ИЗВОРИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА И ПРАВО

Синтагма на Матей Властар

Синтагмата (сборник със законови текстове, законодателен лексикон) е
създадена във Византия от църковния служител йеромонах Матей Властар.
Този сборник се нарича още Азбучна Синтагма, тъй като съдържанието на
сборника е подредено по раздели съобразно буквите от гръцката азбука. Така
са се получили 24 раздела. Синтагмата обединява в себе си норми от
каноническото (църковното право), наказателноправни и гражданскоправни
разпоредби. Предполага се, че Синтагмата е преведена и започва да се
използва в българската средновековна държава след 1345г. при управлението
на цар Иван Александър, като са направени голямо количество преписи.
Препис от Синтагмата на български език се съхранява в библиотечния фонд
на Рилския манастир.
По своето съдържание Синтагмата обхваща 24 раздела, а във всеки раздел
има различен брой по-малки структурни единици- глави, общо 303 за целия
сборник. Осемдесет от тях са посветени на църковното право, тридесет и една
уреждат гражданскоправна материя, а осемдесет и една глави са със смесено
съдържание.
За целите на изучаването на българското средновековно право интерес
представляват тези части на материята, които уреждат: обмена на
материални блага (облигационно-правна материя), семейноправни
въпроси и наследственоправна материя, както и наказателноправна
проблематика.
В Глава 2 се регламентират договорът за заем и залог, както и някои
семейноправни въпроси и по-специално сключването на брак и създаването
на семейство.

1
 В Глава 4 от Първи раздел се регламентира договора за продажба в
класическите параметри на това съглашение- консенсуална двустранна
правна сделка между продавача и купувача на определена вещ. Уредена е и
хипотезата за разваляне на договора при недееспособност на една от
страните. Също така недействителен е договорът и се налагат санкции на
търговци, които извършват спекулативни продажби- когато земеделски стоки
се задържат в складовете с оглед на бъдещо повишаване на цените при по-
слаба реколта.
По отношение на наследственоправната материя в Синтагмата се
регламентират т. нар. запазени части за низходящите наследници на
наследодателя. Съгласно разпоредбите запазената част зависи от броя на
децата. Когато те са от едно до четири, тяхната запазена част е една трета от
наследството. Когато децата са пет и повече, те получават половината от
имуществото на наследодателя.
В Глава Пета се уреждат наказателноправни въпроси и по-специално най-
тежките посегателства срещу личността- убийствата. Съобразно формите на
вината (умисъл или непредпазливост) се регламентират „волни” и „неволни”
убийства. Характерно за този исторически извор и предвид периода, в който е
създадена е, че нормативната регламентация не е достатъчно точна и липсва
познатото в модерните наказателни закони прецизно разграничаване на
формите на вината съобразно ясни критерии. Налагането на наказания за
извършени убийства също носи отпечатъка на своето време. Провежда се
избирателна правна уредба съобразно общественото положение и
материалното състояние на извършителя. Интересна особеност при
наказването на убийствата е, че се предвижда изгаряне на клада на този,
който убие свой сродник, включително и низходящ роднина.