Хедонизмът е школа в етиката според, която удоволствието е единственната съществена ценност.

Етическо учение, в което висщата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата.

Хедонизъм- това е термин с гръцки произход, който означава наслада. За превържениците на
хедонизма наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада е добро. Всичко, което
не доставя наслада се приема за злонамерено и не получава внимание. Стремежът към наслада
се разглежда от хедонизма като основно движещо начало, което се предава по наследство. Един
от основните представители на хедонизма е философът Аристип. Той виждайки висшето благо в
чувствата разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита от Епикур. И неговите
последователи епикурейците. Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието
могат да се намират винаги при добро самочувствие и чувство за свобода. Хедонистът има една
основна и единствена цел – да си достави удоволствие. Избира насладата и започва да я
практикува. Хедонизмът в храненето означава да приготвяш храна и да се храниш с любов.
Хедонистичните храни са винаги пресни и пресни приготвени. хедонизмът храненето е да искаш
винаги най-доброто за себе си и да не чувстваш вина. Според психологията хедонизмът смята, че
единственото действие или дейност на, които са способни човешките същества е стремежът към
удоволствие, за да се избегне болка или нещастие. От своя страна етичен хедонизъм е неговият
принцип или цел да се разглежда удоволствието в материалните блага на живота. Хедонизмът е в
напълно в противоречие с поведението и отношението на християнския живот. Католицизмът
смята, че хедонизма противоречи на ценностите тъй като поставя удоволствието над любовта към
Бога и любовта към ближния.

Философията на стоицизма е възникнала преди повече от 2 хиляди години, но не е загубила

своята актуалност до сега. Стоицизъм е школа на елинистическа философия, основана в Древна
Атина от Зенон и Китион. Представлява учение утвърждаващо вътрешната независимост на
човека, с което той отговаря на истинската природа. Отличителен белег на стоицизма е
космологичния мироглед, от който произлиза божественият принцип на всички природни явления
и естествени връзки. Апатията е характерна за стоиците. Стоицизмът е една от най-значимите и
важни философски школи в Античността. Поради исторически обстоятелства свидетелствата за нея
са ограничени. Стоическата философия се разделя на 3 части: логика, физика и етика. В запазените
текстове на късни римски автори се набляга на етическата страна. Стоицизмът помага да се
поддържа чувството за контрол, като се използват стоически техники като се запазва спокойствие
и се избягват лошите емоции. Стоицизмът е изключително опростена и прагматична жизнена
философия, която е много по-близка до „западния човек“, от колкото на пример източните
духовни течение (например будизъм, даоизъм) и ни дава практическа насоченост към изкуството
да се живее осъзнато, щастливо и да се постигне безстрастие. Това обаче не означава, че трябва
да се живее с безразличие към света. Историята на стоицизмът се появява 300 години преди
новата ера в Древна Гърция. Основателят и бил търговец, но в една силна буря в Средиземно
море губи цялата си стока. Обезверен, той попада в Древна Атина, търсейки как да продължи
живота си. По него време там са съществували много философски школи. Пробвал на много места
и накрая решил да основе собствена школа. Характерно за стоицизмът е , че търси средния път за
постигането на осъзнато щастие. Търсейки своя среден път в различни философски школи
стоиците са заложили своята изключително практична философия няколко основни принципа.
Светът е хармония и той се изразява в космическия ред на Логоса(разума). Трябва да живеем в
единство с природата и единственото, което притежаваме и си струва да развиваме това са
нашите четири добродетели – мъдрост, мъжество, справедливост и умереност. Всички извън това
трябва да ни е безразлично. За да бъдеш щастлив и удовлетворен не е важно единствено ти да
постигаш някакво благополучие, но да помагаш и на другите.

Стоицизмът противоречи на хедонизма на Епикур тъй като доктрината е разработена в опит да

постигнем апатия и да живеем според нашата рационална природа, че единственото добро е
добродетелта, а злото е порокът и поведението, страстно и ирационално.