РЕФЕРАТ

по

“История на фармацията”

Тема:
Развитие на фармацевтичната индустрия -
фармацевтични фирми и лекарства от
миналото.

Разработил: Божидар Иванов Пежев,

студент по фармация, I курс
Група: 2
Фак. №: 4102040

Оценка:…………………...

Проверил: ………………..

гр. ВАРНА, 2021

Корените на фармацевтичната индустрия могат да се проследят до
аптекарите и аптеките, които предлагали традиционни лекове още през
Средновековието – мехлеми и отвари, които лекували със съмнителен успех
широк обхват от заболявания. При болно гърло през тази епоха се
използвал сиропът от охлюви. Сиропът можел да се използва за други
болежки: вътрешно при язви, кашлица, възпалено гърло, външно – при
изгаряния и рани. Дамите го използвали като козметично средство за да
изглеждат по–млади

Фармацевтичната индустрия, такава каквато я познаваме днес, се заражда

през втората половина на XIX в. Много аптеки, основани десетилетия преди
комерсализацията на фармацията, разширяват своята дейност и се
превръщат в концерни. Примери за такива са германската компания Merck,
чиято история може да се проследи до 1668 г., когато е основана под
формата на аптека. Фридрих Мерк стартира превръщането ѝ в научен
индустриален концерн с производството и продажбата на алкалоиди. Merck
е първата фармацевтична и химическа компания в света.

Британската организация "Allen and Hanburys" била основана в Лондон през

20-те години на 19-ти век. В интерес на хронологическата точност, все пак
трябва да уточним, че компанията била своеобразен приемник на "Plough
Court pharmacy" - аптека, отворила врати още през далечната 1715-та. Нейни
създатели били братята Силвейнъс и Тимоти Бевън. Компанията се смята за
пионер в произвеждането на пластири на Острова.

В далечната 1781г., 32-годишния Чобей Такеда I започва търговия с

традиционни японски и китайски лечебни съставки в Дошомачи, квартал на
Осака. Такеда започва да изкупува лечебни субстанции от търговците на
едро, след което , разделяйки ги на по-малки купчинки, ги препродава на
местните медицински посредници и лекари.

С падането на шогуната в Япония през 1868г., тя се отваря към западния

свят. Навлизат много нови неща, включително и чуждоземните лекарства.
Чобей Такеда IV, който е начело на продавачи на лекарства на дребно,
създава кооперативен съюз с цел да прави поръчки на западни медикаменти
в Йокохама. 1895-а е годината в която японската компания започва сама да
произвежда медикаменти. По това време тя придобива фабриката
„Учибаши“ в Осака и започва да произвежда хинин.

През 1849г., с 2 500 долара взети назаем от баща си, Чарлз Пфайзер и
немският му братовчед-предприемач, младият Чарлз Ерхарт създават
„Charles Pfizer & Company“, като фирма за фини химикали. В първите
години бизнесът им е с чисто химическа насоченост, но се разраства бързо
по време на Американската гражданска война, поради нуждата от
болкоуспокояващи и антисептици. Днес Пфайзер е известна марка с
множество успешни медикаменти, сред които най-оборотното лекарство за
последните десетилетия „Lipitor“, мъжкия хит „Виагра“ и първият
полусинтетичен антибиотик „Vibramycin“.

През 1858 г. Едуард Робинсън Скуиб отваря лаборатория и подобно на

Pfizer започва да снабдява армията на Съюза по време на гражданската
война и полага основните на съвременната BMS.

Фармацевтичната индустрия в Швейцария също се развива бързо през

втората половина на XIX в.

На 1 август 1863г. във Вупертал е създадена “Friedrich Bayer & Company“.

Предмет на нейната дейност става производството и продажбата на
синтетични багрила. По-късно компанията започва да произвежда
лекарства, и около началото на XX в. комерсиализира аспирина – едно от
най-успешните лекарства до този момент. Той е синтезиран за пръв път през
1897 г. от немския химик Феликс Хофман, служител на фирмата Bayer,
който търси по-ефикасно и поносимо антиревматично лекарство за баща си.
Аспиринът е сред най-продаваните аналгетици в историята на
фармацевтичната промишленост. Това е основен медикамент, от който
практически се възползват почти всички хора в обществото.

Тъй като през този период търговията с лекарства все още не е

регламентирана, разделението между "фармацевтичната" и "химическата"
индустрия не е строго, както днес.

В първите години след Освобождението българска фармацевтична

индустрия все още не съществува. Въпреки липсата на традиции в областта
българските фармацевти бързо се учат и успяват за няколко десетилетия да
догонят по качество на производство и опаковане европейските лидери.
Първите опити за създаване на фармацевтично произ¬водство в България
датират от началото на миналия век. По това време производителите
фармацевти се ориентират към създаване на лаборатории за пълне¬не на
ампули, за таблетиране и за приготвяне на някои галенови препарати
(съставки за лекарства, които се подготвят на място в аптеките). Голяма
част от ле¬карствените субстанции се доставят от чужбина. С течение на
времето обаче ситуацията постепенно се променя и до 40-те години на
миналия век в България вече функцио¬нират над 30 производствени и
лабораторни фармацев-тични единици. Един от ярките примери за
качестве¬но серийно производство на лекарства по онова време е Българско
аптекарско кооперативно дружество със създадената от него фармацевтична
фабрика „Галенус“.

Периодът между 1918 г. и 1939 г. е белязан от две открития, които

проправят пътя на съвременната фармацевтична индустрия. Първото е
инсулина – Фредерик Бантинг и колегите му успяват да изолират инсулина,
който може да лекува диабет, като преди този момент заболяването се
смятало за фатално. През 1889 г. лекарят Оскар Минковски в
сътрудничество с Йозеф фон Меринг опитва да разбере ролята на панкреаса
в храносмилането, затова го отстранява от здраво куче. При тестване на
урината му, те откриват захар, с което за първи път установяват връзка
между панкреаса и диабета. През октомври 1920 г. канадският физиолог
Фредерик Бантинг открива, че храносмилателните секрети, които Оскар
Минковски е проучвал, разрушават секрецията на Лангерхансовите острови,
което прави невъзможно успешното им извличане. Бантинг изолира част от
артериите на панкреаса, което води до атрофия на част от него, а
Лангерхансовите острови остават непокътнати. По нататъшните
експерименти на Бантинг и асистентът му Чарлз Бест са подпомогнати от
професора по физиология и биохимия Джон Маклауд. Бантинг и Бест
успешно изолират екстракт от островчетата и го инжектират в куче с диабет
като отчитат намаляване на кръвната захар с 40% за 1 час.

Второто нововъведение е пеницилина – откритие, чието значение за

човечеството е безпрецедентно и не може да се сравни с никое друго
лекарство. Откривателят му – Александър Флеминг разказва, че моментът
на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи
в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон, Флеминг
забелязва „ореол“, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления
мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той
заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска
бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста
култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, сега познат като
Penicillium notatum. Независимо от Флеминг, в СССР пеницилинът е открит
от съветската микробиоложка Зинаида Ермолева. Хауърд Флори и Ернст
Чайн извършват по-нататъшни изследвания и експерименти.

Благодарение на финансовата подкрепа на държавите, международен екип

от компаниите Merck, Pfizer и Squibb извършва допълнителни проучване и
по време на Втората световна война започва масовото му производство,
което спасява живота на хиляди войници. Огромният мащаб и
усъвършенстването на пеницилина бележат нова епоха в развитието на
фармацевтичната индустрия. Войната насърчава проучванията на всички
видове лекарствени средства – от аналгетици, до препрати против тиф.

След войната появата на социални здравни служби във Великобритания и

Европа като цяло довежда до една много по-структуризирана система, както
за предписващите лекарствата, така и за производителите

Американската фармацевтична индустрия е в разцвет благодарение на

факта, че е част от най-голямата и динамична икономика в света. Растежът й
е подкрепен и от щедрото правителствено финансиране, като през 1956 г.
държавната субсидия достига до почти 100 милиона долара. Тази
инвестиция подпомага разработването на лекарствата, които се появяват на
пазара през следващите десетилетия. Разработването на правила за
безопасност и мониторинг се дължи главно на скандалът със сънотворното
лекарство Талидомид през 1961 г. Той предизвиква увеличаване на
правилата за регулация и тестване на лекарствените препарати преди те да
получат лиценз.

През 1960 г. е създадено хапчето анти-бебе, което оказва голямо влияние

върху обществото, което може да се сравни само с това на пеницилина. То
позволява на жените да контролират ефективно плодовитостта си и
подпомага равноправието между половете.

През 70-те години се появява вълна от лекарства за лечението на рак, като

част от "войната срещу рака", обявена от американското правителство.
Изследванията доказват, че от този период досега броят на пациентите,
преборили се със заболяването, се е удвоил – благодарение на иновациите в
онкологията.

През 1975 г. се появяват АСЕ-инхибиторите, които подобряват здравето на

сърцето, и други лекарства, които днес са широко употребявани – като
парацетамолът, разработен през 1956 г. и ибупруфенът – 1969 г.

В края на 70-те години е налице промяна в целите на фармацевтичната

индустрия. През 1977 г. лекарството против язва Tagament се превръща в
първия "блокбастър" сред фармацевтичните препарати, донасяйки на
производителите му повече от 1 милиард долара годишно, както и Нобелова
награда.

През 1987 г. Eli Lilli пуска първия селективен инхибитор за обратно

захващане на серотонина, Прозак, който още веднъж революционизира
лечението на психическите заболявания. Първият статин е одобрен през
1987 г. и е дело на компанията Merck. Законът Хач-Уаксмън от 1984 г.
осъществява регулацията на производството на генерици в САЩ, а някои
развиващи се страни развиват политика на игнориране на медицинските
патенти. Фокусът на фармацевтичната индустрия се съсредоточава към
маркетинга и запазването на пазарния дял, лобиране в парламента за защита
на търговските интереси и върху легализирането на правата за
интелектуална собственост. Тези дейности водят до по-голямо недоверие и
подозрителност от страна на обществото към фармацевтичните компании.

Компаниите се опитват да преодолеят някои от тези проблеми, като

променят различни аспекти от своята политика и чрез купуването на по-
малки компании, които са запазили повече от иновативния търговски нюх
на пионерите от XIX в. Но новите технологии обещават едно позитивно
бъдеще за индустрията през XXI в. Компютъризацията и биотехнологиите
позволяват извършването на огромни стъпки напред към разработването и
производството на нови лекарства.

През 2021 година благодарение на новите технологии и изградената през

миналите десетилетия традиция на фармацевтичните компании е по–лесно
откогато и да било до сега в човешката история да се създават лекарства и
ваксини, които да са в полза на обществото. Пример за това е
коронавирусът, срещу който вече има разработени множество ваксини от
фармацевтични фирми из цял свят. Това е вероятно една от най–бързо
създадените и приложени на практика ваксини до сега. Чрез натрупаните
знания и разширен мироглед на фармацевтичните компании борбата на
човечеството с лекарства срещу болестите се улеснява неимоверно.
Достъпът до лекаства сега трябва да бъде на дневен ред. Разширяването на
фармацевтичната мрежа в страни от третия свят би направило лекаствата
по–достъпни отвсякога.