ОССЕ. Връзки между сигурността и правата на човека.

Третата
кошница

След 2-та СВ остава нерешен въпроса за сключване на мирен

договор с Германия защото тя е разделена на две държави. Позицията на
СССР е, че има две Германски държави, позицията на запада е, че има една
държава, която временно е разделена на две и че нейното обединение
трябва да се възстанови чрез демократични избори. Този въпрос, както и
въпроса с променените в сравнение с предвоенното положение граници в
Европа остава нерешен. Отношенията не се развиват нормално и се стига
до договорката да не се сключва договор, а да се подпише политическо
споразумение, което да гарантира сигурността на границите. Западните
държави поставят условие – да се включи въпроса за правата на човека,
така се стига до заключителния акт в Хелзинки, подписан от 35 д-ви от
които 33 европейски + САЩ и Канада. Това не е м/у народен договор а
политически документ, който не се ратифицира от парламентите на
съответните държави. Този док-т съдържа няколко части:

1та гл.ва : Въпроси отнасящи се до сигурността – тук е включена

декларация от принципи от които д-те участнички се ръководят по между
си. Това са 10 принципа и в сравнение с декл-та на ООН от 70г. новото е
принцип №3 – неприкосновеността на границите, който прокламира
въздържание от нападение. В принцип –4 териториалната цялост на д-те
също се въвежда забрана за военна окупация или каквото и да било друго
използване на въоръжена сила в отношенията. 7-я принцип също е нов –
зачитане правата на човека и основните свободи, включително свобода на
мисълта, съвестта, религията и вярата. Тук са разписани редица принципи
на правата на човека, включени са и правата на лицата принадлежащи към
националните малцинства. В заключителния акт се декларира
привързаност към всеобщата декларация за правата на човека. Като общо
се споменават другите международни отношения и се дава примат на
хартата. /2-та пакта, декл-та и протоколите на ООН/като ако има
противоречие с др. м-ни договори, предимство се дава на текстовете от
хартата.

2-та глава казва “ сътрудничество в областта на икономиката,

науката, технологията и околната среда/

3-та глава”сътрудничество в хуманитарната и др.области”

4-та глава – “следващи стъпки”

всяка от тези глави в последствие е наречена кошница. Правата на

човека са в 1-ва и 3-та. В 3-та кошница са засегнати въпросите за
границите, културата , образованието, информацията, младежта и спорта,
свободното придвижване в Европа на хора стоки и идеи и за правата на
човека. В пасажите до културата и образованието има кратки текстове за
правата на лицата принадлежащи към национални малцинства.

1980-83г. в Мадрид се свиква 2-та среща след Хелзинки. Текста от Мадрид

се препокрива с този от Хелзинки.

86г. при коренно изменена обстановка – СССР- Горбачов е на власт,

започва перестройката, започва срещата във Виена. Тези срещи се
формират като срещи на страните участници в съвещанието за сигурност и
сътрудничество в Европа СССЕ. Тук в областта на човешките права се
съставя относително най-дългия списък в областта на религията, както и
правата на малцинствата.

1989г. приключва работата по Виенския документ. Взема се

решение да се свика същата година среща посветена на правата на човека.
90г. в Копенхаген – нова среща по т.н. “човешко изменение”. Самата
среща не завършва с някакъв документ. Тук е направена паралелна среща с
неправителствените организации, която дава възможност за включване на
десиденти от соц-те страни.

1990г. в Копенхаген обстановката е променена. Паднала е

берлинската страна и се приема документ където са разписани всички
съвременни м-у народни стандарти, отнасящи се до демократичното
управление в обществото, гражданското ръководство на силовите
министерства, върховенството на закона и спазването на правата на човека
и основните свободи. Ефективни средства на защита срещу
административния произвол.

Същата година в рамките на Хелзенския процес се приема Парижката

харта за нова Европа. В Париж се решава процеса да се
институционализира, като се учредява съвет на външните министри,
комитет на висшите служители и секретариат в Прага. Бюро за
демократични избори във Варшава и център за предотвратяване на
конфликти във Виена.

1991г. – Москва – среща посветена на ПЧ.

1992г. – Хелзинки – развиват се институциите на организацията.

– започва да се нарича ОССЕ; разписват се текстовете регламентиращи
правата на съответните министри. От 01.01.04г. Б-я прие
председателството на тази орг-я.

1992г. – към ОССЕ се прие да има Bърховен комисар за

националните малцинства с основна функция да съдейства за ранното
предупреждаване за потенциални конфликти на етническа основа и да
инициира бързи действия за предотвратяването им.
 ОССЕ има 54 Д-ви членки

Процедура – решенията се изработват по метода на мълчаливото съгласие

– само с консенсус и решенията се наричат договорености. Предлага се
текст от Д-ва или група Д-ви и по него обсъждането продължава до тогава,
докато повече нито една Д-ва не предлага промени в текста. Т.е. –
мълчаливо съгласие. Тези текстове по правило не се подписват.

Европа от Ванкувър до Владивосток – това е ОССЕ.

Защита на малцинствата в СЕ

Национално малцинство – чл.14 на ЕКПЧ и първото му

практическо приложение е 55г., когато с правят Бонско-Копенхагенските
декларации. В един и същи ден Датското правителство прави декларация,
че ще гарантира правата на немското малцинство, както и немското
правителство прави същото за датското малцинство.

1960г. – конв-та на ЮНЕСКО отново се появява национално

малцинство. В док-те на ОССЕ се говори за национални малцинства, като
в някой от първите документи се говори за регионални култури. Франция
не признава каквито и да е малцинства и в частност тя ратифицира пакта с
резерва, че не се задължава по чл.27, тя настоява за регионални култури.

Рамковата конвенция. Термина национално малцинство е двусмислен

и идва от нация – в част от страните на Европа се счита, че нация е
равносилно на етнос. В литературата се използва “етно нация”.
Германците казват, че Германска нация са всички германци,
унгарците ,сърбите, албанците и др. в този случай специалистите
разглеждат една триада:

1 нация майка – живее в държавата където е по-голямата част от нацията;

2 национално малцинство – също част от нацията но живее на
територията на друга държава.
3 Нация домакин – водещата нация във втората държава
Има и втори подход, който е по-първичен – самия термин нация
влиза в речника по време на френските мислители. Те отговарят, че
нацията са гражданите на една държава или пол. нация. Разновидност е
група, която се стреми да има своя държава. Във втория вариант –
нациоnалните малцинства са национални, като част от единната
гражданска нация и те могат да се различават по своите етнически,
религиозни, езикови характеристики от мнозинството. Турското
малцинство в Б-я е национално, защото принадлежи на българската
гражданска нация и се различава етнически от мнозинството.

В доклада който българското правителство прие за това, как

изпълняваме задълженията си по рамковата конвенция е написано, че
лицата които са защитени субекти по смисъла на рамковата конвенция, т.е.
лицата които се разглеждат като национални малцинства – това са
български граждани, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови
малцинства у нас – т.е. възприет е втория подход. Този текст бе подкрепен
от ДПС, турците, ромите. Българите в чужбина – с тях сме от една
народност и сме длъжни да развиваме всякакви връзки с тях, като ако
някъде тях ги възприемат за национални малцинства, ние разглеждаме
това като вътрешна работа на тази държава. Австрийския подход съвпада с
нашия.

РКЗНМ е обявена за подписване 1995г. а 99г. е ратифицирана от

парламента.

 тук се говори само за индивидуални права;

 няма определение за национално малцинство. КС казва “ съдържанието
което се влага в термина национално малцинство трябва да се направи
от всяка държава”
 конвенцията е рамкова, защото не съдържа самоизпълняеми разпоредби
а разпоредби от програмен тип.
 Съдържа принципи, които държавите се задължават да следват и
прилагат, вкл. и чрез мерки от законодателен тип, съобразно своите
специфични условия.
Положителните мерки са формулирани в чл.4 ал.2 – държавите се
задължават да предприемат ако е необходимо, подходящи мерки за
утвърждаване във всички области на икономическия, социалния,
политическия и културен живот на пълно и ефективно равенство на лицата
принадлежащи към национални малцинства и тези от мнозинството.
 Защита на малцинствата – исторически преглед

Малцинство за първи път се появява в договорите от Версай.

След първата СВ става ясно, че границите в Европа ще бъдат прекроени по
начин, по който ще бъдат разкъсани етнически големи маси от хора – 8
мил. Германци, 3 мил. Унгарци, 1 мил. Българи. Това е една от причините
която довежда във Версайската система от договори темата за
малцинствата да бъде засегната.

1-я договор за покровителство на малцинствата е сключен между

главните и сдружени сили – победителките и Полша- Версай – 19г. в този
договор се гарантират правата на руснаците, австрийците, германците,
унгарците, евреите и по-голяма част от текстовете са написани в текстове
на индивидуални права, но някой малцинства се разглеждат като
колективен субект. Колективни права могат да се срещнат и в договора с
Гърция. Специално за България съответния договор е Ньойския,
съответната глава “закрила на малцинствата” от чл.49 до 57, като
използваната терминология е етнически, религиозни и езикови
малцинства, като се използва и термина расови малцинства, като синоним
на етнически. Последния чл.57 се отнася до механизма за приложение –
това са ОН и постоянния съд който се въвежда в Хага. Казано е че
защитата на малцинствата е под гаранцията на ОН и че договорите за
малцинствата са от международен интерес.

1923г. след войната м/у Турция и Гърция се сключва Лозанския

договор. В него има глава за малцинствата и там пише за задълженията на
Турция по отношение на немюсюлманските малцинства на нейна
територия и това с което тя се е задължила. Гърция приема задължения за
своето мюсюлманско малцинство. И до сега тези две д-ви приемат
Лозанския договор като основа на своята политика към малцинствата.

1925г. м-у Б-я и Т-я се сключва Ангорския договор, към него има
протокол с който Б-я с задължава да гарантира правата на мюсюлманските
си малцинства, така както те са записани в Ньойския договор, а Т-я за
българските права по Лозанския договор. Казва се, какво е българско
малцинство – принадлежащите към него да са християни и да говорят
български т.е. изключени са помаците от източна тракия. Цитирайки
Ангорския договор се смята, че той е част от Версайската система за
малцинствата.

В ОН се разглеждат жалби и петиции от лица – индивидуални и

колективни, а също и от държави. Председателя на съвета на ОН, заедно с
двама члена от съвета образуват комитет на тримата по дадения въпрос и
го проучват, като представят своите заключения на съвета на ОН. За да се
започне разглеждане, трябва някоя държава членка да се произнесе, че това
е от неин интерес. По-късно предвид големия обем от жалби, към
генералния секретар се създава секция за малцинствата. Ако има
непреудолим спор м-у страни членки, той може да се отнесе до м-у
народния съд в Хага – напр. 1930г. Б-я-Г-я.

С 2-та СВ рухва цялата Версайска си-ма от договори за които сега се

приема, че нямат правна сила.

Защита на малцинствата в системата на ООН

1-я международен документ в който се появява термина малцинство е

ЕКПЧ, следващия договор е през 62г. – конвенцията на ЮНЕСКО за
борба с дискриминацията в областта на образованието. Чл.5 – правото
на лицата принадлежащи на национални малцинства да създават свои
учебни заведения, като се изисква:
1 равнището на образованието в тях да не е по-ниско от средното за
страната.
2 да включва образование за културата на цялата национална общност.
3 посещението им да бъде доброволно.
Конв. Е в сила от 62г. Б-я е страна по нея от същата година.

1966г. се обявява за подписване международния пакт за

граждански и политически права, който съдържа член 27 – МПГПП –
това е основния текст в тази област. “ В държави в които съществуват
етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата принадлежащи към
тези малцинства не могат да бъдат лишени от правото съвместно с другите
членове на своята група да имат свободен културен живот, да изповядват и
практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език”
/NB става дума за индивидуални права/.

1976г. Франческо Капатори – докладчик на ООН към

малцинствата дава определение на малцинство в контекста на чл.27 “ това
е по-малка по численост в сравнение с останалата част от населението
група, която не заема господстващо положение, членовете на която са
граждани на тази държава и се различават от останалата част от
населението по своите етнически, религиозни или езикови характеристики
и проявяват макар и косвено чувство за солидарност с цел да съхранят
своята култура, традиции, религия, език” . Капатори иска да бъдат
граждани, да бъдат с чувство за солидарност.

Асбьорн Ейде – 91-93г. пише серия от доклади и силно опростява

определението – “малцинство е група, представляваща по-малка от
половината от националната общност, която има етнически, религиозни
или езикови характеристики различни от останалите”.
 В ООН настъпва отказ от изискването за гражданство когато се
говори за малцинства. 94г. комитета по ПЧовека прави коментар на чл.27 и
в него изрично се казва, че не е необходимо, лицата принадлежащи на
малцинствата да са граждани на държавата и че “съществуването на
етническо, религиозно или езиково малцинство в дадена държава страна по
пакта не зависи от решението на тази държава а изисква, да бъде
установено на основата на обективни критерии” . статуса на малцинствата
не се дава, трябва обективно да се установи – има ли такова малцинство
или не.

Изискването за гражданство в Европа се е наложило за да се отделят

емигрантите от малцинствата.