ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ГР. ПЛОВДИВ
ФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА

Тема: Юридическо лице - понятие,

историческо развитие. Видове юридически
лица.

Изготвил: Гергана Красимирова Прагова

Специалност: Бизнес информационни технологии, II-ви курс
Факултетен номер: 2001562001

СЪДЪРЖАНИЕ
1. Понятие и общи разсъждения.
2. Проследяване на историческото
развитие на юридическото право.

3. Видове юридически лица.

Понятие и общи разсъждения.

2|Страница
I. Юридическото лице или още правното
лице е фикционна организация на хора с установено устройство и
обособено имущество, призната по силата на закона за самостоятелен
носител на права и задължения.

II. Юридическите лица биват:

 по силата на публичното право – държавни, общински и други

общински съвет, държавни и общински предприятия за осъществяване на
стопанска дейност;
 по силата на частното право – корпорации, кооперации, сдружения с
идеална (нестопанска) цел (сдружения и фондации), търговци (търговските
дружества) без едноличните търговци и т.н.

Говорейки за общата класификация на правните субекти, те се разделят

на физически и юридически лица. Така поглеждайки в гражданското право,
юридическото лице е правна категория, чието съществуване е предизвикано от
разрастването на гражданския оборот. Юридическото лице е значима в
практическо отношение правна конструкция, тъй като огромна част от
гражданския оборот минава именно през него. То е едно правно творение, на
което основните предимства са няколко, като едно от тях е това, че
юридическото лице дава възможност за събиране на големи средства.
Юридическото лице дава възможност за обособяване на имуществото на
участващите в него от това на самото юридическо лице. По този начин всеки
един участник в юридическото лице има лична собственост, която е независима
от собствеността му в юридическото лице. За утвърждаване на категорията
“юридическо лице” най-съществен принос имат трудовете на канонистите,
които използват достиженията на Римското право и развиват теорията за
юридическото лице.

Юридическото лице е значима в практическо отношение правна

конструкция, тъй като огромна част от гражданския оборот минава именно през
него. Юридическото лице е едно правно творение, на което основните
предимства са следните:

3|Страница
 В съвременния правен оборот доста често се оказва непосилно за отделните
правни субекти самостоятелно да задоволяват интересите си, докато
юридическото лице дава възможност за събиране на големи средства.

 Така набраните средства се упражняват много по-рационално чрез

разделянето на собствеността от управлението при юридическите лица.

 Юридическото лице дава възможност за обособяване на имуществото на

участващите в него от това на самото юридическо лице. По този начин
всеки един участник в юридическото лице има лична собственост, която е
независима от собствеността му в юридическото лице. Т.е. съответното
юридическо лице поначало не отговаря за правата и задълженията на
участниците си, а участниците в юридическото лице, отговарят до размера,
до който са участвали в него. Казаното важи за ООД, АД и т.н., но
събирателното дружество е подложено на друг режим.

От всичко казано дотук, може да се даде и едно меродавно определение

на понятието “юридическо лице” – това е социално образувание, което е
създадено по предвидения в закона ред, за да придобива права, да поема
задължения и да извършва правни действия/да отговаря по тях чрез своите
правни органи.

Друга характеристика на юридическото лице е персоналният и

материалния му субстрат. Под материален субстрат трябва да се разбира
имуществото на юридическото лице. Под персонален състав на юридическото
лице се разбират следните две неща:

 Корпоративният му състав, когато между членовете му съществува

членствено правоотношение
 Съществуват и юридически лица, които нямат корпоративен характер, но
въпреки това също имат персонален субстрат – напр. университетите.

4|Страница
Проследяване на историческото
развитие на юридическото право.

Терминът “юридическо лице”, признат и утвърден днес в

българската правна литература е превод от френския термин “personne
juridique” и от немския – “Juridische Person”. Юристите в САЩ употребяват
термина “corporation”, а в английското право юридическите лица се назовават с
термина “company”. Съществуването на разнообразни сдружавания ни се
разкрива още от далечна древност, чрез най-старите исторически и правни
паметници. Най-старият познат законодателен паметник – законникът на
Хамураби (около 2300 г. пр. Хр.), урежда вече доста подробно дружествата като
особен вид договор и доказва широкото разпространение в Древен Вавилон на
сдружаванията като първична форма на обществени групировки.
Сдружаванията не са били непознати и на всички останали народи на най-
древните култури и най-старите цивилизации. Тяхната наличност и правно
регулиране са документирани от исторически и правни паметници на тези
народи, като например тези на евреите, чието право в това отношение разкрива
много допирни точки със законника на Хамураби, тези на египтяните и особено
на финикийците.

През античните времена единствено в Рим сдружаванията достигат до

сравнително най-широко и най-разнообразно развитие. Римските исторически и
правни паметници разкриват най-напред доста многобройни и разнообразни
форми на сдружавания от частноправен характер. Това са преди всичко
обикновените дружества – societates – установени с дружествен договор и
регулирани от частното право. Но, покрай тези чисто частноправни
сдружавания, Древен Рим разкрива още от най-стари времена фактическата
наличност и на други, които, под формата на различни видове корпорации,
надхвърлят рамките на частното право и усвояват множество публично-правни
елементи. Такива са особено колективните организации на жреците (collegia
sodalitates) и даже доста многобройните занаятчийски корпорации, познати още
от Древен Египет. Римляните достигат дори до оформянето на чисто
публичноправни обществени групировки, проявяващи се в особена
диференциация на общата държавна организация. Това са на първо място

5|Страница
общините – civitates municipia – които, покрай някои други публичноправни
тела, са познати още на античното римско право. Понятието “юридическо
лице” не е познато на Римското право. Макар по това време в Рим да са били
познати корпорациите, последните са били правоспособни само в
имущественото право и като изключение са имали право на име/могли са да
бъдат патрони на освободените от тях роби. В Римското право корпорацията е
възниквала с постигане на съгласие на поне трима членове-учредители за
създаването й. Фондацията се е появила чак по време на Християнството.

Същинските средни векове, които настъпват след приключване на

варварските нашествия и окончателното политическо установяване на
германски и славянски племена, способстват за фактическото развитие и
повсеместното разпространение на най-разнообразни обществени групировки и
единства. Според проф. Венелин Ганев средните векове са онази епоха в
историческото развитие на човечеството, в която възникват по-голямата част от
съвременните обществени групировки и се установяват всички техни основни
начала. Както изяснява проф. Венелин Ганев този необикновен разцвет се
намира във връзка със съсловната организация на тогавашния държавен,
политически, обществен и стопански живот, във връзка с религиозните
концепции на католическата църква и нейната всемирна, но единна
организация, във връзка със съвместното съжителство на римски и германски
асоциационни форми и тяхното взаимно влияние и т.н.

През средните векове, особено след като робството започва да отпада напълно
и след като възниква един по-засилен стопански обмен, възникват и се оформят
множество обикновени граждански дружества – различни видове земеделски
дружества, събирателни, днешни командитни и даже акционерни дружества.
Тогава възникват и се оформят различни видове съсловни и професионални
градски корпорации, църковни и манастирски корпорации на духовници,
религиозни общини, градски общини и съюзи между тях.

Възникването и оформянето на тази по-специална категория обществени

групировки и обществени единства се дължи преди всичко на християнството и
на неговите концепции, разкрили възможността да се посветят определени
блага и ценности да служат на религиозни или благотворителни цели като се
приобщят към вечното и безсмъртно име на някой светия-покровител и се
отдадат на някое църковно или манастирско учреждение, установено от
църквата и посветено на същия светия. Възникнали първоначално като чисто

6|Страница
религиозни инициативи, учрежденията и фондациите започват постепенно, още
през средните векове, да се откъсват от църквата и да усвояват днешния си
светски, но все пак абстрактен вид.

Новите времена довършват развитието на обществените групировки и

единства, започнало през средните векове. Те разкриват отпадането на някои
форми на обществено единство (основно на тези, свързани със съсловната
организация на средните векове). Но те свидетелстват и за запазването на
множество други форми, както и тяхното по-съвършено оформяне, съобразно с
новите обществени и стопански условия и с новата държавно политическа
организация. През Средновековието първите юридически лица възникват като
религиозни, занаятчийски или търговски сдружения.

Едва през XIX век юридическото лице се утвърждава и получава правна

уредба, която първоначално се формира във връзка с правния режим на
юридическите лица. Юридическите лица стават легални именно с признаването
качеството “юридическо лице” на търговските дружества. В последствие
възникват и юридическите лица с идеална цел, като понятието “юридическо
лице”, заедно с понятията “субективно право” и “правоотношение” е един от
основните китове на днешната цивилистика. Най-новите времена бележат
значително засилване на публично-правните тежнения при възникването,
оформянето и развитието на обществените групировки. Това засилване учените
обясняват или с оформянето на все по-многобройни обществени групировки,
установени като резултат от по-голямата диференциация на държавната
организация и с все поглъщащата държавна деятелност, или с поставянето на
много чисто частноправни обществени единства върху публично-правна
основа.

7|Страница
Видове юридически лица

Юридическите лица на държавни органи спомагат за осъществяването на

държавната власт, която е основна публична власт. По правило държавните
органи, които имат изрично призната правосубектност на юридически лица са:
Народното събрание, Министерския съвет, всяко едно отделно министерство,
държавните агенции, изпълнителните агенции, комисии, областни
администрации, отделните общини. Всички съдилища са юридически лица.
Юридическите лица на държавни органи биват образувани с едностранно
властническо решение, чрез закон или друг индивидуален властнически акт.
Юридическите лица получават имущество от държавата при своето образуване
и са на определена бюджетна издръжка. Те не формират собствени приходи, а
получават ежегодна субсидия от държавния бюджет. Изключение правят
общините и изпълнителните агенции, които формират своя бюджет частично от
собствено приходи.

Юридически лица на недържавни публични организации също така

изпълняват публични функции, но извън държавата. Публичните функции,
които те осъществяват, представляват реализация на гарантираните от
Конституцията основни права и свободи. Тези юридически лица се образуват
доброволно от своите учредители, които внасят и имущество на юридическото
лице. Най- типичните недържавни публични организации са политическите
партии, синдикалните организации и религиозните общности като тяхната
дейност се регулира от специални закони.

Видовете юридически лица се определят в зависимост от различни

критерии, които са следните:

1.В зависимост от това, дали осъществяват властнически функции,

юридическите лица биват:

а) юридически лица на публичното право – тук спадат държавните

учреждения (БНБ, общините, министерствата и пр.), които от една страна са
подчинени на публично-правните норми, но като носители на права и
задължения, имат и частно-правен режим;

8|Страница
 б) юридически лица на частното право – към тях могат да бъдат отнесени
търговските дружества, кооперациите, сдруженията, фондациите, партиите и
т.н.

2.Друго деление на юридическите лица, е в зависимост от дейността,

която осъществяват и отрасловата им принадлежност. Тук различаваме:

а) юридически лица на търговското право

б) юридически лица на гражданското право

Такова едно деление не би било вярно, тъй като търговското право не е

отделено от гражданското право и следователно не може да се прави такова
деление. Вярно е друго – критерий за това деление е видът на дейността, която
осъществява юридическото лице, а оттам и неговото предназначение, т.е.
критерий за разграничението не може да бъде отрасловата принадлежност на
съответното юридическо лице. Следователно делението, базирано на вида
дейност на юридическото лице, ще бъде следното:

а) стопански юридически лица – търговски дружества, кооперации и т.н.

б) юридически лица с нестопанска цел – фондации, сдружения и пр.

в) юридически лица, които указват публични услуги – университети,

болници, социални заведения.

Тук разграничението на юридическите лица на стопански и нестопански,

се натъква на следната трудност – от една страна част от стопанските
юридически лица не формират и не разпределят печалба, защото не искат, а от
друга страна – при определени предпоставки, на юридическите лица с
нестопанска цел е разрешено да осъществяват стопанска дейност. По ЗЛЗ
организациите, които предоставят публични услуги, се обособяват в публични
юридически лица, но прилагането изцяло на стопанска дейност би довело до
промяна на предназначението им (3, ал. 4).

3.Друга класификация от гл.т. наличието или отсъствието на личен състав е:

а) корпорации – те включват някакъв тип обществена групировка на

членовете си и имат органна структура. Това са колективните правни субекти.
Тук влизат акционерните дружества, кооперативните сдружения, сдруженията с

9|Страница
нестопанска цел, партиите и пр. Техни членове могат да бъдат физически или
юридически лица, както и физически, и юридически лица едновременно;

б) учреждения и фондации – тук влизат университетите, БНБ и пр.

Тази класификация обаче е условна, защото напр. при едно ЕООД/ЕАД се

поставя въпроса, дали те са корпоративни или не. При тях няма членска маса, а
има едно лице, което притежава целият капитал. Това лице е различно от
юридическото лице на ЕООД/ЕАД. От друга страна, колкото и да не прилича
това дружество на корпоративно, то е мислено като такова. Правното значение
е огромно, тъй като има съществени различия във възникването на двата вида
юридически лица – корпорациите възникват или по нормативно-контролната
система, или по лицензионната система, докато учрежденията и фондациите
възникват по разпоредителната система.

4.В зависимост от правото на собственост юридическите лица се делят на:

а) частни

б) общински

в) държавни

Ограничен брой юридически лица са такива, които притежават право на

собственост върху вещите, които са апортирали в него, но има и юридически
лица – публични търговци (62 ТЗ), които не притежават собственост, а само
право на владеене и ползване върху вещи държавна собственост. Следователно,
когато вещи, публична държавна собственост, бъдат внесени в друго
юридическо лице, те не могат да станат негова собственост. От всичко това
може да се направи извода, че разграничението на юридическите лица ще е
следното:

а) юридически лица със своя собственост

б) юридически лица, които упражняват правото на собственост;
Друго деление на юридическите лица е на:
а) първични юридически лица – онези, които са формирани директно от
физически лица или от държавата
б) производни юридически лица – тези, които имат за членове други
юридически лица.

10 | С т р а н и ц а