1. Обективно право. Частно и публично право.

Гражданското право като дял от частното

право. Думата право идва от латинската directus и означава да се прави онова, което
съответства на правилата. Въпреки единството във вижданията по отношение на понятието и
неговата етимология, думата “право” има две различни съдържания: Едното определя
правото като правила за поведение, които уреждат отношенията между хората в едно
общество и чието спазване е гарантирано от публичната власт. Следователно това са
правния ред, правните норми, или по-точно сборът от всички правни норми, които са в сила в
една държава. Тези правила за поведение са изработени от държавната власт, от която се
санкционират и нарушителите им.Другото становище схваща правото като правно можене,
като оправомощаване от правна норма. Говорим за дадена власт на едно лице да ползва една
вещ или да изисква от друго лице изпълнение на една престация.В първия случай говорим за
право в обективен смисъл на думата, във втория – за право в субективния смисъл на
думата. Налице е една реалност, съставена от два елемента. Това обуславя разглеждането
на правото в два раздела: обективно и субективно право.Съжителството между хората
изисква ред и организираност. Щом като човекът живее с останалите хора, той е свързан с
тях и въпреки желанието за самостоятелност, независимост и пълна свобода в действията,
неговите прояви трябва да намерят уредба. Междучовешките отношения са многообразни и
различни взависимост от групите, в които се взаимодейства и от целта, която се преследва. И
като такива се нуждаят от регламентация. Тази регламентация трябва да създаде ред в
отношенията между хората. Става дума за правила или норми, които се състоят от забрани и
указания. Тези правила обикновено са свързани с обичая, морала, етиката, нравите,
религиозните виждания и т.н. Правните норми са правила за поведение, които в
организираното общество регулират обществените отношения и чието спазване е осигурено
при нужда чрез публична принуда. Правните норми трябва да са израз на принципа на
справедливостта. Те трябва да са съобразени и с принципите на уважение на човешкото
достойнство, правото на живот, на свобода, на собственост. Сборът от всички тези правни
норми представлява обективно право.Много отдавна правните норми са разделени на две
групи – норми на публичното и норми на частното право. В теорията съществуват три тези
относно разграничаването на правните норми: Теория на интереса – тя обосновава
разликата с оглед на това на чий интерес служи правилото: на интереса на общността или на
интереса на отделната личност.Субективна теория – взема предвид факта дали има или
липсва субординация или суперординация между правните субекти. Съответно на това в
публичното право имаме подчиненост на един от участниците в правоотношението, а в
частното право е налице равнопоставеност /изкл. семейното право/. Субектна теория – тя
изхожда от това, дали в правоотношението участва субект с властническо положение и в това
си качество упражнява своите права. Днес се приема, че частното право е онзи клон от
правото, който регулира отношенията между отделните членове на обществото или
държавата на базата на тяхната равнопоставеност, признавайки автономията на волята. За
разлика от него публичното право е този раздел на правото, който урежда отношенията на
държавата и други свързани с йерархическата власт структури /общини, области/ както към
техните членове, така и по между им, които се характеризират със субординация и
суперординация. В неговото предметно съдържание присъства елементът на imperium, т.е.
държавно-властническо проявление. Публичното право има за цел да уреди организацията и
функциите на държавната власт. Неговата задача е задоволяване на обществените нужди и
публичния интерес. ГП е онзи дял от частното право, който важи и се прилага за всички
правни субекти, като засяга всички лица. То няма предвид само определена част от
населението на една държава, то обхваща всички жители. ГП е основата на ЧП. То е негова
главна и съществена съставка. ГП има своята дълга история на базата на ГП на древния Рим.
В началото се наблюдавало почти пълно съвпадение между ГП и ЧП. Но с течение на времето
са се създали и други раздели в рамките на ЧП. По този начин в ЧП се включват освен ГП и
търговското, банковото, авторското и др.