Тема 3

Историческо развитие на договорното право

1. Историческо развитие на договора в Древността.

В Древността отделният човек малко е създавал ПиЗ за себе си или даже въобще не е създавал
такива. Правилата, на които той се е подчинявал, са произтичали преди всичко от положението, при
което той се е родил, а по-късно от тези разпореждания, които му е давал ръководителят на
фамилията, на която той е бил член. Такава система е оставяла твърде малко простор за договора.
Доколкото може да се разбере от достигналите до нас сведения за Древността, членовете на една
фамилия не са имали правоспособност да сключват помежду си договори. Положителният дълг
произтичащ от доверието на един човек към думите на друг принадлежи към най-бавните победи в
прогреса на човешкото общество. Сведенията за Древността ни дават възможност да мислим, че
човешкият ум в тези далечни времена твърде малко е бил привикнал да дава такава цена на
обещанието, каквато днес ние му придаваме.
2. Историческо развитие на договорите в Римското право.
В римското право договорът е бил най-важният източник на облигационни отношения. По своята
същност договорът бил признато от цивилното право съглашение, скрепено с иск, което поражда
облигационна връзка. До самата идея, че договорът е резултат на съгласуваните волеизявления на
страните, се е достигнало постепенно след продължително развитие. В древното римско право до
юридическо обвързване се е стигало чрез извършване на определен ритуал чрез произнасяне на
точно определени соленелни (тържествени) формули и именно този ритуал и соленелните фрази са
имали обвързваща сила. Едва в последните столетия на републиката, когато наред със соленелни
актове, получили юридическа санкция и определен брой неформални съглашения, постепенно се
стигнало до разбирането, че договорът по своята същност е едно съгласие на страните.
Разширяването на римската държава довело до увеличен стокообмен. Развитият стокообмен
изисквал бързина при сключване на договорите, а извършването на формални актове било свързано с
голяма загуба на време. Това довело до отпадане на някои формални договори (заем) и до
санкциониране на неформални съглашения.
Най-важните договори, чрез които се извършва стопански обмен, започнали да се сключват без
спазване на определена форма – покупко-продажбата, наемът и дружеството се сключвали с
простото съгласие на страните. Съгласието на страните (консенсус) било напълно достатъчно, за да
се породи исканото от тях облигационно отношение от там и наименованието на тези договори -
„консенсуални договори“.
Наред с консенсуалните договори се появили и реалните договори (обикновеният заем, заемът за
послужване и др.) За сключване на тези договори било необходимо освен съгласието на страните и
предаването на вещта, която била предмет на договора. Постепенно формалните договори от части
били изместени от неформалните. Вследствие на класическото право икономическият упадък на
робовладението дал отражения и върху правната уредба на договорите. Стройно изградената система
на договорите на класическото римско право постепенно изчезнала. Вследствие на класическото
право за договори са били признати почти всички съглашения, които пораждат правни последици. За
продажбата на недвижимости император Константин установява като задължителни изисквания
както писмената форма на договора, така и вписване на същия договор в надлежен регистър.
Съвременното договорно право се е зародило в Европа в края на 11-ти и началото на 12-ти в. Това е
била епоха, когато е възникнала западната вяра в автономията на правото; в неговия професионален
характер; в неговата цялостност като система от институти и като съвкупност от знания. Именно
тогава започнали да се формират съзнателно интегрираните правни системи - първоначално в
църквата, после в различни светски политически образувания – кралства, градове, феодални
домейни. Тогава са придобили структура семейното право, търговското право и други. Глосаторите
(юристи) от края на 11-ти и 12-ти в. събрали разнообразни положения на римските юристи, отнасящи
се до договорното право и тълкувайки ги, изработили общи понятия и принципи, които, както те
предполагали, имплицитно се съдържали в тях.
3. Договорите през Средновековието.
С развитието на градовете е свързан прогресът на средновековната търговия и развитието на
договорното право. Търговците през Средновековието са били принудени да търсят капитали извън
собствените си ресурси. По тази причина били създадени много форми на договора за заем. Извън
обикновения заем трябва да се отбележи морският заем. Оригиналността му се състои в това, че
изплащането му е обвързано с пристигането на кораба и прекарвания в него товар невредими. Така
тези заеми почти винаги се ограничават до едно пътуване или по точно до едно отиване и връщане.
Тези пътувания представляват главната форма на търговско плаване през Средновековието.
През Средновековието се създават различни типове съдружия, чрез които търговецът си създава
делова мрежа. Около някои лица, фамилии и групи се развиват комплексни и могъщи организации,
които обикновено носят името – компании в съвременния смисъл на думата. Тези компании се
основават на договори, които обвързват договарящите се страни за дадена търговска операция или за
определен период от време. В Средновековието били сключвани договори най-често с търговски
характер между крале или между градове.
4. Историческо развитие на българското договорно право от началото на XIX в. до XXI в.
След Освобождението на България се приема Търновската Конституция, ЗЗД, Търговският закон и
чрез тези актове основно се уреждат въпросите, свързани с договорите в един много дълъг период от
време.
След 09.09.1944 г. и победата на социализма в България, този ЗЗД е отменен и е приет нов, който
отразява социалистическите обществени отношения. От средата на XX в. до 90-те г. на XX в. в
България съществува централизирана планова икономика. Изключително голямо значение има
държавният народостопански план и стопанските субекти трябва да се съобразяват с него. Поради
тази причина възможностите за проява на автономия на волята и свобода на договарянето са
ограничени. Промяна настъпва с промяната на обществените отношения в България в началото на
90-те години на XX в. В КРБ се прие, че икономиката на България се основава на свободната
стопанска инициатива. По този начин се разкриха големи възможности както за развитието на
пазарната икономика, така и за развитие и на договорното право, основано на волята на автономията
и свободата на договарянето.