50. Недействителност на сделките - понятие, видове.

Има случаи, при които една правна сделка не

е съобразена с изискванията на хипутезиса на правна норма. Това може да се отнася до сериозни
дефекти в нейното съдържание, във формата, в строежа или в липса на съществени елементи.
Обективното право влиза в действие само тогава, когато са спазени неговите изисквания.
Недействителни са сделките, които имат в себе си недостатък. Този недостатък води до това, че или
търсените правни последици не възникват въобще, или възникват, но могат да бъдат заличени с
обратна сила. Причината за една или друга последица е противоречието с правната норма или по-
точно с нейния хипутезис. Характерното тук е, че не настъпват целените правни последици или
настъпват правни последици, но не онези, които страните са желали да се породят. Недействителната
сделка не е несключена сделка. Понятието недействителност е съвсем общо. То обхваща 2
разновидности: нищожност и унищожаемост. Това са двата вида недействителност. Нищожни са
сделките, които не пораждат търсените правни последици. Но от тези сделки могат да настъпят други
правни последици, които не волята на страните, а правната норма ще наложи. Нищожната сделка не
може да бъде санирана. Тя може да бъде валидирана само със закон. Унищожаемите правни сделки
пораждат търсените правни последици, но могат да бъдат заличени, и то с обратна сила. Но даже и
породените, търсени от страните правни последици да бъдат унищожени, унищожаемата правна
сделка си остава такава. Тя е факт. При унищожаването й настъпват нови правни последици, които не
са търсени от страните, но които се пораждат по силата на правна норма. Такива правни последици са
напр: обезщетенията. Недействителната сделка е завършена правна сделка. Тя е различна от
незавършената правна сделка. Само когато сделката бъде завършена, тогава вече може да се
преценява като действителна или недействителна в една или друга форма. Унищожаемата сделка
подлежи на унищожаване, което се дължи на определено различие с изискванията на правната норма.
Поради това има съществено различие между нея и развалените поради неизпълнение сделки. При
последните няма противоречие с хипутезиса на правната норма, а настъпване на един нов ЮФ –
неизпълнение, който води до тяхното разваляне. Освен нищожни и унищожаеми сделки има и сделки с
висяща недействителност. В някои случаи законът свързва действителността на сключената сделка с
волеизявлението на трето лице. Тук има 2 групи случаи: след като сделката засяга едно лице,
необходимо е и неговото волеизявление, или упражняване дадена от закона контролна функция. И в
двата случая сделката е недействителна, но при тук недествителността е висяща, защото само при
настъпване на определен факт, установен от закона /съгласие на родител, потвърждаване/, тя става
напълно действителна. Сделките с висяща недействителност се характеризират с няколко момента.
Поначало налице е нищожна сделка. Тя не поражда търсените правни последици. Ако настъпят някои
законно предвидени ЮФ, нищожността отпада и сделката става действителна. Трансформацията
настъпва по силата на закона в резултата на новия ЮФ, без да е необходимо допълнително действие
или волеизявление на страните. Появата на новия ЮФ е една възможност, която лежи в правата на
третото лице. Относително недействителна сделка – действителна сделка, която е законосъобразна
и поражда целените правни последици. Тя е недейстителна спрямо определени лица, пр: кредитора.
Само спрямо тях тя не поражда търсените правни последици. Това е израз на защита, прокламирана от
закона спрямо едно лице.