ЕСНАФСКИТЕ

ОРГАНИЗАЦИИ
НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАНАЯТЧИИ
Обща характеристика на еснафските
организации
Представляват производствено-териториални самоуправляеми общности;
Еснафската организация обединява лица, които упражняват един и същи занаят
или се занимават с търговия в съответното населено място;
Участието в еснафа е условие за правото на едно лице да упражнява определен
занаят;
Възникват през XIII в. под името тайфи;
Българските еснафски организации представляват корпоративни общности, които се
развиват под влияние на арабско-турските руфети и на западноевропейските цехови
организации; има други хипотези;
Покровителствани от султанското правителство.
 Еднообразна и ясна;
Структура Кондика
Лонджа Степени на старшинство;
на еснафа Процедура по произвеждане
на майстори;
Устабашия Управител на еснафа –
протомайстор; негов пръв
помощник е егитбашията;
Егитбаши 1-годишен мандат;
майстори я Колективен орган на
управление – общо
Баш калфи събрание;
калфи Чауш Еснафски устав – кондика;
Санкциониране на
чираци нарушенията на
вътрешния еснафски ред.
 Заключение
Българските еснафски организации се оформят като автономни общности, извоювали
си самостоятелна администрация и управление и съдебна компетенция при
разрешаването на въпроси вътре в еснафа.
Еснафите трябва да се ръководят от нормите на еснафското право, което се явява
част от българското обичайно право.
Османската държава допуска съществуването на елементи на българска държавност
(българските общини, религиозните общини, еснафските организации), което
спомага за запазването на българското обичайно право и нашият народ получава
възможността да урежда частноправните си отношения съобразно неговите
норми.

*Токушев, Д. История на средновековната българска държава и право, С.: Сиби, 2009, 252-256.