26. Поставяне под запрещение. Настойничество и попечителство.

Пълнолетието е предпоставка за
наличието на един нормално действащ правен субект. Има обаче случаи, когато въпреки пълнолетието
у дадено ФЛ липсват нормално съзнание и възможност за изявяване на нормално оформена воля. Ако
правния ред допусне такова лице самостоятелно да бъде страна в правоотношение, ще се окажат
незащитени както самото лице, така и третите лица, а това не е в интерес на обществото. В този
случай се налага интервенцията на обективното право за охрана на личния и обществения интерес. Тук
се говори за поставяне под запрещение на едно лице. За ЮЛ това е правно невъзможно. С това се
урежда положението само на онези ФЛ, които са с умствени увреждания. Условията, необходими за
поставяне на едно лице под запрещение са: Лицето да е болно от слабоумие или душевна болест.
Слобоумието е умствена недоразвитост по рождение. Душевната болест е страдание на умствено
развито лице – шизофрения, епилепсия и др. Под термина “душевна болест” се разбира разстройство
или аномалия на психичната дейност. Лицата да не могат “да се грижат за своите работи”. Тук не става
дума за нежелание за нормална дейност, а за невъзможност, която е следствие от първото условие.
Тези две условия трябва да са налице кумулативно. Не е достатъчно само наличието на слабоумие
или душевна болест, но трябва от тях да има видими или установими последици. Посочените от
правната норма заболявания трябва да бъдат трайно налице. Временните проявления са ирелевантни.
Има два вида запрещение. Разграничението идва от състоянието на лицето. Съдът е този, който ще
определи състоянието на едно лице. Той сам не може да направи това, а назначава вещо лице, което
трябва да изясни два момента: дали лицето страда от слабоумие или душевна болест и какви са
степента на страданието и влиянието върху действията на лицето. В процедурата по запрещението се
разграничават 2 фази: съдебна и административна. При първата съдът постановява решение, с което
поставя под запрещение едно лице. При втората се учредява настойничество или попечителство.
Съдебно производство – непълнолетните лица могат да се поставят само под пълно запрещение,
докато пълнолетните могат да се поставят под ограничено или под пълно запрещение. Малолетното
лице не може да се поставя под запрещение, тъй като то е изцяло недееспособно. Компетентен да
разгледа делото е ОС. В това производство е задължително участието на прокурор. Лицето, чието
запрещение се иска, трябва да бъде задължително лично разпитано от съдебния състав. Освен това се
назначава медицинска експертиза и се събират и други доказателства. Предмет на иска е
дееспособността на лицето, а основанията са наличието на душевна болест или слабоумие и
невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. Ако след разпита съдът намери за нужно,
назначава временен попечител, който да се грижи за личните и имуществените интереси на ответника.
Това представителство не е процесуално. Съдът постановява своето решение въз основа на своите
лични впечетления и събраните доказателства. Той не е обвързан от искания в молбата вид
запрещение. Със своето решение съдът уважава или отхвърля иска. В първия случай той определя
вида на запрещението. Това решение подлежи на обжалване. Административно производство –
след постановяване и влизане в сила на решението съдът съобщава за това на съответния орган в
общината по местожителството на лицето. Настойничеството се учредява над лица, поставени под
пълно запрещение, а попечителството се учредява над лица, поставени под ограничено запрещение.
Орган на настойничеството и попечителството е кметът на общината по местожителството на лицето
или определено от него длъжностно лице. Той назначава настойник, заместник-настойник и двама
съветници измежду роднините и близките на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се
грижат за неговите интереси. Те образуват настойнически съвет. На поставения под ограничено
запрещение се назначава попечител и заместник-попечител измежду роднините и близките му, които
най-добре ще се грижат за неговите интереси. Всички действия на органа по настойничеството и
попечителството могат да се обжалват пред РС, който решава въпроса по същество. Настойникът се
грижи за съответното лице, управлява имуществото му и го представя пред трети лица. Извършване на
разпоредителни сделки с имуществото на поставения под запрещение става с разрешение на съда.
Поставения под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее
другаде. Когато местоживеенето му бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска
от РС да издаде заповед за връщане на поставения под настойничество в определеното му място за
живеене. Заповедта подлежи на обжалване пред председателя на ОС. Попечителят е длъжен да се
грижи за личността и за запазване интересите на поставения под запрещение. Той дава съгласие за
извършване на правни действия от последния. За извършване на разпоредителни действия с
имуществото на поставения под ограничено запрещение се изисква разрешение от РС. Състоянието на
поставеното под запрещение лице може да се измени, като се подобри или влоши. В първия случай ще
бъде правно наложително да се отмени запрещението, а във втория да се премине от ограничено към
пълно запрещение.