1. Временно руско управление (1876г.-1878г.

) до Берлинския договор

Според решенията на Санстефанския договор Русия трябва да постави основите на

институционалното изграждане на България, да наложи общите рамки на
политическата и държавна система и да подготви управленски кадри за срок от две
години. На Берлинския конгрес това решение е потвърдено, но срокът е съкратен на
девет месеца. На практика и двата документа оправдават целесъобразността на една
вече предприета от руска страна инициатива, още в края на октомври 1876 г. е
създадена т.нар. „Канцелария за гражданско управление на освободените отвъд Дунав
земи”, известна като „Гражданска канцелария”. За нейн управител е назначен княз
Владимир Черкаски – опитен администратор, участвал в аграрните реформи в Русия
(1861 г.) и в Полша, неговият избор е изключително подходящ. Той оглавява
канцеларията през първите два от трите периода на Временното руско управление в
България: Подготвителния (октомври 1876 – военните действия през юли 1877 г.);
Военновременния (от края на юли 1877 – 3 март 1878 г.); Мирновременния (от 3
март 1878 г. – предаването на властта през юни 1879 г.). Някои изследователи
разделят третия период на две: 3 март 1878 г. до пристигането на княз Дондуков в
България на 8май1878г. и от 8 май 1878 г. – юни 1879 г.
Канцеларията има за задача да събере сведения за състоянието на българския народ
във всички сфери на неговия стопански, културен и обществен живот. За тази цел са
привлечени руски специалисти по право, данъчна политика, културни дейци и пр.
Комисия, начело с полк. Соболев, е натоварена със събирането на сведения. Малко
преди Освобождението тя издава „Материаль для изучения Болгарии” в пет тома.
В този период към Канцеларията са привлечени над 80 руски офицери от
Генералния щаб на руската академия. Осъществени са контакти с по-
консервативните и проруски настроени среди на българското национално
освободително движение, но не е изключена и възможността да се водят
разговори с радиканите кръгове. Изграждайки връзки с българските общественици,
Канцеларията изпълнява една от най-важните си задачи – привличането към своята
работа на хора, които по-късно да застанат начело на нацията. Осъществени са тесни
контакти с възродженски дейци като Найден Геров(писател, езиковед и създател на
едно от първите училища) и Марин Дринов (възрожденски историк и филолог, който
работи през повечето време в Русия, основател на бг.книжно дружество, по-късно
БАН.)
През втория период на Временното руско управление – военновременния – като
приоритетни задачи се очертават уреждането на движението на руската армия,
снабдяването й с боеприпаси, храна и др. Храните, предоставени от местното
население,сезаплащат.
На 4 юли 1877 г. в първия освободен български град – Свищов – е създадена и
първата губерния. До края на войната се оформят още осем такива административни
единици. В ръководството им се следва принципът за привличане на българи. За
губернатор Свищов е назначен Найден Геров, а за негов помощник Марко
Балабанов. В другите губернии, където най-високия пост заемат руснаци,
помощниците задължително са българи.
Още в хода на войната започва и изграждането на органи на местната власт по
българските земи. По селата се оформят съвети на старейшините, а в градовете
Градски съвети. Създадено е демократично управление със силна местна власт.
Организирани са също санитарни служби за ранените войници. В хода на Руско-
турската война от тях има нужда, още повече, че избухва и тифна епидемия. На свой
ред, за да се предотврати опасността от анархия в хода на военните действия са
създадени и въоръжени патрули – първообраз на бъдещата полиция. В тях са
включени бивши поборници на българското национално-освободително движение от
Априлското въстание и от многобройните чети. Създаването на подобна структура
има благоприятен резултат.
Най-тежкия проблем пред управлението през Военновременния период е бежанският.
Компактни маси население се придвижват в две противоположни посоки, създавайки
силно социално напрежение с действията си мюсюлманите, живеещи в българските
земи се насочват на юг по внушение на своите духовници и от страх от репресии,
свързани с руското настъпление. От своя страна през лятото на 1877 г. българи от
южните части на страната се насочват на север, бягайки от армията на Сюлейман
паша. Княз Черкаски успява да овладее ситуацията, като издава разрешение на
българските бежанци да се заселят в изоставени турски къщи и да използват
реколтата от прилежащите им ниви.
Наред с това продължава и събирането на сведения за българските земи и в края на
този период княз Черкаски издава етническа карта на региона. В него
изключително аргументирано е доказан българският характер на Мизия, Тракия и
Македония. Военновременният период на Временното руско управление. Приключва
на 3 март 1878 г. с подписването на Сан-стефанския мирен договор. На същия ден
умира и княз Черкаски.
След войната и решенията на Берлинския конгрес за девет месецаа руското
управление трябва да положи основите на Българската държава. На мястото на княз
Черкаски е назначен новият руски императорски комисар Александър Михайлович
Дондуков.(Разформирована е гражданската канцелария. Сформира се т.нар.
Црентрално управление. Състои се от 6 отдела. В него се привличат българи.Марин
Дринов е назначен в отдел Просвещение.) Той пристига в България на 8 май 1878 г. и
скоро след това създава спомагателен орган на управлението – централно управление
с шест отдела – първите български министрества. Начело на просветния отдел е
поставен Марин Дринов. Останалите отдели се поемат от руски специалисти, като
съставът е изключително сполучлив. С правните въпроси е натоварен един от най-
добрите руски юристи – Сергей Лукианов.
Започва и работа по изграждане на българска армия. На 10 март излиза
постановление, с което излиза бг земска воийска. На 8 юли 1878г. Излиза бг военно
училище. През април 1878 г. е свикан първият набор от 9000 души. Три месеца по-
късно са призовани още 12000 българи. Въоръжението им е предоставено от Русия, от
арсенала на излязлата от употреба бойна техника през войната. Руски офицери
съставят и командния състав на българската армия. Поради липсата на достатъчно
подготвени специалисти чак до 1885 г. военният ни министър е руснак.
На 8 юли 1878 г. в София е открито военно училище от което скоро излиза първия
випуск от 102 подготвени офицери. Значителна роля за това има руското офицерство,
което оказва както финансова, така и професионална помощ на българските военни
специалисти.
Освен армията, в този период е създадена и полицията, включваща подготвените
кадри от по-ранните въоръжени патрули. Служителите на реда са добре платени, за да
се избегне корупцията. В освободените земи са назначени близо 3000 селски и
градски полицаи.
Поставени са и основите на съдебната власт. Основният проблем тук е кадровият и
заради това не са открити достатъчно съдилища. Следваният основен принцип е
съдебната власт да бъде независима от изпълнителната и законодателната. До
приемането на българските закони продължава да действа османското
съдопроизводство.
По организирането на просветното дело руското управление има стабилна основа.
Има централизация на програмата. В България съществува широка мрежа от
училища. С деността на Марин Дринов е поставено началото на едно по-
централизирано образование от Възраждането. Възприета е руската образователна
система. Основно образование: от първо до четвърто отделение; Прогимназиално: от
първи до трети клас(4-7 калс); Гимназиално обучение. Началната степен на
ограмотяване е задължителна и безплатна и за двата пола. Открити са шест гимназии
в България – четири реални и две класически в София и Габрово. На фона на другите
балкански народи, а и в Европа изобщо, процентът на грамотност на българска та
нация (75%) е сред най-високите.
Още през Военновременния период са направени изменения в данъчната система,
които след войната са доразвити. Някои налози са премахнати, например натуралния
десятък, църковният данък. Основите на най-голямата държавна финансова структура
– Българската народна банка – са положени на 23 май 1878 г. По-късно тя получава
статут на емисионен институт с право да издава книжни пари. До този момент в
обръщение са турските лири, руските рубли и други валути. Левът е въведен през
1880 г.!
През пролетта на 1879 г. Е поставено началото на една от най-големите културни
институциив България – Народната библиотека. Още от създаването си тя притежава
богат фонд.
Временното руско управление може да се оцени като ползотворно за
възстановяването на българската държава. То полага основите на модерните
институции в страната и подготвя управленските кадри.
В хода на войната и в първите месеци след Освобождението в българското село
протича процес, известен като „аграрен преврат”. По същото време е ликвидирана
османската имуществено-поземлена система, но със стихийни форми. Повсеместно се
завземат напуснатите от турското население земи, най вече крупните стопанства. По
силата на Берлинския договор е направен опит за овладяването на този процес, като е
обявено правото на турското население да си върне собствеността. Повечето от
другите земевладелци обаче отказват да се завърнат и българите трябва да им
заплатят обезщетения за имотите, които са присвоили. Тъй като няма изградени
кредитни институции, заеми могат да се вземат единствено от лихварите. Често път
лихвите достигат до 50%. В резултат на аграрния преврат мнозинството от българите
се утвърждават като дребни и средни собственици на земята. Тази социална
структура е стабилна и се запазва чак до края на Третото българско царство. Нейната
отрицателна страна обаче е, че задържа нововъведенията в обработването на земята и
замеделската продукция.

1876г. – създадена е канцелария за управление на освободените отвъд Дунав земи

Окт.1876- юли 1877г. – подготвителен етап
Юли 1877г.- 3 март1878г. – военновременен етап
3март1878г. – юни 1879г. – мирновременен етап
4 юли 1877 г – освободен е първия бг град- Свищов
3март 1878г. – Сан Стефански мирен договор
23 май 1878г. – създадена е БНБ
1879 г. – Народната библиотека е създадена

Възстановяване на българската държава (лекция Янчев)

- Борбите на самите българи

- Намеса на Великите сили, най-вече на Русия, 1877г. започва войната с Османската
империя
1. Мирни прояви – общини, възстановяване на местното самоуправление, създаване
на образователна система в Османската империя (килийни училища-гимназии);
самостоятелна църква(политически акт – признаване на султана)
2. Политически средства
Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски,
Априлско въстание – има широк международен отзвук
12.1876г. – обсъждане на българския въпрос – поставя се въпроса за автономия.
Иска се България да се раздели на Западна и Източна част. Султанът обявява, че
ще въведе конституция.
Русия има геостратегическа цел – да владее Средиземно море. Османската
империя контролира важните проливи. Също Русия трябва да излезе от
изолацията след Кримската война и да докаже, че е равностойна.

Съдбата на отвоюваните земи:

1) Да преминат под контрола на руската армия – военно окупационен режим.
Вариантът не е приемлив. Не е благоприятно за нейните интереси.
2) Да се въведе гражданско управление с участието на българите
 11.1876г. Руското правителство създава Канцелария за гражданско управление
на освободените зад Дунав земи
- исторически и статистически данни за населението отвъд Дунав
- проекти за преобразуване, които да издигнат в материален и духовен аспект
състоянието на населението
- ново гражданско управление, вкл българите
- трябва да се създаде армия, която да осигури сигурност и да се създадат
местните военни структури
Началник става Владимир Черкаски (Руски либерал, който има опит с
въстанията в Полша, познава Османската империя)
1) Екип – назначават руски военни, 80 офицери, юристи – Сергей Лукианов,
професори, руски учени, славянофили и няколко бг - проф. Марин Дринов,
Найден Геров, Тодор Бурмов, Марко Балабанов – изпращат се хора за
сведения при Букурещката бг емиграция
„Материали для изучение Болгария”(5 тома – статистически изследвания,
данъци, изповедание, османски закони). Така завършва подготвителния
етап.

Свищовската област е първата освободена. Назначени са българи за губернатори.

Общо 8 губернии: окръзи 56-околии-също руски офицери управляват. Възстановяват

се съвети на старейшините. Тук българите имат мнозинство. Съдебните съвети също се
възстановяват – българите отново преобладават. Целта е да поемат контрола над
освободените територии. Премахва се откупуването на натуралния десятък, както и
данъкът „беда” – военен и серчим.

Формират се и местни въоражени стражи, главно от българи. Грижат се за

разоръжаването на османското население. Руските войски се снабдяват с храна, грижа
за ранените.

3.03.1878г. – Санстефански мирен договор, който е прелиминарен. Определя границите

– вкл са Мизия, Тракия и Македония. Не са вкл всички български земи. Не е включена
Северна Добруджа, Русия я разменя за Южна Бесарабия (без нея губи делтата на
р.Дунав). Това е компенсация за Румъния, която притежава Бесарабия. 90% от
населението там е българско. Румъния не я иска първоначално.
18

1877г. – Сърбия се включва във войната и получава компенсация в територията.

Договорът определя статутът на България. Тя е васално княжество на Османската

империя като Сърбия и Румъния. Има право на християнско правителство и войска.
Самото устройство предвижда събрание в Търново или в Пловдив. Казва се, че ще има
княз, свободно избран от населението, но утвърждаван от Великите сили и Султана.
Русия има право да остави 50 000 армия за 2 години.

Цели: Максимални териториални отстъпки на Османската империя и да се

противопоставят българите на всички останали велики сили.

Шувалов от страна на Русия води преговорите във Виена за окончателен мир. Австрия
искат Босна и Херцеговина. Не са против излаза на България на Бяло море. Англия се
притеснява, че чрез Кавала България има излаз на Бяло море (Русия ще контролира
проливите на Средиземно море). Затова Англия иска България да се раздели на две.
Русия получава Кавказки територии

1 юни 1878- Конгрес на великите сили

1 юли 1878г. – Берлински договор – България остава васално княжество

1)Княжество България – Софийски санджак

2)Източна Румелия – Стара планина, Родопи, Черно море

3) Македония – Беломорска, Одринска Тракия са върнати на Османската империя.

Румъния получава още територии на юг. Сърбия взима пирот. Срокът на престой на
руските армии е намален на 9 месеца.

(Допълнени: упр. Живков) чл.23 от конституцията. Идеята е била органическия устав

да бъде изработен от българите и да избере княз още докато ВРУ е там. Проектът на
Лукианов е по модел на сръбската конституция от 1869г.