Революцията от 1789 г.

и краят на абсолютизма във Франция

Абсолютизма във Франция започва формирането си още през първата половина на XVI век.
Населението на Франция расте постоянно, земеделието и търговията се развиват все повече и
повече, проблемът обаче е, че територията и е разпокъсана, като всяка провинция има свои
закони и дори свои езици. За да бъде обединена една такава държава е нужен пълен
абсолютизъм.

(1) За разлика от Англия, където се развива ограничената монархия, във Франция се

формира абсолютната монархия. Тази форма на управление започва още при кардинал
Ришельо и продължава да се развива, тъй като Франция като държава има
многобройно население и разпокъсани територии, които могат да бъдат обединени
само чрез абсолютна монархия. Проблемът тук била аристокрацията, която искала да
има важни държавни позиции и кралят можел единствено или да им се подчини или да
им отнеме правата и да ги подчини на себе си. С този проблем успява да се справи Луи
XIV, наричан още кралят Слънце, който управлява през периода 1638 - 1715 г.
Специфичното на неговото управление е, че той използвал желанието на аристократите
за титли и постове за да ги подчини на себе си. Кралят също така отказва да назначи
пръв министър и отнема правото на парламентите да вземат участие в държавните
решения, като по този начин съсредоточава властта само и единствено в своите ръце.
Оттам произлиза и фразата му „Държавата – това съм аз“.
(2) Идеите на Просвещението влизат в конфликт с абсолютизма тъй като нито една от тях
не е приложена във Франция. Една от основните идеи на Просвещението – социалното
равенство среща съпротива в лицето на привилегированата аристокрация, която не
плаща никакви данъци. Факта че третото съсловие изцяло поддържа държавата, обаче
няма никакви привилегии и почти няма глас в управлението, а привилегировани хора
неплащащи никакви данъци имат огромно власт в управлението става основна причина
за Френската революция. Друг конфликт е този между разделението на властите и
абсолютната власт във Франция. Точно това че властта е изцяло на краля и той може да
злоупотребява с нея се противопоставя на разделените власти, които са балансирани
по начин по който не се допуска превес на нито една от тях.
(3) През първият етап на Френската революция ( 1789 – 1792 ) след като депутатите от
третото съсловие се обявяват за Национално събрание, а по късно и Учредително
събрание, те приемат декларацията за правата на човека и гражданина. С това се
постига социално равенство и се слага край на старата съсловна система. По късно бива
приета и първата конституция, която променя формата на управление на Франция от
абсолютна монархия на конституционна монархия ( властта бива разделена и вече не е
само в ръцете на краля ).
(4) С премахването на абсолютизма Крал Луи 16 вече не може да управлява и правата му
са много ограничени и той се чувства като затворник в държавата си. Това води да опит
за бягство на кралското семейство към Австрия който завършва неуспешно. Този опит
предизвиква недоволство в обществото, което води до избори за Законодателно
събрание – Конвент, който премахва кралската власт и Франция е обявена за
 република. Поради опита се за бягство краля и съпругата му минават през съдебен
процес който завършва с екзекуцията им.
(5) Всички тези постижения на революцията биват отхвърлени при управлението на
Директорията, тъй като термидорианците са против социалното равенство. Те смятат че
в управлението трябва да вземат участие само хора с най-високо образование и най-
заинтересовани от поддържането на законите тоест да управлява само аристокрацията.
С това решение обаче революцията отново навлиза в криза.