1 Въпрос

Възникване и същност на държавата.

1.ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ПРАВОТО

Правото е социална наука, което означава, че неин предмет са социалните
отношения на субектите в обществото. Нуждата от него възниква със
създаването на класи и необходимостта им да гарантират чрез общи
правила за поведение своето обществено, социално и имуществено
положение. Първоначално членовете на обществото са съобразявали
своето поведение по силата на обичаите. Това е водело до избиване на
цели родове, поради желанието за мъст и справедливост. Правото е
система от задължителни правила за поведение, които регулират
обществените отношения и могат да се наложат принудително.
Съвременното право се смята за отражение на съвременната национална
държава.
2.Римско право

Такова е било състоянието на нещата и в древен Рим, след създаването му

като град-държава 5 века преди новата ера. Римското право е създадено за
да обслужва робовладелската обществена формация. С тази цел то е
съществувало повече от 10 века и през този дълъг период от време е
изкристализирало в една съвършена правна система, регулираща
отношенията на частна собственост. След загиването на Римската империя,
нейната правна система е била рециприрана в почти всички европейски
държави. Така принципите на Римското право се запазват през вековете до
наши дни.
-Всъщност практическа стойност за изучаване има само Римското частно
право, което е регулирало отношенията на частна собственост между
членовете на обществото.
-Римското публично право, което е регулирало отношенията между
държавата и нейните граждани е загинало заедно с робовладелската
обществена формация. Затова по-нататък под Римско право имаме предвид
Римското частно право. При създаването на Римската държава
обществените отношения са били силно повлияни от съществуващите още
родови общини. Вероятно това е била една от причините Рим да бъде
създаден с републиканска форма на държавно управление. През този
начален период на съществуване е създадена първата кодификация на
Римското право - Законът на 12-те таблици или още „12-те Дигести”. Този
първи опит за нормотворчество се е характеризирал с обличане в
задължителна форма на обичаите и традициите. В тези закони за първи път
се поставят основите на гражданско, наказателно и процесуално право, без
обаче те да бъдат диференцирани. Характерно за Законът на 12-те таблици
 1 Въпрос

е, че чрез него се санкционира талиона и фамилната собственост. Този

период от развитието на Рим е известен в историята като РАННА
РЕПУБЛИКА. Създадените през него правни норми се характеризират с
формализъм и нормиране на обичайни норми на поведение. /формализъм -
дълг; кредитор; длъжник; роб; продажба или убийство/.
Следващият етап от развитието на Рим и римското право е известен като
РИМСКА КЪСНА РЕПУБЛИКА - от ІІІ до І век пр.н.е. Рим води успешни
войни. Завоеванията променят обществените отношения и увеличават
благата /роби, земя, храна и т.н./. Всичко това налага по-гъвкава и сигурна
защита на собствеността. Характерно за този период от развитието на
Римското право е, че през него се изграждат институтите на типичните
гражданско-правни сделки - продажба, наем, дружество, залог и др.
Следва историческият период на ПРИНЦИПАТА, през който се създава
КЛАСИЧЕСКОТО РИМСКО ПРАВО - от І век пр.н.е. до ІІІ век сл.н.е.
През тази историческа епоха сме свидетели на ожесточени класови
конфликти, което налага оперативност и категоричност на ръководните
държавни решения, т.е. централизиране на властта в ръцете на 1 човек.
Такъв в началото е бил така нареченият /princepssenatus/ или “пръв сред
равни”. От там императорът е бил наречен Принцепс, а епохата
Принципат. Икономическите отношения се характеризират с небивал
разцвет. Това се е отразило положително на римската юриспруденция.
През този период творят най-видните представители на римската
юридическа мисъл. Те доразвиват и обогатяват с блестящи решения това,
което предкласическото право е създало.
Следващите 3 века - от ІІІ до VІ век от н.е. Рим се утвърждава като
абсолютна монархия. Римският император става абсолютен монарх или
доминус /dominus/. Това е периодът на ДОМИНАТА и
СЛЕДКЛАСИЧЕСКОТО РИМСКО ПРАВО. През тази епоха започва
упадъкът на робовладелската обществена система и се създават основите
на следващото феодално общество. По различни причини намалява броят
на робите, а техният труд става все по-незаинтересован и неефективен.
Това довежда до масово разоряване на средните и дребни стопани и става
предпоставка за тяхната феодална зависимост от обработваемите земи.

През времето на Домината Римската империя се разделя на две части -

източна и западна. Докато източната се адаптира към новите обществени
отношения и се превръща във феотдалната Византия, западната не успява
да преодолее вътрешните си противоречия и загива под ударите на
външните си врагове. Последен прави опит да възстанови и съживи
Римското право император Юстиниан. Неговият забележителен научен
труд се нарича “Corpusiurissivilis” или още Юстинианова кодификация.
Този именно труд полага основите на Континенталната правна система и
стига под различни форми до наши дни. Опростеният вариант на
 1 Въпрос

Юстиниановата кодификация се нарича ЕКЛОГА. Именно той е обслужвал

феодалния стокообмен на Византийската държава.
През периода на Първото Българско царство части от Еклогата са
преработени и възприети у нас. Така Еклогата става един от източниците
на нашето феодално право.

3. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ПРАВО

След образуването на българската държава правото в днешния смисъл на

думата не е съществувало. Съществуващите етноси, племенни и
религиозни групи са правораздавали по различни и необвързани помежду
си правила. Масово се е прилагал талиона и това е водело до избиване
помежду си на цели родове. Със създаването на държавата, между нея и
поданиците и се създават публичноправни отношения. Това означава, че
държавата е проявявала властническите си функции със създаване на
задължителни норми за поведение, изхождайки от обичаите и морала.
Неспазването на тези правила са били наказвани обикновено със смърт и
конфискация имуществото на виновното лице, а в по-редки случаи с
членовредителни наказания. При положение, че нарушенията на закона са
касаели пряко или косвено воденето на военни действия - поддръжка на
оръжията, конете или обозите, единственото прилагано наказание е било
смърт. Със същото наказание е било наказвано дезертьорството и военното
неподчинение. Първите писани закони по нашите земи е издал хан Крум.
Той е целял затягане на дисциплината, ограничаване на кражбите,
пиянството и разгула. Наказанията за виновните са били споменатите по-
горе, типично в духа на епохата.

След въвеждането на Християнството в България, през времето на първото

Българско царство у нас се реципрират части от Византийската ЕКЛОГА.
Те успешно регулират увеличения търговски оборот на стоки и земи във
феодална България. Както Християнството, така и новата правна система
били посрещнати като крайно непопулярни мерки. Срещу тях са се
опълчили не само обикновените граждани, но и голяма част от
аристокрацията. Причината за негативното възприемане на новата религия
и законодателство е забраната на талиона, на многоженството, на
хомосексуални бракове и други такива варварски форми на социално
общуване.Тази ожесточена реакция наложила появата на Азилно право или
право на убежище в църквата. То гласяло, че ако подгонен поради
изпълнение на талиона успее да се приюти в църквата, той избягвал
саморазправата и случаят му се разглеждал от църковен, или държавен съд.
След падането на България под турско робство нашата правна система е
била заменена с мюсюлманското право - ШИРИАТ. В единични случаи по-
незначителни правни спорове са били разрешавани от примитивен
 1 Въпрос

църковен съд, но като цяло правораздаването се е осъществявало от

турските съдилища. След освобождението от турско робство в България се
изгражда самостоятелна правна система, рециприрана от френското,
белгийското и италианското законодателства. Плод на това ново
законотворчество е създаването на Търновската конституция. Тя е нещо
изключително прогресивно за времето си. По същество представлява
компилация на най-демократичните и прогресивни европейски
конституции, действащи към момента на създаването и. Търновската
конституция продължава традицията и запазва България като монархия.
Монархическата власт обаче била силно ограничена със създаването на
парламентарна институция, в която е концентрирана законотворческата
власт. След 10.11.1989 г. се отчита реабилитация на частната собственост
чрез множество реституционни закони. След влизането на Р.България в
Европейския съюз, по силата на Присъединителния договор нормативната
уредба на общността започна поетапно да се рециприра в националното ни
законодателство.

ИЗВОД:
Правото е система от задължителни правила за поведение, които регулират
обществените отношения и могат да се наложат принудително.
Съвременното право се смята за продукт на съвременната национална
държава.

Съотношение с други обществени регулатори

Право - Религия - Обичаи /традиции/- Морал

•Религия – източник на правото до 1947 г. в България.

•Обичаи – помощен източник в търговското право.
•Морал – помощен източник в договорното право.-чл.26 ЗЗД

Чл.26 ЗЗД-Чл. 26. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства.

4. Историческо развитие.
През различните епохи са предлагани и различни теории относно
белезите, които характеризират държавата, като субект. Самата представа
за държавата се е променяла през епохите – от древноизточните деспотии и
гръцките полиси (градове-държави) през империите, феодалните монархии
 1 Въпрос

до националните държави (републики, монархии и др.). Не съществува

една универсална теория, която би могла да бъде водеща относно общото
определение за възникването на държавата. Но исторически, следните
теории се извеждат на преден план, а именно:
-Теологичната теория поставя акцента върху божествения произход
на държавната власт (теологичното схващане за произхода на земната
власт, според монотеистичните световни религии, произтича от
монотеистичния възглед за Бога като единствен творец на Вселената – на
видимия и невидимия свят).
-Древногръцката политическа мисъл определя държавата като висша
форма на човешка асоциация, чиято цел е общото благо. За Аристотел
държавата е продукт на естествено развитие, тя е човешка общност, която
обединява такива човешки общности като „ойкия” (семейството, домът) и
„коме” (поселенията, селищата).
-Средновековната патримониална теория разглежда държавната
територия като patrimonium (владение) на монарха и неговите
управленчески права имат вещноправен характер. Публичните отношения
между монарха и държавата се уреждали по нормите на частното право.
Представителите на договорната теория (от Хобс до Кант)
разглеждат учредяването на държавата като резултат от съзнателна
конвенция на хората, резултат от обществен договор (държавата се
създава, за да се избегне естественото състояние на „война на всеки срещу
всеки“). Това е т.нар. „договорна теория”, която установява че държавата е
произлязла от доброволното съгласие на първично свободните хора да се
обединят и организират в трайно общество. Срещу договорната теория
застава „теорията на насилието”, която пък се стреми а докаже, че
държавата е възникнала по пътя на войната, при което победителите
прилагат над победените, такъв държавен ред, който им осигурява
господстващо положение.
2. Съвременни схващания.
От социологическа гледна точка Макс Вебер дава една от най-
известните дефиниции на държавата като политическо обединение:
„държавата е онази човешка общност, която на една определена
територия – и тази „територия“ е отличителен белег – претендира
(успешно) да притежава монопол върху легитимното физическо
насилие.“ (Политиката като призвание, 1919). Само държавата притежава
монопола върху легитимната употреба на правна принуда.
 1 Въпрос

Правните теории, особено крайните нормативисти, определят

държавата като „правов ред“, „правно организирана общност“,
„юридическо олицетворение на една нация“ (Есмен).
-Големият български правист проф. Любомир Владикин определя
държавата като „обединено в народ общество, уседнало върху определена
територия и подчинено на една самопроизводна, суверенна и
правнопринудителна власт.“ (Любомир Владикин, Общо учение за
държавата, 1935).
-Янаки Стоилов за първи път в българската юридическа литература
изследва държавната власт чрез поредица от правно-политически
разграничения и съотношения: учредителна власт и учредени власти;
законодателна, изпълнителна и съдебна власт; позитивна и негативна
власт; дискреционна и юрисдикционна власт; гражданска и военна власт;
решаваща и препоръчителна власт; централизирана и децентрализирана
власт.
Принос в осветляването на понятието „държава“ правят двамата
големи политически мислители от епохата на Ренесанса – Макиавели и
Боден. Макиавели обосновава идеята за светската национална държава в
противовес на идеята за империята, града-държава и теокрацията. Той
определя държавата като цялостна национална властническа организация,
одухотворена от правото и закона. (Макиавели е може би първият
политически мислител открил истинската същност на raison d’etat). Жан
Боден определя държавата като суверенна сила. Суверенитетът е „la
puissance absolue et perpétuelle d'une République” – абсолютната и
постоянна власт на една държава, с на обществения ред, дефиниран от
законите.
Понятието „държава“ е толкова сложно и дискусионно, че обхваща
предметните области на няколко дисциплини (политология, право,
социология, история…). Все пак може да се направи следното обобщение:
Държавата, в широкия смисъл на това понятие, е такъв вид
човешка общност, която се характеризира с три основни конституиращи
елемента – територия (държавата е особен вид териториална общност),
народ / нация и публична власт (политическа общност). При този подход
държавата съвпада с целия политически организиран народ, т.е. народа,
населяващ определена територия.
Териториално върховенство наричаме правното отношение между
държавната власт и територията, т.е. действието на властта в пределите на
 1 Въпрос

държавните граници. Границата е мислената линия, до която се простира

териториалното върховенство на една държава.
В тесния смисъл на понятието под „държава“ се има предвид
политическата общност, системата от институции на публичната власт (на
законодателната, изпълнителната и съдебната власт).
От етимологична гледна точка терминът- „държава“ в българския
език произлиза от „държа“, „владея“. В титлите на средновековните
български царе стои: самодържец. Най-употребяваната дума за
означаването на понятието „държава“ в Средновековна България е
„царство“, но се среща със същото значение „държава“ (например в
грамотата за Зографския манастир Византия се нарича гръцка държава).
Думата „държава“ се среща и в много други старобългарски паметници.
Дори и след Освобождението (1878 г.) българските селяни в някои райони
на страната казвали за недвижимите си имоти – „моята държава“. В
романските и германските езици терминът идва от латинското status: Stato,
Staat, ’Etat, State.
Теорията, която приема държавата като правен субект е
господстваща в правната доктрина. В качеството си на правен субект
държавата има 3 функции:
а/ тя е публично правен субект;
б/ държавата е правоспособна и може да бъде носител на права и
задължения;
в/ държавата е дееспособна и има собствена воля, която осъществява чрез
своите органи.
Речник:
Дееспособност означава способността на правния субект чрез лични
действия да придобива или губи конкретни права и да поема конкретни
задължения. С дееспособността законът свързва и възможността да се
сключват сделки.
Поставя се и въпросът за отношението между държавата и правото –
кое е възникнало първо. Най – правилно е да се приеме, че държавата и
правото възникват едновременно и взаимно си служат. Те са предпоставки
за формиране на две успоредни функции на социалния живот. Държавата е
особена политическа организация, защото държавната власт има
политически характер. Важен елемент на държавата е народът –
исторически формирала се човешка общност, обединена от общ език,
 1 Въпрос

територия, култура, традиции, държавност, етнически и икономически

връзки.
Държавната власт е върховна – няма друг вид власт, която да стои
наравно с нея или над нея. Формата на държавата се изразява в три аспекта
– форма на управление, форма на устройство и политически режим.
Нормативна извадка:
Чл. 1. Конституция на Република България
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него
непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация,
държавна институция или отделна личност не може да си присвоява
осъществяването на народния суверенитет.