Философски период

Съществуването на Древна Гърция обхваща период от гръцката история от 800 г. пр.н.е.

(архаичен период) до 146г.пр.н.е.(римско владичество). Това е време на развитие на
изкуствата и науките. Гръцката култура и изкуство оказва влияние не само на римската, но
се разпространява и извън пределите на Европа. 4 периода от развитието на древна Гърция
въз основа на стиловете в изкуството и политическите събития, които ги съпътстват:

Гръцки “тъмен” период (около 1150-800г. пр.не.е.) - използване на геометрични линии в

грънчарството;

Архаичен период (около 800-500г.пр.н.е.); първите градове-държави – полиси; построени

са първите храмове; създадени са статуи, които се характеризират с героични пози и
“замечтани” усмивки.

Класически период (около 500-323г. пр.н.е.) - възход и развитие на Атина - най-значимия

полис в древна Елада. Характеризира се с т.нар. “класически стил” на архитектура, чийто
ярък представител е Партенона.

Смъртта на Александър Велики през 323г. пр.н.е. бележи започването на Елинистичен

период. Военачалници на Александър Македонски оглавяват отделните части на
разпадащата се империя. Заселилите се в тях гърци донесят специфичните елински форми
на икономическия, политическия и културен живот. Обучението е частно. По време на
Елинистичния период някои полиси основават обществени училища. Само богатите
семейства можели да си позволят частен учител. Момчетата се учили да четат, пишат и
цитират литературни източници. Допълнително изучавали пеене, музикален инструмент,
както и преминавали през физическа подготовка за военни. По-богатите студенти
продължавали обучението си с известните по това време учители в т.нар. лицеи
(Ликейската школа е философска школа в Древна Гърция, чийто основател е Аристотел.
Нарича се Ликейска (латинското произношение е Лицей) поради разположения в близост
до школата храм на Аполон Ликейски, в източната част на древна Атина. ) Друга школа е
атинската академия (основана от Платон знаменит древногръцки философ, който е ученик
на Сократ и учител на Аристотел).

Гръцката митология е съставена отчасти от голям брой разкази, които обясняват произхода
на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини,
герои и героини. Олимпийските богове в древногръцката митология са основните богове,
обитавали планината Олимп. Има общо 14 различни богове, определени като олимпийски,
но никога не са били повече от 12 по едно и също време. Зевс, Хера, Посейдон, Арес,
Хермес, Хефест, Афродита, Атина, Аполон, и Артемида винаги са основните олимпийските
богове. Хестия, Деметра, Дионис, и Хадес са другите богове, в определени периоди считани
за част от дванадесетте олимпийци.
Асклепий в древногръцката митология е бог -лечител. Син е на Аполон и Коронида.
Прославил се като изкусен лекар, който даже възкресявал мъртвите. За това нарушение,
Зевс го убил с мълния, изкована от циклопите. Най-прочутото светилище на Асклепий се
намирало в Епидавър (североизточен Пелопонес), където се стичали за изцеление хората
от всички краища на Гърция. Неизменен атрибут на Асклепий бил жезъла, около който
имало обвита змия (понякога и две). По-късно негов символ станала чаша, обвита със змия
— смок мишкар, известен и като Coluber aesculapii. Асклепий имал и пет дъщери - богините
Хигия ("здраве"), Панацея ("вселечителка"), Ясо ("лечение"), Аглая и Акесо - женските
еквиваленти на Асклепий. В древноримската митология Асклепий се нарича Ескулап.
Хигия в древногръцката митология е дъщеря на Асклепий. Тя е богиня на здравето,
чистотата и хигиената (и по-късно: луната), и заема важна роля в култа на баща си. Докато
нейният баща се асоциира по-пряко с лечението, тя се свързва по-скоро с предпазването от
заболяване и поддържането на добро здраве. Тя често е представена като млада жена,
хранеща голяма змия, увита около тялото й. Понякога змията пие от съд, който тя носи.

Панацея (гр. "вселечителка") в древногръцката митология е дъщеря на Асклепий и Салус.

Богиня на лечението и медицината. Тъй като прилагала билки при лечението, името й се
асоциира с лечението с билки. В преносен смисъл панацея означава лек за всичко,
решаване на проблем.
Първото известно гръцко училище по медицина е открито в Цнид през 700г.пр.н.е. Алкмеон
- автор на първия трактат по анатомия, работел в това училище и въвел практиката на
проучване на пациентите. Гърците включили вещества от Египет в тяхната фармакопея, като
влиянието става още по-силно след откриването на медицински училища в Александрия.
Най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината и смятан за една от
най-значимите фигури в областта на медицината. Известни Хипократови принципи са: На
първо място не причинявай вреда (Primum non nocere), Изкуството е вечно, а животът -
кратък (Ars longa, vita brevis). Работите приписвани на Хипократ, наречени още
"Хипократова колекция", наброяват около 70 броя и са писани между 430 и 200 пр.н.е.
Малко е известно за живота на Хипократ, но някои от неговите постижения като медик са
документирани от Аристотел и Платон.
Древен Рим включва създаването на цивилизация, която започва своето развитие като
малка земеделска общност обитаваща Апенинския полуостров през 9в. пр. н.е. и с течение
на времето прераства в огромна империя, разпростираща се върху целия
средиземноморски район. За своето 12-вековно съществуване римската цивилизация
преминава от монархия, през република (основаваща се върху демокрация и власт на
олигархическата аристокрация) до автократична империя. Официалното название на
държавата на латински е Senatus populus que romanus (SPQR), в превод Сенатът и римският
народ.
В ранната Република нямало обществени училища, поради което момчетата били
обучавани да пишат и четат от своите бащи, или от образовани роби (paedagogi), най-често
от гръцки произход. През 3в. пр. н.е., момчетата и някои момичета на 7 годишна възраст
били изпращани в частни училища (ludus litterarius), където учител обикновено от гръцки
произход (ludimagister) в продължение на 5 години ги учил да четат и смятат. На 12
постъпвали в своеобразни средни училища за три-четири години под ръководството на
учител, наречен grammaticus. Учениците се занимавали с литература, гръцки език,
граматика, философия, астрономия, музика. Най-високата степен било училището по
реторика, в което преподавал rhetor. Постъпвали на 16г., за правна кариера, изисквайки от
тях да наизустяват римските закони. По-заможните изпращали синовете си в прочутите
реторски школи в Атина, Ефес и Родос.

За разлика от гръцката митология, тук боговете не били персонифицирани, а

представлявали смътно очертани духове, наричани numina. С увеличаването на контактите
с Гърция старите римските богове бързо започнали да се свързват с гръцките такива. Така
Юпитер бил възприеман като равностоен по своята сила и божественост на Зевс, Марс бил
свързван с Арес, Нептун с гръцкия Посейдон. През императорската епоха много напреднала
медицината.

В Рим било основано училище за подготовка на лекари. Подобни училища възникнали в

Източните провинции, където традициите в медицината били по-стари. Първите лекари
били медици, фармацевти, физиолози и хирурзи. Но по-късно започва т.нар. тясна
специализация на различните дейности. Медицината в Древен Рим била доста по-
напреднала в сравнение с тази в Древна Гърция. Целзус, живял по времето на Август, е
автор на медицински трактати и наръчници, успоредно със своята дейност на добър
практик. Педаний Диоскорид въпреки гръцкото си име е роден в Аназабра, Цилиция (сега
в Турция), и е бил военен лекар в Римската армия. Неговата книга върху растителните
лекарства, създадена през 65 г., е използвана повече от 1500г. Той е първият римски
фармацевт. Клавдий Гален е последният значителен представител на античната научна
медицина. Неговите трактати съчетават постиженията на медицинската мисъл през II в. и
резултатите от личните му изследвания по анатомия, физиология, патология и
фармакология. Гален (Claudius Galenus, Клавдий Гален) от Пергам е изтъкнат лекар, чиито
теории доминират западната медицина за повече от хилядолетие. Гален е роден през 129г.
в град Пергам в Мизия, тогава част от Римската империя (днес Бергама̀ в Турция). Датата на
смъртта му традиционно се дава около 200г., но някои нови изследвания предлагат по-
късна година - 216г. Изучава устройството на човешкото тяло и установява,че гръбначния
мозък е център и проводник на двигателни и сетивни импулси. Описва и класифицира
костите и техните свързвания. В трудовете си разглежда и въпроси на личната хигиена.
Гален приема, че заболяването се дължи на вътрешен дисбаланс на четирите телесни
течности : въздушна (кръв), огнена (жълта жлъчка), земна (черна жлъчка), и водна (слуз).
Лечението се основава на прибавяне или премахване на противоположна течност за
коригиране на баланса. Това става чрез извършване на различни дейности като
кръвопускане например или приемане на подходящи лекарства. Лекарствата на Гален са
предимно от растителен произход. Класифицирани са по техните свойства – загряващи,
охлаждащи, изсушаващи или овлажняващи и се прилагали, за да противодействат на даден
дисбаланс. Правилното им дозиране било задълбочено изучавано от Гален. Гален
изобретил различни методи за определяне на действието и дозировката на лекарствата,
които са основата на съвременната медицина и фармация.

С Византийска империя или само Византия обикновено се именува средновековна

цивилизация с център Константинопол, наследила институциите на Римската империя и
просъществувала до превземането на столицата ѝ от турците през 1453 г. Самите
византийци наричали себе си римляни - на гръцки "ромеи", а своята държава - "ромейска".
За начало на Византия се приема разделянето на Римската империя от Теодосий I през 395
г. между синовете му на Източна Римска империя с център Константинопол и Западна
Римска империя с център Милано (по-късно Равена). Византийската наука е тясно свързана
с античната философия и метафизика. Византийските учени разширяват идеите на
класиците по отношение на света и неговото възприемане. Науката изостава по време на
годините на чума и арабско владичество, но по време на т.нар Византийски Ренесанс в края
на първото хилядолетие византийските научни школи развиват постиженията на араби и
персийци, особено в областта на астрономията и математиката. В последния век от
съществуването на империята, на византийските граматици се дължи пренасянето на
гръцките научни трудове в ренесансова Италия. По това време математика, астрономия и
други математически науки се изучават в Трабзон (Турция, Грузия) познат и като Требизонд.
Медицината също е обект на интерес. Византийската медицина се основава на
древногръцката и римската медицина. Има значително влияние върху ислямската
медицина, както и върху медицината по време на Ренесанса. Медицинският компендиум,
съставен от 7 книги, написан от Павел от Егина (ок. 625-ок. 690), византийски лекар е от
огромно значение. Компендиумът е с практическо значение на стандартен наръчник за
повече от 800 години.
Първият известен византийски лекар е т.нар. Виенски Диоскорид, автор на ръкопис
създаден около 515г. въз основа на трудовете на Диоскорид. За съжаление истинското му
име е загубено през вековете. Орибасиус от Пергам (325-405г.н.э), е византийски лекар,
автор на медицински трудове, който посветил 3 глави на варикозата. Няколко от неговите
трудове са преведени на латински, а по-късно на английски и френски. Етий от Амида е
византийски лекар и автор на медицински книги, широко известен поради своята
ерудиция. Последният известен византийски лекар е Актуарий, живял през първата
половина на 14 в. в Константинопол. Проучванията му върху човешката урина спомагат за
по-късното развитие на урологията. Византийската медицина е особено важна не само за
развитието на новостите, но и за съхраняването на постиженията на гръцката и римската
медицина, като и за пренасянето на науката в ренесансова Италия и арабските страни.