В тази книга са събрани 36 прекрасни билки от китай­

ската медицина, повечето от които се срещат в Бъл­

гария и можете да си наберете сами. Разглежда се ха­
рактерът, енергийните меридиани, върху които влияят
най-силно, основните лечебни свойства и специфични­
те особености на билките. Описани са интересни фак­
ти и китайски легенди за билките, а също и практични
лечебни рецепти, изпитани през вековете.
Всички права запазени.
Възпроизвеждането и
препечатването на тази книга
или на части от нея под каквато
и да е форма и по какъвто и да е
начин е възможно само с писмено
разрешение на издателството.

За заявки и справки
можете да се обръщате към
Ани Пешева от издателство Ханлин:

Телефон: 0899 799 638

Email: hanlin_academ y<8:yahoo.com
hanlin88<® gm ail.co m
Интернет страница: w w w .h an lin .h it.bg

© Издателство Ханлин, 2011

ISBN 978-954-92040-8-7
 И м ало едно време един китайски билкар, който завел
учениците си в планината и им казал: „ Хайде сега
отидете и донесете всички растения, които нямат лечебен
ефект" Отишли учениците и постепенно всички се
завърнали с разни треви и цветя в ръцете си. Само един
ученик се забавил много и се върнал чак на третия ден,
тъжен и с празни ръце. Попитал го билкарят защо не е
донесъл нито едно растение, а той отвърнал: „Колкото и
да търсех навсякъде в планината, никъде не можах да
открия растение, което да не лекува нещо. Всичките имат
лечебни свойства, всичките са билки!" Щом чул тези
думи, билкарят възкликнал: „Браво! Ти единствен от
всички успя да издържиш изпита!"

В тази книга са събрани 36 прекрасни билки от

китайската медицина, повечето от които се срещат в
България и можете да си наберете сами. Разглежда се
характерът, енергийните меридиани, върху които
влияят най-силно, основните лечебни свойства и
специфичните особености на билките. Описани са
интересни факти и китайски легенди за билките, а също
и практични лечебни рецепти, изпитани през вековете.
 Тази книга е само за обща информация и
познания. За лечение се обърнете към Вашия личен
лекар или към специалист.
Издателство Ханлин и авторът на книгата не носят
отговорност за каквито и да е щети, последвали от
използване на съдържанието на тази книга.

* * *

З а да видите цветни снимки на билките описани

в книгата, отидете в специалната интернет
страница с фотоси и допълнителна информация:
36bilki.blogspot.com
1. ТУ Ч ЕН И Ц А

Други названия: тлъстата

Название на китайски: ма чь сиен ЦШЖ

Название на руски: портулак

Название на английски: purslane, garden purslane,

pigweed, verdolaga, little hogweed, pusley

Научно название: P ortu laca o leracea

Семейство: Портулакови

Употребявана част: надземната част

Енергия: студена (Ин)

В к ус: кисел и сладък

Меридиани: сърце, черен дроб и дебело черво

Свойства:
премахва горещината и прочиства токсините
охлажда кръвта
спира кръвоизливите
антибиотично действие
антигъбично и противопаразитно действие

Лекува: авитаминоза, грип, вирусни инфекции, очни

болести, сухота в очите, афти в устата, зъбобол, възпалени
сливици, кашлица, белодробна туберкулоза, анемия,

5
атеросклероза, инфаркт, диабет, възпаления на лимфните
възли, остър артрит, хепатит, мастит, гуша, болести на
щитовидната жлеза, липса на апетит, киселини в стомаха,
язва на стомаха и дванадесетопръстника, дизентерия,
диария, запек, апендицит, ентероколит, чревни паразити,
тения, салмонела, цистит, камъни в бъбреците и
жлъчката, кръв във изпражненията, хемороиди, маточен
кръвоизлив, левкорея, възпаления на половите органи,
кожни болести, дерматит, екзема, акне, циреи, червен
вятър, затлъстяване, ухапвания от насекоми и змии,
химически отравяния, депресия, раздразнителност,
затлъстяване, тумори.

Противопоказания: забранена по време на бременност

и при синдром на силен недостиг на енергия в стомаха и
далака.

Д о за: 15 - 60 г

Тученицата е една от любимите ми билки. Всяка

година чакам да дойде лятото, за да си направя прясна
салата от нея. Стара китайска поговорка гласи: „Бере се
през лятото, а се яде през зимата”, когато няма много
голям избор от зеленолистни растения за ядене.
В Китай я сушат
за зимата, но по-добре
е да се замрази.
Събира се, измива се
хубаво, нарязва се на
парчета и са слага в
пликчета във фри-
зера. Така може да се
ползва през зимата и
другите сезони. А ако
си насадите тученица
в саксии, може да си я
6
отглеждате и у дома. Така ще имате прясна тученица
дори и през зимата.
Много хора я смятат за бурен и се чудят как да се
отърват от нея, а всъщност не знаят колко ценно лечебно
растение имат в градината си.
Ще я видите навсякъде, дори и в големите градове -
израснала между процепите на тротоарите, покрай
пътищата, в градините... Това е билка с много пробивен
характер!
Едно растение произвежда около 50 000 семена. В
почвата семената могат да запазят кълняемостта си до
40 години. Обича топлината и слънцето. Не е нужно да
я торите, нито пък да я поливате, тя така и така ще
порасне. Истинска благодат от природата! Разбира се,
ако я поливате по време на сухите и горещи дни,
тученицата ще стане по-сочна и голяма.
В Китай, САЩ, Турция, Близкия Изток и някои
европейски страни продават тученица по пазарите за
зеленчуци и магазините за здравословни храни.
I P ertm U u JemeRitM . a P trlm L t tfjU /R r m .
Garden Purflanc. WildcPurfLux.

7
 Преди използване, прясно набраната тученица
трябва да се измие много добре в съд с вода, защото
расте ниско до земята. Най-добре е да се събира преди
цъфтежа, защото след като цъфне, вкусовите й качества
намаляват.
Тученицата е на едно от първите места сред
зеленолистните растения по съдържание на провитамин
А. Богата е още на вит. С и Е, протеини, хлорофил,
калций, фосфор, магнезий, калий, манган и желязо.
Листата на тученицата съдържат омега-3 мастни
киселини, които стимулират производството на хормона
на щастието (серотонин) в мозъка. Ето защо тученицата
е прекрасно средство при депресии. Тя ни помага да
бъдем в добро настроение и да усещаме радостта от
живота. Омега-З е важна за лечение на паническо
разстрой ство и чувството з а малоценност и в тази
връзка редовното ползване на тученица ще помогне за
преодоляване на тези проблеми. В 100 г прясна
тученица се съдържат 350 мг омега-3 мастни киселини.
Омега-З предпазва сърцето от сърдечен удар и регулира
имунната система.
Тученицата е позната с различни имена на китайски
език: „билка на петте елемента" (у син цао), „билка на
дълголетието" (чан шоу цао), „миши уши" (лао шу ар),
„зеленчук - тиквено семе" (гуа дзъ цай), "лъвска билка с
кучешка глава" (гоу тоу шъ цао) и др.
Наричат тученицата „билка на петте елемента",
защото цветовете на различните й части съответстват на
петте елемента в китайската медицина и метафизика:
коренът е бял - елемент Метал
стволът е червен - елемент Огън
листата са зелени - елемент Дърво
цветовете са жълти - елемент Земя
семената са черни - елемент Вода

8
 Тученицата е полезна з а петте основни органа:
бели дробове, сърце, черен дроб, далак и бъбреци.
Притеж ава общ оукрепващо и балансиращ о
действие. Л екува възпаления от най-различен
хар ак тер по цялото тяло.
Тученицата е подходящ а билка за децата.
Действието й е леко и балансирано и прави децата по­
здрави и силни. Помага при грип, болно гърло,
висока тем пература, белодробни заболявания,
диария, детски заразни болести.
За тученицата трябва да запомним, че е мощно
средство за изчистване на отровите и
възпаленията. Затова в китайската медицина тя е
класифицирана в раздела билки, лекуващи патогенна
горещина и отрови. Всеки ден ние отравяме организма
си чрез приемане на замърсена храна и вода, химически
лекарства и генно-модифицирани храни. Но има билки,
които могат да противостоят на тези отрови и
тученицата е една от тях. Тази билка има свойството да
неутрализира отровите и тонизира функциите на
вътрешните органи.
При инфекции и грипни епидемии е особено
благоприятно да се взима салата от тученица с чесън и
лимон.
Грипът причинява изхабяване на телесни течности и
създава вътрешна горещина в организма. Затова при
грип и възпаления трябва да се използват билки и
храни, които имат охлаждаща (Ин) енергия, прочистват
токсините и вирусите и възстановяват телесните
течности. През 17-ти век в Европа масово са използвали
тученицата за лечение на грип и настинка. Приготвяли
са я на специална салата от четири билки, чиято
рецепта е написана тук по-долу. И действително,
пробвайте салата от тученица когато имате вътрешна
инфекция! Ще усетите, че сякаш точно от това сте имали
нужда, че това е една от най-подходящите храни в случая.

9
Тя е сочна, свежа и витаминозна, създаваща прилив на
енергия, сили, лекота и здраве. Истински еликсир!
Тученицата е от полза
за жените и се справя
чудесно с женските
болести. Особено помага
при м асти т и рак на
гърдата. Великият
китайски лекар и чигунист
Д ж у Д анси (1280 - 1358
г.) посочва, че при жените
болестите на гърдите
означават, че съществуват
проблеми с проходимостта
на енергия-та по
меридианите. Като цяло
се възприема, че при по-младите жени и при начален
стадий на болестите на гърдите причината е в
меридиана на черния дроб, а при по-възрастните жени и
при продължителни проблеми с гърдите причината се
крие в дисфункции на меридиана чун м ай . И двата
меридиана минават през гърдите. Има ли запушване
или недостиг на енергия в меридианите, това неминуемо
ще окаже влияние върху състоянието на гърдите. Затова
е важно редовно да се правят физически упражнения,
чигун или йога, медитация, дихателни практики, масаж
и акупресура. Поддържането на баланс в емоциите е от
съществено значение. И да не забравяме за билките и
храните, които са от помощ за здравето на гърдите: на
едно от първите места сред тях е тученицата. Тя влияе
директно върху меридиана на черния дроб и отпушва
застоя на енергия.
Има много начини как да се прилага: може вътрешно
под формата на чай, супа или салата, а може и външно
върху гърдите да се налага лапа или настойка от
тученица.

10
 За свиване на м атката при родилки тученицата
играе важна роля. За целта се взима изстискана на
пресен сок или приготвена на салата.
Клиничните изследвания показват, че тученицата
лекува апендицит. На 31 пациенти с апендицит им
била давана отвара от тученица и глухарче, в резултат
на което само на един му се налага операция, а
останалите 30 се излекуват напълно без нужда от
медицинска интервенция.
Прилага и при рак на правото черво.
Тученицата е естествен антибиотик и унищожава
бактериите на ш игела, салм онела, стафилококи,
туберкулоза, а също и на различни болестотворни
гъбички.
Прясна тученица, смачкана на каша с малко оцет се
налага външно при кожни болести и проблеми - при
сърбежи и пъпки по ръцете и краката. Това е много
подходящ а билка за лечение на екзем а, независимо
дали става въпрос за мокра или суха екзема. Добре е да
се взима както вътрешно, така и да се налага външно
върху участъците с екзема.
В Китай тученицата е позната като ефикасно
средство за лечение на червен вятър. Върху
засегнатото място се слага кашичка от прясно нарязана
и счукана тученица. След като кашичката изсъхне се
сменя с нова. Общо процедурата се прави 3 пъти на ден.
След два дни се вижда значително подобрение:
зачервената и подпухнала зона на кожата намалява и
постепенно изчезва. Причината за червения вятър е
стрептококова инфекция на меките тъкани. Китайската
медицина обяснява появата на болестта с натрупване на
патогенна горещина и отрови в организма. Затова
основен метод на лечение е билки, които прочистват
горещината и отровите и които имат много студена (Ин)
енергия, точно каквато е тученицата.

II
 Тученицата е добър лек при зъбобол. Усетите ли
зъбобол, придружен с чувство на жажда и желание за
пиене на студени напитки, подути венци, отоци по
лицето и запек, значи се е натрупала патогенна
горещина в организма, най-вече в стомаха. За да се
справите с положението, изяжде прясна салата от
тученица или задушено ястие от тученица.
Известният американски писател и философ Хенри
Дейвид Торо пише: „Приготвих си задоволителна вечеря
от ястие с тученица, която събрах и сварих”. Друг голям
любител на тученицата е бил Махатма Ганди.
Билкарите я смятат за прекрасна билка, а
майсторите-готвачи — за прекрасна храна. Тученицата
притежава леко лимонен и солен вкус, а при топлинна
обработка вкусът става по-кисел. Ето някои идеи как да
си я приготвите:
• вкусна е с гъби
• в Китай я приготвят заедно с домати и яйца
• в Турция я смесват с кисело мляко на салата
• добра комбинация е салата от риба тон с тученица
• може да се задушава с други зеленчуци
• по-големите стъбла може да се правят на туршия
• тученицата може да се слага в сандвичи
• добавя се към ястия с пилешко месо
• тученица на пара се овкусява с малко зехтин и сол.
• 2 с.л. листа от тученица вървят добре към всяка супа
• пробвайте крем супа от картофи и тученица
• направете си фреш - сок от пресни листа от тученица
• витаминозна салата се получава от сварено червено
цвекло и пресни листа от тученица с малко лимон
• опитайте баница с тученица, а също и киш със
зеленчуци и тученица
• пелмените стават вкусни ако са с пълнеж от тученица

12
С алата о т ту ч ен и ц а

Прясна тученица се измива хубаво и се запарва във

вряща вода за 3 минути. Изцеясда се от водата и се
нарязва. Подправя се със сол, оцет, соев сос, сусамено
олио, чесън и джинджифил на вкус.

К а рто ф ен а са ла та с ту ч ен и ц а

Сварени картофи се смесват с нарязани пресни стръкове

от тученица. За подправки може да се използват лимон,
сол, черен пипер, олио (зехтин) и малко лук.

Са лата п ри гри п и н астин ка

Пресни листа от тученица, рукола, босилек и кресон се

нарязват и смесват с малко чесън, сол и зехтин.
Тази салата е била много популярна през 17 в. в
Европа и са я използвали за предпазване и лечение на
грип и настинка.

13
2. МЕРДЖАН

Д руги названия: лиций, годжи бери, лициум, гоу чи

дзъ, императорски плодчета

Н азвание на китайски език: гоу чи д зъ Щ ^ - f

Названия на руски език: дереза, лиций, лициум

Названия на английски език: wolfberry, lycium,

matrimony vine fruit, gou qi zi, desert thorn, squawberry.

Научно название: Lycium chinensis, Lycium barbaru m

Семейство: Картофови

Употребявана част: плодовете

Енергия: неутрална

Вкус: сладък

Меридиани: черен дроб, бъбреци, бели дробове, сърце

Свойства:
укрепва тялото
тонизират черния дроб и бъбреците
тонизира кръвта и енергията
прояснява зрението
възстановява телесните течности
смазва белите дробове
регулира имунната система
понижава кръвната захар
понижава холестерола
афродизиак
14
Лекува: слабо зрение и очни заболявания, умора,
отпадналост, главоболие, високо кръвно налягане,
диабет, продължителна кашлица, шум в ушите,
неврастения, хроничен хепатит, анемия, безсъние, слаба
имунна система, бъбречна недостатъчност,
импотентност, полово безсилие, фригидност, стерилитет,
сперматорея, полюция, остеопороза, атеросклероза,
болки в кръста и коленете, ракови болести,
преждевременно остаряване

Д оза: 6-15 г

Мерджанът е многогодишен храст, висок около 1.5~2

метра. Издържа на студ и продължителна суша. Ето
защо едно от английските названия на мерджана е
desert thorn - "пустинен трън".
Но не обича да задържа влага и затова не бива да се
полива прекомерно. Листата са с овална форма и
заострени, като жилките не се виждат ясно. Има малки
червени плодове и жълти бъбрековидни семенца.
Козите, кравите, елените, зайците, птиците и много
други животни също обичат да си хапват от мерджана -
не само плодовете, но и листата.
Има много здрави корени и може да вирее по
няколкостотин години, като издържа на всякакви
тепмературни условия и няма предпочитания към
климата и почвата. Спомням си една курсистка ми
разказа, че в градината й в Украйна растял много
мерджан и там го смятали за бурен. Много пъти се
опитвала да го изтръгне, но безуспешно. Толкова силни
и дълбоки били корените му.
В Европа е пренесен през 17-ти век. Първоначално
тръгва от Франция, но постепенно се разпространява и в
другите европейски страни.

15
 Мерджанът се среща и в България в населените
места и по планините до 1200 м надморска височина.
Расте по планинските поляни, в горите и покрай
пътищата.
В София се среща дори в междублоковите
пространства. Всяка пролет когато косят тревата и
подкастрят дърветата в София, общинските работници
режат храстите на мерджана, явно мислейки, че е бурен.
Веднъж им обясних, че това е ценно лечебно растение,
но въпреки това те пак си продължиха да режат... За моя
радост, един месец след това израснаха нови клонки на
мерджана. Упорито растение е това, с много силни
корени!
Лечебните свойства на билката са познати в Китай от
хилядолетия. Ето какво пишат за мерджана китайските
лекари в миналото:
♦ Тао Хундзин: „тонизира и улеснява телесните
течности и енергията, укрепва матката при жените”.
♦ В „Енциклопедия на билките от Шън Нун” („Ш ьн
нун бън цао дзин") са описани 365 билки, които се
разделят на виеше, средно и низше качество.
Мерджанът е от билките с виеше качество (ш ан пин)
притежават свойството да тонизират жизнената енергия,
улесняват проходимосттта на енергията и кръвта, без да
дават странични ефекти и да увреждат организма. Не
съдържат отрови.
Олекотяват тялото,
удължават младостта
и водят до дълголетие.
♦ Ван Хаогу от
динаския Юан: „мер­
джанът основно лекува
сърдечни болести,
спира сърцебиенето и
болките в сърцето.

16
Ако се пие на чай, създава телесни течности, лекува
бъбречни болести и премахва отоци”.
♦ В „Материя Медика” от 16-ти век Ли Шъджън
пише: „мерджанът укрепва бъбреците и овлажнява
белите дробове, създава телесни течности и прояснява
зрението”. В ,М атерия Медика” са описани 33 рецепти с
мерджан.
♦ Класическата книга по медицина "Трактат за
билките и техните свойства" ("Яо син лун") отделя
специално внимание на мерджана, и пише, че плодовете
му "възвръщат запасите на телесните течности,
успокояват духа, освежават и проясняват тена на кожата
и укрепват очите". В друга класическа китайска книга
"Билки и хранолечение" ("Ш ъ л я о бън цао") се казва, че
м ер дж ан ъ т "укр еп ва м у скули те и сухо ж и л и ята,
п р ед п азва от н асти н ки и води до дъл гол ети е."
♦ В книгата „Събрани мъдрости за билките” (,,Бън
цао хуей й ен ’) от династия Мин: „счита се, че мерджанът
има много повече предимства от женшена, клинавичето,
китайската пищялка и много други билки... Сред народа
се говори, че мерджанът лекува очите, защото има
свойството да прогонва патогенния вятър. Но дори да не
прогонва вятъра, мерджанът може да създава телесни
течности и да укрепва духа. Духът като е силен и здрав
и телесните течности като са достатъчно, тогава разбира
се, че по този начин мерджанът лекува и очите.
И отново, хората разправят, че мерджанът прогонва
вятъра. Но дори да не го прогонва, той има свойството да
тонизира кръвта, а щом кръвта е достатъчна, тогава
патогенният вятър ще е потушен. Затова действително
мерджанът може да прогонва вятъра от тялото.
Мерджанът тонизира енергията, укрепва кръвта,
стимулира създаването на Ин и Ян, понижава
патогенната горещина, прогонва вятъра и влагата. Общо
при използването му стават десет чудеса.”

17
 ♦ Джан Дзиебин от династия Мин: „мерджанът
укрепва духа, създава костно вещество, заздравява
костите, укрепва мускулите, спира диабета. Ако се
използва често, има божествен ефект”.
♦ Сун Вей от династия Цин: „Ако се използва в
продължение на една година, старите хора ще станат
отново млади, отново ще имат остър слух и ясно зрение;
а лицата им ще бъдат розови като лотос. Ако се използва
две години, през зимата няма да им е студено, а през
лятото ще им е прохладно. Никакви болести не ще ги
атакуват. Ако се използва в продължение на три години,
опадалите зъби отново ще пораснат, а посребрената коса
ще възвърне естествения си цвят.”
♦ В книгата „Рецепти от Залата за опазване на
дълголетието” (,,Б ао шоу т аи фан") намираме следната
легенда: „В миналото имало един чудат човек, който бил
наричан „Джан-червените крака”. Някакъв старец му
предал стара рецепта, според която той трябвало всеки
ден да яде плодчета от мерджан. И така, изпълнявайки
рецептата, този човек живял над 100 години
благодарение на мерджана. Походката му била толкова
лека и плавна, че сякаш летял; побелялата му коса
отново станала черна; опадалите му зъби пораснали
отново; а и в „янската работа”, т.е. в секса бил много
силен”.

18
 ♦ В сборникът „Каталог на известните лекари”
С,Мик и бие лу") се споменава, че мерджанът лекува
артрит, главоболие, вътрешни рани, укрепва Ин
енергията, благоприятства червата, засилва
устойчивостта на тялото при студ и жега.
♦ Ван Хуайин, който бил на посещение в околия
Инчуан, провинция Нинся, записал следната известна
легенда за мерджана:
Имало някога в Китай един пътешественик.
Веднъж близо до едно планинско село се натъкнал на
много странна гледка: красива млада девойка с нежно и
румено лице се карала на немощен 80~90-годишен
старец и го биела. Това било абсолютно недопустимо
според принципите на конфуцианската етика.
Пътешественикът я попитал защо бие стария човек, а тя
му отвърнала: „Защото той е моят пра-пра-правнук и хич
не слуша, затова го бия!” Пътешественикът много се
изненадал и попитал девойката на каква възраст е, а тя
отговорила, че е на 362 години. Всички в нейното
семейство били дълголетници, защото пиели от една
специална билка с червени плодчета. Единствено този
пра-пра-правнук, който е само на 70 години, не слушал и
не взимал от билката и затова бил толкова остарял и
болнав. Жената споделила и коя е тази вълшебна билка:
това било мерджанът! Всички части на билката са
лечебни: на пролет се ползват листата, през лятото —
цветовете, есента - плодовете, а през зимата - корените.
И така през цялата година се пие по малко.
Покрай тази легенда в китайските сборници по
билколечение е записана една рецепта „Топчета за
биене на остарелите дец а” (д а л а о ар ван Н-йЛ, А).
Съставена е от известния лечител Хуа Туо и съдържа 15
билки, между които и сушени плодове от мерджан.
Използва се при силно изхабяване на организма, при
недостиг на енергия и кръв, замъглено зрение, болки в
кръста и коленете, трудности с придвижването - все

19
признаци на остаряването. Дори и в днеешни дни
можете да видите това лекарство в аптеките в Китай.
♦ Един от най-известните
лекари и фитотерапевти в
историята на Китай, Ли
Шъджън, в знаменития си
труд "Материя Медика” ("Бьн
цсю ган му") от 1578 г.
споменава, че жителите на село
Нанчю имат навика да ядат
плодове от мерджан и почти
всички са дълголетници.
♦ Поетът Лю Юйси от
династия Тан (618-907)
възхвалява чудните ефекти на
„Топчета за биене билката в поема за мерджана.
на остарелите лена" В нея пише, че дори водата от
кладенец в близост до
растението може да помогне на хората да постигнат
дълголетие.
Всъщност мерджанът допринася не само за
дълголетие, но често е свързван и с красотата. В
миналото девойките от знатните фамилии са пиели чай
от мерджан, за да изглеждат по-млади и по-красиви.
Мъжете пък са използвали мерджана за засилване на
половите сили. Не случайно в Китай има поговорка:
"Който отива на командировка далеч от къщи, да
не взима мерджан съ с себе си."
Плодовете на мерджана значително увеличават
нивото на андрогените в кръвта и така човек започва да
усеща прилив на сили. Съвременните научни
изследвания доказват репутацията на медржана като
афродизиак. Достатъчно е всеки ден да се вземат по
няколко плодчета от мерджан, за да се стимулират
половите функции. Подобрява се количеството и

20
качеството на спермата, регулира се нивото на секс-
хормоните. Всичко това е доказано по научен път.
Плодовете на мерджана са богати на различни
полезни съставки, между които 18 вида аминокиселини,
21 минерала, 29 вида мастни киселини, провитамин А
(колкото в морковите), витамин С (колкото в
портокалите), витамин В (особено богат на ниацин и
бетаин), полизахариди и др. Съдържат бетаин, който
понижава холестерола.
През последните години много китайски и западни
учени съобщават, че мерджанът има свойствата да
укрепва имунната си стем а на организм а, да се
справя с преум ората, подобрява зрението, укрепва
черния дроб, понижава кръвната захар , регулира
кръвното налягане, предпазва и лекува туморни
образувания, регулира твърдия алкохол в
жлъчката.
Лабораторните изследвания показват, че мерджанът
увеличава белите кръвни телца в организма, предпазва
клетките от остаряване, способства саморегулиращите
функции на ДНА и помага на остарелите и болните
клетки да се трансформират и по този начин да се
възстанови нормалното състояние на клетките.
Японски учени са доказали, че полизахаридите в
мерджана спират растежа на раковите клетки и
съдържат вещества, които предпазват клетките от
мутация. Съдържанието на полизахариди в мерджана
варира между 7 и 13%, а общото съдържание на захар -
между 22 и 42%.
Мерджанът помага при рак на черния дроб. Това е
така, защото полизахаридите в мерджана имат
способността да понижават окисляванетно на мазните
вещества в клетките на черния дроб. Неслучайно
китайските лекари казват, че мердж анът е най-
доброто л екарство за тонизиране на бъбреците и
черния дроб.

21
 Някои китайски фармацевтични фирми извличат
полизахаридите на мерджана (LBP) и ги продават на
капсули.
Изследванията в Китай са доказали, че
полизахаридите н а мердж ана оп азват имунната
си стем а при пациенти подложени на
радиотерапия и химиотерапия.
Най-добър и качествен е мерджанът от провинция
Нинся. Той има едри плодове, малки семенца, тънка
кора и сладък вкус. В мерджановите плантации в Нинся
се правят специални разходки, особено през април и
май, когато човек може да се наслаждава на цъфналите
виолетовите цветя на мерджана.
В Нинся, Китай разказват стара легенда: в планината
Сяншан, район Джунвей, живял млад момък на име Гоу
дзъ. Оженил се за красива девойка. Двамата живели
скромно и щастливо: той работел на полето, а тя тъкала
на стана, грижели се за майка му, помагали и на
другите селяни. Не щеш ли, скоро в селото дошли
пратеници от императорския двор и съобщили на Гоу
дзъ, че го викат да служи войник в армията. Гоу дзъ се
сбогувал с невестата и майка си и тръгнал надалече.
Изминали десет години. Гоу дзъ се завърнал у дома и
щом зърнал съселяните и майка си, много се натъжил —
те всичките били гладни, немощни и състарени, защото
преживели гладни времена на голяма суша и слаба
реколта. А като видял жена си, се изненадал от
жизнения й тонус, младоликото, румено лице и здравото
тяло. Гневно я попитал: „Всички гладуват и страдат, а
само ти си здрава и си добре, какво си правила?” Жена
му отговорила: „И аз гладувах и страдах като другите, но
после тръгнах в планината и там открих едни вкусни
червени плодчета и си взимах от тях. Затова станах
силна и здрава и не изпитвах никакъв глад”. Когато
всички отишли в планината и видяли червените
плодове, от които яла жената на Гоу дзъ, хората

22
разбрали, че това е ценна билка и започнали да я
използват често. Оттогава тази билка се нарича „жената
на Гоу дзъ”, което на китайски звучи „гоу чи д зъ”.
В Китай мерджанът има още много названия. Ето
някои от тях:
'}' ffi Wfd нин ся гоу чи - "мерджан от провинция Нинся"
(най -доброт о к ач ест во!)
Ш !£ гун гуо - "плодът - висш дар"
ЙШ 71 т иен цай д зъ - "сладко ястие"
гоу н ай д зъ - "кучешко мляко"
f ди гу д зъ - "земни кости"
|(ILfd J- с ю е ч и д з ъ - " кръвна билка"
{ill A t t P сиен ж ъ н д ж а н д зъ - "битката на светеца"
ip -g - f чюе л а о д зъ - "плод за отхвърляне на старостта"
A f t F т иен дзин д зъ - "небесна есенция"
J&flll Т ди сиен д зъ - "земен светец"
d ш ъ шоу шу д зъ • "каменно дърво на
дълголетието"
ЩШТ м и н м у дзъ ■"плод за проясняване на зрението"

Китайските хроники описват случая на доктор Ли

Чинюн, който живял 256 години. Тайната на
дълголетието му била в пиенето на отвара от мерджан в
продължение на десетилетия.
Доктор Ли Чинюн е роден през 1677 г. и умира през
1933 г. на 256 годишна възраст. За него пише дори в
американското списание ‘Tim es”.
Занимавал се е с китайска медицина и билколечение.
Когато навършил 100 години (през 1777 г.) императора
от династия Цин го награждава за заслугите му в
китайската медицина. Когато навършил 200 години
станал университетски преподавател. По това време го
посещават множество западни учени. В живота си Ли
Чинюн е имал общо 24 съпруги и много деца и внуци.

23
 Според доктор Л и съществуват три основни причини
за неговото здраве и дълголетие:
1. вегетарианска храна
2. поддържане на вътрешен покой и радостно
отношение към живота
3. в продължение на много години редовно е пиел
отвара от мерджан
След като чули новината за дълголетника Ли
Чинюн, английски и френски учени започнали да
изследват плодовете на мерджана и открили, че в тях се
съдърж а непознат д о сега тип витамин, който те
нарекли витамин X.
Учените са установили, че способността на плодовете
на мерджана да „спират старостта и възвръщат
младостта” се състои именно в това, че билката
стимулира и регулира обмяната на веществата, укрепва
функциите на мозъчните и нервните клетки, прочиства
кръвта, премахва отровите и цялостно регулира
функционирането на всички органи и системи.
Л и стата на мердж ана притежават сладко-горчив
вкус и студена (Ин) енергия. Чудесен лек при
раздразнителност! Укрепват енергията на сърцето,
прогонват патогенния вятър от костите, ставите и
кожата. Ето защо помагат при артрит и ревматизъм.
Особено подходящи са при възрастните хора, които имат
изпитват недостиг на телесни течности - мъчи ги жажда,
кожата е вяла и с много бръчки. От десет случая осем са
така. За тях е добре листата от мерджана да пият
редовно на чай.
Листата на мерджана представляват и една от най-
добрите билки за очите!
Корените на мердж ана на китайски се наричат ди
гу пи - „земни кости". Използват се най-вече за
тонизиране на черния дроб и бъбреците, прочистване на
горещината, охлаждане на кръвта и при възпаление на
белите дробове. Имат антибактериално и успокояващо

24
действие и се пият на отвара в случай на висока
температура, фебрилни болести, малария и др.
Корените на мерджана се използват успешно при високо
кръвно. Китайски изследвания доказват, че тяхната
активност за понижаване на кръвното е най-силна 3-4
часа след приема на билката, а действието продължава
за 7-8 часа. Понеже корените на мердж ана
стим улират маточните контракции, не бива да се
използват по време на бременност.
Мерджанът се продава в китайските магазини и в
някои аптеки. В сушена форма прилича на стафиди с
червен цвят. Освен сушен, в Китай продават мерджана
още и под формата на сок, вино, ракия, оцет и др.
Използва се често като храна в китайската кухня,
като се прибавя към най-различни видове задушени,
пържени и печени ястия от зеленчуци, месо, морски
продукти, към супи, каши, чайове, отвари, сладки и др.
Около 10-15 плодчета от мерджан се измиват и се готвят
заедно с другите храни. Може да се консумират и
направо като стафиди. Прекаденото му използване
(повече от една шепа на ден) може да предизвика
разстройство или силна горещина в тялото.

З ап арка о т м ердж а н
Приготвя се запарка от 10-12 плодчета от мерджан. Пие
се по 1 чаена чаша на ден.

М е рд ж а н п ри и м п о тен тн о с т
15 г плодчета от мерджан се притискат и смачкват леко
и се запарват в гореща вода. Водата су изпива, а
плодчетата се изяждат. Процедурата се прави всяка
вечер в продължение на два месеца. През този период са
забранени половите контакти. По клиничен път е
доказано, че по този начин за излекувани 36 случая на
импотентност. От общо 42 души само при 6 души няма
резултат.

25
3. САМОБАЙКА

Д руги названия на български: върбаличе, бабичева

трева, бръшлянова самобойка, урбаличе, гергьовденче

Н азвание н а китайски: ли ен чиен цао дзи н

чиен бо хъ дзи н чиен цао

Н азвание на руски: бурда плющевидная, котовник,

блющ, кротовник

Н азвание на английски: ground ivy, creeping charlie

Научно название: G lechom a h ed era cea

Сем ейство: Устоцветни

Употребявана част: надземната част

В к ус: остър, сладък и леко горчив вкус

Енергия: неутрална

Меридиани: черен дроб, далак, пикочен мехур, бъбреци

и бели дробове

Свойства:
прочиства горещината, влагата и отровите
стимулира уринирането и отпушва пикочните
пътища
активизира кръвообращението и премахва застоя
отпушва меридианите и премахва отоците
спира болката
спира кашлицата и премахва храчките
стимулира лактацията при кърмачките
26
Л екува: грип, вирусни заболявалия, кашлица, синузит,
отит, шум в ушите, главоболие, сатурнизъм, стрес,
невроза, зачервени и подути очи, ларингит, фарингит,
бронхит, астма, отоци, авитаминоза, болести на
лимфната система, скрофули, ревматизъм, артрит, лошо
храносмилане, гастрит, киселини в стомаха, преяждане,
газове, диария, камъни в жлъчката, бъбреците и
пикочния мехур, хепатит, цироза, рак на черния дроб,
холецистит, нефрит, простатит, цистит, мастит,
дисменорея, левкорея, абцеси, краста, ухапвания от
змии и насекоми, външни травми и наранявания.

Д о за: 9 - 30 г

Противопоказания: забранена по време на бре­

менност. Според някои западни източници самобайката
е забранена при епилепсия, въпреки че не се посочва
ясна причина за това.
Когато големи дози самобайка се взимат
продължително време, се наблюдава виене на свят и
сърцебиене. Това е защото билката е диуретична и
предизвиква изхабяване на калий от организма.
Прекадени дози от билката дразнят лигавицата на
стомаха.

Китайска легенда разказва за едно семейство мъж и

жена, които живеели на село и били много щастливи. Не
щеш ли, мъжът се разболял от непозната болест: цялото
му тяло пожълтяло, та дори и склерата на очите също
станала жълта, а в дясната част на корема изпитвал
жестоки и нетърпими болки. Наблизо нямало лекар,
който да помогне. Не след дълго мъжът се споминал.
Жената по цял ден плачела от мъка по загубата на
съпруга си.

27
 В това време в селото дошъл странстващ лекар, който
щом видял тялото на съпруга й, установил, че причината
за болестта му е голям камък в жлъчката.
За да запази за спомен хубавите чувства от живота с
мъжа си, жената решила да вземе камъка и го пришила
с копринен конец в малка платнена торбичка към
колана около кръста си.
Един ден жената отишла до планината да бере трева
за прасето. Като се върнала у дома и що да види:
камъкът се бил смалил на половина! Отишла при
селския лекар и му показала билката, която набрала за
прасето и му разказала за чудното смаляване на камъка.
Оттогава лекарят
започнал успешно
да лекува камъни в
жлъчката и
пикочния мехур
именно с тази билка
- самобайката!
Самобайката е
тревисто растение,
което бързо се
развива и завладява
нови площи. Някои
я смятат за
агресивна плевел, а
всъщност е
чудодейна билка.
Обича да расте
край реките и по
влажни, сенчести и
мочурливи места и
тогава листата
стават по-големи и
тъмнозелени. Ако
расте на слънце,

28
листата придобиват виолетово-червеникав цвят. Както е
характерно при всички растения от сем. Устноцветни,
самобайката има четириръбесто стъбло. Цветовете са
синьо-виолетови. Листата имат красива бъбрековидна
форма.и излъчват аромат на камфор, мента и
цитронела.
Интересното при самобайката е, че расте близо до
копривата. Ако се опарите от листата на копривата,
натрийте се с листо от самобайка и неприятното усещане
ще изчезне.
Любопитен факт' е, че в продължение на векове
самобайката е служила като основна съставка в една от
най-известните напитки в света - бирата! Преди да се
запознаят с качествата на хмела, саксонците през XVI в.
използвали самобайката в приготвянето на бира. Така
бирата придобивала балсамов вкус и ставала по-бистра и
ароматна.
В Китай използват
самобайката от незапомне­
ни времена. В миналото е
имало пет вида растения,
наричани самобайка, които
лекуват едни и същи
болестни състояния. В
днешно време за най-
автенична се смята тази от
семейство Устноцветни, за
която пишем тук (G lechom a
hederacea).
Клиничните изследвания в Китай показват, че
отвара от самобайка в по-големи дози (над 60 г) е
ефикасно средство за лечение на кам ън и в пикочния
м ехур и ж л ъ ч к ата.
Китайските списания разказват за една любопитна
история, която се случила преди около сто години в
Пекин. Богат мъж от Хонг Конг отишъл на преглед при

29
известен европейски лекар. Оказало се, че има голям
камък в жлъчката и лекарят му казал, че единствено
операция ще разреши проблема, няма друг начин да се
извади камъка от жлъчката. Пациентът не се съгласил и
си тръгнал. След два месеца се върнал отново на
преглед и се оказало, че камъкът вече го няма! Лекарят
бил безкрайно изумен щом научил, че човекът се е
излекувал само с пиенето на една единствена билка.
Това била самобайката. Пациентът изпил 5-6 чайника
отвара от самобайка и се оправил. Оттогава,
европейският лекар зарязал операциите и започнал да
лекува пациентите си със самобайка.
Великият английски билко-
лечител от 17 век Джон
Джерард пише в книгата си
„Хербарий”, че самобайката е
лек срещу тинит (шум в
уш ите): „Препоръчва се срещу
бучене и звънене в ушите, като
билката се слага в тях [в
ушите]”.
При главоболие и мигрена
може да натриете слепоочията и
челото с няколко смачкани
Джон Джерард пресни листа и болката ще
изчезне.
С охладена запарка от билката се плискат подути и
зачервени очи.
В случай на грип и настинка се пие по 1 с.л.
прясноизстискан сок от листа от самобайка два пъти
дневно. При деца дозата е на половина. А при синузит
се капват по 1-2 капки пресен сок в ноздрите.
Самобайката помага за втечняване на носния
секрет и прочистване на горните дихателни
пътища.

30
 В случай на болно гърло, грип, хрема, бронхит и отит
е подходящо да се пие отвара от самобайка.
Самобайката се използва успешно при мастит. В
Китай бил проведен следния клиничен опит: отвара от
прясна самобайка е била дадена на 13 жени с остър
мастит. Резултатите били отлични. Всички 13 жени били
излекувани за една седмица, като повечето жени се
излекували само за три дни или по-малко.
Популярен китайски метод за лечение на мастит е
пресни листа от самобайка да се смачкат на каша и да се
налагат външно върху гърдите.
Гръцкият лекар Диоскорид е използвал самобайката
за лечение на ишиас.
В миналото английските и американските
художници редовно са пиели чай от самобайка за
предпазване и лечение на оловно отравяне. Понеже в
боите се добавя олово, художниците били
предразположени към сатурнизъм 1. Отравянето с
олово и други тежки метали предизвиква главоболие,
безсъние, коремни колики и силни болки около пъпа,
запек, анемия, тремори на крайниците,
раздразнителност, деменция и психически отклонения и
може да доведе до сериозни поражения на сърцето,
черния дроб, бъбреците, половата и нервната система.
Ето защо всички, които са изложени към оловно
отравяне трябва често да пият чай от самобайка. Това се
отнася особено за художници, бояджии и миньори,
работещите в бензиностанции, крайпътни заведения и
оловно-цинковата промишленост. Олово се натрупва
при вдишване на замърсен въздух особено от
автомобилни газове и промишлено замърсяване. На
помощ ни идва самобайката, която има свойството да
извлича оловото и другите тежки метали от организма.
Взима се под формата на отвара.

сату рнизъм - отравяне с олово.

31
З а парка от сам обайка

1 ч. л. самобайка се залива с 1 чаена чаша вряща

вода, оставя се да кисне 1 час. Разделя се на три порции
и се пие 10-15 минути преди ядене при пъти дневно.

О т ва р а о т са м о ба й ка

2 с.л. самобайка се варят в 1 л вода на среден огън в

продължение на 5 минути.

4. Ж И ВО ВЛ Я К

Д руги н азван и я на б ъ л гар ск и : жиловляк, баба,

борец, буковица, бърда, жилавец, жилоглав

Н азван и е на ки тай ски : чъ чиен цао $ flj З^С

Н азван и е на руски: подорожник

Н азван и е н а ан гли й ски : plantain, broad-leaved

plantain, ripple grass, snakeweed

Н аучно н азван и е: P lan tago m ajor, P lantago asiatica,

P lantago depressa

С ем ей ство: Живовлякови

В к у с: слузест, лек

32
Е н ерги я: студена (Ин)

М еридиани: бъбреци, пикочен мехур, черен дроб и бели

дробове

С войства:
тонизира и укрепва организма
регулира имунната система
укрепва сърцето и стомаха
заздравява раните
спира кръвоизливите
създава телесни течности
прочиства горещината и отровите
спира кашлицата
отхранващо и противовъзпалително действие
противораково и противометастазно действие

Л е к у в а: грип, настинка, фарингит, ларингит, кашлица,

бронхит, задух, астма, възпалени венци, възпаление на
очите, подути и зачервени очи, сухи очи, катаракт,
конюнктивит, афти в устата, хранене на кръв, диабет,
атеросклероза, хепатит, стеатоза на черния дроб,
гастрит, колит, язва на стомаха и дванадесетопръстника,
газове, запек, диария, дизентерия, камъни в бъбреците,
цистит, трудно уриниране, увеличена простата,
хемороиди, отоци по тялото, дерматит, акне, ужилване
от насекоми, уртикария, кожни сърбежи, гнойни рани,
лишеи, циреи, ухапвания от змия, порязвания, слънчево
изгаряне, разширени вени, малария, тумори

Д о за : листа: 9 ~ 30 г
семена: 4 —9 г

П роти вопоказан и я: по време на бременност

33
 В българската народна медицина се използват
предимно листата на живовляка, докато в китайската
медицина за предпочитание са семената.
Според китайските
традиции листата на
живовляка се берат на
пети лунен ден на пети
лунен месец (т.е. 5 дена
след новолуние през юни
месец), а семената се
събират в края на лятото и
през есента, когато
напълно узреят. Сушат се
на сянка.
Среща се най-вече
покрай пътищата. Една
древна легенда разказва
как преди много много
години живяла една
красива млада девойка,
която прекарала толкова
дълго време покрай пътя,
чакайки своя любим, че
накрая се превърнала в
живовляк.
Видният мислител от
средновековието Еразъм
Ротердамски разказва случка с една жаба, която била
ухапана от паяк, веднага изяла листо от живовляк и
така се предпазила от отровите на паяка.
В историята на САЩ отварата от живовляк е била
използвана в почти всички билкови рецепти. Често
листата и коренът на живовляка са ги слагали да се
варят заедно с диви цветя, лапад и черен оман.
Едно от важните свойства на живовляка е, че
сти м ули р а уринирането и прочи ства пато ген н ата

34
горещ ина. Използва се при всички видове отоци, както
и при болезнено уриниране поради натрупване на
патогенна влага и горещина. Имате ли проблеми с
п р о статата, помогнете си с чай от живовляк. При
ки сти в бъбрец ите се прави отвара от семената.
Количеството за една доза може да достигне 60 г,
взависимост от степента на заболяването.
При су хо та в очите, а също и при подути и
зач ер вен и очи, живовлякът има чудодейна сила. При
очни проблеми най-подходящо е да се съчетае с малко
лайка (или цвят от хризантема) + плодчета от мерджан.
Тези билки заедно си пасват много добре и умеят да
прочистват очите. Така се лекуват очни болести,
свързани с недостиг на енергия в бъбреците и черния
дроб (катаракт, сухи очи) и с излишък на горещина в
меридиана на черния дроб. През очите минава
меридианът на черния дроб. Когато в този меридиан се
натрупа много патогенна горещина, тя се покачва
нагоре и по енергиен път достига очите. Тогава очите се
зачервяват, болят, подуват се и стават чувствителни към
светлина, а зрението става по-неясно.
С отвара от живовляк се мие мястото, където сърби —
при дерматит, уртикария и др. При слън чево и згарян е
кожата се покрива със счукани пресни листа от
живовляк.
В Щатите едно от названията на живовляка е
„змийски бурен” (snakeweed), заради вярването, че
билката е много ефикасена в случай на ухапване от
змия. Всъщност живовлякът е бил познат като
противоотрова още от времето на древните саксонци.
В класическата саксонска книга за билките
„Л акнунга” от 10 в. живовлякът е наречен „майка на
билките” и представлява една от деветте свещени билки,
лекуващи змийска отрова. Билките се стриват на прах и
същевременно се четат специални заклинания, целящи
активизиране лечебната сила на билките.

35
 Китайска поговорка гласи: „Който д ъ л го пие
ж и в о в л я к , ли ц ето му няма да о ст а р ее ”. Има смисъл
в тези думи, защото ж и в о в л я к ъ т с ъ зд а в а тел есн и
течн ости , а е добре известно, че с напредването на
възрастта, човек изпитва недостиг на телесни течности в
организма. Според китайската медицина телесните
течности смазват
вътрешните органи и
системи, поддържат
кожата здрава и ела­
стична, укрепват целия
организъм. А когато те
са в недостиг, се обра­
зува вътрешна горещи­
на и сухота, стига се до
възпаления и дис-
функции на органите,
нарушава се метаболиз­
ма, кожата става суха и
сбръчкана. Някой ще
каже: .Добре, значи
трябва да се пие повече
вода, за да се
илюстрация към
възстановят телесните
саксонската книга „Лакнунга”
течности, нали така?” До
някъде е така, но водата не е достатъчна. Тук идеята е
да се взимат билки, които китайската фитотерапия
определя като „създаващи телесни течности”. Те имат
сравнително по-продължително и бавно усвояване в
организма. Живовлякът от една страна стимулира
уринирането, а от друга страна създава телесни
течности, защото е богат на слузести вещества.
При лечението на някои заболявалия, такива като
ди абет, е особено важно да се взимат храни и билки,
които създават телесни течности. Тяхното действие е
много по-бавно и това създава условия организмът да се

36
овлажни по най-благоприятния начин. При диабет са
характерни симптоми на недостиг на телесни течности:
често усещане за жажда и често уриниране. А е
доказано, че отвара от листата или семената на
живовляка действа лечебно при диабет.
Чай от живовляк е отлично средство при безсъни е.
Когато безсънието е поради натрупване на патогенна
влага и горещина, тогава заспиването е трудно, сънят -
плитък, човек често усеща тежест в главата и гърдите,
виене на свят. При такъв тип безсъние е добре през деня
да се пие по една чаена чаша запарка от листа от
живовляк. Благоприятни са и други билки със сходно
действие: тученица, гинко, овчарска торбичка, лимони.

Отва ра от ж и во вл як
2 с. л. листа или семе от живовляк се слага в 400
мл. вода, ври 10 мин. и се пие по 100 мл. 2 или 3 пъти
дневно преди хранене.

З а п арка о т ж и во вл я к
1 с.л. листа от живовляк се запарват с 600 мл вряла вода
и се оставя да кисне 2 часа.

Сала та о т ж и в о в л я к
1-2 шепи листа от живовляк се измиват хубаво и се
бланшират с вряща вода за 1 минута. След това се
изцеждат и нарязват на салата. Овкусяваг се със зехтин,
сол, лимонов сок и чесън на вкус.

37
Л я тн а н ап и тка о т ж и в о в л я к и з е л е н а со я
С ъст авки:
зелена соя (боб „мунг”) —50 г
листа от живовляк - 30 г
пчелен мед - по желание
Н ачин на пригот вяне: зелената соя и живовлякът се
варят на умерен огън в 1 л вода в продължение на 15
минути. Прецежда се и по желание се добавя мед.
Напитката може да се пие топла, а може и студена.
Л ечебн и свойст ва: прочиства токсините от организма,
понижава кръвното, лекува диария, създава телесни
течности, охлажда тялото, укрепва бъбреците,
стимулира уринирането, премахва отоци. Това е полезна
напитка по време на летните горещини.

НАПИТКА ОТ Ж И ВОВЛЯК, МЕРДЖАН И ХИНАП

П родукт и:
листа от живовляк - 200 г
коренище от джинджифил —1 резанче
плодове от хинап - 30 г
плодове от мерджан - 20 г
Н ачин н а пригот вяне: листата на живовляка се измиват
хубаво и се слагат да се варят заедно с джинджифила в
1.5 л вода. Когато водата заври, се добавя хинапа и се
оставя да ври 20 мин. на слаб огън. След това се добавя
и мерджана и ври още 10 мин. Напитката може да се
пие топла или охладена.
Л ечебн и свойст ва: тези три билки се съчетават отлично
и взаимно се стимулират, за да проявят лечебния ефект
по най-добрия начин. Прочистват отровите и
горещината, укрепват бъбреците и улесняват черния
дроб, създават телесни течности, проясняват зрението,
стимулират уринирането, олекотяват тялото и удължа­
ват живота.

38
5. П РУ Н ЕЛ А

Д руги н азван и я н а б ъ л гар ск и : обикновена пришница

Н азван и е на ки тай ски : ся ку цао

Н азван и е на руски: черноголовка обикновенная

Н азван и е н а ан гли й ски : self-heal, prunella, all-heal,

woundwort, carpenter's herb

Научно н азван и е: P run ella vulgaris

С ем ей ство: Устоцветни

В к у с: сладък, горчив и леко остьр

Е н ер ги я: студена (Ин)

М еридиани: черен дроб, жлъчка

С вой ства:
прочиства горещината и отровите
премахва застой на енергия и кръв
прочиства черния дроб и белите дробове
прояснява зрението
сваля температурата
стимулира уринирането
отводнява влагата
спира кръвоизливите
антибиотично действие
противоглистно действие
антибактериално действие
антитуморно действие

39
Л ек у в а: грип, вирусни заболявания, висока
температура, главоболие, сълзене в очите, подути и
зачервени очи, неясно зрение, конюнктивит, фарингит,
раздразнено гърло, белодробна туберкулоза, кървящи
венци, афти в устата, стоматит, шум в ушите, невроза,
избухливост, безсъние, епилепсия, конвулсии, спазми,
колики, хранителни отравяния, високо кръвно, мастит,
гуша, отоци, болести на лимфната система, туберкулоза
ва лимфните възли, глисти, тумори, акне, херпес,
дерматит, маточен кръвоизлив, левкорея, хемороиди,
изгаряния, външни рани

Д о за : 3 - 9 г

П роти вопоказан и я: да не се използва по време на

бременност. Да не се взима продължително време в
случай на слаб стомах и далак.

Живял някога един

момък, който от малък
бил много ученолюбив и
знаел на изуст всички
конфуциански трактати.
Не щеш ли, обаче, се
провалил на държавните
изпити и това много го
депресирало.
Продължителната
депресия оказала влия­
ние върху здравето му:
разболял се от скрофули2.

2 скрофули - туберкулозно заболяване на лимфните жлези по шията

40
 Родителите му пробвали всякакво лечение, но нищо
не могло да му помогне. Тогава баща му се отправил на
път, за да потърси добър лекар за заболяването на сина
си. Един ден стигнал до място с неземно красива гледка
— планинска поляна, изпъстрена с различни цветя и
ухания. Изведнъж се появил не кой и да е, а самият
Шън Нун — богът на билките! След като чул за
страданията и проблемите на сина му, Шън Нун му дал
торбичка с една единствена билка и рекъл: „Това е
прунела. Нарича се „сушена лятна билка”, защото расте
по време на летните горещини. Нека синът ти пие
отвара от нея и ще оздравее!” Не след дълго момчето се
излекувало напълно, благодарение на чудната прунела.
Оттогава момчето и баща му започнали да отглеждат
ценната билка и да я разказват на другите за
невероятното й лечебно действие.
Прунелата все още рядко се използва в България,
докато на Запада и в Китай заема достойно място във
фитотерапията. Това е многогодишно растение с красиви
виолетово-бели цветове. Ще я срещнете покрай
пътищата.
Когато я видите от май до септември, не я
подминавайте безразлично, а си наберете по малко от
нея. Използва се най-вече „главата”, т.е. цветовете на
прунелата. Чаят от цветове на прунела е приятен и лек
на вкус и ще ви дари с усещане на свежест и лекота.
Едно от важните свойства на прунелата е, че пом ага
за р азгр аж д ан ето н а м азн и н и те когато сте яли много
мазна храна. Затова билката е известна, че помага за
отслабване.
Според китайската медицина п ълн о тата се дължи
на следните няколко причини:
1. за т л ъ с т я в а н е поради н езд р аво сло вн о
хр ан ен е (много пържени, сладки и тестени
ястия)

41
 2. подуване на тяло то поради зад ъ р ж ан е на
течн ости , натр уп ван е н а пато ген н а вл а га и
н ед ости г н а ен ерги я в бъбрец ите и д а л а к а
3. н езд р аво сл о вен начин н а ж и вот - силен
стр ес, н ед осп и ван е, л и п са н а до статъчн о
дви ж ен и е.
За да се справим с пълнотата е важно да намалим
или изцяло елиминираме факторите, които я
причиняват. До известна степен билките може да
помогнат за това и прунелата е добър пример. От една
страна тя усп о ко ява д у ха, н ам ал я ва ст р е са и пом ага
при б езсъ н и е. От друга страна стим улир а
р азгр аж д ан ето на м азн и н и те, п одпом ага обм ян ата
н а вещ ествата, о тво дн ява п ато ген н ата вл а га и
за ст о я на течн ости и така ни кара да се чувстваме по-
леки и подвижни. Това води и до по-голям а
п роходи м ост на ен ер ги ята и кр ъ вта. Ето защо,
прунелата е смятана за
подходящ а би лк а при
за тл ъ стя ва н е и пъл­
нота. Разбира се, не
бива да се стига до
крайности и да се
прекалява с нея. Защото
нито една билка не е
хубаво да се взима
прекомерно. Във всичко
трябва да има баланс.
Прунелата се радва
на широката репутация
като билка, която ни
пази здрави по времето
на вирусни епидемии.
Подходяща е при грип,
болно гърло и ви сок а
тем п ер атур а.

42
 При подути и зач ер вен и очи и коню нктивит
очите се плискат с охладена отвара от прунела.
Според китайската
медицина, слеп ооч и ето
е едно от н ай -важ н и те
зони за м а са ж в
случай на главоболи е
и м игрена. За по-добър
ефект при силни болки в
главата, освен масаж
може да поставите
малко счукани листа от
прунела върху слепоочията.
В Китай отвара от прунелата често се пие при
ви соко кръвно.
Научните изследвания през последните години
доказват, че прунелата оказва лечебен ефект при
хер п ес —лабиален (на устните) и генитален херпес.
Запомнете, че прунелата е билка, която п р ем ахва
бучки, твъ рди о бр азуван и я, отоци, ки сти и тумори.
Прунелата действа лечебно при бучки и отоци в
о б л астта на ш ията, подути лимф ни въ зли и
м астопати я. Клинично се използва при тумори в
ли м ф ната си стем а, щ итови дн ата ж л е за и м атката.
В научните списания по китайска медицина пише за
д-р Джън от Китай, който лекувал 106 случая на
тум ори в щ итови дн ата ж л е за . Лечебният цикъл
траел от 1 до 10 години. При доброкачествени тумори и
кисти лечебният ефект достигнал 88.3%. 12 души с рак
на щитовидната жлеза след операция продължително
пиели отвара от прунела. Шест от тях си удължили
живота с 6 години, а другите шест - от 10 до 23 години.
Друг китайски лекар, д-р Дзян, съобщава, че
комбиниран чай от цвят от прунела, водорасли
ламинария и други билки, които приложил за лечение
на 50 пациента с тумори на щитовидната жлеза. В

43
резултат 26 души се излекували напълно, 4 души имали
съществено подобрение, 17 души подобрение и 3 души
без ефект. Цялостният лечебен ефект достигнал 94%.
В Китай често прунелата
се използва при малки бебета
и деца с атопичен дерм ати т.
150-200 г стръкове или цвят от
прунела се варят в 2 — 3 л
вода за около 15 минути.
Течността се прецежда и се
сипва в коритото за къпене.
Смесва се с водата за къпане,
докато се получи водата стане
38 градуса. Така бебето се
къпе в течността. Процедурата се извършва веднъж на
ден в продължение на три дена. Още 6-7 часа след
първата процедура се наблюдава намаляване на
атопичния дерматит. На следващия ден, след втората
вана дерматитът значително отслабва, а след третата
процедура - изчезва напълно.
От прунелата се приготвя и д еалн а охл аж дащ а
н ап и тка по вр ем е н а летн и те горещ ини. Вари се на
отвара самостоятелно или в съчетание с цвят от
лоничера. 5 г цвят или стръкове от прунела и 5 г цвят от
лоничера се варят за около 2 минути, оставят се да
изстинат и се слагат в хладилника. Получената напитка
има приятен лек вкус и освежаващ ефект. Създава
телесни течности, подхранва Ин енергията в тялото,
овлажнява вътрешните органи, утолява жаждата,
регулира кръвното и предпазва тялото от инфекции и
микроби. Единствено не трябва да забравяме, че хората
със слаб стомах трябва да внимават с тези билки, за да
не предизвикат натрупване на студ в корема.
В известната билкова напитка „ван л а о дзи” се
съдържа цвят от прунела. Предлагат я навсякъде в
хранителните магазини в Китай и често я наричат

44
„китайската кока кола”. По китайската телевизия се
рекламира като охлаждаща напитка по време на
летните горещини. В Китай, Хонгконг и Сингапур в
магазините продават готов сок от прунела за
предпазване от летните жеги и премахване на
патогенната влага.

китайската напитка „ван л а о дзи"

съдържа екстракт от прунела

Ч ай о т п ру н е л а

2 с.л. цвят от прунела се вари в 1.5 л вода за 10 мин. Пие

се по 1-2 чаени чаши на ден.

45
6. ДЖ И Н ДЖ И Ф И Л

Д руги н азван и я н а б ъ л гар ск и : исиот, зингибер

Н азван и е на к и тай ски : дзян Щ

Н азван и е н а руски: имбирь

Н азван и я на ан гли й ски : ginger

Н аучно н азван и е: Zingiber officin ale

С ем ей ство: Джинджифилови

У п отребяван а част: корен

Е н ер ги я: гореща (Ян)

В к у с: остър

М еридиани: сърце, стомах и далак

С войства:
затопля тялото
предизвиква изпотяване
засилва жизнените сили
успокоява болката
- стимулира апетита и храносмилането
противовъзпалително действие
афродизиак

Л е к у в а: главоболие, мигрена, морска болест, гадене,

повръщане, виене на свят, умора, настинка, грип, висока
температура, астма, ангина, болно гърло, гингивит,
конвулсии, мускулни болки, болки и спазми в корема,
46
язва на стомаха, газове, лошо храносмилане, липса на
апетит, затлъстяване, старчески петна по кожата,
изгаряния, тромбофлебит, артрит, радикулит, контузии,
полова фригидност, тумори, малария, зависимост към
наркотици.

П роти вопоказан и я: джинджифил не трябва да се

взима продължително време или в големи количества в
случай на зачервени очи, сухота в устата, пневмония,
белодробна туберкулоза, язва на стомаха, холецистит,
камъни в жлъчката, нефрит, диабет, хемороиди,
фурункули и карбункули.
Джинджифилът има изсушаващо действие и затова
може да влоши състоянието при синдром на патогенна
сухота (жажда, сухота в устата, сухота в гърлото, суха
кашлица, запек.

Су Д унпо е известен поет,

чигунист и калиграф от XI в. в
Китай. Когато бил назначен
за кмет на град Ханджоу той
посетил един 80-годишен
будистки монах и го попитал
как така е все още с буйна
черна коса и гладка детска
кожа, монахът му отговорил:
„от 40 години насам всеки ден
взимам по малко
джинджифил и затова не
изглеждам стар”. Cv Д унпо
Китайски специалисти в лечебното хранене твърдят, че
съществуват пет вцда храни, без които не може нито ден:
1. пчелен мед • за прочистване на отровите и
укрепване на имунитета;
2. пресен дж ин дж иф и л - сутрин на закуска, за
подобряване на храносмилането;

47
 3. ф ъстъци — богати на аминокиселини, укрепват
паметта, регулират кръвното, допринасят за
дълголетие;
4. п лодове от хи н ап —съкровищница на витамини
от природата;
5. чесън - антивирусни свойства, предпазва от грип,
тумори и други патогени.

Китайското название на джинджифила е „дзян" и в

превод означава „отбранявам”, намеквайки за
свойствата на билката да предпазва от патогенна влага
и студ.
При простуда, грип и обща преумора много добре
действа баня на краката с джинджифил. За целта в
тенджера с 1 литър вода се добавя Ю г джинджифил.
След завиране водата се изсипва в леген и се добавя
студена вода за регулиране на температурата. Така ще
си възвърнете силите и здравето.
Д ж и н д ж и ф и л ът е важ ен тоник з а Я н ен ерги ята
и билка за прочистване на патогените от тялото.
В средновековна Европа това е била една от
основните билки за лечение и предпазване от чума.
За предпазване от гадене и повръщане по време на
път в миналото в Китай е съществувал обичай д а се
н ам аж е м алк о пр есен дж ин дж иф и л на каш и чка
въ р ху то ч к ата н ей г у а н от вътрешната страна на
ръцете.. При мъжете се слага върху точката на лявата
ръка, а при жените - на дясната ръка.

48
 В китайската медицина разделят свойствата на
джинджифила според това дали е пресен или сушен.
Сушеният джинджифил има изключително гореща (Ян)
енергия, докато пресният корен оказва по-умерено
действие. Известният китайски лекар Тао Хундзин
смятал, че те са толкова различни, че все едно става
въпрос за две отделни растения.
Разликата в свойствата на сушения и пресния
джинджифил можем да видим в следната таблица:

пресен джинджифил сух джинджифил

• стимулира изпотяването • възстановява Ян
• премахва студ • премахва студ
• премахва отровите • стимулира
• спира гаденето лактацията
• премахва влагата

П ресни ят дж ин дж иф и л се използва предимно за

стимулиране на изпотяването, при настинка (главоболие,
кашлица и повръщане поради патогенен вятър и студ),
хранително отравяне (с риба и морски продукти, отровни
билки и др.), хранителни алергии,
Суш еният дж ин дж иф и л се използва най-вече при
болки и патогенен студ в корема (при продължително
взимане на ледено-студени храни, образуване на
патогенен студ в стомаха и корема), студени крайници,
диария и повръщане поради патогенен студ.
Китайската медицина посочва, че „Земята обича да й
е топло и сухо3”. С други думи, далакът и панкреасът
(елемент Земя) са здрави само когато няма патогенна
влага и слуз и се взимат затоплящи билки и храни.
Прекомерното хранене със студени и сурови храни
причинява изхабяване на Ян енергията в далака и

3 „Земята обича да й е топло и сухо” - ту си вън дзао h Йinn -

известен принцип в китайската медицина.
49
панкреаса, докато топлите и изсушавапда билки,
например като джинджифила, укрепват функциите им.
Както гласи китайската поговорка: „Три резенчета
джинджифил сутрин са по-ефикасни от чай с женшен”.

Ч ай о т дж и н д ж и ф и л
Една ч.л. ситно нарязано коренище от джинджифил
се вари в 500 мл вода в продължение на 3 минути. Пие
се като топъл чай по половин чаена чаша преди ядене.
За лечение на простуда след изпиването на чая е добре
да се завиете с топло одеяло, за да предизвикате изпотяване.

Сок ОТ МОРКОВИ С ДЖИНДЖИФИЛ

В сокоизстисквачка се слагат няколко моркова,
щипка пресен корен от джинджифил и 1 ч.л. зехтин.
Полученият сок е не само приятен на вкус, но също и
полезен: стимулира храносмилането и функциите на
стомаха и далака, благоприятства белите дробове,
освежава и тонизира при преумора и грип.

Индийски Л ЕК ПРИ КАШЛИЦА И АСТМА

Равни количества пресен джинджифил и чесън се
смачкват на пюре или се правят на сок и се смесва с
малко мед. Изяжда се по 1 ч.л. Това е популярна
народна рецепта в Индия за лечение на настинка, грип,
вирусни епидемии, кашлица и астма.

К о м п рес п ри тум о ри и к и сти

Според китайската медицина през кожата може да се
повлияе върху болното място. 1 шепа коренище от пресен
джинджифил се нарязва на дребно и се смачква, за да
изтече сока му. Сокът се добавя към 4 л гореща вода (не
трябва да завира). Потапя се хавлиена кърпа в
джинджифиловата течност и с нея после се мажат
зоните, където са туморите и кистите. Прилага се докато
кърпата е все още гореща.

50
7. КИТАЙСКИ ЛИМ ОННИК

Д руги н азван и я на б ъ л гар ск и : шизандра

Н азван и е на ки тай ски : у вей д зъ

Н азван и е н а руски: лимонник китайский

Н азван и е н а ан гли й ски : schizandra, wu wei zi

Н аучно н азван и е: S ch izan d ra chinensis

С ем ей ство: Лимонникови

В к у с: всички пет вкуса, но предимно кисел вкус

Е н ер ги я: топла (Ян)

М еридиани: сърце, бъбреци, бели

дробове, стомах и далак

С войства:
спира кашлицата
стабилизира енергията в
белите дробове
тонизира организма
създава телесни течности и
подхранва Ин
премахва отоци
укрепва костите
спира изпотяването
успокоява духа и благоприятства сърцето
улеснява потока на енергията
предпазва от радиация
афродизиак
51
Л е к у в а: главоболие, кашлица, астма, задух, жажда,
сухо гърло, ниско кръвно, хепатит, диабет, нощно
изпотяване, спонтанно изпотяване, махмурлук, апатия,
вялост, преумора, раздразнителност, депресия, слаба
памет, слаба концентрация, слабо зрение, късогледство,
диария, сперматорея, полюция, изпускане на урина,
нощно напикаване, левкорея, импотентност,
неврастения, сърцебиене, много сънища, безсъние,
сънливост, алергия, суха кожа, затлъстяване.

Д о за : 1.5 - 9 г
Интересно е да се отбележи, че шизандрата е тоник
ако се взима в малки дози. Взимате ли шизандра в
големи дози, тонизиращият ефекта намалява.

П роти вопоказан и я: бременност, епилепсия, високо

кръвно, силна превъзбуда, излишък на патогенна
горещина в тялото.

Имало едно време в Китай един млад момък, който

страдал от туберкулоза. Покрай болестта си толкова бил
отслабнал, че вече заприличал на тънка клечка.
Съселяните му много се наплашили, защото мислели, че
туберкулозата е заразна и затова решили да се отърват
от него. Щом разбрали това, родителите на момъка му
рекли: „Сине, знаеш, че много те обичаме, но не можем
да ти помогнем, а хората от селото искат да те убият.
Затова най-добре отиди и се скрий в планината. Ако
имаш късмет и успееш да оздравееш, тогава се върни
при нас в селото.” И така, момъкът бил заведен в
планината, където намерил подслон в една пещера.
Вил много изтощен и слаб, а наоколо нямало храна.
Единственото, което намерил за да залъже глада си
били едни червени горски плодове. След няколко месеца
момъкът оздравял напълно и се върнал в селото при

52
родителите си. Цялото село било в шок, а момъкът се
радвал на добро здраве и живял повече отсто години.
Ще попитате: какви са тези червени горски плодове,
които са го избавили от тежката болест? Отговорът,
разбира се, е ки тай ски лимонник!
Китайският лимонник е лиана с големи овални
листа, които се увиват спираловидно по стволовете на
дърветата в посока обратна на часовниковата стрелка.
Листата са големи и овални. Те също са лечебни и се
приготвят на отвара. Но от цялата билка най-вече се
използват плодовете, които узряват през есента.
Събрани са заедно на гроздове, като в един грозд може
да преброите до 50 плода. Имат красив алено-червен
цвят. Само като ги видите и сякаш вече ставате по-бодри
и жизнени. От едно растение може да съберете по
няколко килограма плодове. З а да даде плод обаче е
необходимо на едно място да посадите мъжко и женско
растение. Изисква се редовно торене и влажна почва.
Когато е малко, растението обича да е на сянка, а по-
големите лимонници са много светлолюбиви и се
чувстват по-добре на пряко слънце. Растението е
устойчиво на газове и дим. Лимонникът расте много
бавно и затова трябва да сте доста търпеливи в
отглеждането му.
Всички билки и храни имат определен вкус. При
някои, като лимоните и вишните вкусът е кисел,
джинджифилът е с остър и лют вкус, а женшенът - със
сладък и леко горчив вкус. Много малко билки и храни
притежават едновременно всичките пет вкуса - сладък,
солен, горчив, кисел и остър. Китайският лимонник е
именно такава билка. Затова и китайското му название
—у вей д зъ - в превод означава „билка с пет вкуса”.
В Китай разделят лимонника на два основни вида -
северен лимонник (бей у вей д зъ - S ch isan d ra Chinensis)
и южен (кан у вей д зъ - S ch isan d ra Sphenanthera).
Северният лимонник е с тъмно-червени и черни

53
плодове, а южният - с яркочервени. По принцип
северният лимонник е смятан за по-добър като качество
и лечебна сила. Семената му са по-големи, месото - по-
дебело, а вкусът - по-силен.
Плодовете на лимонника са богати на витамин С, Е и
Р, калций, желязо и фосфор.
Берат през осми лунен месец, т.е. през септември и
началото на октомври. Сушат се на сянка.
Л и м он н и кът л е к у в а вси чки ви дове каш лица.
Затова не е случайно, че в Япония го наричат „царят на
каш ли ц ите”.
При хронична кашлица дозата е 1.5 ~ 3 г, а като
тоник за лечение на други заболявания дозата е 6 - 9 г.
Друго свойство на лимонника е, че нор м али зи р а
сек р ец и и те н а сто м аха и по този начин успешно
п ом ага при гастр и т и ки сели н и в сто м аха. В случая
сушените плодове се стриват на прах и се взимат по 1 г
три пъти дневно преди ядене.
Важно е да се знае, че китайският лимонник
п р ед п азва от ради ация, химическо замърсяване и
токсини. Прави организма по-устойчив при рентгеново
облъчване и замърсен въздух. Прекрасен адаптоген -
помага на организма да се приспособи към различна
среда и силен стрес.
К и тай ск и ят ли м он н и к е би л к ата на туристите.
Ако сте на път, на екскурзия в чужбина, винаги е хубаво
да имате малко сушени плодчета от китайски лимонник
със себе си. Така ще се предпазите от инфекции, грип,
диария и дизентерия, които може да ви споходят по
време на пътуването.
Лимонникът е много добър експекторант - прочиства
патогенната слуз в белите дробове и бъбреците.
Тонизира бъбреците и затяга телесните течности, за да
не се изхабяват навън. Това свойство на лимонника го
прави прекрасна билка за лечение на диария,

54
сперматорея, полюция, изпускане на урина, вагинални
течения.
Отдавна е доказано, че китайският лимонник лекува
хепатит. Според японски и китайски учени плодчетата
на шизандрата съдържат над 30 съставки, които
спомагат за укрепване на черния дроб. През 1984 г.
японският учен Хикино доказва, че съставките на
китайския лимонник понижават нивото на отравяне на
чернодробните клетки, предизвикано от галактосамина
и тетрахлорида в черния дроб.
Китайски лекари са провели клиничен опит с
китайски лимонник за лечение на инфекциозен хепатит
В. Сушени плодчета от билката, стрити на прах били
давани на 102 пациента с хепатит В. Общият успех на
лечение достигнал 72%. При тези пациенти нивото на
SGPT е било над 300 Ш, но средно в рамките на 3
седмици се е нормализирало, без да са установени
странични ефекти.
К и тай ск и ят ли м онн ик в ъ зст а н о в я в а о рган и зм а
сл ед операц и я. Р егу л и р а нивото на к р ъ вн ата зах ар
и хо л естер о л а. Л е к у в а сутреш на ди ари я поради
н ед ости г н а енерги я в д а л а к а и бъбреците.
П о дм л адява и р а зк р а с я в а ко ж ата, като я прави по-
еластична и мека. Наред с всичко това, лимонникът е
известен и като добър аф роди зи ак. Това е защото
подобрява функциите на бъбреците и половата система,
стимулира кръвообращението и телесните течности,
необходими за сексуална издръжливост, спомага
отделянето на нитроксиди, които са важни за
ерекцията.
Великият лечител и изследовател на билките Ли
Шъджън определя лимонника като висша билка.
Както женшенът и родиолага, така и китайският
лимонник представлява ценна билка за укрепване на
енергията и кръвта и удължаване на живота.

55
 Великият лечител и изследовател на билките Ли
Шъджън определя лимонника като висша билка. Сун
Съмяо - известен лекар от историята на Китай
отбелязва:

„През пети лунен месец4 е добре често да се

пие лимонник за тонизиране на петте основни
органа. Ако през лятото усещате обща слабост
и липса на сили, значи е добре да пиете
лимонник.
Ако през шести лунен месец5 често пиете
отвара от лимонник, това ще се отрази
благотворно върху белите дробове и елемента
Метал. Ще стимулира органите в горната част
на тялото и тонизира бъбреците в долната
част на тялото.”
Лимонникът е суп ер-би лка за хо р ата на
ум ствен и я труд. При много учене, изискващо дълго
време съсредоточаване на вниманието, при подготовка
за изпити, при дълга работа с компютри - взимайте
плодчета от шизандра! Имате ли проблеми с
концентрацията и паметта, страдате ли от честа
преумора, понижена работоспособност, вялост и нервно
напрежение тази билка ще ви помогне. Доказани са
свойствата на китайския лимонник да стимулира
мозъчната дейност и да подобрява рефлексите. Ако се
чудите какъв чай да пиете на работното място, вземете
си 5-6 сушени плодчета от китайски лимонник и си
направете запарка от тях. Те ще ви държат свежи в
офиса.

4 пети лунен месец в китайския календар отговаря на периода около

юни месец.
5 шести лунен месец съответства на периода около юли месец.
56
 През 80-те години на миналия век китайски учени
установяват, че ш и зан д р ата е много добър
адаптоген. Билките — адаптогени притежават важни
полезни свойства:
оптимизират енергията и вътрешните сили
предпазват от радиация
стимулират молекулите на ДНК за
възстановяване на клетките
- нормализират кръвното налягане и кръвната
захар
предпазват от инфекции
При алергии, спонтанно и нощно изпотяване
китайският лимонник се пие заедно с корен от
клинавиче. Често се съчетава с плодове от хинап,
дренки, дюля, корен от женшен, джинджифил и
аспарагус. При сперматорея и импотентност се пие
заедно с плодове от мерджан.
В Русия и Корея приготвят лимонника на сок,
сладко, кисел и бонбони.

Чай о т к и та й ски л и м о н н и к с к ед ро ви яд ки
С ъст авки:
плодове от китайски лимонник - 1 с.л.
вода —2 чаени чаши
пчелен мед
кедрови ядки (за украса)
Н ачин н а пригот вяне: сварете водата в тенджера и
прибавете към нея китайския лимонник, оставете да ври
още 5 минути на слаб огън. Колкото по-дълго оставите
да ври, толкова по-кисел става вкуса. Добавете пчелен
мед на вкус и поръсете няколко кедрови ядки.
Това е много популярна напитка в Корея. Нарича се
„О м идж а ча”, т.е. „чай с билката на пет елемента”.
Казват, че Корея е именно като топъл чай от китайски

57
лимонник, в който ще вкусите от всичко по малко -
горчиво, сладко, кисело, солено и люто.
Някои корейци добавят към този чай и малко пресен
сок от диня за лечение на бъбречни болести, кашлица и
астма.

Р а ки я с китайски ли м о н н и к
С ъст авки:
хубава ракия - 500 мл
плодчета от китайски лимонник —50 г
Н ачин н а пригот вяне: лимонникът се поставя в бутилка
с хубава ракия. Всеки ден се разклаща по 1 път. След 2
седмици ракията е готова.
Д о з а : 2 пъти на ден по 5-10 мл
Л ечебн и свой ст ва: успокоява сърцето и духа, лекува
безсъние, сърцебиене, липса на сили, виене на свят,
слаба памет, раздразнителност.

РЕЦ ЕП ТА ОТ ПЕТ СЕМЕНА ПРИ ИМПОТЕНТНОСТ 6

С ъст авки:
плодове от мерджан - 400 г
семе от кукувича прежда (печено) - 400 г
плодове от китайски лимонник - 50 г
семена от живовляк (печени с малко сол) - 100 г
плодове от малини (сушени) - 200 г
Н ачин н а пригот вяне: билките се стриват на прах и се
овалват с малко мед докато се получи билково топченце.
Вземат се по 5-6 топченца с топля вода.
Л еч ебн о дейст вие: лекува импотентност, стерилитет,
цистит, болки в кръста, сперматорея, полюция, укрепва
бъбреците

'’Е Т Й Т ж Л У д з ъ х ъ н д -зо н в а н
58
 Тази рецепта е известна под названието „най-
доб р ата рец еп та от д р евн о стта до се г а за п осяван е
на сем ен а та ”. Какво е това „посяване на семената”?
Това са децата. Ако нямате деца, страдате от безплодие
и импотентност, значи това е вашата рецепта! Рецептата
се състои от пет билки: кукувича прежда, китайски
лимонник, мерджан, живовляк и малини. Тук
съставките са много внимателно подбрани и взаимно се
допълват по възможно най-добрия начин: мерджанът и
кукувичата прежда създават телесни течности и
укрепват бъбреците; малините и китайския лимонник
спират семеизтичането и регулират семенната течност, а
семената на живовляка стимулират урината, премахват
застоя на влага и така лекуват и укрепват бъбреците и
пикочно-половата система.
Рецептата за първи път е описана в даоската книга
„К аталог н а окач ен и те реш ения” („Сюан дзи е лу") от
династия Тан отпреди повече от хиляда години. Става
много популярна в императорския двор и сред богатите
китайци. Императорът и императрицата са я
използвали редовно за укрепване на организма.
Лекарите я наричат „Баща на всички рецепти за
укрепване на Ян енергията”. А специалистите в Китай
казват така:
„За укрепване на Ян се пият „Петте семена”,
а за тонизиране на Ин се пият „Шестте вкуса7”.

„Шестте вкуса” е съкратеното название на друга известна рецепта -

..Лю вей ди хуан ван", която съдържа шест билки.

59
8. М Н О ГО Ц ВЕТН О П И П Е Р И Ч Е

Д руги н азван и я: фоти, маясьличе, гипенипд, хьшоуу

Научно н азван и е: Polygonum m ultiflorum

Н азван и е на ки тай ски : хъ июу у

Н азван и е на руски: горец многоцветковой

Н азван и е на ан гли й ски : fleeceflower, fo ti, he shou wu

С ем ей ство: Лападови

Е н ер ги я: топла (Ян)

В к у с: горчив и сладък

М еридиани: бъбреци и черен дроб

С войства:
укрепва Ян
тонизира бъбреците и черния дроб
укрепва костната система и зъбите
смазва червата (при запек поради недостиг на
кръв)
затягащо действие (при сперматорея)
подобрява метаболизма
благоприятства кожата
афродизиак
олекотява тялото
забавя стареенето и подмладява

60
Л е к у в а: шум в ущите, гуша, диабет, нарушения в
обмяната на веществата, анемия, сърцебиене,
атеросклероза, слаба памет, невроза, хроничен хепатит,
цироза, стеатоза на черния дроб и други чернодробни
болести, безсъние, раздразнителност, невроза, слаб
имунитет, сенилност, слабо зрение, виене на свят, запек,
газове, уртикария, сърбежи по кожата, екзема,
хемороиди, малария, смущения при менопауза, горещи
вълни, безплодие, импотентност, сперматорея, полюция,
слабост и изтръпване в крайниците, болки в гърба,
кръста и коленете, гъбички

Д о за : 9 - 30 г

В н и м ан и е: да не се ползва при наличие на диария,

патогенна слуз и синдром на недостиг на енергия в
далака. Да не се смесва с лук, левурда и чесън. Когато се
пие отвара от корена, по същото време да не се яде
свинско и агнешко месо и мазна риба.

Преди повече от хиляда години, по времето на

династия Тан в Китай живял човек на име Хъ Тиенар в
околия Нанхъ. Вече бил станал на 58 години, а все още
си нямал нито жена, нито деца. Обичал да се занимава с
чигун и даоски практики, често обикалял из планините.
Една вечер, както си бил пийнал, заспал в планината.
Събудил се през нощта и видял странно явление пред
себе си: две растения на три метра едно от друго
изведнъж се приближили и се събрали заедно, увили се
едно в друго и след малко пак се разделили. И така
няколко пъти се съединявали и разделяли.
Господин Хъ много се изумил от чудната гледка.
Изровил корените на едното растение и като се върнал в
градчето, където живял, разпитал дали някой знае
какво е това растение, но никой нямал представа какво е

61
то. Накрая дошъл един планинар и му рекъл: „Това е
билката на светците, изключитело полезна е, защо не я
опиташ, все ще ти е от полза!” Господин Хъ го послушал.
Стрил билката на прах и я сложил в бутилка вино.
Започнал всеки ден да си пийва по една глътка на
празен стомах. След няколко месеца станал здрав и
силен. А след няколко години старите болежки
изчезнали напълно, побелялата му коса му започнала
отново да става черна и постепенно възвърнала
естествения си цвят. Като изминали 10 години, вече му
се били народили няколко деца. И ето, че това станала
тайна семейна рецепта, която се предавала от поколение
на поколение.
Господин Хъ живял 160 години, а цялото му
потомство било с непобеляващи коси и здраво тяло.
От тази легенда идва и китайското название на
многоцветното пипериче - „хъ шоу у”, което буквално
означава „Хъ черната коса”.
Многоцветното пипериче е една уникална билка,
даряваща с много енергия. Някои многогодишни корени
излъчват силна енергия и тя може да се усети ако се
приближите до тях. Преди няколко години с група
приятели от Академия Ханлин посетихме старата аптека
„Ху Чин Юй” в град Ханджоу, известна повече от 300
години. Там продавачките ни посрещнаха с току що
сварен корен от многоцветно пипериче и ни предложиха
да си пийнем от чая. Приехме е радост и седнахме да го
пием. Изведнъж всички се спогледахме изненадани от
ефекта на билката: толкова силен прилив на енергия!
Д а не повярва човек каква сила и бодрост се чувства
само след 1-2 глътки от тази отвара! Приближихме се
пак до щанда, на който бяха изложени корените от
многоцветно пипериче. Там в стъкленица беше поставен
огромен корен от многоцветно пипериче с надпис „100
годишен корен - билка на светците”. Доближихме ръце
до стъкленицата и пак всички усетихме силна енергия,

62
 излъчвана от корена. Попитахме продавачките дали и те
я усещат, а те се засмяха и казаха, че досега не са се
сетили за това, но след като доближиха ръце към
стъкленицата, изненадани споделиха, че и те усещат
потока на биоенергията, излъчвана от корена.

Лекарят Су Тин от династия Сун пише, че 50-

годишен корен от многоцветно пипериче изглежда голям
колкото юмрук. Наричат го „планински роб”. Ако се пие
в продължение на 1 година, косата ви пак ще стане
черна, т.е. възвърне естествения си цвят.
100-годишен корен от многоцветно пипериче е голям
колкото паница. Наричат го „планински брат ”. Ако се
пие в продължение на една година, лицето ви ще стане
румено и здраво.
150-годишен корен от многоцветно пипериче е голям
колкото една тенджера. Наричат го „планински чичо”.
Ако се пие в продължение на една година, опадалите
зъби отново ще поникнат.

63
 200-годишен корен от многоцветно пипериче е голям
колкото възглавница. Наричат го „план и н ски дядо . Ако
се пие в продължение на една година, човек ще има вид
на младеж и ще ходи все едно, че препуска с кон.
300-годишен корен от многоцветно пипериче е голям
колкото три глави. Наричат го „планински свет ец”. Това
е тяло от истинска янска енергия и ако се пие
продължително време, човек може да постигне нивото
„земен светец". Известният даос Д ж ан Гуолао, който е
един от осемте безсмъртни, изял такъв корен от
многоцветно пипериче и според легендите наистина
станал светец. Чувствал се лек като перце и можел с
един подскок да се качи на високите дървета и да
минава десетки километри с невероятно бърза скорост,
сякаш летял.
Многоцветното пипериче е важна билка за
спортистите, защото фитосъставките й укрепват костите,
мускулите, ставите и сухожилията, заздравяват костите
и увеличават жизнения тонус.
Съвременните изследвания доказват, че коренът
предпазва кожата от ултравиолетовите лъчи, понижава
холестерола и успешно лекува гъбички и малария.
Освен в Китай, билката е доста
популярна и в останалите страни на
Югоизточна Азия, особено във
Виетнам, където го наричат „ха т у о”
и го продават под формата на
пакетиран чай.
Многоцветното пипериче съдържа
алкалоиди, които подмладяват
мозъчните клетки и ендокринната
система. Подпомага черния дроб и
подхранва кръвта; стяга телесните
течности и предотвратява полюция и
сперматорея.

64
 Подходящо е да се пие през всички сезони. Човек не
ще изпитва нито студ, нито сухота. След прием на чай от
многоцветно пипериче организмът се чувства сит и
енергичен. Затова даосите и трениращите чигун от
време на време пият отвара от многоцветното пипериче.
По този начин те не чувстват глад, защото вътрешно се
чувстват силни и здрави благодарение на медитацията и
на корена от многоцветно пипериче.
Някои корени приличат на птици, животни,
планински върхове, човешки тела и т.н. В Китай те се
смятат за още по-ценни.
В последните години
някои хитри китайски
селяни, занимаващи се
с култивиране на
многоцветно пипериче,
започнаха да слагат
малките корени в
специални саксии с
човешки форми на мъж
и жена и така с времето
корените придобиват
дадената форма. После
корените се продават
като атракция на по-
висока цена, а някои купувачи смятат, че тези чудати
форми на билката са естествени.
В миналото в Китай се е смятало, че съществуват два
вида многоцветно пипериче: бял и червен. Белият вид е
тоник за енергията, а червеният — тоник за кръвта.
Червеният е мъжки, а белият —женски. От гледна точка
на съвременната ботаника, обаче, това са две отделни
растения: червеният е от сем. Полигонови, а белият е от
сем. Асклепиеви. И двете растения имат сходни черти и
предпочитания за климат и често се срещат в горите
близо едно до друго. Червеният, т.е. истивнския корен от

65
многоцветно пипериче се увива винаги по часовниковата
стрелка, а белият корен - разнопосочно. Понеже те често
си преплитат листата и затова в китайските легенди е
залегнала идеята, че става въпрос за две растения -
„мъж и жена”, които се преплитат и прегръщат.
Корените се изкопават през пролетта, лятото и есента.
Първо се избърсват с влажна кърпа, за да се отстрани
пръстта по тях, а после се сушат на слънце. С помощта
на бамбуков нож се нарязват на парчета. Не бива
билката да се вари в метални съдове, иначе ще се
намали лечебното й действие.
Когато е сурово и необработено, многоцветно
пипериче прочиства горещината и отровите, смазва
червата, разкрасява кожата, понижава холестерола,
лекува затлъстяване.
В Китай често продават корен от многоцветно
пипериче обработен с черен боб. Така коренът придобива
тъмен цвят и много твърда форма. Подходящ е за
тонизиране на черния дроб и бъбреците, при болки в
кръста и коленете, виене на свят, шум в ушите, астма,
храчене на кръв, продължителна кашлица, белодробни
болести.

66
 В много китайски магазини продават шампоани с
извлек от многоцветно пипериче. Това е популярен
шампоан в Китай и се ползва са стимулиране на косата
и възвръщане на естествения звят на косата.
В българската фитотерапия се използва водното
пипериче. То е доста по-различно от многоцветното
пипериче и затова двете билки не бива да се бъркат.

Отва ра о т м н о го ц ветн о п и п ери ч е

1-2 корена от многоцветно пипериче се варят в 800 мл
вода в продлъжение на 20 минути. Пие се по една чаена
чаша на ден.

Ка ш а т а н а с в е т ц и т е
С ъст авки:
корен от многоцветно пипериче - 30-60 г
ориз - 100 г ориз
плодове от хинап - 10 броя
кафява захар на вкус
Н ачин н а пригот вяне: първо коренът от многоцветно
пипериче се вари на среден огън в продължение на 15
минути в 1 л вода. Отварата се добавя към ориза и
хинапа и се вари на бавен огън до получаването на
рядка каша. Добавя се кафява захар или небет шекер
(варена захар) на вкус. Яде се веднъж на ден вместо
закуска или вечеря. Един лечебен цикъл е 7-10 дена.
След това се спира 1 седмица и пак се пие в
продължение на 7-10 дена. Да не се приготвя в метална
тенджера. Най-добре е да се вари в глинен съд. Не е
желателно да се консумира едновременно с чесън и лук.
Л ечебн и свойст ва: възстановява енергията и кръвта,
подхранва черния дроб и бъбреците. За лечение на
високо кръвно, сърдечно-съдови болести, неврастения,
запек, виене на свят, шум в ушите, висок холестерол,
преждевременно побеляване на косата.

67
9. ХРИ ЗА Н Т ЕМ А

Н азван и е на ки тай ски : дзю хуа

Н азван и е н а руски : хризантема

Н азван и е на ан гли й ски : chrysantemum

Научно н азван и е: C hrysanthem um indicum ,

Chrysantem um boreale, C hrysanm em um m orifolium

С ем ей ство: Сложноцветни

И зп о л зван а ч аст: цвят

В к у с : леко горчив и остър вкус

Б н ер ги я: хладна (Ин)

М еридиани: бели дробове и черен дроб

С войства:
прочиства горещината и отровите
- предпазва от грип и болести на дихателните
пътища
сваля кръвното
- прогонва патогенния вятър (при главоболие и
висока температура)
прочиства черния дроб и очите
понижава холестерола

Л е к у в а: грип, главоболие, мигрена, болно гърло, виене

на свят, очни болести (обилно сълзене, зачервени очи,
катаракт, слабо зрение), глухота, високо кръвно,

68
дерматит и други кожни заболявалия, симптоми на
менопауза, раздразнителност, безсъние

Д о за : 5 - 15 г

П роти вопоказан и я: при силен недостиг на енергия в

организма, липса на апетит и диария.

Имало едно време един беден момък. Когато бил

седем годишен, баща му починал. Живеел с майка си,
която с времето ослепяла. Веднъж той сънувал красива
девойка - феята на хризантемите. Тя му рекла: „На
девети ден на девети лунен месец отиди в планината и
там на поляната откъсни бели хризантеми за очите на
майка ти”. След като се събудил, той отишъл на
уреченото място и време и набрал цял букет хризантеми
от поляната. Всеки ден давал на майка си по няколко
цвята от хризантема, запарени на чай. Не след дълго
майка му си възвърнала зрението.
Цветовете на хризантемата имат славата на една от
най-добрите билки при очни болести. В „Енциклопедия
на билките от Шън Нун” G,Ш ьн нун бън цао дзи н '’) са
описани 365 билки, 80 от които лекуват различни очни
заболявания. От всички тях х р и зан тем ата е см ятан а
з а билка номер едно з а очите. Цветовете на
хризантемата влияят директно върху меридиана на
черния дроб. А той, както знаем, е тясно свързан с очите,
защото част от пътя на меридиана достига очите. Затова
каквото се случва в черния дроб, то ще окаже влияние и
върху зрението.
В класическата книга по китайска медицина
„Хуанди Нейдзин” е отбелязано, че „когато човек стане
на 50 години, енергията на черния дроб започва да
отслабва, отделянето на жлъчен сок намалява, а
зрението става замъглено.” И действително, именно на
около 50 години много хора започват да усещат

69
проблеми със зрението, често се появява катаракта
(перде на окото). Затова е подходящо редовно да се пие
чай от хризантема, който ще засили и проясни зрението.
Цвят от хризантема и плодчета от мерджан са отлична
и често ползвана комбинация за очите в Китай.
Всички части на хризантемата са лечебни, но цветът
се ползва най-много.
В даоските книги подробно пише кога е най-добре да
се бере хризантемата:
„В първа декада на трети лунен месец, когато се
падне ден на тигъра се берат израстъците. Наричат
се„неф рит ен герой".
В първа декада на шести лунен месец, в ден на
тигъра се берат стръковете. Те се наричат „славен ycnetf’.
В първа декада на девети лунен месец, в ден на
тигъра се берат цветовете. Наричат се ,„глат на есенция".
В първа декада на дванадесети лунен месец, в ден на
тигъра се берат корените и стъблото. Наричат се
„п о р а ж д а н е”,
Всички части на хризантемата се сушат на сянка.
Равно количество от тях се стрива на прах, след което с
малко мед се овалват на топченца - големи колкото
грахово зърно. Три пъти на ден се изпиват по 7 топченца
с малко вино или топла вода. След 300 дена тялото ще
бъде леко и гъвкаво.
След една година от използването на тази рецепта
побелелите коси отново ще възвърнат естествения си
цвят. След две години — опадалите зъби ще поникнат
отново. А след пет години - осемдесетгодишните старци
ще имат вид на младежи”.
Китайците наричат хризантемата „светец между
билките”. В хрониките на град Синджоу от
средновековен Китай е записано: „Близо до Нан Ян има
извор с хризантеми. Водата там е сладка и прекрасна.
Наоколо живеят трийсетина семейства. Те не използват
кладенци, а пият вода направо от този извор. Най-

70
големите дълголетници са по на 120-130 години,
средните дълголетници са на около 100 години, а тези,
които живеят само по 70 години ги наричат младежи,
които са починали млади.”
Известният лечител Ли Шъджън казва: „Ако
хризантемата се пие продължително време, това е от
полза за кръвта и енергията”. В енциклопедията на
билките „Материя медика” от 16-ти век той описва и
една специална рецепта за избелване на лицето и
удължаване на живота, чиито съставки са цвят от
хризантема и малко пчелен мед.
И мператрица Ц ъси редовно пиела чай от
хризантема, в супите й добавяли хризантеми и спяла на
възглавница, пълна с цвят от хризантема.
При дискомфорт по време на менопауза тя всеки ден
изпивала 3 чаши чай от хризантема. Затова не случайно
императорските лекари са записали в хрониките, че
императрица Цъ Си и на старини имала красива и
свежа кожа.

71
 Чаят, приготвен от запарени цветове на хризантема е
популярна напитка в Китай. Ще я видите в менютата на
ресторантите. Вместо зелен чай, може да поръчате да ви
донесат чайник със запарени цветове от хризантема.
Запарката придобива красив лимонено-жълт цвят.
Подходящ е да се пие след хранене, защото сти м у ли р а
р азгр аж д ан ето на м азнините.
Цветовете на хризантемата специално се използват
за прочистване на патогени в горната част на тялото:
главата, очите, ушите, носа, гърлото и белите дробове.
Там е тяхната сила на действие. Имате ли главоболие,
дразни ли ви гърлото - изпийте чаша хризантемов чай!
В книгата „Рецепти за храни и напитки по време на
почивка” се отбелязва, че хризантемана прочиства
главата и очите, подхранва кръвта и прогонва
патогенния вятър.
В Китай разделят лечебните хризантеми на два
вида: бяла и жълта. Бялата хризантема се използва най-
вече за подхранване на Ин енергията в черния дроб и за
лекуване на очите. Известна е още като „сладка
хризантема”. А жълтата хризантема прочиства
горещината и патогенния вятър, и е особено подходяща
при главоболие и мигрена.
Лицето може да се наплиска с чай от хризантема. А
билкова възглавница от хризантема помага при
б езсъ н и е и виене на свят.
Поетът Бо Сюан е написал „Ода за хризантемата”:
Който я пие на чай, дълго ще живее.
А който се храни с нея - ще стане светец.
Известният поет Су Дунпо от династия Сун пише
следния стих за хризантемата:
Бялат а хризантема от Нанян чудни свойства има
и жителите много дълго живеят там.

72
 В китайската култура хризантемата е символ на
есента и меланхолията, а също и на конфуцианския
учен, който следва своите принципи независимо от
външните влияния. Хризантемата скромно „избягва
многолюдния пазар през пролетта” и отстъпва място на
другите цветя да се покажат, което е проява на висш
морал според конфуцианската етика. Така както
хризантемата цъфти през есента, по същия начин и
духовният човек може да разцъфти в по-късните си
години, когато вече е натрупал много жизнени
опитности и е помъдрял.
Китайският император Гао Дзун (628 - 683 г.)
веднъж легнал тежко болен от непозната болест.
Императрицата отишла до храма на богинята на
милосърдието Гуан Ин и се помолила богинята да спаси
императора. Положила на олтара една голяма бяла
орхидея. В тишината на храма се чул шепот: „На твоя
любим остават толкова дни земен живот, колкото са
листенцата на хризантемата”. Съобразителната
императрица благодарила и бързо се върнала в двореца.
Цяла нощ разделяла всяко листенце на хризантемата с
игла на десетки ивички и така тя
станала столистна. И наистина
императорът после оздравял и
дълго време управлявал и се
радвал на дълъг живот.
Девети лунен месец в Китай
още се нарича „месецът на
хризантемите”. Тогава се пие
ракия от хризантеми.

73
ЧАЙ ОТ Д В Е Ц ВЕТЯ
По 1 ч.л. цвят от хризантема и цвят от лоничера се
запарват в чаша вода. Използва се при главоболие,
виене на свят, грип, болно гърло и бронхит.

Р е ц е п т а п ри с л а бо зре н и е
6-7 плодчета от мерджан и 3-4 цвята от хризантема се
запарват на чай.

Супа о т хри за н тем а и к ра ста ви ц а

С ъст авки: 250 г краставица (1 или 2 краставици), 35 г
хризантема, сол, олио и подправки на вкус (вегета или
зеленчуков бульон).
Н ачин н а пригот вяне: във вряща вода се слагат всички
съставки и се варят в продължение на 1 минута.
С войст ва: понижава холестерола, прочиства отровите и
патогенната горещина, укрепва зрението и черния дроб,
диуретично действие. Ароматен и лек вкус.

Р а ки я о т хри за н тем а
2 кг цвят от хризантема, 500 г плодчета от мерджан, 5 л
ракия.
В бутилката с ракия се добавят хризантемата и
мерджана. След 1 месец ракията е готова за ползване.

Л е ч е бн а в ъ згл а вн и ц а о т хри за н тем а

1 кг сушен цвят от хризантема се напълва на
възглавница. За предпочитане е калъфката да бъде от
ленена, памучна или копринена.
Основни свойст ва: подобрява съня, укрепва имунитета,
прочиства патогенната горещина, регулира черния дроб,
прояснява зрението, отпушва ноздрите (при хрема и
синузит), предпазва косата от побеляване.

74
10. С Ъ РП И Ц А

Д руги н азван и я: вайда, багрилна вайда, синилник

Н азван и е на ки тай ски : б ан л а н гьн КЙ Щ

Н азван и е на руски: вайда красильная

Н азван и е на англи йски : woad, isatis, indigo

Н аучно н азван и е: Isatis tinctoria, Isatis indigota,

B ap h icacan th u s cusia, Strobilanth.es cusia

С ем ей ство: Кръстоцветни

В к у с: горчив

Е н ерги я: студена (Ин)

М еридиани: бели дробове,

сърце и стомах

С вой ства:
прочиства горещината и
отровите
охлажда кръвта
антипиретично действие

Л е к у в а: грип, синузит, болно гърло, ангина, висока

температура, фарингит, ларингит, алвеолит, кератит,
главоболие, раздразнителност, хепатит, гастит, ентерит,
отит, дифтерит, енцефалит, морбили, варицела,
скарлатина, паротит, менингит В, менингококов
менингит, епилепсия, разширени вени, червен вятър,
херпес зостер, псориазис, екзема, левкемия, тумори
75
Д о за : 9 - 30 r

Сърпидата е една от най-подходящите билки при

грипни епидемии. В Китай навсякъде по аптеките я
продават под формата на гранулиран чай. Настане ли
вирусна епидемия, това е едно от
първите средства, към което
прибягват китайците. Вилката
помага при остри и силнозаразни
болести и вируси, атакуващи
различни части на организма.
Независимо дали е вирус,
предизвикващ инфекции на
горните дихателни пътища или
стомашно-чревния тракт,
сърпицата все е от полза. Познайте
с какво китайците се предпазваха
и лекуваха от атипичната пневмония през 2003 г.!?
Разбира се, че със сърпица! Пакетчетата с гранулиран
чай от сърпица бяха хит по време на тази епидемия, а
после и по време на епидемията от птичи грип през 2007
г. и свински грип от 2009 г.
Като цяло сърпицата е особено ефикасна при
бол ести на белите дробове и гърлото. П омага за
сва л я н е на тем п ер атур ата при теж к и ф ебрилни и
вирусни болести.
Това е подходяща билка при детски заразни болести
— паротит, морбили, менингит, варицела и др.
Притежава широки противовъзпалителни свойства и
много добре прочиства отровите от цялото тяло.
Сърпицата исторически се използва и за лечение на
разширени вени и застой на кръв, причинени от
натрупване на патогенна горещина в кръвта.

76
 При клиничен опит проведен с 190 деца в Китай е
доказано, че лебечният ефект при менингит достига
98%.
Сърпицата се използва за лечение на някои видове
рак, особено при рак на простатата и рак на гърдата.
Китайците дават сърпица дори на домашните си
кучета, страдащи от епилепсия.

В Китай продава! ю ю в чай от

сърпица под формата на
студена напитка.

11. ГЛ У Х А РЧ Е

Д руги н азван и я: радика, жълтурче, жълтица, млечна

пръчка, полска салата, лъвски зъб, кучешка маруля

Н азван и е н а ки тай ски : пу гун ин

Н азван и е н а руски: одуванчик

Н азван и е н а англи йски : dandelion

77
Н аучно н азван и е: T araxacum officin alis, T araxacum
m ongolicum

С ем ей ство: Сложноцветни

В к у с: горчив и леко сладък

Е н ер ги я: студена (Ин)

М еридиани: черен дроб и стомах

С вой ства:
прочиства патогенната горещина и отровите
- активизира храносмилането и възбужда апетита
прочиства кръвта
активизира обмяната на веществата
отводнява влагата
прочиства кожата
увеличава лактацията при кърмачки
антимикробно действие
- стимулира клетъчната регенерация и премахва
тумори
- подобрява абсорбирането на минералите
пробиотик

Л е к у в а : вирусни заболявания, грип, кашлица, храчки,

болно гърло, възпалени сливици, възпаления на очите,
зачервени и подути очи, конюнктивит, мастит, рак на
гърдата, хепатит, болести на черен дроб, цироза, камъни
в бъбреците, цистит, трудно и болезнено уриниране,
отоци по тялото, лимфаденит, атеросклероза, диабет,
ревматизъм, гуша, базедова болест, липса на апетит,
анемия, преумора, пролетна умора, нервно напрежение,
стрес, безсъние, разширени вени, кожни болести,
уртикария, екзема, псориазис, акне, брадавици, мазоли,

78
лунички, петна по лицето и ръцете, левкорея, гъбички,
кандидоза, глисти, хемороиди, абсцеси, тумори,
затлъстяване

Д о за : 9 - 30 г

П роти вопоказан и я: при наличие на камъни в

жлъчката, гастрит и язва на стомаха.

Вн и м ан и е: прекадените дози с глухарче може да

предизвикат лека диария и киселини в стомаха. Рядко
се наблюдават алергични реакции. Въпреки, че в много
страни препоръчват глухарчето по време на бременност
като средство за прочистване на отоците и запека, като
цяло бременните жени трябва да внимават с билката,
защото глухарчето има диуретично действие.

Живял някога в Китай един държавен чиновник,

който имал красива 16-годишна дъщеря. Тя страдала от
мастит и имала огромна бучка в лявата гърда. Много я
боляло, но не смеела да сподели за бучката пред никого,
защото се притеснявала и срамувала. Един ден обаче
тайната й била разкрита от една прислужница. Щом
баща й научил за това, се разгневил, защото помислил,
че дъщеря му е извършила нещо неморално. Почнал да
й се кара и да я обвинява, че е осрамила семейството.
Същата вечер момичето избягало от къщи. Отишло до
една река и решило да сложи край на живота си.
Мислела, че никой няма да я види в тъмното и скочила в
реката. В същото време наблизо минавал рибар с лодка.
Той чул плясъка от падането на момичето в реката и
мигом скочил да я спасява. Качил я в лодката и видял,
че момичето е на годините на дъщеря му. Завел
девойката у дома и заръчал на дъщеря му да се грижи за
нея. Дъщерята на рибаря се заела да я преоблича и

79
забелязала бучката в гърдата. Тогава разбрала защо
момичето искало да се самоубие. Рекла й: „Не се
притеснявай, тук наблизо расте една билка, които ще те
излекува!” На сутринта донесла няколко стръка прясна
билка и приготвила отвара от тях. Д ала на момичето да
пие от отварата и междувременно смачкала пресни
листа от билката на каша и я сложила върху болната
гърда. Билката била с жълти цветя, прав и плътен
корен, а в стъблото имало млечен сок. Познахте ли коя е
тази билка? Точно така, става дума за глухарчето!
След като разбрал, че дъщеря му е избягала и се
опитала да сложи край на живота си, чиновникът се
разкаял и веднага отишъл да я прибере у дома. Още
няколко дена тя продължила да пие от билковата отвара
и бучката в гърдата се стопила напълно. Оттогава се
разнесла славата на глухарчето като ефикасна билка за
лечение на мастит.
Глухарчето е богато на лецитин. А лецитинът
спомага за бързо разграждане на мазнините и
прочистване на шлаките в организма, стимулира
образуването на хемоглобин и усвояването на
мастноразтворимите витамини - А, Д, Е и К, тонизира
мозъчната дейност, успокоява нервите. Случва се
кърмещите майки да получат запушвания на гърдите,
което води до образуване на бучки и мастит. Едно от
най-добрите средства за справяне с това състояние е да
се изпие чай от глухарче и върху гърдите да се сложат
ситнонарязани листа.
Глухарчето лекува не само хората, но и ж ивотн ите.
Ако домашната ви котка има бучки в гърдите, дайте й
листа от глухарче и към водата й прибавете пресен сок
от глухарче. Има случаи когато фермери дават глухарче
на кравите, страдащи от мастит. Ветеринарите
предписват в продължение на 20 дни да се дават листи и
корени от глухарче в храната на кравите с мастит. А
върху засегнатата зона се слага лапа от прясно

80
 смачкани и счукани листа от глухарче и така се налага в
продължение на 30-40 минути всеки ден.
Съвременните изследвания доказват свойството на
глухарчето да лекува не само мастит, но и рак на
гърдата. През 2008 г. учени откриха8, че пресните
л и ста от глухарче п р ед о твр атяват р астеж а на
тум орни те кл етк и в гърдите. През 2009 г. беше
публикувано ново научно откритие 9 , според което
алк охо лен и зв л е к от глухарче предотвр атява
разп р остр ан ен и ето на ракови клетки в м атката. А
през 2011 г. учени от Уиндзорския университет в Англия
предоставиха резултатите от научно изследване 10, в
което се доказва, че коренът от глухарче убива раковите
клетки на м елан ом а. И най-важното е, че глухарчето
п р ед и зви ква ап о п то за (см ърт) сам о на раковите
кл етк и , като в същ ото вр ем е з а п а з в а здр ави те
кл етк и н епокътнати . Това е изключително ценна
новина, защото по принцип досегашните съвременни
методи за лечение на рак на кожата бяха доста
ограничени и недостатъчно ефективни. Според учените
ек стр а к тъ т от глухар че о к а зв а бър зодей стващ
лечеб ен еф ект при рак на к о ж ата. До 48 часа след
приема на екстракт от корена на глухарче раковите
клетки на кожата вече показват признаци на апоптоза.
Спомням си веднъж на среща с китайски учен в
Пекин в един момент той тихичко и замислено каза:
„Съществува една билка, която вирее по целия свят и е
лесно-достъпна за всички. След дълги години научни
изследвания стигнахме до заключението, че тя лекува
рак. Но хората не знаят това, въпреки че природата се е
погрижила тази билка да е навсякъде около тях...”
Очаквах, че ще каже името на билката, но той си остана
замислен и мълчалив, сякаш искаше да запази тайната

сп. International Journal o f Oncology, 2008 r.

cn. Food and Science Biotechnology, април 2009 r.
cn. Evidence-Based Complementary and Alternative Medicine, 2011.
81
на тази важна билка за себе си или искаше ние да
познаем коя е тя. Тогава го попитах: „За глухарчето
става въпрос, нали?” Той се оживи и бързо-бързо
отговори: „Разбира се, че е глухарчето!”.
От растенията можем да научим много неща.
Способността на глухарчето да вирее дори и при най-
неблагоприятните условия ни показва как да развием
силна воля и да продължаваме напред. Дълбоките му
корени са добър пример как да се вкореняваме, да се
стремим към постоянство, стабилност и дълбочина.
Превръщането на цвета на глухарчето в пухести кълбца
може да се сравни с истинска метаморфоза на духа.
В класическата енциклопедия на билките „Матерна
Медика” (Бън. цао га н му) известният лекар Ли Шъджън
отбелязва, че „глухарчето има свойството да почернява
косата и укрепва костите и ставите”. Ето това е
глухарчето: невероятна билка, която хем тонизира и
укрепва организма, хем го прочиства от възпаления и
отрови!
Чаят от глухарче (независимо дали е приготвен като
запарка или отвара от листата или корените) е много
подходящ за п р ед п азван е и лечен и е на грип,
ви русн и инф екции, н асти н ка и каш ли ц а при дец а
и въ зр астн и . В миналото именно с него са се лекували
хората в случай на грипни епидем ии. В романа „Вино
от глухарчета” Рей Вредбъри прекрасно описва
лековитите свойства на глухарчето:

„В голем и я дом горе каш ляха,

кихаха, хрипт яха, пъш каха, дец ат а
и згаряха от т реска, гъ р л а т а бяха
к ат о одрани, носовет е — к ат о
задън ен и , подлият м и к р о б се беш е
н авр я л н авсякъде. Т огава, подобно
боги нят а н а лят от о, от м азет о се
появяваш е б а б а им, а под плет ения it

82
 ш ал се т улеш е нещ о голям о. И т ова
нещо, от несено във в ся к а о к а я н а ст ая
н а горния и долния ет а ж , биваш е
р а зл и в а н о — а р ом ат н о и бист ро, в
чист а ст ък л ен а ч аш к а и биваш е
и зпивано с наслада н аведн ъж .
Л ек о ви т а н аст ой к а от друго време,
б а л с а м от слън ц е и август овски
здрач...".

Научното название на глухарчето - Taraxacum се

състои от две думи на гръцки език - taraxis (очни
проблеми) и a k eo m a i (лекува). При остр и въ зп ален и я
на очите се прави отвара от 60 г листа от глухарче.
Очите се наплискват с охладената отвара три пъти
дневно.
Афтите в у стата и кър вящ ите венци често са
знак, че в стомаха се е натрупала много горещина и
може да се стигне до инфекции. В случая е подходящо да
се вземе чай от глухарче. Независимо дали ще е корен
или листа от глухарче - все ще е от полза.
О твар а о т глухарче е добро ср ед ство при
зъбобол. Има случаи, когато човек страда от зъбобол, но
отиде ли на преглед, стоматологът му казва, че всичко
със зъбите му е наред. Да, наистина зъбите му може да
са наред, но други части на тялото — не. Според
китайската медицина ако в стомаха се е натрупала
патогенна горещина, тя може да предизвика непоносими
болки в зъбите. Това е защото меридиана на стомаха
минава през устата и около зъбите. Има ли натрупване
на горещина в стомаха, тя по енергиен път ще стигне и
зъбите и ще предизвика болка. В такъв случай, освен
зъбобола, човек изпитва силна жажда към студени
напитки, венците се зачервяват и лесно кървят, може да
има и проблеми с отварянето на устата, да има
стомашни болки, запек и др. Такъв тип зъбобол най-

83
често се появява през лятото, когато времето е горещо
или когато човек яде прекадено много люти храни и
подправки. За да се справим с този проблем е нужна
балансирана диета и приемането на повече течности,
особено чайове с охлаждащ ефект. Глухарчето е едно от
най-подходящите билки в случая. Достатъчно е да
изпием 1-2 чаши отвара от листа или корен на глухарче
и зъбобола, който ни мъчи, ще изчезне.
Глухарчето притежава чудесен козметичен ефект.
П роясн ява тен а на ли ц ето и п очи ства к о ж ата от
токси н и и петна. Млечният сок се ползва за мазане на
брадавици.
Корените на глухарчето са мощен диуретик и
п о м агат за свал я н е на ки лограм и. Отлично се
справят със застоелите течности в тялото и премахват
отоци. Така че, ако искате да отслабнете, правете си
отвара от корени от глухарче. Хубавото на глухарчето е,
че в корените му се съдържа достатъчно магнезий.
Обикновено химическите диуретици предизвикват силно
отделяне на магнезий чрез бъбреците, което води до
недостиг на магнезий в тялото. Но ако пиете отвара от
глухарче, това няма да се случи.
Пресните листа са идеално средство при пролетн а
ум ора и ави там и н о за! Глухарчето е истинска
съкровищница на витамини и микроелементи. Листата
му са богати на желязо, калций, инулин, пектин и
протеини. В 100 г от листата се съдържат 4.8 г протеини,
216 мг калций и 10.2 мг желязо. Една чаша чай от
глухарче освежава и зарежда организма с нови сили.
В провинция Съчуан в Китай има едно планинско
село, където живеят много дълголетници. Оказало се, че
местните жители често се хранят с глухарче.
Цялото растение се използва:
л и стата - се приготвят на салата и други ястия
ц ветът —на супа

84
 стъ б л ата —се ядат свежи за лечение на черния
дроб, жлъчката и при диабет;
к о р ен ът -н а отвара и запарка.
Листата се събират през пролетта, малко преди
цъфтежа. Измиват се с хладка вода и се сушат на сянка.
Но при сушене-ш се изгубват част от полезните съставки
на билката. Доказано е, че само няколко седмици след
сушенето, лечебната сила на глухарчето намалява с
една трета. Замразяването на билката е по-добър
вариант вместо сушенето. Листата на глухарчето се
измиват хубаво, нарязват се като за салата и се слагат в
пликчета за фризер. Важно е да се знае, че трайността
на глухарчето във фризера е 6 месеца. Както разбирате
дотук, най-добре е глухарчето да се ползва в прясно
състояние. Замразена или сушена, билката най-добре да
се взима само през зимата и когато не можем да я
намерим да расте наблизо.
Преди цъфтежа на глухарчето, листата му не са
толкова горчиви. Ако не сте свикнали с горчивия им
вкус, най-добре ги накиснете за 20-30 минути във вода с
малко сол. Така вкусът им ще се подобри. Освен това
листата, което растат на сянка под дърветата нямат чак
толкова горчив вкус.
Някои хора събират корени на глухарчето през
пролетта, но тогава съдържанието на някои ценни
съставки, например инулин, е доста по-малко в
сравнение с тези, които са събрани през есента. Най-
добре пресните корени да не се мият с вода, а просто
лекичко да се отръскат от пръстта с помощта на четка,
след което да се изсушат на сянка.
Ромските знахари и врачки пият отвара от корена на
глухарче за развиване на сензориката си.
Глухарчето може да се готви по най-различни
начини: на пресен сок, прясно или бланширано на
салати, в супи, печени и задушени ястия, на вино и
ракия.

85
 Американските индианци варят корените на
глухарчето и ги пият вместо кафе. В Япония вече в
продължение на 30 години в най-луксозните кафенета
предлагат кафе-напитка от корени от глухарче.

З а п арка о т л и с та на гл у х а рч е
1 с.л. сушени листа се заливат с 400 мл вряла вода и се
оставят да киснат 2 часа. Запарката се прецежда и се
пие по 1 виена чаша преди ядене з пъти на ден.

Л еч ебн а ра ки я о т гл уха рч е
Вземате 1 шепа листа от глухарче и го счуквате
(пасирате) на пюре. Разбърквате го с една чаена чаша
ракия. Захлупвате го с капак, за да не изветрява и го
оставяте да престои най-малко няколко часа до 7 дни.
Пие се по една малка ракиена чашка на ден. Външно с
него се масажират гърдите.

Каш а с ли ста о т гл уха рч е

С ъст авки: 1 чаена чаша ориз, 6 чаши вода и 30 г листа
от глухарче.
Н ачин н а при гот вяне: всички съставки се варят на
бавен огън докато се получи гъста каша. Може да се
добавят подправки на вкус.

Сала та о т л и с та о т гл у х а рч е
Д ве шепи пресни листа от глухарче се бланшират във
вряща вода и се отцеждат. Нарязват се на парчета и към
тях се добавят сол, оцет (или лимон), зехтин и малко
чесън на вкус.

86
 12. Г Л О Г

Н азван и е на ки тай ски : ш ан д ж а ill®

Н азван и е на руски : боярьшшик

Н азван и е на ан гли й ски : hawthorn, thornapple

Научно н азван и е: C rataegus spp., C rataegus p in n atifid a

С ем ей ство: Розоцветни

У потребяван а част: плодовете

Е н ер ги я: затопляща (Ян)

В к у с: сладък и кисел

М еридиани: черен дроб, далак и стомах

С вой ства:
тонизира сърцето и стомаха
регулира кръвообращението и енергията
регулира кръвното налягане
премахва застоя на храна
понижава холестерола
премахва застоя на кръв
регулира менструацията

Л екува: високо кръвно, ниско кръвно, стрес,

раздразнителност, депресия, лошо храносмилане,
диария, дизентерия, сърдечно-съдови болести, инфаркт,
аритмия, детски диабет, задух, тежест и болки в гърдите,
87
атеросклероза, жажда, импотентност, нощно изпотяване,
горещи вълни, безсъние, херния, затлъстяване

Д о за : 9-12 г

В България глогът (C rataegus m onogyna) е с дребни

плодове и сладък вкус, докато в Китай глогът има
големи плодове, приличащи на малки ябълки и кисело-
сладък вкус.
Тук се спи­
раме основно
на качествата
на китайския
глог, който
може да се
намери сушен
и в китайските
магазини.
Китайският
глог (Crataegus
p in n a tifid a )
вирее в далекоизточната част на Русия, в Корея и Китай.
Време е този глог да бъде отглеждан и в България. В
района на Стара Загора вече успешно расте в някои
градини и дава плодове. Подобно на черния глог,
китайският глог има няколко семки, за разлика от
обикновения, чиито плодове имат по една.
Китайският глог е изключително богат на хранителни
съставки. 100 г от плодовете съдържат 85 мг калций; 0.5
мг витамин Вг (5 пъти повече ябълката!); 0.89 мг
провитамин А (9 пъти повече ябълката!).
Стимулира храносмилането, премахва застоя на
храна, понижава холестерола и кръвното, разгражда
мазнините и активизира обмяната на веществата, спира
болката, прочиства патогенната слуз и премахва
отровите. Много добре действа при атеросклероза.

88
Омекотява и подобрява еластичността и здравината на
кръвоносните съдове, подобрява сърдечната дейност.
Може да се яде пресен или да се приготвя на запарка
и отвара, нектар, вино и ракия.
В Китай е много популярен н ек тар ъ т от глог (,,ишк
д ж а гуо джъ"). Ако посетите Китай, непременно го
опитайте. Продава се във всички хранителни магазини
и по ресторантите. Задължително пробвайте и
кар ам ел и зи р ан и ят гло г на пръчки („бик т ан ху л у”),
който е изключително популярен в Пекин.
В китайските магазини в България може да намерите
глогови мармаладки, пурички и бонбони, които са с
приятен кисело-сладък вкус.

Ч ай о т гл о г
1 с.л. плодове от глог се вари в 500 мл вода в
продължение на 10 минути. Пие се по 1-2 чаши на ден.

89
13. ФУЛИН

Н азван и е на ки тай ски : фу л и н Ш^г

Научно н азван и е: W olfiporia extensa, P oria cocos

Н азван и е на руски: пория кокосовидная

Н азван и е на ан гли й ски : fu ling, poria, Tuckahoe,

hoelen, china-root

С ем ей ство: Полипорови

Е н ер ги я: неутрална

В к у с : сладък

М еридиани: сърце, далак, бъбреци

С во й ства:
стимулира уринирането
отводнява влагата
укрепва бъбреците, далака, панкреаса и стомаха
успокоява сърцето и духа

Л е к у в а: главоболие, виене на свят, гадене, задух,

сърцебиене, безсъние, слаба памет, невроза, диария,
нарушения в храносмилането, липса на апетит, слаб
стомах и далак, гастрит, язва на стомаха, отоци в
тялото, затлъстяване, проблеми с уринирането, болести
на простатата, бъбречни болести, бъбречна
недостатъчност, полюция, шизофрения

90
Д о за : 9 - 15 г (при задържане на течности в тялото - 30-
45 г)

В н и м ан и е: противопоказана при често уриниране

поради патогенен студ.

Фулин е голяма гъба,

растяща по корените на
боровите дървета. Според
поверието, „когато
боровата смола стигне
под земята, след време тя
се преобразува на
фулин”.
Ако части от боровия
корен са добавени към
гъбата, тогава се нарича
„фу ш ън”.
Описана е в много
хроники, научни трудове
и литературни произве­
дения в Китай. Възхва­
лявана е в поеми: „бор на
сто години, под него има
фулин, а отгоре —заек от коприна”.
В древността китайците са смятали, че фулин
притежава вълшебни свойства. Един китайски лекар
споменава: „ако тази гъба е на сто години, тя придобива
формата на заек или птица, а който я ползва, тялото му
ще стане леко като на светец... Фулин може да придобие
формата на бял кон или костенурка”.
В известната книга „Енциклопедия на билките от
Шън Нун” („Шън Нун Б ън Ц ао Д зи н ”) е записано, че „ако
се взима фулин продължително време, духът ще е
спокоен, човек няма да изпитва глад и ще живее дълго”.

91
 Преди хиляда години по
времето на династиите Таи и Сун
в Китай стават много модерни
питките от фулин с пчелен мед.
По този повод известният поет и
чигунист Су Дунпо отбелязва:
„към фулин се прибавя малко мед
и се яде като сладка питка всеки
ден. След време човек ще се
чувства силен и енергичен, стоте
болести сами ще напуснат тялото
му и човек ще постигне
дълголетие.” Когато Су Дунпо
станал на 70 години, все още имал силна памет и здраво
тяло. Всички се чудели как го постига. А истината е, че
наред със заниманията по чигун, Су Дунпо често
ползвал лековити билки, между които и гъбата фулин.
Разказват, че когато Чингиз Хан тръгнал с армията
си на военен поход, няколко месеца валяло силен дъжд.
Много от бойците му се разболели от артрит ( наричан в
китайската медицина „вятър и влага”) и положението в
армията станало сериозно. Така се случило, че няколко
войника изпили отвара от фулин и оздравили. Новината
бързо се разпространила и Чингиз Хан разпоредил
всички войници да пият отвара от фулин. Всички
оздравили и оттогава се разнесла славата на фулин като
добър лек при артрит.
Едно от важните свойства на гъбата фулин е, че тя
п ом ага да бъде тр ан сп орти ран а навън п атоген н ата
вл а га от тялото ч р ез сти м у ли р ан е на уринирането.
Известният китайски лекар Ие Тиеншъ подчертавава
важното значение на фулин за отпуш ване на
енерги йни те м ери диан и и кан али в тялото. В
книгата му със събрани 800 билкови рецепти, от които
над 370 съдържат фулин.

92
 К огато в тяло то е натрупано и звестн о
ко ли чество вл ага и с л у з, с е п олучава запуш ван е и
засто й на енерги я и кръв. Д-р Йе обяснява, че фулин
прочиства натрупаната влага и слуз в различните части
на тялото и по този начин се регулира
кръвообращението и потока на енергията.
При наруш ено
уриниране фулин се
комбинира с листа или
семена от живовляк. Това
се прилага при болести на
пнкочние мехур,
простатата и бъбреците.
При сърц еб и ен е и
б езсъ н и е често се
комбинира с плодчета от
китайски лимонник.
Комбинира се със
сладък корен при
сърц ебиен е, задух,
отоци на ли ц ето поради
недостиг на енергия в Йе Тнснип,
сърцето и далака.
Фулин п р ед п азва от
о б р азу ван е на стар ч еск и петна и бръчки по
ко ж ата. Прочиства кожата и я прави по-гладка,
еластична и красива. Ето защо тя е била често
използвана от жените на китайския император.
Един лекар от Пекин разказва как излекувал
оп леш и вяван ето на баща си: 1 кг гъба фулин се стрива
на прах. Всеки ден баща му взимал по 6 г от прашеца,
разтворен в чаша вряща вода на запарка. Пиел по една
чаена чаша два пъти дневно в продължение на няколко
месеца. След това косата му отново пораснала.
Освен китайците, индианците в Северна Америка
също ползват фулин и от нея приготвят хляб. Преди 200

93
години европейските заселници в Америка видяли как
индианците копаят гъбата и я нарекли „индиански
картофи”.
В Китай от фулин приготвят пълнеж за питки и
сладки. А един от тайните императорски деликатеси
били хартиените сладки, приготвяни от фулин, цвят от
османтус, сусамено семе, кедрови ядки и други билки,
смесени с мед като пълнеж и покривани от двете страни
с тънък лист хартия от нишесте. Ако ходите в Пекин,
непременно си купете от тези хартиени сладки, известни
още като „фулин сладки” (,,фу л и н дзя бин”
Гъбата фулин се продава в китайските магазини.

З а п арка о т ф ули н
1 с.л. фулин се запарва в чаша с 200 мл вряща вода.

О тва ра о т фулин
2 с.л. фулин се варят в 500 мл вода за 5-10 минути.

Ч ай о т ф ул и н и м ерд ж а н
Н ачин н а приготвяне'. 100 г фулин и 50 г плодове от
мерджан се стриват на прах и се поставят в стъклен съд
на съхранение. На ден се взима по 10 г от прахта и се
добавя към чаша черен чай (едно пакетче чай).
Л ечебн и свойст ва: укрепва стомаха и далака, улеснява
бъбреците и пикочния мехур, стимулира водния обмен в
организма, отпушва лимфите.

94
14. Р Е П Е Й

Д руги н азван и я: чичек, кущрява, лепка, лопуш

Н азван и е на ки тай ски : ню бан %-Щ

Н азван и е на руски: лапух

Н азван и е на ан гли й ски : Burdock, Poor-man's potatoes

Научно н азван и е: Arctium lap p a

С ем ей ство: Сложноцветни

У потребяем а част: корен и листа

В к у с: сладък и леко горчив

Е н ер ги я: студена (Ин)

М еридиани: бели дробове

С вой ства:
премахва горещината и прочиства отровите
отпушва енергията в белите дробове
стимулира изпотяването
премахва патогенен вятър и влага
подобрява обмяната на веществата
премахва твърди образувания
стимулира уринирането
антибактериално, антигъбично и антивирусно
действие

95
Л е к у в а: грип, висока температура, болно гърло,
фарингит, ларингит, зъбобол, кашлица, бронхит,
пневмония, виене на свят, хепатит, високо кръвно,
раздразнителност, гневливост, отоци, подути лимфни
възли, гуша, липса на апетит, диабет, гастрит, язва на
стомаха, запек, простатит, артрит, ишиас, лумбаго,
болки в гърба, подагра, камъни в бъбреците, нефрит,
цистит, слабост в краката и коленете, контузии,
ожулвания, хемороиди, тения, въшки, оплешивяване,
дерматит, себорея, пърхот, екзема, псориазис, циреи,
брадавици, рани от изгаряния, варицела, едра шарка,
проказа, малария, затлъстяване, венерически болести
(сифилис, гонорея), ухапвания от змии и насекоми,
тумори.

Д о за : 3 - 6 г

П роти вопоказан и я: да не се използва при отворени

рани и по време на крайния стадий на морбили. Не се
препоръчва при бременни, кърмачки и деца под 2 г.

Вн и м ан и е: диабетично болните ако искат да ползват

репей е добре първо да се консултират с лекар. Това е
защото репеят стимулира действието на диуретичните
лекарства. Някои хора са алергични при докосване на
репея и получават контактен дерматит.

В градините и парковете вирее една чудна билка -

репей! Смятана за бурен, хората всячески се стремят да
се отърват от нея, без да осъзнават, че всъщност това е
лечебно растение, което би могло много да им помогне.
Цялото растение е скъпоценно. Наричат го „царят на
растенията” и „най-доброто природно средство за
прочистване на кръвта”.

96
 В Япония толкова много го обичат, че му отреждат
равно място с женшена. Там коренът от репей се
култивира от много години и се яде като зеленчук. На
японски репей е „гобо”. Приготвят го на салата, туршия,
супа и задушени ястия.
Репеят има
дълъг основен
корен. който
достига до по-
дълбоките
части на поч­
вата и по този
начин извли-ча
много храни­
телни съставки.
Обикновено
корените на
репея достигат
половин метър
дълбочина, но
култивираните
видове достигат
близо 1 метър.
Повечето от
полезните му
съставки са
именно в под­
земната част -
в корена. Вогат е на полизахариди, инулин (до 45%) и
протеини (приблизително 12%). Каротинът в репея е 280
пъти повече отколкото в моркови те.
Външно коренът от репей прилича на кафяв морков,
затова и едно от другите му китайски имена е „черен
морков” (хъй луо бо).

97
 За храна и лечение се използват едногодишните
корени. Вадят се през пролетта и есента. Вкусът им
наподобява нещо средно между картофи и целина.
Репеят основно се смята за тони к з а бъбреците,
черния дроб и бел и те дробове. Едновременно с това
допринася и за фино прочи стван е о т токси н и в
целия орган и зъм . Хем тонизира, хем прочиства!
З а лечен и е на чернодробни за б о л яван и я е добре
да се използват само пресни листа. Пият се на отвара,
която е доста горчива на вкус, но пък горчивото е вкусът
за прочистване на черния дроб според китайската
медицина.
Коренът от репей сти м ули р а кръвообращ ени ето,
прочи ства стом аш н о-чревн ия тр акт, с м а зв а ко ж ата
и я прави гл ад к а и зд р ава, п р ед п азва тяло то от
преж девр ем ен н о о стар я ван е, п о н и ж ава
х о л естер о л а и кр ъ вн ата захар .
През лятото, когато времето е много горещо и сухо и
ние не взимаме нужните мерки за овлажняване и
охлаждане на тялото, лесно може да ни споходи зап ек .
Според китайската медицина причината е натрупване
на патогенна горещина и сухота в червата. Образно
казано това състояние се нарича „ з а с е д н а л а л о д к а
п о р а д и су ш а в к а н а л и т е " . За да се справим с този
вид запек е необходимо да взимаме билки и храни, които
създават телесни течности, прочистват горещината и
смазват червата. В случая репеят ще се справи отлично.
Корените и листата на репея лекуват запек и
благоприятстват проходимостта на червата. Най-добре е
да се взимат под формата на салата. Пресните листа са
много горчиви и затова не е лесно да се пият на отвара.
И все пак, за предпочитане е да се използват пресни
листа, защото сухите са още по-горчиви на вкус.
През средновековието в Европа репеят е бил
използван за лечение на доста сериозни болести —

98
 п р о каза, сиф и лис, тумори. Комбинация от вино и
репей е лекувала проказа.
Английският лекар и астролог Николас Кулперер от
XVIl век пише, че репеят „помага на тези, които са
ухапани от бясно куче”. При
ухап ван и я от зм и и Кулперер
съветва мястото да се наложи с
прясноизстискан сок от
листата на репея, а може и със
сок от корена - тогава ефектът
е още по-добър.
Известната немска мона­
хиня и писателка Хилдегард от
Бинген още през X II век
препоръчва корен от репей за
лечен и е на рак.

Съвременните научни и з­
следвания доказват анти- Хилдегард от Бинген
раковите свойства на билката.
Установено е, че в репея се съдържа веществото
арктигенин, което възпрепятства растежа на туморните
клетки.
Коренът от репей е една от основните съставки в
известния канадски чай ЕСИАК за лечение на ракови
забол явания.
Билката се препоръчва дори за лечение на СПИН.

От в а р а о т р е п е й
3-4 резенчета сушен корен от репей се варят в 600-700
мл вода на слаб огън в продължение на 15 минути. Пие
се по 1-2 чаени чаши дневно.

99
ЧАЙ ОТ РЕПЕЙ
В Китай и много други страни продават нарязан корен
от репей, който удобно може да се прави на запарка или
отвара. 2-3 резенчета от корена се запарват в 1 чаена
чаша вряща вода в продължение на 10 минути.

Салата о т л и с та о т реп ей
1-2 големи пресни листа от репей се бланшират във
вряща вода и се отцеждат. Нарязват се на парчета и към
тях се добавят сол, оцет, олио (зехтин) и малко ситно-
нарязан чесън. Имайте предвид, че листата на репея са
много горчиви на вкус.

С у п а н а п е т т е е л е м е н т а (з а л е ч е н и е н а т у м о р и )
Тази супа е изключително популярна в цяла Източна
Азия. Смята се, че оказва добър ефект при лечение на
ракови заболявания и за цялостно прочистване на
организма ог отрови.
С ъст авки:
листа от ряпа (или репички) - от 225 до 280 г
моркови - 250 г
корен от репей - 225 г (ако е сушен - 30 г)
бяла ряпа или репички - 450 г
гъби шиитаке - 3-5 броя

100
Н ачин на приготвяне-, използвайте пресни зеленчуци.
Не ги белете и не ги режете на прекадено дребни
парченца. Сложете гъбите, морковите, корените от ряпа
и репей в тенджера и залейте с вода. Количеството на
водата е 3 пъти повече от това на зеленчуците. Когато
водата заври, намалете огъня и оставете да къкри за два
часа. Добавете листата от ряпа 15 минути преди супата
да стане готова. Изцедете и пийте като обикновена
вода. Не се слагат никакви подправки. Остатъкът от
супата можете да добавите като основа за супа със
спагети. Не случайно листата от ряпа се слагат по-късно.
Целта е при продължителното варене да не намалее
съдържанието на хлорофил и фолиева киселина.
Другите съставки в супата се слагат в началото, за да
може с времето най-пълноценно да се извлекат
полезните минерали от тях. Листата от ряпа може да се
заменят с листа от репички.
Бащата и братът на японския лекар Тагейши Казу
умират от рак. На самия него също му откриват рак - на
дванадесето-пръстника с разсейки. Изваждат му
стомаха, но раковите клетки продължават да се
разпространяват и достигат белите дробове.
В продължение на 20 години д-р Казу и зсл ед ва и
изпробва над 1500 ви да билки и растени я. Накрая
открива точната комбинация от пет вида зеленчуци.
Рецептата бива тествана върху животни, като в резултат
не са открити никакви странични ефекти. Откритието на
д-р Казу не само спасява неговия живот, но също и
живота на над 25000 япон ски пациенти. Цяла
Япония е шокирана от невероятните резултати.
Нарича се "Супа на петте елемента", защото
съставките отговарят на петте ел ем ен та в източн ата
медицина: Д ъ р во, Огън, З ем я, М етал и В ода.

101
15. Я П О Н СКА Л О Н И Ч ЕРА

Д руги н азван и я н а бъ лгар ск и : нокът, орлови нокти

Н азван и е на ки тай ски : дзин ин хуа

Н азван и е на руски : жимолость японская

Н азван и е на ан гл и й ски : honeysuckle flower, lonicera

Н аучно н азван и е : L on icera jap on ica, L on icera confuse

С ем ей ство: Caprifoliaceae (Лоничерови)

У потребяван а ч а с т : цветовете

Е н ер ги я: студена (Ин)

В к у с: сладък

М еридиани: дебело черво, стомах и бели дробове

С вой ства:
прочиства горещината и отровите
прочиства патогенния вятър и горещината
прочиства патогенна влага и горещина в
долната част на тялото
антимикробно действие

Л е к у в а: грип, вирусни и бактериални инфекции, висока

температура, болно гърло, зачервени очи,
чувствителност към вятър, сълзене от очите,
конюнктивит, топлинен удар, начална форма на
фебрилни болести, бронхит, пневмония, белодробна
туберкулоза, салмонела, стафилококова и стрептококова
102
■

инфекция, чревни възпаления (бактериална

дизентерия, колит, детска диария), диабет, мастопатия,
затлъстяване, болести на жлъчката, уртикария,
възпаления на пикочно-половата система, трудно
уриниране, кисти на яйчниците, възпаление на
яйчниците, детски заразни болести, тумори, СПИН

Д о за : 9 - 15 г

П роти вопоказан и я: диария поради студ и недостиг на

енергия в далака и стомаха

Най-добро к ач ество: неразцъфнали цветове, големи,

меки и ароматни, с бледожълт цвят.

103
 В записките на китайския историк Джан Бъндзи от
династия Сун откриваме интересна история за
лоничерата:
„В Манастира на белите облаци (Б ай юн съ) в
планина Тиенпин няколко монаха набрали цяла
кошница гъби в планината. Ала щом настъпила нощта,
ги заболели стомасите и започнали да повръщат.
Оказало се, че гъбите, от които яли, са много отровни.
Трима от монасите бързо побегнали към отсрещния
хълм и изяли по цяла шепа пресни цветове от лоничера.
Така бързо-бързо оздравяли. Докато другите монаси,
които не яли лоничера, починали от отравяне”.
Лоничерата се използва в Китай повече от 2000
години. „Енциклопедия на билките от Шън Нун” (Ш ьн
нун бън цао дзин) я определя като висша билка.
В „Материя м ед и к а ” китайският лекар Ли Шъджън
пише: „Цветовете от лоничера противодействат на
всички отрови, затова могат да лекуват отравяния,
разсейват застоя на кръв и активизират енергията и
кръвта. Нейният ефект е най-ползвотворен когато се
приема самостоятелно... Ако често се пие на запарка,
може да излекува синдром на недостиг и да прогони
патогения вятър, а също и да удължи годините и
живота”.
Според класическия сборник „Билки по време на
глад” („Дзю хуан бьн цао”) коренът и листата на
лоничерата може да се ядат по време на недостиг на
храна.
Лоничерата не изисква специални грижи. Притежава
приятен аромат, който се разнася надалеч. Цъфти от
трети лунен месец (април) до късна есен. Събират се
неразцъфнали цветове . Сушат се на сенчесто и
проветриво място.
Едно от най-добрите качества вирее в околия Фънчю,
провинция Хънан. Там се намира и най-голямата

104
 плантация на лоничера в Китай и в света, където са
засяти над 3000 хектара от билката.
В императорските дворци в Китай са ги отглеждали
като градински храст.
В България, в района около Тетевен и Рибарица ще
видите японска лоничера в градините и по оградите на
много къщи. Истинска радост за очите и душата!
Цветовете на лоничерата приличат на малки птички,
които сякаш летят. Растят по два цвята един до друг,
затова в Китай още ги наричат .двоен цвят” (шуан хуа).
В началото, когато тепърва разцъфват, цветовете са
бели, но след няколко дена пожълтяват. Затова на
китайски се казват „дзин ин хуа”, т.е. „златен и сребърен
цвят”.
Японската лоничера е позната още под името „ж ън
дун”, което в превод от китайски означава „издържлива
през зимата”.
Японската лоничера се прилага като лекарство, чай,
храна, напитка и козметичен продукт. Може да се
приема често за п р едп азван е от ви руси и вредни
бактерии . Доказано е, че лекува пневмония и тумори,
регулира кръвната захар, понижава телесната
температура, хармонизира черния дроб, помага за
отслабване на теглото.
В Китай широко се използва при грипни епидемии и
за лечение на възпаления. Статистиката показва, че
70% от би лкови те л е к а р ст в а за грип и вирусни
инфекции в Китай съ д ъ р ж а т ц вят от японска
лоничера.
В миналото в Китай при настъпване на вирусни
епидемии местните управници са изсипвали цвят от
лоничера в кладенците и по този начин, пиейки водата
от кладенците местното население е било спасявано от
заразяване и боледуване.
Японската лоничера се комбинира добре със следните
билки:

105
 • с г л у х а р ч е - от лоничера и глухарче се приготвя
лечебна вода за очите, която има свойствотода
лекува конюнктивит, ирит и други очни болести.
• с м е н т а - на запарка при възпаления, грип и
вируси
• с к о р е н о т р е п е й - на запарка при възпалено
гърло и грип
• с г л у х а р ч е , т е м е н у г а и х р и з а н т е м а - запарка
при дерматит

Ч А Й ОТ ЛО Н И ЧЕРА
В една чаена чаша се слага 1 с.л. сушен цвят от японска
лоничера и се залива с вряща вода. Пие се по 1-2 чаши
дневно, а при възпаления - 3-4 чаши.

Нап и тк а от 5 съста вки за п ро ч и с т ва н е на

то кси н и те"
С ъст авки:
цвят от лоничера (F los L on icerae Ja p o n ica e) - 9 г
листа от глухарче (H erba T araxaci M ongolici) - 3.6 г
стрък от теменужка (H erba Violae Yedoensitis) - 3.6 г
цвят от хризантема (Flos C hrysanthem i M orifolii) - 3.6 г
цвят от бегония (H erba B egon iae F im bristipu latae) - 3.6 г
Л ечебн и свойст ва: висока температура, ангина,
пневмония, мастит, ентерит, дизентерия, апендицит,
пиелонефрит, циреи, акне, целулит.
Тази рецепта е записана в известната енциклопедия
по китайска медицина „Златно о гледало на
м еди ци ната” („И дзон дзин дзи ен ”), съставена от
императорския лекар У Чиен през 18-ти век.

(у вей сяо ду ин)

106
16. Ч Е Р Е Н СУСАМ

Н азван и е на ки тай ски : хьй д ж ь м а H3DR

Н азван и е на руски: кунжут чернмй

Н азван и е н а ан гли й ски : black sesame

Н аучно н азван и е: Sesam u m indicum L.

С ем ей ство: Сусамови

У потребяван а част: семената

Е н ер ги я: неутрална

В к у с : сладък

М еридиани: черен дроб, бъбреци, дебело черво

С вой ства:
тонизира черния дроб и бъбреците
благоприятства телесните течности и кръвта
смазва червата
укрепва костите и ставите
понижава холестерола
разкрасява кожата
стимулира лактацията при кърмачки
антираково действие
удължава младостта и води до дълголетие

Л е к у в а: главоболие, виене на свят, замъглено зрение,

шум в ушите, глухота, анемия, безсъние, много сънища,
невроза, запек, хемороиди, суха кожа, изгаряния,
107
остеопороза, преждевременно побеляване на косата,
тумори

Д о за: 9 - 15 г

Живяла някога в Китай една жена, която в

продължение на 80 години всеки ден взимала по малко
черен сусам и като станала на 90 години изглеждала все
така млада и красива. На 90 години можела да измине
повече от 300 мили на ден и да бяга като сърна.
Черният сусам е билка, която тони зи ра Ин
енерги ята в черния дроб и бъбреците. Смазва
вътрешните органи и хидратира кожата.
Най-добре е сусамът да се стрие на прах, защото така
по-лесно се усвоява от организма. В Китай казват, че
черният сусам е по-добър за бъбреците, а белият сусам -
за далака и панкреаса.
За предпазване и лечение на к атар ак т на очите и
слабо зрен и е, к ак то и при с у х а к о ж а в Китай
препоръчват всяка сутрин и вечер да се взима по 1 с.л.
черен сусам, стрит на прах.

108
I

Черният сусам
добре се комбинира
и с орехови ядки.
Ако всяка вечер
преди сън взимате
по 15 г прах от черен
сусам и орехи, ще
имате зд р ав и
пълноценен сън.
Може да го смесите с
малко пчелен мед
или с вода, за да се получи кашичка.
В китайските магазини продават каш а от черен
су сам на прах, подсладена със захар. Това е популярна
традиционна закуска в Китай. Достатъчно е да изсипете
едно пакетче в купичка и да добавите вряща вода. Като
разбъркате хубаво сместта, се получава хранителна
каша от черен сусам.

109
17. Т ЕМ ЕН У ГА

Д руги н азван и я на б ъ л гар ск и : трицветна теменуга,

миризлива теменуга, мушанка, шарена теменуга

Н азван и е на ки тай ски : д зъ хуа ди дин

Н азван и е на руски: фиалка

Н азван и е на англи йски : violet

Н аучно н азван и е: Viola tricolor,

Viola a d orata , Viola a lb a

С ем ей ство: Теменугови

В к у с: сладък и леко горчив вкус

Е нергия: студена (Ин)

М еридиани: черен дроб и далак

С войства:
прочиства горещината и отровите
отводнява патогенната влага и слуз
отхранващо действие
диуретично действие
лекува кожата
успокоява духа

Л ек у в а: грип, сенна хрема, синузит, главоболие,

зачервени и подути очи, болно гърло, кашлица с храчки,
храчки, бронхит, хепатит, мастит, отоци по тялото, акне,
краста, екзема, импетиго, дерматит, невроза,

110
раздразнителност, истерия, безсъние, камъни в
бъбреците

Д о за: 3-9 г

П роти вопоказан и я: при случаи на патогенна влага и

студ в стомаха.

В н и м ан и е: да не се използват саксийните африкански

теменужки, които са леко отровни.

К омбинации с други билки:

- с ц вят о т хр и зан тем а (или л ай к а) - при
всякакви кожни възпаления, подути и зачервени
очи, отоци по тялото. 1 с.л. стрък от теменужки и 3
цвята от хризантема се запарват в чайник. Може
да се добави и щипка цвят от лоничера за
усилване на лечебния ефект. Пие се по 2-3 чаени
чаши на ден.

с глухар че - при възпалителни процеси в

гърдите (мастит, тумори на млечната жлеза) и
хепатит. 1 с.л. стрък от теменужки и 1 с.л. цвят от
хризантема се запарват в чайник. Пие се по 2-3
чаши на ден.

В китайската фитотерапия теменугата е

класифицирана като билка, прочистваща патогенната
горещина и отровите. На китайски език отрова (ду) има
много значения. Може да означава вируси и бактерии,
но също и хранително и химическо отравяне. Други
билки със сходни функции за прочистване на отровите и
горещината са живовляк, глухарче, лайка, хризантема
и тученица.

I ll
 Използва се цялото растение — листа, цветове и
коренище. Цветовете се берат пролетно време, листата
през лятото, а коренището се събира през есента.
Известно билково
лекарство в Китай е
„сяо йен пиен" -
„хапчета за прочист­
ване на инфекциите”.
Състои се от четири
билки: теменужки,
глухарче, скутелария
S cu tellaria baicalen sis
и дива хризантема12.
Използва се за
прочистване на пато­
генната горещина и отровите, охлаждане на кръвта и
сваляне на температурата. Лекува кашлица с храчки,
бронхит, главоболие, безсъние, виене на свят,
сърцебиене и раздразнителност.

З а п арка о т тем ен у га
2 с.л. цвят от теменуга се залива с 1 чаена чаша вряща
вода и се оставя 5 минути. Като чай и за профилактика
се пие по 1 чаена чаша на ден. А при грип, настинка и
кашлица може да се пие и до 3 чаени чаши на ден.
Лечебият цикъл е 7 дена. Да не се пие продължително
време.

С и ро п за к а ш л и ц а о т тем ен у га
С ъст авки:
цвят от теменуга - 1 ч. чаша

13 вместо цвят от дива хризантема (DenJranthema indicum) може да се

използва цвят от лайка.
112
 захар - 500 г
вода - 500 мл
лимонтозу - 1 ч.л.
Н ачин на пригот вяне: водата и захарта се слагат в
тенджера да се варят. Прибавят се теменужките и
всичко се вари на слаб огън в продължение на 15-20
минути. Добавя се лимонтозу и се разбърква. Взима се
по 1 ч.л. дневно.
Л еч ебн о дейст вие: прочиства патогенната горещина и
отровите, лекува кашлица и грип.

113
18. САЛ ВИ Я

Д руги н азван и я: градински чай, благородна салвия

Н азван и е на ки тай ски : дан ш ън f t # , д зь хуа д ан

f t , шу вей иао

Н азван и е н а руски: шалфей, сальвия

Н азван и е н а ан гли й ски : salvia

Научно н азван и е: S alu ia o fficin alis, S alu ia m iltiorhiza

С ем ей ство: Устоцветни

У потребяван а част:
листа и корен

В кус: горчив

Е н ерги я: хладна (Ин)

М еридиани: сърце,
перикард и черен дроб

С вой ства:
- активизира
кръвообращениет
о
отпушва всички
меридиани
укрепва сърцето
стимулира апетита
114
 противовъзпалително действие
прочиства патогенната горещина
разширява кръвоносните съдове
прочиства холестерола
успокоява духа и премахва раздразнителност
антираково действие

Л е к у в а: възпалени венци, зъбобол, ангина, ларингит,

кашлица, задух, сърдечно-съдови болести, сърцебиене,
слаба памет, безсъние, безпокойство, раздразнителност,
нетърпение, туберкулоза, гастрит, язва на стомаха,
болести на жлъчката и черния дроб, диария, къркорене
на червата, парализа, нощно изпотяване, спазми в
крайниците, аменорея, дисменорея, левкорея, акне,
псориазис, екзема, хемороиди, тумори

Д о за : 3 - 15 г

П роти воп оказан и я: да не се използва по време на

кърмене, защото може да предизвика спиране на
кърмата. Забранена е при при обилна менструация.
Прекаденото ползване на салвията може да предизвика
кръвоизливи. Да не все взима заедно с аспирин,
кумадин (варфарин) и други антикоагуланти, витамин С
на ампула, атропин, инсулин, витамин К, B l, В6,
желязо и други минерали, защото може да предизвика
странични химични реакции.

Наименованието на салвията произлиза от латинска

дума salveo, което означава „лечение, да бъдеш здрав”.
В света съществуват повече от 700 разновидности на
салвията. В Европа за лечение се използват предимно
листата на обикновения градински чай (S alvia
O fficinalis), докато в Китай се използва коренът на дан-
шьн (S a lv ia m iltiorhiza). Като цяло и двата вида салвия

115
имат сходни свойства, енергии и действия: прочи стват
горещ и ната и о трови те, отп уш ват мери диан ите и
акти ви зи р ат кр ъ вта, р егули рат сър дечн о-съд овата
си стем а, м ен стр у ац и ята и п си хи ката.
Листата на градинския чай имат по-меко действие в
сравнение с китайския вид салвия. Затова листата може
да се правят на запарка или да се ползват като
подправка.
Коренът на китайския вид салвия —дан шьн има по-
силно действие и затова с него трябва да се внимава
повече.
Ако се взи м а в голем и ко л и ч ества, сал ви ята
м ож е д а п р еди зви ка кр ъ вои зли ви . Ето защо тя
трябва да се ползва умерено и според конкретната
ситуация.
В китайската медицина с ал ви я та е
класи ф иц ирана като ва ж н а би лк а за
ак ти ви зи р ан е на кръвообращ ени ето. Отпуш ва
за сто я на кръв и лекува сърдечн о-съдови
заб о л яван и я и тумори. Туморите, независимо дали са
доброкачествени или злокачествени, представляват
застой на патогенна енергия и кръв. Основният метод на
лечение зависи от конкретния случай, но винаги се цели
отпушване на застоя. Застоят може да представлява
запушване на застояла патогенна горещина, студ и
влага, които с времето стават предпоставка за инфекции
и мутиране на клетките. Ето защо при тумори е важно
да се прилагат билки като салвията, които имат силата
да проникват надълбоко в меридианите и да
активизират потока на енергията и кръвта. Това
обикновено се съчетава с билки, които прочистват
патогенната горещина, влагата и отровите.
На духовно ниво са л ви я та прочи ства вредни
енергии от невидим ия свя т. Когато във въздуха се
натрупа негативна енергийна мисъл-форма, тя
подсъзнателно може да повлияе на състоянието на

116
хората, намиращи се около нея. За прочистване на
такива мисъл-форми в околното пространство, стари
къщи и помещения, за предпазване от негативно
излъчване и решаване на въпроси при важни срещи с
висшестоящите, спорове и съдебни дела, се пие чай от
листата на градинския чай и върху китките се капват по
1-2 капки етерично масло от билката.
Индианците в Северна Америка също вярват, че
са л ви я та прогонва зл и те сили. За целта те
извършват специален
ритуал - прочи стван е
с дим от салви я.
Сушените листа на
салвията се събират на
сноп и се завръзват с
конец. И сега така ги
продават в
езотеричните
книжарници в САЩ и
Канада.
Взима се сноп от
сушена салвия и се ______ ___________
запалва като цигара. С
него може да се опушат помещения, сгради, предмети и
дори хора.
Поднесете дим от салвия в четирите посоки - изток,
запад, север и юг. Изчистете себе си като насочите дима
от салвия да мине над главата ви, раменете, краката и
гърба.
Когато у дома или в офиса се усеща стрес и
напрежение във въздуха, тогава е добре да се ползва
салвия за прочистване под формата на сноп, ароматна
пръчица или ароматна лампа.

117
Зап арка о т л и ста на с а лви я
2 ч.л. листа от градински чай се заливат с 250 мл.
вряла вода. Пие се по 100 г два пъти на ден.

Ч ай на д ъ л г о л е т и е т о
С ъст авки:
корен от салвия (S a lv ia m iltiorrhiza)—10 г
сладък корен - 12 г
плодчета от мерджан - 30 г
Н ачин н а пригот вяне: билките се варят на бавен огън в
1.5 л вода в продължение на 15 минути. Пие се по 1
чаена чаша дневно. Лечебният цикъл е две седмици.
Л ечебн и свойст ва: стимулира потока на енергията и
кръвта, укрепва бъбреците, прочиства кръвта.

19. Ч ЕРН И Ц А

Д руги н азван и я: дуд, бобонка, барбонка,

Н азван и е на ки тай ски : сан йе jfeH" (листа от черница);

сан ш ън JSM® (плодове от черница)

Н азван и е на руски: шелковица

Н азван и е на англи йски : mulberry

Н аучно н азван и е: M orus a lb a, M orus nigra

118
С ем ей ство : Черничеви

У потребяем а ч аст: листа и плодове

В к у с: сладък и леко кисел

Е н ер ги я: студена (Ин)

М еридиани: сърце, бели дробове, черен дроб, дебело

черво и бъбреци

С войства:
подхранва Ин енергията
смазва сухотата и създава телесни течности
- тонизира кръвта
прогонва патогенния вятър
прочиства черния дроб и прояснява зрението
укрепва далака и стимулира храносмилането
смазва червата
диуретично действие
антираково действие

Л е к у в а: грип, умора (физическа, умствена, пролетна),

висока температура, главоболие, конюнктивит,
зачервени очи, кървящи венци, шум в ушите, фарингит,
суха кашлица, бронхит, безсъние, раздразнителност,
невроза, виене на свят, тежест в гърдите, хепатит,
гастрит, диабет, запек, сърцебиене, високо кръвно,
дисменорея, неврастения, отоци, затлъстяване, тения,
преждевременно остаряване, тумори.

Д о за : 5 - 15 г

П р оти воп оказан и я: да не се използва при диария.

119
 Черницата е пренесена от Индия и Китай. На
санскрит черница е „тута” и вероятно от там идва
българското название „дуд”.
Често хората ми задават въпроса каква черница да
ползват - бяла или черна? Няма чак толкова голямо
значение дали се употребява бяла или черна черница -
и двете са лечебни и имат сходни свойства.
В китайската медицина се
използват най-вече черните
плодове. Сушат се на сянка или
се замразяват във фризер.
Листата се берат през лятото
и се сушат на сянка.
П лодовете на черн иц ата
с а тоник за кръвта. Съдържат 18 вида аминокиселини
и са богати на витамини. В китайската медицина са
поставени в един раздел заедно с мерджана и корена от
многоцветно ципериче. Това са все тоници за кръвта,
които имат важно значение при анемия, умора,
световъртеж, слаба памет, преждевременно побеляване
на косата и остаряване. Благоприятни са за бъбреците и
сърцето.
Черницата е подходящ плод з а роди лки те и
кър м ачки те. При тях често се наблюдава недостиг на
Ин енергия в черния дроб и бъбреците, което се
характеризира с виене на свят, сухота в устата и очите,
запек и хемороиди. З а тях е добре да взимат топъл чай
от черница.
Сок от черница възстановява организма сл ед
продълж и телно заб о л яван е и хи рур ги ческа
операция.
Плодовете на черницата са особен о важ н и и за
стари те хора. В процеса на остаряване намаляват
телесните течности в организма, кожата се сбръчква,
отслабват функциите на бъбреците и стомашно-чревния
тракт, намалява зрението, по-лесно се стига до анемия и

120
 запек. Черницата стимулира храносмилането и
усвояването на хранителните съставки, подобрява
апетита и лекува старчески запек.
Черницата помага при безсъние. 1 час преди лягане
изпийте запарка от плодовете или листата на билката.
Плодовете на черницата може да се приготвят на
сироп, да се замразят или изсушат.
Не е желателно пресните плодове да се мият под
струя течаща вода, защото така ще се размекнат и
раздробят много бързо. Най-добре плодовете да се
потопят в купа с вода и така да се измият.
В Тайван от черницата произвеждат лечебно вино,
оцет и дори соев сос.
Вие също може да си приготвите оц ет от черница:
към 1 бутилка добро качество ябълков оцет добавяте
една шепа плодове от черна черница. Затваряте
бутилката добре и всеки ден я разклащате по малко.
След 10 дена прецеждате течността и лечебният оцет е
готов!
При отоци в тялото китайската медицина препоръчва
раки я о т черница: към 500 мл хубава ракия се добавят
100 г пресен плод от черница. Затваря се и се разклаща
внимателно. След 1 седмица ракията е готова. Пие се по
1 0 -15 мл на ден.
Плодовете от черница са тоник за кръвта, а листата
на черницата чистят кръвта. Това е много добро
съчетание - от една страна се постига подхранване и
обогатяване на кръвта, а от друга - прочистване на
кръвта и организма.
Л и ст а т а на черн и ц ата заемат важно място в
китайската фитотерапия. Отвара от черничеви листа се
използва за сва л я н е на тем п ер ату р ата при грип и
простуда.
Освен самостоятелно на чай, листата от черница
добре се съчетават и с цвят от лайка или цвят от

121
хризантема. Тази комбинация е много подходяща за
предпазване и лечение на грип и вируси.
Листата от черница
не само, че сти м у ли р ат
уринирането, но също
и улесняват извли­
чането на излишната
вода от клетките и
цялостно регули рат
водния б ал ан с в
ор ган и зм а. Там, където
има патогенна сухота -
сухи очи, сухо гърло,
суха кашлица и др., черницата ще възстанови телесните
течности и леко ще овлажни вътрешните органи. А там,
където водата е в излишък, черницата ще стимулира
извличането й навън. Затова листата и плодовете от
черница са идеално средство при сухота и сърбежи в
очите, зачервяване на склерата на очите, проблеми с
мигането, сухота и дразнене в гърлото, суха кашлица,
дрезгав глас. Тези проблеми идват от недостига на
телесни течности и Ин енергия в белите дробове.
Листа от черница, стрити на прах стават прекрасна
подправка към ястията и супите.
За предпазване от рак на черния дроб и лечение на
рак на гърлото се пие отвара от черничеви листа.
В императорските хроники от последната китайска
династия Цин се срещат много рецепти с листа от
черница.
Всеки ден след миене на лицето ки тай ски те
им ператори си миели очите с о твар а от 9 г
черн ичеви л и ста. А на всяко 17-то число от лунния
месец, т.е. два дена след пълнолуние към тази отвара
добавяли и 6 г цвят от хризантема.

122
 За сти м ули р ан е р а с т е ж а на к о са та китайските
императори си миели косата с отвара от листа от
черница и листа от канабис.
Императорският лекар Дзи Лу съставя следната
рец епта при проблеми с венците:
С ъст авки:
коренище от дринария (D rynaria fortunei) - 30 г
плодове от черница (M orus a lb a ) - 15 г
готварска а сол - 15 г
орехови ядки - 24 г
Н ачин н а пригот вяне: черницата, солта и орехите се
изпичат, смилат се на фин прах, който се натрива върху
венците.
Това е ефикасен метод за лечение на гингивит и
укрепване на зъбите.
Ето и една рецепта за приготвяне на лечебен
и м ператор ски ш ампоан:
С ъст авки:
листа от черница (M orus a lb a ) - 4 г
листа от хризантема (C hrysanm em um m orifolium ) - 4 г
корен от ангелика (A ngelica A rchangelica) - 6 г
листа от мента (M entha arvensis) - 4 г
листа от лоничера (Lon icera Ja p o n ic a ) —6 г
корен от нотоптеригиум (N otopterygium incisium ) - 3 г
плодове от витекс (Vitex Agnus castus) —3 г
семе от форзиция (Forsythia su sp en se) - 3 г
Н ачин н а пригот вяне: приготвя се билкова отвара (да
се вари около 10 минути в 1 л вода), с която се
масажират основите на косата и накрая цялата коса се
облива хубаво. Л еч ебн о дейст вие: заздравява косъма,
предпазва и лекува оплешивяване.

Ч ай о т ч е р н и ц а
1 с.л. дребно нарязани изсушени листа (или 1 с.л.
плодове) от черница се запарват с 200-250 мл вряща
вода.

123
20. Ж ЕН Ш ЕН

Н азван и е на ки тай ски : ж ъ н шьн КШ

Н азван и е на руски: женьшень

Н азван и е на ан гли й ски : ginseng

Н аучно н азван и е: Р ап ах ginseng

С ем ей ство: Аралиеви

У потребяван а част: корен

В к у с: сладък и леко горчив вкус

Е н ер ги я: топла (Ян)

М еридиани: бели дробове и черен дроб

С войства:
тонизира енергията
тонизира белите дробове
укрепва далака и стомаха
създава телесни течности
тонизира сърцето и успокоява духа
афродизиак

Л ек у в а: главоболие, кашлица, задух, астма, виене на

свят, ниско кръвно, отпадналост, преумора, слаба памет,
безсъние, раздразнителност, невроза, неврастения,
сърдечна недостатъчност, слаб пулс, анемия, диабет,
липса на апетит, изпадане на стомаха и ректума, диабет,
диария, обилно изпотяване, остеопороза
124
Д о з а : 1 -9 г

П роти вопоказани я: прекаденото използване може да

доведе до главоболие, безсъние, сърцебиене, покачване
на кръвното налягане. Ако това се случи, може да се
регулира с отвара от зелена соя13 или с ряпа.

Н ай-добро к ач ество: цялостен, дебел, дълъг, необелен

корен с тънка кора. Допълнителните малки
разклонения също трябва да са дълги.

Има ли някой, който да не знае за женшена?! Може

би това е първата китайска билка, за която сме чували
още като деца. Това е билка, емблематична за Китай.
Славата на женшена като супер тоник не е никак
случайна. Всеки, който е изпил дори само една глътка от
истински женшенов чай или ракия, знае колко силно се
повишава жизненият тонус след това.
Веднъж един мой приятел - китайски специалист по
чигун ми сподели как женшенът и другите билки
тоници, които са изложени в магазините и аптеките в
Китай, излъчват фина лечебна енергия. Достатъчно е
само да се доближиш до тях и ще усетиш силното им
въздействие. Хората, които не тренират енергията си,
рядко усещат това. Само тези, които са отворили
енергийните си канали в тялото и развиват сензориката
си, например чрез трениране на чигун или йога, усещат
енергията на билките.
И така, веднъж реших и аз да пробвам: отидох в
известната аптека „Тон Жън Тан” в Пекин. В нея са
изложени най-различни билки, които имат доказан
диворастящ произход с най-добро и виеше качество и се

1зелената соя {яю й д оу) се продава в китайските магазини.

125
доближих до щанда с корените от женшен. Там
женшеновите корени са внимателно поставени в кутии и
са заключени в стъклени витрини. Никой не може да ги
докосва, освен ако не си купите от тях. Цената им е
изключително висока: в зависимост от качеството и
възрастта на корена може да достигне десетки и стотици
хиляди долари. Небрежно сложих длан над един корен
от женшен. Разстоянието между ръката и самия корен
беше около 20-30 см... И чудо: започнах да усещам как
енергията от женшена струи и достига дланта ми и чрез
ръката навлиза в тялото
ми. Така пробвах и с други
корени и билки. Всичките
излъчваха силна лечебна
енергия. Интересно е как
енергията и въздействието
на отделните билки се
различава, така както се
различават техните хара­
ктеристики и свойствата.
Всъщност, не е нужно
да имаш отворена енер­
гийна система, за да
усетиш енергията на
билките. Те така и така ще
повлияят благотворно като
се вземат под хормата на
чай.
Спомням си веднъж
след дълги разходки из центъра на Пекин ме заболя
главата от умора. Влязох в една билкова аптека ей така
безцелно и десетина минути по-късно главоболието ми
изчезна напълно. Това едва ли щеше да се получи ако в
аптеката продаваха лекарства на химическа основа.
Само билките излъчват такава лечебна сила и
благотворно действие.

126
r

В миналото в Китай направили експеримент: двама

души изминали 35 километра, единият с парченце корен
от женшен в устата си. Познайте кой е пристигнал пръв
на финала?! Разбира се, че този с женшена!
Женшенът расте много бавно. Предпочита богата
плодородна почва и специален климат, каквито има в
горите на планината Чанбайшан в североизточен Китай.
Колкото по-плодородна е почвата, толкова по-дълъг
става корена. Ако почвата е бедна и твърда, женшенът е
с къс и груб корен.
Семената му никнат изключително бавно. Нужни са
една или две години, за да покълне. Листата на
исеншена са в розетка, събрани на върха на стъблото. Те
са от едно до пет на брой и имат дълги дръжки. Плодът
представлява яркочервена месеста част, а семената са
жълти на цвят.
Използва се цялата билка. Цветовете на женшена се
изсушават и се продават като чай. Достатъчно е да се
запари малко количество и чаят е готов. Притежава
приятен леко горчив вкус. Оказва ободряващо и
тонизиращо действие, стимулира имунната система,
предпазва и лекува ракови болести, укрепва паметта,
лекува алергия и болести на сърцето и белите дробове.
За разлика от корена, женшеновият цвят има много по-
евтина цена.
Основният корен на женшена досгига 60 см, като има
и многобройни странични корени. Изкопаването на
корена може да отнеме часове, защото е важно всички
странични корени да останат цели, без наранявания.
Само тогава женшенът има истинска стойност.

127
 Най-горната
част на корена се
нарича „конски
зъби”. По нея
може да се
разбере
възрастта на
женшена. Всяка
година през
лятото израства
ново звено на
.„конските зъби”.
Но се случва през
някоя година да
не израсне нова
част. Според
правилото ако
„конските зъби”
са повече от 30-40
на брой, значи
това е женшен на
повече от 100
години.
В по тънките
крайни
коренчета на
женшена има
издути кръгли
връзки, които се
наричат
„перлени точки”. По броят им също може да се познае
възрастта на женшена.
Женшенът най-често се състои от два корена —
единият е по-голям —това е основният корен, а другият е
по-малък и се нарича „зоната на духа”.

128
 Женшеновият корен се изважда през първата декада
на втори, четвърти и единайсти лунен месец, при
нарастваща луна. Корените му се изваждат с бамбуков
нож изключително внимателно, за да може да не се
наруши цялостта им. Това може да отнеме часове, но
резултатът е много важен. Ако някъде коренчетата са
отрязани по невнимание, това може доста да намали
стойността им при продажбата.
Корените не бива да се оставят на ветровито място.
За най-качествен се смята женшенът от китайската
провинция Дзилин. Разбира се, той е и най-скъп.
Женшенът може да бъде планински (диворастящ) и
култивиран. В миналото местата, където растял били
пазени в строга тайна. Стара поговорка гласи: „под
зем я та им а ж ен ш ен , а над него - л и л а в а ен ерги я”.
Ако е прясно-сушен, тогава женшенът съдържа и
известна доза Ин (охлаждаща) енергия. Наричат го „бял
ж енш ен” (бай ш ън Й # ). А в случай, че е приготвен на
пара, той придобива червеникав цвят и по-силна Ян
енергия, която има затоплящ тялото ефект. Това е
„червен ж ен ш ен ” (хун ш ън (Т # ). Корейският женшен
по принцип е по-червен и силен от китайския.
В Европа женшенът идва през 1697 г., когато
френската академия на науките започва да изследва
неговите качества.
Научното название на женшена — Р ап ах ginseng —
само говори за свойствата на билката: р а п а х идва от
гръцката дума п а н ак ос („панацея”). С други думи,
женшенът се смята за билка, която лекува всичко.
Китайците казват, че женшенът представлява ,духът
на хиляда билки и е цар на сто лекарства”. Използва се
при недостиг на енергия, отпадналост, задух,
повърхностно дишане, слаб пулс, студени крайници,
вдигане на висока температура, обилно изпотяване, при
голяма загуба на кръв. Създава телесни течности и
утолява жаждата.

129
 В Китай всички билки са класифицирани според
техните свойства. Едни билки тонизират енергията,
други тонизират кръвта или телесните тичности, трети
прочистват горещината и отровите, четвърти
предизвикват изпотяване и т.н.
Ж енш енът сп ад а към би лки те - тоници. Т е се
д а в а т сам о при съ сто ян и е на н ед ости г (на ен ерги я,
кръв, течн ости , Ин и Ян). Тонизирането е обратното
на прочистването. При прочистване идеята е патогените
да се премахнат директно, например чрез изпотяване,
стимулиране на уринирането и др. Докато
тонизиращите билки имат за цел да възстановят и
засилят нивото на жизнените сили, на чистата енергия в
тялото. Тониците се прилагат добре при хронични, а не
при остри заболявания. Обикновено курса на
профилактика и лечение с билки — тоници е
продължителен - минимум 10 дни. Често китайските
лекари предписват тоници, които да се взимат в
продължение на няколко месеца. Това е нещо нормално,
защото целта е бавно, но стабилно и балансиращо
въздействие върху организма. Въпреки, че след като
изпиете един чай или чаша женшенова ракия също ще
се почувствате пълни с енергия, при по-
продължителното и умерено тонизиране, ефектът е по-
добър. Разбира се, това не означава непременно, че
трябва всеки ден да се взима женшен, а се има предвид
тонизирането да е по малко, но редовно —например по 1-
2 пъти седмично, взависимост от сезона и
индивидуалното състояние на човека.
Ако сте прекалили с тонизиращия ефект на
женшена, най-добре ще ви помогне ряпата. Женшенът и
ряпата имат противоположни действия. Посоката на
действие на женшена е навътре и тонизира, докато
коренът от ряпа има диуретично действие и посоката е
навън.

130
 По принцип д ец ата не тр яб ва да взи м ат женш ен,
тъй като ефектът му е много силен. Ако се нуждаят от
стимулиране на енергията, по-добре е да им се даде
корен от клинавиче, защото той има по-балансирано
укрепващо действие.
Продажбата на женшен в света нараства през 80-те
години на миналия век, когато все повече хора по света
научават за чудните му свойства. Ако през 1988 г.
производството на женшен е било едва 342 кг годишно,
то през 1995 г. вече става 900 тона. В днешно време
производството е още по-голямо, търсенето - също.

21. АМ ЕРИ К АН СКИ Ж ЕН Ш ЕН

Н азван и е н а ки тай ски : си я н шън Н # #

Н азван и е н а руски: американский женьшень

Н азван и е н а ан гли й ски : American ginseng, sang

Н аучно н азван и е: Р ап ах qu inquefolium

С ем ей ство: Аралиеви

У п отребяван а част: корените

В к у с: сладък и леко горчив вкус

131
Е н ерги я: студена (Ин)

М еридиани: сърце, бъбреци, бели дробове

С вой ства:
тонизира енергията
укрепва имунната система
създава телесни течности
подхранва Ин енергията
укрепва белите дробове
прочиства патогенната горещина
антивирусно и антибактериално действие

Лекува: грип, преумора, обща слабост, стрес, шок,

астма, виене на свят, загуба на глас, раздразнителност,
жажда, диабет, анемия, слаба памет, слаба
концентрация

Д о за : 3-9 г

П роти вопоказан и я: при случаи на патогенна влага и

студ в стомаха.

Н ай-добро к ач еств о : твърд, лек и ароматен корен.

К омбинации с други би лки: обикновено

американският женшен се приготвя самостоятелно, а не
с други билки.

Американският женшен расте в определени горски

местности и планини в Щатите и Канада.
Американските индианци го използват за лечение на
различни заболявания и за общо укрепване на
организма.

132
 Това е по-слаба билка от китайския женшен, но има
своите ценни качества и достойнства. Интересното при
него е, че енергията му е охлаждаща, а не затопляща
като истинския женшен. Това позволява по-често да се
употребява, защото не претопля организма и има по-
балансирано действие.
В Китай американският женшен е признат за важ н а
би лка - адаптоген. Научните изследвания показват, че
коренът помага за по-бързо адаптиране към светлина и
тъмнина, смяна във времето и температурите, нова
работа и нови места. Работоспособността се повишава и
човек по-добре се справя на изпити, конкурси и
различни стресови ситуации.
На тази таблица може да сравните характера на
китайския и американския женшен:

билка ки тай ски ж ен ам ер и кан ски

шен ж енш ен
вкус сладък и леко горчив и леко
горчив сладък
енергия затопляща (Ян) охлаждаща (Ин)
меридиани далак, бели бъбреци, бели
дробове дробове
и сърце и сърце

Американският женшен най-често се взима под

формата на тънки сушени резенчета. Всеки ден се смуче
и сдъвква по едно резенче или се добавя към чая (зелен
чай, билков чай).
22. РЯ П А

Н азван и е на к и тай ски : л а й фу д зъ з&Ш Р (семена);

луо бо W V (корен)

Н азван и е н а руски: редька

Н азван и е н а ан гли й ски : radish

Научно н азван и е: R ap h an u s sativus

С ем ей ство: Кръстоцветни

У потребяем а част: семена и корен

В к у с: остър и сладък

Е н ер ги я: неутрална

М еридиани: бели дробове, далак и стомах

С войства:
стимулира храносмилането
благоприятства потока на енергията
премахва патогенната влага
прочиства отровите
спира кашлица и отхранва
отпушва блокажите
диуретично действие
антираково действие
стимулира апетита
създава телесни течности
повишава имунитета

134
Л е к у в а : главоболие, мигрена, болно гърло, загуба на
гласа, кашлица с храчки, високо кръвно, сърдечно­
съдови болести, лошо храносмилане, подут корем,
диабет, запек, липса на апетит, затлъстяване, аменорея,
тумори

Д о за : 4 - 9 г (семена)

П роти воп оказан и я: да не се взимат семена от ряпа по

време на бременност. Да не се използва от хора със слаб
далак, продължителна диария и силен недостиг на
енергия. Не се препоръчват големи количества ряпа в
случай на камъни в жлъчката.

Ряпата е уникална билка и храна.

Всичките й части са лечебни. Китайска
поговорка гласи: "К огато ряп ата се
появи на п азар а, ап текар и те оти ват
да и гр аят на карти". И наистина
може да бъде така, стига редовно да се
взима ряпа.
Ряпата действа чудесно за
регулиране на енергията в тялото.
Отпушва застоя на енергия, кръв и
храна, премахва патогенната влага и
слуз, стопява тумори и твърди
образувания. Според китайската
медицина причините за рака може да са
много и най-различни, но всичките
водят до застой на енергия и кръв във
организма. За да се премахне този
застой е необходимо да се ползват
билки, които имат силата да го отпушат,
трансформират и прочистят. Преставете
си го като бързите и мощни потоци на
пролетните реки, които отнасят всичко

135
затлачено по пътя си. Именно това прави ряпата -
отпушва и прочиства организма от патогени.
Ряпата е ефикасно средство при каш ли ц а с храчки,
загу ба на г л а с а , м и грен а, главо б о ли е, лош о
хр ан о см и лан е, д и абет, тумори и кисти. Според
последни научни данни п ом ага и за о тк азван е от
цигари.
Известна китайска поговорка гласи, че „през десети
лунен м е с е ц 14 ряп ата е м ал ъ к ж ен ш ен ”. С това се
подчертава важното значение на ряпата през есенно-
зимния сезон, когато се увеличават случаите на грип,
настинки и белодробните болести.
Възпаленията в гърлото и бронхите изсушават
телесните течности. Човек започва да изпитва ж аж д а,
сухо та в у стата, су хо та и д р азн ен е в гърлото. При
грип, насти н ка, лари н ги т, ф арингит, каш ли ц а и
инфекции на горните д и хателн и пътищ а се
наблюдава именно такава патогенна сухота и горещина.
Точно тогава ряпата идва на помощ и овлажнява
сухотата. Нейното действие е леко и ефирно, веднага се
усеща благотворният й ефект. Изпийте чаша отвара от
семената на ряпа или прясноизстискан сок от ряпа.
Организмът ви само ще е благодарен, че сте успяли да
разберете от какво има нужда гой в този момент.
В Китай обичат да казват: "Вечер яж р япа, а
сутрин - дж индж иф ил и няма да им а нуж да
л е к ар я т д а ти п р едп и сва рецепти". Сутринта и на
обяд е силна Ян енергията и тогава се нуждаем от
повече Ян тип храни и билки, които активизират
кръвообращението и потока на енергията. Затова
джинджифилът е подходящ сутрин и преди обед. А
следобяд и вечерно време, когато е силна Ин енергията е

14десети лунен месец обикновено се пада около края на октомври и

през ноември месец.
136
най-подходящото време за взимане на ряпа под формата
на прясна салата, отвара от листата, или семената.
Всички сортове ряпа са лечебни - кръглата бяла
ряпа, продълговатата бяла ряпа (дайкон), черната ряпа,
розовата ряпа. Ряпата е най-добре да се яде прясна,
защото при готвене се намалява съдържанието й на
витамин С. Особено лечебен е пресният сок от ряпа.
В Япония дългата ряпа дайкон е един от най-
обичаните зеленчуци и се приготвя на салати, супи,
задушени ястия и туршии.
В Индия наричат продълговатата ряпа „мооли” и я
ползват като салата и сок през горещите летни месеци.
Овкусяват я с малко лимонов сок и черен пипер. По този
начин ряпата отпушва енергийните меридиани и порите
на кожата, изкарва натрупаната горещина навън от
тялото, овлажнява тялото с телесни течности и
предпазва от възпаления и слънчев удар.
Л и ста та на ряп ата съдържат повече витамин С
отколкото корена. Приготвят се на прясна салата,
задушени с тофу, гъби или зеленчуци. Също така
листата на ряпата може да се изсушат и стрият на прах,
който после се добавя като подправка към ястията.
Важно е да се отбележи, че ряпата не бива да се
яде заед н о с портокали и м ан дарин и, защ ото това
м ож е д а д о вед е до о бр азуван ето на гуша.
Според някои специалисти ряпата не трябва да се
комбинира заедно с корен от женшен, защото двете
билки имат напълно противоположен ефект: женшенът
е тоник и действието му е с посока навътре в организма,
докато ряпата е с действие надолу и навън и прочиства
организма. Други специалисти твърдят обаче, че семето
и коренът от ряпа оказва регулиращ ефект върху
действието на женшена. Женшенът има свойството да
коагулира и ако се взима прекомерно, може да
предизвика застой на енергия в тялото, лошо
храносмилане и липса на апетит. Отварата от семената

137
на ряпа ще стимулират отпушат застоя и ще стимулират
храносмилането. Затова при предозиране с женшен и
други билки тоници, ряпата ще оправи положението.
О твар а от с ем ен ата от ряп а се пие з а
сти м ули р ан е обм ян ата н а в ещ еств ата и при лечение
на затл ъ стя ван е.
Когато се събират пресни семена от ряпа, първо се
измиват с вода, след което се сушат на слънце и се
съхраняват в хартиена опаковка. Преди ползване може
да се стрият на прах.
В известната книга „Свещ ени рецепти за
ун и вер сал ен е ф е к т 15 ” (Тай пин ш ън хуей ф ан) е
записана интересна рецепта за лечение на зъбобол: „27
семенца от ряпа се обелват и стриват на прах. Смесват се
с малко вода; при зъбобол в лявата част на устата се
слага малко количество от течността в дясната ноздра;
при зъбобол в дясната част на устата се слага малко
количество в лявата ноздра.”
В тайната история на дворцовия живот по време на
династия Цин (манджурската династия в Китай) са
записани две любопитни случки с използването на
семена от ряпа.
Веднъж император Гуан Сю се разболял. Оплаквал
се от подуване и болки в корема и силно отделяне на
храчки. Наредил на императорските лекари да му
направят тонизиращи чайове. Те изпълнили заповедта
му и всеки ден му поднасяли тоници. Но, не щеш ли,
вместо да се подобрява, състоянието на императора се
влошавало с всеки изминат ден. И ето, че един лекар,
който бил с по-нисък ранг в императорския двор, към 15

15 Книгата „Свещени рецепти та универсален ефект" („Тай пин шън

хуей фан") от X век е главният рецептурник на династия Сун, написан
под ръководството на император Гао Дзун от екип лекари и
специалисти ог Академия Ханлин. Съдържа близо 17 000 билкови
рецепти.

138
отварата от тоници добавил 1 чаена лъжица семе от
ряпа. Щом императорът изпил отварата, моментално
почувствал облекчение. На следващия ден, след като за
втори път изпил от същата отвара, император Гуан Сю
бил още по-добре, а на третия ден вече бил напълно
излекуван.
Интересно е, че този император много обичал да пие
тоници, но въпреки това живял само 38 години.
Според друга случка, императрица Цъ Си много
обичала да гледа китайска опера. С удоволствие
вкусвала от лакомствата на трапезата, още повече, че
върху тях бил изрисуван йероглифа за дългол^ие, към
което тя така силно копнеела. Но неусетно прекалила с
лакомствата и се разболяла. От ден на ден състоянието й
ставало все по-зле. Императорските лекари й
приготвяли отвара от женшен всеки ден. В началото
женшенът
наистина
помогнал, но
след няколко
дни Цъ Си
започнала да
усеща поду­
ване на гла­
вата и тежест
в гърдите.
Станала мно­
го раздраз­
нителна и се
карала на
всички в
двореца. След
като гневът й
стихвал, от
носа й поти­
чала кръв. Императрица Цъ Си

139
 И така всеки ден... Императорските лекари пробвали
какво ли не, но подобрение не настъпвало и те вече не
знаели какво да правят. Затова обявили сред народа, че
който успее да излекува императрицата, ще получи
голяма награда. След три дена се появил един никому
неизвестен лекар, който предписал на императрица Цъ
Си специални хапчета с красивото название „М алки
то п ч ета-елекси р н а учениците на Б у д а”. Тези
хапчета всъщност били приготвени много просто: три
супени лъжици семе от ряпа, стрити на прах и смесени с
малко брашно. Дозата била по 1 хапче да се взима с
малко топла вода три пъти на ден. И чудо! Когато
императрица Цъ Си изпила първото хапче, веднага и
спрял кръвоизлива от носа. Когато изпила и второто
хапче и тежестта в гърдите й изчезнала. А с приема на
третото хапче й се възобновил апетита. На следващия
ден вече нямало и помен от болестта.
Императрица Цъ Си толкова се зарадвала, че в знак
на благодарност подарила на народния лечител голям
камък от рубин. Оттогава тръгнал китайския израз:
„три л ъж и ц и сем е от ряпа стр у в ат колкото рубин”.

От ва ра о т сем ен а та на ряп а
1 ч.л. семена от ряпа се варят в 400 мл вода в
продължение на 10 минути. Пие се по 1 чаена чаша
дневно след ядене.

Супа о т ряп а
Една средно голяма ряпа се настьргва на едро и се
слага в тенджера с 1.5 л кипяща вода. Вари се 5 минути,
като се добавят и малко праз лук, олио, сол и други
подправки на вкус (например, копър, магданоз и
джинджифил).

140
r

За душ ен и м о рко ви и ряп а

Равни количества моркови и ряпа се нарязват на
ленти и се задушават в тиган с малко олио и вода.
Прибавят се соли други подправки на вкус. Накрая се
слага и 1 супена лъжица нишесте за сгъстяване на соса.

Супа т о п ч ет а с р я п а и з е л е
С ъст авки:
корен от бяла ряпа - 250 г
зеле (китайско зеле) - 100 г I
малко лук, магданоз, сол, олио и пшеничено брашно
Н ачин н а пригот вяне: ряпата и зелето се нарязват на
ситно и се изстискват от водата. В купичка ги смесваме с
и малко сол. Оформяме малки топченца и ги
запържваме в олио за 1-2 минути. След това ги слагаме
в тенджера с вряща вода да поврат 2 минути с вука и
магданоза.
Л ечебн и свойст ва: прочиства горещината и отровите,
улеснява потока на чи, премахва застоя на енергия,
кръв и течности, стимулира Ин енергията в тялото.

141
23. Ш ИПКА

Д руги н азван и я: дива роза, кучешки пол, див гюл

Н азван и е на ки тай ски : дзш н ин д зъ („златни

черешки’')

Н азван и е на руски: шиповник собачий

Н азван и е на ан гли й ски : dog rose, rosa canina

Научно н азван и е: Rosa

canina, R osa laevigata, R osa
dav id ii

С ем ей ство: Розоцветни

У потребявана част:
плодовете

В кус: кисел и леко сладък и

стипчив

Е н ерги я: неутрална и леко

затопляща (Ян)

М еридиани: бъбреци, далак,

бели дробове, дебело черво,
пикочен мехур

С войства:
затягащо действие
регулира обмяната на веществата
подобрява храносмилането
кръвоспиращо действие
142
 заничащо действие
диуретично действие
укрепва кръвоносните съдове

Л е к у в а: умора (физическа, умствена, пролетна),

кървящи венци, хранене на кръв, кашлица, коклюш,
хепатит, авитаминоза, анемия, атеросклероза,
невралгия, нощно изпотяване, инфекции, диабет,
диария, чревни болести, дизентерия, камъни в
бъбреците и жлъчката, дископатия, цистит, нощно
напикаване, нефрит, обилна менструация, маточен
кръвоизлив, сперматорея, импотентност, левкорея, отоци
по тялото.

Д о за : 1.5 - 9 г

Научното название на шипката е R osa Canina, което

означава „кучешка роза”. В България също има сходно
наименование - кучешки пол.
В Китай се използва предимно шипката от вида R osa
laev ig ata M ichx., при която плодовете са с малки
косъмчета, но по характер и свойства е същата като R osa
C anina.
Цялото растение е лечебно — корените, семената,
плодовете, листата и цветовете, но най-много се
използват плодовете.
Плодовете се берат през септември и октомври,
когато станат тъмночервени и твърди. Най-добре е да се
сушат при темрепатура 80 градуса в продължение на
един час. По този начин най-добре се запазват
витамините.
Шипката е хем превъзходен плод, хем лекарство.
Богата е на витамин С, 18 вида минерали, между които
много цинк. Известен факт е, че няколко плодчета от
шипка съдържат дневните нужди от витамин С.

143
 Според китайската медицина плодовете на шипката
тонизират вътрешните органи, подхранват енергията и
кръвта, създават телесни течности, спират обилното
изпотяване, спират кашлицата, лекуват шок и уплаха,
благоприятстват костното вещество и половите течности,
укрепват костите и ставите, спират неволното
семеизтичане и кръвоизливите.
Н ай-важ н ото нещ о, което тр яб ва д а зн аем за
ш ипката е, че им а затягащ о д ей ств и е и не
п о зв о л я ва на ен ер ги ята, кр ъ вта и тел есн и те
течн ости д а и зти ч ат и се и зх аб я ват навън. Затова:
има ли обилно или спонтанно изпотяване,
шипката ще го спре;
- има ли нощно напикаване или често уриниране,
шипката ще го спре;
има ли диария, шипката ще я спре и ще регулира
стомашно-чревния тракт;
има ли пролапс на вътрешните органи, шипката
ще ги възстанови;
има ли кръвоизлив от носа, храчене на кръв или
маточен кръвоизлив - шипката ще го спре;
има ли сперматорея и полюция, шипката ще ги
спре;
- има ли обилна менструация, шипката ще я
регулира;
има ли бяло течение (левкорея), шипката ще го
прочисти и спре.
Ч аят от ш ипка д е й ств а много добре на м алки те
дец а и л ек у ва нощно н ап и каван е. П ричината за
нощ ното н ап и каван е у д ец ата се съ сто и в слаба
енергия в бъбрец ите и си лн а уп л аха. Ето защо
децата не бива да се плашат по никакъв начин —нито с
Баба Меца, нито с Кумчо Вълчо, нито с Торбалан или с
който и каквото и да е. Силната уплаха отслабва
бъбреците и детската психика. Според принципите на
китайската медицина емоцията, която най-силно влияе

144
на бъбреците е именно уплахата и силния шок.
Бъбреците са тясно свързани с функциите на пикочния
мехур и ако бъбреците са разстроени поради уплаха и
стрес, това лесно може да предизвика смущения в
уринирането.
Плодовете на шипката у к р еп ват кр ъ вта и
ен ерги ята. В миналото в Китай от шипката са
приготвяли специални ш ипкови топченца за
у к р еп ван е на кр ъ вта. Сушените плодове се стривали
на прах и се овалвали в малко мед, за да се получат
топченца големи колкото грахово зърно. Така по 8-10
топченца се приемали с топла вода.

Ч ай о т ш ип ка
1 с.л. сушени плодове от шипка се заливат с 250 мл
вряща вода. След 30 минути се прецежда и се пие като
чай.

145
24. К Л И Н А ВИ Ч Е

Д руги н азван и я н а б ъ л гар ск и : клинавиче, сграбиче,

орлови нокти

Н азван и е на ки тай ски : хуан чи („жълт корен”) Щ Й:

Н азван и е н а руски: астрагал

Н азван и е на ан гли й ски : milk-vetch, astragalus,

locoweed, goat’s thorn

Н аучно н азван и е: A stragalus M em branaceus

С ем ей ство: Бобови

У потребяем а част: корен

В кус: сладък

Е н ерги я: леко топла (Ян)

М еридиани: бели дробове и далак

С вой ства:
тонизира и укрепва организма
- засилва защитната енергия вей чи и регулира
имунната система
- укрепва далака и белите дробове
регулира изпотяването и стабилизира
повърхността на тялото
тонизира енергията и кръвта
- премахва отоци и стимулира уринирането
стимулира създаването на нови тъкани

146
I

регулира ендокринната система и действието на

хормоните
увеличава лактацията при кърмачки
афродизиак

Л ек у в а: хронична умора, чести настинки и грип поради

слаб имунитет, хепатит, колит, спонтанно и обилно
изпотяване, диабет, сърдечно-съдови болести, задух,
астма, анорексия, липса на апетит, диария, отоци по
тялото, автоимунни заболявания, алергия, уртикария,
висока температура след раждане (при родилки),
парализа и схващания на крайниците, наркомания,
изпадане на матката, стомаха и ректума, хемороиди,
фистули, гангрена, нефрит, стерилитет, фригидност,
тумори, СПИН

Д о за : 9 - 30 г

П роти вопоказан и я: понеже увеличава Ян енергията,

да не се използва прекадено при синдром на излишък
на Ян енергия и високо кръвно.

Ху Шъ е известен китайски
писател, живял в началото на
20-ти век. По негово време в
Китай започва модернизация
на обществото и начело
излизат идеите за научно
развитие, отхвърляне на
старото и възхваляване на
западните ценности и
постижения в медицината и
обществото.
Ху Шъ многократно говорел
против традиционната китай­

147
ска медицина, защото я смятал за ненаучна и мистична.
На 28-годишна възраст той се разболява тежко от
нефрит и диабет. Лекарите по западна медицина му
казали, че е тежко болен и няма надежда за излекуване.
Състоянието му от ден на ден се влошавало. Стигнало се
до там, че вече бил болен на легло, целият с отоци по
тялото и силни болки. В това безнадеждно състояние,
той решава да посети китайски лекар в Шанхай.
Лекарят му предписал проста рецепта: всеки ден да пие
о твар а от корен от клин ави че. Не след дълго Ху Шъ
се излекувал напълно. Ето как той променил своето
мнение за китайската медицина и разбрал, че тя
съдържа ценни методи и многовековна опитност, които в
действителност са полезни и ефективни.
Клинавичето е една от най-хубавите китайски билки!
Много хора я сравняват с женшена. И двете билки са
класифицирани като тоник за енергията. Клинавичето е
значително по-евтино от женшена, а притежава сходно
тонизиращо действие. В Китай го препоръчват при
недостиг на Ян енергия в белите дробове и бъбреците.
Разбира се между свойствата на женшена и клинавичето
съществуват и някои разлики. Ако женшенът намалява
уринирането, понеже действието му е насочено навътре
в организма, то клинавичето прави точно обратното -
стимулира уринирането. Затова в случай, че искате да
тонизирате енергията си, но страдате от задържане на
отоци в тялото, по-добре е да вземете клинавиче вместо
женшен. Освен това женшен обикновено не се предписва
на деца и млади хора, защото е прекадено силен тоник,
докато не съществува проблем да се даде корен от
клинавиче на децата. Някои майки в Китай дори дават
но малко отвара от клинавиче на 1-2 годишни деца,
особено ако е комбинирана с плодове от хинап.
Великият китайски лечител и чигунист Сун Съмяо
пише: „Всеки, който е над 40 г. трябва да започне да
приема тоници и да се опитва да избягва лаксативи.

148
 които само ще отслабят
силите на тялото. Всеки,
който е над 50 г. трябва да
взима тоници целогодишно.
Такива са тайните на
култивиране на живота и
наслаждавано на дълго­
летието”.
Клинавичето повишава
издръжливостта на
организма при силно
физическо натоварване и
затова в Китай дават чай и
извлек от клинавиче на
спортистите.
C vh Съмяо
Китайски научни
изследвания показват, че приемът на клинавиче
п р ед п азва от насти н ка и грип и н ам ал ява дните на
бол ед уван е от настинка.
Коренът от клинавиче сти м ули р а вси чки ф ази на
им унн ата си стем а и помага за образуването на
интерферон в организма.
Според учените коренът има свойството да увеличава
стволовите клетки в костния мозък и лимфната тъкан, а
след това да стимулира превръщането им в активни
имунни клетки. Ето защо клинавичето се използва
широко при лечение на различни заболявания.
Американски учени от Медицинския център на
Тексаския университет в Хюстън са извършили
клиничен опит с раково болни пациенти и са доказали,
че извлек от клинавиче помага на имунните клетки
напълно да се възстановят.
Коренът от клинавиче е много ефикасен при лечение
на до б р о качествен и о бразуван и я. Болните от рак,
които се подлагат на химиотерапия могат да избегнат

149
 недостига на бели кръвни
телца ако взимат отвара от
клинавиче.
В Китай отвара от
клинавиче често се пие след
операции и за възстановяване
след болести.
Това е ва ж н а би лка за
м лад и те м ай ки и
кър м ачки те. Много майки в
първите няколко седмици след раждането на моменти
изпитват необясним студ и треска. Причината е, че при
раждането, независимо дали е естествено или
оперативно, винаги се изхабява доста енергия и кръв,
което лесно води до образуване на вътрешен студ в
тялото. Клинавичето регулира телесната температура,
регулира хормоните, прочиства патогенния студ и
възстановява Ян енергията в организма. Коренът от
клинавиче представлява една от основните билки в
процеса на „печене на м ай ката” 16. Основно се пие на
отвара или се взимат флакони с екстракт от билката.
В България се среща сладколистното клинавиче
A stragalus glycyphilus и се използват най-вече
стръковете на билката, докато в китайската медицина
предимно се употребяват корените, които са богати на
полизахариди и флавоноиди. Най-добро качество са
дългите и дебели корени със сладък вкус, които хем са
твърди, хем - влакнести. Може да ги намерите в
китайските магазини.
В Китай клинавичето често се съчетава с корен от
китайска пищялка и корен от салвия, защото стимулира
лечебни свойства на тези билки.

16 повече за „печене на майката” вижте в главата за билката

китайска пищялка.
150
 Друга добра комбинация е корен от клинавиче с
плодове от мерджан за стимулиране на имунитета и
лечение на недостиг на енергия и кръв, диабет,
бъбречни болести и импотентност.
В Китай са много популярни билкови чорби в глинен
съд. Слагат се предимно пилешко месо, риба, морски
продукти или други меса, но може да се приготвят и
вегетариански варианти. В тези чорби най-често се
използват следните билки: корен от клинавиче, плодове
от мерджан, плодове от хинап, кора от мандарина, корен
от китайска ангелика, гъба фулин, гъба рейши.
У дома често
приготвям вегета­
рианска билкова
супа с бульон от 1
корен от клинавиче,
няколко плода
мерджан, 2-3 листа
от глухарче, 1-2
резанчета
джинджифил, 1
круша или ябълка,
1-2 бр. сушени
сливи, 3-4 бр.
сушени гъби шийтаке (ароматни гъби), 1 с. л. сусамено
семе и 10-15 бр. кедрови ядки. Оставям да ври на бавен
огън за около 20 минути. Добавям и различни зеленчуци
и подправки. От зеленчуците често използвам домати.
Може да се слагат и спагети, за да се получи накрая
вкусна и ароматна супа със спагети. Резултатът е
чудесен микс от тонизиращи, регулиращи и
прочистващи билки, добър баланс между Ин и Ян с
отличен вкус и аромат. Можете и вие да пробвате!

151
О тва ра о т к о рен на к ли н а ви ч е
Н ачин н а пригот вяне: 1 корен от клинавиче се вари в 1
л вода в продължение на 20 минути на умерен огън. Пие
се по една чаена чаша на ден.

Отва ра о т кли н а ви че и ж ен ш ен
Н ачин н а пригот вяне: 1 коренче от жен шен (не по-
голямо от 1 супена лъжица) и 1 корен от клинавиче се
варят в 700-800 мл вода в продължение на 20 минути на
умерен огън. Пие се по 1 чаена чаша на ден. Останалата
част се съхранява в хладилник. Пие се през ден до
свършване на количеството.
Л ечебни свойства', лекува умора, обща слабост,
спонтанно изпотяване, недостиг на енергия.

Отва ра о т кли н а ви че и м ердж ан

Н ачин на пригот вяне: 1 корен от клинавиче и 15
плодчета от мерджан се варят в 1 л вода в продължение
на 20 минути на умерен огън. Пие се по 1 чаена чаша на
ден. Останалата част се съхранява в хладилник. Пие се
през ден до свършване на количеството.

Отва ра о т к ли н а ви че и хинап
С ъст авки:
корен от клинавиче - 9-30 г
плодове от хинап - 7-8 броя
Н ачин н а пригот вяне: клинавичето и хинапът се
накисват за 30 минути в тенджера с 1 л хладка вода,
след което се варят на среден огън за 10 минути. Пие се
по 1-2 чаени чаши на ден.
Л ечебн и свой ст ва: това е отлична рецепта за
тонизиране и балансиране на енергията и кръвта.
Клинавичето тонизира енергията, а хинапът тонизира
кръвта.

152
25. ХИНАП

Д руги н азван и я: жожоба, китайски фурми, джинджив,

зизифус, ююба, джуджуба, гръдна ябълка, барбарошка

Н азван и е на ки тай ски : д а д зао

Н азван и е на руски: зизифус, ююба, китайский финик

Н азван и е н а ан гли й ски : jujube, red date, Chinese date

Н аучно н азван и е: Ziziphus ju ju b a

С ем ей ство: Зърнастецови

У п отребяван а ч аст: плодовете

В к у с: сладък

Е н ерги я: неутрална или леко топла (Ян)

М еридиани: черен дроб, жлъчка, стомах, далак, сърце

С войства:
укрепва организма и подхранва кръвта
укрепва далака
регулира движението на енергията
регулира централната нервна система
понижава холестерола
контролира растежа на раковите клетки
успокоява духа
води до дълголетие

Л е к у в а : анемия, виене на свят, задух, астма, суха

кашлица, липса на апетит, анорексия, безсъние,
153
раздразнителност, избухливост, невроза, депресия, слаба
концентрация, апатия, сърцебиене, нощно или
спонтанно изпотяване, смущения по време на
менопауза, кожни болести, алергия, високо кръвно,
хепатит, цироза, отпадналост, пурпура, остеопороза.

Д о за: 6 — 15 г

П роти вопоказан и я: при наличие на застой на храна,

храчки, чревни паразити и силна диария. В редки
случаи прекомерното им използване може да доведе до
образуване на вътрешна горещина и зъбобол.

В ранна пролет, когато пресните зеленчуците са по-

малко и организмът ни изпитва липса на витамини, е
особено полезно да взимаме плодове от хинап.
Съдържанието на витамин В в хинапа е 17 пъти повече
от портокала, 50 пъти повече от ябълката, 60 пъти
повече от бананите и 80 пъти повече от крушите.
Истински природен склад на витамини! Затова не
случайно китайска
поговорка гласи, че „ако
всеки ден изяж даш
три плода от хи нап,
цял ж и вот ще имаш
вид на м л ад ”.
Наричат хинапа
„хлебно дърво” и „житно
дърво”, защото
разнообразието на
хранителни съставки
прави хинапа чудесна
храна. В години на
слаба реколта и гладни времена в Китай управниците са
раздавали плодове от хинап на населението вместо
храна. Този факт е описан в доста китайски книги,

154
включително и в известните „Исторически записки” на
Съ Мачиен, в „Книга на песните” и в трактатите на
древните философи Мън Д зъ (Менций) и Хан Фейдзъ.
Едно от другите названия на хинапа в Китай е „бай и
дзин" 0 ш1 Й , което се превежда като „червен плод със сто
ползи”.
Хинапът е един от специалните продукти на Китай.
Заедно със сливата, кайсията, прасковата и кестените е
бил смятан за един от „петте ценни плода” в древен
Китай. Още преди 2500 г. Китай е изнасял хинап в
други страни.
Някои хора бъркат плодовете на хинапа с фурмите.
Въпреки приликата им, те представляват различни
растения. Обикновените фурми (Phoenix dactylifera L.) са
от семейство Палмови, докато хинапът е от семейство
Зърнастецови. Плодовете имат формата на маслина и са
покрити с дебела кожица, която в началото е
светлозелена на цвят, а после придобива светлокафяв
цвят. Готови са за ядене още когато са твърди и със
светлозелен цвят. Тогава вкусът им наподобява този на
ябълката и се използват за лечение на диария. Когато
станат меки и с кафеникав цвят, са много сладки и
напомнят на фурмите и се използват за лечение на
запек. Хинапът се яде както суров, така и сушен.
Съществуват червени, черни, медени, кисели, диви и
други сортове хинап - общо над 300 сорта. Добро
качество хинап е този, който има дебело и пълно месо, с
малка костилка и сладък вкус.
Най-много хинап се произвежда в провинция Шандун
в Китай. А един от най-предпочитаните сортове е
„златна коприна” (дзин сь дзао). Разработени са и зимни
сортове. В китайските магазини ще видите най-
различни продукти от хинап: сушени плодове, сладки,
петмез, сокове.
Често в магазините се срещат пакетчета от сушен
хинап, обработен с „а дзяо”, което всъщност

155
представлява желатин от задника на магаре. Тази
субстанция се използва в китайската медицина като
тоник за кръвта. Смята се, че хинап и а дзя о заедно са
мощно средство за укрепване на кръвта.
В костилките се съдържат всички форми на витамин
Е и естери на ненаситните мастни киселини.
Американските индианци затоплят костилките на
хинапа и ги счукват на прах, от който приготвят крем за
лечение на рани и ухапвания от животни.
Бременните индианки редовно ядат плодове от
хинап з а ул есн яван е н а р аж дан ето . По същия начин
и в Китай жените знаят, че по вр ем е на бр ем ен н остта
и сл ед нея е много полезн о д а се яде хи нап за
у к р еп ван е на кръвта.
Хинапът принадлежи към билките тоници за
кръвта. Те се използват при симптоми на недостиг на
кръв (анемия): бледо лице и устни, виене на свят, слабо
зрение, летаргия, слаба памет, сърцебиене, суха кожа,
нередовна менструация. Според китайската медицина
най-силно засегнати от недостиг на кръв са сърцето и
черния дроб, защото те са свързани с направляването и
съхраняването на кръвта.
Китайските лекари определят хинапа като ви сш а
би лка, която носи сам о п о л за и ням а странични
дей стви я.
Знаменитият фитотерапевт Ли Шъджън от династия
Мин подчертава, че хинапът засилва кръвта и о к а зв а
спец и алн о лечеб н о д ей стви е върху д а л а к а и
п ан кр еаса.
В класическата билкова енциклопедия „Каталог на
известните лекари” (Мин и бие лу) е записано, че
„хинапът тонизира стомаха и далака, улеснява потока
на енергията и укрепва волята и силите”. В
енциклопедията „Билките на великата династия Мин”
(,Д а м ин бън цао") се отбелязва, че хинапът „смазва
сърцето и белите дрбове, спира кашлицата, тонизира

156
петте основни органа, лекува недостиг, отпушва застоя
на енергия в стомаха и червата”.
Важно свойство на хинапа е силното антитоксично
действие. Още от древността в множество книги се
подчертава ролята на хи напа д а трансф ормира
отрови те на разли чн и те билки. Затова при
използване на отровни билки в Китай има традиция те
да се пълнят в плодовете на хинапа и така да се варят
на пара.
Хинапът не се съчетава с чесън, защото се смята, че
тази комбинация дразни вътрешните органи. А ако се
яде заедно с риба, тогава предизвиква болки в корема и
кръста.
Хинапът е важна билка при алергия. Е дна от
осн овн и те причини за ал ер ги я та е н едости гът на
енерги я в бел и те др обове, д а л а к а и бъбреците. Ако
енергията на белите дробове е недостатъчна, тогава
защитните сили на организма са по-слаби и външните
патогени лесно нахлуват през порите на кожата. Според
принципите на китайската медицина белите дробове са
тясно свързани със състоянието на кожата и със
защитната енергия на организма. Далакът пък отговаря
за транспортиране и разсейване на течностите и слузта в
организма. В случай, че енергията на далака е слаба,
тогава лесно се стига до застой на вода и патогенна
влага в тялото. Образува се патогенна слуз, която трудно
се изчиства и става предпоставка за възникването на
алергии. Затова в Китай твърдят, че хранителните
алергии се причиняват именно от застоя на слуз в
тялото. На помощ при алергиите идват плодовете на
хинапа, които укрепват далака и стомаха, регулират
имунната система и по този начин премахват
предпоставките за развиване на алергии.
Хинапът д е й ств а блаотворн о върху п си хи ката и
прави човек по-спокоен и балансиран .

157
 През династия Сун китайският лекар Сю Шувей
излекувал странната болест на една жена, която
постоянно плачела и била изпаднала в депресия и
печал. Той й казал всеки ден да взима отвара от хинап и
тя след една седмица се оправила напълно.
Според китайски лекари хинапът значително помага
при лечението на пурпура. Твърди се, че лечебните
резултати се постигат до 3~7 дена.
Клиничните изследвания показват, че плодовете на
хинапа въздействат благоприятно върху черния дроб и
лекуват х еп ати т и ц ироза.
Честото ползване на хинап предпазва и лекува
о стео п о р о за и ан ем и я. Плодовете му са богати на
калций, желязо и витамин С и имат свойството да
тонизират кръвта. Затова те са особено полезн и по
вр ем е на п убертет и при н ап р ед н ала въ зр аст,
когато настъпват известни промени с обмяната на
веществата в организма.
Преди изпити и кон курси е най-добре да се
в зе м а т н яколко п лода от хинап. Така учениците и
студентите ще постигнат по-добра концентрация на
мисълта и вниманието. Има много деца, които по
природа са умни и любознателни, но поради неправилно
хранене и недостиг на хранителни вещества, не успяват
добре да се представят в училище. Стават апатични и
разсеяни, не схващат добре учебния материал.
Плодовете от хинап сти м у ли р ат м о зъ ч н ата дей н ост,
р егули рат обм ян ата на ве щ е ств ата и пови ш ават
кон цен трац ията. При пр о дъл ж и телн а ум ствен а
дей н о ст и работа с компю три то ва е и д еалн ата
храна.
Според американски и японски учени хинапът
действа добре и на болните от СПИН. Клиничните
изследвания показват сравнително добри резултати при
прием на хинап и пациентите изпитват повече сили и
енергия.

158
■

Х и н ап ът е една от важ н и те билки и храни,

които д ао си те взи м ат по вр ем е или сл ед
при клю чване на енерги йното гладуван е (би гу).
Енергийното гладуване е традиционен метод за
прочистване на организма, който трениращите чигун
медитация извършват в определени периоди на
култивирането. Главното при него е, че след постигане
на дадено ниво в развитието посредством чигун
медитация, трениращият се отказва от зърнени храни за
определен период - няколко дни, седмици или месеци -
и се храни само с плодове, зеленчуци, сокове и билки.
Колкото по-напреднал е трениращият, толкова по-малко
храна използва по време на енергийното гладуване и
даже може да се стигне до поемане единствено на вода.
По традиция най-добър момент за започване на
енергийното гладуване е след трети лунен ден на трети
лунен месец. Това ще рече три дни след новолуние през
април месец. След приключване на енергийното
гладуване се пристъпва към постепенно захранване на
тялот. Най-подходящи за захранване са оризова каша,
пчелен мед, плодове от хинап, кестени, плодове от
мерджан и отвара от корен от момкова сълза. За
предпочитане е плодовете от хинап много бавно да се
изсмукват, сдъвкват и изяждат. Те са особено полезни и
при случаи на ан ор екси я.
К оренът на хи наповото дър во стим улира
р асте ж а на косата. Манджурските императори в
Китай са ресали косите си с гребен, потопен в отвара от
хинапов корен. Според императорските лекари най-
добре е да се ползват корени, които са дълги около 1
метър и са расли в източна посока. Разказват, че
императрица Цъ Си често е прилагала този метод и
имала здрава и гъста коса.

159
От ва р а о тх и н а п и д ж и н д ж и ф и л
Н ачин на пригот вяне: 6 плодчета хинап и 1 резанче
пресен корен от джинджифил се варят в 600 мл вода на
слаб огън в продължение на 3 минути. Пие се отварата.
Л ечебн и свойст ва: за регулиране на енергията и
стимулиране абсорбирането на другите билки. Тонизира
кръвта, укрепва организма, активизира храносмилането
и стимулира апетита.

Супа о т хи н а п , м о р к о в и и м е рд ж а н
С ъст авки:
моркови - 1-2 бр.
плодове от хинап - 30 г
мерджан —15 г
Н ачин н а пригот вяне: всичките продукти се варят
заедно на супа за около 10 минути. Добавят се
подправки на вкус.
Л ечебн и свойст ва: това е лесна рецепта за лечение на
анемия, недостиг на Ин, слаба памет, невроза и
безсъние.

160
ХИНАП С РОЗИ
Н ачин на пригот вяне: 15-20 плода от хинап се
изчистват от костилките и се пълнят с розов цвят. Варят
се на водна пара докато омекнат. Взимат се 3 пъти на
ден по 5 броя.
Л ечебн и свойст ва: регулират потока на енергията,
подхранват кръвта, благоприятстват храносмането,
лекуват язва на стомаха и дванадесетопръстника.

Т и к вен а супа с хи нап за ро д и л к и

Н ачин н а пригот вяне: 500 г тиква и 30 плода от хинап
се варят на бавен огън в продължение на 45 минути.
Л ечебн и свой ст ва: това е традиционна китайска
рецепта за възстановяване на организма и тонизиране
на кръвта след раждане. Предпазва от запек и
следродилна депресия.

Супа о т ц ел и н а и хи нап
С ъст авки: плодове от хинап —10 бр
джинджифил - 5 г
листа от целина - 50 г
сол и олио на вкус
Н ачин на пригот вяне: всички съставки се варят на супа
за около 10 минути. Л ечебн и свойст ва: прочиства
стомаха, регулира обмяната на веществата, стимулира
храносмилането, създава телесни течности, укрепва
стомаха, далака и панкреаса.

Ч ай п ри б е з с ъ н и е
Н ачин н а пригот вяне: приготвя се отвара от бялата част
на 7 стръка зелен или праз лук и 15-20 броя плодове от
хинап. Варят се в 1 л вода. Първо хинапа се вари на
среден огън, а след 15 минути се добавя лукът и се вари
още 10 минути. Пие се по 1 до 2 чаени чаши дневно.
Л ечебн и свойст ва: освен при безсъние, тази рецепта се
използва още и при невроза, слаба памет и слаба

161
концентрация. Написана е от известния китайски лекар
Сун Съмяо преди повече от 10 века в книгата
„Рецепти, струващ и хи ляда ж ълти ци”.

Л я тн а н ап и тка о т хи н а п и зе л е н а соя
С ъст авки: зелена соя (боб „мунг”) - 300 г
плодове от хинап - 100 г
кафява захар - по желание
Н ачин на пригот вяне: зелената соя и хинапът се варят
на умерен огън в 1.5 л вода в продължение на 15
минути. По желание се добавя кафява захар и се
разбърква. Напитката може да се пие топла, а може и
студена. Л ечебн и свой ст ва: прочиства токсините от
организма, създава телесни течности, охлажда тялото,
лекува сърцебиене, безсъние, липса на апетит, диабет.
Постига се добър козметичен ефект: подобрява тена на
лицето и разкрасява кожата. Идеална напитка по време
на летните горещини!

В Китай има обичай в по време на

сватба в стаята иа младоженците да се
слага чиния е плодове от хинап. На
китайски език „А зао А зъ ” (плодове от
хинап) звучи шие като пожелание за
„бързо и пано да има син”.
162
26. КИТАЙСКА А Н ГЕЛ И К А

Д руги н азван и я на б ъ л гар ск и : китайска пищялка,

женски женшен, дан гуей

Н азван и е на ки тай ски : дан гуей

Н азван и е на руски : дягиль китайский, дягиль

женский, китайская ангелика, дудник

Н азван и е на ан гли й ски : dong quai, Chinese angelica,

female ginseng

Н аучно н азван и е: A ngelica sinensis

С ем ей ство: Сенникоцветни

У потребяем а ч аст: корен

Е н ер ги я: топла (Ян)

В к у с: сладък и горчив

М еридиани: сърце, черен дроб и

далак

С вой ства:
тонизира кръвта
укрепва черния дроб, далака и сърцето
регулира менструацията
премахва отоци и стимулира уринирането
успокоява болката
смазва червата
стимулира растежа на косата
163
 антибиотично действие
успокоява духа

Л ек у в а: главоболие, неясно зрение, анемия, преумора,

сърцебиене, депресия, избухливост, невроза, сърдечни
болести, високо кръвно, шум в ушите, отоци, лошо
храносмилане, запек (особено поради анемия),
менструални проблеми (аменорея, дисменорея и др.),
смущения по време на менопауза, гинекологични
болести, суха кожа, старчески петна по кожата,
хемороиди, оплешивяване, невралгия, артрит, външни
травми, лумбаго, тумори

Д о за : 5 —15 г

В н и м ан и е: противопоказана при диария, висока

температура, тахикардия, кръвоизливи, застой на
патогенна влага и излишък на Ян. Д а не се и зп о л зва
по вр ем е на бр ем ен ност, понеже стимулира матката и
може да предизвика контракции.

В семейството на ангеликата има около 60 растения.

Обикновената ангелика (A ngelica officin alis) се среща
навсякъде из Европа. Плодовете и корените й ухаят със
специфичен наситен аромат, напомнящ на хвойна и
мускус.
В някои страни я продават пряспа в магазините за
диетични храни. В Норвегия от корените правят хляб, а
във Финландия ги добавят към рибните супи. В
Исландия ядат стъблата и корените сурови с масло, в
Южна Франция използват стъблата за ароматизиране
на конфитюри и добавят корените към виното.
Според легендите един френски монах в съня си
видял архангел Рафаел, който му посочил ангеликата
като лек при чума. Оттук идва и названието „ангелика”,
т.е. ангелският лек.

164
 Китайската ангелика идва от Китай и е също много
популярна. Китайското й название - „дан гуей" означава
„време за връщане". В миналото един китайски принц
бил скрит на тайно място, докато на трона неправомерно
властвал негов роднина, който искал да го убие. Когато
настанал бунт сред народа, близките му изпратили
кутия с корен от китайска пищялка. Това било
символичен знак - „дан гуей” (врем е е з а връщ ане) -
дошъл бил моментьт, в който принцът да се появи в
столицата и да си възвърне властта.
Наричат китайска ангелика „ж енският ж енш ен”.
Смята се, че е особено полезна за жените. Известният
лекар от 16-ти век Ли Шъджън пише:

„Китайската ангелика е една от

основните билки за регулиране на
кръвта при жените. В значението на
названието се крие копнежа на жената
към отсъстващия съпруг и желанието й
той по-бързо да се върне у дома. Това е
причината билката да се нарича дан
гуей - „време за връщане”.

Казано друго яче, китайската ангелика активизира

кръвообращението и регулира хормоналния баланс при
жените и по този начин увеличава либидото и половите
функции. Коренът съдържа фитоестрогени, които са
сходни по състав на женските хормони.
Китайската ангелика л е к у ва различни ж ен ски
бол ести и диском ф орти: оскъдна менструации,
нередовна менструация, смущения по време на
менопауза. Но не се използва при обилна менструация и
маточни кръвоизливи.
З аб р ан ен а е по вр ем е н а брем ен ност, защото
може да предизвика контракции и преждевременно

165
раждане. След раждане, обаче, билката се използва
широко в Китай за тонизиране на енергията и кръвта.
В Китай и страните от Югоизточна Азия се отделя
изключително внимание на родилките. Понеже при
раждането се изхабяват много енергия и кръв, първите
м есец и сл ед р аж дан ето с а см ятан и за особено
важ н и за ж ен ата. Тя се нуждае от вътрешно затопляне
и възстановяване на енергията, тонизиране на кръвта и
прочистване на патогените. Ако това не се направи, след
време здравето й може да се влоши. Процедурата за
затопляне на енергията и изчистване на патогените се
нарича „печене н а м ай к ата”. Използват се най-
различни практики: билкови отвари, затоплящи храни,
моксотерапия, сауна, топъл масаж, копреси, инхалации,
топла вана и душ. Всичко това помага за регулиране на
хормоните, възстановяване на силите, предпазване от
инфекции и стимулиране на лактацията. Китайската
ангелика е една от най-често използваните билки при
„печенето на майката”. Други подходящи билки са
листата от пелин, коренът от клинавиче, плодовете от
хинап.
От корена се прави отвара и се пие като топъл чай.
Когато пиете чай от ангелика, първоначално ще усетите
сладък вкус, който преминава в горчив и следва чувство
на приятно затопляне в тялото и прилив на енергия.
Китайската ангелика е често използвана билка в
Китай. Не случайно в китайската медицина съществува
израза „От д е с ет рецепти, д е ве т съ д ъ р ж ат ки тай ска
ан гел и ка”.
Най-вече се използва коренът. Различните му части
притежават различни лечебни свойства:
- гл а ва та н а ки тай ска ан гели ка - спира
кръвоизлива и лекува главоболие
оп аш ката на к и тай ск а ан гели ка -
активизира кръвообращението и лекува болки в
костите и схващания и парализа на крайниците

166
 - тяло то на ки тай ска ан гели ка подхранва
кръвта и укрепва организма
ц елият корен - регулира
кръвообращението
Това се дължи на факта, че различните части на
корена усвояват по различно количество и различни
видове микроелементи и хранителни съставки от
почвата. Например, в опашката на корена от китайска
ангелика са концентрирани най-много етерични масла.
Затова в билковите аптеки в Китай може да видите
отделно да продават само глава от китайска ангелика,
само опашкатаили пък целият корен.
В китайската кухня стриват корена на ангеликата на
прах и с него овкусяват пилешки супи и ястия. В южната
китайска провинция Гуандун варят пилешко месо в
големи глинени съдове и добавят различни билки-
тоници: корен от китайска ангелика, корен от
клинавиче, плодове от мерджан и хинап и др.
Китайската ангелика съдържа витамин В 12, който е
важен за вегетарианците. Обикновено се смята, че този
витамин се среща само в животинските храни, но това не
е така. Освен в китайската ангелика, витамин В 12 се
съдържа и в люцерната и още няколко други растения.
Китайска ангелика л ек у ва кож ата. Особено помага
при стар ч еск и петна и акн е. Ето защо е много полезно
ако в козметичните продукти се добави китайска
ангелика.
В Китай винаги се е смятало, че светлата кожа на
лицето е красива и привлекателна. За да избегнат
потъмняване на тена на лицето, девойките всячески са
избягвали слънчевите лъчи и при силно слънце са се
движели с чадъри. Дамите от аристокрацията са си
плискали лицето с отвара от китайска ангелика, за да го
направят по-светло. В днешни дни в Китай продават
много козметични продукти, съдържащи корен от
китайска ангелика.

167
 Китайска ангелика
сти м у ли р а р а сте ж а на косата.
Това е ва ж н а би лка при
о п леш и вяван е. За лечение на
оплешивяване и за подхранване
на косата е добре често да се
прави масаж на главата с отвара
от билката. 50 г китайска
ангелика се варят на два пъти в
общо 1 л вода в продължение на
20 минути. Потапяме пръсти в
охладената отвара и си правим
масаж на главата все едно, че я
измиваме.
Американски учени от НАСА
са разработили тоник от китайска ангелика за
американските астронавти. Така те могат да поддържат
по-добро кръвообращение когато са на мисия в Космоса.
Всички части на китайската ангелика са ефикасно
средство против уроки, магии и енергийни атаки от зли
сили. Ако усещате негативни енергии и натрапчиви
мисли, изпийте 1 чаша отвара от билката и напръскайте
малко отвара около себе си.

168
27. О ВЧ А РС К А ТО РБИ Ч К А

Д руги н азван и я н а б ъ л гар ск и : попова лъжичка

Н азван и е на ки тай ски : дзи цай

Н азван и е н а руски: пастушья сумка

Н азван и е н а ан гли й ски : Shepherd’s Purse

Н аучно н азван и е: C ap sella bursa-pastoris

С ем ей ство: Кръстоцветни

В к у с: сладък

Е н ер ги я: хладна (Ин)

М еридиани: черен дроб, сърце и далак

С войства:
регулира обмяната на веществата
охлажда кръвта и спира кръвоизливите
подобрява зрението
прочиства отровите, влагата и горещината
укрепва далака и стомаха
премахва отоци и регулира водния баланс в
тялото
стимулира уринирането
антивирусно и антираково действие

Л е к у в а: грип, вирусни епидемии, очни болести,

главоболие, кръвоизлив от носа, болки в подребрието,
хепатит, стеатоза на черния дроб, отоци, болести на
169
щитовидната жлеза, анемия, диабет, високо кръвно,
атеросклероза, разширени вени, повръщане, колит,
гастрит, диария, дизентерия, язва на стомаха и
дванадесетопръстника, стомашен кръвоизлив, нефрит,
цистит, камъни в бъбреците, маточен кръвоизлив,
хематурия, обилна менструация, хемороиди, тумори,
рани, външни травми

Д о за : 15 - 30 г сушена билка (30-60 г прясна билка)

П роти вопоказани я: да не се използва по време на

бременност, защото може да предизвика контракции.
Противопоказана при склонност към тромбообразуване.

В Китай съществува народна поговорка: "На третия

ден от третия лунен месец17 овчарската торбичка става
чуден еликсир". Тази билка е една от първите тревички,
които се появяват в края на зимата - истински
предвестник на пролетта! Древните китайци са
наричали вкуса на овчарската торбичка "благодат на
природата" и са сътворили за нея множество поеми, оди
и народни поговорки. В "Книга на песните" се споменава
за "сладък вкус като на овчарска торбичка”. Великият
китайски естет и поет Су Дунпо пише, че нищо не може
да се сравнява с нейния прекрасен и изтънчен аромат".
Друг китайски поет, Лу йоу, посвещава цяло
стихотворение за нея.

В китайската фитотерапия цветчетата се използват

за тонизиране на вътрешните органи, а семената - при
простуда, стомашно разстройство и очни заболявания. И
все пак, китайските билкари най-много наблягат върху

17 трети ден на трети лунен месец сс пада 3 дни след новолуние през
месец април.
170
листата. Верат ги в началото на пролетта, когато са все
още свежи и крехки. В по-късна пролет и през лятото
израстват други, по-малки и жилави листа, които се
берат много по-трудно. Листата се сушат на сянка. За
предпочитане е да се използват пресни листа.

Овчарската торбичка дава добър лечебен ефект при

вирусни епидем и и, грип и д етски зар азн и болести.
Може да се каже, че о вч ар ск ата торбичка е една
от би лки те, кои то с а подходящ и за дец ата.
Известният китайски лекар Джу Данси в книгата
„Здравословните методи на Данси” (Дан си син фа)
отбелязва, че при д ец ата „черния дроб много често
им а синдром на и зли ш ък”. Това се проявява
предимно под формата на емоционално разстройство,
гняв, избухване, тръшкане, а също и лесно вдигане на
температура. Според китайската медицина черният дроб
е свързан със спазмите и конвулсиите и това обяснява
защо при висока температура децата са склонни към
гърчове. От друга страна, функциите на стомаха, далака
и панкреаса в детския организъм са все още
недостатъчно развити и затова децата лесно имат
колики, лошо храносмилане и екзема. Овчарската
торбичка влияе най-директно върху меридианите на
черния дроб и далака, като ги балансира по много лек и
фин начин.
Отвара от листата лекува и укрепва черния дроб,
жлъчката и очите, болести на стомашно-чревния тракт,
отоци, туберкулоза, маточен кръвоизлив. Подобрява
храносмилането, укрепва стомаха и далака, понижава
кръвното.
Благодарение на инската си енергия овчарската
торбичка охлажда кръвта и помага при обилна
менструация и кръвоизливи. Противопоказана е по
време на бременност, защото може да предизвика
контракции. Но след раждане е много подходяща,

171
защото стимулира възстановяването и свиването на
матката и общото регулиране на организма.
Това е чудесна билка з а регули ран е обм ян ата на
вещ ествата! Подходяща е по време на пубертет и
менопауза.
В Китай прилагат листа от овчарска торбичка при
остър нефрит при децата и хроничен нефрит при
възрастните. При камъни в бъбреците и хроничен
нефрит се пие отвара от 30-60 г листа от овчарска
торбичка. При туберкулоза и болести на лимфната
система вече се използват по-големи дози - до 90 г листа
от билката на отвара.

В Китай листата на овчарската торбичка се

култивират и продават в магазините като зеленчук.
Китайската кухня е богата на ястия с пресни листа от
овчарска торбичка. От нея приготвят супа, наречена
"Чорба за сто години", намеквайки за способността й да
удължава живота и да подмладява. В провинция Анхуей
я правят на вегетариански кюфтета, а в Шанхайската
кухня са известни ястията от овчарска торбичка с фазан,
с пилешко и с бамбук.
Може да се готви по
същия начин като
спанака. Вкусна е с
гъби, на оризови супи
и овесени каши, в
баници и пелмени,
със спагети, домати,
омлети и какви ли не
други ястия.

172
Ето някои предложения за вашата трапеза:
гъби задушени с овчарска торбичка
задушени скариди с овчарска торбичка
картофи задушени с овчарска торбичка
баница с пълнеж от овчарска торбичка
пелмени с пълнеж от овчарска торбичка
макарони с овчарска торбичка
омлет с овчарска торбичка
супа от тофу и овчарска торбичка

В Китай са изключително популярни пелм ени те с

о вч ар ск а торбичка. Там ги продават замразени във
всички супермаркети. Въобще листата на овчарската
торбичка са много подходящ и з а пълн еж на
п елм ени , баници, пролетн и рулца и пирож ки.
Равни количества листа от овчарска торбичка се
нарязват на ситно и се смесват с други съставки по
желание (месо, скариди, риба, тофу, гъби или др),
добавят се подправки на вкус (сол, черен пипер, праз
лук, сусамено олио, соев сос) и се слагат като пълнеж.
Получава се много приятен вкус и аромат.

173
К р е м ъ т н а Су Д у н п о
Тази рецепта е доста популярна в Китай. Твърди се,
че е измислена от именития поет Су Дунпо (1037 — 1101)
и често е споменавана в медицинските трактати.
П родукт и: листа от овчарска торбичка - 500 г
ориз —2 чаени чаши
джинджифил — 1-2 резенчета
Н ачин на пригот вяне: овчарската торбичка се измива
хубаво и се нарязва на дребно. Сварява се ориза в 1.5 л
вода и се оставя да къкри на бавен огън докато се получи
оризова каша (около 40 мин). Добавят се овчарската
торбичка и джинджифила, разбърква се и се оставя да
ври още 5 минути. Не се добавят сол, олио и никакви
подправки, за да се запази естествения лечебен и лек
аромат на ястието.
Л еч еб н о дейст вие: укрепва черния дроб, стомаха и
далака, стимулира храносмилането, лекува грип,
настинка, вирусни заболявания и очни болести.

На п и тк а о т о вч а р с к а т о р б и ч к а и хи нап
пресни листа от овчарска торбичка - 200-400 г
плодове от хинап - 50 - 100 г
Продуктите се варят заедно на супа в продължение на 5-
10 минути.

О ри зо ва каш а с л и ста о т о вч а рска то рби ч к а

1-2 шепи пресни листа (или 2 супени лъжици сухи
листа) от овчарска торбичка, 60 г бял ориз. Оризът се
вари на каша и когато е почти готов, се прибавят
нарязаните листа от овчарска торбичка и се вари още 5
минути. Свойст ва: прочиства горещината и премахва
отровите, прогонва патогенната влага, благоприятства
черния дроб, жлъчката, стомаха, далака, пикочния
мехур, бъбреците, простатата и половите органи,
прояснява зрението.

174
28. РО ЗА

Н азван и е н а ки тай ски : м ей гуей хуа

Н азван и е н а руски: роза

Н азван и е н а ан гли й ски : rose

Н аучно н азван и е: R osa rugosa

С ем ей ство: Розоцветни

У потребяем а част: цветовете

В к у с: сладък и леко горчив вкус

Е н ерги я: леко топла (Ян)

М еридиани: черен дроб, далак и стомах

С войства:
премахва застоя на енергия и кръв
събужда далака и регулира храносмилането
отпушва енергийните меридиани
активизира енергията и кръвообращението
противовъзпалително и антимикробно действие
успокоява болката
благоприятства черния дроб и жлъчката

Л е к у в а : главоболие, мастит, хепатит, слаб апетит,

холецистит, подут корем, отоци, оригване, гастрит, язва
на стомаха, колит, дископатия, нередовна менструация,
обилна менструация, аменорея, левкорея, безсъние,
обилно изпотяване, горещи вълни, аритмия,
175
раздразнителност, депресия, труднозарастващи и
гнойни рани, външни травми, преумора

Д о за : 3 - 10 г

П роти вопоказани я: да не се използва по време на

бременност и при диария.

медицинския трактат „Истинско значение на билките”

(„Вън цао д ж ън и") от 1750 г. пише, че „ароматът на
розата е най-силен от всички цветя. Прочиства
патогенната енергия, регулира движението на
енергията по много фин начин, улеснява черния дроб и
събужда функциите на стомаха, активизира потока на
енергията и кръвта, отпушва всичко, разсейва застоя и
прогонва депресията. Ползата от розата е несравнима”.
Розата е особено полезна при болести на засто й на
ен ерги я в черния дроб, д а л а к а , ж л ъ ч к ата и белите
дроб ове. Т о н и зи р а сър ц ето и черн ия дроб.
Добре е след хранене да се пие чаша чай от рози за
стимулиране на храносмилането. Това е отлично
средство при оригване и хълцане. Чаят от рози има

176
много приятен, мек и ободряващ ефект. Гони
деп р еси и , н ев р о за и стрес и облагородява
хар актер а.
Императрица Цъси и другите жени на императора в
Китай всяка вечер преди лягане са слагали върху
лицето си дебел слой руж, приготвен от червени рози. От
100-200 кг рози са се избирали най-червените и
качествени рози. Счуквали ги на кашичка, която после
сушели на сянка за известно време. Твърди се, че
редовното ползване на чай и руж от рози е причината
императрица Цъси на 60 години да изглежда толкова
младолика и с прекрасна и нежна кожа.
Ако розово масло или екстракт от роза се намаже
върху гребен и с него често се разресва косата, тя ще
стане много здрава. Това е добро средство при пърхот и
по беляван е на косата.
Китайска поговорка гласи: „цветето е хубаво когато
е п о лу-р азтворен о”. Ето защо в Китай розите се тачат,
когато са с напъпил цвят, а в България събират и сушат
розите когато вече са разцъфнали. Дали цветът е само
напъпил или вече е разцъфнал —има известна разлика,
защото в напъпилия цвят са концентрирани повече
лечебни съставки.
В индийската традиционна медицина розата се
използва при главоболие, припадъци и конюнктивит.
Смята се, че лекува всички проблеми, причинени от
вътрешна горещина. Охлажда тялото и предпазва от
слънчев удар, заздравява венците. През лятото в Индия
температурите достигат 40-45 градуса, но индийците
отлично знаят как да се справят с големите горещини:
редовно се хранят с различни видове леща, която има
студена енергия и прочиства отровите и горещината.
Наред с това, често взимат сладко от розов цвят.
Повечето индийци знаят как сами да си го приготвят, а и
в магазините в Индия се предлагат различни марки
розово сладко, наричано „гулканд” (gulkand). Приготвя

177
 се като в стъклен буркан се
слагат един върху друг
редове от розов цвят и
захар. Бурканът се излага
на слънце за 6 часа всеки
ден и така в продължение
на 2-3 седмици. Пред ден
съдържанието се
разбърква с дървена
пръчка. След един месец е
готово. Използва се за
лечение на киселини в
стомаха, оригване,
хемороиди, парене в дланите, петите, очите и стомаха.
Взима се по 1 с.л. сутрин преди закуска или вечер преди
сън. Може да се намаже върху хляб или да се разбърка с
1 чаша прясно мляко.
В китайската народна медицина също се използва
сладко от рози, подобно на „гулканд” в Индия, но
китайците държат да се слага кафява захар, вместо бяла.
Тази „тайна рецепта" от сладко от рози с кафява захар се
прилага за тонизиране на кръвта и подхранване на
енергията, при запек, анемия и за разкрасяване.
В кулинарната цвят от рози добре се съчетават с
хинап, бели гъби „сребърни ушички” и пчелен мед. В
Китай приготвят ястия от розов цвят с месо, както и роза
с тофу.

Ч ай о т ро зи
9 г цвят от рози се запарва в чаша вода за 10 минути.
След като се изпие 2/3 от чая, може да се долее още
гореща вода. Сред китайките е доста модерно да се пие
чай от рози. Смята се, че ароматът на розата повлиява
благоприятно върху чувствата и прави жената по-нежна
и хармонична. Чай от рози е особено подходящ при

178
силен стрес, депресия, избухливост, гастрит, лошо
храносмилане и нередовна менструация.

Ч ай от рози и киви
С ъст авки:
плод от киви - 60 г
напъпил розов цвят - 3 бр
кафява захар или небет шекер - Ю г
Н ачин н а пригот вяне: кивито се обелва и нарязва на
тънки кръгове. Заедно с розите се слага в съд с 300 мл
вода. След като кипне се оставя да ври на слаб огън за
около 5 минути. Л еч ебн о дейст вие: има козметичен
ефект — опъва кожата, разкрасява и освежава.
Активизира кръвообращението и премахва застоя на
енергия и кръв. Може да се пие при запек, кашлица и
жажда.

Чай от рози и круши

С ъст авки :
круши —2 бр
напъпил розов цвят —3 бр
Н ачин н а пригот вяне: крушите се обелват и нарязват на
малки парчета. Заедно с розите се слагат в съд с 300 мл
вода. След като кипне се оставя да ври на слаб огън за
около 5 минути.77ечебко дейст вие: смазва и
благоприятства белите дробове, спира кашлицата,
регулира черния дроб, стимулира функциите на далака
и панкреаса.

Ч ай о т ро зи и фулин
5 г розов цвят и 15 г гъба фулин се варят в 600 мл
вода в продължение на 5 минути на среден огън. Пие се
по 1 чаена чаша два пъти дневно.
Л ечебн о дейст вие: за прочистване на организма от
слуз, патогенна влага и отрови; разгражда мазнините и
лекува затлъстяване, лошо храносмилане и левкорея.

179
29. Г Ъ Б А РЕ Й Ш И

Д руги н азван и я: линджъ, духовна гъба, ганодерма

Н азван и е на ки тай ски : лин джъ

Н азван и е на руски: трутовик лакированнмй,

ганодерма лакированная

Н азван и е на ан гли й ски : lingzhi, reishi, ganoderma

Научно н азван и е: G an oderm a Lucidum

С ем ей ство: Ганодермови

В к у с: сладък и горчив

Е н ер ги я: неутрална

М еридиани: сърце, бели дробове, черев дроб и бъбреци

С вой ства:
тонизира и укрепва организма
регулира имунната система
укрепва сърцето и стомаха
благоприятства черния дроб
регулира кръвното
спира кашлица и астма
прочиства отровите
стимулира обмяната на веществата
антираково действие
предпазва от радиация
успокоява духа и нервите

180
Л е к у в а: преумора, кашлица, астма, задух, глухота,
виене на свят, сърцебиене, сърдечно-съдови и
чернодробни заболявания, цироза, лошо храносмилане,
атеросклероза, мозъчен кръвоизлив, хемиплегия,
мастит, инфекции, акне, алергии, херпес зостер,
хемороиди, маточната спондилоза, маточен кръвоизлив,
левкопения, нервни болести, безсъние, тумори

Д о за : 6-12 г

Гъбата рейши е популярна билка от Изтока, която

расте и в горите и планините в Европа. Смятана е за
ценен тоник за енергията и важно средство за
предпазване и лечение на тумори.
Това е една от билките, които излъчват силна
лечебна енергия. Достатъчно е да се доближите до нея и
ще я усетите. Разбира се, от съществено значение е
гъбата да е диворастяща. Защото ако е култивирана,
енергията й е много по-слаба.
Преди няколко години по време на посещение в
Китай с група приятели от Академия Ханлин, в старата
аптека „Ху чин юй тан” в гр. Ханджоу видяхме огромна
диворастяща гъба рейши оставена на показ в аптеката.
Щом приближихме ръцете си до гъбата, всички веднага
усетихме фината й лечебна сила.

181
 Фармацевтът и чип ннст Валя Шишкова
усеща енергията, излъчвана от гъбата рейши.

Спомням си преди години, когато за първи път купих

гъба рейши, още не знаех как точно се приготвя и с
какъв вкус е. Сварих я на супа с китайско зеле, което не
беше най-удачно като комбинация. Въпреки, че супата
стана доста горчива и безвкусна, все пак беше важно да
се опита. По-късно разбрах, че рейши обикновено не се
приготвя на ястие с други храни, а най-често се използва
самостоятелно. Само най-опитни готвачи я използват в
нулиранията. В Пекин има един специален ресторант, в
който повечето от ястията са приготвени именно с гъба
рейши.
Рейши е японското название на гъбата, което идва от
китайското „лин джъ” (.духовна гъба”). Другото й

182
китайско название е „сан сю”, което се превежда като
„трите красоти”.
В света има 113 вида рейши, като само в Китай се
срещат 86 разновидности.
Расте в продължение на 3-5 месеца по пънове на
дървета, особено върху борове, дъбове и кестени. В
тропическите гори расте и по какаови дървета и бамбук.
З а разлика от другите видове гъби, рейши има
дървоподобна и вкаменена форма.
През 2003 г. на китайския остров Хайнан е открита
рейши висока колкото 3-годишно дете и тежаща близо 40
кг. Според специалистите възрастта й е няколко десетки
години.
В днешно време в Китай има над сто научни
института, които изследват лечебните свойства на
рейши.
Рей ш и регенери ра кл етки те и пр едп азва от
мутации. С м ятан а е з а едно от най-добрите
билкови с р е д ств а за п роф и лакти ка и лечен и е на
ракови заб о л яван и я.
Прави тялото по-леко. Една от причините за това е,
че има свойството да п о н и ж ава хо л естер о л а и
прочи ства токсин ите. Регулира имунната система и
лекува инфекции.
П раш ецът, който п окр и ва рейш и е най-лечебната
част на гъбата. Всъщност той представлява
отделителните клетки на гъбата. Това са нейните спори,
най-изчистената есенция. Можем да сравним тяхното
значение с оризовите зрънца и оризовия стрък: зрънцата
са спорите, а оризовият стрък —това е гъбата. Кое има
по-голямо значение? Разбира се, че зрънцата, т.е.
спорите на ганодермата. Спорите са живи клетки. Под
микроскоп може да се види съвършената им структура.
Те притежават мощно регенериращо действие и се
използват за лечение на рак. Ето защо трябва да правим
разлика между прашец от спорите и прашец от самата

183
гъба, стрита на прах. Това е особено важно когато
купуваме лечебни продукти от рейши. Въпреки, че
цялата билка е полезна и може да се използва, най-
голям лечебен ефект оказват именно спорите на гъбата.
В Китай ги продават в малки пакетчета, които се пият с
малко вода.
В класическата книга „Енциклопедия за билките на
Шън Нун” (Ш ън нун бън цао дзин) са описани 6 вида
рейши: червени, зелени, бели, жълти, черни и лилави.
Съвременната наука е доказала, че единствено може да
се приемат червените и лилава гъби рейши. На следната
таблица се виждат техните характеристики:

червен а рейш и л и л ав а рейши

горчив вкус сладък вкус
образува много образува малко
прашец прашец
по-малко полезни повече полезни
съставки съставки
по-евтина по-скъпа

В Китай рейши се ползва като ценен подарък,

особено за възрастни хора. Служи като пожелание за
дълголетие и здраве. Затова китайският президент Ху
Дзинтао подарява на майката на тайвански полити­
чески лидер (председателят на партията Гоминдан)
скъпо-струваща гъба рейши. Гъбата рейши е символ на
доброто предзнамено-вание. Ако някъде се появи, значи
там ще се случи нещо изключително благоприятно. През
династия Хан в градината на император У Ди се
появила гъба рейши и той написал ода в нейна чест,
обявил амнистия на затворниците и нагостил всички
жители на столицата с вино. Рейши е още и символ на
дълголетието. Често я изобразяват заедно с бор и жерави
върху картини. Ако някой ви подари такава картина,
значи ви пожелава дълголетие.
184
30. Е Д Н О ГО Д И Ш Е Н П ЕЛ И Н

Н азван и е н а ки тай ски : чин хао

Н азван и е на руски: полъгаь

Н азван и е на ан гли й ски : artemisia

Н аучно н азван и е: Artemisia scoparia, Artemisia

capillaris

С ем ей ство: Сложноцветни

У п отребяван а ч аст: стръкове

В к у с: горчив и осгьр

Е н ерги я: студена (Ин)

М еридиани: черен дроб, жлъчка и бъбреци

С войства:
прочиства горещината и влагата
сваля и регулира телесната температура
укрепва имунната система
антибактериално действие
противомикробно действие
антивирусно действие
антипаразитно и противоглистно действие
антираково действие

Л е к у в а: фебрилни болести, дизентерия, малария,

висока температура, хепатит, холецистит, мастит,
артрит, ревматизъм, невралгия, изкълчвания, слабо
185
зрение, безсъние, отоци по тялото (особено при отоци на
лицето), левкорея, бактериални и гъбични инфекции,
паразити, глисти, краста, сърбежи, затлъстяване, тумори

Д о за : 1.5 - 9 г

П р оти вопоказани я: диария поради патогенен студ.

Забранен по време на бременност и кърмене.

Двата най-често използвани вида пелин са

обикновения пелин (Artem isia absin thiu m ) и
едногодишния пелин (A rtem isia annua).
В китайската фитотерапия едногодиш ният пелин
заема особено важно място. Л е к у в а н ед ости г на
тел есн и течн ости и Ин енерги я поради натрупване
на вътрешна горещина в тялото и регули ра тел есн ата
тем п ер атур а. Енергията на пелина е много студена и
прониква надълбоко в
организма, като влияе
дори на костите. Л е к у в а
скр и та вътреш н а
патоген на горещ ина и
инф екции, о хл аж д а
кръвта. Помага при
фебрилни състояния,
когато се наблюдава честа
смяна на втрисане и
висока температура, а
също и при усещане за
горещина нощем и
чувство на студ сутрин
рано.
Съдържа веществото
артем и зи ни н, което
дава много добър лечебен ефект при малария. В Китай

186
над 2000 пациента с малария са били излекувани
именно чрез пиенето на екстракт от едногодишен пелин.
Свойството на
пелина да лекува
малария се споменава за
първи път през IV век от
прочутият даос и
чигунист Г ъ Хун в
книгата му „Наръчник с
рецепти при спешни
случаи" (Д ж оу хоу бей
дзи фан).
По време на
трудните години на
културната революция в
Китай, когато учените са
били репресирани и
унижавани, китайската биоложка Ту Иоуйоу се заема с
изследването на 200 билки и традиционни рецепти, за
които древните лечители споменават, че лекуват
малария. И така, през 1972 г. д-р Ту успява да извлече
артемизинин от едногодишния пелин и доказва
лечебния му ефект при болестта.
Едногодишният пелин, растящ по планините и
скалите съдържа повече артемизинин отколкото този,
който е по равнините и покрай пътищата.
Важно е да се знае и кога билката съдържа най-
много артемизинин - по време на цъфтежа, т.е. от
средата на август до средата на септември.

187
 Едногодишният пелин е подходяща билка при хора с
наднормено тегло. Пие се чай от едногодишен пелин, но
това трябва да е в умерени дози — по 1 чаша на ден в
продължение на
една седмица, след
което се прави
пауза от 2-3
седмици. Понеже
пелинът има силно
охлаждащо дей­
ствие, не е
желателно да се
приема продължи­
телно време.
Едногодишният
пелин, както и
обикновеният
пелин прочистват
парази ти и гли с­
ти от организма.
Английското назва­
ние на пелина е
„wormwood”, което се превежда като „билка за червеите”.
Защо се нарича така? Защото ги унищожава. В Китай
лекуват кр аста и кож ни сърбеж и с пиене на отвара от
пелин.
Лечебните свойства на листата са най-силни през
трети лунен месец (т.е. през април), когато се увеличава
Ян енергията в природата и листата са крехки, малки и
зелени. Сушат се на сянка.
Пелинът не трябва да се вари дълго време. Пет
минути е достатъчно. Подходящо е да се направи и на
запарка.

188
З а п арка о т п ели н
1 ч.л. пелин се залива с 300 мл вряща вода. Оставя се да
кисне един час. Пие се по една кафена чашка 2 пъти на
ден, 30 минути преди ядене.

Ма й з а п р о ч и с т в а н е н а ж л ъ ч к а т а
С ъст авки :
царевична свила - 30 г
листа от пелин —30 г
листа от глухарче - 30 г
Н ачин н а при гот вяне: билките се поставят в глинен съд
и се варят в 500 мл вода на среден огън за около 5
минути. Отварата се сипва в отделен съд, а към билките
се налива още 500 мл вода и пак се вари 20 минути на
слаб огън. После получената отвара се добавя към
предишната и общото им количество е около 600 мл.
Може да се добави кафява захар на вкус. Пие се по 2-3
пъти на ден, като цялата отвара трябва да се изпие
същият ден.
Л ечебн о дейст вие: камъни в жлъчката, холецистит и
други болести на жлъчката. Но е важно да се пие
редовно и продължително. Един лечебен цикъл трае 30
дена.

189
31. П РА С К О В ЕН Ц В Я Т

Н азван и е н а к и тай ски : m ao хуа

Н азван и е на руски: цвети персгаса

Н азван и е н а англи йски : peach blossom

Н аучно н азван и е: A m ygdalu s persica, Prunus p ersica,

A m ygdalus d a v id ia n a

С ем ей ство: Розоцветни

В к у с: горчив

Е н ер ги я: неутрална

М еридиани: сърце, черен дроб, дебело черво

С вой ства:
активизира кръвообращението и премахва застоя
премахва отоци и регулира водния баланс
благоприятства червата
стимулира уринирането

Л е к у в а : запек, биполярно разстройство, депресия,

еуфория, маниакални състояния, раздразнителност,
аменорея, затлъстяване, отоци по тялото, кисти на
яйчниците и бъбреците, петна по кожата, суха кожа,
бръчки, старчески петна

Д о за : 3-9 г

190
П р оти вопоказани я: диария. Забранени по време на
бременност.

Живяла някога една жена, чийто съпруг починал и

тя полудяла от силна мъка и печал. По цял ден крещяла
и ходела насам-натам безцелно. Близките й се видели в
чудо и я заключили в стаята й, но през нощта тя
избягала през прозореца. Покатерила се на близкото
прасковено дърво и изяла всички прасковени цветчета.
На следващия ден близките й я заварили да спи върху
клоните на дървото. Щом се събудила и слезнала от
дървото, всички открили, че тя вече се е излекувала.
Тази странна история е записана в „Материя
Медика” (Б ън ц ао ган му) от великия лекар Ли Шъджън
през XVI в.
Б и п оляр н ото р азстр о й ство , което се
характеризира с променливо настроение, депресия,
мании, еуфория и раздразнителност, в Китай се нарича
„болест на прасковения цвят”. Тази психическа болест се
активизира най-вече през пролетта. За лечение се
приготвя запарка от прасковени цветове и се пие всеки
ден по 1 чаена чаша.
Цветовете от праскова много добре прочи стват
чер вата о т токси н и и са добро средство при хроничен
запек.
Чаят от цветове от праскова е известен сред жените в
Китай като отлично козметично средство - премахва
петна по кожата, подобрява тена и прави кожата мека,
хидратирана и еластична.
Малко преди да цъфне прасковата, напъпилите
цветове се събират сутрин рано и се сушат на сянка. В
Китай ги продават в специализираните магазини за чай.
Л и ста та на п р а ск о ва та също притежават ценни
лечебни свойства: прочистват горещината и отровите,
стимулират уринирането и спират сърбежите. Отварата
от тях гони мравките и молците от дома. Лекува

191
главоболие, болести на лимфната система, ревматоиден
артрит, хемороиди, гъбички, екзема и другикожни
болести.
При главоболие се смачкват листа от праскова и се
налагат върху слепоочията (акупресурната точка Тай
Ян).
Листата от праскова са отлично средство за справяне
с хемороидите. 30 г пресни листа от праскова се варят в
1 л вода за около 20 минути. След леко охлаждане,
отварата се плиска върху зоната на хемороидите.
При отоци около очите една шепа пресни листа от
праскова се смачкват и се налагат върху очите.
В Китай прасковата е символ на дълголетието и
любовта. Известният даоски философ Джуан Д зъ пише,
че дяволите и злите сили не ще посмеят да влезнат в
къща, върху чиято врата е окачена прасковена клонка. А
според Ли Шъджън, известен с ценната енциклопедия
на билките „Материя Медика”, духовете се плашат от
аромата на прасковата. Затова и във фън шуей и
даоизма се ползва специален меч, изработен от
прасковено дърво в ритуали за гонене на духове и
енергийно изчистване на дома.

192
 В китайската култура прасковеният цвят е символ на
романтичното настроение и дълголетието. Затова и една
от най-известните „звезди” - съчетание от знаци в
китайската астрология, които определят характера на
човека е именно звездата на романтиката
„Прасковен цвят”18. Редица известни поети в историята
на Китай са писали стихове за прасковените цветове и
романтичните чувства. Такива стихове се наричат в
китайската литература „стихове на прасковения
цвят". Ето какво пише китайският поет Л ю Юйси:

Л ю б о вт а е к ат о п расковен цвят,
койт о увяхва, едва разц ъф т я л.
Т ъгат а към дев ой к а т а н ям а край,
к а к т о н ям а прегради з а пролет нит е реки.

Богът на дълголетието в Китай винаги е изобразяван

да държи праскова в едната си ръка. А според легендите
царят на маймуните Сун У Кун се промъкнал на
небесния банкет с прасковите на безсмъртието, които
дават плод веднъж на 3000 години, изял ги и мигом
станал безсмъртен.

'* Подробности за звездата Прасковен цвят ще научите в книгата

„Китайска аст рология - 1 част: Звездите в четирите стълба на
съдбата” от Ани Пешева, изд. Ханлин, 2010.
193
32. Д Р Е Н К И

Н азвание на китайски: ш ан д ж у юй ШЗЕЗ?

Н азвание на руски: кизил

Название на английски: cornus

Научно название: Cornus m as, Cornus officin alis

Семейство: Дрянови

Употребяема част: плодовете на дряна

Вкус: кисел, стипчив и леко сладък

Енергия: топла (Ян)

Меридиани: бъбреци и черен дроб

Свойства:
тонизират бъбреците и черния дроб
затягащо действие
спира изпотяването
стабилизира телесните течности
понижава кръвната захар
регулира менструацията и спира кръвоизливи
регулира обмяната на веществата

Л екува: виене на свят, шум в ушите, безсъние, обилно

изпотяване, анемия, високо кръвно (поради недостиг на
енергия), нефрит, лумбаго, дископатия, болки в кръста и
коленете, диабет, полова слабост, импотентност, нощно
напикаване, често уриниране, страхова невроза, обилна
194
f

менструация, неволно семеизтичане (полюция,

сперматорея), диария

Д о за : 3 - 12 г

Противопоказания: запек, болезнено и трудно

уриниране, наличие на патогенна влага и горещина. Не
се съчетава с билките пащърнак и Стефания.

В историята на Китай повечето императори са

живяли сравнително кратко. Причините за това са най-
различни, но една от най-често срещаните се състои в
това, че императорите са имали много жени и са се
отдавали на бурен сексуален живот. И все пак, има и
такива императори, които са следвали принципите на
китайската медици на и са живяли по-дълго. Най-
дълголетният китайски император е Чиен Лун, който
живял 89 години. Чиен Лун редовно практикувал чигун,
тайдзи и бойни
изкуства, използвал
тайни рецепти в
китайската медицина и
се хранел здравословно.
Тогавашният английски
посланик в Китай пише
в своя дневник: „Когато
видях император Чиен
Лун, той вече беше на
83, но имаше вид на 60-
годишен. Беше в
перфектно здраве и
надминаваше всички
младежи по сила на
духа и енергията”.

195
 Император Чиен Лун често пиел различни билки, но
най-вече наблягал на плодове от дренки и корен от
моринда. Дренките са чудесен тоник за Ян енергията и
укрепват функциите на бъбреците, половата система и
черния дроб.
Дрянът е едно от най-ранноцъфтящите дървета -
цъфти през април, но плодовете му узряват чак през
есента - това означава по-дълъг период за извличане на
енергия и хранителни вещества от природата в
сравнение с другите растения. Дренките издържат на
студ. Дървото е много здраво и с отлично качество.
В превод от китайски плодовете на дряна буквално
означават „кисели планински фурми”, защото външно
дренките приличат на малки фурми.
Според китайската медицина дренките са най-
подходящи при недостиг на енергия в бъбреците.
Помагат при слабост в кръста и коленете, болки в гърба,
лумбаго, сперматорея.
Най-добре е да се ядат пресни или на чай.
При обилно и спонтанно изпотяване се прави отвара
от дренки с корен от клинавиче.
Дренките се съчетават с плодове от китайски
лимонник при сърцебиене, сперматорея и за общо
укрепване на бъбреците и черния дроб.
Добре се комбинират и с горски плодове - шипки,
трънки, боровинки, малини и къпини.
Дренките са главната съставка в известната
китайска рецепта „ д зи н гуей ш ь н чи в а н ” за
тонизиране на бъбреците и черния дроб:

корен от рехмания (R ehm an n ia glutinosa)

корен от китайски ямс (D ioscorea opposita)
дренки (Cornus officin alis)
кора от корен на божур (P aeon ia suffruticosa)
гъба фулин (Poria cocos)
коренище от лаваница (Alisma planlago aqualica

196
 кора от клонки от канела (Cinnamomum cassia)
корен от аконит (Aconitum ca rm ich a eli).
В Китай навсякъде по аптеките продават тази рецепта
под формата на малки билкови топченца или на
таблетки.

Отвара о т дрен ки
5-10 г дренки се варят в 600 мл вода на среден огън в
продължение на 10 минути. Може да се добави мед или
кафява захар на вкус.

197
33. КОРА ОТ М АН ДАРИН А

Н азвание на китайски: чън пи

Н азвание на руски: кожура мандаринов

Н азвание на английски: tangerine peel

Научно название: Citrus reticulata

Семейство: Седефчеви

Вкус: леко горчив и остър вкус

Енергия: топла (Ян)

Меридиани: бели дробове, черен дроб, стомах и далак

Свойства:
стимулира храносмилането
насочва потока на енергията надолу
изсушава патогенната влага
понижава холестерола
регулира кръвната захар
антираково действие

Л екува: грип, влажна кашлица, оригване, гадене,

повръщане, загуба на апетит, тежест в гърдите, лошо
храносмилане, застой на храна, болки в стомаха и
подребрията, преяждане, анорексия, хранително
отравяне, подут корем, къркорене в червата, лениви
черва, диария, стрес, затлъстяване, тумори

Д о за: 3 - 9 г

198
Противопоказания: симптоми на патогенна горещина

В китайската медицина кората от мандарина е

класифицирана в раздела билки, регулиращи потока на
енергията. Това са билки, които отпушват застоялата
енергия и премахват блокажите по пътя на енергията.
Застоят на енергия във вътрешните органи обикновено
се характеризира с болки в гърдите и корема.
Хубавият аромат на мандарината стимулира
храносм илането, отпушва енергийните меридиани
и укрепва дал ака и стом аха. Колко точно е
измислила природата мандарините да дават плод през
зимата! Те не само ни зареждат с витамини, но също
така ни укрепват далака и стомаха. Стомахът и далакът
са от елемента Земя. През зимата е силен елемента
Вода, а тогава Земята има много слаба енергия. Това
води до проблеми с храносмилането, натрупване на
патогенна влага и слуз. Ето защо ако през зимата често
се ядат мандарини и се пие чай с кора от мандарина, ще
се укрепят органите на храносмилането и ще се
регулират процесите на водния обмен в организма.
Патогенната влага и застоя на храна са предпоставки за
напълняване. А това е особено характерно през зимата,
именно когато функциите на далака за прочистване на
патогенната влагата са по-слаби. Виждате ли как всичко
е логически свързано!? Накратко казано: ползвайте по-
често мандарини и портокали, за да имате добро
храносмилане и да не сте пълни.
Прясната кора от мандарина не може да замени
сушената. Колкото по-дълго е сушена кората, толкова
по-добре. Обикновено се оставя за една година да
престои и чак тогава се използва.
Прясната кора и сушената кора на мандарината са
едно и също нещо, но притежават различни
характеристики. Пресната кора е по-маслена и затова не
дава нужния ефект за прочистване на патогенната влага

199
и слуз. Докато престоялата повече от една година
сушена кора от мандарина вече е с много по-малко
количество масленост, но за сметка на това се увеличава
количеството на полезните флавоноиди.
Кората от мандарина е с топла енергия и затова не е
подходяща при случаи на сухота в гърлото, запек, висока
температура и др.
Вана с кора от мандарина подхранва кожата и
ободрява тялото.

Ч ай о с е м с к ъ п о ц е н н о с т и
С ъст авки:
зелен чай - 2 г
цвят от лоничера - 3 г
цвят от хризантема - 2 бр
кора от мандарина - 3 г
плодове от мерджан - 6 бр
плодове от хинап - 3 бр
плодове от глог - 2-3 бр
резенче американски женшен —1 бр
Н ачин н а пригот вяне: всички съставки се слагат в една
чаена чаша и се запарват с вряща вода. Пие се по 1-2
чаши на ден за общо укрепване и регулиране на
организма.

200
34. С Л А Д Ъ К К О РЕН

Други названия на български: сладка билка,

сладник, женско биле, сладица, сладка папура, лакрица

Н азвание на китайски: га н цао

Название на руски: лакрица, лакричник

Н азвание на английски: licorice

Научно название: G licyrrhiza g la b ra L.

Семейство: Бобови

Употребявана част: корен

Вкус: сладък

Енергия: неутрална

Меридиани: всички 12 меридиана (най-силно влияе на

сърцето, белите дробове, стомаха и далака)

Свойства:
тонизира енергията
противовъзпалително действие
прочиства отровите
смазва белите дробове
укрепва далака и стомаха
понижава холестерола
стимулира уринирането
балансира действието на другите билки

201
Л екува: бронхит, пневмония, задух, кашлица с храчки,
болно гърло, загуба на гласа, виене на свят,
хипогликемия, сърцебиене, гадене, липса на апетит,
алергия, хепатит, язва на дванадесетопръстника, колит,
дивертикулит, газове, диария, аденом на простатата,
Адисонова болест, менструални проблеми, болки и
спазми в корема и краката, артрит, ревматизъм, херпес,
кожни проблеми, уртикария, дерматит, псориазис

Д оза: 2 - 9 г

Противопоказания: продължителното приемане на

сладък корен води до задържане на течности и
повишаване на кръвното налягане, затова не бива да се
прилага без лекарско наблюдение.

Живял някога в Китай един аптекар. Веднъж се

наложило да замине за известно време за друг град и
жена му трябвала да го замести в аптеката, докато той
отсъства. Тя не разбирала много от билки, но знаела за
сладникавия вкус на сладкия корен. Когато мъжът й
заминал, тя останала сама да се оправя в аптеката.
Идвали пациенти и тя им приготвяла билковите
рецепти. Забелязала, че много често билките били все с
горчив вкус. Много й станало неприятно, че горките хора
трябва да пият отвари с толкова лош вкус и като добра
домакиня решила да подобри вкусовите качества на
рецептите като към всички рецепти добавяла по малко
сладък корен. И така, след като аптекарят се върнал, с
голяма изненада открил, че всички клиенти се били
излекувани много бързо, но въпреки това все така
идвали да купуват още билкови смеси и даже се редяли
на опашки пред аптеката.
Всъщност, жената на аптекаря без да иска е
помогнала на всички болни да оздравеят по-бързо. Тя

202
едва ли е знаела, че сладкият корен е една от малкото
билки, които влияят върху всички 12 енергийни
меридиана! Повечето билки влизат само в 2-3
меридиана и балансират съответните им органи. Докато
сладкият корен влиза навсякъде. Ето защо в древните
китайски книги по медицина се отбелязва, че „сладкият
корен регулира действието на 72 вида минерали и
1200 вида билки”.
В известната енциклопедия „Материя Медика на Жъ
Хуа Д зъ” (Ж ъ хуа д зъ бън цао) от 713 г. пише: „Сладкият
корен успопокоява духа По и стабилизира духа Хун в
тялото, тонизира петте преумори и седемте
наранявания, възстановява човек от силен шок,
раздразнителност, задух и загуба на паметта; отпушва
деветте отвора и благоприятства стоте енергийни канали
в тялото”.
По принцип е хубаво човек като е на път винаги да
носи по малко сладък корен на прах, който да му е под
ръка в случай на нужда.
Сладкият корен чудесен лек за белите дробове,
п ан кр еаса и дал ака. Използва се за лечение на
кашлица, болно гърло, хепатит и язва на стом аха.
Сладкият корен има доказани свойства за
подтискане на глада. Цялото растение зарежда с
енергия и така човек не изпитва глад дълго време.
Много йоги в Индия, които се отдават на продължителни
медитации, сутрин рано бавно дъвчат и преглъщат по
едно листо от сладник, за да преодолеят чувството на
глад и жажда през деня.
В корените се съдържа сапонина глициризин, който
придава сладък вкус на билката. Глициризинът е 50
пъти по-сладък от захарта.
Използват се 3-4 годишни корени и се сушат се на
слънце. Прочиства токсините, укрепва костите, набавя
калций за организма, прочисгва червата, овлажнява
кожата и ободрява. Използва се при хипогликемия,

203
диабет, атеросклероза, висок холестерол, артрит, морска
болест, хронична умора, махмурлук.

Ч ай на д ъ л г о л е т и е т о
С ъст авки:
корен от салвия - Ю г
сладък корен - 12 г
плодове от мерджан - 30 г
вода - 2 л
Н ачин н а пригот вяне: всички продукти се варят в
тенджера в продължение на 15-20 минути на слаб огън.
Л ечебн и свой ст ва: укрепва бъбреците и прочиства
кръвта. Ако всеки ден се взима тази отвара стимулира
коренът от салвия ако се пие в продължение на 2
седмици, действа като тоник.

Л е ч е б е н о ц е т „п е т т е е л е м е н т а ”
В бутилка качествен ябълков или оризов оцет се
добавят по 1 с.л. сладък корен, плодове от хинап,
плодове от мерджан, ябълка и сурови кайсиеви ядки.
След 2 седмици оцетът вече придобива нужните лечебни
свойства.
Това е специална рецепта с пет съставки, които
отговарят на петте елемента в китайската медицина.
Действа хармонизиращо за всички органи и системи в
тялото.

204
35. Л Ю Ц ЕРН А

Н азвание на китайски: м у су Ц #

Н азвание на руски: люцерна

Н азвание на английски: lucerne, alfalfa, purple medick

Научно название: M edicago sa liv a

Семейство: Бобови

Употребявана част: надземната част

В к у с: горчив

Енергия: неутрална

Меридиани: стомах, далак и бъбреци

Свойства:
тонизира и освежава
премахва патогенната влага и горещина
подобрява храносмилането
стимулира апетита
укрепва капилярите
премахва отоци и стимулира уринирането
прочиства отровите
стимулира лактацията
балансира хормоните

Л екува: авитаминоза, липса на апетит, гастрит, язва на

стомаха, диабет, отоци, болести на лимфната система,
205
артрит, остеоартроза, подагра, простатит, нефрит,
цистит, кожни болести, сенна хрема, дисменорея,
симптоми при менопауза, невроза, алкохолизъм,
наркотична зависимост

Д о за : 3 - 15 г

Противопоказания: да не се използва по време на

бременност, кърмене и при болни от лупус и увеличен
далак. Да не се ползва от малки деца. Големи дози
люцерна водят до извличане на калий от организма и
може да предизвикат диария.

В Европа люцерната я използват за фураж, без да се

замислят, че това е ценна храна не само за животните,
но и за хората. Не случайно арабите я наричат „храна
на всички храни”. Родината й е Персия, но в Китай е
пренесена преди повече от 2000 години от китайския
пътешественик Джан
Чиен. В една стара
китайска книга за билки
люцерната е описана на
първо място сред 896
билки.
Корените на
люцерната растат на
дълбоко в земята и така
набавят ценни минерали
от почвата, до които
другите растения не се
добират. Богата е на
хлорофил, протеини,
ензими, калций, фосфор,
желязо, магнезий,
манган, силиций,
витамин А, Е, Д, B l, В2,
В12 и К. Затова люцерната е ценно растение за
подобряване на бедна почва.
Съдържа витамин К, който поддържа нормално
кръвосъсирване, възпрепятства изтъняването на
костите, свързано с недостиг на естроген и стимулира
обновяването на костите.
Люцерната има свойството да алкализира и
прочиства организм а, особено черния дроб.
Мън Шън, известен китайски лекар от династия Тан,
пише, че „люцерната благоприятства вътрешните
органи, прочиства патогенната енергия в стомаха,
далака и панкреаса и премахва отрови и горещина”.
Китайските лекари препоръчват още люцерната да
се изстисква на пресен сок за лечение на камъни в
бъбреците и пикочния мехур.
При кожни проблеми е добре да се мие лицето и
кожата, а също и да се прави парна баня и инхалации
с отвара от л и стата на люцерната.
В миналото хората са слагали в матраците и
възглавниците сушени листа от люцерна за предпазване
от бълхи, акари, дървеници и други паразити и
насекоми. Комарите и хлебарките също не обичат
листата на люцерната.
Люцерната може да се пие на отвара или да се
използват кълновете като салата. В китайската лечебна
кухня съществуват не малко рецепти с люцерна. Ето и
някои от тях:

Салата о т л ю ц ерн а
С ъст авки:
листа от люцерна - 200 г
соев сос - 1 ч.л.
сусамено олио - 1 ч.л.
сол на вкус
Н ачин на пригот вяне: люцерната се бланшира за 10
секунди във вряща вода. Изцежда се от водата и се
овкусява с подправките. Тази салата има свойството да
укрепва далака, панкреаса и червата, регулира
имунната система, предпазва и лекува тумори.

Ом л ет с лю церна
С ъст авки:
млади стръкове люцерна - 150 г
яйца - 2 бр
малко лук, олио и сол на вкус.
Н ачин н а пригот вяне: люцерната се нарязва и се
разбърква с яйцата. Запържваме нарязаният лук на
силен огън и добавяме яйцата докато станат на омлет.
Л ечебн о дейст вие: смазва патогенната сухота,
подхранва Ин енергията, създава телесни течности,
прочиства горещината в стомаха, улеснява функциите
на далака и панкреаса.

Задуш ено тоф у с л ю ц ерн а

С ъст авки:
млади стръкове люцерна 200 г
тофу 200 г
лук 10 г
олио - 1-2 с.л.
морска сол на вкус
Н ачин н а п ри гот вяне: всички продукти се задушават в
тенджера с малко вода, докато омекнат. Ястието е с
красив зелено-бял цвят, лек и пресен вкус, крехка и
нежна консистенция.
Л еч ебн о дейст вие: подхранва Ин енергията, подхранва
кръвта, укрепва стомаха, панкреаса и далака.

208
36. Б О РО В И И ГЛ И

Научно название: Pinus tabu laeform is, Pinus sylvestris

Н азвание на китайски: сон д ж ъ н fiHH"

Н азвание на руски: хвои соени

Н азвание на английски: pine needles

Семейство: Борови

Упогребяема част: боровите игли

Енергия: топла (Ян)

Вкус: горчив

Меридиани: сърце, далак

Свойства:
прогонва патогенния вятър и премахва влагата
отпушва застоя на енергия и кръв
успокоява болката
активизира кръвообращението и енергията
спира кръвоизливи
стимулира обмяната на веществата
регулира кръвното
понижава холестерола
укрепва ставите, костите и мускулите
противомикробно и противогьбично действие
олекотява тялото
забавя стареенето, удължава живота и
подмладява
209
Л екува: грип, настинка, главоболие, атрофия на
зрителния нерв, слабо зрение, задух, ангина, кашлица,
бронхит, пневмония, белодробна туберкулоза, високо
кръвно, ниско кръвно, сърдечно-съдови болести,
атеросклероза, тромбоза, инсулт, кръвоизливи, безсъние,
отоци, диабет, болки в стомаха, артрит, ревматизъм,
слабост в кръста и коленете, мускулна атрофия, ишиас,
невралгия, оплешивяване, сърбеж по кожата, екзема,
обриви, лишеи, паразити, гъбички, външни травми и
контузии, подагра, разширени вени, хемороиди,
затлъстяване, тумори

Д о за: 9 - 30 г

Борът е вечнозелено дърво. Както при

широколистните дървета, листата му също падат и се
сменят, но много по-бавно. Обикновено боровите
иглички падат веднъж на няколко години, а при някои
видове издържат дори и цели 20 години и чак тогава
постепенно се сменят. Тона означава, че борът умее да
съхранява енергията си, защото няма нужда всяка
година да сменя листата си (игличките) изцяло. Колкото
по-бавно се сменят игличките (листата) на дървото,
толкова повече енергия се пести. Съхраняването на
енергията води до по-голяма издръжливост. Освен това
борът е издръжлив на механични повреди и знае как да
се лекува сам: наранените места бързо се "запечатват” от
смолата на дървото и това не позволява в дървесината
да проникнат спорите на дървесните гъби.
Цялото растение е лечебно, но боровите игли са най-
често използваната част. Иглите се събират от млади
борове, чиято височина е не повече от 3 метра и възраст
- не повече от 6 години.

210
 Боровите игли са богати на хлорофил и натрупват
колкото се може повече енергия от слънцето. Съдържат
витамин А, С, К, протеини, желязо, фосфор, ензими,
глюкоза и 17 вида аминокиселини, смолисти вещества,
дъбилни вещества и др.
Френският мореплавател Жак Картие описва в
книгата си „Плаване до
Канада” истинска случка с
неговия екипаж, когато по
време на второто им
пристигане в Канада,
всички се разболяват от
скорбут. От 110 души
екипаж, 25 моряци умират,
50 са тежко болни, а
останалите са толкова
немощни, че нямат сили
дори да погребат
починалите. Тогава на
помощ идват индианско
племе от Квебек, което им
разказало как да приготвят чай от кората и иглите на
бора. В началото французите не вярвали много много,
но решили да пробват с двама моряка, които били в най-
тежко положение. А те толкова бързо се съвзели, че
Картие дал от чая на всички от екипажа. По този начин
всички се спасили и оздравили.
На практика индианците от Квебек много точно са
казали да се направи чай от борови игли и кора:
съвременните изследвания доказват, че боровите
иглички са богати на витамин С, а в кората се съдържат
флавоноиди, които стимулират усвояването на витамин
С в организма.
Учените са установили, че през зимата боровите игли
съдържат най-много витамин С и В1. Всичко си има
смисъл в природата — когато е зима и липсват много

211
източници на витамини, тъкмо тогава боровите игли са
заредени с най-много витамин С. Достатъчно е само да
знаем за техните лечебни свойства и да се научим да ги
използваме!
По време на втората световна война руските войници
също са пиели отвара от борови игли за общо укрепване
на организма.
Отварата от борови игли прочиства кръвта,
понижава хол естер ол а и стимулира обновяването
на клетките. Л екува сърцето, предпазва от инсулт
и лекува слединсултни състояния. За лечение на
сърцето, слединсултни състояния и за предпазване и
лечение на ракови болести % пресен сок от лимон се
залива с отвара от борови игли. Най-добре да се пие 3
пъти на ден половин час преди ядене. Така се пие в
продължение на 2 седмици, след което се пие само
отварата, без лимона в продължение на четири месеца.
Билкова баня с отвара от борови игли също
лекува сърцето. Тя помага още и при грип,
настинка, белодробни и бъбречни болести, нервни
заболявания, ревматизъм, радикулит, лумбаго,
ишиас, силен стр ес, безсъние, сърбеж и, кожни
болести. Използва се и за стимулиране обмяната на
вещ ествата и за сваляне на килограми. Приготвя се
отвара от борови игли и се оставя да кисне няколко часа,
след което се добавя към топлата вана.
Боровите игли предпазват от паразити, бактерии,
гъбички, мухъл, микроби и вируси. Интересно е да се
отбележи, че в миналото северноамериканските
индианци са спяли върху матраци, пълни с борови
иглички за предпазване от бълхи и въшки.
В китайската медицина отвара от борови игли се
използва вътрешно и външно за стимулиране растежа
на косата.
Ако редовно пиете отвара от борови игли в
продължение на 2 месеца, ще видите колко много ще се

212
промените и вашите приятели ще останат приятно
изненадани от тонуса ви и свежото излъчване.

О т в а р а о т б о р о в и и гл и
Н ачин н а при гот вяне: 2 с.л. борови игли (или връхчета)
се слагат в 600 мл вода. Ври 10 минути. Може да се
добави малко пчелен мед или кафява захар на вкус.
Ако разполагате с повече време, може да отстраните
стипчивия вкус на боровите игли, ако предварително ги
накиснете за 30 минути. Д о за : 150 мл преди ядене

РАКИЯ С БОРОВИ ИГЛИ

Н ачин н а пригот вяне: една шепа борови игли се
нарязват на ситно и се добавят към ракия, джин или
бренди от хубаво качество. След 7 дена напитката се
прецежда и е готова за ползване.
Д о за : 10-15 г преди ядене
Л ечебн и свой ст ва: прочиства патогенния вятър и влага,
затопля вътрешните органи, лекува артрит, ревматизъм,
болки в ставите, гърба и коленете.

213
 СЪДЪРЖ А Н И Е

Т у ч е н и ц а .................................................................................. 5
М ер д ж ан ................................................................................. 14
С а м о б а й к а .............................................................................. 26
Ж ивовляк ................................................................................ 32
П рунела ................................................................................ 39
Д ж индж иф ил ................................................................... 4 6
К итайски лимонник ....................................................... 51
М ногоцветно пипериче ................................................... 60
Х р и з а н т е м а ........................................................................... 68
С ъ р п и ц а ................................................................................... 75
Г л у х а р ч е .................................................................................. 77
Г л о г ........................................................................................... 87
Ф у л и н ....................................................................................... 9 0
Реп ей ...................................................................................... 95
Я п о н с к а л о н и ч е р а ...................................................... 102
Ч ерен су са м .................................................................... 107
Т е м е н у г а ............................................................................... 110
С ал в и я .................................................................................... 114
Ч е р н и ц а .............................................................................. 118
Ж ен ш ен .............................................................................. 124
А м ерикански женшен ................................................... 131
Р я п а ......................................................................................... 1 3 4
Ш и п к а ..................................................................................... 142
К л и н а в и ч е .......................................................................... 1 4 6
Х и н ап ..................................................................................... 153
К и тай ск а ан ге л и к а ....................................................... 163
О вчарска торби чка............................................................ 169
Р о з а .......................................................................................... 175
Г ъ б а р ей ш и ....................................................................... 180
Е д н о год и ш ен елин ........................................................ 185
П р аск о в ен цвят ............................................................... 190
Д р е н к и ................................................................................... 104
К ор а от м а н д а р и н а ..................................................... 198
С ладък корен ...................................................................... 201
Л ю ц ер н а ................................................................................ 205
Б о р о в и и гл и ..................................................................... 2 0 9