БЕРЛИНСКИ ДОГОВОР И БОРБАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРОТИВ НЕГО.

От края на Руско-турската освободителна война, Берлинският

договор поставя наàлото на Българския национален въпрос. Това е
въпросът за разпокъсването и целта за бъдещо обединение на българите
от Мизия, Добруджа, Македония ии Тракия в една държава.

РАЗПОКЪСВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ – През март 1878г. Австро-Унгария

обвинява Русия, че е създала голяма славянска държава. Австро-Унгария
обаче съгланска Санстефанска България да се запази с излаз на Бяло море,
но без Лозенградско и Македония, която да бъде обособена в автономна
област. В замяна на това иска към нея да бъдат присъединени Босна и
Херцеговина, Новопазарския санджак и Северно Косово. Така Австро-
Унгария си осигурява доминация върху 4/5 от Балканския полуостров, а
Русия трябва да се задоволи с 1/5. На 30 май 1878г руското правителство
сключва споразумение с Англия, с което българските земи са разделени от
Стара планина на Северна България -55 000кв.км, и Южна България –
73000кв.км. На Берлинския конгрес (1юни-1юли 1878г.) Русия настоява
Софийският санджак да бъде присъединен към Северна България
(Княжество България). В замяна на това английските делегати искат към
Южна България(Източна Румелия) да бъдат включени Варненско и
Шуменско. Мотивът е, че по времето на Руско-турската война те не са
освободени от руските войски и остават под османско управление. СЛед
намесата на германския канцлер и минисът на външните работи Ото фон
Бисмарк се решава Софийският санджак, Варна и Шумен да останат в
Княжество България, но около 40 000кв.км от Източна Румелия да се
върнат на Османската империя. С Берлинския договор българските земи са
разпокъсани на пет части: Княжество България – 63752кв.км и население
от 2 007 919 души; Източна Румелия – 32 974кв.км с 815 951 души;
Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават под пряката власт на
султана; на Сърбия се дават Нишко, Пирот и Враня, на Румъния – Северна
Добруджа. Сърбия и Румъния са признати за независими държави, а на
Австро-Унгария се разршава да окупира БОсна и Херцеговина.
Великобритания получава о. Кипът, а Русия – Бесарабия и градовете Карас
в Закавказието и Батуми на Черно море. С договора на България е
продставен статут на поличитеска автономия „самостоятелно трибутарно
княжество под върховната власт на Н. И. В. Султана. Князът ще бъде
избиран от народа, но ще заеме престола, след като бъде одобрен от
Високата порта и Великите сили. Основният закон е Органически устав.
Княжеството трябва да разруши турските крепости на територията си, да
изгради отсечката Вакарел – сръбската граница от жп линията Виена –
Цариград. Режимът на капитулацията остава в сила и за Княжеството.
Живеещите извън пределите му турци и други народности запазват
недвижимите си имоти. Княжеството няма право да учасва на
международни конференции, да сключва договори и да изгражда редовна
армия. Източна Румелия остава „под пряката политическа и военна власт
на Султана, при условия на пълна административна автономия“. Областта
ще се управлява от генерал-губернатор, задължително християнин,
назначаван от султана за срок от 5 години. Основния закон е Органически
устав, изработен от Европейската комисия. За официални езици са обявени
български, турски и гръцки. Редът ще се поддържа от жандармерия и
милиция. Султанът има право да държи редовната войска в Източна
Румелия се запазват. На българите в Македония, Одринска и Беломорска
Тракия се предоставя религиозна свобода. Берлинският договор поставя
пред българския народ две основни задачи: постигане на национално
обединение и отхвърляне на наложебата зависимост от другия държава.
СЪПРОТИВАТА НА БЪЛГАРИТЕ СРЕЩУ БЕРЛИНСКИЯ ДОГОВОР – През март
1878г. с цел затрудняване утвърждаването на Източна Румелия като
българска област, в Източните и Централните Родопи е вдигнат
мюсюлмански бунт начело със Сенклер, англичанин на турска служба.
Руските войски и четата на капитан Петко войвода разгромяват
метежниците и осуетяват намеренията им. През ноември 1878г. в Пловдив
е формирано гимнастическо-стрелково дружество „Орел“. След това до
края на годината са създадени още 16 дружества. В тях руските офицери
обучават на военно дело над 40000 души. Ген. Предупреждава султан
Абдул Хамид 2ри че ако изпрати в Източна Румелия войски ще се стигне до
въоражен конфликт. На 24 април 1879г ген. Обручев прочита в Пловдив
прокламация на Александър 2, в която се изтъква, че султанът доброволно
се отказва от правото си да разполага войски в областта. В края на
октомври 1879г. гимнастическите дружества са трансформирани в резерв
на Източнорумелийската милиция. На 29 вгуст 1878г. Стефан Стамболов,
Георги Живков, Христо иванов- големия и др. учредяват в Търново
комитет „ Единство“ целта на който е постигане „единството на сичките
българе“. Освен в Княжеството, комитети са създадени в Иточна Румелия и
Одринска Тракия. През септември 1878г. на съвещание в Рилския
манастир митрополит Натанаил и представиители на търновския комитет „
Единство“ изработват план за въстание в Македония. На 5 октомври 1878г.
въстанието започва с превземането на кресненските ханове. През
следващите месеци са обхаванати районите на Разлог, Банско, Мелник…
Софийският комитет „единство“ изпраща в Македония две чети начело с
Адам Калмиков и Луис Войткевич. На 25 ноември 1878г. след възникнали
разногласия, е убит местният ръководиител Стоян войвода. През пролетта
на 1879г въстаническата съпротива е сломена. В с. Влахи от 300 къщи
останали 80, а с. Баня е изцяло унищожено. През 1879г. хиляди български
бежанци се озовават в Княжеството. Официално Русия не се ангажира с
въстанието, за да не бъде обвинена от Великите сили в нарушаване на
Берлинския договор. През февруари 1879г. , преди да започне изготвянето
на Търновската конституция, представители от всички краища на
българските еми се събиират в храма св.никола в Търното и обсъждат
т.нар „общонароден въпрос“. Пре март петчленна делегация връчва на
представителите на Великите сили мемоар протест срещу Берлинския
договор. За всички обаче е ясно, че през 1879г. Берлинският договор не
може да бъде променен.