Права на човека. Исторически преглед. Развитие на доктрината
за естествено право
Доктрината за естественото право /ЕП/ е развивана още от
Аристотел и Платон. Възгледа на Платон за идеите – “ с всичко реално има и свят на идеите – от реалните столове напр. И идеята за тях, към нормите които регулират човешките взаимоотношения и идеята за тези отношения. По принцип правото е вечно, неизменяемо и непроменимо. Човешките закони могат само да бъдат приближение към природния-естествен закон”.
Това разбиране за ЕП е влязло в някой НА. Развивайки идеята за
ЕП са стигали до извода, че на него са подчинени и боговете. Дори те не могат да променят някои неща.
Християнските философи в новата история, които са
развивали своите идеи върху връзката на божественото и земния свят, на практика също са се изявявали като представители на доктрината за ЕП, като ясно са посочвали бог като източник на това право и в божието слово изразявано чрез устата на пророците и 10те божи заповеди са формирани правила за поведение, представляващи си-ма от непроменими правила. Човешките закони не трябва да бъдат в противоречие, а трябва да се приближават до божествените.
По късно се появява школата на рационалистите с
представител Хуго Гроци – те се приближават до гърците и смятат че има естествени закони, които дори бог не може да промени. – това е по времето на късното възраждане – 17в. В Западна Европа възниква реакция с/у претенциите на католическата църква, която развива идеята, че папата е наместника- представител на бог на земята и това намира своите форми в опрощаването на греховете и инквизицията.
Рационалистите смятат, че съществува вечно ЕП, което не може да
бъде променено от бог.
ЕП се развива и от някой философи - Джон Лок –
основоположник на либерализма – 1718г. Развива възгледа за естествената държава. Разглежда естествената държава като една идеализация, като нещо, към което хората би трябвало да се стремят. В тази държава, хората са се обединили да живеят под едни общи закони, за да се гарантират на всеки един от тях основните човешки права, които са неотменяеми и неотменими и като такива основни човешки права той назовава правото на живот, на свобода и на собственост. Идеята за държавата е подчинена на идеята за съхранението и спазването на човешките права. От тук според Лок, ако властващите нарушат основните човешки права, то индивидите имат право да се разбунтуват и отхвърлят деспотичното им управление. В съвремието се вижда, как тази възможност се среща в преамбюла на всеобщата декларация за правата на човека /ВДПЧ/.
Жан Жак Русо – развива възгледа за обществената воля.
Чрез обществения договор, членовете на обществото обединяват своите воли в обществена воля и по-нататък всеки подчинява своята воля на обществената по силата на обществения договор. Носителя на тази воля е корпоративното тяло на народа и на тази воля принадлежи върховенството. Различните форми на държавно управление и институции могат да бъдат само изпълнители на народната воля. 2
Права на човека. Основополагащи декларации- магна харта,
френска ДПЧ и гражданина, американска декларация за правата
Английската традиция за правата на човека е най широката
и старата. Нейните основи се поставят с магна харта – споразумение м/у английския крал Джон и разбунтувалите се срещу произвола му барони /условно споразумение/ това е акт на самия крал. В основата на магна харта /голямата харта/ е че има права, които и краля не може да наруши-идеята на ЕП и по специално, тя гарантира правото на живот, в смисъл ,че никой не може да бъде лишен от него без постановена присъда, нито да бъде лишаван от свобода, нито да бъде малтретиран /освен в случаи на предателство/.
Заложена е още една концепция – за обвързаност на правото
и задълженията- има текст че не може да се събират данъци без представителство. Този въпрос пряко касае цялото съсловие. По това време вече е съществувал съвет при краля, в който са били представени аристокрацията и градското съсловие. Те са плащали и данъци. Този текст подсказва, че селското съсловие няма защо да плаща данъци, ако не е представено в съвета.
17в. Във Великобритания се води борба за надмощие м/у
краля и парламента. Има 2 документа:
1 – Петиция на правата – 1681г. се изброяват редица права на
човека със съвременно значение – произволен арест, произволно задържане, нарушаване правото на свобода, и новия крал поема задължението да ги спазва.
2 – британска декларация за правата – петицията на правата
решава, че парламента ежегодно определя средствата необходими за войската и по този начин ограничава властта на краля.
Почти по същото време английския парламент приема един
закон “хабеас корпус” /да имаш тялото си/. Това е принцип, който е залегнал в последствие в американската конституция, както и е заложен във всички съвременни документи за правата на човека. Смисъла е, че всеки ако бъде задържан има право да поиска и да бъде изправен пред съдия и да обжалва законността на задържането си. Тук не се поставя въпроса дали той е виновен или не, а само – има ли законни основания за задържането или не. Закона предвижда съдията да определи срок за насрочване на делото по същество – без забавяне т.е. така да се даде гаранция срещу неправомерното задържане под стража.
Франция – великата френска революция- 1789 – френския
парламент приема декларация на правата на човека и гражданите /ФДПЧГ/. Текста на декларацията е написан от Марат, но в нея може да се види отражение на идеите на Русо. Идеята за гражданството е водеща във френското просвещение. Част от френските просветители са разсъждавали за обществото което трябва да бъде установено след преустановяване съществуването на монархията – там имаме монарх и поданици – отношения на подчиненост и те развиват идеята за република в която всички са граждани с еднакви права и задължения. В тази декларация са провъзгласени редица права, които влизат в днешния списък на правата на човека – живот, свобода, свободен израз на мнение, подчертано е до къде се простират правата на всеки- “всеки има право да ползва всички права и свободи, които могат да бъдат ограничавани само до толкова, доколкото това е необходимо за да могат другите да се ползват от същите права и свободи. Ограниченията могат да бъдат само такива, каквито са предвидени в закона. Правото на всеки свършва там, където започва правото на другия. Правата не са неограничени и безусловни – редица от тях е необходимо да бъдат ограничени по силата на обществения договор за да не се достигне правото на един да доведе до ограничаване правото на друг. Има и безусловни права – свободата от робство, но има и такива, които в съответствие с днешните стандарти подлежат на ограничения – правото на изразяване; на мнения; на сдружаване.
Под влияние на британската и френската традиция се
развиват идеите на американската. Там важно място заема декларацията за независимостта написана от Т.Джеферсън, приета е от конгреса на 13те съединени държави в Америка. Тук имаме пряка реализация на идеите на Лок: в началото се казва “ние смятаме, че са видни от само себе си истините – всички хора са създадени равни, а техния създател ги е дарил с неотменяеми права между които правото на живот, свобода и стремеж към щастие” – това е триадата на Джеферсън. Това са неотменяеми права – постигнато е равенството между хората на Франция. По нататък се вижда “защото трябва да се отделим от владението на краля” – в духа на Лок – ако правата на индивидите се нарушават, те могат да се надигнат срещу него. “ и за да се гарантират тези права, хората си избират управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните” – обществения договор. Американска декларация за правата на човека- това са първите 10 поправки /добавки/ към американската конституция- 1787г., декларация – 1791г.
1та добавка – провъзгласява свобода на религията, словото,
правото на свободно сдружаване, правото на петиции към правителството;
2-та – правото да се носи оръжие
4-та – гарантира неприкосновеността на личността, на жилището,
книжата, имуществото. Тези права не могат да бъдат нарушавани чрез необосновани арести, обиски или необосновани съдебни решения.
5-та – никой не може да бъде заставен да свидетелства с/у себе си.
Никой не може да отговаря два пъти за едно и също престъпление. Никой не може да бъде лишен от собственост без съдебен процес. Ничия частна собственост не може да се вземе за обществено ползване без справедлива компенсация.
6-та – във всички случаи на углавно съдебно дирене, обвиняемите
имат право на бърз и публичен съдебен процес от съда на безпристрастни съдебни заседатели.