Ресвератролът, изворът на младост и

безсмъртие
Ресвератролът – дълголетие или мит
22 май 2012 / 13:09
 Снимки към новината

Снимка: health.bg
В света на науката витаят много загадки. Една от тях е твърде интригуваща и вече
почти столетие учените полагат усилия за нейното разкриване.

Става дума за удивителния на пръв поглед феномен, установен многократно върху опитни
животни, според който при 30-40% намаление на нормалния калориен прием за дадения
вид се наблюдава забавяне на стареенето на организма, намаление на честотата на
заболяванията, свързани с напредването на възрастта, и... удължаване на живота.

В навечерието на второто хилядолетие професорът по биология от Масачузетския

технологичен институт в САЩ Леонард Гуаренте публикува сензационна статия, в която се
твърди, че при т.нар. нискокалоричен стрес (и при достатъчно постъпление на важните
биологично активни компоненти – витамини, минерали, незаменими аминокиселини, както
и на основните хранителни вещества – въглехидрати, белтъчини и липиди) в организма се
„отключват” гени, които отговарят за синтеза на особени белтъци, получили странното и
тайнствено наименование сиртуини. Те активират ензими, които поемат охраната на
наследствената информация, съдържаща се в ДНК, предпазват клетките от дегенеративни
изменения, по удивителен начин активизират клетъчната енергетика и по същество
подмладяват и удължават живота на организма. Иначе казано, в условията на „гладния”
стрес организмът мобилизира неподозиран, „дремещ” жизнен ресурс с една-единствена
цел – да оцелее и да запази вида в критичната ситуация. В извечната гонитба за здраве,
красота и дълголетие светът, очаквано, лудна по „гладната” диета. В резултат – кой усука
стомах, кой сплете черва, а някои дори успяха да зърнат онази с косата... В плен на
познатата сентенция „Колкото повече, толкова повече” мнозина решиха, че колкото повече
гладуват, толкова по-значим ще е ефектът. Да, ама не...

Няколко години по-късно – през 2003-та, ученикът на професор Гуаренте – Дейвид

Синклер, хвърли истинска бомба в научните среди с публикацията си, в която твърди, че
ресвератролът (природен полифенол, открит през 1939 г. в бялата чемерика от японеца
Такамата) увеличава цели 13 пъти активността на тайнствения сиртуин SIRT 1 – ключа към
младостта, здравето и дълголетието у човека. Всъщност на ресвератрола тази
допълнителна слава му дойде малко в повече, тъй като вече десет години той буквално се
къпеше в нея.

Няколко думи за ресвератрола. Това е природно биологично активно вещество, отнасяно

към групата съединения с названието полифенолни фитоалексини, които някои растения
синтезират за борба със стреса – неблагоприятни въздействия на околната среда (суша,
UV лъчи), действие на патогени като бактерии и гъби и т.н. По същество той е своеобразен
антибиотик, с който те се защитават, за да оцелеят в критичните условия. Най-високо
съдържание на това вещество е установено в Акай бери – плода на палма, която расте в
горите на Амазония. През 1976 г. ресвератрол беше открит в гроздовата ципа, а през 1992
г. – и във виното, където неговото съдържание е от 5 до 20 mg/l. Доказа се, че в червеното
вино има около десет пъти повече ресвератрол, отколкото в бялото. Най-високо е неговото
съдържание в сортовете „Пино ноар”, „Каберне Совиньон” и „Мерло”. Най-богати на
ресвератрол са бургундските и чилийските вина. Той е сравнително рядко вещество –
може да се открие още в боровинките, черниците, фъстъчените люспи, боровата кора и
т.н.

-brr-

Но да се върнем към славата, на която ресвератролът се радва вече две десетилетия.

През 1992 г. французите Рено и Лоржерил публикуваха сензационно изследване, според
което умерената консумация на червено вино има изключително благоприятно
въздействие върху сърдечно-съдовата система и изразен кардиозащитен ефект. С това
изследване се обясняваше странният „френски парадокс” - французите, чиято диета
изобилства от животински мазнини, живеят по-дълго и почти пет пъти по-рядко страдат от
сърдечни заболявания в сравнение с жителите на редица европейски страни. Отговорът
беше намерен – червеното вино, без което французинът рядко сяда на трапезата! Само
година по-късно Франкел със сътрудници доказа, че ресвератролът, бидейки мощен
антиоксидант, както повечето полифеноли, препятства окислението на „лошия” (LDL)
холестерол, с което се обяснява вече установеното кардиопротекторно действие на
червените вина.
За кратко време бяха публикувани зашеметяващ брой научни изследвания, които
приписаха на ресвератрола уникални, почти магически свойства – противораково,
антибактериално и противоалергично действие, предпазва черния дроб от цироза, блокира
възпалителните процеси в организма, подобрява работоспособността и паметта, понижава
нивото на кръвната захар и т.н., и т.н.

В интерес на истината трябва да признаем, че удивителните свойства на ресвератрола

засега достатъчно убедително са доказани при по-нисши организми, чийто метаболизъм е
значително по-бърз от този на човека. Ще са необходими поне още пет години активни
опити и наблюдения, преди да се отговори с по-голяма сигурност на въпроса наистина ли
ресвератролът е уникално за човешкия организъм вещество или... поредната сензация.
Според статистиката на всеки 30 години светът става свидетел на зашеметяващо научно
постижение. Дали ресвератролът е такова откритие? Според учените песимисти има
немалка вероятност доказаните удивителни свойства на червеното вино да се дължат на
друго или други от стотиците биологично активни вещества, които то съдържа. По повод
способността му да подмладява и удължава живота те направо заявяват: „Твърде хубаво
е, за да е истина”. Според учените оптимисти ресвератролът може да се окаже най-
значимото откритие в медицината след антибиотиците. Т.е. във виното следва да търсим
не само истината, но и младост, красота и дълголетие.
Впрочем, докато чакаме решението на загадката, наречена ресвератрол, нищо не пречи с
умерен ентусиазъм да се радваме на удивителния еликсир – червеното вино.

Ресвератролът е едно от веществата, кандидати за решаване на т.нар. "френски

парадокс". Той се върти около мазната френска кухня, ниският ръст на сърдечно-
съдови заболявания при французите, активното им дълголетие и техните (а и
нашите) млади червени вина.

Oстаряването и митохондриите
Вероятно мнозина искат да живеят вечно или поне мноооого дълго. Добрата новина
е, че може би е възможно в някаква степен да се удължи продължителността на
живота. Лошата новина е, че последиците ще са ужасяващи.

Открития, надежди, спекулации…

През последните 15-тина години изследванията на процесите на стареене при
опитни животни се развиват с невероятна скорост. Преломна се явява 1993 г., когато
д-р Кенион (Калифорнийски университет, Сан Франциско) открива, че активността
на гена daf2 може да удължи продължителността на живота на лабораторни червеи
цели 2 пъти!

Две години по-късно д-р Гуаранте от Масачузетския технологичен институт описва

ген при дрожди (онези малки агенти, които участват във ферментациите при
получаването на хляб, бира, сирене и много други), свръхпроявата на който също
води до значително удължаване на живота на изследваните едноклетъчни.

Дрождите са първите, които подсказват на учените как работи генът „антистарост”.

Номенклатурното му име е sir2, а скоро след откриването му бе описан и аналогът
при бозайници – SIRT1.

SIRT1 участва в механизмите на поправка на увредена ДНК, както и в метаболизма

на мазнините (посредством специални клетки - адипоцити).
Свръхпроизводителността (означава, че се образува повече протеин, кодиран от
този ген) на SIRT1 прави от опитните мишки силни и здрави организми с по-дълга от
обикновената продължителност на живота (над 4 години). Веднага изследователите
съсредоточават усилията си върху възможностите за външно повлияване на
производителността на този ген.

Така според тях би се осигурила впечатляваща продължителност на човешкия

живот. Както д-р Кенион, така и д-р Синклер, който е един от най-въодушевените
изследователи в тази област (и ученик на д-р Гуаранте), започват да тестват десетки
хиляди субстанции с цел да активират генната изява.

При опити с клас съединения, наречени полифеноли, резултатите са доста

обещаващи. Полифенолът ресвератрол, който е нормална съставка на червеното
вино, се оказва идеалният провокатор на дълголетието на клетките. Състоянието, в
което се намират третираните животни е същото, както когато са подложени на
ограничаване на калорииния прием.

Идеята на Синклер е, че ресвератрола може да се използва като агент, който да

„излъже” клетките, че са подложени на диета, след което те активират
биохимичните си процеси, водещи до производството на SIRT1. Продуктът на гена от
своя страна се намесва решително в метаболизма на мазнините.

По този начин, метаболитната му активност, допълнена от изявата на още два

протеина от класа на сиртуините (SIRT3 иSIRT4), биха довели запазване на
отделните клетки, съответно на целия организъм, здрави за по-дълго време.

Извори на младостта – така бяха оприличени всички процеси, протичащи с участието

на сиртуините в митохондриите. И макар че всички изследователи декларират, че
крайната им цел не е самоцелно удължаване на живота, а лечение на болести,
свързани с дълголетието на клетките (Алцхаймер, диабет), те вероятно тайно се
надяват да открият „еликсира на дълголетието”.

Д-р Синклер e убеден, че до десетилетие ще се появи на пазара хапчето панацея –

самият е ръководител на фармацевтична компания, създадена за тази цел. Той е на
мнение, че „каквото работи при мишките, трябва да работи и при хората”. Дали
обаче е прав – с колко може да бъде удължен човешкият живот и с какво качество
би бил тогава?

Как бихме могли да обобщим полезната информацията за Ресвератрол (Resveratrol)

Какво е ресвератрол?
Ресвератролът е полифенолен фитоалексин - естествено съединение, намиращо се в
люспите на червеното грозде, в някои билки, като например в японската пача трева,
в боровинките и дори във фъстъчените люспи. Естественият начин за набавяне на
ресвератрол е чрез консумация на храните, в които се съдържа и/или чрез прием на
млади червени вина.

Ресвератролът има два изомера (цис-Z и транс-E) според това къде са разположени
гликозидните му групи. Смята се, че активният изомер е транс-Е, който е доста по-
нетраен в естествена среда и се превръща в другия изомер под въздействие на
слънчевите лъчи.

Какво трябва да знаем за ресвератрола?

Ресвератролът е един от новите хитове на пазара за здравословни добавки в
последните няколко години. Говорят за него, че лекува диабет 2, удължава живота и
дори спира рака... поне така показват изследванията с мишки.
 Можете да го намерите ето ТУК

Най-важното качество с доказан ефект, което ресвератролът притежава, е

антиоксидантният му ефект. Благодарение на него той спира действието на различни
свободни радикали, които може да повредят клетките. Изследванията показват, че
ресвератролът си съдейства с витамин Е и себеподобни вещества.

Сред действията му се изброяват още:

* Превенция от някои видове рак - изследванията са конфликтни, няма категорични
резултати, проведени с хора;

* Подобрение при лечение на диабет 2 - в момента усилено се експериментира с

лабораторни животни и хора. Очакваме скорошно включване по това твърдение;

* Атлетични постижения - както и при останалите ползи на ресвератрола и тук няма

данни за изследване при хора. Разработките при животни обаче са впечатляващи.
Смята се, че ресвератролът отключва спортния ген СИРТ 1, в резултат на което
значително се подобряват постиженията на тестваните субекти по отношение на
скорост на метаболизма, нива на хормони и др;

* Удълаване на живота (забавяне на стареенето) - макар да са наблюдавани

подобни ефекти при тестови животни, за подобно заключение при хората са
необходими години изследвания, заради бавния ни метаболизъм.

Смята се, че начинът, по който ресвератролът действа, е като отключва и стимулира

работата на определени гени в човешкото ДНК и така води до подобрение в
цялостната обяна на веществата. Без съмнение проучванията изглеждат много
обещаващи.