Нова българска

история
(1878-1944)
 Възстановяване на
българската държавна
традиция
Урок 39
 Ключови дати:
• 19 януари 1878 – Одринско примирие
• 3 март 1878 г. – Сан-Стефански мирен договор
• 1 юни – 1 юли 1878 г. – Берлински конгрес
• 5 октомври 1878 г. – Кресненско-разложко въстание
Мирни договори
А) Сан-Стефански
мирен договор –
прелиминарен
(предварителен)
 Б) Берлински договор
• Англия получава
Кипър
• Австро-Унгария
– протекторат над
Босна и
Херцеговина
• Русия –
Бесарабия, Батуми
и Карс
 Български национален въпрос

• Княжество България – автономно княжество, васално на султана

- Има право на свой владетел, армия, народно събрание, администрация

• Източна Румелия – автономна област под политическата и военна власт

на султана
- Начело стои генерал-губернатор, християнин, за срок от 5 години
- Заобикаля се забраната за армия и се създават „гимнастически дружества“
• Българите в Македония и Тракия остават в Османската империя
• Северна Добруджа – минава към Румъния
• Ниш, Пирот и Враня (Западните покрайнини) – към Сърбия

• Съдбата на тези територии образуват българския национален въпрос

 Решение на Българския национален въпрос

• Мирни начини – чрез молби, петиции, прошения към Великите сили

• Революционен път
- Създадени са комитетите „Единство“
- 5 окт. 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание (долините на
реките Струма и Места)
- Натанаил Охридски, Димитър Беровски, Стоян Карастоилов
Натанаил Охридски Димитър Беровски
Бунтът обхваща Разложка,
Неврокопска, Петричка ,
Демирхисарска и Серска
околия
 Изграждане на
Княжество България
Урок 40
1. Временно руско управление

• Гражданска канцелария, ръководена от Владимир

Черкаски – заема се с администрирането на
освободените територии още по време на войната
• След Владимир Черкаски императорски комисар
става княз Александър Дондуков-Корсаков.
• Марин Дринов – Отдела за народно Просвещение

Марин Дринов
 Александър Дондуков-
Корсаков

Княз Владимир Черкаски

2. Търновската конституцията

• Събира се Учредително събрание в Търново (февр. 1879)

• 230 българи – т.нар. „нотабили“ обсъждат и гласуват
• Създава се 15-членна комисия, която да предложи как да изглежда
Търновската конституция.
• Комисията предлага двукамерен парламент, образователен и възсрастов
ценз, силна роля на монарха
• Зад тези идеи застават „консерваторите“ – Константин Стоилов, Григор
Начович, Димитър Греков
• Либералите – Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Р. Славейков – искат по-
демократични закони
• 16 април 1879 г. – приема се Търновската конституция в по-либерален дух

ЛИБЕРАЛИ КОНСЕРВАТОРИ
ПЕТКО КАРАВЕЛОВ КОНСТАНТИН СТОИЛОВ

ДРАГАН ЦАНКОВ ГРИГОР НАЧОВИЧ

ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ ДИМИТЪР ГРЕКОВ

 Какво предвижда Търновската
конституция:
Пълно избирателно право за всички граждани над 21 години
Право на свобода на словото, сдруженията, вероизповеданията
Разделение на властите: Законодателна, Изпълнителна, Съдебна
Княжество България е конституционна монархия
В Обикновеното НС влиза 1 депутат на 10 хил. жители
Велико Нардоно събрание: Свиква се при промяна на конституцията,
при избиране на нов княз или регенти, промяна на границите на страната
(в него има два пъти повече депутати)
Съединение на Княжество
България и Източна
Румелия

Урок 42
 1. Източна Румелия
• Първи генерал-губернатор: Александър
(Алеко) Богориди
• Втори генерал-губернатор: Гаврил
Кръстевич
• Директорат = Министерски съвет
• Областно събрание – депутати по избор,
звание и назначени от губернатора
• Две партии: Либерална и Народна
Алеко Богориди Гаврил Кръстевич
2. Съединението
• 1880 – комитет в Сливен, който да подготви съединението
• 10 февр. 1885 г. – Таен революционен македонски комитет, станал
след това БТЦРК
• Начело е Захари Стоянов, той издава в. „Борба“
• 5-6 септ. 1885 г. – военни отряди овладяват Пловдив.
• Създадено е временно правителство, начело с д-р Георги Странски
• 9 септ. в Пловдив пристига и княз Батенберг
Захари
Стоянов и
вестник Д-р Георги Странски от
„Борба“ Либералната партия в
Източна Румелия
3. Сръбско-българска война:
• 2 ноември крал Милан обявява война на България
• 5-7 ноември 1885 г. – боевете при Сливница
• Българската армия влиза в настъпление, но е спряна от Великите
сили
• 24 март 1886 – с Топханенския акт се признава Съединението