Култура на мисленето

11. Клас ПП

Мислене и креативност
Какво е креативност?
• Креативност – намиране на начини на мислене и
действие за създаването на нещо, което не е
съществувало преди, или на нови такива начини
за по-ефективното постигане на известни
резултати. Креативността е творчество, при което
значение има оригиналността на неговия резултат
или новаторският път на неговото осъществяване.
Постигнатият резултат може да бъде научно
откритие, инженерно изобретение, технологичен
продукт, неочаквано решение на теоретичен или
практически проблем
Креативността в изкуството
• Креативността в изкуството е причина за историческото
раждане на различни стилове и течения. В
изобразителното изкуство например те изобилстват от
края на 19 век насам като различни модерни стилове
(кубизъм, импресионизъм, експресионизъм,
конструктивизъм и др.) Исторически откроимите
архитектурни стилове започват още от античната
архитектура, преминават през романския стил, готиката и
ренесансовата архитектура, неокласицизма, модернизма и
постмодернизма, та чак до съвременната динамична
архитектура. Архитектурните стилове са плод на
човешкия творчески дух.
Креативност и технологии
• Креативното мислене играе днес първостепенна роля при
създаването на нови технологии и технически продукти за
съвременната икономика, транспорта и електронните
комуникации, както и при тяхното миниатюризиране.
Исторически погледнат, техническият и технологичен
прогрес проявява видимо ускорение. Той е съпътстван
обаче както с положителни, така и с отрицателни страни
по отношение на оцеляване на човечеството. Затова
креативното мислене трябва да е прицелено в две посоки:
посока на развитие на икономиката като оснавата на нови
технологии, но и по посока на преодоляване вресното
въздействие от това развитие като замърсяването на
околната среда във и около индустриалните зони и битово
замърсяване на въздуха и водата, резките климатични
промени и др.
 Креативността във философията
• Креативността във философията се проявява при творчеството на оригинални
философски системи и нови възгледи за света и мястото на човека в него.
Въпреки отшумяващата вече постмодернистка атака срещу обхватни
философски системи (като тези на Кант и Хегел), наречени иронично „големи
разкази“, много съвременни мислители продължават да предлагат както нови
възгледи и хипотези по традиционни философски теми, така и да търсят
решения на нови проблеми, засягащи човешкото съществуване в съвременния
динамичен свят. Търсенето на такива решения според американския философ
Джон Дюи изисква именно креативно мислене, което може да се отклонява от
стандартните логически форми. Според него те нямат един път завинаги
установен познавателен статус, а могат да зависят от природата на самия
предмет на изследване. Това разбиране наподобява „езиковите игри“ на
известния австрийски философ Лудвиг Витгенщайн. Те са нещо като езикова
комуникация между хора, заети с изпълнението на обща дейност. Това е ценна
подсказка за креативната дейност на колективи от учени, които развиват
науката. В учебниците тя се представя като система от твърдения за даден
предмет, но езиковата играе самият творчески процес на правене на наука в
рамките на научни колективи и школи.
 Евристика
• „Евристика“ идва от гръцката дума heureka,
която означава „открих“. Според легендата
Архимед е възкликнал така в момента,
когато седейки във вана със вода, открил
отговора на въпроса защо някои тела не
потъват и могат да плават, широко известен
днес като закон на Архимед. Той отчита
подвигащата сила, действаща върху всяко
тяло в течна среда, равна на теглото и обема
на изместената от него течност.
• Понятието евристика е свързано с
понятието креативност, защото включва
мисловни предсказвания, насочени към
постигането на определен резултат.
Мисловен експеримент
• Мисловните експерименти в развитието на научното познание
се отличават от стандартното експериментиране по това, че при
тях отсъства реално провеждан експеримент. Те се основават на
полагани хипотези и целенасочени разсъждения за
установяването на такъв резултат, чието постигане е трудно по
чисто опитен път. Тези резултати може да се предполагат от
вече възприета теория, но може да имат основания и за
съмнения в тях.
• Един от първите мисловни експерименти в историята на
човешкото теоретично експериментиране е този на Лукреций
Кар отпреди малко повече от две хиляди години. Известен е
като „Стрелата на Лукреций“ и има за цел да установи
безкрайността на вселенското пространство. От което и да е
място в пространството да е пусната една бърза стрела, тя ще
лети по еднакъв начин.
Работа с текст
• Прочетете текста, който представлява осъвременен вариант на
мисловния експеримент на Лукреций Кар. Опитайте се да посочите
теоретичните основания на мисловния експеримент.
„Нашите прадеди, като мислели, че в пространството няма безкрайност,
си представяли този свят като препасан, заобиколен от една много дълга
и широка стена, зад която по-нататък няма нищо. Да речем, че такава
стена има, и да видим до какъв резултат ще дойдем, ако направим едно
предположение. Ако съществува такава стена, тя очевидно има някаква
дебелина, за величината на която могат да се направят две
предположения. Ако дебелината на стената има край, то нищо няма да ни
попречи да дойдем до нейния край, а от там нашето движение пак може
да се продължи без спънка още по-нататък. Ако ли пък не е възмжоно да
се стигне до другия край, като употребим за това движение цяла вечност,
то очевидно е, че самата дебелина на стената не е крайна величина и само
отново потвърждава понятието за безкрайното. С една дума, каквито и
предположения да правим, за да опровергаем, че безкрайността не
съществува – те самите ще ни послужат като ново доказателство, че не е
възможно да се отхвърли понятието за безкрайността.“ (ІІІ. Ришар,