2020

Обучение за медиатори,
МЕДИАЦИЯ и другите
алтернативни способи

© Споразумения,
www.sporazumenia.com
Никаква част от настоящия материал
не може да бъде възпроизвеждана,
съхранявана, прехвърляна и
разпространяване в каквато и да било
форма и чрез каквито и да е способи –
електронни, механични, фотокопирни,
записващи или други – без
предварителното разрешение на
сдружение „Споразумения“.

7/4/2020
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

Модул 2. Концепция и правна рамка на

медиацията в България
1. Медиацията като способ за алтернативно
разрешаване на спорове
Медиацията е един от видовете методи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС).
По същността си те представляват процедури за разрешаване на спорове, в които
неутрално трето лице съдейства на страните да разрешат спора си. АРС са
възникнали като алтернатива на съдебното производство, за да дадат на спорещите
страни възможности за по-голяма бързина, икономичност и ефективност в сравнение с
традиционния съдебен процес. Освен тези си предимства, АРС се свързват и с
минимална формалност, поверителност, дискретност и дружелюбност, контрол върху
процеса и решението от страните, използване на експерти, възможност за уреждане на
спора на базата на принципите за справедливост, и въз основа на интересите на
страните. Тези предимства се проявяват в различна степен при различните способи за
АРС.

Наред с медиацията, някои от най-известните способи за АРС са помирение, неутрална

оценка, арбитраж. Въпреки, че в академичните и бизнес среди няма единно мнение за
точните определения на тези термини и, че едни и същи способи могат да имат
различно наименование и приложение в различните държави, най-общо те могат да
бъдат обособени в три основни групи.

Присъждане/постановяване на решение (adjudication)

Най-разпространеният способ за АРС от тази група е арбитражът.

 По съществото си арбитражът е състезателен процес, в който отговорността за

уреждане на спора чрез обвързващо страните решение се възлага на едно или
няколко специално назначени лица.
 Арбитражната процедура е по-формална от другите способи за АРС, но по-кратка и
с по-леки доказателствени правила в сравнение със съдебното производство.
 Страните могат да избират материалното право и процедурата за арбитража в
границите, определени от закона, както и арбитрите.
 Арбитражното решение може да се основава и на принципите на справедливостта,
ако е съобразено със закона и с желанията на страните. Арбитражното решение е
обвързващо за страните само, ако те предварително са дали съгласието си.
Възможностите за обжалване на обвързващите страните решения са ограничени.
 Арбитражът е особено пригоден и добре развит в областта на договорите.
Арбитражът е най-ефективен в случаи, когато страните спорят за фактите или когато
спорът е изцяло паричен. Подходящ е също и в случаи, свързани със специфична
материя, които изискват експертно решение.
 В България арбитражът се урежда в Закона за международния търговски арбитраж.

© Споразумения, www.sporazumenia.com
1
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

Консултативни или оценъчни способи (evaluation)

При консултативните способи основната цел е да се даде на страните обективна,

необвързваща и поверителна оценка или предложение за това как следва да бъдат
решени фактическите, правни и други въпроси и какви са възможните изходи от спора.
Дадената оценка или предложение се обикновено се използват от страните в бъдещи
преговори или при вече заведено дело, за да се преценят възможностите за
разрешаване.

В зависимост от спора и типа на исканото оценяване, могат да бъдат използвани ранна

неутрална оценка, и съкратен съдебен процес.

Подпомагане/фасилитация (facilitation)

При методите от тази група, третото неутрално лице не предлага решение или
оценка, а подпомага страните да достигнат до взаимно приемливо споразумение,
като им дава възможност за обсъждане и обмен на идеи. Буквалният превод на думата
“facilitation” от английски означава подпомагане, съдействие.

Най-разпространените способи за подпомагане са медиацията и помирението.

Медиацията е класическа форма на АРС. Медиацията е процедура, в която трето
неутрално лице улеснява процеса на обсъждания между две или повече страни, с цел да
ги подпомогне в разрешаването на проблемите им и постигане на спогодба. Задачата на
медиатора е да подпомогне комуникацията между страните, да им съдейства за
идентифицирането на истинските спорни въпроси и дефинирането на техните интереси
и да генерира мнения за решаване на спора. При медиацията страните сами стигат до
взаимно приемливо решение, третото лице остава неутрално относно резултата.
Медиацията е подходяща почти за всички видове спорове и е ефективна дори и на по-
късен етап от спора.

Помирение /Conciliation/. Дълго време термините медиация и помирение са се

използвали като взаимнозаменяеми, тъй като тези два метода са тясно свързани.
Разликата между тях се състои в това, че при помирението акцентът се поставя върху
отношенията и целта му е помиряване на позициите на страните, а не непременно
търсене на нови взаимноизгодни решения. Във връзка са тази разлика е и разликата в
ролите на третото лице. Докато медиаторът няма ролята на съветник и не предлага
решение по същество на спора, помирителят може да упражнява ролята на съветник, да
прави предложения по съдържанието на споразумението, да дава експертно мнение по
спора, без да взема решението. В допълнение към това, медиацията, макар и
неформален процес, е доста по-структурирана от помирението. При приключване на
медиацията обикновено решението се формализира.

© Споразумения, www.sporazumenia.com
2
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

2. Сравнителен анализ – съд, арбитраж, медиация

Способи за Съдебно Арбитражно Медиация
решаване на производство производство
спорове

Роля на Съдията/съдиите Арбитърът Медиаторът подпомага

третата контролира/т контролира страните
страна процедурата процедурата

Започване и Въз основа на закона Въз основа на Въз основа на споразумение

протичане споразумение между страните
между страните

Вид Състезателно Състезателно Основано на

производство производство производство сътрудничество

Форма Структурирано и Структурирано и Неформална процедура

официално официално

Публичност/
Публично Непублично Поверително
поверителност

Решаващ
Съдът Арбитражният орган Страните
субект

Основание на
Законът Законът Интересите на страните
решението

Вид на акта, с Писмено решение с Писмено решение с Писмена или устна

който обвързваща за обвързваща за спогодба – по всички или по
приключва страните сила и сила страните сила и сила част от спорните въпроси.
производство- на пресъдено нещо. на пресъдено нещо. Може да не бъде постигната
то спогодба.

Резултат Винаги има губеща Винаги има губеща Печелят и двете страни.
страна. страна.

Изпълнение Обичайно Обичайно Обичайно доброволно

принудително принудително

Възможност за Има възможност за Няма възможност за Страните не са ограничени

обжалване обжалване обжалване да отнесат отново спора за
разрешаване.

Правна рамка Има закон Има закон Има закон

Участници Страните участват Страните участват Страните участват лично

лично и/или чрез лично и/или чрез и/или чрез представители
представители представители

Бързина Продължителна, По-кратка от Многократно по-бърза от

може да трае години. съдебната, от няколко съдебната процедура –

© Споразумения, www.sporazumenia.com
3
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

месеца до две години. няколко сесии.

Разходи Разходите по СП Разходите по АП най- Много по-ниски разходи

най-често са в често са в зависимост /поради кратката
зависимост от от материалния продължителност на
материалния интерес интерес и се поемат от процедурата /. Разходите по
и се поемат от губещата страна. принцип се разпределят
губещата страна. По-големи от тези за между страните.
По-големи от тези за медиация.
медиация.

Отношения Враждебност и Враждебност и Сътрудничество, най-често

между противопоставяне, противопоставяне, продължават след
страните обикновено се обикновено се медиацията.
прекратяват след прекратяват след АП
СП

Съчетаване на различните способи

За медиаторите е важно да имат предвид, че различните способи обикновено могат да

се съчетават помежду си – едновременно или последователно, освен ако
законодателството на конкретната държава, съгласно което се провежда процедурата за
извънсъдебно разрешаване на спора, не предвижда ограничения в тази връзка. На
практика това означава, че медиация може да се проведе както преди, така и по време
на висящо съдебно или арбитражно производство, включително и след приключването
им (но обикновено преди влизане в сила на съдебното или арбитражното решение). В
нея може да бъде договорено както споразумение, чието съдържание се различава от
постановеното решение, така и договореност за условията във връзка с изпълнението на
постановеното решение.

3. Видове медиация в зависимост от намесата на

медиатора
Една от основните класификации формулира следните основни видове медиация:
фасилитираща, оценъчна и трансформираща.

Фасилитираща (подпомагаща) медиация (facilitate = опростявам, улеснявам) Тази

форма е първоначалната и най-разпространена форма на медиация през 20-ти и 21-ви
век. При нея медиаторът управлява процеса на преговори, за да помогне на страните да
постигнат взаимно приемлив резултат. Медиаторът води разговора, анализира фактите
и търси интересите зад позициите, за да разработи заедно със страните, основани на тях
варианти за решение. Медиаторът не прави предложения и не дава препоръки.
Страните трябва да постигнат резултата на базата на информираност и разбиране.
Колкото повече разработването на ориентираните към интересите предложения се
отдалечава от позициите, толкова повече тази форма на медиация се доближава до
трансформиращата медиация.

Кога е подходяща: Ако страните предпочитат да бъдат подпомогнати от медиатор,

който улеснява комуникацията по между им, насърчава разбирането на проблемите,

© Споразумения, www.sporazumenia.com
4
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

фокусира страните върху техните интереси и търсенето на творческо разрешение на

проблема, за да даде възможност за постигане на собствени решения на проблемите
им, страните биха предпочели фасилитираща медиация.

Оценъчна медиация: (evaluative = оценяващ, оценъчен). При тази форма на медиация

медиаторът има най-силно влияние върху крайното решение. Той подпомага страните
като изяснява слабите страни на техния случай (основно правните им аргументи). При
нея се прави анализ по-скоро по правната ситуация, отколкото по интересите и нуждите
на страните. Медиаторат може да направи препоръки и предложения по отношение на
резултата от спора. Той използва основно отделни срещи или совалкова дипломация.
Обикновено оценъчният медиатор е юрист, или експерт в материята на спора, избиран
от страните именно заради експертните му качества и възможността да прецени и да им
даде мнение за това какво би се случило в евентуален съдебен процес. Оценъчната
медиация може да обсъжда, както позициите, така и интересите. В последния случай тя
може да премине към трансформираща медиация.

Кога е подходяща: Ако целта на страните е да преценят своите шансове в евентуален

съдебен спор, или да получат известни напътствия относно подходящите основания за
уреждане – въз основа на закона, практиката в бранша или технологията1, те ще изберат
оценъчна медиация.

Трансформираща медиация: (transformative = трансформиращ, преобразуващ)

Трансформиращата медиация представлява процес на трансформация на гледните
точки на страните и на възприемането им спрямо другия, както и на отношенията им.
Тя се основава на диалог, при който се постига признаване на интересите и нуждите на
другата страна. Този вид медиация залага на способностите на страните и опитва да ги
засили и направи полезни.

Кога е подходяща: Ако страните се нуждаят от преобразуване на отношенията им, и

същевременно „допускане”2 и „признаване” от всяка от страните на нуждите,
интересите, ценностите и възгледите на другата страна, те биха избрали
трансформираща медиация.

4. Ко-медиация
Ко-медиацията представлява провеждане на процедурата по медиация от екип от
медиатори, обикновено двама. Законовата възможност за ко-медиация е предвидена в
чл.12, ал.1 от Закона за медиацията, който гласи: “Процедурата по медиация се
осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.”

Използва се, ако страните са пожелали това, или ако е предвидено в съответните
правила за медиация на организацията, която предлага услугата, когато това се налага

1
Leonard L Riskin, "Understanding Mediators' Orientations, Strategies, and Techniques: A Grid for the
Perplexed" (1996) 1:7 Harv. Neg. L.R. 7 at 13.
2The Promise of Mediation: Responding to Conflict Through Empowerment and Recognition, Robert A. Baruch Bush and Joseph P. Folger,
Jossey-Bass Publishers, San Francisco 1994

© Споразумения, www.sporazumenia.com
5
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

поради характера на спора или при различия между спорещите страни – например
между страни от различни държави, националности, етноси, пол, религии и т.н.

Ко-медиацията се използва с цел:

 Съчетаване на експертната компетентност на медиаторите – напр. юрист и
специалист по предмета на спора (инженер, архитекти и т.н.), или юрист и
психолог, юрист и икономист.
 Превъзмогване на различията между страните, основани на националност, етнос,
религия, пол, и т.н.
 Управление на процедура по медиация между много страни
 Подобряване уменията на неопитните медиатори – чрез съвместна
работа с по-опитен колега.

Насоки за работата на ко-медиаторите

При ко-медиация е важно медиаторите да се срещнат и обсъдят предварително

съвместната си работа. По време на тази среща трябва да бъдат обсъдени минимум
следните въпроси:
 Разбиранията на всеки медиатори за провеждането на процедурата
 Разпределяне на ролите и задачите между медиаторите – могат да бъдат
разпределени различни роли в отделните етапи, или да бъдат уговорени
конкретни задачи (като откриване, задаване на въпроси, обобщаване,
водене на записки, и т.н.). Във всички случаи е важно и двамата
медиатори да участват в разговора като се редуват по подходящ начин.
 Уговаряне на знаци за комуникация между медиаторите, включително
възможност за паузи, в които медиаторите да обсъдят напредъка и подходяща
стратегия за следващите разговори със страните.

5. Обща характеристика на правната рамка в

България
България е една от първите държави в Европа, приели Закон за медиацията. Уредбата,
създадена със Закона за медиацията през 2004г., е модерна и съдържа
основополагащите правила за функционирането на медиацията. Едно от
доказателствата за това е, че при транспонирането на Директива 2008/52/ЕО за
медиацията в България през 2011г., в българския закон се налагат минимални
допълнения, които да го приведат в съответствие с Европейската рамка.

Правната рамка на медиацията в България е уредена в:

 Закона за медиацията (ЗМ) е приет през месец Декември 2004г., изменен с ДВ.
бр.86 от 24 Октомври 2006г., доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., изм. и доп., бр. 27 от
01.04.2011 г.
 Наредба № 2 от 15 март 2007 г. за условията и реда за одобряване на
организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на

© Споразумения, www.sporazumenia.com
6
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от

единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за
поведение на медиатора, накратко Наредба по чл. 8 от Закона за медиацията /–
(обн.ДВ, бр.26/27.03.2007г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2020г.)
 Отделни текстове от Гражданския процесуален кодекс,
 Специални закони, които предвиждат използването на медиация при
специфичните отношения, които регулират, като Закона за защита на
потребителите, Закона за авторското право и сродните му права и др.

6. Основни институти в Закона за медиацията

Законът за медиацията създава обща и стегната рамка на процедурата, като оставя
големи възможности за гъвкавост при прилагането й. Така създадената рамка, макар, че
не съдържа специални стимули или санкции, които активно се обсъждат в момента на
ниво ЕС и в по-голямата част от държавите-членки, създава много възможности за
активно развитие на медиацията, тъй като урежда най-важните изисквания за
функционирането й, и не създава прекомерни ограничения.

Законът за медиацията най-общо урежда: понятието и приложното поле на медиацията,

основните принципи за провеждането й, правното положение на медиатора, основни
етапи и правила при провеждането на процедурата, както и съдържанието и ефекта на
споразумението, с което тя приключва.

6.1. Приложно поле

Кръгът на споровете, които могат да са предмет на медиация, е изключително широк:

граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права
на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица,
включително когато са трансгранични. (чл. 3 от ЗМ)
Възприет е принципът, че медиация е приложима и при решаването на други спорове,
стига закон или друг нормативен акт да не предвижда друг ред за сключване на
спогодба.

6.2. Принципи на медиацията

Законът посочва основните принципи на медиацията, по-голямата част от които са

международно възприети и присъстват в правната рамка на медиацията в повечето
държави по света, които имат такава уредба.
 Доброволност (чл. 5 от ЗМ) – страните участват в процедурата по своя воля и
могат по всяко време да се оттеглят; Гарантира се чрез възможността на всяка от
страните да прекрати процедурата.
 Равнопоставеност (чл. 5 от ЗМ) – всяка от страните има равни възможности за
участие в процедурата по медиация; Гарантира се чрез осигуряване на равни
възможности за участие в процедурата – равнопоставеност при срещите с
медиатора, както и в изслушването и обсъжданията, при участието на правни
помощници на страните.

© Споразумения, www.sporazumenia.com
7
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

 Неутралност (чл. 6 от ЗМ) – медиаторът не налага решение по спора, всички

въпроси в процедурата по медиация се уреждат по взаимно съгласие на
страните.
 Безпристрастност (чл. 6 от ЗМ) – медиаторът не проявява пристрастност.
Нетуралността и безпристрастността се гарантират чрез задължението на
медиатора да обяви дали е налице конфликт на интереси, чрез подписването на
декларация за безпристрастност от медиатора в началото на процедурата, както
и чрез възможността за отвод на медиатора по негова инициатива или по искане
на някоя от страните.
 Поверителност (чл. 7 от ЗМ)
Вътрешна: Медиаторът не може да съобщава обстоятелства, които са му поверени от
една от страните по спора, на другите участници, без съгласието на страната, която е
разкрила съответната информация.
Външна: Участниците в процедурата са длъжни да пазят в тайна всички
обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на
процедурата.

Поверителността се гарантира по няколко начина:

– Страните и медиаторът/медиаторите подписват споразумение за медиация, в
което се съдържа клауза за поверителност на процедурата и ангажимент за
спазването й.
– Адвокатите или други експерти които участват в процедурата, подписват
декларация за поверителност.
– Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са
му доверени от участниците и имат значение за решаване на спора-предмет на
медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска при изрично
изброени в закона случаи, свързани например с нуждите на наказателния
процес, защита на обществения ред, закрила на интересите на деца,
предотвратяване на насилие, и т.н.

6.3. Правно положение на медиатора

Правоспособност

Изискванията за придобиване на правоспособност на медиатор са уредени в чл. 8 от

Закона за медиацията. Медиаторът следва да бъде дееспособно лице, което е преминало
60 часа обучение по медиация към одобрена от министъра на правосъдието обучителна
организация, и не е осъждано за престъпления от общ характер, не е лишено от право
да упражнява професия или дейност; има разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България, ако е чужд гражданин (не се прилага за граждани
на държави-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария); и е вписано в Единния регистър на
медиаторите към министъра на правосъдието.

Редът за вписване и заличаване в Единния регистър на медиаторите, както и

изискванията към обучението по медиация и обучителните организации се определят с
наредбата по чл. 8, ал. 4 от Закона за медиацията.

© Споразумения, www.sporazumenia.com
8
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

Задължения и отговорности на медиатора (чл. 7 от ЗМ)

Медиаторът осъществява дейността си в съответствие със закона, добрите нрави и

процедурните и етични правила за поведение.
Законът създава няколко важни задължения на медиатора:
 Да не дава правни съвети
 Да води процедурата при стриктно спазване на принципите на медиацията като
гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност и спазването на
поверителността; включително да се оттегли от процедурата, ако възникнат
съмнения в тази връзка.
 Да се съобразява с мнението на всяка страна по спора в хода на процедурата
Същевременно, медиаторът не носи отговорност, ако страните не достигнат до
спогодба или не я спазват.

6.4. Осъществяване на процедурата

Законът за медиацията урежда само най-основни моменти, свързани с процедурата по

медиация: откриване, влияние върху давностните срокове, участници, действия на
медиатора, свързани с гарантиране на принципите й, както и условията за спиране и
прекратяване на процедурата.

Откриване (чл.11, ал.2 от ЗМ)

Процедурата може да започне въз основа на предложение на едната или на двете страни
по спора, както и на съда, пред който е отнесен спора им, или на друг компетентен
орган. (чл.11, ал.1 от ЗМ) Във всички случаи, за да започне и да се проведе процедурата
по медиация, е задължително и двете страни да са изразили ясно и недвусмислено
съгласието си да участват.

За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали

изрично съгласие за започването й, а когато липсва изрично съгласие – денят на
първата среща на всички участници с медиатора. (чл.11, ал.2 от ЗМ).

Влияние върху давностните срокове

Въз основа на изискванията на Директива 2008/52/ЕО в Закона за медиацията през
2011г., е добавен нов член 11а, който предвижда, че „давност не тече, докато трае
процедурата по медиация”.

Тъй като началото на медиацията е изрично установено в закона, проблем може да

възникне по-скоро с установяването на момента на приключване на медиацията, от
който давността започва отново да тече. Когато медиацията е приключила със
спогодба, датата на спогодбата ще е тази на приключване на медиацията. Когато обаче
няма спогодба, или спогодбата не е писмена, датата на приключване по-трудно може да
бъде установена, тъй като в процедурата по правило не се водят протоколи. В
съдебната програма за медиация към Софийски районен и Софийски градски съд, както
и в частните центрове за медиация, приключването на медиацията се документира – в
съобщение (кратък информационен формуляр или отчет на медиатора до съда или

© Споразумения, www.sporazumenia.com
9
 Обучение за медиатори, МЕДИАЦИЯ и другите алтернативни
способи

съответно до центъра за медиация, в който се посочва датата на прекратяване на

процедурата и причината за него).

Когато обаче не е ясно дали медиацията е приключила, поради това, че страните не са

заявили ясно дали ще продължат или се отказват от медиацията (няма насрочена
следваща среща, или те не са се явили на последната с някакво извинение, или
посочват, че са в процес на обмисляне на следващите стъпки в медиацията), то има
риск от умишлено забавяне на процедурата. Именно за да се избегнат подобни
злоупотреби от недобросъвестни страни и да се улесни доказването на датата на
приключване, с измененията от 2011 г. в чл. 15 от Закона за медиацията е предвидено
ново основание за прекратяване на процедурата – изтичането на 6 месеца от началото
й. На практика това означава, че максимално предвиденият от закона срок на спиране
на давността е шест месеца, считано от датата на започване на медиацията.

Участници в процедурата
Участници в процедурата са: медиатора/медиаторите и страните по спора, които са
основни и необходими участници, както и представители на страните, техни адвокати,
или експерти по спорния въпрос – които са факултативни участници.

Действия на медиатора
Законът за медиацията урежда някои основни действия на медиатора в процедурата,
свързани с гарантирането на принципите на медиацията.
Основните отговорности в процедурата са подробно изяснени в Модул: Участници в
медиацията, както и в Модул: Етапи на медиацията.

Спиране и прекратяване на процедурата

Важно е да се отбележи, че Законът за медиацията посочва неизчерпателно
основанията за спиране и прекратяване. В Наредбата по чл.8 от Закона е дадена
възможност на медиатора да прекрати процедурата, ако собствената му преценка и
етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин –
чл.29 от Наредбата. Основанията за спиране и прекратяване са обсъдени в Главата за
етапите на медиацията.

6.5. Форма, съдържание, действие на спогодбата, постигната чрез

медиация
 Форма – устна, писмена, писмена с нотариална заверка на подписите
 Съдържание – място, дата, имена на страните и техните адреси, естеството на
постигнатото съгласие, датата на която е постигнато, името на медиатора и
подписите на страните. Страните могат да предвидят и отговорност за
неизпълнение на предвидените в спогодбата задължения.
 Действие – спогодбата има действие само по отношение на страните по спора и
не може да противоречи на закона и морала.
Спогодбата и придаването на изпълнителна сила са подробно обсъдени в модула за
Спогодбата.

© Споразумения, www.sporazumenia.com
10