ЕСНАФСКИТЕ

ОРГАНИЗАЦИИ
НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАНАЯТЧИИ
Обща характеристика на еснафските
организации
➢Представляват производствено-териториални самоуправляеми общности;
➢Еснафската организация обединява лица, които упражняват един и същи занаят
или се занимават с търговия в съответното населено място;
➢Участието в еснафа е условие за правото на едно лице да упражнява определен
занаят;
➢Възникват през XIII в. под името тайфи;
➢Българските еснафски организации представляват корпоративни общности, които се
развиват под влияние на арабско-турските руфети и на западноевропейските цехови
организации; има други хипотези;
➢Покровителствани от султанското правителство.
 ➢Еднообразна и ясна;
Структура Кондика
Лонджа ➢Степени на старшинство;
на еснафа ➢Процедура по
произвеждане на майстори;
Устабашия ➢Управител на еснафа –
протомайстор; негов пръв
помощник е егитбашията;
1-годишен мандат;
Егитбашия
майстори ➢Колективен орган на
управление – общо
Баш калфи събрание;
калфи Чауш ➢Еснафски устав – кондика;
➢Санкциониране на
чираци нарушенията на
вътрешния еснафски ред.
 Заключение
➢Българските еснафски организации се оформят като автономни общности,
извоювали си самостоятелна администрация и управление и съдебна
компетенция при разрешаването на въпроси вътре в еснафа.
➢Еснафите трябва да се ръководят от нормите на еснафското право, което се явява
част от българското обичайно право.
➢Османската държава допуска съществуването на елементи на българска държавност
(българските общини, религиозните общини, еснафските организации), което
спомага за запазването на българското обичайно право и нашият народ получава
възможността да урежда частноправните си отношения съобразно неговите
норми.

*Токушев, Д. История на средновековната българска държава и право, С.: Сиби, 2009, 252-256.