2.

РАЗВИТИЕ НА ФАРМАЦИЯТА – РЕЛИГИОЗЕН, ФИЛОСОФСКИ И

НАУЧЕН ПЕРИОД
Религиозен период развитието на фармацията е паралелно на развитието на
човечеството. Древните хора са се учили от своя инстинкт от наблюдението
на птици и зверове. Студена вода, листо, пръст или кал са първите
облекчаващи средства. Опитът е показвал, кое е най-доброто, познания са се
прилагали и за лечение на околните. Първобитното общество е първото, при
което започва използването на ядивни растения и гъби. Вероятно по това
време е създадена първата таблетка от глина и смачкани растения и билки.
Фармацията в Древен Вавилон перлата на древна Месопотамия, люлката
на цивилизацията е източник на най-ранните записи за практикуване на
изкуството на фармацията. Фармацията и религията въврят ръка за ръка.
Лечителите през тази ера (ок. 2600 пр. н. е.) са били едновременно и
свещеници и фармацевти и лекари. Медицински текстове върху глинени
плочки съдържат първо записи за симптомите на болеста, предписанието и
указанията за изготвяне на лечебните състави и след това и молитва към
боговете.
Две основни направления в магьосничеството:
- емпирични лечители – основават лечителската си дейност на голямото
разнообразие от лекарства и дозови форми, някои от които все още се
използват– таблетки, супозитории, прахове, мази.
- магьосници – разчитат основно на магии, заклинания и магически ритуали
– шумерите вярват, че заболяванията са дело на богове и духове. Плацебо
ефект - ефект, при който симптомите на пациента могат да се подобрят, само
защото вярва, че лечението му помага.
Фармацията в Древен Китай
Според легендите, основите на Китайската фармация се полагат от Шен Нунг
(ок. 2800 пр.н.е.)– император, който издирвал и проучвал медицинската
стойност на няколко стотин билки. Носела му се славата, че е изпробвал
действието на много от тях Смята се, че е написал първата китайска
фармакопея –”Божествена книга на корените от земеделски растения”),
съдържаща 365 лекарства, получени от минерали, растения и животни. Шен
Нунг изследва много билки, кори и корени, донесени от полета, блата и гори,
които и до днес са познати във фармацията, велик лечител изследвал и
описал множество растения като подофилум, ревен, жен-шен, татул,
подправки - канелата и откривател на чая. Вярва се, че той е въвел
акупунктурата.
Канабисът е широко употребяван в древната китайска фармация. Използван е
като болкоуспокояващо средство. От около 600-та г. пр.н.е. Канабисът започва
да се употребява предимно като наркотично средство.
Фармацията в Древна Индия
Няколко философи комбинират религия и традиционна медицина. Най-
забележителен пример за това са Хиндуизъм и Аюрведа. Хиндуизмът една от
най-старите живи религии – обхваща около 4000 години. Веда “познание” -
основната литература на хиндуизма. Ayurveda “Аюрведа” (познание за
живота) – основата на традиционната индийска медицина. Счита се за най-
древната лечебна система в света. Корените и 2000 пр. н. е. Аюрведичните
лекари разглеждат физическо, духовно съществуване и индивидуалността
като отделни елементи, всеки един от които би могъл да повлиява другите.
Аюрведичната практика включва използването на растителни лекарства,
минерали , хирургични техники, опиум и прилагане на масла чрез масажи,
разпространява се в цяла Азия, вкл. Тибет, Япония, Индонезия. Преводът на
персийски и арабски, води и до разпространението й в Европа. Методите за
диагностика включват както магически, така и рационални подходи –
внимателно се изследват секретите на пациента – по сладката урина се
диагностицира диабет. Прилага се и пулсова диагностика. Методи за
лечение: диета, билколечение, детоксикация на организма с втриване в
тялото на билкови масла, парни сауни с билкови отвари, лечебни вани, йога,
дихателни упражнения, мантри, медитация, скъпоценни камъни, цветове.
Билките се прилагат по-често в комбинации– 50 и повече билки, съчетаването
им води до усилване на лечебния им ефект. Аюрведическо лечение при
ухапване от змия – слага се турникет, използва се Rauwolfia serpentina и се
рецитира определена мантра, едновременно, с което се прави разрез между
двете следи от ухапването.
Сушрута: “Бащата на хирургията”. Автор на аюрведическата книга
Sushruta Samhita, в която описва: 700 целебни растения; 300 различни типа
операции; 125 хирургически инструмента.
Фармацията в Древен Египет поставя началото на науката, която днес
наричаме медицина – лекарите се наричат met-ceni. Думата фармация идва от
pharmaki , което на древноегипетски означава “този, който гарантира
сигурност”. Фармаки е едно от 300-те имена на египетския бог Тот.
Храмовете започват да развиват училища по медицина и фармация.
Per Ankh Свещениците с научни познания биват избирани за учители и
професори в тези училища, всеки храм в Египет е имал клон, наречен “Къща
на живота”. Per Ankh е организация на египетски магьосници, под закрилата
на Бога на учението – Тот. Древните египтяни смятат, че човек се ражда здрав
и болеста има външни и вътрешни причинители. Лекарите снемат история на
заболяването – като отделят внимание на говора, храненето, лицето и израза
на очите, подвижността на врата, пулса. Египетските лекари специализират в
различни сфери на медицината – от очни лекари до зъболекари, шият рани,
наместмат кости,ампутират крайници, тест за бременност, аутопсия,
балсамации. Лечението в Древен Египет е съчетание от наука изкуство и
магия. Египтяните използват различни терапевтични техники, пречистващи
ритуали. В основата–възстановяване на правилните вибрации на човешкото
тяло. Ценят лечебната сила на талисманите и амулетите. Целебна сила е
приписвана и на йероглифите и на връзването на възли. Човешкото тяло също
има своите възли – 7 чакри, в които се съсредоточават лъчите на жизнената
енергия. Имхотеп (ок. 2750 пр.н.е.) – върховен жрец, астроном, мъдър
съветник, архитект, лекар и първосвещеник. Предполага се, че Имхотеп има
заслуги за въвеждането на календара, архитект на първата пирамида на
фараона Джосер в Сакара. В по-късните епохи Имхотеп е почитан като бог на
лечението. Основава школа за лекари – приемат и мъже и жени. Прави лично
първите операции по отваряне на череп като упойва пациентите –
първоначално като ги довежда до транс чрез четене на молитви, а след това с
напитка от много силни наркотични растения. Историците смятат, че най-
старият запазен медицински текст, Папирусът на Смит, е базиран на
писания на Имхотеп. От текста личи че Имхотеп е смятал че сърцето, а не
мозъка, е център на душата и разума. Въпреки, че Египетската медицина
датира от ок. 2900 пр.н.е. , най-добре проучени и най-важен писмен
паметник на фармацията се явява Папирусът на Еберс - (1500 пр.н.е.),
колекция от 800 предписания (рецепти), споменаващи 700 лекарства.
Фармацията в Древен Египет се води от два ешелона: събирачи/ приготвители
на лекарства и шефове или главни фармацевти.
Философски период
Фармацията в древна Гърция: един от най-известните древногръцки
лечители е Асклепий. Владеел тайната на билките – растенията се сушат и
приготвят на лунна светлина. Ненадминат майстор в отварите, лекувал със
скъпоценни камъни и минерали. В центъра на лечителското му изкуство
стоят светлината, въздухът, водата, здравословната храна и постоянното
движение. Дъщерите му – Хигия, Панацея, Ясо, Аглая и Акесо – наследяват
част от способностите му и стават прочути лечителки. Символът му е жезъл,
с обвити около него една или две змии. След смъртта му е провъзгласен за
бог на медицината. В римската митология Асклепий се отъждествява с
Ескулап.
Хипократ: Най-великия лекар на античността. бащата на медицината.
Основава свое медицинско училище. Първи отрича, че болестите са
причинени от необясними сили. Според него човешкият организъм е свързан
с околната среда и заболяванията му се дължат на нейното влияние: топлина,
студ, вятър, вода, вредни навици, травми, хранене и начин на живот.
Хипократ освобождава медицината от храмовите жреци. Основоположник е
на индивидуалния подход към пациента. Основоположник на лекарската
етика. Хипократова клетва - в сила и до днес. Хипократ описва 236 лечебни
растения, прилагани по онова време. Известен Хипократов принцип е:
Primum non nocere - Първо не вреди
Аристотел – “Трактат на естествената история” – описани са подробно
познатите лечебни растения и начините за употребата им.
Теофраст (ок 300 пр.н.е.) Ученик на Аристотел. Наречен е “Баща на
ботаниката”. Обобщава всички ботанически познания в древна Гърция в
своите книги: “Изследвания на растенията”; “Причини на растенията”.
Неговите описания отнасящи се до медицинските характеристиките на
растенията са необичайно прецизни. Той е преподавал на групи от студенти,
които обикаляли с него в изучаване на природата и нейните съкровища от
първа ръка. Беладона, Нар, Сена…. Ксенофонт познава действието на
опиума, тамяна и др. Питагор проучва лечебното действие на морския лук и
синапа. Аристофан изучава бляна и някои други растения.
Предвид съществуващия култ към тялото, внимание на природните средства
за разхубавяване. Прилагат се различни видове бани, масажи, тонизиращи
лицето течности от билки и вино, използват се смоли, подправки, ефирни
масла, получени от цветя. Първи стъпки в технология за направата на
парфюми.
Фармацията в древен Рим: Медицината силно напредва по време на
императорската епоха. Основани са училища за подготовка на лекари – първо
в Рим, а после и в Източните провинции. Първите лекари са комплексни
специалисти. По-късно започва тясна специализация на различните дейности.
Римските “medici” прилагат лекарства от растителен, минерален и
животински произход в ефективни дозировки. Добри хирурзи са.
Диоскорид: Първият римски фармацевт. Трактат Materia medica – описва ок.
500 вещества
описва билките с оригиналните им наименования и добри ботанически
характеристики. Описва всички познати дотогава лекарства от
“фармакопеята” на гръцко-римската медицина. Описанията имат
фармакологичен, фармакогностичен и терапевтичен характер.
Гален: Придворен лекар на император Марк Аврелий Признат е за
родоначалник на фармацията. Въвежда свои собствени методи в
приготвянето на лекарствата – т. нар. “гaленови препарати”. Използва
лекарства предимно от растителен произход. Класифицирани са по своите
свойства – загряващи, охлаждащи, изсушаващи или овлажняващи. Изучава
задълбочено правилното дозиране. Създател е на формулата на cold cream.
Козметиката в древен Рим: Достига най-голям разцвет Овидий – наръчник
за гримиране “Средства за гримиране”. Ланолин като съставна част на
кремовете. За почистване на кожата – козе или магарешко мляко,
комбинирано със сок от портокал и лимон. Употребата на благовонни масла е
в огромни размери – тамян, миро, мускус, в съчетание с канела, ванилия
джинджифил. С падането на Западната Римска империя използването на
парфюми в Западна Европа се прекратява за столетия.
Фармацията във Византия: Създават се приюти за болните и немощните
към манастирите, въз основа на които по-късно се създават и манастирските
болници с аптеки към тях. Тласък на византийската фармация дава
развитието на алхимията. Лечебни средства – зехтин, етерични масла, лук
(при глисти), вино и др.
Фармацията във Арабския халифат: Ибн ал-Байтар (главен ботаник на Кайро)
– „Подробна книга по медицина и хранителни продукти“ – Дава около 1400
примера от практиката си. Отровите – основна тема. Ухапвания от змии,
паяци, скорпиони. Отровни растения – самакитка, мандрагора, черен
кукуряк–търсенето на универсална противоотрова, способна да излекува
всички отравяния, в това число и самоотравянето на организма, предизвикано
от вътрешни болести. Териак – универсалната противоотрова. Векове наред е
смятано за панацея. Съдържа над 70 съставки, в т.ч. Опиум и червено вино.
Алхимия, е названието на химията до научния ѝ период– средновековието
(до 17 век ). Цели на алхимията: превръщане на метали в злато и сребро;
получаване на еликсир за дълголетие; лекуване на болести и др.
Философски камък е названието на предполагаема субстанция, цел на
алхимията. Предполга се, че тя има чудотворни свойства, като позволява
превръщането на обикновени метали в благородни, най-вече в злато, лекува
всякакви болести и осигурява дълголетие (дори безсмъртие).
Основоположник на средновековната алхимия - Абу Муса-Джабир ибн
Гайан. Създаване на първата рационална фармация Получаване на
етерични масла и дестилирана вода чрез дестилация. Приготвят и някои
химически съединения. “Питейно злато” – необикновено лекарство
сравнявано с “еликсир на младостта”.
Ал-Бируни: – детайлно описва свойствата на лекарствата, подчертава
ролята на аптеката и основните задължения и дейности на фармацевта.
Авицена – “Персийския Гален“ (ок. 980-1037 н.е.) Фармацевт, поет, лекар,
философ и дипломат, бил интелектуален гигант, фаворит на персийските
принцове и управници. Най-известни – “Книга за лечението”, “Канон на
медицината” - основно ръководство на лекарите в близкия изток и Европа за
векове. Вярвал, че човек не може да оздравее, ако не се изяснят причините .
Фармацията става самостоятелна наука, редом с алхимията и
медицината. Първата аптека е отворена в Багдад през 754г. Законови
мерки да не се работи без лиценз. Поставят се основите на съвременната
козметика – арматни води. Известни са дестилация, кристализация,
разтваряне, сублимиране, редукция и обезводняване, което дава
възможност в аптеките да се продават нови лекарства на базата на камфор,
сандалово дърво, ревен. В арабските халифати се създават редица термини,
използвани и до днес: лекарство, алкали, алдехиди, алкохол, еликсир, сироп,
медицински сироп.
Фармацията в Средновековна Европа: В периода от IX до XVI век
европейската алхимия дава редица учени и мислители, открили редица
елементи, химически съединения и технологични процеси, с които полагат
основите на съвременната химия.
Хумурална теория: Крайъгълният камък на средновековната медицина.
Всяка болест се обяснява с липсата на равновесие между 4-те хумура – кръв,
мерна жлъчка, жълта жлъчка и флегма в тялото. Алберт Болщедски – един
от най-известните алхимици Алберт Магнус – немски монах, философ и
алхимик със значителни приноси в биологията. Смятан за учител на Тома
Аквински. Преподавател в Сорбоната. Твърдял, че опознаването на природата
е част от християнската вяра.
Роджър Бейкън - Един от първите въвели опита като единствен път за
откриване на истината.. Противник на магията. Николай Коперник –
астроном, математик и икономист, лекар и доктор по каноническо право. По
известен с изследванията си в астрономията имал слава на добър медик.
Парацелз - Немски лекар и естествоизпитател. Придобива практически опит
в събирането на билки и растения и се научава да ги превръща в лекарства.
Полага основите на ятрохимията – направление в науката, което се стреми
да постави химията в служба на медицината. Според него “Истинската цел на
алхимията не е да прави злато, а да прави лекарства”. Професор. Развива
представа за дозировката на лекарствата. Изучава терапевтичното действие на
различни химични ващества. Това му донася слава на магьосник, заради
което е убит.
Леонард Фукс - за баща на съвременната ботаника. Творбата му
“Описание на растенията” Мишел дьо Нострадам - следвал философия и
медицина. Прочува се като астролог и ясновидец. Изследвал свойствата на
наркотичните вещества. Вероятно под тяхното въздействие прави своите
предсказания в произведението си “Цертурии”.
Научен период
Периодът XVIII – XIX век се характеризира с бурно развитие на
органичната химия. Синтезират се много нови препарати. Естествознанието
преминава от емпирична в теоритична наука. Създават се много нови науки
като: аналитична химия, органичен синтез, фитохимия, химиотерапия,
микробиология ...
Ломоносов - Открива закона за запазване на веществото при химичните
реакции, закона за запазване на енергията, поставя основите на
физикохимията.
Лавоазие - Процесът на горенето е химическо взаимодействие между
горящото вещество и кислорода. Водата не е елемент, а химическо
съединение на водорода и кислорода. Въздухът не е елемент, а е съставен
главно от кислород и азот.
Сертюрнер Изолира от опиума в чист вид алкалоида морфин, като го
кръщава в чест на древногръцкия богна съня Морфей.
Пелетие и Кавенту Изолират хлорофил Използват леки разтворители за
разделяне на активните вещества в растенията. Изолират редица алкалоиди,
между които хинина. Изучават химичния състав на алкалоидите –
установяват, че имат сложен химичен състав и съдържат азот в молекулата си,
който им придава алкални свойства.
Волер Случайно синтезира карбамид от неорганични материали, доказвайки,
че субстанциите, произведени от живите същества, могат да бъдат
произведени от неживи материали.
Кекуле Открива химическата структура на бензена, поставяйки изучаването
на молекулярните структури на челно място в химическите изследвания
Бор Със значителен принос към теорията за структурата на атома и към
квантовата механика. Един от създателите на съвременната физика, атомен
модел, в който електроните се движат по определени орбити около ядрото и
химическите свойства на елементите са в голяма степен определени от
електроните в техните външни орбити. Мари и Пиер Кюри Откриват и
изолират радиоактивен материал. Установяват, че в допълнение към урана,
рудите съдържат и други радиоактивни елементи.
Джон Уесли Хаят - Създава целулоидната пластмаса като заместител на
слоновата кост при направата на билярдни топки.
Робърт Браун Докато изучава орхидеята идентифицирал структура в
клетката, която нарекъл “ядро”.
Флеминг и Страсбърг -клетъчното делене. Откриват митохондриите.
Пастьор - Един от основоположниците на микробиологията, поставя
началото на стереохимията. Създава метода на ваксинацията и науката
имунология. Открива процеса на пастьоризация. Разкрива ролята на
дрождите при ферментацията.
Пол Ерлих -взаимодействието между клетките, антителата и антигените като
химични реакции. Поставя началото на биотехнологията.
Домак Открива лечебното действие на пронтозила. Поставя началото на
сулфонамиднте.
Флеминг - Установява, че плесента произвежда субстанция, която
унищожава стафилококовите бактерии. Субстанцията е наречена от него
пеницилин.
Уаксман - Доказва, че гъбички от групата актиномицес могат да унищожават
туберкулозни бацили. На него дължим препарата стрептомицин и
понятието антибиотик. Открива над 20 антибиотика и възможности за
създаване на много други.
Функ - Изолира от оризовите люспи вещество (витамин В1), което лекува
болеста бери-бери и го нарича витамин.
Щарлинг и Байлис - Откриват хормоните и определят тяхната роля като
химически предавател на информация.