуждаете – бел. ред.) ще ви се прибави."(Св. Евангелие
според Лука гл.12: 31).
И ето как Писанието ни разказва за Еврейския народ, който беше призван да влезе в Обещаната Земя чрез
Христа, но накрая само малцина избрани от него се удостояват с тази награда (И ТОВА СЪКРОВИЩЕ):

Първо Кор. 10:3: „... и всички да са яли от същата духовна храна,

10:4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше,
и тая канара бе Христос).
За отбелязване е, че тук се говори, че някои евреи знаеха за Христос много векове преди Той да се роди като
бебе във Витлеем, подобно както и траките, които Го познаваха като Дион-Иисус (Слънцето-Иисус), много преди
зората на Християнската Ера. (виж стр. 79-82, стр. 161-169, стр. 137-138) / (виж стр. 36-40, стр. 75-80, стр. 62-63)
И все пак, казва Писанието, макар всички те да знаеха за Него, само „един малък остатък" се удостои да влезе
във Вечната Страна на Божието Царство. И ако някой все пак иска да узнае как се влиза в това Вечно Отвъдно
Измерение на света, откъдето „посветените” царуват с Христа, нека се вслуша внимателно в съвета на не някой
друг, но на самия Св. Ап. Тома в редовете на Томиното гностическо евангелие от Наг Хамади:

32:10

Тези са думите скрити на Иисус, който жив

32:11

ги изговори, а ги записа именно Дидимос

32:12

Иуда Тома, и ето що каза:

32:13

Който открие тайното значение на тези думи,

32:14

няма да вкуси смърт . Така казва Иисус: Нека не

32:15

спира именно този който търси, него търси, ще

32:16

намери и като е намерил, ще бъде

32:17

потресен, и след като бъде потресен, ще бъде

32:18

изумен, и ще
32:19

царува над всичко."

 Снимка на оригинална страница от Евангелието на Тома, Кодекс Наг Хамади

„Няма да вкуси смърт” и „ще царува над всичко” - ето това е ИСТИНСКОТО СЪКРОВИЩЕ -
(Трак ахо), към което ни водят всички орфически текстове от древността.
Твърде голямо е обещанието на Свещени Писания като тези и никак не е случайно, че са били съхранявани
като най-ценно СЪКРОВИЩЕ от най-будните духове на всички епохи. Именно затова тайни общества като това
в Наг Хамади са опазили своите древни кодекси за идните поколения. Тези древни кодекси, обаче далече не са
били съставени само от апокрифни (гностически) евангелия като цитирания по-горе текст от Апокрифона на Ап.
Тома. Библиотеката на Наг Хамади е богата и на много други текстове с пред-християнски характер, голяма част
от които се разпространяват из целия средиземноморски свят и на преводни езици, като гръцки и латински за
целия период от няколко века преди и след Рождество Христово. Този тип текстове са известни днес като
Херметически, а част от тях като Орфически.