47. Форма на сделките.

Формата днес е необходимост за изясняване на отношенията между

контрахентите и за третите лица. При определяне формата законодателят изхожда от нуждата за
охрана правата на едно лице, от интереса на двете страни за осигуряване на доказването, евентуално
от необходимостта от провеждане на правна консултация, която изисква време от гледище на защитата
на личния и обществения интерес, на интереса на третите лица и други. Най-общо имаме писменна и
устна форма: Писменна форма – при нея има различни възможности. Писменната форма е
необходима в случаите, които законът я предвижда, но освен това страните също могат да я уговорят.
Волизявлението намира писмен израз. То се отразява в определен документ, в които страните
изявяват своите мисли, своята воля, своите психически преживявания в писмен вид. Изисква се
писменния документ да се завършва с подпис на съставителя. Писменната форма е ценна с това, че
отразява съвсем точно самото волеизявление и то може да бъде препрочитано при нужда и при
съмнение. Имаме различни основания за използане на писменната форма, както и различни нейни
видове. Писменната форма може да бъде избрана от страните по тяхно желание, а може да бъде
предписана от закона. При неспазване на законно определената форма може да се стигне до
нищожност на правната сделка. Формалните сделки са само онези правни сделки, при които имаме
предписана от закона форма. Законът познава частна и официална форма според това какъв правен
субект прави волеизявлението или сключва правна сделка. Частна форма имаме при сделки на ФЛ и
при недържавни ЮЛ. Когато едно длъжностно лице прави волеизявление в това си качество, сме
изправени пред официална форма. Обикновена писменна форма – съществуват два вида писменни
форми. Едната се определя като условие за действителността на сделката. Вторият вид е условие за
доказване на самото волеизявление – това е процесуалната форма. Нотариална форма – има няколко
възможности: Нотариален акт – това е договор, изразен и оформен изцяло в нотариална форма. Един
нотариален акт трябва да бъде вписан и в нотариалните книги. На вписване подлежат всички актове, с
които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго
вещно право върху недвижими имоти. Писменна форма на волеизявлението с нотариална заверка на
подписа. Това удостоверяване се прави, когато законът го изисква или когато страните намират, че то
им е необходимо. Чрез нотариалната заверка нотариусът удостоверява, че авторът на изявлението и
този, който го е документа са едно и също лице. Нотариусът по принцип не може да обсъжда
съдържанието на волеизявлението. Писменна форма на волеизявлението с нотариална заверка на
датата. Нотариусът не заверява съдържанието на волеизявлението, но е длъжен да провери дали то
не противоречи на закона и добрите нрави. Нотариусът само удостоверява датата на частния
документ. Удостоверяване преписи и извлечения от документи и книжа. След сверяване на
копието и установяване пълната му идентичност с оригинала, нотариусът прави съответната заверка.
Устна форма – тук се включват волеизявленията, които един или повече правни субекти правят устно.
Никакви други изисквания не се поставят, освен волеизявленията да бъдат ясни. При волеизявления от
глухонеми или слепи лица, следва с тълковник или свидетел да се установят всички релевантни
моменти.