Социология на правото[редактиране 

| редактиране на кода]

 Основна статия:  Правна култура

Социология на правото е разнообразно поле на изследване, което изучава взаимодействието

на правото с обществото и се припокрива с юриспруденцията, икономическия анализ на
правото и по-специализирани теми като криминологията.[58].

Институциите на социалното конструиране и правните рамки са съответните области за

проучването на дисциплината. На първо място, правните теоретици са подозрителни към
дисциплината. Келзен атакува един от основателите ѝ, Ойген Ерлих, който се опитва да
разграничи разликите между позитивното право, което адвокатите учат и прилагат, и другите
форми на правото или социалните норми, които регулират ежедневния живот.[59][60]

Правни институции[редактиране | редактиране на кода]

Основните институции на правото в индустриализираните държави са независими съдилища,

представителни парламенти, отговорна изпълнителна
власт, войската и полицията, бюрократичната организация, правните професии и
самото гражданско общество. Джон Лок в неговите Два трактата за
управлението и Монтескьо в За духа на законите, поддържат идеята за разделение на
властите между политическите, правните и изпълнителните органи.[61] Според техния принцип
никой човек не може да е способен да узурпира всички власти на държавата, в контраст
на абсолютистката теория в Левиатан на Томас Хобс.[62] Макс Вебер и други оформят на ново
мисленето за развитието на държавата. Модерната армия, полиция и бюрократичната власт
над ежедневието на обикновените хора поставят специфични проблеми за отговорността,
която ранни автори като Лок и Монтескьо са предугаждали. Обичаят и практиката в правната
професия е важна част от достъпа на хората към справедливост, докато гражданското общество
е термин, използван да означи социалните институции, общности и взаимодействие, които
формират правната политическа база.