Лекарствознанието в средновековна Европа.(ХVІІІ-ХІХ в.

)
Феодализъм е съсловна военно-политическа социална система, изградена на
взаимоотношенията, свързани със собствеността на земята и изпълнението на военна
служба. В класическата си форма феодализмът е характерен за средновековна Европа и се
основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между членовете на
военната аристокрация, която се състои от три елемента – сеньори, васали и феоди. Макар
и думата „феод“ да идва от къснолатинската дума feudum, (на свой ред заета от германския
корен *fehu – термин, често използван през Средновековието) и означаващ имение или
земя, държана при определени задължения от феодал, терминът за обозначаване на целия
обществен строй влиза в употреба едва през XVII век, когато описваната система вече е в
процес на разпадане и трансформации.
В резултат на обединението на частично разрушената западноримска социално-
икономическа структура и германската система на производствени отношения, възниква
този нов обществено-икономически ред, който е прието да се наричана феодален. Самото
сливане на порядките на коренното население на Западната Римска империя с германските,
отдавна е отбелязано от историците, които наричат това явление романо-германски синтез.
През 12 – 13 век в Европа започва подем на технологиите и нововъведенията в средствата
за производство, което способства за икономическия ръст. За по-малко от столетие са
направени повече изобретения, отколкото за предните хиляда години.
Изобретени и открити са пушката, очилата, артезианските кладенци, както и са внедрени
чужди открития: барутът, коприната, компасът и астролабията, които идват от Изток.
Постигнат е голям напредък в корабостроенето, въведени са часовниците. В същото време
огромно количество гръцки и арабски трудове по медицина и други науки са преведени и
разпространени из цяла Европа. Около 1300 г., периодът на развитие и разцвет на Европа
завършва с цяла серия от бедствия, като Големият глад от 1315 – 1317 г., който настава
поради необикновено студените и дъждовни лета, погубили реколтите. След глада и
болестите започва Черната смърт, епидемия от чума, която унищожава повече от
половината европейско население. Разрушаването на социалния строй довежда до масови
вълнения – именно през този период избухват известните селски войни в Англия и Франция,
като Жакерията. Депопулацията на европейското население е довършена от опустошенията,
настъпили с монголо-татарските нашествия и Стогодишната война.
Съществуват различни и понякога противоречиви дефиниции на термина феодализъм. Най-
тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни
юридически и военни задължения между военната аристокрация в Европа през
Средновековието, концентрирана около тройната концепция за васали, сюзерени и феоди.
Друга е: обществен строй, при който земевладелците разполагат с труда на селяните, които
по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до
робския. Феодализмът в Западна Европа започва да се установява още през V век при
късната Римска империя. Характерни за него са високата степен на политическа
децентрализация, дуализмът на светската и духовната власт, специфичната роля на
европейския град като център на занаятите и търговията, ранното развитие на хоризонтални
обществени структури, публичното частно право. Феодализмът господства в Европа през
цялото Средновековие, до буржоазните революции, които резултират във въвеждането на
нов строй – капитализма.
Упадък на феодализъм
Падането на Западната Римска Империя през V век маркира началото на значителни
промени в Западна Европа през Х век. След разпадането на Римската империя населението
намалява поради увеличени военни конфликти и снижена производителност. Пазарите се
разпадат, намалява специализацията, настъпва обедняване - естествено ограничаване на
населението. Наблюдава се намалено население спрямо обширна обработваема територия,
т.е. трудът става по-ценен от земята. Наблюдава се развитие на военни технологии. Така че
има много добри услови за развитие на капитализъм, характеризиращ се с частна
собственост и равни права на индивидите. В този случай икономическата система е
основана на частна собственост върху средствата за производство. Капиталистическата
икономика се появява в Западна Европа през ХVІ в. вследствие на развиването на новите
търговски пътища между Новия и Стария свят. Друг характерен белег за този период е
свъзан с естествознанието – преминава се от емпирическа в теоретическа наука. Започват
да се обобщват резултатите от научните изследвания, базирани на материалистичните
знания за природата. Откриват се много нови науки като аналитична химия, органичен
синтез, фитохимия, химиотерапия, микробиология и др.
В някои средновековни ръкописи са открити рецепти, чиито съставки са с лечебно действие.
Това са т.нар. Лекарственици. Някои от тях съдържат рецепти за приспиване на пациента
или за обезболяване, като се използват наркотични средства като опиум, мандрагора, и дори
алкалоидите, съдържащи се в кучешкото грозде (Solanum nigrum). Част от образованите
лекари през средновековието широко предписват амулети, за предотвратяване на болест
или да предпазват от внезапна смърт. Скъпоценните амулети, като известното
Мидълхамско бижу (намерено в Англия през 1985г.), изработено от злато и сапфир, са
притежавани единствено от пациенти от богатия елит, а бедните хора купували амулети от
по-обикновени материали. При някои болестни състояния, като епилепсия или пък такива,
свързани с раждането на дете, използването на амулети е застъпено в по-голяма степен,
отколкото при други.
В периода от ІХ до ХVІ век европейската алхимия дава редица учени и мислители, които
оставят дълбоки следи в историята на науката. Те били убедени, че в алхимията е истината,
но чрез своите опити открили редица елементи, химически съединения и технологични
процеси, с което полагат основите на съвременната химия.
Крайъгълен камък на средновековната медицина, поне от периода ХI-ХII в., се явява
хуморалната теория когато са направени множество преводи на нови текстове от гръцки и
арабски. Всяка болест е обяснявана като липса на равновесие между четирите хумора (кръв,
черна жлъчка, жълта жлъчка и флегма) в тялото. Галеновата или хуморалната теория работи
с противоположностите. Една диета или лекарство възстановяват баланса в тялото, като
съответно увеличават или намаляват количествата на четирите хумора - горещо и студено,
влажно и сухо. Всеки режим или диета, предписани на пациент, имали за цел да уравновесят
разколебания баланс и да го възстановят чрез адекватно използване на климатичните
фактори, които са повлияли на този пациент. Древногръцкото учение за четирите хумори е
записано в ръкопис от четиринадесети век, съхраняван в библиотеката в Цюрих, Германия.
Документът твърди, че древните гърци познават четири основни човешки темпераменти,
обвързани с различните видове хумори: меланхоличен, флегматичен, сангвиничен и
холеричен тип. Сложното учение за четирите хумори е ценено в продължение на много
векове и се е превръща в един от основните принципи в Хипократовия корпус. Тази теория
се основава на принципа на Емпедокъл за четирите основни елемента: земя, въздух, огън и
вода. Четирите съставни елемента у хората, или т.нар. хумори са отъждествявани
аналогично. Те са черна жлъчка, кръв, жълта жлъчка и флегма (храчки). Всеки от
елементите трябва да бъде в правилното съотношение един спрямо друг. Този четворен
модел е безкрайно приспособим: спрямо сезоните, ветровете, елементите. Въпреки, че от
гледна точка на съвременната медицина тази теория е безполезна, от Древна Елада тя се
запазва като основна опорна точка в Европейската медицина в продължение на повече от
две хилядолетия. Има нещо неустоимо съблазнително в учението за четирите хумора.
Тяхното широко и трайно въздействие върху европейската медицинска мисъл, за съжаление
е обратно пропорционално на неговата медицинска стойност. Успехът на хуморалната
теория е "слага тежка спирачка" на множество физиологични изследвания, тъй като
съществуват няколко явления, за които тази теория не би могла да се приложи като логично
обяснение. Хуморалната медицина не изчезва в западния свят чак до XVIII век.
Алберт Болщедски (1193-?) Един от най-известните алхимици. Доменикански монах,
богослов, философ и естествоизпитател, преподавател в Регенсбург, Страсбург, Кьолн и
Париж. Успява да възстанови почти цялата философия на Аристотел. Заради своите
открития и най-вече заради опита си да създаде първия робот е принуден да се откаже от
своя епископски сан и да търпи обвинения в магьосничество.
Албертус Магнус (ок. 1206-1280) Немски монах-доминиканец, богослов, философ и
алхимик със значителни приноси в биологията. Смятан за учител на Тома Аквински.
Преподавател в Сорбоната. Твърдял, че опознаването на природата е част от християнската
вяра.
Роджър Бейкън (1214–1294). Монах от ордена на францисканците. Въвел опита, като
единствен път за откриване на истината и първи нарича алхимията наука. В съчиненията си
се проявява като противник на магията и не споменава, че задачата на алхимията е да
получава злато. Хвърлен в затвора поради обвинение в магьосничество. Там той изучава
свойствата на селитрата и открива начин за приготвяне на черен барут.
Тадео дел Алдероти (1223-1303) Благодарение на него медицината се възприема като
самостоятелна наука, която започва да се изучава в университета в Болоня, а по-късно и в
други европейски университет. По това време се създава и болницата. За съжаление
хигиенните условия са на много ниско ниво. Чаршафите никога не се сменяли докато не
изгниели. Но задължително условие е вратата на болницата да сочи към Ватикана и във
всяка стая да има по едно разпятие.
Джон Ардерн (1307–1390) Един от първите хирурзи в средновековна Англия. Получил
образованието си Монпелие, Франция. Автор на трактат, в който са описани общи
препоръки на лекаря при проблеми с отделителната система и появата на хемороиди.
Хирургическите техники, които използва, са заимствани от класически автори като Пол от
Егина, но също така се е опира и на собствения си опит и на муските и амулетите.
Леонардо да Винчи (1452—1519) Знаменит италиански архитект, изобретател, инженер,
скулптор и художник от епохата на Ренесанса. Допринася много за развитието на
анатомията. Започва да се занимава с анатомия, още докато учи при Верокио. Но едва в
Милано през 1487-1495 г. задълбочава анатомически си изследвания, и то в мащаби, които
далеч надхвърлят нуждите му на живописец. През периода 1510-1512г. изучава и
функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи. Но по-късно директорът
на болницата, където той извършва своите научни изследвания прекратява достъпа му до
труповете и му забранява да прави дисекции.
Николай Коперник (1473-1543) Средновековен астроном, математик и икономист, лекар и
доктор по каноническо право. Роден е в Торун, полска провинция на Прусия. Етнически е
германец, но смята себе си за поляк. Баща му е заможен търговец и влиятелен правителствен
чиновник, почива по време на чумна епидемия, когато малкият Николай е едва
десетгодишен, поради което той е отгледан и възпитан от брата на майка му. През периода
от 1491 до 1495г. учи астрономия и философия в университета в Краков, след което е
назначен за каноник. През 1496г. постъпва в университета в Болоня, където е студент по
специалността каноническо право, но едновременно с това изучава и астрономия. През 1499
г. получава магистърска степен. След това постъпва в университета в Падуа, където следва
медицина. През лятото на 1503г. получава от университета във Ферара научната степен
доктор по каноническо право. През 1510г. той се преселва в град Фромборк, където се
установява до края на живота си. Изпълнява длъжността си на католически каноник, а през
свободното си време изучава и развива астрономията и упражнява лекарската си професия,
която му осигурява висока финансова независимост и му носи висока слава на медик,
лекувал и излекувал множество, включително и високопоставени личности.
Джероламо Фракасторо (1478-1553) Италиански лекар, астроном и поет, роден във Верона.
След дипломирането си в Падуа прекарва целия си живот във Верона. През 1495г. при
обсадата на Неапол от краля на галите Карл VІІІ се появява непознатата дотогава в Европа
и пренесена от Америка заразна болест, позната като „испанска болест” и като „френска
болест”. Той й дава наименованието „сифилис” и описва нейните медицински
характеристики. По този повод той обосновава идеята, че инфекциите се разпространяват
чрез контакт и предаване на специални невидими частици, наричани от него „семена на
болестта”, които бързо се размножават, с което всъщност изказва теорията за микробите,
които по онова време все още не са били познати.
Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наричан Парацелз (1493–1541) Немски
лекар и естествоизпитател. От баща си Вилхелм, провинциален лекар с интерес към
алхимията, Парацелз научава за лечебните свойства на растенията и скъпоценните камъни,
за влиянието на звездите и планетите върху всички страни на земния живот. Парацелз
придобива практически опит в събирането на билки и растения и се научава да ги превръща
в лекарства. Полага основите на ятрохимията (направление в науката, което се стреми да
постави химията в служба на медицината). Професор в Базелския университет от 1527г. до
1528 г. Там Парацелз показва презрение към учебната програма и изгаря на кладата един от
най-популярните учебници на тогавашните времена: "Канон” на Авицена. Счита, че всички
жизнени явления се свеждат до химически процеси. Болестите произхождат от
нарушаването на съотношението в организма между трите “начала” – сяра, живак и сол,
следователно задачата на лекаря е да отстрани недостига или излишъка на тези “начала”,
като вкарва в организма съответното лекарство. Според него “истинската цел на алхимията
е не да прави злато, а да прави лекарства”. Развива новата за онова време представа за
дозировката на лекарствата. Изучаването на терапевтичното действие на различните
химически вещества обаче му донася славата на магьосник, заради което е убит.
Леонард Фукс (1501-1566) Немски учен, лекар и ботаник от 16 век. Роден в Вемдинг,
Бавария. Смятан за баща на съвременната ботаника. Получава образованието си в
Хайлброн, а по-късно в Ерфурт, Тюрингия, където приема бакалавърска степен. През 1524г.
завършва магистратура и става доктор по медицина. През 1542г. завършва творбата си
„Описание на растенията” (лат. De historia stirpium commentarii insignes), която се смята за
крайъгълен камък в естествознанието. В нея описва 400 вида растения и съдържа речник на
ботаническите термини. Растението Фуксия (Fuchsia L.) е кръстено в чест на Фукс.
Мишел дьо Нострадам (1503-1566) Син на търговец, роден в южния френски град Сен Реми
и е най-големият от 17-те деца в семейството. Приема латинизираното име Нострадамус.
Следва философия и медицина в Авиньон и Монпелие, където през 1529 година завършва
като лекар. Нострадамус практикува в Тулуза, Марсилия, Екс ен Прованс, Лион, Агон и
Салон, където се опитва да се бори с чумата и където най-вероятно загива цялото му
семейство. Прочува се обаче не като лекар, а като астролог и ясновидец. Той изследвал
свойствата на наркотиците и вероятно под тяхното влияние прави своите “предсказания” в
съчинението си “Центурии”.
Андреас Везалий (1514–1564) Счита се за основоположник на научната анатомия. Anatomia
- Книгата е създадена в Цюрих през 1575 г. на немски език. Представлява превод от
латински на трактата De humani corporis fabrica («За строежа на човешкото тяло») от
Андреас Везалий Усъден на смърт от инквизицията, благодарение на застъпничеството на
Филип ІІ е бил усъден на поклоничество в Йерусалим, но при връщането си умира по пътя.
Йокхан Якоб фон Бергзабер (1520-1590) Известен е и като Табернемонтанус. Главен лекар
на областта Палатин. В своята книга „За билките” изказва идеята за използването на
растенията при прилагане на способите на модерната медицина.
Фабриций фон Аквапенденте (1533–1619) Италиански анатом и хирург ръководител на
катедрата по анатомия в университета в Падуа. Автор е на много трудове по ембриология,
анатомия и сравнителна анатомия. Неговият труд «Цветни картини по анатомия» е сборник,
в който са изобразени различни части от човешкото тяло. Малко преди смъртта си той го
завещава на библиотека Марциана (Венеция).