България в международните

отношения (1944-1956)
• През лятото на 1944г. България в
състояние на война с
Великобритания, САЩ, Югославия,
Гърция и други пет държави от
Антихитлеристката коалиция.
Прекъснати са дипломатическите
отношения с още 10 държави. Като
победена страна България
застрашена от нова национална
катастрофа, затова правителството
предприема бързи стъпки за
сключване на примирие със страните
победителки и излизане от
международната изолация.
Примирието с СССР , САЩ и
Великобритания е подписано на 28
октомври 1944 г. в Москва.
• Същевременно между
великите сили е постигнато
споразумение за следвоенното
разделение на Европа на
сфери на влияние. Мястото на
България определено в зоната
на съветските интереси на
Балканите. На 10 февруари
1947 г. в Париж е подписан
Мирният договор с България.
Той запазва териториалната
цялост на страната и осигурява
възможност за развитие на
нейните политически,
икономически и културни
връзки с останалия свят.
• Отношенията на България със
Съветския съюз и другите
източноевропейски страни се
основават на сключените
между тях от ноември 1947
до юли 1948 г. договори за
дружба, сътрудничество и
взаимопомощ. Българските
правителства стриктно
спазват договора между НРБ
и СССР от 18 март 1948 г. и се
консултират със Съветския
съюз по всички основни
международни въпроси.
• В началото на януари 1949 г.
Москва между България, Полша,
Румъния, СССР, Унгария и
Чехословакия се създава съвет за
икономическа взаимопомощ (СИВ),
с което е институционализирана
икономическата
взаимообвързаност и зависимостта
им от СССР. А в отговор на
създаването на
Северноатлантическия пакт и
присъединяването на Федерална
република Германия към него
между източно-европейските
страни ( без Югославия ) на 14 май
1995 г. е подписан Варшавският
договор .
• Едва през май 1954 г. са възстановени дипломатическите отношения между
България и Гърция изреждат някои основни въпроси, отнасящи се до
приложението на Парижкия мирен договор. Остър проблем в отношенията на
България с Турция в края на 40-те и началото на 50-те години е изселването на
българските турци. Установяването на идентични просъветски режими в
България, Югославия, Румъния и Албания създава условия за развитие на тесни
връзки между тях.
• През ноември 1947 г. между България и Югославия е сключен договор за
приятелство, сътрудничество и взаимопомощ. От лятото на 1948 г. настъпва
рязък прелом в развитието на българо-югославските връзки, който през 1949 г.
довежда до денонсиране на съюзния договор. Нормализирането на
отношенията настъпва едва след смъртта на Сталин и особено след посещението
на съветска партийно-правителствена делегация в Белград през 1955 г.
• С подписването на мирния договор страните-победителки поемат
задълженията да подкрепят искането на България да бъде приета за член на
Организацията на обединените нации. От първата молба за приемане на
страната в ООН е от юли 1947 г. САЩ и Великобритания отклоняват
кандидатурите на България, Румъния и Унгария заради нарушаването на
човешките права в тези страни.
• След взаимен компромис в края на 1955 г. великите сили решават да
гласуват за едновременното приемане в ООН на всички страни, подали
молби за членство. На 14 декември 1955 г. Общото събрание приема за
членове на ООН 16 държави, включително България, Румъния и Унгария.
• През май 1956 г. България е приета в организацията на ООН за образование,
наука и култура (ЮНЕСКО).