История на българската държава и право (19.10.

Царски грамоти

Тези грамоти са изключително важен домашен извор за историята на

българската средновековна държава и за нейната институционална система
(държавни институции, администрация, териториалното разделение на
държавата). Тези грамоти се издават от канцеларията на българските царе
в периода XIII-XIV в. Освен че става въпрос за автентични документи,
фиксиран адресат, автор, съдържат определени разпореждания на царете,
свързани с определени субекти, към които са насочени тези грамоти.
Дават съществена информация във връзка с развитието на данъчната
система и формите на феодална собственост и различните привилегии
имунитети (правно-политическа категория за съответни правни субекти),
които са съществували в този исторически период. Ценна информация
относно административно-териториалното деление в държавата.
Поради спецификата на нашето историческо развитие (регрес в
определени периоди), за съжаление,3 в днешно време са запазени много
малък брой царски грамоти (7): Ватопедска и Дубровнишка (ИА2), две
грамоти от 40-те на 14. в. (Иван Александър) – Зографската грамота (1342)
и Мрачката грамота (1347), две грамоти на цар Иван Шишман – Рилската
грамота (1378) и Витошката грамота (1382), спорната Виргинска грамота
на цар Константин Тих Асен. Предполага се, че става въпрос за
компилация на фрагменти от отделни грамоти, които са представени за
една самостоятелна, съдържа ценни сведения. В грамотата се посочват
определени дарения, които се правят на манастира „Св. Георги“ край
Скопие.

Детайли за специфичното оформление на грамотите

Всяка една грамота има уникален формат, особеностите ѝ зависят от

съдържанието ѝ и момента на издаването на грамотата. С най-внушителен
размер е Рилската грамота, чиято дължина е 167 см и широка около 30 см.
В тази грамота са фиксирани, изброени тези феодални владения, които се
предоставят на манастира, и съответните данъчни облекчения, с които се !
удостоява светата обител!. В нея са посочени тези привилегии чисто
юридически, свързани с осъществяване на търговска дейност, с оглед
акумулиране на доходи (Рилски манастир). Различни категории данъчни
служители, част от държавната администрация, отговорни за събирането
на различни категории данъци. Дава ни ценна информация за особеностите
на администрацията на БД, служителите, отговорни за събирането и
съхранението на данъчните задължения.
Царските грамоти се подразделят на два вида. На първо място, това
са грамотите за предоставяне на права и привилегии на чуждестранни
търговци (търговски субекти), тъй като в този период с оглед по-голямото
удобство в процеса на търговското …, тези търговци са се обединявали, за
да могат удобно да комуникират с БД. Типичен пример в това отношение
са Дубровнишката грамота и Брашовската. В тези грамоти се предоставят
особени привилегии при осъществяване на търговската дейност на такива
обединения от търговци, съответно от Дубровник и Брашов.
В Дубровнишката грамота се посочва конкретно, че дубровнишките
търговци имат право на свободна търговия на цялата територия на БД с
каквито и да било стоки. Посочват се и териториалните предели на правата
им: от Бдин до Браничево и Белград, също така в Одрин, Димотика,
Скопската област, Солун и Боруй (Старозагорска област), а също така и в
Арбанашката земя (Албания). Придобиват се точни знания за
териториалните предели, върху които се е простирала юрисдикцията на
българската средновековна държава, населена с компактно българско
население, съответната административна структура, местно
самоуправление. В тази грамота има стандартното изречение, което се
мултиплицира в грамотите от този тип (привилегии за търговци): „Този,
който напакости на търговците, където и да било, той се счита за
противник на царството ни. Голям гняв ще изтърпи и не ще има милост
има за него.“
Грамотите са красиво оформени с оглед на това да се подчертае
дарствения им характер. Те са познати с наименованието „хрисовули“
(златопечатни документи/съдържащи златопечатни слова). В края на
документа е поставен златният печат на царете, фиксиращ царската воля,
за да се покаже височайшата владетелска/царска милост, с която се
извършва този дарствен акт. Особено характерна в тази връзка е именно
грамотата на цар Иван Асен II, с която се предоставят определени
привилегии и вещни права на Ватопедския манастир в Света гора. С нея се
предоставя във владение на манастира цяло село с неговите жители в
Серската област (гр. Сяр/Серес, Гърция). Индикация, че към този
исторически период Сяр е бил интегрална част от БД, днес част от дем
Амфиполи.
Основно грамотите, които са запазени, са свързани с дарения, които
се правят към църковни средища, манастири. По този начин царете си
осигуряват подкрепата на висшия клир на православната църква, с оглед
поддържането на доброто материално положение на тази обществена
прослойка.
С царски грамоти се даряват определени права и привилегии на
светски феодали, приближени на владетеля, част от висшата аристокрация.
Интересно да се отбележи е, че когато се изработват тези грамоти, се
следват византийските модели/образци. Във Византия тези дарствени
актове задължително се издават в столицата Константинопол и след това
се оповестяват на заинтересованите лица, докато в БД имаме сведения, че
тези дарствени актове са били издавани и по време на пътуванията на
царете из територията на държавата. Било е възможно и са съставяни
такива царски грамоти.
Интересен детайл е самото съдържание на хрисовулите, притежава
строго определени реквизити/елементи, които не се променят. Има
въведение в грамотата, което съдържа най-често изявление на дарствената
воля на владетеля/намерението му какво точно да извърши, посочва се как
се титулува. На следващо място имаме разпоредителната част
(диспозитивна част) на грамотата. В нея се посочва адресатът/субектът на
дарението. На следващо място следва описание на самото съдържание на
дарствения акт, какво се дарява, какви привилегии се дават, какво
имущество/имоти се дава. Много важен елемент е описанието на
конкретните права, с които ще разполага надареният субект. На последно
място, в заключителната част, (от матрицата) посочват се санкциите, които
следват за всички трети лица, които нарушат по някакъв начин
разпоредбите на владетеля, свързани с този дарствен акт.
Детайли, свързани с терминологията:
имунитети – определени привилегии в 3 насоки – съдебни,
административни или финансови (право на съответния манастир да събира
данъци, да се разпорежда със събраното). Надарените лица са разполагали
с правото да търгуват с продукцията на своите владения, без да дължат
някакви данъци или отчисления на държавната хазна. Съдебните
имунитети на държавните феодали или църковния център са били свързани
с правото за налагане на наказания и решаване на имуществени въпроси на
територията, която владеят. Отразява спецификата на този исторически
период – социално разслоение.
Детайли, свързани с конкретния текст на Ватопедската грамота.
Дарствен акт, който канцеларията на цар Иван Асен II съставя с оглед на
даряването на манастира … на Света гора, Атон, 1 месец след битката при
Клокотница.