Гръцка философия[редактиране 

| редактиране на кода]

Сократ е от първите в гръцката философия, който окуражава както гръцките учени, така и
обикновените жители, да насочат своето внимание от външния свят към вътрешното си
състояние, състоянието на човека. Знанието, имащо отношение към човешкия живот, е
поставено на първо място, а всички други знания са вторични. Самопознанието се смята за
необходимо за успех и като същностно добро. Аристотел полага началото на етиката.

Стоицизъм[редактиране | редактиране на кода]

Зенон от Китион

 Основна статия:  Стоицизъм

Стоицизъм е школа на елинистичната философия основана в Атина от Зенон от Китион в III век
пр.н.е. Отличителен белег на стоицизма е космологичният мироглед, от който произлиза
божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Според
стоиците Вселената е изпълнена с един-единствен интелект и той се проявява и
в светлината на небето, и в индивидуалните съзнания. Този божествен разум се грижи за
всичко в света чрез своето провидение и му предопределя една неумолима участ, която може
да бъде разгадана чрез пророкуване. Верният път е култивиране на съзнанието чрез действие в
съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. По този начин душевната
устойчивост може във всеки момент да бъде запазена. Мъдрият човек е щастлив дори и в
уединение и във всяка ситуация поддържа своето душевно равновесие. Всеки може да
постигне пълна добродетел и да свърже своето съзнание с божествената Вселена, ако е верен
на своята природа. Стоическият философ Епиктет отнася най-голямото добро към
задоволството, тишината, спокойствието и ведрината.

Хедонизъм[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия:  Хедонизъм

Хедонизмът е школа, учение в етиката, според което удоволствието и насладата (в противовес
на аскетизма) са единствената съществена ценност и най-висшата цел на човешкия живот.[7].

Класическите школи на античността са:

1. Киренска школа

2. Епикурейство

Епикурейство[редактиране | редактиране на кода]

Епикур

 Основна статия:  Епикурейство

Епикур е атомист и материалист, който е повлиян от Демокрит и който

атакува суеверността и идеята за божествена намеса. Следвайки Аристип, Епикур вярва, че най-
голямото благо се състои в търсенето на умерени удоволствия, с цел постигането на състояние
на спокойствие и освобождаване от страха (атараксия), както и на отсъствие на телесна болка
(апония) чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания.
Съчетанието на тези две състояния би трябвало да доведе до най-висшата форма на щастие.
Въпреки че епикурейството е близко до хедонизма, доколкото за него удоволствието е
единственото иманентно благо, идеята за липсата на болка като най-голямото удоволствие и
защитата на опростения живот го различават от общоприетата представа за хедонизма. Според
епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез
познание, приятелство и водене на добродетелен и умерен живот.