Фармакология

Ас. Кристина Божинкова

24.02.2021 г

Упражнение № 1
История на фармакологията

Историята на фармакологията, знанието за лекарствата и тяхното приложение при лечение на различни

заболявания започна с историята на човечеството.

Официалната история на фармакология се е обособила преди около 150 години. Обособяването й като наука
започва благодарение на възможностите в 18 век да се изолират вече чисти съединения от растения и да се
създава научен подход при използването и прилагането на тези растения при лечения.

В най-ранната фаза на историята на човечеството са се използвали растения, животински части с идеята да се

отърве тялото от злите духове. Считало се, че зли богове и духове причиняват заболяванията.

Pharmacon – лекарство

1. Древността
Лечебни практики са били документирани върху глинени плочки 2600 - 3000 г. пр.н.е. Първите хора са
използвали растения (мехлеми съдържащи мащерка са описани 2100 г. Пр. Н.е.), хладка кал, листа, студена вода
за намаляване на кръвотечение, суха глина за шини при счупени кости

2. Египет
Имхотеп (28 век пр. Хр.) - върховен жрец, астроном, архитект, лекар.

 От древните гърци се счита че това е бога Асклепий, който те приемат.

 По негово време вече има военни лекари, зъболекари.
 Папируси, в които се изброяват различни видове травми и тяхното лечение. Например зашиване,
използване на сурово месо за кръвоспиране, използване не мухлясал хляб за борба с усложненията.
 В папирусите много точно е написано кой папирус от кого е изготвен – подобно на днешните рецепти.
Разлика с китайците!!!
 Папирус на Еберс – Джон Еберс го е намерил. Там има описание над 700 природни лекарства – смирна,
плодове на хвойна, мак, бира, терпентин, олово, натрошени скъпоценни камъни, свински зъби, гъша лои,
кръв от гущер и т.н.
3. Китай
 За разлика от египтяните си пишат каквото имат да си пишат, слагат си някой автор, който си искат и след
това някой друг допълва, променя написаното от автора без да споменава, че го е редактирал.

Шен нънг – написал е „Трактат за корените на тревите“, описани лечебните ефекти на 365 растения с техните
ефекти. Това се счита за първата фармакопея.

 Китайците са първите, които разделят лекарствата на групи – лекарства против кашлица, слабителни,
лекарства за кръвоочистване.
4. Индия
Аюрведа – наука за живота

 В аюрведичната литература (X–III в. пр. Хр.) са включени приложения на 760 лечебни растения.
 Информация за първи път за змийския корен – от него е изолират алкалоида резерпин. Използвал се е за
невролептик и намаляване на кръвното налягане.
 Там е описано и чалмогрово масло, което се използвало за лечение на прокази.
 Правят се лечения на запад и са били наблюдавани случаи в САЩ с отравяне на олово.
5. Багдад
 Апотекарии – там е създадена първата аптека през 7 век.
 За първи път се разделя съсловието на лекарите от аптекарите.

Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази (865–925) – арабския Гален. Той създава болница в Багдад и ръководи
цяла лекарства школа. За първи път той изследва лекарствата върху животните – зародиш на екстерименталната
фармакология. Борил се е срещу шарлатаните. За първи път описва дребната и едрата шарка. Откривател е на
алергичната асма и установява, че някои растения предизвикват алергии. Пръв разбира, че температурата е
защитен механизъм на организма, за да се пребори с болестта.

«Целта на Лекаря е да върши добро дори за врагове си, за моята професия е забранено да нараняваме
себеподобните. Като се основава на ползата и благополучието на човешката раса, Бог налага клетва на лекарите
да не създават умъртвяващи средства.»

6. Гърция
Хипократ (460– 370 пр. Хр.),
«Primum non nocere» - “Преди всичко не вреди”. (тук говорим за нежелани лекарствени реакции)
Хипократова клетва
Отрича божествения характер на болестите. Болестетие са предизвиквани от начина на живот и от околната
среда.
Набляга на начина на живот и хранене като превантивна медицина.
Хипократова идея е и че чрез наблюдение на много пациенти лекарят може да прогнозира отделни случаи – идея
в основата на фармакокинетично моделиране.
Хипократ предлага да се записват откритията и съответните лечителски методи, за да могат да бъдат прилагани
от други медици.
Конденфидиенцалност – не трябва да се разпространяват имената и информацията, която да показва кой човек
от коя болест е болен.

Диоскрит – трактат “de matteria medica” – включва описания на лекарства и от тракийските земи

7. Рим
Галенови препарати – извлеци от растения – водни, спиртни, етерни, тинктури се наричат галенови препарати.
Правят се в самата аптека.

Описва човешкото тяло и го рисува на база на животинското. Няма рязане!

Обединява теорията и практиката: “Емпириците твърдят, че всичко се основава на опита. Ние, обаче, заявяваме,
че това се основава отчасти на опита, отчасти на теорията. Нито опита, нито теорията, ПООТДЕЛНО, са способни
да откриват всичко.”

8. Персия, средна Азия

Авицена – написал е 5 томно издание, в което се описват всички известни по негово време лекарства, наречен
“Канон на медицината”

9. Еврейски философ
Rabbi Moses ben Maimon, Maimonides (1138 – 1204) – написва книгата “Отрови и техни антидоти”

10. Швейцария – град Базел

Филип Ореолус Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм (1493–1541) - ПАРАЦЕЛЗ

«Sola Dosis Facit Venenum! » – само дозата е която прави отровата/ дозата прави отровата

“Ако искате правилно да тълкувате всяка отрова, какво тогава не е отрова? Всички неща са отрова, НИЩО НЕ Е
БЕЗ ОТРОВА; единствено ДОЗАТА е основание едно нещо да не бъде отрова.”

Парацелз е лекувал с живак, със сяра и осъзнава необходимостта от изучаване на активните съставки на
лечебните лекарства и прескрпции. Обучачава студентите до леглото на болните.

Нежеланите реакции тип А са свързани с дозата!

11. 19 ВЕК – векът, в който от растенията започват да се изолират активните съставки

(алкалоиди)
 През 1803 г. младият немски фармацевт Сертърнър изолира от сънотворния мак (Papaver somniferum)
първия алкалоид, който Gay Lussac нарича морфин на името на бога на съня Morpheus. По-нататък се
окачва че в мака има и кодeин, папаверин.
 Дигитоксин и дигоксин – изолира се от Digitalis purpurea (червен напръстник). Действието е било
описано от английският лекар W. Withering (1785). Използва се при сърдечна недостатъчност, а през 1869
г. френският фармацевт Claude-Adolphe Nativelle създава от същото растение кардиотоничния препарат
Digitaline Nativelle. От Digitalis lanata (вълнест напръстник) по-късно се изолира и дигоксин.

Диготоксин и дигоксин се използват при сърдечна недостатъчност. Но двата препарата имат различна
фармакокинетика.

Много алкалоиди са били изолирани през 19 век: колхицин – за подагра, хинин – за малария, папаверин –
спазмолитик, атропин – блокира мускулиновите рецептори.

12.Обособяване на фармакологията като наука

 Rudolf BUCHHEIM (1820–1879), основава ПЪРВАТА КАТЕДРА ПО ФАРМАКОЛОГИЯ при University of Dorpat
(Tartu, Estonia) през 1847 – науката за лекарствата е теоритична, тя е обяснителна наука.
 Oswald SCHMIEDEBERG (1838 – 1921), през 1872, той става професор по фармакология в Университета в
Страсбург. Основател на модерната фармакология, изолирал е дигитоксина. Той се интересува от
връзката между химическата структура на веществата и тяхната ефективност. Обучава много бъдещи
професори по фармакология. За първи път използва думата “фармакология” в негов труд. Повлиява
фармацевтичната индустрия до втората световна война.
 John Jacob ABEL (1858 - 1937), „баща“ на американската фармакология. Основава първата катедра по
фармакология в САЩ. Преди се е наричала mateira medica, а вече фармакология. Той изолира хистамину
получава чист кристален инсулин, изолира епинефрин от надбъбречната жлеза, а негов студент открива
ацетилхолина в надбъбречната жлеза.

НОБЕЛИСТИ

 Emil Adolf von BEHRING (1854 –1917) Nobel Prize in Physiology or Medicine (1901)
 Откривател на дифтерия и тетанус “антитоксините “

Развива серумната терапия срещу дифтерия и тетанус

 Paul EHRLICH (1854 –1915) Nobel Prize in Physiology or Medicine (1908)

Открива първите лекарства срещу луес – сифилис. Името на лекарственото е салварсан и неосалварсан. Съдържат
арсен. Голям принос за намаляването на развитието на сифилис!

Въвежда термина “антитела”.

Според него лекарството е като магически куршум, който удря точно в целта на болестта – намира приложени в
тартидирани терапии срещу рака.

 Gerhard DOMAGK (1885–1964) Nobel Prize in Physiology or Medicine (1938)

Въвежда първия сулфонамид PRONTOSIL в клиничната практика (1935). Сулфонамидите инхибират ензимите,
които активират преобразуването на парааминобензоената киселина до тетрахидрофолиева киселина и по този
начин унижощават бактерии, които сами си синтезират тетрахидрофолиева киселина.

Пронтозил – 10 месечно бебе е излекувано от стафилококи.

 John Newport Langley

Разработва теорията за автономна нервна система

 Alfred Joseph Clark – британски фармаколог

Разработва теория за рецепторните клетки

 Sir Alexander FLEMING

Открива пеницилина – първият антибиотик.

13.Развитето на лекарствата прези 20 век:

1920-те - Инсулин и Витамини

1930-те - Модерни Анестетици

1940-те - Пеницилини

1950-те - Антихипертензивни лекарства

1960-те - Невролептици (антипсихотици)

1970-те – блокери на хистаминови 1 и 2 рецептори. На хистамин 1 рецептори блокери са антихистамините –

лекарствата против алерии. На хистамин 2 рецептори са H2-блокерите – лекарства против киселини в стомаха –
блокират отделянето на HCl в стомаха (фамотидин, ранитидин и т.н. – за киселини в стомаха)

1980-те - Имуносупресивни и Антивирусни лекарства

1990-те - Анти-СПИН лекарства, Моноклонални антитела и Аналогови инсулини

14. 21 век - изучаване на човешкия геном.

Биотехнологии

Развитие на Протеомика (наука за проетините в човешкия организъм, за техния състав, строеж, свойства) и
Геномика (наука за гените в човешкия организъм, за техния състав, строеж, свойства).
Нови подходи:

 синтетичната химия
 биониформатика
 рекомбинантна ДНК (р-ДНК) технология

Вече лекарствата са по-големи молекули с по-големи молекулни маси – инсулин, моноклонални антитела.

a) Моноклонални антитела – имат Y видна структура

На кои ендогенни белтъци приличат моноклоналните антитела? На имуноглобулините! (M,G и т.н)

Първите моноклонални антитела са били миши – червените. Когато имат миша част организмът си образува
антитела към тези моноклонални антитела, защото ги въприема като патогени и започва да ги унижоваща. За
това стремежа е да бъдат, колкото се може по-човешки. В зависимост от това каква част е миши и каква част
човешка ги разделяме на: чисто миши, химерични – имаме поне 65 % човешка част, хуманизирани – над 90 %
човешка част и напълно човешки моноклонални антитела.

Различни суфикси имат моноклоналните антитела. Повечето лекарства, които съдържат монокланилни антитела
завършват на “маб”. Ако имам сухикс О – мишо моноклонално антитяло. Ако има Кси – химерни, ЗУ – за
хуманизираното и У – да напълно чонешки антитела.

Долупосечената снимка изобразява Устекинумаб – антиревматоидно лекарство. Има леки вериги и тежки
вериги, както при имонуглобулините. Тези вериги са свързани със серни мостове.

*** Ревматизъм е общ термин, който включва възпалителни заболявания на ставите и съединителните тъкани.
Може да даде отражение на сърцето, бъбреците, костите и кожата. Характеризира се с болки и трудна
подвижност, както и умора. Това е заболяване на опорно-двигателния апарат, което е вероятно да се развие
както в ранна, така и в по-късна възраст.

 Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от климата. При
влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.
  Лечение – билки, конкретно Arctium spp. и Taraxacum officinalе

Устекинумаб, продаван под търговската марка Stelara®, е моноклонално лекарство за антитела, разработено от
Janssen Pharmaceuticals, за лечение на болестта на Crohn (хронично заболяване на стомаха), улцерозен колит
(язва – кървене и увреждане на лигавицата на дебелото черво), плакатен псориазис (кожно заболяване, при
което по кожата се появяват червени петна, покрити със сребристи люспи – характеризира се с червени плаки). и
псориатичен артрит (хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с възпаление на ставите, което се
развива при хора с псориазис) насочено както към IL-12, така и към IL-23.

При автоимунни заболявания се използва – ревматоиден артрит, псориазиз. При тях се отделят цитокини. Едни от
видовете цитокини са интерлевкини. Трябва да се спре дейността на интерлевкин 12 и 23 при автоимунните
заболявания. Устекинумаб свързва тези интерлевкини и не им позволява те да се свържат със своите рецептори и
да активират клетъчната пролиферация на Т-клетките, да активират естествените NK клетки убийци и да усилят
автоимунното заболяване.

b) ТЕРАНОСТИКА или Rx/Dx. ТЕРАНОСТИЧНИ ЛЕКАРСТВА – друга модерна терапия

Част от персонализираната терапия.

ДЕФИНИЦИЯ: Приложение на лекарствен продукт в тандем с диагностичен тест Therapy plus Diagnostics =
Theranostics. РЕЗУЛТАТ: Предоставяне практическа възможност на НАУЧНА основа да се провежда
персонализирана терапия.

Американски професор водил семинари на български лекари и казал, че не е редно да се дава рецепта на
пациент, в която са включили дози, взети от учебник, чийто автор никога не виждал пациента.

Дозата на дадено лекарство трябва да съответства на болния.

Тераностика и тераностични лекарства са лекарства, които не се приемат от всички пациенти с дадена диагноза, а
се приемат от пациенти след като преди им се е направило диагностичен тест (специален) и след това този тест
показва дали тези пациенти е добре да взимат дадено лекарство или няма смисъл.
Тераностично лекарство е Trastuzumab. Щом има ЗУ означава и завършва на “зумаб” означава, че е
хуманизирано моноклонално тяло.

Всички пациенти с карцином на млечната жлеза могат да бъдат изследване за ескреприя на един белтък Her-2.
Той активира образуване на други белтъци и активира деленото на клетките. Той е експресиран не при всички
пациенти с карцином на млечната жлеза, а само при 25-30 % от всички тях. За това Trastuzumab е лекарство,
което блокира рецептора на Her-2 и не позволява нарастването на рака на млечната жлеза. Но то се назначава
само след тест – Само на жени с положителен тест.

15.Български лечители
 Орфей – с музиката си е водел до лечение на някои заболявания
 Св. Климен Охридски – не е бил лекар, но е говорил за здравната система
 Св. Иван Рилски – лекувал е предимно душевно болните в Рилския манастир
 ИВАН РАЕВ – лечението му се нарича “cura bulgara”

През двадесетте и тридесетте години на XX век народният лечител Иван Раев с извлек от лечебни растения
(включващи и лудо биле), в бяло вино той успешно лекува паркинсонизъм след летаргичен енцефалит. Той е
поканен от италианската кралица Елена Савойска и прилага своя метод в Рим. Ив. Раев е награден с «Орден на
кралската корона» и получава диплом на доктор по медицина. Неговият метод се прочува като «българското
лечение» («cura bulgara»).

По-късно проф. П. Николов и д-р Хр. Петров установяват, че антипаркинсоновият ефект на растителния извлек,
получаван от Ив. Раев, се дължи на алкалоидите на лудото биле (Atropa belladonna) – атропин и скополамин.

ИЗВОД:

При паркинсонизма е нарушен баланса между допамина и ацетилхолина. И за това там се дават лекарства или
които увеличават действието на допамина, или които намаляват действието на ацетилхолина. Аtropa
belladonna съдържат алкалоидите атропин и скополамин. Те са антагонисти на мускариновите рецептори.
Попадането на атропина в мозъка води до намаляването на действието на ацетилхолина и възстановяването на
този баланс между ацетилхолина и допамина.

Ако атропина се извлича с воден разтвор - той попада в ЦНС и води до безспокойство, обърканост. Той подтиска
потните жлези, защото те също съдъжрат мускаринови рецептори. Това води до сухота на кожата, зачервяване,
повишаване на температурата, сухота в устата, невъзможност за преглъщане, затрудняване на говор. Тези
нежелани реакции са попречили на атропина да бъде използван против паркинсон. Но ако извлека се направи в
бяло вино, бялото вино намаля тези странични ефекти.

16. Тъмна страна във Фармацията

 Elixir Sulfanilamide – еликсир Сулфаниламид. Трагедия случила се в 30-те години на 20 век.
Това е сироп, който съдържа сулфаниламид и има малинов вкус. Сулфаниламида е много горчив на вкус, но
действа добре. Децата обаче не го харесват и не искат да го приемат и за това търсят някакъв сладък сироп, в
който да се разтрови сулфаниламида и да може да се прилага на деца. Намира се такъв сироп, започва да се
продава и се наблюдава рязка смъртност при деца, които имат болно гърло, запушен нос. Дава се такъв сироп
и до няколко часа децата умират.

Защо? Защото този сироп съдържат диетиленгликол (антифриз). Той се използа и до ден днешен, защото
води до бавното разграждане на белтъци, но там вече не е отровен. Докато в сиропа антифриза е отровен,
води до бъбречна недостатъчност и води до летален изход.

Бедствието предизвиква обществено недоволство, което довежда до "раждането" на Закона за храните,

лекарствата и козметиката ("Food, Drug, and Cosmetics Act") през 1938 година. Административният акт е много
 полезен, защото предоставя на "FDA" инструментите, с които вече може да следи и наблюдава за
безопасността на новите лекарства

 Талидомид – създаден е от Немска компания, някъде към 50-те години на 20 век се е използвал при
бременните жени против сутрешно гадене и световъртеж. Той е седативно и сънотворно с
антиконвулсатен ефект. Тератогенен е САМО S-енантиомера, но R-енантиомера в ортанизма се превръща
в S. Раждат се деца с увреждания. В САЩ не е одобрено лекарството и там има малко увредени деца.

Талидомина е сирак лекарство при изключително рядкото заболяване мултиплетна миелома.

S-Thalidomide е тератогенен.

 НА ЕТАП КЛИНИЧНО ПРОУЧВАНЕ: Моноклонално антитяло Theralizumab (TGN1412) “Щом има ЗУ е

хуманиризирано”.

TeGenero случаи. Това е моноклонално тяло, което се е смятало, че ще е подходящо при автоимунните
заболявания. То се свързва с CD28 протеина – суперагонист е на този проетин и се счита, че по този начин ще
намалява активирането на имунната система. Във фаза 1 на клинични проучвания се дава на доброволци –
студенти по медицина в Лондон. И се наблюдава цитокинова буря – органите им един по един отказват, пръстите
им почерняват – “еlephantman”.
Всеки фал във фармацията променя законите. Това е хубавото, но е с цената на човешки животи.

TeGenero случая води до промяна в дозите, които се дават във фаза 1 на клиничните проучвания.

NOAЕL (No observed Adverse Effect Level) – най-високата доза при животни, при която не се наблюдават нежелани
лекарствени реакции. Обикновено се дели на 5 или 10, за да даде HED (Human Equivalent Dose) – еквивалентна
доза при човека. ОТ HED се определя MRSD (Maximum Recommended Starting Dose) – препоръчителна
стартираща доза, която се препоръчва. След случая на TeGenero специално за моноклонални антитела започва да
се използва, дозата определена чрез MABEL (Minimum Anticipated Biological Effect Level)– най-ниската доза,
която приемаме за безопасна. Защо да започваме с най-високата доза, която приемаме за безопасна, като може
да започнем с най-ниската биологично активна доза, която приемаме за безопасна.

17.Фармакология
Фармакологията е наука, която изучава механизмите на функциониране и поведението на живите организми и
системи, подложени на въздействието на лекарства или други биологично-активни вещества на организмово,
органно, тъканно, клетъчно и молекулно ниво.

Лекарствените взаимодействия са обект на фармакологията. Те могат да се дължат на:

 Фармакокинетика – организмът как действа върху лекарството

 Фармакодинамика – лекарството как действа върху човека

Лекарствените взаимодействия могат да бъдат

 Положителни (синергизъм) - аугментин – съдържа амоксициклин и клавулонова киселина. Двете

поотделно по-малко повлияват бактериете, отколкото в комбинация.
 Отрицателни – тетрациклините не трябва да се приемат с други антибактериални лекарства, защото те
повлияват действието на тетрациклинет.
18. Регулацията на лекарствата се осъществява от :
 ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА - ЗЛПХМ
 НАРЕДБА № 4 ОТ 4 МАРТ 2009 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДПИСВАНЕ И ОТПУСКАНЕ НА
ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ – за рецептите
 НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕ НА РАСТЕНИЯТА И ВЕЩЕСТВАТА КАТО НАРКОТИЧНИ – тук е
написано кои лекарства на какви рецепти се изписват
 ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
 www.bda.bg (нормативни актове)
19.Какво е лекарствен продукт?
Под лекарствен продукт ще разбираме самото лекарство, както е произведено – таблетката, в нейната
първична и вторична опаковка, с листовката за пациента и с кратката харастеристика на продукта, която се
намира в ИАЛ и може да се прочете.

Какво е лекарствен продукт се определя от ЗЛПХМ. Член 3-ти на този закон казва:
20.Добра рецептурна практика
Тук се включва:

 Дефиниция за рецепта (receptum - взето) – писмено нареждане на лекаря до фармацевта за приготвяне и

отпускане на лекарства за определен пациент. Представлява докумнт с медицинско, фармацевтично,
финансово и юридическо значение.

Право да предписват лекарстна имат всички правоспособни лекари и денталните лекари имат право да пишат
рецепти, които или работят в определено лечебно заведение или са регистрирали такова.

 Видове рецепти – бели рецептурни бланки, зелени рецепти, жълти рецепти, бланки на НЗОК (тип а и 5а),
бели със синя лента отдолу.

Разлика между бели, зелени и жълти рецептурни бланки? – видовете лекарства, които могат да се предписват
върху тях.

 На белите се изписват или екстемпорални форми или лекарствени продукти, които не съдържат
наркотични вещества. ДО 5 ЛЕКАРСТВА МАКС. ВАЛИДОСТ: 6 МЕСЕЦА. Ако не стигне мястото може да се
напише едно V. (Verte! – обърни) и отзад може да имат лекарства.

Количествата лекарства биват за остро леченеие – 7-10 дена и за хронично – 28-30 дена.

 На зелените се изписват вещества, които са включени в списък № 3 съгласно закона за контрол на

наркотичните вещества и прекурсорите. СЕДАТИВНИ И СЪНОТВОРНИ – водят до пристрастяване при
продължителна употреба. ДО 2 ЛЕКАРСТВА МАКС. ВАЛИДОСТ: 1 СЕДМИЦА. Само в лицензирани аптеки.

Примери: барбитуратите (фенобарбитала НЕ, защото е антиконвулсант – при епилепсия се отпуска.),

бензодиазепини, всички Z-лекарства – Золпидем, Золпиклон.

В три еднакви екземпляря и се пазят в продължение на 10 години. Едното копие остава в аптеката, другото остава
при лекаря, третото отива в ХЕИ. Задължително лично карта на пациента.

 На жълтите се изписват вещества, които са включени в списък № 2 съгласно закона за контрол на

наркотичните вещества и прекурсорите. ОПИОИДНИ АНАЛГЕТИЦИ – водят до пристрастяване при
краткокрайна употреба. ДО 2 ЛЕКАРСТВА МАКС. ВАЛИДОСТ: 1 СЕДМИЦА. Само в лицензирани аптеки.

В три еднакви екземпляря и се пазят в продължение на 10 години. Едното копие остава в аптеката, другото
оставя при лекаря, третото се пази в ХЕИ . Но за да се даде лекарството задължително към рецептата трябва
да има протокол, подписан от трима лекаря и подпечатан въз основа на онкодиспансера. Трябва да има
здравния картон на пациента. Ако аптеката се намира в онкодиспансера лекарствата там са безплатни –
реинбрусират се изцяло от НЗОК, ако се купуват от други лицензирани аптеки се заплащат. Задължително
лично карта на този, който взема лекарството и лична карта на пациента.

 На бланки на НЗОК – има реинбрус на листа, позитивна листа – оказани са лекарствата, които могат да се
предписват по здравна каса. Образец 5 е за еднократно изписване, а образец 5а е при хронично болни и
лекарствата се изписват за 3 месеца. Отрязък А, Отрязък B и Отрязък С важат за по един месец. Те се
откъсват и една част остава в книжката, друга се пази в аптеката, третата е за НЗОК.

ДО ТРИ ЛЕКАРСТВА НА БЛАНКА.

 Бели бланки със синя лента – лекарства, които се заплащаг от републиканския бюджет.
 Лекарствен лист – при хоспиталиризани пациенти в болнични аптеки.
Лекарствени продукти и опиодни аналгетици като кодеин, етилморфин, трамадол, фенобарбитал могат да
бъдат изписани на бели рецепти, когато количествата са до 50 мг за дозова единица и тези лекарства са
комбинирани с други лекарствени вещества. Отпускането е еднократно количество и трябва да е съобразено с
дневната дозировка за не повече от 30 дни (ако е за хронично болни лечението крае толкова). ВАЛИДНОСТ на
рецептата: 6 месеца и трябва да е отблелязано дали рецептата е за еднократна или многократна употреба.

 Части на рецептата

1. НАДПИС (Inscriptio)
 Собстевно и фамилно име на лекаря
 УИН на лекаря
 Печат на лечебното заведение, в което практикува - наименованието, адреса, телефон на лечебното
заведение.
 датата на издаване на рецептата
2. Предложение (Praepositio) – Обозначава се с гласова recipe (вземи) и неговия съкратен вариант Rp.
3. Предписание (Praescriptio) – изписва се търговското наименование на латински. Ако се изписва само
активната съставка на лекарството – изписва се на английски език.

Количеството на дадено лекарство – 5 мг се изписва с ДУМИ при жълти и зелени бланки. С цифри се изписва
на бялата бланка. В рецептите се води че лекарството е изписано по дефолт в ГРАМОВЕ. Мг трябва да ги
отбележим!

4. Послепис (Subscriptio) – броя на опаковките. Ако е екстемпорална форма тук се пише начина на
приготвяне.
5. Означение (Signature) – начина по който ще се прилага. Задължително на български език. – „два пъти
дневно сутрин и вечер.“ и фармацевта трябва да напише приема на опаковката. Трябва също да кажа на
пациента с думи.
 6. Име на лекаря (Nomen medici) – тук той поставя собственоръчно собствения си подпис и печат, с които
гарантира своята отговорност
7. Име на болния (Nomen aegroti) – вписват си указания за име, възраст и точен адрес на болния.

D. scat. № 1 in tab. - Da scatulam № 1 in tabulettis – Дай една опаковка таблетки.

Da scatulas № 2 – дай две опаковки

D. t. d № 3 in amp. – Da tales doses numero 3 in ampullis. – дай такива дози на брой три в ампули

D. flac № 1 – Da flacon № 1 – дай един флакон

D. tub. № 1 – Da tubam № 1 – дай една тубичка

M. f. pulv. – Misce fiat pulvis – смеси да стане прах

M.D – Misce Da – смеси и дай.

M. D. S. – Misce Da Signa – смеси, дай, означи

Ad. us. Med – ad usum medici – за лекарска употреба

Ad us. Prop. – ad usum proprium – за собствена употреба

Amp. – ampulla - ампула

Caps. – capsula - капсула

Aq. Dest – aqua destillata – дестилирана вода

Collyr. – collyrium – капки за очи

Gran. – granulum - гранули

Gtt(s) – guttae, guttas – капка, капки

i.m. – intra musculum – в мускула

i.v .– intra venam - интравенозни

i. – injection – инжекция

ling. – linguetta – форма за смучене на лекарства

lot. – lotio - лосион

fl. – flacon – бутилка или флакон

pro inf. – pro infusione – за инфузия. Имаме поставяме на спринцовка във вена или артерия, през която преминава
бавно физиологичен разтвор и в него е инжектирано лекарството. И това лекарство чрез инфузия навлиза в
организма.

pro iniect. – pro iniectione – за инжекция

pro med. - pro medico – за лекаря

pro us. Ext. – pro usu externo – за външна употреба

pro us. Int. – pro usu interno – за вътрешна употреба

pulv. – pulvis – прах

R. – Repete! – повтори

S. – Signa! – означи

s. c – sub cutem – подкожно

scat. – scatula - опаковка

sol. – solution - разтвор

spir. – spiritus - спирт

supp. – suppositorium - супозитории

tab. – tabuletta - таблетки

ung. – unguentum - мас

V – Verte! - обърни!

Emuls. – emulsio - емулсия

Extr. – extractum - екстракт

Ol. – oleum - масло

Aa – ana partes aequales – в равни части

q.s – quantum satis – колкото е необходимо

Statim! - веднага – трябва да отбележа часа на рецептата

Cito! – бързо - трябва да отбележа часа на рецептата