Professional Documents
Culture Documents
берлински договор бг
берлински договор бг
договор?
Още с подписването на Берлинския договор (през май 1878 г.) във всички български
земи се заражда недоволство,защото разделя жестоко нацията, поставяйки нейните
части в различна социална, икономическа и национална среда.
Първа стъпка за отхвърлянето на решенията на Берлинския конгрес е Кресненско-
Разложкото въстание.Втора е „разпределение на задачите“ – Княжеството се заема с
дипломатическата подготовка за бъдещото съединение, а дейците от Южна България с
организиране и мобилизиране на населението в областта.
Уви първият опит за дипломатически преговор е отхвърлен от Великите сили.
Четири години по-късно се изпраща делегация в Лондон, Париж и Виена за
пропагандиране на тези си искания. Тази дипломатическа обиколка отново е
отхвърлена.
След като става ясно, че по дипломатически път обединение на българските територии
няма да се постигне, на 10 февруари 1885 г. в Пловдив се създава Българо-Македонски
таен въстанически комитет.
На 25 юли 1885 г. в с. Дермандере се провежда тайно заседание на БТЦРК, на което се
взема решение за сваляне на управителя и правителството на Източна Румелия и
провъзгласяване на Съединение на 15 септември 1885 г.
Александър Батенберг дискретно споделя тези планове с представителите на Англия и
Австро-Унгария и получава уклончиви отзиви – и двете държави не се обявяват против,
но и не обещават подкрепа.
Организират се народни въоръжени чети, които заедно с пловдивския гарнизон
овладяват града и свалят властта.
На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг издава Манифест, с който
официално приема Съединението и се обръща с апел към българлската нация да
защити с всички сили това свято дело.
Но според единодушното мнение на европейските дипломати Съединението на
Княжество България и Източна Румелия не е само вътрешнобългарска работа, а
сериозен европейски проблем. Българският княз официално е порицан за нарушаване
на Берлинския договор.
Германия, Австро-Унгария и Русия свикват Международна конференция в Цариград и в
присъствието на държавите, подписали Берлинския договор, излиза с решение за
бързо възстановяване на статуквото.
На 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България, тъй като вижда в Обединена
България бъдеща голяма военна сила на Балканския полуостров. Но все още
дезорганизирана, българската армия завладява Пирот. Шокирани от предстоящия
разгром на Сърбия, Великите сили настояват за бързо прекратяване на военните
действия.
На 9 декември между воюващите държави е сключено примирие.