Агримония

Действие и Приложение

Агримонията - невероятна билка, която регулира функциите на черния дроб и жлъчния мехур и се
препоръчва като допълнителна терапия при хепатит и дискинезии на жлъчните пътища, стимулира
секрецията и моторната функция на черния дроб и жлъчния мехур, което помага на лечението на
жлъчно-каменната болест и хроничния холецистит. Освен това показва запичащо, патогонно и
диуретично действие и намира приложение при гастрити с намалена киселинност, ентероколити
със склонност към диарии, бъбречнокаменна болест, застойни явления и отоци, болести на
лигавицата (стоматити, гингивити, тонзилати, фарингити, ларингити). Водните извлеци от
растението са показали потискащо действие върху вируса на херпес ин витро, а алкохолни извлеци
потискат вътрешното развитието на златисти стафилококи. Като средство за външно приложение
се предписва при заболявания на съединителната тъкан и за превръзка на рани.
      
Народната медицина препоръчва дрогата и при белодробна и кожна туберкулоза, кръвохрачене,
хемороиди, подагра, младежки пъпки, сърдечна недостатъчност, нощно напикаване, пясък в
бъбреците и пикочния мехур, хрема, възпаление на лигавицата на устата, за бани при изморени
крака и др.  

Химичен състав

Агримонията съдържа 0.2% етерично масло, дъбилни вещества (кетахини), флавоноиди,

гликозидно горчиво вещество (в свежото растение), до 12% силициева киселина, витамините Р
(никотинамид) и С, органични киселини и следи от манган (на мангана се приписва влиянието
върху процесите на кръвообразуването, съсирването на кръвта и дейността на жлезите с вътрешна
секреция).

Борови връхчета, Бял бор

Pinus sylvestris L.

Aнглийски — Pine, Pуски — Сосна лесная, Френски — Pin sylvestre, Немски — Wald-Kiefer,

Сем. Pinaceae — Борови

Борови връхчета, Pinus sylvestris

Описание. Вечно зелено иглолистно дърво, до 40 м високо, кората в основата тъмносива, силно
напукана; младите клонки зеленикави. Листата игловидни, по два в ципести влагалища, на скъсени
клонки. Цветовете еднополови еднодомнн, на най-младите клонки, мъжките от много тичинки,
събрани в лъжливи гроздове; женските с червеникави люспи в основата с по две семепъпки,
събрани в яйцевидни шишарки, след опрашването извити надолу, разрастващи се и
вдървеняващи, до 6—7 см дълги. Цъфти април — май, семената узряват в края на следващата
година, при което люспите на шишарките се разделят и освобождават семената.
Разпространение. Образува пространни чисти или смесени гори по всички наши високи планини,
особено на южно изложение, на бедни, скалисти и песъкливи почви, между 1000 и 2000 м
надморска височина (на изолирани места и под 1000 м). Среща се в цяла Европа (в Южна само в
планините).

Дрога /билка/. Млади връхчета на клонките преди цъфтеж (Turiones Pini).

Съдържание. Билката съдържа етерично масло, дитерпени, горчиви вещества (пиникрин), танини,
витамин С. Цялото растение съдържа етерично масло (терпентиново масло, боров терпентин)
пинени, лимонен, дипентен), дитерпени (абиетинова киселина), танини.

Основно действие. Отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, пикочогонно.

В народната медицина на почти всички страни от времето на Хипократ и досега водните екстракти
от листата на белия бор и терпентиновото масло, което се получава от смолата на белия бор, се
прилагат при заболявания на бронхите, и белите дробове. Терпентиновото масло притежава
бактерицидни свойства, а при външно приложение оказва ревулзивно отвличащо действие при
белодробни възпалителни процеси и при ставни и мускулни простудни заболявания. Под формата
на инхалации то се използува при трахеити и бронхити. Водните екстракти от листата на белия бор
могат да бъдат използувани при ревматични заболявания и при хронични бронхити. Приема се, че
отварата от билката възбужда секрецията на бронхиалната лигавица, омекчава и потиска
възпалителния процес, ускорява кашлицата. Особено ценна дрога е белият бор за приложение
под формата на бани. Твърдата смола, получавана от белия бор, наречена колофон, се използува
за лечение на рани под формата на унгвенти.От семената се добива етерично масло с диуретични
и стимулиращи дихателната система качества. То се използва за лечение на астма, респираторни
инфекции, бронхит и туберкулоза. Използва се и за храносмилателни разстройства и инфекции на
пикочния мехур.

Начин на приложение. Българската народна медицина прилага отвара от млади пролетни пъпки в
съотношение 15 пъпки в 250 г вода по няколко супени лъжици дневно при хронични бронхити.
Друг начин на употреба: 100 г борови връхчета се слагат в 21/2 л вода и се изваряват до 0,5 л.
Отварата се прецежда и се смесва с 250 г небет шекер, докато е гореща, а като изстине — 250 г
мед. Взема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. В нашата народна медицина в някои
краища на България към така приготвената смес се прибавят 40г канела, 5 г карамфил и 1
индийско орехче. Така приготвеното лекарство се използува при бронхити, ангина, при
ревматизъм, простудни заболявания, ишиас и др. (Исаев, И., И. Ланджев, Г. Нешев. Билките в
България и използуването им, III изд, С., Земиздат, - 1977; Стоянов, Н. Нашите лекарствени
растения, ч.2. С., Наука и изкуство, 1973). Отвара от семената може да се прилага за намаляване на
силно вагинално течение.

Бocилeĸ (Осіmum bаѕіlісum)

Πpoизxoждa oт Aзия, Индия, Πaĸиcтaн, Taйлaнд. Apoмaтнo pacтeниe, чyвcтвитeлнo пpи cтyд, oбичa
тoплинaтa и влaжнocттa. Haимeнoвaниeтo мy идвa oт гpъцĸи bаѕіlеuѕ и oзнaчaвa „цap“, a лeгeндaтa
ĸaзвa, чe тoвa pacтeниe e изрacтнaлo нa мяcтoтo, ĸъдeтo Koнcтaнтин и Eлeнa oтĸpили Cвeтия ĸpъcт.
To caмoтo ce cчитa зa „цapя нa пoдпpaвĸитe”. Πpeз гoдинитe бocилeĸът ce cмятa зa cвятo pacтeниe
и пoчитaнo oт пoчти вcичĸи цивилизaции нa cвeтa. Hacтoящитe пpoyчвaния ca извeли нa пpeдeн
плaн тepaпeвтичнитe cвoйcтвa нa pacтeниeтo, ĸoитo xopaтa ca изпoлзвaли във вpeмeтo. Πpи нac, в
cтpaнaтa, e ĸyлтypнo pacтeниe, ĸoeтo ce cвъpзвa c Дpaгoбeтe – пpaзниĸ нa птицитe (24 фeвyapи)
пapфюмиpaйĸи тepacитe и гpaдинитe. C тepaпeвтичнa цeл ce изпoлзвaт надземните чacти (Ваѕіlісі
hеrbа).

Дeйcтвиe нa бocилeĸa

Aнтиcпacтичeн ycпoĸoитeл, oблeĸчaвaщ ĸaшлицaтa, ycпoĸoявaщo;

ceдaтивнo, aнтиceптичнo, aнтибaĸтepиaлнo, дeĸoнгecтaнт, дeзинфeĸтaнт;

имyнoмoдyлaтop, aнтипиpeптиĸ, гaзoгoннo, aнтиeмeтичнo, aнтиaтepocĸлepoтичнo;

aнтиoĸcидaнт (пpeдпaзвa oт cъдoвa aтepocĸлepoзa, xипepтoния, cъдoви инцидeнти);

aнтитyмopнo (пopaди cъcтaвнитe aĸтивни вeщecтвa: opиeнтин, вицeнин, cпиpa ĸлeтъчнoтo

дeгeнepиpaнe;

зaщитaвa opгaнизмa oт дeйcтвиeтo нa мyтaгeннитe фaĸтopи: yлтpaвиoлeтoви paдиaции, вpeдни

eмиcии);

пoвишaвa ycтoйчивocттa нa opгaнизмa пpи cтpec;

тoнизиpa нepвнaтa cиcтeмa и имa aнтидeпpecивнo дeйcтвиe, пoдoбpявa мoзъчнoтo

ĸpъвooбpaщeниe;

пoвишaвa внимaниeтo и cилaтa нa ĸoнцeнтpaция, cтaбилизиpa eмoциитe;

Уĸaзaния и пpилoжeния

бpoнxит, диxaтeлни виpycи, мaгapeшĸa ĸaшлицa, нepвнo-пcиxичecĸи бoлecти (мигpeни, нepвнocт,

28 paздpaзнeниe, бeзcъния), cтoмaшнo-чpeвни нapyшeния (мeтeopизъм, диapия, ĸoлити,
дизeнтepия, тpyднo xpaнocмилaнe, язвa нa cтoмaxa), aнopeĸcия, фeбpилни зaбoлявaния,
пpeдoтвpaтявaнe нa пpeждeвpeмeннoтo cтapeeнe, физичecĸa и пcиxичecĸa yмopa, acтeния,
cтимyлиpa ĸъpмeнe (пopaди eфeĸтa гaлaĸтoгoг, cъдъpжa cъщитe aĸтивни вeщecтвa ĸaтo aнacoнa,
peзeнeтo).

Xимичeн cъcтaв:
лeтливи мacлa, cъдъpжaщи: eвгeнoл (ĸoйтo пpидaвa cпeцифичeн apoмaт, вeщecтвoтo, ĸoeтo ce
oтĸpивa и в дpyги apoмaтни pacтeния), ĸaмфeн и ĸaмфop, aнeтoл (eднo и cъщo вeщecтвo в
aнacoнa), цитpoнeлoл, пинeн (вeщecтвo, ĸoeтo пpидaвa apoмaтa нa бopoвo мacлo) oцимeн,
тepпинeoл, линaлooл (apoмaт нa ĸopиaндъp), ĸyxинeн мeтил (вĸyc нa ecтpaгoн), гepaниoл (cъщият в
здpaвeцa), миpцeн (нaмиpa ce в дaфинoвитe лиcтa) и дp

Бъзов Цвят

_________

Глогов Цвят

Зайча Стъпка

Исландски Лишей

Aнглийски — Iceland moss, Pуски — Исландский мох, Френски — Lichen d'Islande, Немски —
Hangermoos, Almgraupen.

Сем. Parmeliaceae — Пармелиеви

Исландски лишей, Cetraria islandicaОсновно действие: Исландският лишей има установено

омекчаващо и отхрачващо действие.

Експериментални и клинични данни: С присъщото му омекчаващо и отхрачващо действие,

дължащо се на богатото съдържание на слузни вещества, в терапевтичната практика исландският
лишей се е доказал като добро лечебно средство при протичащи с мъчителна кашлица бронхити.
Слузните вещества на исландския лишей действат много добре и при стомашно-чревни
заболявания, включително при стомашна и дуоденална язва, при диарии. Натриевата сол на
откритата в исландския лишей уснинова киселина в разреждане 1 на 2 милиона потиска
развитието на туберкулозните и на други болестотворни микроорганизми, установяват учените.
Спиртните и маслените разтвори на натриевата сол на усниновата киселина се използват като
външно средство при гнойни рани и изгаряния, посочват още изследователите на свойствата на
исландския лишей. Първоначално е разпространено мнението, че съдържащите се в исландския
лишей лихенин и изолихенин имат висока хранителна стойност. Изследвания, направени в по-
късен етап отхвърлят това мнение, затова използването на исландския лишей като ценно
хранително средство е необосновано, посочват руски учени в края на шейсетте години.
Препоръчването му при изтощени лица има смисъл само с оглед на неговото апетитовъзбуждащо
действие, дължащо се на съдържалите се исландския лишей горчиви вещества.
В народната медицина исландският лишей се използва при коклюш и туберкулоза.

Начин на приложение: Една супена лъжица ситно счукана дрога се запарва с 1 чаена чаша вряла
вода, разбърква се и след изстиване се прецежда – това е доза за 1 ден. Исландският лишей може
да се използва и като отвара, която може да се приготви по 2 начина: В единия случай 2 чаени
лъжички наситнена дрога се заливат с 2 чаши студена вода и след това се възваряват. В другия - 20
до 50 г дрога се заливат с 3/4 л вряща вода, след което се варят в продължение на 1/2 час. И в
двата случая се получава гъста, подобна на кисел маса, която се изпива за един ден.

Исландски лишей, лечениеОписание: Исландският лишей е многогодишно талусно растение.

Талусът е наподобяващ храстовидно изправено, неправилно разклонено образувание. Дяловете са
лентовидни, кожесто-хрущяловидни, плоски, с къси тъмни реснички по ръба, отгоре -
зеленикавокафяви или масленозелени, отдолу - сивобелезникави, в основната част често с
червеникави петна, в края на силно разширените дялове с плодни тела - плоски кръгли
дисковидни апотеции.

Разпространение: Исландският лишей расте по тревисти и каменисти места в планините.

Разпространен е из всички високи планини над 1500 м надморска височина. Освен у нас,
исландският лишей се среща в Северна и Средна Европа (на юг в планините).

Дрога: Използва се талусът на исландския лишей (Lichen islandicus). Дрогата притежава слаба
своеобразна миризма и горчив слузест вкус.

Съдържание: Полизахаридно вещество до 50%, което се състои от лихенин и изолихенин.

Горчивият вкус на дрогата се дължи на съдържащата се в нея (2—3%) фумаропротоцетрарова
киселина. Исландският лишей съдържа още 1,5% протолихестеринова киселина и антибиотика
уснинова киселина.

Мащерка

Орехови Листа

Пача Трева
Спирея

Росопас