1.

История на Фармацията - същност и задачи

Фармация (от гръцката дума φάρμακον ‘фармакос' = лекарство) е здравна професия, която
свързва здравните науки с химията, и гарантира безопасното и ефективно действие на
лекарството. В сферата на фармацевтичната професия влизат различни традиционни
дейности като лекарство производство и отпускане на лекарства, но също така и много нови
дейности, свързани с грижата за пациента. Хората, натоварени с тези нелеки задачи се
наричат фармацевти – експерти по лекарствена терапия, които са пълноправни членове на
здравния екип, тъй като оптимизират лекарствената употреба и гарантират положителен
ефект от лекарствената терапия на пациентите. Обсегът на фармацията може най-общо да
бъде разделен на 3 основни дисциплини:

 Лекарствопроизводство
 Медицинска химия и Фармакогнозия
 Фармацевтична практика
Границите между тези дисциплини, както и между тях и другите дисциплини като напр.
биохимия не са ясно дефинирани, и често се случва учени от различни сфери да работят в
един екип. Фармакологията е често смятана за 4-тата фармацевтична дисциплина. Въпреки,
че е основна за изучаването на фармацията, тя не чисто фармацевтична дисциплина и
затова обикновено се приема като поле за действие на повече науки.
Фармацевтичната професия е многофункционална и се реализира в различни области:

 аптеки,
 болници,
 клиники,
 производство,
 регулаторни органи,
 университети
 и др.
История (от гр. ιστορία, historía, „опис на проучване, история, запис, наратив“) е наука за
изучаване на миналото, фокусирана върху човешката активност, и водеща до наши дни.
История се употребява често и в смисъл на информация за миналото.
Появата на първите лекарства е загубена някъде в зората на историята. Пещереният човек
вероятно е направил първите таблетки. Първата известна рецепта е датирана 2700 пр.Хр.
(Шумерите, които населявали долината между Тигър и Ефрат).
Диоскурид: Materia Medica –включва две книги : "За лечебната материя" и по-късно
написаната "За простите растения" ("Peri haplon pharmakon" или "Desimplicibus remediis").
Може да се каже, че второто му съчинение е неговият главен труд. В него са описани всички
познати до тогава лекарства от "фармакопеята" на гръко-римската медицина. В 5 раздела
са описани 827 лекарства от растителен, минерален и животински произход. Тези описания
имат фармакологичен, фармакогностичен и терапевтичен характер. Гален (130-201 г.) дава
първото определение за лекарство. Първите частни аптеки се появяват в Багдад през VIIІ в.
Разес (865-925 г. ): “…ако можете да помогнете с храната, не предписвайте лекарства; ако
простото лекарство е ефективно, тогава не предписвайте комплексни лекарства....” Абу Али
ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина (Авицена) (ок. 980 — 1037) е арабски лекар, философ,
учен. Той е автор на 450 книги върху широк кръг от теми, най-вече философия и медицина.
Смятан е от мнозина за баща на съвременната медицина. Най-известните му произведения
са Книга на лечението и Канон на медицината. Съчинението му „Канон на медицината“ (5
части) в продължение на няколко века е основно ръководство на лекарите в Близкия изток
и в Европа.

По време на Средните векове натрупаните познания по Фармация и Медицина са се

съхранили благодарение на манастирите (V-XII в). Монасите събирали билки и лековити
треви в горите и полетата около манастирите или ги култивирали в градините на
манастирите. Приготвяли растителни лекарства в съответствие с правилата за приготвяне
на лекарства, за да лекуват болни и наранени особено по време на войните и
кръстоносните походи. Все още може да се открият останки от тези градини в някои
манастири.

Аптеките започват да се появяват в Европа около 11в. Фредерик II от Хохенстоуфен,

Император на Германия и Крал на Сицилия – едикт от Палермо 1231г. Ясно е разделението
на отговорностите на лекарите и аптекарите. 1498г. – Nuovo receptario – първата официална
фармакопея, създадена във Флоренция на италиански език; включва правила и насоки,
които са задължителни за всички фармацевти.

Кристофър Маршал, ирландски емигрант, открива първата си аптека във Филаделфия през
1729г. В аптеката си съвместява две основни дейности – продажба на лекарства, и
производство; “практическо" училище за фармацевтите; много важно снабдително звено
по време на Революцията; наследен от внучка си Елизабет, първата жена фармацевт в
Америка.
Карл Уилям Шееле немско-шведски фармацевт и химик. Кариерата си на фармацевт
започва в аптека в Гьотеборг, още на 14 г. През 1776г. успява да открие своя собствена
аптека. Шееле открива кислорода и азота (1772-1773), описани в единствената му книга,
Chemische Abhandlung von der Luft und dem Feuer.

Андрю Крейг Младши е първият Главен фармацевт на Америка по време на американската

Революция, създава първата болнична аптека към военна болница. Крейг приготвя всички
лекарства и консумативи за болницата, както и нужните лекарства за полевата обстановка.

Фридрих Вилхем Адам Сертюрнер е немски фармацевт; за първи път изолира морфин от
опий през 1805г. Нарича изолирания алкалоид “морфин” на името на гръцкия бог на съня
Морфей. Това е не само първият алкалоид, екстрахиран от опий, но и изобщо първият
алкалоид, изолиран от растение.
Пиер-Жозеф Пелетие и Жозеф Биенами Кавенту са френски химици, работили върху
растителните алкалоиди и открили хинин и стрихнин. Пионери в използването на слаби
разтворители за изолиране на редица биологично активни вещества от растения;
Изолирали са: (1817) хлорофил, (1817) еметин от Ipecacuanha, (1818) стрихнин от Nux
vomica, (1819) бруцин от Nux vomica, (1820) цинхонин и хинин от Cinchona bark, (1821)
кофеин от Coffea arabica.

Уилям Проктър младши, на 13г отива във Филаделфия, където започва да работи в аптека
в продължение на 13 г. Завършва The Philadelphia College of Pharmacy. Започва работа в
колежа като професор и работи на тази длъжност 20г. Основател на The American
Pharmaceutical Association. 30г. Участва във фармакопейния комитет на САЩ. 22г. е главен
редактор на the American Journal of Pharmacy.
Фармацевтичното производство се обособява около 1600г. Развива се стремително през
средата на 18в. Първоначално се развива в Германия, след това в Англия и Франция. В
Америка е дете на войните – заражда се по време на Революцията, набира скорост по
време и след Гражданската война; става независимо от Европа по време на Първата
Световна война и става достатъчно силно по време на Втората Световна война. Чрез
внедряването на всички новости от клоновете на науката, фармацевтичното производство
създава и произвежда лекарства в достатъчно количество, така че да задоволи нуждите на
всеки един пациент по света.

Фармацията, с наследство от 50 века служба на човечеството днес е една от най-широко

разпространените професии. Както Медицината, преминава през много промени, натрупва
много практически и теоретичен опит. Фармацевтите се утвърждават като ерудити.
Фармацевтите извършват своята дейност като прилагат опита и знанията от всички сфери
на фармацевтичната професия – образование, наука, развитие, стандарти, производство и
дистрибуция.
Нови предизвикателства:
Клинична фармация – дял от фармацията; фармацевтите провеждат грижа към пациента,
която води до оптимизиране на лекарствената употреба в болници и клиники;
Фармацевтични грижи– дял от фармацията; фармацевтите провеждат грижа към пациента,
която води до оптимизиране на лекарствената употреба в аптека от открит тип;
Фармакогенетика – проучване или клинично изпитване на генни вариации, което води до
промяна на отговора към определено лекарство;

Фармакогеномика – по-широко приложение на геномните технологии за откриване на нови

лекарства и по-подробно характеризиране на по-старите лекарства.