Германската Нова Медицина на Д-р Рике

Гeрд Хамер, „Обобщение на Новата

Медицина“
  
  
 

 
Ryke Geerd Hamer – Д-р Рике Герд Хамер (1935–2017) –
създателят на Германската Нова Медицина
 
***
 
 

Биография на  Д-р Рике Герд Хамер

 
 
По материали, поместени в:
The German / Germanic New Medicine
German New Medicine
„The New Medicine of Dr. Hamer“, Walter Last
 
Превод, бележки и препратки: Стамен Георгиев СТАМАТ.
 
 
 
Д-р Рике Герд Хамер (Ryke Geerd Hamer) бил роден през 1935
година и израстнал във Фризия, Германия. На 18-годишна
възраст той получил гимназиална диплома и започнал
следването си по Медицина, Богословие и Физика в Тюбинген,
където се запознал със студентката по Медицина Зигрид
Олденбург, която по-късно станала негова съпруга. На 20
години той издържал предварителния изпит по Медицина, една
година по-късно се оженил, а на 22-годишна възраст завършил
Богословие.
 
 
 
Дирк Хамер бил прострелян от Пpинца-престолонаследник
Виктор Емануил на 18-ти Август 1978 година.
 
На младото семейство се родили дъщеря и син, Дирк, който по-
късно щял да изиграе много важна роля в живота им. На 24
години Хамер взел успешно Държавните си изпити по
Медицина в Марбург. На втората година след установяването си
там, той получил професионален лиценз за Доктор по
Медицина. Последвали няколко години в Университетските
клиники в Тюбинген и в Хайделберг.
 
През 1972 година Д-р Хамер завършил специализацията си по
Вътрешна медицина и започнал работа в клиниката към
Университета в Тюбинген като интернист, отговарящ за
онкоболните. Също така той имал и обща частна практика със
съпругата си Д-р Зигрид Хамер. Негово любимо хоби било
патентоване на собствените му изобретения, като:
нетравматичния Хамер-скалпел за пластична хирургия, режещ
двадесет пъти по-добре от бръснач, специален костен трион за
пластична хирургия, масажна маса, автоматично
приспособяваща се към контурите на тялото, и устройство за
транскутанна серумна диагностика. Изобретенията осигурявали
на семейството достатъчен финансов ресурс, за да се премести
в Италия, където Д-р Хамер осъществил своя план – безплатно
да лекува болните, живеещи в бедняшките квартали на Рим.
Хамер били обикновено семейство с четири деца – две
момичета и две момчета, докато едно ужасно събитие не
разтърсило живота им. През лятото на 1978 година Дирк Хамер
отплавал със съученици на морско пътешестви с три яхти. На
18-ти Август – последният ден от пътешествието на Дирк,
шокираща вест настигнала Д-р Хамер в Рим: Италианският
принц от династията Савой[1], Виктор Емануил[2], случайно
прострелял Дирк Хамер в долната част на корема, докато той
спял в една от закотвените наблизо до остров Кавалло яхти. Под
денонощните грижи на баща му, битката на Дирк със смъртта
продължила почти четири месеца, през които му били
направени безброй операции. На 7-ми Декември 1978 година
Дирк издъхнал.
 
 
 
 
Дирк Хамер починал на 17-годишна възраст след
четиримесечна битка със смъртта.
 
 
Както станало ясно три години след това, тази трагедия довела
до „конфликт от загуба“ в Психиката на Д-р Хамер, който
причинил карцином на тестисите, по-точно тератом. По онова
време, Д-р Хамер практикувал официозна, а не Алтернативна
Медицина и се подложил на операция, но отказал
химиотерапията. След години, на въпросите на своите студенти
защо е отказал химиотерапията, той отговарял, че не познава
нито един лекар, който да подложи себе си или свои близки на
химиотерапия.
 
Д-р Хамер бил тежко болен в продължение на половин година
и дори за известно време животът му висял на косъм. Тъй като
никога преди това не бил боледувал сериозно, той и съпругата
му допуснали, че развитието на рака трябва да е директно
свързано с неочакваната смърт на сина им. По-късно, той
нарекъл този конфликт „Дирк Хамер Синдром“ (ДХС – DHS),
шок от Биологичен конфликт, който неочаквано намира някого
неподготвен.
 
Смъртта на Дирк и собственият му опит с рака повели Д-р
Хамер на едно необикновено научно пътешествие. Тъй като по
онова време бил главен интернист в Онкологичната клиника
към Университета в Мюнхен, той започнал да изучава досиетата
на около 200 онкоболни, които лекувал, и скоро разбрал, че
всички те, като него, били преживели неочакван шок от един
или друг вид. Но най-изненадващото разкритие по време на
интервютата било, че без изключение всички пациенти, които
имали рак на тестисите или на яйчниците били преживели
Психическия конфликт на загубата.
 
Д-р Хамер провел още по-задълбочени изследвания. В
преследване на хипотезата, че всичките телесни процеси се
контролират от мозъка, той анализирал мозъчните компютърни
томографии на пациентите си и ги сравнявал с медицинските и
психологическите им досиета. За свое удивление, той открил,
първо, съществуването на ясна взаимовръзка между
определени видове „конфликтен шок“, второ, как този шок се
проявява като специфични симптоми на ниво органи и, трето,
как всички тези процеси са свързани с мозъка. Дотогава нито
едно изследване не било проучвало ролята на мозъка като
медиатор между Психиката и болния орган.
 
Д-р Хамер открил, че всяко заболяване, което не е
причинено от отрова, произхожда от шок или травма,
които заварват личността напълно неподготвена. В момента,
в който се случва даден неочакван конфликт, шокът оказва
силно влияние върху специфична предопределена област в
мозъка, причинявайки поражение, по-късно наречено „Фокус
на Хамер“ или „Огнище на Хамер“ (Hamerscher Herd – HH),
видимо на мозъчната томография като набор от резки
концентрични пръстени. Преди Д-р Хамер да определи тези
кръгови поражения върху мозъчните томографии,
рентгенолозите ги считали за артефакти, получавани от бъг в
машината. Но Корпорацията Сименс, производител на
оборудването за Компютърна томография, записала в
документацията, че въпросните целеви поражения не биха
могли да бъдат артефакти, тъй като дори при повторна
томография от различен ъгъл същите кръгови формации винаги
се появяват на същото място. Така, Сименс независимо
потвърдили съществуването на Огнищата на Хамер в мозъка.
Нещо повече, през 1998 година диагностичната им стойност
беше доказана от Университета в Трнава, Словакия. Въпреки
това Д-р Хамер бе подложен на ужасни гонения.
 
 
 
 
„Фокус на Хамер“, или „Огнище на Хамер“ (Hamerscher Herd –
HH), видимо на мозъчната томография като набор от резки
концентрични пръстени.
 
 
Мозъчните клетки, приели шока (ДХС), изпращат биохимичен
сигнал на съответстващите телесни клетки, който, в зависимост
от това кой пласт на мозъка получава шока, причинява растеж
на тумор, стопяване на тъкан или загуба на функция. Причината,
поради която специфични конфликти са неопровержимо
свързани със специфични области в мозъка е, че по време на
развитието на Човешкия организъм всяка мозъчна област е
програмирана да отговаря мигновено на ситуации, които биха
могли да застрашат оцеляването. Докато мозъчният ствол е
програмиран да се занимава с основни проблеми на
оцеляването като дишане (конфликти на смъртен страх),
възпроизвеждане (конфликти „създаване на потомство“) и
хранeне (конфликти на „залъка“), то главният мозък корелира с
по-напреднали въпроси (конфликти на разделението и
териториални конфликти). Д-р Хамер също така открил,
че всяко заболяване се развива в две фази: първата – фазата
на Конфликтна активност, се характеризира с емоционален
стрес, липса на апетит, безсъние, и след това, при условие, че
конфликтът бъде разрешен, идва лечебната, или
оздравителната, фаза. Това е периодът, в който Психиката,
мозъкът и засегнатият орган преминават през фазата на
възстановяването, един често пъти труден процес, белязан от
изтощение, главоболие, възпаление, „инфекции“ и болка.
 
Твърдо стъпил върху Ембриологията и в пълно съгласие с
Еволюционистката[3] логика, Д-р Хамер нарича своите
открития „Петте биологични закона на Новата Медицина“. В
течение на годините той успял да потвърди откритията си,
посредством повече от 40,000 казуса.
 
Изследователската работа на Д-р Хамер разклати из основи
много от съществуващите теории в официозната Медицина.
Неговото обяснение на заболяването като значимо и смислено
взаимодействие между Психиката, мозъка и съответния орган
опровергава възгледа, че болестта възниква по случайност, или
че е резултат от грешка на Природата. Базирана върху солидни
научни критерии, Германската Нова Медицина разбива
митовете за злокачествените ракови клетки и за зловредните
микроби, както и идентифицира „инфекциозните заболявания“
и раковите тумори като извечни спешни мерки, предназначени
да спасяват организма, а не, както сме били учени, да го
унищожават. Болести като рака губят страховития си образ и
биват осъзнати като Смислени Биологични Специални
програми, или СБС (Significant Biological Special Program – SBS,
дословно „Значима Биологична Специална Програма“), с които
е родено всяко Човешко същество.
 
Цялата официозна, включително и Алтернативната (Натурална),
Медицина е основана върху хипотези и нито една от тези
хипотези не е доказана и до сега. Затова е толкова важно
постижението на Д-р Хамер, че той бил в състояние да
потвърди своите открития на три нива – Психично, мозъчно и
телесно, доказвайки, че това са Биологично доказуеми събития!
 
През 1981 година Д-р Хамер смятал, че откритите от него
взаимовръзки се отнасят само за рака и нямал представа,
че ЖЕЛЯЗНОТО ПРАВИЛО НА РАКА ще стане централно
откритие в цялата Медицина. През Октомври 1981 година той
представил своето откритие на Университета в Тюбинген под
формата на постдокторантска дисертация за квалификация като
Университетски преподавател. Основната цел на дисертацията
му била да предостави резултатите си на Университета, така че
те да бъдат изпитани възможно най-бързо върху следващите
налични случаи, помагайки на пациентите! За негова голяма
изненада обаче, през Май 1982 година Университетската
комисия отхвърлила дисертацията му и отказала да оцени труда
по взаимовръзките между Психиката и рака, без да се опита да
възпроизведе нито един от казусите, нещо, което тя признала
по-късно в съда. Това е безпрецедентен случай в историята на
университетите! Имало и друга изненада. Скоро след
представянето на дисертацията, на Д-р Хамер бил поставен
ултиматум, или да се откаже от откритията си, или договорът му
нямало да бъде продължен. За него било много трудно да
разбере защо бил изхвърлен от клиниката, след като представил
добре обосновани научни открития.
 
В следващите няколко години Д-р Хамер се опитвал
многократно да отвори болница или клиника като убежище за
пациентите си, за да могат те да се възползват от знанията
му. Това винаги се оказвало невъзможно, поради съгласуваните
действия срещу него. Писмата, изпращани от пациенти на Д-р
Хамер до здравните власти, оставали без отговор или се
връщали с коментар „Неприложимо!”. Тази твърда позиция на
Властите остава непроменена и до ден днешен.
 
През 1985 година Зигрид Хамер починала, очевидно от
непреодолима мъка по сина си, загубила кураж
поради непрестанните заплахи от страна на могъщата Савойска
династия.
 
Преследването достигнало своя връх през 1986 година, когато
съдът в окръг Кобленц предприел действия по възпирането на
Д-р Хамер да практикува Медицинската професия, въз основа
на това, че той „не успял да се отрече от Желязното Правило
на рака и не успял да приеме отново принципите на
официалната Медицина“. Съдът установил това само в едно
изслушване. Било решено и принудително наложено, че на Д-р
Хамер липсвала „маневреност“ и „нужната проницателност
по отношение на необходимата терапия за рака“. Като
доказателство за „неадекватното му умствено състояние“
съдът посочил, че той не желаел да оттегли трудовете си и да се
врече във вярност към принципите на официозната Медицина.
Нещо повече, според правосъдния орган той бил неспособен
да се завърне в правата вяра, тъй като само месец преди делото
се опитал да убеди група видни професори в правотата на ГНМ!
След една година същият съд постановил да бъде направена
психиатрична оценка на умствените му способности, която Д-р
Хамер отказал. Въпреки това, назначеният от съда психиатър,
без никога да го е виждал, му поставил диагноза – психопат.
 
Оттогава, от 1986 година, на Д-р Хамер не му било позволявано
да разговаря с никакви пациенти. Председателстващият
Окръжния съд в Кьолн го посъветвал, чрез съдебно
разпореждане, да си намери друго призвание, което да не е
свързано с Медицината. Въпреки факта, че научната му работа
и до днес не е опровергана, той на 51 години бил лишен от
Медицински лиценз,  тъй като не се отрекъл от откритията си и
не се подчинил на принципите на официозната Медицина.
Създадената ситуация направила невъзможно продължаването
на научните изследвания на Д-р Хамер. Без финансови средства,
секретар или други сътрудници, той с голяма трудност
получавал компютърни томографии и съответните записи за
изследванията си, посредством помощта на други
лекари. Съдебната възбрана довела до това, че някои казуси не
са толкова добре документирани, колкото той би искал. Много
било оставено на случайността. Какво би постигнал, ако имаше
клиника и някаква финансова подкрепа, Човек трудно би си
представил...
 
Въпреки всичко, през 1986 година един съд постановил:
Университетът в Тюбинген да продължи постдокторантска
дисертация. Нищо не се случило чак до 3-ти Януари 1994
година, когато било изпълнено решението да бъде потвърдена
дисертацията на Д-р Хамер, уникален процес в историята на
университетите! Но все пак, 13 години след написването на
дисертацията, малко вероятно било Университетът да провери
Германската Нова Медицина върху следващите налични случаи.
На 22-ри Април Университетът обявил, че „проверка в рамките
на докторантурата не се планира“.
 
През 1994 година Д-р Хамер разширил системата си до Петте
Биологични Закона, които обхващат всички заболявания,
извън отравянията, в цялата област на Медицината, въз
основата на изследвания върху 20,000 случая. Тъй като
основните критерии са напълно научни, много лесно е
Германската Нова Медицина, така както оттогава се нарича тя,
да бъде подложена на проверка. Лекари и лекарски асоциации
по целия Свят непрекъснато свидетелстват за нейната
достоверност, посредством подписана документация.
 
Междувременно, ПРЕСАТА и Медицинската върхушка
непрекъснато отправяли нападки срешу Д-р Хамер и работата
му. Таблоидни журналисти и Медицински „експерти” го описват
и до днес като шарлатанин, самопровъзгласил се чудодеен
лечител, водач на секта, или като ненормален престъпник,
лишил онкоболните от „животоспасяващи” конвеционални
терапии. В резултат на продължаващите съгласувани усилия за
потискане на Медицинските открития на Д-р Хамер, лекарите,
както и Човечеството като цяло, нямат възможност да се
възползват от знанията на Германската Нова Медицина, а от 35
години на милиони пациенти е отказвано да се лекуват според
нейния хуманен и неинвазивен подход.
 
През 1997 година Д-р Хамер бил арестуван и осъден на 19
месеца затвор за това, че без съответния лиценз дал на трима
Души безплатна Медицинска информация. За разлика от него,
през 1991 година, Виктор Емануил от рода Савой, 13 години
след убийството на Дирк Хамер, получил само 6-месечна
условна присъда за нелегално притежание на оръжие.
 
 
 
 
Касация: „Виктор Емануил е виновен за смъртта на Дирк Хамер“
 
 
Когато Д-р Хамер бил арестуван, полицията претърсила
досиетата на пациентите му. Впоследствие, по време на
процеса, един обществен прокурор бил принуден да признае,
че от общо 6500 пациенти с рак в „последен стадий” след 5
години 6000 от тях били все още живи. И така, по ирония на
съдбата, неговите опоненти предоставили действителната
статистика, доказваща забележителните успехи на Германската
Нова Медицина. И все пак, до ден днешен, Университетът в
Тюбинген, въпреки съдебните постановления от 1986 година и
1994 година, отказва да провери научната работа на Д-р Хамер.
По същият начин, официозната Медицина отказва да утвърди
ГНМ, независимо от многобройните потвърждения от лекари и
от професионалните асоциации.
 
В продължение на десетилетия Д-р Хамер бил подложен на
съдебни преследвания в различни Държави. Той бил третиран
като масов убиец, защото лишавал онкоболните от уж
безвредното и ефикасно лечение, предлагано от официозната
Медицина. Някои сравняват този лов на вещици със съдбата на
Д-р Земелвайс[4], който препоръчвал на хирурзите да си
измиват ръцете преди операции, но накрая умрял на 47-
годишна възраст в лудницата.
 
През 1999 година Д-р Хамер се преместил да живее в Испания,
тъй като съдилищата в Германия, Австрия, Франция и
Швейцария повдигали искове срещу него. Имало също така и
висящо частно дело за голяма сума пари, защото препоръчал
на пациент да не се подлага на химиотерапия. Това означава, че
всеки практикуващ лекар е длъжен да предложи химиотерапия
или ще бъде изправен пред финансов крах. Макар че много
лекари, между които и професори по Медицина, са потвърдили
принципите на Германската Нова Медицина, никой Германски
университет и досега не се е съгласил да ги провери, въпреки
съдебно нареждане, постановяващо това.
 
Д-р Хамер преживял 8 опита за убийство, а масмедиите в
Германия го третирали като умопомрачен престъпник. Други
лекари и природолечители в Европа, които практикуват в
съответствие с принципите на Германската Нова Медицина,
също са обект на преследване. В Австрия, Белгия, Франция,
Германия и Испания властите прилагат процедури за отнемане
правото на практикуване на такива лекари. Съдебните дела се
водят от години. Единствено Испанските съдилища са
възприели просветената позиция, че не е тяхна работа да
разрешават конфликти между противоречиви Медицински
теории и терапии. Ожесточената разправа от страна на Властите
е разбираема, защото широкото разпространение и прилагане
на Германската Нова Медицина би сложило край на
господството на Медико-фармацевтичния комплекс.
 
През 2001 година виден невролог открито защити Д-р Хамер,
като публикува книга за Германската Нова Медицина и настоя
трудовете му да бъдат официално проверени. Понеже Д-р
Терезе фон Шварценберг[5] е представител на Висшата
аристокрация, масмедиите се видяха в чудо каква точно
позиция да заемат. Дотогава те бяха писали за Д-р Хамер по
най-пренебрежителен начин, но изведнъж една изтъкната
личност твърдеше, че той е прав и заслужава Нобелова
награда! Въпреки всичко официалният отговор на онколозите
все още си остава, че е пълен абсурд да се допуска, че
Психиката и емоциите играят важна роля в пораждането и при
лечението на рака и следователно твърденията на Д-р Хамер не
трябва да бъдат проверявани.
 
 
 
 
На 9-ти септември 2004 година Д-р Хамер беше арестуван в
дома си в Испания. Следвайки Европейска заповед за
екстрадиция, той бе екстрадиран във Франция, където бе
задържан във Френския затвор „Фльори Мерожи” – най-
големият в Европа. Той бе осъден на три години затвор без
пробация. Обвиненията бяха: „измама и съучастие в незаконна
Медицинска практика“. Той беше обвинен и признат за
виновен за смъртта на Френски граждани, само заради
наличието на негови публикации на Френски език. Трябва да
кажем, че Д-р Хамер никога не е разговарял лично с тези
индивиди. Той бе освободен от неправомерното си задържане
през Февруари 2006 година.
 
През Март 2007 година Д-р Хамер беше принуден да напусне
изгнанието си в Испания. Той се засели в Норвегия, където в
безопасност продължи работата на своя живот. Той почина на
2-ри Юли 2017 година на 82-годишна възраст в дома си в
Сандефьорд след прекаран инсулт. Погребан беше в Германия,
в Ерланген – градът, в който се оженил за любимата си съпруга
Зигрид.
 
В заключение, нека повторим, Д-р Хамер не наричал
заболяванията „болести“, а Смислени Биологични Специални
програми на Природата. Той работил с повече от 40,000
пациенти и наблюдавал потвърждение на откритите от него Пет
Биологични Закона във всеки един от случаите без
изключение, като заявявал, че постига успех при 95% от
онкоболните.
 
 
***
 
 
 
 

 
 
 

Откъси от „Обобщение на Новата

Медицина“
от Д-р Рике Герд Хамер
 
 
Материалът е взет от уебсайта:
The German / Germanic New Medicine.
 
Превод, бележки и препратки: Стамен Георгиев СТАМАТ.
 
 

Предговор
 
 
Когато през 1981 година открих „Желязното Правило на Рака“
и двете фази в природата на заболяванията, аз изпратих
работата си като докторска дисертация в Университета в
Тюбинген с убеждението, че съм открил връзките, свързващи
всички видове рак. Две години по-късно, по време на
продължаващите ми изследвания, забелязах, че всички болести,
а не само карциномите, протичат в съответствие с тези два
Биологични закона.
 
През 1987 година открих третия и четвъртия Биологичен закон,
основан на Ембриологията и Бихейвиористичните науки. За моя
изненада успях да установя, че тези четири Биологични закона
могат да обяснят всички заболявания и могат да бъдат
възпроизведени във всеки отделен случай. Това ми наложи
едно спиращо дъха заключение:
 
Очевидно е, че съществува Биологичен смисъл в болестите
в различните зародишни листа [пластове, слоеве] и че те не
са безсмислени грешки на Природата, с които трябва да се
борим, но вместо това представляват пълни със смисъл
събития. Следователно, аз трябваше да се запитам:
 
Какво е довело до това заболяване? (Как?)
 
Какво е Биологичното му значение? (Защо?)
 
Разбрах, че би било единствено възможно да се намери
смисъла на болестите, като се позовава на Ембриологията и че
Биологично-социалният контекст също трябва да се вземе
предвид в това Биологично разбиране на смисъла (например:
една майка се разболява, или заради детето си, или заради
партньора си).
 
Най-накрая трябваше да се запитам дали нашите разбирания и
концепции за болестите не са били напълно погрешни, поради
незнанието на Биологичната цел на болестите.
 
Аз успях да докажа, че Биологичната причина за заболяванията
зависи от зародишните листа (Глави от VII-ма до IX-та).
Например, причината за заболяванията на органите на
вътрешния зародишен слой (ендодермата) се корени във фазата
Конфликтна активност (първата фаза). За разлика от тях,
Биологичната причина за заболявания, засягащи органи,
контролирани от мозъчната медула, се крие в разрешаването на
конфликта (втората фаза).
 
Най-накрая аз достигнах до напълно различно
Нозологично[6] разбиране на концепцията за „болест“. Ние
вече не можем да говорим за нея в по-ранния й смисъл, а
вместо това трябва да я наричаме „преднамерена Природна
програма“.
 
*
Дирк Хамер Синдромът (ДХС – Dirk-Hamer-Syndrome) е
първото смислено събитие, което задейства тази специална
програма.
 
*
Обобщението на моята дисертация цели да изясни процеса на
Нозологичното разбиране и да обясни Биологичния смисъл на
така наречените болести.
 
*
„Болест“, в Природонаучен Нозологичен смисъл, означава
Телеологически[7] понятно, смислено Биологично събитие,
„специална Природна програма“.
 
 
 

Глава I-ва
Германската Нова Медицина като Природонаучна
дисциплина с Пет Биологични Закона
 
 
Бих искал да обясня какво имам предвид, когато говоря за
Германската Нова Медицина, в противовес на „старата
Медицина“. Германската Нова Медицина разбира тялото като
обединен организъм, такова единство, в което Психиката[8] е
интегратор[9] на всички функции на поведението и всички
конфликтни области, а мозъкът е основният компютър на
всички поведенчески функции, конфликтни области и органи и
сборът от последствията от всички тези събития. По-сложно е в
действителността, защото мозъчният компютър програмира
програмиста (Психиката) и следователно самия себе си.
 
Германската Нова Медицина е Естествена наука, основана върху
пет емпирично открити закона, които са приложими в
неоспорим научен смисъл за всеки отделен случай на
заболяване на Човек или на бозайник.
 
Тя не признава никакви догми, никакви хипотези и никаква
статистическа вероятност. Тя сама по себе си е ясна и логична и
може да бъде разбрана и приложена от всеки нормален
интелигентен Човек, защото следва Природонаучната
причинно-следствена Логика.
 
Материалистичните, Идеалистичните и Метафизичните понятия
тук не са на място. Поистина, ние не притежаваме ключ за
разбирането на Метафизичните явления. В продължение на
хиляди години смятахме, че гръмотевиците и светкавиците са
Метафизични сили. Доскоро не ги разбирахме като
електрофизични явления. Въпреки че сега разбираме, че
феноменът гръмотевица не е някакво Божие дело, ние не сме
загубили нашето чувство да се смайваме пред неизвестното.
 
Лекарите винаги са копнели за обем от знания, който се
придържа към Природните и научните методи и е в
съответствие с Природонаучните закони. Те са били принудени,
обаче, да приемат твърде много хипотези и това ще бъде
разгледано в Глава II-ра. Допустимо стана една след друга да се
нижат хипотези, за да се „докажат“ дори най-дръзките
твърдения. Това са само твърдения, а не Действителни закони,
каквито съществуват в Естествознанието.
 
В това, което следва представяме Пет неопровержими
Биологични принципа, които могат да бъдат възпроизведени и
проверени във всеки съпоставим случай с надеждни научни
критерии.
 
В момента, в Медицината съществува едно движение за
разделянето й на Органична медицина и Психологична
медицина, или Психотерапия. Когато един лекар заявява, че не
съществува органична причина за болестта, той развързва
ръцете на Психотерапевта, за да излекува тези „чисти“
Психологически заболявания. В очите на практикуващия
Германската Нова Медицина такова делене е абсурдно, тъй като
болестта не може да бъде разделяна и поделяна на части.
Психиката, мозъкът и органът са три нива на един и същи
организъм и ходът на събитията в тях е винаги синхронен!
 
 
Петте Биологични Закона на Германската Нова Медицина
са:
 
1.      Желязното Правило на Рака
2.      Законът за двете фази на развитието на всяка болест до
степен, в която има разрешаване на конфликта
3.      Онтогенетичната[10] система на туморите и
еквивалентните на рака болести
4.      Онтогенетичната система на микробите в болестите
5.      Биологичен смисъл на всяка Специална Програма на
Природата
 
 
Критерий
 
І. Всеки рак, или подобно на рак заболяване, произхожда от
Дирк Хамер Синдром (DHS), който е:
много труден
силно акутен, драматичен и
изолиращ шок.
 
Изживяването на шока е едновременно или практически
едновременно на три нива:
1.      Психика
2.      Мозък
3.      Орган
 
 
Критерий
 
Съдържанието на конфликта, причинен от ДХС, определя в
самия момент на ДХС местоположението на Огнището на
Хамер, или ОХ (Hamerschenherd – HH), в мозъка и съответното
местоположение на рака или на раково-еквивалентното
заболяване в органа (тялото).
 
 
Критерий
 
Развитието на конфликта определя специфичното развитие на
ОХ в мозъка и на рака или на раково-еквивалентното
заболяване в органа.
 
 
ІІ. Вторият Биологичен Закон
Всяка болест е явление в две фази, стига да има разрешаване на
конфликта.
 
Медицинските учебници по-рано идентифицираха
няколкостотин „студени“ и няколкостотин „топли“ болести.
 
Пациентите със „студени“ заболявания, изявени като студена
кожа и студени крайници, се намират в продължителен стрес,
губят тегло, имат трудности при заспиване и страдат от
нарушения на съня. За примери имаме рака, МС, ангина
пекторис, невродерматитите, диабета, умствените разстройства
и разстройствата на настроението[11].
 
Други заболявания са определяни като ревматични,
инфекциозни, алергични и особено като екзантемични[12].
 
Но ние открихме, че това не е правилно. Тези студени и топли
заболявания не са самостоятелни заболявания, а са една от
двете фази на заболяването, като „студените“ са първата, а
„топлите“ – втората фаза. Това ще бъде разгледано по-точно в
Глава IV-та.
 
Тъй като нито една болест не е била разбрана правилно и нито
един случай не е бил разбран правилно.
 
 

 
 
 
 
ІІІ. Третият Биологичен Закон
 
Онтогенетичната система на туморите и еквивалентните на рака
болести.
 
Взаимовръзките и отношенията – подробно описани в Глава V-
та, са толкова фундаментално нови, че нищо дори смътно
равностойно не съществува в Медицинската литература днес.
 
Онтогенетичната система на туморите и еквивалентните на рака
болести включва следните критерии:
 
А. Конфликти, свързани на ниво ембрионален лист, имат също
така и:
- свързани на ниво ембрионален лист мозъчни релета;
- в случаите на конфликт, така нареченото Огнище на Хамер;
- свързани на ниво ембрионален лист органи, които са
засегнати и имат
- свързани на ниво ембрионален лист хистологични
образувания.
 
Б. Конфликтите, управлявани от стария мозък (ендодермата,
управлявана от мозъчния ствол, и мезодермата, управлявана от
малкия мозък) показват размножаване на клетките във фазата
Конфликтна активност (КА–фаза – CA-phase) и унищожаване или
казеиране[13] на туморите от подходящите микроби, ако те
съществуват, при лечебната / възстановителната фаза (ПКЛ –
постконфликтолизна фаза – PCL-phase).
 
Церебрално управляемите конфликти (мезодермалните органи,
управлявани от локус церулеус[14] в главния мозък и
ектодермалните органи, управлявани от мозъчната кора)
показват намаляване на клетките в КА–фазата (некрози,
улцериране) или увреждане, или прекъсване на функциите при
така наречените еквивалентни на рака болести.
 
В. Всяко така наречено заболяване, по отношение на КА–фазата
и ПКЛ–фазата, е смислено Биологично събитие, което трябва да
бъде разбрано посредством Ембриологията и Поведенческите
изследвания. Това означава, че заболяването ни представя едно
предизвикателство да решим необичаен и непредвиден
Биологичен проблем.
 
 
 
 

 
 
 
 
ІV. Четвъртият Биологичен Закон
 
Съществува съответствие между групите органи, свързани с
ембрионалните листа – без изключение в ПКЛ–фазата, и
ембрионично свързаните групи микроби. Микробите не са
предвестниците на симптомите, а оптимизатори на лечебната
фаза.
 
Всички микроби се управляват от мозъка. В този смисъл, така
наречената имунна система, която си представяме като армия,
водеща грандиозна битка със злокачествените ракови клетки и
микроби, не съществува. Следвайки инструкциите на мозъка,
патогенните микроби се превръщат в доброкачествени
апатогенни микроби, които се оттеглят в тази част на организма,
където не създават проблеми и могат да бъдат извикани и
отново задействани в ПКЛ–фазата върху конкретните органи.
Обсебени от бактериологичното ни хигиенно мислене, ние се
опитахме да премахнем тези сезонни работници на организма.
Както ще видим, като потискаме туберкулозата, ние
предпазваме туморите на гърдата и червата в ПКЛ–фаза да
бъдат казеирани от малките разяждащи пръчици, като по този
начин пречим на последващото разрушаване на тумора. Това
подпомогна хирургията и онкологията, но беше Биологично и
Медицински погрешно.
 
 

 
 
V. Петият Биологичен Закон
 
Този Пети Биологичен Природен Закон практически ни отвежда
към „Оригиналната Медицина“, той изцяло преобръща
сегашното Нозологично (болестно) разбиране нагоре с краката.
Болестта, както биваше определяна досега, вече не
съществува. Невежеството ни пречеше да признаем, че всички
така наречени болести имат специален Биологичен смисъл.
 
Петият Биологичен Закон е наистина квинтесенцията на
четирите предшестващи Природни Закона на Германската Нова
Медицина. Като погледне назад Човек би могъл да го нарече
най-смисления от Природните Закони. Тази квинтесенция не
само обобщава по-ранните категорично научни закони, но
също така отваря ново измерение. Той е Душата на Германската
Нова Медицина. В единен синхронизъм, той постига връзката
между това, което може да се изследва научно, и онова, което
може да се нарече Трансцендентално, Свръхестествено,
Парапсихологично или разбираемо само от Религиозна гледна
точка. Нещата, които се усещат и изпитват от научна гледна
точка и онези, които не могат да бъдат обяснени и изглеждат
озадачаващи или безсмислени.
 
С Петия Биологичен Закон най-накрая можем да разберем
връзката си с Космоса около нас, в който сме вградени.
Испанците, притежаващи усещането за такива измерения на
разбирането, наричат Германската Нова Медицина
„Свещената Медицина“ (la medicina sagrada). Това име се
появи в Андалусия някъде през Пролетта на 1995 година.
 
„La Medicina Sagrada“ отваря ново, Космическо, благочестиво
измерение! Изведнъж нашето Медицинско мислене и усещане
обхваща всеки слон, бръмбар, птица и делфин, всеки микроб,
растение и дърво. Всичко, различно от това „Космическо
мислене“ в структурата на Живата Природа, вече е
недопустимо. Макар че бяхме свикнали да разглеждаме
Майката Природа като склонна да греши и имахме дързостта да
вярваме, че тя постоянно прави грешки и причинява сривове
(злокачествен, безсмислен, дегенеративен раков растеж и така
нататък), то сега сякаш люспи падат от очите ни и ние можем да
прогледнем, че именно нашето невежество, арогантност и
гордост бяха и са единствената глупост в Космоса. Не можехме
да разберем такава „изключително контролирана цялост“ и
затова наложихме върху себе си тази безсмислена, бездушна и
брутална Медицина.
 
Преизпълнени с удивление, сега за първи път можем да
разберем, че Природата е подредена (вече знаехме това) и че
всяко явление в Природата има смисъл, дори в структурата на
цялото, и че събитията, наречени „болести“, не са безсмислени
смущения, поправяни от чираците на магьосниците. Можем да
видим, че нищо не е безсмислено, злокачествено или
болно. Защо не можем да видим това взаимодействие на
Природата в целия обитаван космос като нещо „божествено“?
Не беше ли така преди избликването на основните религии? От
свещенослужителите на бог Есклепий научаваме, че професията
на лекаря винаги е била професия на всеки свещеник.
 
След като подробностите бъдат изложени, Биологията,
Биологията на Човека и Медицината ще станат ясни, прозрачни
и добре разбрани. Като Професор в Педагогическия институт в
Хайделберг дълги години преподавах Биология на Човека.
Вярвам, че тези сесии, „docendo discimus“[15], носят
отговорността за това, че ми помогнаха да открия Петия
Биологичен Природен Закон.
 
 

Глава II-ра
А. Методологията на Германската Нова Медицина
 
 
Методологията на Германската Нова Медицина е концептуално
лесна. Най-важното е, че изисква известен опит и здравословно
разбиране на Човешката Психика, характеристики, които
Медицинския начин на мислене счита за ненаучни и дори
нелепи. До момента, ние сме работили предимно със
статистика. Следователно, сме изправени пред въпроса дали
Човекът, който разбира новата методология и нейната Логика,
може също така да се научи да бъде детектив на ниво Психика?
 
Човекът, който я схваща лесно и я разбира интуитивно, е не по-
малко квалифициран от по-интелектуално насочения колега.
Всъщност, на интелектуално насочените обикновено липсва
онова, което може да бъде необходимо, за да разберат по-
добре пациентите си. От друга страна, знаем, че за всеотдайния
лекар, чието Сърце и Душа е с пациентите му, нищо не е по-
възнаграждаващо от знанието и практиката на Германската
Нова Медицина. Лекарите, надарени с правилните качества, ще
могат да придобият необходимите всестранни знания, които
днешните специалисти, така нареченият „каймак“ на
професията, не могат и да се надяват да постигнат.
 
Не преувеличавам, когато заявявам, че който иска
професионално да работи с Германската Нова Медицина и като
цяло има опит на трите нива (Психика, мозък, орган), преди
всичко трябва да бъде мъдра и достойна Личност, призната от
пациента като равнопоставено Човешко същество и
изключителен професионалист.
 
Бъдещите терапии ще включват много малко медикаменти, но
ще изискват разбирането от пациента на първопричината на
конфликта и болестта му. Заедно със своя лекар, пациентът ще
намери най-доброто разрешение на проблема си или най-
добрата стратегия, за да избегне повтарянето му в бъдеще.
 
По такъв начин пациентът става абсолютен „шеф“ по
отношение на процедурите и лечението на заболяването си и
тук е специалният аспект на Германската Нова Медицина.
Пациентът вече няма да бъде „лекуван“, а ще „лекува сам себе
си“. Връзката между пациент и лекар ще бъде напълно
преосмислена и предефинирана.
 
Днешният висококвалифициран и специализиран лекар в
бъдеще ще трябва да бъде многостранно обучен, добре
образован и Човечен „Медицински детектив“. Тези
„свещенослужители на Асклепий“ трябва да бъдат добродушни,
мъдри и да притежават отлични общи познания. Знам, че тази
картина не отговаря на преобладаващата такава за
„преуспяващ“ лекар.
 
Нека да преминем към нашата тема:
 
За да се определи дали е десняк или левичар, първото нещо,
което трябва да бъде помолен всеки пациент, е да направи
теста на ръкопляскането. За да се установи това, той трябва
спонтанно да ръкопляска, сякаш е в театър. Ръката, която е
отгоре, удряйки другата, е водещата ръка и ще определи кое
полукълбо на малкия или на главния мозък е преобладаващо и
първо ще преживее даден конфликт. В случай на несигурност
тази връзка лесно може да се установи и емпирично да се
докаже с помощта на компютърна томография. След това
можем да заключим, позовавайки се на мозъка на пациента,
дали той действа като десничар или левичар, независимо от
обучението, което е получил като дете.
 
ДХС се превърна в опорна и фокусна точка на цялата Германска
Нова Медицина. Такова чудо е, че вече можем точно да
изчислим и разберем процеса. Трябва да се вмъкнем в кожата
на пациента, за да се опитаме да си представим цялата ситуация
в секундата, в която се е случил ДХС, а той се случва за един
миг. За целта ще трябва да знаем личната история на живота на
пациента, неговите преживявания и идеи по въпроси като
Религията, Обществото, семейството, финансите и така
нататък. Трябва да подчертая важността на тази методология, за
да се избегне опасността от повърхностна оценка от лекар,
който не отделя време или който не успява да навлезе в
Човешката ситуация и да влезе в изповедалнята със своя другар.
 
Колкото и обективни да изглеждат психологическите
въпросници, те не отчитат особеностите на Психиката и какво
се е случило в момента на ДХС.
 
Научната таблица [на ГНМ] обхваща цялата Медицина и дава
възможност за емпирично идентифициране на връзките между
трите нива – Психика, мозък и орган, при всяка отделна болест
и във всяка фаза на заболяването или на трите нива на
Биологично уникалните програми.
 
На диаграмата могат да се открият и типовете хистологични
образувания, които могат да се очакват, както и видовете
микроби, които ще присъстват след разрешаването на
Биологичния конфликт.
 
Две точки определят линия. Ако имаме трета точка, лежаща на
тази линия, лесно можем да проверим нашата оценка.
Задържайки тази представа, ние имаме не три точки в една
посока, а пет, ако хистологичната формация и съответните
микроби също се включат. В развитието на болестта или на
Специалната Биологична програмата за разрешаване на
определен конфликт могат да бъдат открити редица
знаменателни точки:
 
1. Първата е ДХС – най-важния момент в целия процес. Дори
най-опитният практикуващ Германската Нова Медицина,
какъвто скромно трябва да призная, че съм, не е пощаден от
работата по проследяване етапите на конфликта. Във всеки
отделен случай трябва да работя като смел клиничен
медицински експерт и Душевен детектив, за да проследя
стъпките в хода на конфликта и курса на лечението, чак до ДХС.
С други думи, до началото на целия процес.
 
ДХС въплъщава не само острия драматичен конфликтен шок,
който „ни хваща в крачка“, но и съдържанието на конфликта.
Съдържанието на конфликта е това, което определя
местоположението на Огнището на Хамер (ОХ) в мозъка и
последващото местоположение на растежа на рака или
некрозата на органа в момента на ДХС. В момента на ДХС,
обаче, се случва и нещо друго: определят се „следи“ или се
полагат оставащи в последствие трайни коловози, по които
„влакът“ се движи отново и отново.
 
„Следите“ в ДХС са аналогични на средата – обстоятелствата,
които създават асоциация в момента на ДХС. Професор,
интересуващ от алергиите, веднъж описа този факт много добре
със следната формула: „Ако страдате от ДХС с Биологичен
конфликт и се случи така, че преминава крава, ще развиете
алергия към кравите, но ако се случи, когато захапвате
портокал, ще развиете алергия към портокалите“. В мига на
ДХС Човеците и животните несъзнателно „осъзнават“ своята
околна среда. Тези обстоятелства по-късно водят до така
наречените алергии.
 
За демонстрация ще послужат два примера. Сенната хрема
преди беше преобладаващата алергия, въпреки че днес вече не
е така. Причината бе проста: първото любене между младите
влюбени обикновено ставало в купите сено, тъй като те били
най-евтиното и най-незабележимо брачно ложе. Често ДХС се
случвал, или когато тези интимни ситуации били неочаквано
прекъсвани, или когато завършвали нещастно. Партньорът,
преживял ДХС и претърпял Биологичния конфликт, може по-
късно неволно да си спомни премеждието в сеното, без да
осъзнава връзката. Асоциацията с миризмата на сено е това,
което причинява „алергия към сеното“. Подуването (отокът) в
околоносния синус, така наречената „сенна хрема“, се появява
само в лечебната фаза. Миризмата на сено е свързана и
асоциирана с ДХС поради компрометиращото преживяване.
 
Втори случай: По време на полет от Сенегал за Брюксел, на
който една двойка се качила, съпругът получил сърдечен
инфаркт. Те били неспособни да направят каквото и да било и
съпругата претърпяла конфликт на смъртен страх, поради
загриженост за своя съпруг, който всеки момент би могъл да
почине. След кацането в Брюксел, съпругът бил закаран в
болница, където било установено, че инфарктът не е бил
толкова тежък и той бързо се възстановил. Съпругата му, обаче,
се разболяла няколко пъти от единични белодробни възли
(солитарен пулмонален нодул), след които тя се изпотявала
обилно в продължение на дни или седмици, докато туморът
изчезнел, казеиран от туберкулозните бактерии.
 
Един ден, когато пациентът отново започнал да се изпотява
през нощта, единичен раков възел бил открит. Лекарите й в
Брюксел се почувствали объркани и поискаха моето
съдействие. Зададох на пациента същите въпроси, които те й
бяха задавали, тъй като бяха запознати с Германската Нова
Медицина: дали съпругът й отново е болен и дали се страхува
за живота му. Тя каза, че съпругът й се е чувствал доста добре,
след сърдечния инфаркт в самолета. След това я попитах дали
съпругът й отново е летял. Тя каза, че нито един от тях не е
летял от онзи случай насам. След това тя каза, че смята, че
проблемът й е свързан със самолетите, защото след онова
ужасно събитие по време на полета от Сенегал тя изпадала в
паника всеки път, когато децата или внуците й трябвало да
летят. Тя изпитвала смъртен страх в продължение на седмици,
докато не се завърнат в Брюксел невредими. Точно това се
случвало, допреди откриването на единичния белодробен
възел чрез аспирация, който бил диагностициран като
аденокарцином.
 
Както ясно виждаме, пациентът преживява втора „следа“ по
време на кризата със сърдечния инфаркт на съпруга си в
самолета. Тази втора следа е асоциирана по време на събитието
в самолета с ДХС като страх от безпомощност. Пациентката
имаше това, което всеки психолог може да разбере – смъртен
страх за съпруга си, който от само себе си отново активираше
следата, тъй като тя наново „асоциираше“ събитието всеки път,
когато някой член на семейството й се качваше на самолет.
Това в действителност не беше логичен отговор, тъй като
семейството й беше младо и бе малко вероятно да претърпят
сърдечен инфаркт. Това, обаче, не беше проблемът. Смисълът
бе, че „самолетът“ се превърнал в отделна „следа“, свързана със
„следата на смъртен страх“ и създал втори конфликт, една
комплексна конфликтна ситуация, така че всеки път, когато член
на семейството й пътуваше със самолет, пациентът страдаше от
рецидив на единичен белодробен възел – знак, че преминава
през смъртен страх, свързан с друг Човек. Най-добрият начин
да разреши конфликта беше: семейството й просто да
споменава пътуване с влак, въпреки че в действителност пътува
със самолет. Пациентът, майка и баба, оттогава нататък щеше да
слуша само за пътуването им с влак или й беше казвано за
пътуването едва след завръщането им.
 
Тези примери демонстрират важността на връщането към ДХС,
за да се припомни точната ситуация в момента на възникването
му. Във Филологията това би било наречено контекст: един
важен пасаж от даден текст не може да бъде пропуснат, тъй
като текстът трябва да се разбере в целия му контекст.
 
След като успеем да реконструираме събитието на ДХС с
всичките негови променливи от момента на събитието, или пък
го разглеждаме като отделна „следа“, тогава конфликтният курс
трябва да бъде проследен от ДХС до сегашното състояние. По
принцип има две възможности:
 
пациентът все още да е във фазата на конфликтна активност
(КА-фаза), или
 
пациентът вече да е в лечебната/възстановителната фаза (ПКЛ-
фаза).
 
 
Фазата на конфликтна активност:
 
Има три отправни точки, от които можем да започнем нашата
диагноза:
 
Психическо ниво
церебрално ниво, или
органично ниво.
 
Обичайно, пациентът отива при медицинския специалист с
разнообразни симптоми или дори с диагноза на органично
ниво, като в този случай аз препоръчвам да се започне от
органичното ниво.
 
Органичните симптоми трябва да се оценяват много
внимателно, защото винаги съществува риск те да бъдат
отдадени на стари карциноми, които не са били казеирани в
лечебната фаза поради липса на туберкулозни бактерии. Една
компютърна томография може лесно да се открие единичен
карцином на черния дроб, ако пациентът се оплаква от
чернодробни заболявания на хепатални улцерирани жлъчни
пътища.
 
Всъщност, може да се започне от всяко от трите нива, но не
трябва да се ограничава до едно ниво, освен ако не е
принудително наложено от обстоятелствата. Бих препоръчал
мозъчна компютърна томография в стандартни слоеве, тъй като
церебралното ниво е силно изразително и разкриващо по
време на изследването. (Сканирането продължава четири
минути с минимално излагане на радиация). Дори тук, трябва да
помним, че мозъчната томография е само моментална
експозиция на една снимка, която може да показва тъкан със
стар белег от предишно събитие. Тези белези могат и наистина
показват събитието на въздействието на ДХС, но едва тогава,
когато последният видим тип изображение на Биологичния
конфликт е продължавал непрекъснато през фазата на
конфликтната активност.
 
Психиката е най-интересното и информативно ниво, особено
по отношение на „следите“, които са едновременно създадени
по време на ДХС. Единствено пациентът може да си припомни
как конфликтът го е засегнал в момента на ДХС.
 
Веднъж видях пациент с десностранна дуктална карцинома на
млечната жлеза, която беше ампутирана. От протичането на
конфликта и от рационалната оценка на симптомите
изглеждаше ясно, че ДХС е възникнал поради аборт. Отначало
тази връзка не беше нито логична, нито позната, тъй като
майката, деснячка, обичайно би се поддала на карцином на
лявата млечна жлеза, когато изпитва конфликт на раздяла с
детето си (ембриона) в резултат на аборт. Пациентът веднага ме
увери, че не за детето е загрижена, а за приятеля си, който
изчезнал малко след аборта. Когато три месеца по-късно
приятелят й се появи отново и се нанесе у тях, тя откри голямо
подуване в дясната си гърда (в резултат на това, че е била
разделена от него).
 
Извън обхвата на настоящото резюме е да се представят повече
случаи и констелации. Запазих ги за друга книга, озаглавена
„Диференциална диагноза в Германската Нова Медицина“.
 
 
Разрешаване на конфликта (конфликтолиза) (КЛ)
 
Конфликтолизата е много специфичен момент, който не трябва
да се пренебрегва. Повратният момент на вегетативната
инервация от трайна симпатикотония към трайна
ваготония[16] представлява много мощен припадък, който е
Психически, вегетативно-церебрален или органичен. На
органично ниво често се диагностицира като треска или грип.
 
Всяко заболяване има своите много ясно определени ПКЛ
симптоми, които започват с КЛ. Не вярвам да е трудно да се
намери КЛ при едноциклично заболяване. Трудно е, когато
става въпрос за „висящ конфликт“, където все още няма КЛ.
Трудно е и там, където има постоянни рецидиви и постоянно
разрешаване на конфликти. Пример за „висящо лечение“ е
болестта на Морбус Паркинсон, при която треперенето,
предимно на ръцете, показва лечебната фаза и пациентът
претърпява рецидив на конфликт през нощта в състояние на
сън.
 
Защо е важно да откриете времето на КЛ толкова точно,
особено в едноцикличен курс, при който КА-фазата и ПКЛ-
фазата са непрекъснати? Това е така, защото точното
определяне на времето може да означава живот или смърт за
пациента. Чрез установяване на времето на ДХС до времето на
КЛ и до настоящото състояние, може да се направи преценка за
това в кой етап се намира пациентът в този момент: Пациентът
все още ли е изправен пред епилептоидна криза (ЕК)?
Преминала ли е вече епилептоидната криза? Каква
действителна опасност съществува? От значение за левкемията
е изчислението, при което предхождащата анемия продължава
да съществува заедно с КЛ, чрез което, поради разширяването
на съдовете, изчислението все пак може значително да се
увеличи до „полу-псевдоанемия“. Пациентите трябва да се
наблюдават много внимателно през двете седмици след КЛ. Те
трябва да останат спокойни и не трябва да поемат никакви
рискове или да им се правят ненужни кръвопреливания. Ако е
необходима трансфузия, тя трябва да се прилага през нощта
(особено при децата), за да се избегне евентуален „конфликт на
кървене и нараняване“ у пациента. Докато е в паника, мозъкът
ни не може да определи разликата между загуба на кръв и
кръвопреливане или „рак на кръвта“, термин, който се използва
и до днес.
 
 
Пациентът в лечебна фаза
 
В тази фаза външните симптоми на пациента са топли ръце,
слабост, умора, добър апетит и накрая възможна температура и
трайна ваготония.
 
Веднага щом лекарят определи, че пациентът е в лечебна фаза,
той трябва да действа много бързо, за да установи в кой етап от
лечебната фаза се намира пациентът. Той също трябва да
намери точния момент на ДХС и да определи
продължителността на този конфликт, за да отговори на
следния въпрос:
 
Дали пациентът е преди или след епилептоидна криза? Има ли
висока смъртност епилептоидната криза при това конкретно
заболяване?
 
Ако имаме работа с болест, управлявана от стария мозък,
трябва да се запитаме дали туберкулозата е започнала, или
пациентът трябва да бъде подпомогнат при развитието на
туберкулозна инфекция.
 
Оздравителния процес може вече да е доста напреднал и без
туберкулозната бактерия, така че операцията може да е
подходяща, в случай на рак на червата, за да се избегне чревна
обструкция [запушване на червата]. При такава операция,
обаче, трябва да бъде отстранен само минимумът и не повече
от 15 см от дебелото черво или, ако това е технически
възможно, да се отреже туморът без риск от кървене. По-
ранната максима да се реже дълбоко в здравата тъкан, за да
бъдат избегнати метастази, е неоснователна и абсурдна.
 
Трябва да се приемат и други диференциално-диагностични
съображения, когато се справяме с растежа на истински аденом
на щитовидната жлеза, причинен от конфликта „не съм
достатъчно бърз, за да хвана залъка“. Ако в лечебната фаза
няма туберкулоза или ако туберкулозата не би била полезна
през останалата част от лечебната фаза, тогава е необходима
операция, за да понижим количеството на тироксина, нещо,
което Майката Природа би регулирала след разрушаването на
аденома.
 
Лечебните фази са разбирани погрешно като „инфекциозни
заболявания“. 
 
Правилното им категоризиране не означава, че в бъдеще
нещата ще бъдат по-лесни от терапевтична гледна точка.
Познаването на точното време на ДХС и продължителността на
фазата на конфликтна активност ще ни помогне да се подготвим
за това, което предстои. Колкото по-добре можем да
контролираме събитията, толкова по-спокоен ще бъде
пациентът.
 
Нещата очевидно стават по-сложни, ако съществуват няколко
Биологични конфликта, протичащи едновременно, така че е
много важно да се знае дали фазите се развиват в една и съща
посока или в противоположни посоки. Ако пациентът страда
едновременно от ПКЛ-фаза на Биологичен конфликт и КА-фаза
на втори Биологичен конфликт, тогава трябва да се обмисли
внимателното използване на кортизон. Обаче, ако е възможно,
той трябва да бъде избягван.
 
Много важен в тази връзка е мозъчният оток [едем] на
Огнището на Хамер във фазата на ПКЛ, който, за съжаление, се
диагностицира неправилно като „мозъчен тумор“ и ненужно се
оперира (вж. Глава XI-та за ОХ).
 
 
Епилептичната / епилептоидната криза (ЕК)
 
Колкото и безобидна да е ПКЛ-фазата при няколко заболявания,
ако не се полагат грижи е възможно настъпването на смърт.
Епилептоидната криза често представлява истинско
предизвикателство, дори за опитните клиницисти. ЕК е часът на
истината за редица заболявания на органите, управлявани от
кората на главния мозък, като: сърдечен инфаркт, ляв сърдечен
инфаркт и десен сърдечен инфаркт с белодробна емболия, лизи
на пневмония, лизис на ларингеален карцином, бранхиални /
фарингеални кисти, диабет, хипогликемия, сензорна парализа и
сензорно-периостална парализа. Повече подробности за всяко
от тези заболявания можете да получите от научната таблица.
 
Тези отличителни точки могат да бъдат възпроизведени при
всеки пациент. Колкото по-прецизно и научно става това,
толкова по-добри са шансовете на нашите пациенти. Ако
успеем да им кажем (освен няколко крайни случая), че ще
оцелеят, те ще мобилизират феноменална сила и ще работят
ентусиазирано върху възстановяването си като „мениджъри на
развитието“.
 
 
Валидиране и доказателство в Германската Нова Медицина
 
Как се доказва който и да е случай на повторяемост според
Биологичните Закони на Германската Нова Медицина?
 
През последните тринадесет години бяха извършени голям
брой тестове за повтаряемост, повечето от които публични, и
нито един от тях не се различава от препоръчания преди
тринадесет години на редица преподаватели от Университета в
Тюбинген в Германия. Дори се бях съгласил тестовете да се
провеждат при затворени врати, ако това искаха.
 
Научните правила за възпроизводимост трябва винаги да се
използват, за да се провери дали даден брой идентични случаи
могат да бъдат обяснени и проследени от Законите на
Германската Нова Медицина.
 
 
Какво е научна възпроизводимост?
 
В стриктните физически науки (Физика и Химия) силата на
доказателството на закон зависи изключително от
възпроизводимостта на идентичния експеримент пред публика.
Mutatis mutandis[17], това важи и за Биологичните закони на
Германската Нова Медицина за идентичния тип заболяване у
всеки един пациент.
 
Във физическите науки, за тест Б не се използва същият
материал, използван за тест А, но се използва еквивалентен
материал. В Химията не се използва същата вода от предишен
тест, а еквивалентна вода (H2O). По същият начин, не можем да
използваме пациент „Б“ за същата демонстрация, направена с
пациент „A“, но само идентичен, обстоятелствено еквивалентен
случай.
 
Ако възникне необходимост за възпроизвеждането на случаите
на пациентите според Петте Биологични Закона на Германската
Нова Медицина, въпросът по принцип е много прост.
 
Има три нива, които трябва да протичат синхронно, както и две
фази на заболяването (при условие, че конфликтът може да
бъде разрешен). Фазата на нормалност върви преди
симпатикотоничната фаза, както и в края на ваготоничната
лечебна фаза има нормотония, която може да бъде видяна чрез
оставените белези на Психично, мозъчно и органично ниво и
лесно може да бъде разграничена от преди това
съществуващата „непокътната“ нормална фаза.
Следователно, ние имаме не само четирифазовите сегменти на
всяко от трите нива, но в допълнение, три добре маркирани
точки (ДХС, КЛ и EК) на всяко от трите нива, давайки 21
критерия, които, според Петте Биологични Закона, също могат
да бъдат тествани поотделно.
 
Тъй като заедно Петте Биологични Закона съдържат минимум
шест критерия – хистологичен, церебрално топографски,
органно топографски, конфликтно оцветяване и микробен – в
крайна сметка имаме 126 проверуеми и възпроизводими факта
за всеки отделен случай, ако всичките три нива бъдат много
внимателно проучени.
 
Астрономическа невероятност е, ако само един-единствен
пациент случайно би проявил тези 126 възпроизведими факта,
тъй като той просто е следващият най-добър случай от
милионите възможни случаи.
 
Ако, обаче, пациентът просто има две заболявания, възникнали
отчасти паралелно или частично последователно, тогава можем
да удвоим проверимите факти и да получим 252, вероятността,
от друга страна, ескалира експоненциално до астрономически
високи стойности.
Най-важният критерий, който трябва да бъде включен в
изчислението, е, че локализацията на ОХ в мозъка е
предварително определена. Което означава, че това реле, едно
от няколкостотинте възможни релета, вече е установено. В
случай на заболяване, това реле е ОХ и трябва да има точния
вид, принадлежащ към съответната фаза. Вероятността това да
стане само в един случай вече достига астрономически
размери. Имайте предвид, че при всеки мой анализ пациентите
са прекарали няколко пъти рак или парализа, диабет или други
подобни, като за всяко едно заболяване всички критерии
биваха изпълнени...!
 
 
***
 
Заинтригуваният Читател може да намери повече знания за
Германската Нова Медицина на Български език на следния
уебсайт:
 
Г Е Р М А Н С К А   Н О В А  М Е Д И Ц И Н А®
 
***
 
 
МИР и ЛЮБОВ!
 
2-ри Юни 2020 година
 
СТАМАТ
 
 
 

[1] Савойската династия (Haus Savoyen) повече от хиляда

години владее териториите Савоя и Пиемонт, като в
определени периоди е владяла също и части от Западна
Швейцария, Графство Ница, Сицилия (1713–1720) и Сардиния
(1720–1861). От династията произхождат десетки Принцове и
Крале на Сицилия, Сардиния и Испания, както и Кралете на
Италия властвали от 1861 до 1946 година. Основател на
династията бил Умберто (Хумберт) I-ви Бианкомано,
„Белоръкият“ (1003 година), Граф на Салморенц в Графство
Виен, Граф на Нион на Женевско езеро, Граф на Вале д'Аоста в
Западните Алпи. Той владеел и графствата Савоя, Беле,
Долината на Тарентейз и Шабле, а Конрад II-ри Салиецът го
наградил с част от Мориен. Савойската династия е наричана
също и Хумбертините.
 
[2] Пpинцът-престолонаследник Виктор Емануил, Принц на
Неапол, Принц на Амедео, Херцог на Аоста, е син на последния
Крал на Италия, Умберто ІІ-ри (1904–1983), властвал от Май до
Юни 1946 година. Умберто ІІ-ри бил единствен син на Крал
Виктор Емануил ІІІ-ти, който имал също така и четири дъщери,
като една от тях, Йоанна, се омъжила за Цар Борис ІІІ-ти
Сакскобургготски. Братовчедът на Цар Симеон ІІ-ри, Виктор
Емануил, е Велик Магистър на Масонските Рицарски ордени:
„Орден на Св. Мавриций и Лазар“ и „Орден на Светото
Благовещение“, в които членува и Симеон ІІ-ри. Военният
„Орден на Св. Мавриций и Лазар“ бил инсталиран през 1572
година от Eмануил Филиберт I-ви Савойски, „Желязната глава“,
Херцог на Савоя, Принц на Пиемонт, Граф на Аоста, Мориен и
Ница, титулярен Крал на Йерусалим, Кипър и Армения, и
оттогава насам в него членуват короновани особи, висши
Масони и Илюминати, като например: Кайзер Вилхелм ІІ-ри,
Император Николай ІІ-ри, Крал Джордж V-ти, Ендрю Бертие –
Велик Магистър на Суверенния Военен Орден на Малта,
банкерът Джей Пи Морган, Генерал Пършинг, Генерал Джордж
Маршал, Контра-адмирал Ричард Бърд, Кмета на Ню Йорк
Рудолф Джулиани и така нататък. Виктор Емануил се ползва с
изключително лоша слава на аферист и мошеник с множество
заведени дела срещу него по обвинения за връзки с
престъпността, рекет, заговор, корупция, сексуална
експлоатация и склоняване към проституция. В част от тези дела
е замесен и Симеон ІІ-ри. Десетилетия след убийството на Дирк
Хамер, в хода на едно от разследванията Виктор Емануил се
похвалил: „Бях виновен, застрелях го. Макар да бях объркан, ги
измамих", казва Виктор Емануил за Френските съдии. "Беше
изключително – 20 свидетели, толкова Френски публични
фигури. Бях сигурен, че ще спечеля.“ – цитат от в-к Сега от 13
Септември 2006 година.
 
[3] Еволюционистите, застъпващи Дарвинистката теория за
Произхода на видовете от 1859 година, продължена от Теорията
на рекапитулацията на Евгеника-расист Ернст Хекел, който
извършил научна измама, фалшифицирайки рисунки и
доказателства, за което бил осъден от Университетския съд в
Йена, правят огромна грешка в разбирането на ембрионалното
развитие при бозайниците. Еволюционистите вярват, че
Човешкият, както и другите животински ембриони през първите
седмици от развитието си в утробата претърпяват миниатюрен
ускорен процес, копиращ етапите на цялостния еволюционен
импулс, като проявяват вначалото отличителните белези на
риби, после на влечуги и накрая на бозайник или Човек. Това е
Атеистично-материалистическа измама, целяща да обърка още
неопитните в полето на Трансцендента. В действителност,
ранните фази на ембрионалното развитие представят
различните Духовни цикли и форми по пътя на извечното
Трансцендентално израстване на Джива, проявяващи се като
манифестирани биологични тела, които може би напомнят
контурите на познати нам организми, но поистина нямат нищо
общо с тях!
 
Ще разгледаме в детайли този въпрос в следващата Глава
„Обобщение на Грандиозната конспирация „Коронавирус“,
или подробно описание на Постхуманистичното бъдеще на
Човечеството“. Но, така или иначе, по същество Езотеричната
истина за ембрионалното развитие не опровергава, а допълва и
подпомага разбирането на трудовете на Д-р Хамер.
 
[4] Игнац Филип Земелвайс (Ignaz Philipp Semmelweis;
Semmelweis Ignác Fülöp; 1818 (Буда) – 1865 (Виена)) бил лекар и
учен от Унгарско-немски произход, живял в Австрийската
империя и останал в историята с прилагането на
антисептичните методи. Въпреки многото негови публикации, в
които доказвал, че с измиването на ръцете се намалява
смъртността до равнище под 1%, те били отхвърлени
от Медицинската общност. На 30-ти Юли 1865 година
Земелвайс бил вкаран с измама в една лудница във Виена. След
като се опитал да избяга, той бил жестоко пребит от персонала
и починал в лудницата 14 дни по-късно.
 
[5] Графиня Тереза цу Хардег на Глац (Клодзко) и в
Махланде, Шварценберг е родена на 17-ти Февруари 1940
година във Виена. Нейната династия за първи път се споменава
през ХІІ-ти век, а Графовете цу Хардег, име идващо от града в
Долна Австрия и от замъка Хардег (Хардек), заедно с династията
Рец към края на ХV-ти век образували Имперски окръг в
Свещената Римска Империя. През 1967 година Графиня
Тереза се омъжва за родения през 1937 година Карл VІІ-ми
(Карел), 12-ти Принц на Шварценберг, наследник на
хилядолетна Висша благородническа Франкска и Бохемска
династия, включваща редица известни Принцове на Свещената
Римска Империя, графове и херцози на Крумлов. През
последните десетилетия Карел е бил два пъти Външен министър
и Вице-премиер на Чешката Република. След развода им през
1988 година, те отново сключват брак през 2008
година. Графиня Тереза е Доктор по Медицина, като се
занимава с активно разпространение на Алтернативните
неинвазивни методи. През 2001 година тя издава книгата „Рак -
лечебна болест?: Разрешаване на конфликти вместо
химиотерапия и скалпел“ (Krebs - heilende Krankheit?:
Konfliktlösung statt Chemo und Skalpell), в която защитава
мирогледа на Германската Нова Медицина.
 
[6] Нозология се нарича учението за болестите, занимаваща се
с класификацията, номенклатурата, с Биологическите и
Медицински причини и механизми за развитието им, както
и с оздравяването и смъртта. Името идва от Гръцките думи:
νόσος, тоест „болест", и λόγος - „Логос“, понятие означаващо
принципите на реда и познанието.
 
[7] Телеологията (от Старогръцки: τέλος, тоест „достигнал
целта“, и λόγος, понятие означаващо принципите на реда и
познанието), наричана още Окончателността, е
учение, определящо всичко съществуващо в Света като изначал
но вътрешно целесъобразно, тоест имащо извън
субективна причина и обяснение като функция от собствената
му крайна цел. Естествената телеология, срещана в Класическата
философия, определя естествените същности като притежаващи
вътрешно присъщи цели, независимо от Човешките възгледи,
употреба или мнение. Принципите на Телеологията се зараждат
в трудовете на Платон и Аристотел. Аристотел казвал, че
вътрешният телос на жълъда е да се превърне в напълно
израсъл дъб.
 
[8] В трудовете си Д-р Рике Герд Хамер не разглежда нашите
Шест Трансцендентални, или Фини, тела и по какъв начин се
осъществява взаимовръзката и обмяната на информация и
енергия между Трансцендента и физикалността, а говори само
за третото поред, според нарастване на вибрационната честота,
Фино тяло, а именно Психиката, или Манас, разбирайки го
изцяло като следствие и функция от Биологичните и
Биохимични процеси в организма, а не като съставна част от
Трансцендентално съществуващата Фина телесност пораждаща,
определяща и управляваща физикалността.
 
Задълбоченото Езотерично Знание по отношение на
взаимосвързаността на Трансцендентните ни тела и
Биологичното ни тяло в светлината на Германската Нова
Медицина, ние ще представим в следващата Глава „Обобщение
на Грандиозната конспирация „Коронавирус“, или
подробно описание на Постхуманистичното бъдеще на
Човечеството“.
 
[9] Интегратор в електрониката (1) или в приложенията (2) за
измерване и управление е елемент, чийто изходен сигнал
е равен на времевия интеграл на входния му сигнал. Той
натрупва входящата енергия или информация за определено
време, за да произведе интегрална полезна мощност (1) или за
да изработи представителен резултат (2).
 
[10] Онтогенеза се наричат всички събития в развитието,
случващи се по време на съществуването на даден жив
организъм, и включва в себе си два процеса – растеж и
развитие. Развитието протича през два основни
периода: ембрионален и постембрионален. Ембрионалното раз
витие започва от оплождането на яйцеклетката от
сперматозоида, преминава през всички етапи на развитието на
зиготата и зародиша, диференциране на органите, белезите и
така нататък  и завършва с раждането или излюпването на
индивида. С раждането започва
постембрионалното развитие характеризирано
от растежа, постоянното преобразуване на формата на
тялото, развитието на вторичните полови белези и включва
също така и Психологическото и Нравственото
развитие като завършва със смъртта. Онтогенезата,
Ембриологията и Биологията на развитието са тясно свързани
изследвания и понякога понятията се използват
взаимозаменяемо. Онтогенезата в Клетъчната биология, или
Цитологията, се занимава с развитието на различните типове
клетки в организма.
 
[11] Към разстройствата на настроението, наричани още
афективни разстройства, се отнасят
депресията, биполярното разстройство и много други.
 
[12] Екзантема е общото название на кожните обриви.
 
[13] Казеация, или казеиране, представлява некроза,
тоест  локална смърт на група от клетки, тъкани или органи в
организма, като увредената тъкан се превръща в субстанция,
подобна на меко сирене.
 
[14] Locus coeruleus, синьото петно, се намира в моста на
главния мозък и съдържа две ядра, които представляват най-
голямото струпване на норадренергични неврони в главния
мозък и имат широки свръзки със структури от централната
нервна система, малък мозък, таламус, корови полета.
 
[15] Docendo discimus  е Латинска сентенция, означаваща
„Посредством преподаването, ние се учим“. Може би
произлиза от Луций Аней Сенека Младши (4 г. пр. Хр. – 65
г.), който пише в „Нравствени писма до Луцилий“ следното:
„Homines dum docent discount“, което означава
„Човеците  се  учат, докато  преподават“.
 
[16] Ваготонията е такова състояние на вегетативната нервна
система, при което равновесието между симпатиковата и
парасимпатиковата нервна система е наклонено към
парасимпатиковата. Противоположното състояние се
нарича симпатикотония. При ваготонията се наблюдава ниско
кръвно налягане (хипотония), нисък сърдечен ритъм
(брадикардия), миоза, често студени ръце и крака, студена и
лепкава диафореза, силна умора. Парасимпатиковата нервна
система е доминираща в ситуации на почивка и релаксация,
има активиращ ефект върху храносмилателните органи и
облекчава сърцето. Тренировките за издръжливост поддържат
ваготонията. При спортистите, например, може да се наблюдава
бавен пулс. При натренираните Човеци ваготонията не се счита
за ненормална, а за полезна и защитна.
 
[17] Mutatis mutandis е Латинска сентенция,
превеждана както следва: „Като се променят нещата, които
трябва да се променят“ или „След като са направени
необходимите промени“.