9.

Втори Стамболовистки режим

Kогато това правителство идва на власт, то се стреми към три основни цели:
1/ Извоюване на независимостта
2/ Подобряване на положението на българите в Тракия и Македония
3/ подготовката на княжеството за евентуален бъдещ конфликт с Турция- през 1903г. се
приема закон за устройството на армията- по голям бюджет, по-голяма численост.
Вторият стамболовистки режим се старае да не натяга отношенията с Русия.
Преди всичко се ориентира политика за уреждане на отношения със балканските
съседи.
Едната държава е Сърбия. Със Сърбия отношенията се подобряват с митнически съюз и
сключване на съюзен договор. Договорът предполага дипломатическа взаимна помощ ,
включително в Македония. По това време България влиза в едни договорки със Сърбия,
но принципното положение е ”неделимост на Македония”.
Друга съседна държава е Турция.
Подготовката на бъдеща война с Турция не пречи временно да съвпадат интересите на
България и Турция. От друга страна великите сили оказват на Турция натиск да въведе
реформи в Тракия и Македония. Очевидно Турция има добри спомени от Стамболов, а
сега е на власт неговата партия. През 1904г. Турция се споразумява с васалната
България по следните теми:
1/ Турция да амнистира част от участниците в Илинденско-Преображенското въстание
от 1903г
2/ Османската империя трябва да не пречи на връщането на Бежанци от Македония и
Тракия по домовете им.
3/ Османската империя облекчава България икономически и търговски.
Турция изпълнява само част от задълженията си.
България пък има задължения да:
1/ Не допуска създаването на революционни комитети и чети, които да се прехвърлят
после в Македония.
2/ Не позволява воденето на агитация срещу Турция.
1908г.-1911г. Управл. На Демократическата партия с Ал. Малинов.
По времето на това правителство се обявява независимостта на България и се намира
формулата за уреждането й.
Това правителство има една основна цел във външната политика- подготовка
дипломатически и военно война срещу Турция. За тази война има само една правна
пречка- статутът на княжеството. Войната би била между васал и сюзерен. За това
преди войната трябва да се отхвърлят всички клаузи на берлинския договор. Освен това
става дума само за една формална зависимост, защото след влизането на договорът
нито едно българско правителство не е позволявало на султана да се прояви като
владетел на България.
Княжеството отказва през цялото време да плаща ежегоден данък.
Български представители самостоятелно участват на международни конференции и
подписване на заключителни актове /конференцията в Хага например/.
Берлинският договор не предвижда България да има министерство на външните работи.
Берлинският договор забранява дипломатически и търговски представителства, каквито
все пак се откриват.
Още третото правителство назначава външен министър.
Създава се редовна българска армия противно на договора в Берлин.
Сключват се договори с други държави без одобрението на Турция.
През 1908г. ситуацията се оказва благоприятна:
1/ Лятото на 1908г. започва младо-турската революция с център Македония, което
позволява на външната политика на България активна дейност.
2/ Противоречията между великите сили се задълбочават. Първоначално България
търси подкрепа от Антантата. Но Великобритания и Франция не са склонни да помагат,
а Русия тъкмо е претърпяла поражение от Япония. Русия препоръчва на България да
изчака Австро-Унгария първа да наруши берлинския договор.
България получава основно подкрепа от Австро-Унгария поради общи интереси-
Австро-Унгария също иска да наруши берлинския договор, защото през 1908г. изтича
тридесетгодишният срок, определен от берлинския договор Австро-Унгария да
администрира Босна и Херцеговина, които формално се водят територии на Турция, но
на Австро-Унгария е дадено право да ги администрира за 30г. Австро-Унгария иска
сега да ги присъедини, но това ще е нарушение на берлинския договор.
Започват преговори между България и Австро-Унгария- пазарлък кой пръв да наруши
берлинския договор. Първоначалната идея е била Австро-Унгария първа да направи
нарушението. Практически плановете се разминават с един ден и България се обявява
независима ден преди Австро-Унгария да присъедини Босна и Херцеговина.
Инцидентът ГЕШОВ- Султанът имал рожден ден, организиран бил дипломатически
прием и били поканени дипломатическите представители, като българският
представител Иван Стефанов Гешов не е поканен, тъй като не е независима държавата.
Българското правителство се възползва от този скандал и реагира драстично- не като
васал, а като независима държава- отзовава дипломатическия си представител, което
реципрочно до ответната мярка от Турция, която си отзовава Комисаря. В Българо-
Турските отношения настава криза. Седмица по-късно се обявява независимостта.
Друго събитие, използвано в българска полза е проблемът с ж.п. линиите на източната
компания. Имало е компания, която е била изградила такива линии в южна България.
Служителите на тази компания в България обявяват стачка, правителството се
възползва и завзема линиите /линиите на барон Хирш, изградени с пари от Германия и
Австро-Унгария, които по това време формално се считат за собственост на Турция/.
Стачката е прекратена, но българските власти задържат линиите- българското
правителство превръща линиите на практика в своя собственост, което е още един
начин да се покаже, че България отхвърля и последната зависимост от Турция.
Фердинанд приема титлата цар. Но какво следва след това като реакция на великите
сили? Ден след обявяването на независимостта, Австро-Унгария анексира Босна и
Херцеговина. Обявяването на независимостта от гл. точка на международното право е
едностранен акт. Това не означава автоматично, че държавата е независима-
международната общност трябва да потвърди независимостта. Първоначално великите
сили отказват да признаят независимостта на България, но Русия доброволно се
превръща в посланик на България пред другите държави. Практиката е била- ако трябва
да се решава проблем по берлинския договор, трябва да има цариградска конференция.
Великите сили се събират на трета цариградска конференция, като на нея под натиска
на Русия, другите велики сили, основно Великобритания, променят позицията си.
Държавите от Антантата връчват в Цариград на Султана една колективна нота, с която
искат проблемът да бъде решен с мирни преговори без употреба на сила. Активна
дипломатическа подкрепа България получава от Австро-Унгария. Османската империя
си дава сметка, че трябва да се откаже от нещо и без това фиктивно. Турция иска
просто компенсация за нанесени щети от независимостта. Това всъщност значи
финансова формула за осъществяване на независимостта.
ФОРМУЛАТА- Турция иска 650млн. златни франка за да признае независимостта. ДО
плащане на тези пари не се стига, защото България заявява, че би платила максимум 80-
82 милиона. Тогава Русия се намесва и предлага следната формула- Русия напомня на
Османската империя има военни задължения към нея от 1878г. и тези военни
задължения /финансови/ все още не са изплатени. При това Русия заявява, че е готова
да се откаже от 125 милиона. От своя страна България се съгласява да даде тези 82мил.
франка на Русия. Това за Русия е един вид плащане на дългът на османската империя.
Русия поема оставащите 43 милиона. В крайна сметка България изплаща на империята
два милиона златни франка като компенсация конкретно за ж.п. линиите на източната
компания.
След тази финансова формула през януари 1909г. Турция официално признава
независимостта на България, след това- и всички останали велики сили.