Разведряване

Хелзински процес и Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа

Хелзинският процес е развитието във времето на това съвещание, първият процес се
провежда в Хелзински, където е взето решение да продължат да се провеждат такива
съвещания. През 1994 година това съвещание се трансформира в организация, която
съществува и до днес. Тя е приемник на това съвещание и се създава по особен начин
- няма учредителен акт. Ако може да говорим за разведряване, продължило
десетилетия, то това е Хелзинският процес. Юни 1966 - първото посещение на
държавен глава от Западна Европа в Москва . Това е Шарл дьо Гол , а това е и
годината, когато Франция напуска военните структури на НАТО, но не и самата
организация. Приключва с декларация, в която се говори за правото на мирно
съвместно съществуване на двата блока. По времето на тази среща дьо Гол заявява,
че никоя европейска държава не може да има адекватна политика, без да уреди
отношенията с държави от Източния блок. ПКК - политически и консултативен комитет,
който излиза с предложението да се проведе Европейски форум по проблемите на
сигурността, но на този етап съвещание не се открива . Втората половина на шейсетте
години е настъпила важна промяна във военно-стратегически план, тъй като те вече са
заменили военната си стратегия на масирано възмездие с доктрината на гъвкаво
реагиране - ограничаване на употребата на ядрени оръжия при сблъсък. Декември
месец 1967 година НАТО приема доклада Армел, който представлява изложение на
новата политика на НАТО, след като вече Франция е излязла от военните структури.
Политиката е наречена "двойното платно" - две основни цели като едната цел е да се
продължава политиката на сдържане, тоест поддържане на въоръженията, но втората
основна цел е разоръжаване. Допуска се мисълта за водене на диалог. Тази формула
на НАТО ще бъде водеща в следващите 20 години.
Други предпоставки - октомври 1969 канцлер на Германия става Вили Бранд, който
започва да провежда т.нар."източна политика на ФРГ", с които договори с Източния
блок Западна Германия урежда отношенията си с държавите от този блок.
Следващият месец започват преговори за Салт - 1 за ограничаване на ядрените
оръжия. Тези преговори са успешни, когато двата полюса подписват през 1972 два
договора, резултат от тези преговори и документ за политиката на САЩ. Март 69
година ПКК прави второ предложение, но НАТО се сдържа и обсъжда май месец 70
година на сесията в Рим съкращаване на въоръжението в Европа. 1970 - ФРГ и СССР
подписват Московският договор. Няма мирен договор между двете страни след
Втората световна, а с него се признават решенията от Постдам - двете държави
заявяват, че нямат териториални претенции. Следващият договор същата година на
ФРГ с Полша - признава границите, съгласно Постдам и регламентира преговорите с
държави от двата блока. 71 година - Четиристранно споразумение за Западен Берлин,
с него е определен статута на ЗБ - не е съставна част от ФРГ и не се ръководи от нея,
а е под контрола на четирите. 72 година - пак като проява на Източната политика на
Бранд -" Основен договор" и край на доктрината "Холщайн" - с нея ФРГ не признава
Източна Германия и прекъсва дипломатически отношения с държави, които я
признават. 73 година - договор с Чехословакия - обявява се за невалидна
Мюнхенската спогодба. С тези договори се потвърждава териториалното и
политическото статукво в Европа. Евентуални проблеми с границите в Европа са
парирани с международно правни норми. В резултат на тези договори отпадат пречки
във връзка с границите. В края на 72 година до лятото на 73 се провеждат
предварителни консултации за границите - процедурни правила, дневен ред, структура
на заседанията, вътрешната организация на съвещанието, консенсуса. Дневният ред
обхваща "три кошници". Първа е проблемите на сигурността, принципи за укрепване на
доверието и тези на взаимоотношенията им. Втора - сътрудничество в икономиката,
околната среда, наука и техника. Трета - сътрудничество в хуманитарната сфера. Тя
има отношения към правата на човека, но се договарят за сътрудничество в културата,
образованието, обменът на информация и въпросите за контактите между хората. По
тези кошници са създадени три групи и всяка има за задача да изработи проект на
текст, за да може да има какво да обсъждат на съвещанията, където присъстват
всички европейски държави, двете суперсили и всички държави от двата блока.
Единствено Албания е в политика на изолационизъм. Заседанията започват лятото 73
до 75 и са на ниво външни министри в Хелзински. Приключват със Заключителния акт
от Хелзинки - може да има реквизитите на международен договор, но не е такъв, а е
по-скоро политически документ. Защото международен договор предполага поемането
на задължения. Държавите поемат политически ангажименти и следователно могат да
се събират и да ги обсъждат. Те са с нагласата, че може да изпълнят тези
ангажименти. Има три раздела според трите кошници. Във връзка с първия раздел -
състои се от два елемента - единият е декларацията за принципите (10, които са на
МПП и са закрепени преди това в устава на ООН, но са въведени и някои нови), а
вторият е документът за мерките за укрепване на доверието - предварително
уведомяване за големи военни учения (сухопътни войски над 25 хиляди души),
предварително уведомление за предвижване на големи войски, поканване на
наблюдатели - държавата, която предприема такива маневри, трябва да покани други
страни да наблюдават, а условията как да стане това наблюдение определя тя.
Последната част от Заключителния акт - включен е раздел за по-нататъшни стъпки и
от него разбираме, че още тогава държавите участнички ще продължат диалога под
две форми и едната е на всеки три години да се провежда Общоевропейски форум, а
между тях - експертни срещи. Такава е проведена в София 86 след Чернобил по
проблемите за околната среда. Хелзинки фиксират и задачите - да се обогатяват
договореностите (да си говорят на нови теми), контрол върху изпълнението на
договореностите. Източният блок се интересува от първата, а Западният - третата.
Никой не се интересува от втората.
Още в Хелзинки решават, че следващото завещание ще се проведе 78 в Белград.
Приоритетната тема, която се обсъжда в Белград, са правата на човека и основните
свободи. Всъщност единственото решение е къде да се проведе следващото
заседание. Относно свободите имат несъгласия. След всяко заседание се приема
заключителен акт. Това, което е отразено в края е, че двата блока акцентират върху
разведряването и каква е ролята на съвещанията в него. Няма конкретен резултат от
това съвещание. Следва форумът в Мадрид - 80-83 година . Приключва заключителен
съдържателен балансиран документ - не взимат никакви решения. Международната
обстановка е много напрегната по време на форума. В Полша е установено военно
положение. Започва мандатът на Рейгън, но в обстановка, когато са блокирани всички
други форми на диалог, то Хелзинският процес не е. Но все пак се договарят за нещо
конкретно - Източният блок решава, че ще се проведе специална конференция в
Стокхолм 84-86 за първата кошница, а Западният блок иска конференция относно
третата
Форумът във Виена - заключителен акт, с който се гарантира свободата на
вероизповедание и правата на малцинствата - малцинствената проблематика. Най-
значимият принос е, че за първи път е включена процедура по мониторинг -
дипломатическа, а не правна процедура. Тя се разгръща в четири стъпки. Целта е
оказване на дипломатически натиск:
Размяна на информация - даване на отговор на запитванията
Втора стъпка - срещи за решаване на случая
Трета стъпка - привличане на още участнички
Четвърта стъпка - проблемът да се постави на общ европейски форум.
Именно на форума във Виена се оформя "човешкото измерение" на сигурността -
зачитане на основните свободи, контакти между хората.
Парижката харта за Нова Европа - има отношение към правата на човека - свободите
са неотменими или "неотемни". Тя най-напред е отговорност на държавите по
вътрешното им право. Каталог от права - изброяване на права и свободи: правото на
участие в свободни избори, правото на справедлив процес, свободата на изразяване,
предвижване, мисълта, религията и т.н. По силата й се създават постоянни институции
на съвещанието - до тук то няма постоянна структура. По този начин се подготвя
трансформирането му в организация. Бюро за демократични институции и права на
човека създава се по силата на тази харта.
1992 - Хелзинският документ - създава се длъжността на върховен комисар по
националните малцинства, укрепват се органите. Вече е възможно то да се
трансформира в организация и това става на заседанието в Будапеща през 1994.
Най-голямата регионална организация за сигурност (ОС) - 56 държави, а някои дори не
са в Европа.