История на физиката[редактиране 

| редактиране на кода]

 Основна статия:  История на физиката

Галилео Галилей

Научното знание съществува откакто съществува човечеството, хората са се опитвали да си

обяснят естествения свят още от древността. Цивилизации се раждат и умират, а знанието се
пренася от едно място на друго, допълва и разширява, а понякога се губи и преоткрива отново.

Център на знанието в древността са арабският свят, Вавилон, Египет, Индия, Китай, а по-

късно древен Рим и древна Гърция. Ранните физични теории се развиват основно като
философия и не са верифицирани систематично чрез тестове, такава каквато е практиката днес.
Докато Европа тъне в невежеството на тъмните векове, философските и научни знания на
древните цивилизации са запазени от мюсюлманските държави, там
възниква експерименталната физика, развивана от средновековните мюсюлмански физици,
сред които най-известен е Алхацен (Ибн ал-Хайтам).

Съвременната физика, такава каквато я познаваме днес, започва с Галилео Галилей, поради
което той често е наричан бащата на модерната физика. Той е първият, който използва научния
подход, научния метод, в същността на който е идеята, че всяка теория трябва да бъде
потвърдена с научни експерименти и наблюдения. Исак Нютон се ражда в годината, в която
умира Галилей. Той взема идеите му и ги превръща в теория, като създава един цял дял на
физиката, наречен класическа механика. През 20 век работата на Алберт Айнщайн маркира
една изцяло нова посока във физиката, която продължава и днес.