Санстефански мирен договор.odt

qwertyuiopasdfghjklzxcvbnm
Санстефански мирен договор
реферат
30.3.2020 г.
Лора Дамянова 12 г
qwertyuiopasdfghjklzxcvbnmr
tyuiopasdfghjklzxcvbnmqwert
yuiopasdfghjklzxcvbnmqwert
Санстефански мирен договор
Санстефанският предварителен мирен договор е прелиминарен
(предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската
империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и
урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава
след близо пет века османско владичество в България.
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил)[2]
1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), от граф Николай
Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър
Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на
Османската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от
българска страна, независимо от това, че българите са участвали във
военните действия и са дали 3456 убити опълченци.
Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и

останалите Велики сили, поради това, че е сключен в нарушение от страна
на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-
Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и
Будапещенската конвенция от 1877 г. Част от тези спорове са решени с
Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския
договор, който окончателно решава въпроса със създаването на Княжество
България. Един от сериозните за Русия (а оттам – и за България) проблеми
в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на
Балканите няма да се създава голяма славянска държава.
Край на Руско-турската война

След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877
г. Османската империя прави неколкократни постъпки към руската страна
yuiopasdfghjklzxcvbnmrtyuio
за примирие, но без успех. Преговорите в Казанлък през януари 1878 г. се
провалят, тъй като османските пълномощници отхвърлят условието на
pasdfghjklzxcvbnmqwertyuio
Русия за създаване на самостоятелно българско княжество в границите на
българския етнос, което да е по площ не по-малко от териториите,
посочени от Великите сили на Цариградската конференция в края на 1876
г.
Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач, превземат
незащитения Одрин и напредват към Цариград и Дарданелите. Молбите на
Османската империя за помощ от Великобритания и Австро-Унгария
срещат отказ от Лондон и Виена. Единственото, което остава на
Османската империя, е да приеме всички искания на Русия. На 31 януари
1878 г. в Одрин е подписано примирие.[4] Още първата точка в протокола
по примирието нарушава Райхщадското споразумение на Русия с Австро-
Унгария, тъй като гласи:
„ България се създава като автономно княжество в пределите, където
мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв
случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската
конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско
правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се
намира.[5] “
Останалите искания са за независимост на Румъния, Сърбия и Черна гора.
Усложняване на обстановката в Европа

pasdfghjklzxcvbnmrtyuiopasd
Още в началото на Руско-турската война обстановката в Европа се
нажежава. Въпреки съпротивата на опозицията начело с Уилям Гладстон
fghjklzxcvbnmqwertyuiopasdf
през май 1877 г. правителството на Великобритания взима решение да се
включи във войната на страната на Османската империя в случай, че Русия
обсади Цариград, проникне на територията на Египет и окупира
ghjklzxcvbnmqwertyuiopasdf
Дарданелите или Персийския залив, и уведомява Петербург за решението
си.
Тъй като се опасява от съюза на Русия с Германия и Австро-Унгария
(Съюз на тримата императори), британското правителство се заема да
привлече Австро-Унгария на своя страна. През май 1877 г. британският
премиер Бенджамин Дизраели изпраща таен меморандум до австро-
унгарското правителство, с който насърчава претенциите на Виена за
облаги от войната. Австрийското правителството дава да се разбере, че не
би се съгласило на продължителна руска протекция над България.
Не след дълго руският император разбира за тайните преговори между
Виена и Лондон и уверява двете страни, че бъдещето на Балканите ще се
решава от всички Велики сили.За да засили съюза си с Австро-Унгария и
Германия, Александър II им представя предварително документа
„Основания на мира“. Британското правителство прави нови опити да
внесе разкол в Съюза на тримата императори. Новото предложение на
Дизраели е за мобилизация на австро-унгарската войска, но във Виена не
се съгласяват, тъй като вече са били договорили с Русия разпределянето на
ghjklzxcvbnmrtyuiopasdfghjk
територии, получени в резултат на войната. Тайните преговори не
довеждат до пакт, но поне разкриват, че Австро-Унгария застава на
английска позиция.
lzxcvbnmqwertyuiopasdfghjkl
Откритите антируски изказвания в Англия и несъгласието на Хабсбургите
с „Основания на мира“ вдъхват надежди на Османската империя за
zxcvbnmqwertyuiopasdfghjkl
дипломатическа и военна подкрепа. Виена обаче отхвърля османската
молба за помощ най-малко по две причини – тайното споразумение с Русия
и защото не търси начин да спаси империята, а да завладее част от
балканските ѝ владения. С тази цел австро-унгарците искат мирният
договор след края на войната да бъде съгласуван между всички Велики
сили. Обединеното кралство застава на същата позиция, но цели запазване
на Османската империя.
Канцлерът Ото фон Бисмарк предлага да посредничи за изглаждане на

руско-британските разногласия.[13] В края на същия месец обаче
външният министър на Австро-Унгария Дюла Андраши възразява остро
срещу разпростиране на България на юг от Стара планина, което пряко
противоречи на клаузите в Райхщадското споразумение с Русия.[14]
Междувременно Русия започва да изпитва затруднения и с балканските си
съюзници. Румъния недоволства от преминаването на Южна Бесарабия в
състава на руската империя, макар че тя получава Северна Добруджа като
компенсация. По-късно всички тези обстоятелства, включително и фактът,
че руската армия не освобождава Македония и Родопите, възпрепятстват
реализирането на Санстефанския договор, който така или иначе не само е
бил предварителен, но и е бил подписан от Русия с ясното знание, че
нарушава текстовете на Райхщадското споразумение. Липсата на
предварително съгласие на Великите сили с условията на договора, както и
неспазването на договореностите от руска страна на тайната политика от
преди започване на войната, водят до провеждането на Берлинския
договор. Андрей Карцов, руски дипломат, служил като консул в Белград,
Париж и др., пише в книгата си „Зад кулисите на дипломацията“:
zxcvbnmrtyuiopasdfghjklzxcv
bnmqwertyuiopasdfghjklzxcv
„ Самото название предварителен показва, че руското правителство не
придава на договора окончателно значение, а напротив – е смятало да го
предоговори. В такъв случай защо изобщо е бил сключен? Спирането на
военните действия е било уредено от с примирието от 19 януари 1878 г.
Смисълът на Санстефанския договор може да е само един: да даде на
българите доказателство за добрата воля на Русия, а отговорността за
неизпълнението му да прехвърли на Европа. “
До 2015 г. беше малко известно в България, че Русия сключва тайно
споразумение с Австро-Унгария във връзка с руско-турската война, което е
предизвестявало провеждането на Берлинския конгрес, довел до
разпокъсването на България и предаването на Босна и Херцеговина под
управлението на Австро-Унгария.
Подписване на Санстефанския мирен договор
След подписването на Одринското примирие започват мирните преговори
между двете страни в конфликта. За пръв пълномощник от руската страна
е избран граф Николай Игнатиев.
На 9 февруари 1878 г. Игнатиев пристига в Одрин, придружаван е от
Александър Нелидов – началник на дипломатическата канцелария в
Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Участие в
преговорите взима и княз Алексей Церетелев, който е един от първите
чужденци, видели намесата на османската войска след Априлското
въстание през 1876 г. и е сред изработилите териториите на българската
държава по време на Цариградската конференция.
Поради опасността от война с Обединеното кралство и Австро-Унгария,
Русия е принудена да направи някои отстъпки спрямо турската страна,
bnmrtyuiopasdfghjklzxcvbnm
която поради изострените отношения на Русия с останалите Велики сили
се възползва за да забави процеса по подписване на договора.
Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига
първият член на турската делегация – външният министър Сафвет паша.
Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланикът на
Османската империя в Берлин.
Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще
осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той
отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има
само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Преговорите
вървят мъчително, руското правителство започва да усеща намеренията на
османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел
по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от
10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин
в Сан Стефано – тази тактика на сплашване не дава резултат и османските
пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или
конгрес на Великите сили.
Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на
България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на
империята.
qwertyuiopasdfghjklzxcvbnmr
Къщата, в която е подписан договорът, в Сан Стефано (днес Йешилкьой)
На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик.

Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се
постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На
същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските
княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде
прекъснато, а настъплението – подновено. Николаевич изпитва
притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното
кралство. Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са
представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно –
на 17 март.
Клаузи
Засягащи Черна гора, Сърбия и Румъния
Според договора Черна гора удвоява територията си за сметка на

Османската империя, като включва градовете Никшич, Подгорица и
Антивари (Бар) (Член 1). Високата порта признава независимостта на
княжеството (Член 2).
Сърбия е призната от Портата за независима държава и за участието си във
войната анексира поморавските градове Ниш и Лесковац, Прокупле и
Куршумлия както и части от Новопазарско (Член 3). Частта от
Поморавието влиза в границите на Западната българска автономна област,

предвидена от Цариградската конференция на Великите сили от 1876 г.
yuiopasdfghjklzxcvbnmqwwer
Румъния също е призната от Цариград за независима държава (Член 5).
Засягащи България
Свободна България; литография на Георги Данчов
Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество

yuiopasdfghjklz xcvbnmqwert
България с християнско правителство и правото да има войска.
Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена
руско-турска комисия, но размерите на България, определени в общи
yuiopasdfghjklzxcvbnmqw ert
линии на приложената карта, трябва да служат за основа на окончателното
разграничение.
yuiopasdfghjklzxcvbnm
Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по
новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата
Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните
граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина.
След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната
граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос.
Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река
Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и
през Бешичкото езеро излиза на Орфанския залив. От Буругьол границата
извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се
спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като
оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко
Търново – в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и
през Добруджа излиза на Дунава при Расово (Член 6).
Договорът се опитва да създаде голяма славянска държава на Балканите –

княжество България би имало площ от около 170 000 кв. км и би
обхващало Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско,
Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла
Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и
Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа.[21]
Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно

избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили,
като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде
избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в
Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на
страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)
Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна

окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите,
свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в
България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата
(Член 9, 10, 11).
Засягащи Русия и Османската империя
Османската империя обещава реформи в Босна и Херцеговина (Член 14),

Крит, Епир и Тесалия (Член 15).
В замяна на репарациите по войната Високата порта предава на Русия

територии в Кавказ, включително Батуми и Карс, както и Северна
Добруджа, която Русия отстъпва на Румъния в замяна на Южна Бесарабия
(Член 19). Северна Добруджа е предвидена от Цариградската конференция
да влезе в състава на източната българска автономна област.
Проливите – Босфорът и Дарданелите са обявени за открити, както във

война, така и в мир, но само за търговските съдове на неутралните
държави, отправящи се в или отплаващи от руски пристанища (Член 24),
като Русия не получава възможност да ги използва за военните си кораби.
Предпоставки за преразглеждане на договора
Реакция на Великите сили
С подписването на Санстефанския предварителен мирен договор

Османската империя приема исканията на Русия, съдържащи се в него.
Въпреки това обаче Високата порта е била наясно, че договорът е
предварителен и условията му ще бъдат преразгледани с участието на
останалите Велики сили.
Първите отзиви от подписания предварителен договор стават ясни, веднага

щом той става известен за западните Велики сили. Обединеното кралство и
Австро-Унгария се обявяват против него, заявявайки че Русия сама е
решила Източния въпрос в своя полза, без да се допита до западните
Велики сили.
Заедно с Обединеното кралство, Италия и Франция се обявяват силно
против излаз на България на Бяло море, под претекст че ще бъде използван
от Русия, за да окаже влияние над Средиземноморието и морските сили в
Европа. Готово да покаже настойчивостта си, Обединеното кралство
започва да се готви за война. Започнати са мерки за съставянето на два
експедиционни корпуса за военни действия срещу русите и превоз на
английски войски от Индия, през Суецкия канал в Средиземно море.
Австро-Унгария изявява недоволство от създаването на голяма славянска

държава, което е противоречало на предварителните тайни договорености
от Райхщад.
Тази криза в отношенията със западните Велики сили карат Русия да

мисли, че надвисналата война с Обединеното кралство и Австро-Унгария
ще се състои.[25][26] Руската армия не е способна на втора война, веднага
след приключилата, а флотът за бъдещи военни действия в Черно море
срещу Обединеното кралство, освен всичко сред войските върлува тиф.
В края на март 1878 г. от Русия в Австро-Унгария е изпратен граф

Игнатиев, който трябва да постигне разбирателство по спорните въпроси.
Той среща упреци от страна на австро-унгарския министър на външните
работи Гюла Андраши и императорът Франц Йосиф, че Русия не спазва
предварителните договорености и съставя Санстефанския договор в
нарушение на уговореното в Райхщадското споразумение и
Будапещенската конвенция.
Граф Игнатиев
По това време пристига телеграма от Берлин, в която Германия предлага

посредничество между британската и руската страна, с цел избягване на
голяма всеобща война. Условията са и двете сили да изтеглят войските си
на равно разстояние от Цариград, което бива прието.
На 27 април 1878 г. руското правителство взима решение да изпълни

исканията на Австро-Унгария относно България, с цел да избегне
конфликт. Главни противници на решението са граф Игнатиев и канцлерът
Александър Горчаков, но мненията им не се поставят на дневен ред.
След преговори на Русия с британското правителство се стига до

подписване на Лондонското споразумение, което окончателно определя
разделянето на отнетите от Турция територии и налага на Русия
фактическото спазване на Райхщадското споразумение.
Тайните споразумения на Русия с Австро-Унгария, условията по които не

са спазени от Русия при съставянето на Сан-Стефанския предварителен
мирен договор, са основанието за провала на руската имперска външна
политика по време на Берлинския Конгрес. Конгресът слага и края на
кариерата на граф Игнатиев. Той е порицан за това, че подписвайки
Санстефанския договор не е отчел обстановката в Европа и е превишил
своите пълномощия.
Тайните договори, разбира се, остават неизвестни за руската

общественост, като самата война е представена в Русия като
освободителна, насочена към спасяване на братята-славяни от тежкия
робски живот в Турция. Още с преминаването на руските войски през
Дунав се стига до недоволство сред военните, и след около няколко дни и в
Русия – оказва се, че българите са описани прекалено бедстващи, а на
практика руските войски виждат, че стопанствата на българите и животът
им като цяло са по-добри от тези на руските селяни. Това недоволство
намира отражение и в дневника на Достоевски.
Редица руски историци, сред които Л.С. Чернов, Е.П. Кудрявцева и В.Н.
Пономарьов, отбелязват, че чрез „създаването на голяма България, имаща
достъп както до Черно, така и до Егейско море, Русия укрепва позициите
на подстъпите към проливите и Цариград“,
Отношение на балканските държави
Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на съседните на

княжество България балкански държави.
Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Подтиквана от

Австро-Унгария, Сърбия насочва стремежите си за териториално
разширение на изток, към българските земи. По това време сърбите целят
да възстановят териториите на „Велика Сърбия“ от времето на Стефан
Душан, в която влизат земите на цялата македонска област и градовете
Щип, Велес, Горна Джумая, Белоградчик, Кюстендил и други.
Румъния също не остава доволна от договора. Обсъждане по тези въпроси

между граф Игнатиев и румънският крал Карол I, има още през февруари
1878 г. Тогава монархът протестира относно преминаването на Южна
Бесарабия в Русия и на Северна Добруджа в Румъния. Така се нарушава
целостта на румънския народ, а румънската държава получава чужди земи
с чуждо население (Северна Добруджа). По-късно тези несъгласия дават
отражение и в Берлинския конгрес. Румъния също изразява недоволството,
че не е била поканена на преговорите между Русия и Турция.
Гърция също има териториални недоволства относно включването на

Македония и Тракия в българската държава.

Санстефански мирен договор.odt

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Санстефански мирен договор.odt

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

qwertyuiopasdfghjklzxcvbnm

Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и

Край на Руско-турската война

„ България се създава като автономно княжество в пределите, където

Усложняване на обстановката в Европа

Канцлерът Ото фон Бисмарк предлага да посредничи за изглаждане на

До 2015 г. беше малко известно в България, че Русия сключва тайно

Подписване на Санстефанския мирен договор

На 9 февруари 1878 г. Игнатиев пристига в Одрин, придружаван е от

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик.

Според договора Черна гора удвоява територията си за сметка на

Поморавието влиза в границите на Западната българска автономна област,

Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество

Договорът се опитва да създаде голяма славянска държава на Балканите –

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно

Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна

Засягащи Русия и Османската империя

Османската империя обещава реформи в Босна и Херцеговина (Член 14),

В замяна на репарациите по войната Високата порта предава на Русия

Проливите – Босфорът и Дарданелите са обявени за открити, както във

Предпоставки за преразглеждане на договора

Реакция на Великите сили

С подписването на Санстефанския предварителен мирен договор

Първите отзиви от подписания предварителен договор стават ясни, веднага

Австро-Унгария изявява недоволство от създаването на голяма славянска

Тази криза в отношенията със западните Велики сили карат Русия да

В края на март 1878 г. от Русия в Австро-Унгария е изпратен граф

По това време пристига телеграма от Берлин, в която Германия предлага

На 27 април 1878 г. руското правителство взима решение да изпълни

След преговори на Русия с британското правителство се стига до

Тайните споразумения на Русия с Австро-Унгария, условията по които не

Тайните договори, разбира се, остават неизвестни за руската

Отношение на балканските държави

Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на съседните на

Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Подтиквана от

Румъния също не остава доволна от договора. Обсъждане по тези въпроси

Гърция също има териториални недоволства относно включването на

You might also like